А дали ще се влюбя отново?...
Този въпрос не препуска бясно в мен. По-скоро се появява като паразитна мисъл в и без това твърде заетото ми с всякакъв вид неблагополучия съзнание...

Сблъсква се с остатъчни душевни оттеквания на стари болки. Резонира - като затихващ и твърде далечен камбанен звън, държащ будни сетивата ми, макар и почти безчувствени за момента...

Понякога въпросът, който ме тормози, се завихря - като миниводовъртеж от емоции, капсулирани и позволяващи си да гравитират само в това затворено пространство, където са озаптени и опитомени - като отдалечен отглас на отдавна отминали страдания...
Друг път този въпрос е с привкус на зловещо риторичен...
В следващия момент звучи обвинително.
А понякога просто сълзи...
А препратката на неволно извиканите солено-горчиви издайници на мъката е към трите пъти, когато съм обичала.
И двата - когато почти обичах, но само почти...
Това е равносметката на моите сърдечни трасета.

Когато обичах първия път, бях с наивистичната нагласа, че ще е равнозначно на вечност. Не би.
Когато дръзнах - след пропадането на сърцето и вярата, да обикна отново, бях предадена и същото това сърце, все още доста наивно, остана в лоното на тъгата и блъскащите се вътре в него въпроси...
След тягостната примка на предателството си пожелах да обичам, тъй като имах нуждата да раздавам себе си. Не успях, провалих се. Защото чудото на споделеното чувство не е проекция само на вътрешната необходимост да се раздаваш.

А понякога биваме жестоко наказвани именно заради тази безсмислена саможертва.

Кому е нужна тази жертва всъщност...Отново риторичен въпрос.
Два пъти се гърчих в полуусещане, получувство, полуболка, полулипса...
След което абсолютно ненадейно се влюбих. И дотолкова се уплаших от силата на моята вече повече зряла, отколкото наивистична обич, че избягах.

За да я запазя такава, каквато се роди - спонтанно. Тогава изтръгнах от себе си един жесток вопъл на невъзможността...И ми костваше много, твърде много дори.
Но сега оценявам, че така е трябвало.

Имаше и един отчаян опит да бъда вкарана в Матрицата отново - чрез инсинуация и лъжелюбов. О, не, вече сетивата ми са твърде изострени. Оттеглих се в зародиша на нещо, което просто предварително бе обречено на крах. Не съжалявам.
Това е.
Но сега, точно в този момент, се страхувам.
Че нямам повече капацитета да се влюбя.
Че няма да срещна Мъжа, който ще ме накара да го обикна - всечовешки, всецяло, всежадуващо, всечувстващо, всеобхватно...

Дано не съм изчерапала лимита си за обичане...Дано.

не още веднъж даже!

Жената лъже и си вярва.....тя не лъже само мъжа,тя просто си вярва.....
А мъжете? Да бе ,..ония ,....- безчувствените.....
Един мъж, който търси себе си, оглеждайки се в жените... Надживял илюзиите и клопките на нездравословния семеен реализъм, но все още доста извън рамките на студената прагматика. Антимеркантилен....Меркантилен мъж? Не знам,може и да има.....може би Азис,Евгени Минчев.... Е и те са мъже.... Все още вярващ - в нещо, и в хипотетичната Някоя... И най-вече - че в тази ужасяваща реалност на погубени надежди и повърхностни понятия, все пак, напук на болката, всичко е Любов. И той не иска вече да диша в задушаващия свят на омраза и елементаризирани човешки емоции...

И Развитието ни.

ЗАДЪЛЖИТЕЛНА Е.
:)

то не пита, Цвете уханно! то, си идва неусетно и те грабва!!!

10х

Желая ти го от сърце - нека да е в подходящ момент и с подходящ човек...... :)

"...Дано не съм изчерапала лимита си за обичане...Дано..."

Пет години бях като на дъното на Ада! Но тръснах глава и се опълчих...срещу самия себе си!
От три години вече съм с човека, който явно съм търсил цял живот - Съдбата си знае работата! :)
Чакай и се надявай! И вярвай!!!

