2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 10518 Коментари: 24 Гласове:
Последна промяна: 22.10.2014 04:01
В подстъпите на разгара на лятото съм отново застопорена на нулевата точка, където вътрешното ми същество е със строго диференцирано вакуумно изражение...
Странно...Когато преминах през пустинните пясъци, в които изранените ми от жажда устни бленуваха живителната водна течност и капки любов, които да пропият душата ми с надежда и смисъл, тогава попаднах в символичната отшелническа бедуинска шатра на почти магове, които лекуваха наранените ми и издраскани от подли стрели вътрешни пространства...
А външните не бяха видими...Тях ги прикривам щателно с пластове усмивки и излъчване за никога нестихваща жизненост, въпреки всичко...Или напук на всичко, тъй като понякога почти не ми оставаше дъх от притискащата тежест на обстоятелствата, бясно препускащи с алгоритъма на някакво себесбъдващо се лошо пророчество...
Обръщам се със смирена благодарност към Бога и всички добри природни сили, че този ужасен период привърши. Не исках да мрънкам, нито да се оплаквам, но външният израз на приповдигнатост, лесно разпознаваема над едва сдържаната мъка в подстъпите на отчаянието, бе лесно доловим за хората, които умеят да вникват в мен по улеите на моята душевна откритост...
Беше тежка вътрешна борба с вечни противостояния...Такива моменти са твърде емблематични в житейския път. Тогава правиш своя фундаментален Избор, или по-точно, препотвърждаваш го. Защото съдбовните пътеки ни поставят пред перманентни изпитания, които понякога със своята изостреност ни подтикват към неоспоримо вътрешно разкъсване.
За да тръгнем по нашия Път, който е Божественият израз на пътеводителя вътре в нас...Защото в моменти на изпитание душата се блъска във вътрешния лабиринт, в който посоката към Мрака е много по-измамливо притегляща. И лесно се изминава - с ускорението на предателството към самата същност на душата, която е закодирала Божественото парче в себе си...И е длъжна, въпреки лепкавата сила на противовеса на Светлината, да поеме каменистия път нагоре...Защото надолу човек се пързаля бързо към пропастни пространства, но там е непроницаемо селение за светлото - като символ на Вечния Избор...
Устоях, гърчейки се в реална физическа болка, която съчетана със светлинната скорост на душевната, бе почти непоносима.
Но когато вътрешният компас сочи към Севера на Разума, в съчетание с Юга на съхранените, макар и засега застопорени чувства, то тогава изцелението и избавлението бяха неизменна част от поредното съдбовно предизвикателство...
Благодаря и на Бог, и на вътрешната ми, явно неизчерпаема сила, и на близките ми, които ми вливаха безпрекословна Вяра.
За да погледна отново към Слънцето, макар и не директно - да не ослепея. Но с вътрешната съхранена Светлина, която търси път към себеподобна...
Това съм аз - преминала успешно битката с обстоятелства, които явно са неминуема част от пъзела на Израстването, което е неизменна част от целия ни земен път...
Отива ли ми букетът:)))
С част от една от групите по английски - с букет + бяла дъска - трепач:)) /предваканционна:))/
При нас е весело:)))
Докато при мен се вихри купон с децата, дъщеря ми е в Австрийските Алпи - на международен фестивал:)))
Това е българската група +преводачът - българин от Виена, който учи кинознаение
Пред кладенчето на Добрата орисница от Алпите:)))
На раздумка с приятелка:)
Раздумката продължава по баира...:)
Честта да си пред българския флаг
Кое е това момиче:)))
Приказно местенце...
На дискотека!
Като бонбонена къща:))...
Виена!
bg.netlog.com/people/videos/videoid=bg-336762
Удължават изложбата на сливенски икони в...
Виена остава най-добрият град за живот
12.06.2009 10:16
:)))
Късметът ми го нийде го няма:)
Но напук на него си действам, и се усмихвам дори:)))
Поздрави!
На снимките с мен са част от децата от групите по английски, които водя.
А другите момичета - на снимките от Австрия, са от Вокална група "Точто време", в която пее дъщеря ми /с оранжевата блузка:)/ Бяха там на международен фестивал изкуствата "Open World".
Но, да си пожелая, да ги имам всички накуп най-после:) Повече не бих желала!
Поздравления!
Поздрави на Хасково!
Бог с Вас и прекрасната Ви дъщеричка.
Иначе - Бог е с нас, с дъщеря ми, добре, че е така.
А новата тема - когато-тогава:) Ще уведомя, а и ще е осезателно:)
Поздрави и благодарности!
Къде е тази любов, че нещо вече забравих какво е това:)))...Шегувам се, все ще се появи някога, някъде, дано да е в този живот...:)))
Нищо, че вече е 29-и, едно "Честито!" - със задна дата! Ние, Раците, сме странни същества, но изключително интуитивни и изтъкани от емоции, така че за нас времето е само едно от измеренията, които са ни напълно подвластни:)) Т.е. пътуваме във време-пространството безпрепятствено:)))...
Наздраве!
Нека да е така - лятото за мен е развнозначно на сила, защото само тогава се чувствам истински жива...
2. Тогава, когато...
3. Стъпалата, през които преминава душата
4. Партитурата на живота
5. Какво осъзнах...
6. Tя
7. Спомени от...бъдещето
8. Новата книга на една отказала се от попрището журналистка
9. Свръхсгъстеността на емоциите
10. Кръговратът на чувствата
11. В търсене на точната улица
12. Американска мечта в горчив вариант
13. Кафенето "При Смехурка"
14. Раздвижване на пластовете
15. Вопъл към невъзможността
16. Пътят до Прошката