Отново ме нямаше за дълго тук...

В последните коментари на предишния си постинг загатнах защо...

Още не смея да облека в думи емоцията, която недникна любопитно в живота ми напоследък...

Когато това /но не в тези параметри, не с тази емоционална окраска, не с този топлинно-нежен отблясък на случващото се/ ме сполетя за последно, бе преди година и половина. Само че събитийността след моментното чудо бе с измерения на преминаване през мъченическата Долина на страданието – и то босонога, необезопасена, с открито и свръхранимо сърце...

Тогава знаех, че не бива да вярвам, да се предоверявам, да очаквам нещо от мъж, за когото лъжата е била просто негова втора природа,  ценностните ни системи са били в тотален противовес, a неведнъж светогледът ми е ставал повод за ехидни подмятания от негова страна... Научих си урока, макар и да костваше доста отсичане на късове от собственото ми достойнство.

След това преминах през жаравата на едно внезапно влюбване, нереализирано – не само заради моята колебливост и бягство, а най-вече заради пророчеството на сърцето ми, което знаеше – тогава, когато избрах самотата на сълзите пред осъществяването на желанието си, че подобна връзка би придобила апокалиптични измерения, ако бе продължила...

Сега е друго. Не смея още да кажа какво точно.

Времето ще покаже.

Но е топло, уютно, сигурно. И не бях сама на Празника на влюбените. За първи път от доста години...На миналогодишния празник бях самотна, макар и да имах връзка, с обяснението, че това не било ден, който заслужава внимание и достопочтеният господин не бил влюбен, а обичал единствено себе си. Особено мило...

Затова сега благодаря на Съдбата, че ме компенсира. Дори да е само за празника, макар че не вярвам...

И така, няма романтични изблици днес, няма корени на нереализируеми надежди, няма описание на буреносни емоции. Просто е топло, човешко.

Може би точно това съм чакала...

Радвам се за теб!

Поздравявам те!
Продължавай все така напред...

Както казва LEIF, обичай така, сякаш никога не си бил(а) нараняван(а)

Не бързай да се радваш...Май и този път нищо няма да излезе...Както и да е, свикнала съм:))) Поне не бях сама на празника, от много години насам получих цвете, подарък, внимание и доза нежност...Времето ще покаже кое-накъде...

Случката, току-виж, си останала епизодична...
Така че - няма за какво да ме поздравяваш:)))
Но все пак, откъснах се от безумството на една болка, поне това...И потеглих напред. Някак си...

...Безспорно хубава максима...Но доста трудно осъществима...:)

И подходът и всичко в нея е различно ,както са различни хората ! Не се връщай дори в спомените си за старата ! Бъди различна и обичай ,както jesusbg ,те съветва и няма да сгрешиш ! С много пожелания за красива и истинска любов за теб !Никога човек не бива да спира да търси себе си в любовта ! Смело напред !:,) Tи заслужаваш чистата споделена любов !

Права си! Сигурно е така. Но явно на мене не ми е писано да съм обичана...Дори сега не е така, чувствам го. Но съм свикнала. Иначе, като инатливо дете, не преставам да вярвам в онази Любов, която може и на 60 години да ме навести, кой знае, но съм сигурна, че ще я имам един ден...Защото може би наистина я заслужавам, и повече с полуварианти не бих се задоволила.
Поздрави!

Скъпа Теменуга,
в източните религии (по-правилно е да ги наречем философии), се казва: "Енергията следва мисълта".
И затова Lidis правилно ти казва да гледаш напред и да я преследваш нужната ти любов.
Стискам палци

но поздравления за това, което е..

временните неща са най-постоянни. Каквото и да е - да ти носи усмивки и топлина!

нали знаеш, че търпението е задължителен момент в една нова връзка, така, че не обобщавай нещата без да си ги изследвала до край.
Самата ти казващ, че има загатване на нещо ново...
Успех, аз вярвам в него!

Дано не съм прав,но на това ме е научил живота!

Е, слава Богу,това е нещо друго!
Пожелавам ти успех в битката със сърдечните преживявания! Надявам се да вдигнем тост някой ден...:))

И така е, и не съвсем...Какво да преследвам, ако просто не му е дошло времето да се случи...А дали ще е днес, или друг път, или някога...Божа работа:))) Все още съм на stand by:))
Благодаря ти за милото отношение! Поздрави!

И не съм сама/уж/, и съм...Мъжът не е от Бургас /отново...:)/ и не знам докъде ще стигнем с тази дистантна любов...:) Но само времето е съдник...
Благодаря ти!

Може би, може би...А може би - не...:) Всичко зависи от...много неща, тяхното съчетание, както и от отгласа им в душите. Така че - не бързам нито с изводите, нито с някаква хипотетична радост, нито с негативизма /който ми е присъщ.../

беше казал Дядо Коледа, Тemenuga...;)))

Права си, изследвам нещата и въпреки наслоения негативизъм, съм длъжна да не слагам новопоявилата се емоция под общ знаменател и да я обричам на предизвестен крах...Времето ще покаже:)
Благодаря ти за куража!