се случва винаги - не рядко, когато най-малко очакваш и вече си си казал "о, явно няма да се случи повече". Но се случва. За разлика от прогнозата за времето, която макар и да я бъркат, все понякога я познават, това с влюбването няма прогноза. Поради което - живей приятно, весело и ... естествено пък когато любовта дойде при теб-отдай и се. Наслади и се даже за миг - вечна може и да няма, може да е лъжовна и т.н., но какво от това - важното е да се появи, да я усетиш.

Любовта никога не свършва.. Тя е навсякъде около нас в различни форми, просто трябва да я откриеш :)

бъди нащрек,страхувай се,имай респект,но и абсолютната увереност,че това ще се случи!

B заключeниe:"днec в гъpдитe ми тpъ6и тpeвoгa
aз иcкaм дa noвяpвaм нo нe мoгa"
Пoвяpвaй!И щe ce cлyчи.Желая ти го от сърце:)

Божа работа...
ако е писано, ще почука:)

И като го срещнеш, с по малко думички и всичко ще е о.к.. Иначе ще вземе да избяга...:)

dori bez da go podozirame ili znaem,
the mysterious God's ways
fulfill themselves in an earthly-heavenly Love.
Tova ne e vypros na racionalizaciq. Obichame sys syrceto, a sydim s razuma. Ako ponqkoga znaehme kakvo sydim ili kogo sydim mozhe bi bihme stradali po-malko.

* Syzhalqvam, che pisha na latinica, no ne sym 'tuk':))
Pozdravi ot Ro

И не винаги можеш да го контролираш. Наскоро една приятелка ми написа, че, видите ли, как така съм се влюбила в неподхфодящ, и че винаги ние жените - патки се влюбваме до самозабрава в най-лошите мъже. Че как знае тя кой е добър или лош за мен? Жена, съвсем обикновена, без духовен божествен дар, какъвто аз притежавам посредством изкуството си. ТОЙ ми казва, че съм велика - и жена, и поетеса - и е искрен. Но се страхува, страхува се от моята чувствителност. Защо дори талантливите се страхуват и предпочитат елементарни проститутки, които ги преследват и драпат само за кревата, а и капчица дух нямат, много, много са проЗти жениците? И все пак те побеждават. А ние потъваме в собственото си изкуство и самота. Защото сме горди и нараними. За себе си нямам съмнение вече - няма да обичам така никога. Последният път когато горях така бе преди 14 години...тогава пишех поезия като побъркана, както го правя сега от два месеца. После имаше мъже...но не съм ги обичала с душата си. Трудно е да обикнеш някого от пръв поглед и то дълбоко...а само това е любов!
Целувам те!

На годните да обичат капацитета е неизчерпаем.
Възможността да се влюбят и обичат не гти напуща да края на живота им, независимо от възрастта им.

Благодаря за невероятните, преживени и интелигентни коментари! Точно в този момент съм не само заета /като времево изражение/, но и нямам настроение да пиша точно сега...Заминавам за София по работа тези дни, така че, след като се върна, ще отговоря на всеки от вас, когато думите, настроението и готовността за отговор за отлежали...:)
Хубави празнични дни ви желая!

с това, което си написала...Но съм съгласна с gmihov: "На годните да обичат капацитета е неизчерпаем." И за себе си съм сигурна, че мога да обичам, но ако не е взаимно, любов ли е...

за обичане, скъпа Теменуга!
Не си! Чу ли? :-)

Само ти желая следващия път вече да е споделено!!!

С обич: К.

Дано да е така...Но бих искала да е само веднъж, този път - последен...

Тази съвременна сатира май е напълно подходяща за /почти/ безизходната ситуация, в която е затлачено сърцето ми в момента, невярващо и застопорено в собствения си скептицизъм...

И аз така мисля - задължителна е, не само заради развитието на изкушенията:) А заради цялостния механизъм на собствената ни природа, която се нуждае от тласкащата сила на любовта...

