.   ...Късно снощи публикувах нови снимки + текстове към предишния ми постинг тук, като логическо продължение на лятната импресия, отпечатала отрязъци от моето трудно, но въпреки това усмихнато лято... Но днес реших да обособя в нов постинг този последен набор от спомени, тъй като тематичната поанта е малко поотместена, а и фотосите в "Скута на лятото" станаха умопомрачително /и сигурно скучно/ много.

Всъщност, на ръба на поизоставилата ме Вяра, надникнах надолу - към тъмата на безвремието, което обещава мътните води на Лета - Реката на забравата, или сигурен билет за бързоосъществимо мистично пътуване към Мъртвите Сибирски полета на Отчаянието...
Там разрових най-отдалечените и почти недосегаеми кътове на остатъците Надежда.

И реших, че може би си струва да погледна към нея, да протегна ръце и да я приютя отново в съществото си.
Отидох в Храма, случайно попаднах на църковна служба,   посветена на Успение Богородично /по стар стил/ и смирено запалих свещи /с рутинните мислено изречени молитви за живот, здраве, хармония, благоденствие за близките ми и мир на духовете на напусналите земния си път мои роднини/.
И се случи чудо - над скромните свещици се издигна огромен пламък. Повиках дори служителки от храма да го загасят...
Странно явление. Дори си мисля, че може би най-после кълбото от злонамеса, прикрита завист /макар че изобщо няма за какво.../, откровена недобронамереност и очевидна провокативност с цел подкопаване на духовните ми и нравствени устои от страна на хора, към които просто отправям мислено белия лъч на Прошката, се разплита...

И Божият благослов е един щадящ ни похлупак, който допуска проявленията на злото да се вместят в самите нас дотолкова, че да признаем собствената си несъвършена природа, която именно в уязвимостта си и понасяйки разнопосочни удари, има и невероятната сила да се изправи срещу предизвикателствата и да намери Пътя...

Моят избор е Доброто, Божествено проявено в калейдоскопа на жизнения ни цикъл.
Лесно постигнатото винаги е белязано с подозрителна лъскавина и е нетрайно.
Моето трудно постигнато щастие /все още хипотетично/ би било за мен един логически отговор на съдбовното ми уравнение.
И колкото и наивно да звучи, вярвам в позитивната развръзка.
Въпреки.



С приятелка в близост до морето - на самия плаж.



Тези музиканти с мургав оттенък са една от емблемите на нощен Бургас - обикалят и свирят "за здраве и любов", е, пари от мене не са видели, но затова пък моя приятелка /но не тази от предишната снимка, а присъстваща на някои от следващите:)/ им стори добро, като ги събра отново да свирят заедно, защото скитаха немили-недраги известно време разделени, а тя се намеси съвсем тактично и благородно, направо професионално -  като посредник при решаване на конфликти:)
В този момент те ни "черпят" цели две песни и ни пожелават "да живеем цял живот", интересно е как се живее половин такъв...!:)))



Един хубав котак, който с удоволствие пристигна да се гали, дори ми помърка /за разлика от други "котаци" от миналото - никак не много на брой, но с много остри нокти, оставящи болезнени душевни драскотини:).../



Дъщеря ми с приятелка.



И майките на приятелките.



Лятото си тръгва...Плажът наистина беше опустяло-вял и носталгичен.../снимката помествам на 01. 09. , т.е. време е на лятото да се приготви за своето бъдещо завръщане, което, надявам се, ще бъде по-сияйно и по-споделено.../



Всяка раздяла с лятото за мен е развнозначна на тягостна тъпа болка из вътрешните пространства...



Приятелката също изпраща лятото с поглед, носещ мечтание...



На фотоизложбата на Ани Лозева - един широкоспектърен млад творец, чиято лична история се е превърнала почти в легенда, предначертавайки новия й живот през призмата на един шеметно извървян път, пресечен от ненадейността на съдбовно предизвикателство, превърнало се в жалон на нейното възкръсващо превъплъщение.
Интелигентно поднесена изложба, в която психологизмът,  изтънченият подход и проницателен поглед са основополагащият background на едно истинско естетическо преживяване...
Изложбата е в Регионалната библиотека "П. К. Яворов" на ул. Булаир в Бургас. Заслужава си да се види.



