...След края на една самотна любов - непоискана, недолюбена, непожелана и непожалена, изритана, загърбена, низвергната и подиграна, идва празнотата...

Това е ясно - на тези души, които са имали дързостта да се втурват в огньовете на изпепеляващата несподеленост. Която е още по-нетърпима, когато усещаш, че някой, разтърсил вътрешните ти пространства, е предал чувствата си още в зародиш - заради свръхфункции на Его-то, тщестлавие и чисто проявление на откровена липса на благородство...

Защото когато усещаш със съществото си именно съществените неща, а те биват яростно отричани и замаскирани с демонстрации на "сила" и ехидно пренебрежение, тогава какво би могъл да сториш повече от това - да съблечеш тежката ризница на своята обич и да я поставиш в символичния ковчег на спомените, без право на връщане в реалността...

И не я убих аз, не, моята обич бе просто изпъдена.

Изпратих я с добро, с неподправено проявление на благородство и липса на злопаметност.

Няма я вече.

Може би се научих да преодолявам болезнени зависимости в доста съкратен времеви отрязък.
Може би това се случва, защото вече съм започнала да научавам болезнените си кармични уроци.
Може би така спасявам тези неосквернени остатъци от моята вяра...
...Че има, там някъде, незнайно къде, но осезателно - като непоколебимост на знанието за него - че то съществува, нещо, което най-сетне изстрадалата ми душа-самотница заслужава...
...Че моето проявление във време-пространството не е равнозначно само на едно тяло, което мъжете харесват и всичко приключва дотам.
...Че моята душа, най-после и неизбежно, се нуждае да бъде погалена...
...Че който не разбира това, повече никога няма да заслужи да бъде помилван с нежните струи на моето чувство.
...Че невъзможността понякога ни учи на много неща.
...Пропуснах едно случване, платих твърде висока цена. Страдах, гърчех се вътрешно, треперех от обидата и от студената синева на едни очи, които отдавна са забравили да гледат с обич, а само хищнически поглъщат - храна за сетивата, но с безпрецедентно поставена преграда към душевните пространства.

Стига толкова експерименти.

Сега, точно в този момент, усещам, че съм готова.
Не да се втурна към нов предизвестен крах.
А към Този, който ще знае как да поеме ръката ми и да ме поведе не към хипотетично чудо с нереалистични измерения.
А към това, което вече знам, че съществува.

Остава просто да му повярвам...

Най-трудно след такова преживяване е не да срещнеш светлината,а да и повярваш.Искренно ти желая да срещнеш заслужаващата те сила в един характер,който да не позволи на съмненията ти да разрушат бъдеща взаимност!
С най-добри чувства към теб!:)))

Твоето време тече и тогава, когато обичаш; и тогава, когато не те обичат; и тогава, когато самата ти не обичаш...
Времето е твоята единствена и велика ценност на човек и жена. Твоето време...
В пространството можеш да се преместиш, във времето не можеш. Защото времето е твоята душа.
Затова еднакво цени всеки миг от твоето време. Времето ти е великата ценност, а обичта и необичта са просто сменящи се елементи на тази ценност. Не трябва да позволим най-великата ни ценност да бъде обсебвана нито от обичта, нито от липсата на обич; като твое време те са еднакво ценни.
Времето е начинът, по който емпирично битува душата ти...
Твоето време не е даже преполовено...

притеснявам се за теб... От много време тъпчеш на едно място. Забрави го тоя, забрави и любовта. Начертай си някакъв план за развитие, прави неща, които ти доставят удоволствие, забъркай се в нещо, което ще изцежда всичките ти сили. И ако е писано, той сам ще те намери. Спри ти да го търсиш. Прегръщам те...

твоята душа, най-после и неизбежно ще бъде погалена...повярвай ми! Ти го заслужаваш, приятелко, защото си дълбоко , чисто, чувствително и талантливо същество. Струва ми се, че ние понякога правим една огромна глешка, изначална грешка, за която в последствие плащаме висока цена. А тя е да се втурнем с главата надолу към ....НЕПОДХОДЯЩИ мъже. Някой ще ме оспори, че за любовта няма правила. Да, така е, на практика именно в тези неподходящи се влюбваме. но тогава трябва сами да си понесем кръста, да изпием докрай горчивата чаша...Колко по-лесно би било ако в самото начало филтрираме, нали?!

:) Смело напред, друг път няма!:))))И успех!

Идва само напред и нагоре и никога не се обръщай назад, каквото и да ти коства това....друго няма!
:)))

И изгрява слънце!!! :)
Истинско!
Топло!
Ярко!
Да...