Не пита...Никак даже:) Остава да се появи, а тогава - няма да я пъдя /любовта..., ако дръзне да се появи отново.../
Благодаря ти, коментарът ти е топъл и разбиращ...

Благодаря ти! Дано...Макар че все повече започнах да се съмнявам, все пак, не губя окончателно надежда:)))...

Дано...Аз вече 6 години съм там, където споменаваш, с временни издигания, които след това са ме приземявали още по-жестоко...
Знаеш ли, иска ми се да повярвам, отново, всецяло...
Но защо ли всеки опит завършва с предизвестен крах...
Остава бъдното, все пак, дано ме изненада с нещо по-добро...
Благодаря ти за куража!

Много си прав всъщност...
Когато съм си мислела, че се появила, Тя, Любовта, съм се отдавала всецяло, не щадейки време, средства, енергия...Е, не е била истинската, но остана ми уверението, че поне мога да обичам. А явно аз не ставам за обичане, щом досега никой не ми го е показал:)...Или и да го е изразявал някак си, не е бил този, когото аз искам... И така - вечно разминаване...
Нищо, все ще има и някой нов, различен път, когато ще се влюбим взаимно - с някого, когото, надявам се, ще дочакам...:)

Права си...Току-ще прочетох поздрава ти за близките ти хора, за тяхната история...Така че - винаги има надежда, щом се случва с другите, защо да не се случи и с мен, някой ден...:)
А любовта наистина е навсякъде около нас...

...Нащрек съм:) Но кога ли ще се случи...вече дори не чакам, защото съм се оставила да плувам по течените на водите житейски - почти индиферентно...

Ей, че хубаво си го казал:)
Теменужката малко е пооклюмала, но ще се стегне и ще посрещне лятото подобаващо, пък ...каквото-такова:) Все ще има някоя приятна изненада, ако не любов, поне тръпка, ако не тръпка, поне емоция, ако не емоция, поне надежда за такава:)) Свършвам с низходящата градация. И тръгвам нагоре...Идва лято, все пак:))) Повдигам си духа сама, като няма кой друг:)))

Права си, Божа работа...Ще почука, когато му дойде времето...Сега и да почуква нещо, все е лъжовно и не отварям вратата, че да не пусна някой караконджул:)))

Прав си, по-малко думички, повече дела:))
А ако избяга, жив и здрав да е, няма да го гоня и да се тръшкам:)))

Права си...Неведоми са пътищата Господне, които запълват земните ни терзания със смислово-емоционалното небесно богатство, което ни прави земно-възвишени същества /перфразирайки и интерпретирайки свободно мисълта, която си написала.../
А за сърцето и разума - права си, понякога разумът ни въвлича в неимоверно много съдбовни бели, които само сърцето може да неутрализира...Но във всички случаи, ние страдаме, това е част от човешката ни природа...

...Толкова са ми близки твоите емоционални състояния...Няма как. Просто сме жени, орисани да бъдем над елементаризираните случвания около нас...А това предполага големи, понякога непоносими дози болка, съчетани със самота...
Но, повярвай ми, има Някой, който гледа Отгоре с благи очи и оценява нашата всеотдайност и способност да обичаме - безгранично...
Защото до Божествените измерения на Любовта малцина са нежно "жигосани" да се досегнат...
И аз те целувам - като близка душа, с близки душевни въздигания и стенания...

Сигурно всяка възраст предполага различни интензивности и нюанси на любовта...Така че - чакам, на моята вече зряла възраст, да попадна отново в лоното на най-красивото човешко чувство, съизмеримо с Божественото...

...Когато не е споделена, обич ли е...Обич е, но отсечена, помръкнала, непогалена, непоискана, ненужна...Но все пак е обич, защото първопричината да живеем е да обичаме...Макар че всеки жадува онази Обич, която понася на крилете на взаимността...