Ани Лозева представя дипломната си работа в НАТФИЗ - диапорамата /редуващи се кадри на снимки, пресъздаващи целостта на идеята, втъкана в поредицата емоционални отрязъци, запечатани от фотообектива/ с многозначителното и метафорично име "ГрАНИца".



Приятелката се разпознава - като характерологични особености, в този портрет на "кокетка без възраст", както я оприличи тя:)



Пред един от психологическите портрети, всеки един от които предоставя възможност за бърз, но проникновен поглед в дълбочина на характера, темперамента и емоционалните отблясъци на снимания  човек.
А тук като че ли разпознах себе си след...да речем 30-ина години...



Приятелката си заминава за София, на изпращане...



С малката чаровна палавница Николетка  - племенницата на приятелка. А на снимката е нейната майка:) И аз, разбира се:)



Ето я и лелята:)



От кого се крие хитрушата:) ? ...

Лирично,колкото и ,,На прага на сърцето,, на Кирил Маричков.Поздрави!

Лятото отива си разплакано.
Сълзите му се стичат по листата...
Сълзите му се стичат по лицето ми
и аз със него и за него плача...
Прости ми, Лято!

пък!!!

Теменуга и Дидка - най-красивите момичета в Бургас :)))

Оставям настрана хубавите снимки и се възхищавам на талантливата ти дъщеря! Да е жива и здрава и много да се гордееш с нея във времето.
Поздрави!

И изпълнението на Дидка е прекрасно!...:)
Поздрави, Нуши, за стойностния пост... Винаги ми е хубаво като те чета...
Въпреки всичко, трябва да я има вярата... Въпреки всичко...
Прегръдка!...:)

Детето пее прекрасно. Браво! Поздравления!

Не ми е тъжно за лятото.
Лятото бива крещящо,безотговорно, арогантно,
леконравно...
Твърде масово...
Тъжно ми е от раздялата
с приятелите ,
с които очаквам
пак да си поплачем
следващото лято.
От смях,от смях.
П.П.
Мерси за снимките на Ани!

това дете и пее приказно хубаво! Много е добра.

Браво на Диди!!!
Тя определено заслужава по професионален запис...
Довиждане лято...Добре си дошла златна есен!!!
:-)))))))))))))

radvam se 4e o6te ste tuk ... nqkoi hora ... lipsvahte mi ... pozdravi ot malko porasnalata lilavka ;) ... nadqvam se 4e 6te se sre6tame pak ...

"Моят избор е Доброто, Божествено проявено в каледоскопа на жизнения ни цикъл. "
и моят избор е такъв.
знаеш ли, в себе си имаш много повече отколкото дори предполагаш...
хората обикновено търсят Доброто, Любовта...някъде извън тях...а всъщност всичко е вътре, в сърцата ни!

да сте живи и здрави, цялото семейство :)
е-е-ех, малко ви завиждам...за това море :)))))))

прегърни го от мен!
аз обичам да го прегръщам, когато имам възможност да съм там...
слънчева неделя!

Имаш до себе си съкровище. Поздрави за Дидка!

Поздравявам те за успеха на дъщеря ти - звучи много професионално!
Бъдете здрави, желая успех и на двете!

Ей такива едни мрачни състояния ме споходиха и мен, породени от злонамерени хора във виртуала - причина да се оттегля за известно време и от приятелите си.
Но, както казваш, ако докосваме с `белия лъч на прошката`, с Вяра в доброто, животът продължава.
Нищо не ни се дава наготово, трябва с молитва да облагородяваме света, за да направим възможен живота си...

Поздравления за таланта и успеха на Дидка!
Бъдете живи и здрави!