,наистина нещата се случват,когато най-малко ги очакваш ...желая ти от сърце късмет и да си силна..а тук се усеща ,че това е в тебе --силна и независима жена си!Бъди здрава!

Сега, Теменуга, като Ви изтряска едно щастие в междуочието и чак ще Ви се прииска малко самота.
Аз нямам търпение да Ви прочета в този стил... :)

ne ryadko e v nas samite. Kogato se nauchavame/nauchim da jiveem i samo sus sebe si sme mnogo po-silni da izbirame ili da mojem da jiveem s drug. Jivotut s drug chovek e kup kompromisi i te ne vinagi se pravyat lesno. Za jalost vinagi boli kato se razdelish s nyakogo i ima praznota. I ne vinagi e lesno da se nauchi chovek na umenieto da moje da jivee i bez drugarche... stiskam palci!

да летиш?Хайде,виж ги снежно бели са .И ти отиват!

същото, каквото ти каза buboleche: от много време тъпчеш на едно място, а времето не чака... Не си спомням в кой от моите коментари те бях посъветвал как да действаш занапред, за да намалиш до минимум риска от повторна нещастна обич или любов...Вземи се в ръце най сетне и...смело напред и нагоре, както ти предлага princesss! Такъв е животът, рисковете са неизбежни, само трябва да ги минимизираме с "горещо сърце и трезвен ум" :). Поздрави!

http://www.youtube.com/watch?v=xeS6U-eDkKA

And i feel the love is dead
I’m loving angels instead

...

А всъщност любовта не си отива, никога...

...всички любови, които ще изживеш, след нея ще са само бледи копия, които няма така да те изкарват от релси, но ще се забавляваш...! Такъв е животът!
Обичай се, за да те обичат..!
Усмивки, морска..ехе...лятото идва!

http://vbox7.com/play:61e46372

Вече толкова добре ме познаваш! Така е...Сега най-трудно би ми било да повярвам, да пристъпя към някого с вяра и необременена от минали неблаголучни и драматични случвания...
Дано се намери необходимата сила в един мъж, наистина...Няма да му е лесно, определено...Но, мисля си, най-после би трябвало, научила уроците си, да открия така чаканото и изпълзващо се щастие...

С най-добри чувтства към теб - също...Спомням си, когато ме предупреди да не се надявам, да не потъвам в страданието...Права си била...

Невероятно мъдър и дълбинен коментар. Така е...Оглеждайки се във вездесъщата непоколебимост на Времето, ние превъплъщаваме в него, като невидим импринтинг, нашето проявление - цялостно...С неземно красивата обич или нейното стъпкване и отмиране, всичко...
Благодаря ти за куража /че не съм преполовила дори живота си/, но всъщост никой не знае отреденото му време в земния си път...:)

Много мило ми стана от коментара ти...
Да, права си, забравям го този мъж, и без това той отдавна ме е забравил, а и без това всъщност нищо не се случи /почти/...Една рутинна нещастна любов и разминаване /заради моето бягство от нещо, което силно желаех, от последващото ми връщане в Бургас и т.н..../, нищо повече или по-малко от нещастните любови на милиони други човешки същества...Писах безумни количества думи тук, помогна ми, изревах сълзите вече, нищо не остана.
А иначе - сега съм заета от 9 почти до 9,това ми бе нужно...Чувствам се добре с много работа.А мъжът...Току-виж се е появил:))) Хич не го и търся, нито мисля...:)
Прегръщам те и аз!

Ако някой ме разбира наистина перфектно, то това си ти, защото може би някои неща /съществени/ от нашите животи са доста идентични...
Така е, втурваме се към онези, които ни изпепеляват, дарявайки ни къс надзъртане в Рая...Плащаме неимоверно висока цена...Но се подчиняваме, отново, и отново, на онази необяснима тръпка, която води към свръхинтензивност на чувствата и преживяванията...

А моята душа...Дано бъде погалена най-после, но от мъж, който разбира...който знае как да се досегва до специфични изстрадали и доста бодливи поради тази причина женски души...

Да, това е една от любимите песни и на мен, но това е акустичният й вариант, за жалост, не успях данамеря оригинала в youtube. Но посланието на текста е по-важно...точно за мен се съотнася в точно този момент...
Няма друг начин, освен смел поглед в бъдното, и няма друг път, освен напред...Права си!

Друго не би трябвало да има, наистина! Когато стигнеш символичното дъно, няма друг път, освен катапултиране с Първа космическа скорост - напред и нагоре!
Благодаря ти за куража от една доказно силна жена!