Просто нямаше начин... :)))
"Не бях сама на празника на влюбените"!!! Поздравления:)!
С обич, Тина

защото съм те определил,като хубава?

Не знам каква е орисията на една "хубава жена", но отлично познавам собствената си..Събитийността след инцидентния Свети Валентин, който бе споделен /учудващо от много години насам.../, го показва безотказно...Съдба...

Е, Слава Богу, нещо се случи...Но, естесвтено, битката със сърдечните преживявания май се оказа непосилна...Е, няма нищо, свиканала съм....За тост няма време, нито повод, нито момент, нито предпоставка:))) Е...Здраве да е:)

Е, какво казал-неказал Дядо Коледа, ще трябва да чакам още явно...:)) Не е било Това, Този. Свикнала съм:) Нищо фатално и взаимообвързващо не се е случило, така че ...просто всичко е наред:)

Да...Не бях сама, но може би не съм била с точния човек...Нищо. Все пак не бяха сама:))) Има и път напред...Е, малко трудно вече се върви след тежестта на разочарованията, но...вървя го:))) Нямам друг избор:)
С обич! И благодарност - към теб, за човечността!

Нищо не разбрах за "скубането на коси":))) Просто отложих отговорите на някои коментари, но не защото имам някакви вътрешни съпротиви спрямо тях, а поради съвсем прозаични причини:)
Щом казваш, че съм "хубава", ок, премам го, дори благодаря за комплимента!:)
Лек ден!

растояние и този постинг не знаеш колко, колко много и повече ме зарадва...ти си една щастлива моя кралица...и ти отива, и ти приляга, и ти гила....с една дума ...кеф си! и нека е блясъчно за теб!

Радвам се за теб, ти го заслужаваш, доказала си, че си дълбока вода. И при мен е доста неясно, но за разлика от твоите емоции при мен са прекомерно романтични ( и ексцентрични!), та не знам докога....Но колкото толкова, е казал мъдрецът. Привет!

Защото хубавата жена е обречена,да бъде нещастна!
Освен ако не е нимфоманка или с разбиранията на мъжа!

Еех, ти винаги си свръхснизходителна и благоразположена към мен:) Благодаря ти! Може би щастието ми отива, да, но така съм позабравила какво е, че май не мога вече да го разпозная /яко е то, разбира се, защото би могло да е поредното лъжовно предизвикатство:)...Скоро, твърде скоро ще се разбере, вече нямам време за губене:))) Нека е "блясъчно" и в твоя живот и душа! Благодаря ти отново!

Ако приемем твърдението ти за вярно, и ако се приеме /хипотетично/, че съм "хубава", то май-май си прав:)))...Определено не съм с мъжки разбирания, нито с нимфомански наклонности, така че остава първото да е валидно...:)

...Дълбоките води понякога крият подводни течения и водовъртежи:)) Така че никога няма спокойствие /дори привидно.../ при тях:)
Случилото се - случило, няма връщане назад, но докъде ще стигне - Божа работа...Засега не бързам с характеристики и описания. Вече съм пределно недоверчива към всичко случващо се в живота ми...Може би - с право. Прекомерното доверие никой мъж досега не е заслужил...
И си съвсем права, колкото-толкова, докогато-дотогава, докъдето-дотам:)))
Поздрави!

така че поне мога да кажа какво мисля, независимо, че грозно изтритият ми коментар сложи край на много неща.

Ще ти направя услуга. Все едно дали си дорасла да я разбереш.
Ако наистина мечтаеш да бъдеш обичана, не е случайно, че не се случва, научи се да се променяш. Кой ще те опича за това, че толкова силно обичаш и оценяваш високо себе си! И защо трябва да обича тази твоя черта! СИгурно дори не осъзнаваш, колко високо се поставяш в сравнение с другите! Не на думи, а там, вътре, дълбоко погледни, ако видиш.
На мен не ми е проблем да ме обичат. Наистина. Но аз вече не искам. Защото е потребителско. Затова , виждайки разликата между мен и теб, смятам, че не можеш да очакваш любов, докато не се промениш. Егоизмът ражда връзки-бартер, не любов. А ако искаш любов трябва да предложиш това, което иска отсрещната страна, а не ти смяташ за важно! Да пренебрегнеш себе си в един момент! А не съм сигурна, че го можеш. Ти някак все си много ... важна в случките! Не, че не се раздаваш, по думите ти. Но не за това говоря. За оценка, за предлагане и търсене. Трябва сама да се ориентираш.
Ако искаш.
Не, че нещо пречи да си пишеш тук все така.
Ясно ми е какво търсиш. Не ми е ясно какво предлагаш. А в случая е по-важното. Макар и трудно да е с мъжете и тяхното възпитание, ако има какво да му предложиш, ще се намери такъв, който го търси. Предложи! Повече неща, от които другият може да има нужда.
За мен по-хубавият вариант е да си поделите поравно даването и получаването. Да можете да се справяте самостоятелно с повечето неща и само важните неща да изживявате заедно. Да не си тежите.
Но не мисля, че може да станеш като мен. ПРосто споделям.
Ако не се промениш, така и ще си недоволстваш от другия.