Скъпа Кристина!
Отдавна не бяхме си писали, но винаги съм те чувствала толкова близка!
Чувам те, и ти вярвам, приятелко!
И дано да е споделено този път...
С обич: Теменуга

....mnogo sam skeptichen kam tova dali , kato teb moga da otgovoria i obarna vnimanie na tolkova hora....neveroiatna si :)

http://vbox7.com/play:c4edd8dd

Не, не съм невероятна:) Просто наистина се отнасям към всеки с доверие, уважение и една универсална човешка обич:)

...Хубава песен, хубаво послание:) Благодаря ти.

Браво! ..
Лично и искрено ти благодаря за това изумително и потресаващо красиво послание! Пожелавам ти единствено да повярваш в доброто, защото само това, в което силно вярваме, се превръща в реалност!
Златка Мурджева
techno_love@abv.bg

Задушаващият свят на омразата, няма да бъде вечен!
Посланията са прекрасни!

И аз ти благодаря за наситения с духовна сила коментар!
Нямам в момента Интернет вкъщи и затова не съм отговорила досега.
Поздрави от морето и атмосферата на Бургас, която обичам и е незаменима!

Дано...
Чакам. И се надявам /почти с нестихващата надежда, подобно на граф Монте Кристо...
Посланията може би не са прекрасни /като форма/, но са изстрадани...До дъното на една поносима за човешката душа болка...

Понякога се ядосвам на себе си, на стремежа си да ги откривам, страдам и преживявам! Желая Ви щастие!

За да си отговориш на този въпрос,опитай следното:
Старай се да общуваш предимно,по възможност единствено ,с току що развели се и то за сравнително дълъг период от време.Ако и тогава изпитваш желание от влюбване,значи че си с изключен разсъдък изобщо(а не временно),което е
достатъчна предпоставка да бъдеш "немислеща".
Тогава можеш да се влюбиш в каквото и да е - в
предмет,растение,или животно,даже и в човек!
При гарантирано немислене те очаква гарантирано
влюбване,т.е "щастие".
Приятно "гмуркане" в немисленето!

Страданието е неизменна част по пътя към щастието...Така е, и така трябва /явно.../. Няма друг път. Благодаря Ви за духовната подкрепа! И Ви желая досег с най-красивите измерения на Взаимността и чувството за пълнота и Хармония!...

Всъщност не общувам с току-що развели се...И май никога не съм го правила, дори когато аз бях току-що развела се...
Но принципно съветът е логичен и може би би подпомогнал да достигна до онова магично състояние - в подстъпите на все още химерно изглеждащото ми влюбване...

Все още ли желаеш да си отговориш на Въпроса?
А може би не си го формулирала точно в Себе си?
Може би търсиш нещо повече от това,което си мис-
лиш че търсиш?
Мога да ти препоръчам:
...Затвори Съзнанието си,отвори Душата си ,включи
компютъра и иди на:
http://elan.truden.com/biseri/drugi9.htm
Oт "анонимен 45.

Не, не искам да си отговарям повече на този въпрос...
Не искам да се влюбвам, нито вярвам, че мога.
Дори не се и притеснявам от факта...
Съзнанието съм го затворила, но, уви, не мога да отворя душата си...
Благодаря за прекрасните текстове, иначе, повечето от тях бях чела, но не така събрани.

Ама в мен остана едно такова...много тягостно чувство след разказа,сякаш от части аз го бях писала.
Как може днес обичаме ,утре ... вече не се обичаме...
Преживяла съм няколко (две) разочарования в любовта,толкова си позволи само сърцето ми,и някак си,мисля си абсолютно същото-дали не съм си изчерпала лимита за обичане именно по онзи странния начин?!??
Откривам щастието си вече в излизане с приятелки,в занимания и работа, а не в любовни преживявания и се чудя какво става с мен????Защо това дори вече не ме притеснява???
Много странно...

...Разочарованията са неминуеми...
А сърцето кърви и плаче, след което отново сбира частите от себе си. И отново се втурва да обича - лудо и нещадящо себе си...Но аз сега дори това не мога. И дори не ме притеснява това, също като теб...При мене не е странно, преминала съм през достатъчно разочарования, но за теб - ти си прекалено млада, имаш любов пред себе си, със сигурност! Вярвай!