Благодаря, но далеч не мога да сравнявам скромните си думи, набързо и неподредено споделени тук, с тези на Кирил Маричков...:)

Чудно поетично надникване в подстъпите на есента...Сълзите на Лятото за мен са осезателни...Но се надявам да напоят една плодоносна и щедро-усмихната есен...
Поздрави!

Нека да е...До последно...Но есента настъпва, бавно и сигурно. Зависи как бихме я възприемали - дали ограбващо-студена, или топло-зряла и носеща удовлетворение...

E-e-e, чак се изчервих:)
Благодаря - смирено, макар че веднага съм готова да споря - най-малкото, че аз вече далеч не съм момиче:)), и не само за това, но както да е:)
Поздрави от полуесенен Бургас!

Благодаря ти! Ние с теб взаимно си разменихме добри думи относно талантливите си деца! Дай, Боже, всекиму!
Благодаря ти! И на теб - поздрави, от града, който изпраща с носталгия лятото...

Ася! Така е! Вярата е неотменният ни спасител в моменти на леко поотместване от светлината на Пътя /единстевният възможен и допустим Път.../. Винаги се завръщам към нея, въпреки...
Благодаря ти за добрите думи относно Дидка - ти поне си я виждала на живо!:) И вярвам, че не ще остане последното ни виждане:)))
Поздрави на града, с когото наистина чувствам духовно родство - Пловдив!

Благодаря! Да, пее с чувство и съпреживява песента!

Румене! Радвам се, че си намерил скромното ми блогче с разните писаници /съвсем лични/ в него:)
На мене ми е малко мъчно за лятото, имаше интересни попадения в него - като случвания и преживявания...А иначе - да, какво по-хубаво от това, да чакаме следващото, за да си поплачем...от смях:))))
Поздрави на Ани и целувки на малката Рая!

Е, направо се уморих от благодарности за добрите думи относно пеенето на дъщеря ми! Заслужава си детето:)
Благодаря ти!

E, записът е от един познат, баща на едно от децата, учстващи във фестивала, но той не е професионален оператор, все пак:) И добре се е справил със записа, мисля:) Пък за професионални записи - има време!
За есента - добре е дошла, да...Тук, в Бургас, имаме много хубава есен.

Лилавка! Радвам се, че отново си тук! Разбира се, че ще се срещаме! И ти ми липсваше!

Да! Така е! Доброто и всезвучните му проявления са в нас, а от него произтича и Любовта, защото тя е висша форма на благост и великодушие /истинската любов, а не егоистичната псевдотакава.../
За морето - бих го прегърнала и аз, но от известно време го гледам само от дистанция, защото вече есента напомня осезнателно за себе си...:) Но ще му предам поздравите ти - вдъхновени!
И ти изпращам част от него - под формата на нежно галещ бриз!...

Така е! Няма как да не ме чака по-добро, след откровени проявления на посърнала надежда...Не може само лоши случвания и липса на справедливост да ме съпътстват, така че вярвам, наистина доброто би трябвало да предстои!...
А иначе - да са ни живи и здрави съкровищата! Поздрави на твоята Радостинка! Те са ни смисълът! Знаеш.

Благодаря ти, Люба! Много поздравления получих за изпълнението на дъщеря ми, аз съм пристрастна, защото ми е дете, но се радвам, че и други хора я харесват. Тя имаше втора награда на Международния фестивал "Радост на брега" с това изпълнение и с изпълнението на "Не изчезвай" на Невена Цонева.
А за проявите на недобронамереност - това са само предизвикателства спрямо нашите устои и способност да прощаваме...Нали:) Така че - усмихни се, прости и всичко е наред!
Изпращам ти южно-морски поздрави, предназнчаени за същото море и хората, обитаващи подстъпите на неговите магични води, но малко по' на Север!

И на тебе ти благодаря за милите думи!
Дано...Бидейки добре и в кондиция, всичко друго се нарежда, за това е най-ценното пожелание!
Бъди здрава и запази вдъхновението си и ти!