"Грозно изтритият ти коментар" засягаше много хора, на които държа - бургазлии, знайни, и незнайни, моето достойнство, както и разни други неща, а и съдържаше цинизми, които не се предпочитание в моето лично блог пространство. Това е моят избор.

Не е нужно да ме поставяш в графата "перманентно необичана, защото не заслужава". Дала съм прекалено много обич от себе си, а какво съм получила, или не, е било свързано повече с капацитета и духовността на мъжете отсреща. Не преставам да давам, без да се щадя, без да гледам и пресмятам какво получавам.
А какво "предлагам" не е етично да се подлага на вивисекция точно тук, това са дълбоко интимни дела и свързани с вътрешния мир. А и не съм възнамерявала е целяла да съм в тежест на някого, така че не мисля да се променям. Мисля да си остана ТОЧНО същата. И вярвам, че има мъж, който да ме приеме точно такава.
Всичко добро ти желая!

..поздрав, от мен, въпреки че съм малко неразположена в момента, но ...искам да ти кажа, че трябва да си , като волна птица, защото успя да преодолееш Болката...
Издигай се високо, към чисти хоризонти и бъди много щастлива! Това..от мен!

И НЕКА БЪДЕ ЩАСТИЕ! ПРЕГРЪЩАМ ТЕ И ТЕ ПОЗДРАВЯВАМ С ТОЗИ СТРАХОТЕН ДУЕТ!
http://www.youtube.com/watch?v=l0_YEY9vBS0&NR=1

...Да, успях да преодолея болката, monna, и не само. А съумях да изляза от нея неозлобена и пречистена...Това бе същественото за мен...
И може би все още не чувствам себе си като птица, но като една освободила се от огромен товар душа - да...
А хоризонтите - те са напред, вървя към тях:) Все още не летя, но и това може да станеЛ(
Благодаря ти, също толкова мила моя съгражданко!:)

Благодаря ти за прекрасната песен, която стопли нощта ми! Дано...
Макар че този път не натоварвам случващото се с излишни очаквания...Просто изчаквам нещата да следват естествения си ход...
А надежда - винаги има...

/по вики11/.
Ще бъдеш още по-нещастна.
Нима може да влезеш в чужда кожа?
Не си проститутка, че да се съобразяваш с `търсене` и `предлагане`!
Всяка истинска, уважаваща себе си жена, се чувства като теб.
Знаеш ли, и аз не го срещнах такъв...макар че трябва да не губим вяра в любовта...

Точно за това казвам"орисията на хубавата жена",всеки се стреми да я притежава и за това е много трудно да успее да я задържи,защото тя все пак е жена!

засягаше мен, а аз държа на себе си ,независимо, че ти Не.
Цинизмите бяха отстранени, не се измъквай с тях. Правите ги, а не можете да ги копнете...

Това имах предвид... кой ти каза ,че духовно си на по-високо ниво от тези отсреща? Аз лично ти гарантирам, че не си. Начетена, да. Но по-високо в даването... не.
Да, остани си същата. Даже не ми беше приятно да идвам да ти давам съвети. Знам, че не ги слушаш, вече съм ти казвала това. Точно затова човек не би искал да ти ходи по-капризите. Защото не си само ти.

ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!!!

Повярвай в любовта от теб покорена. И не забравяй :"Когато искаш нещо, което никога не си имал, трябва да направиш нещо, което никога не си правил!" Е, направи и невъзможното, ако си заслужава, за да продължиш да звучиш така щастлива!

Да, отстоявам позицията си. И не съжалявам.
Понякога се случва да направя компромис, както сега...
И това мина.
И това приключи.
Няма любов за мен просто...Това е.
А вярата в любовта къде е се е загубила и тя...

Прав си, за жалост, си прав. С тази разлика, че аз бих могла да бъда много лесно задържана, защото принципно /и фактически/ съм моногамна...Просто никой не ме е обичал.

viki11, успокой се. Няма място нито за сърдене, нито за обвинения.

Мила Тина!
Честита да е Баба Марта! Много усмивки, преплетени с истинско пролетно настроение, вещаещо топло щастие, ти желая!

Направих и невъзможното. Но не съм щастлива. Не си е струвало просто...
Нищо, животът продължава:)))...

......ДОКАТО ДИШАМ ,НАДЯВАМ СЕ............

А за моята лична позиция дали има място, Бургас?

Абсолютно. Никога, по никакъв повод, не губя надежда...

За всеки има място, както и за личната му позиция, но в нечие лично пространство не би трябвало тя да е в конфронтация с тази на "гостоприемника", поне не драстична, защото това не е място за спорове, а място, където отразявам себе си и се надявам да докосна с нещо хубаво четящите, както и да бъда полезна и отзивичва, там, където се нуждаят от мен...