И изгрява Слънце...Да...
Първо в душата - плахо надниква...А скоро чакам неговото проявление във разнопосочни аспекти на живота си...Няма друг начин просто, така мисля:)...
И май дори го чувствам...

Усетила си ме, т.е. разконспирирана съм:)
Да, макар и плахо, усещам силата на незавимостта в себе си...Но беше трънлив пътят до нея...Доста даже...
И дано се окажеш добра орисница и да ми се случи това, което вече дори престанах да чакам...:)

Зачитайки и уважавайки Закона за привличането, май съм на верната писта...на съзнанието, като самосътворява желания, в синхрон с Вселенската благослонност и ответност на вибрациите...
Дано!
Имам предвид случването /поръчано в Космическата кухня/ да е повод да ме прочетете в предпочитания от Вас стил!:)

Аз ли не го знам...Как се живее "без другарче"...Седма година вече...С някакви кометни прихвърчания на мъже, по-малко от пръстите на едната ми ръка...за кратко, без значителни следи, но затова пък със значителни драскотини, оставени в душата:)))
Свиква си, имам вече тренинг, ставам, изправям се, тръгвам, дори не съм спряла да се усмихвам, вече дори не през сълзи, а напротив. Сълзите свършиха, това е добър признак:)))

след края на една самотна любов идва ново начало.
И може би несподелената любов е по-красива,когато извисява със страданието си,а не озлобява изпитващият я.Обогатява чувствата му с много нюанси.
Така каза мама - от Брей и лелята поздрави и целувки!

Очевидно бях позабравила...А те, снежнобелите, бяха доста поомачакани, скътани в дълбинния скрин на Голямото чакане. На нов Полет, нова Надежда, нова Любов...

Страхотно прозрение - минимизиране на рисковете с горещо сърце и трезв разум!
Така е, много време тъпчех на едно място, тежко ми беше да се оттласна от блатото на болката, и то безсмислена, без шанс да бъде потушена от обекта, причинил наличието й...
Като е така - сама си проправям пътя към спасението. Няма място за повече страдание.
Нещо хубаво няма как да не предстои!...Поздрави!

Да...Усетих това, точно това, за което пишеш. Преболях го, пресънувах го, премислих го, преплаках го. Бях дотук. Чувството не се забравя, то е вечно. Когото си обичал в земния си път, то остава завинаги. Независимо дали преди и след точно тази обич си обичал други хора...
Просто човекът избледява, споменът за него, не и чувството.

...Слушайки една от любимите ми песни /Robbie Williams - Angels/, с която си улучила моите душевни трептения в момента...ти казвам:
Да, Тя, Любовта не си отива, никога.
И нито ангелоподобни, нито техният противовес, биха могли да нарушат нейния Вселенски еквивалент на Вечност...Просто една човешка душа може или не може да изпитва любов. Това е.
А щом може, любовта не би пропуснала да се превъплъти в ново изражение...

Ех, това наше море...Спасително ни е то...
А и идва лято, е, след няколко месеца, колко е...:) Но мисълта за него дори топли...
И си права, това бе може би най-силната ми любов, но не и най-прдължителната, напротив. Съумях да се измъкна с доста поражения, но почти цялостна, от болката...Сравнително бързо. И за друго си права - би трябвало да се заобичам повече, за да привлека обич, такава, каквато всяка човешка душа заслужава и чака като благослов...

Благодаря ти за хубавата песен от една сродна бургаска душа - Кичка Бодурова! Където и да сме по света, бургазлии винаги си носим дъха на море в себе си...

Дано идва най-после нещо смислено и красиво след безкрайния каньон на Голямата самота...
И си прав, несподелените чувства ни научават на много...Не съм озлобена, напротив, изпратих с обич и благословия този мъж. Просто в един момент осъзнах, че моята душа трябва да продължи нататък...Това е.
Поздрави на цялото ви симпатично войнство!:)))

e maj, che sulzite sa svurshili. Tyah gi ima, kogato si zaslujava :) Suveti tuk...ne se davat. Prosto po nyakoya duma za virtualna podkrepa ;)

Идва началото на споделена. Нали всеки край е начало.

След едни край идва ново начало, което почти винаги е на и за нещо с пъти по-хубаво и по-добро.
Успехи и поздрави от София

понеже тази тъй жадувана от всички ни споделена любов този месец има специален празник и всички, като, че ли започнахме да се настройваме на тази вълна искам да ти пожелая да позволиш да бъдеш обичана от този, който те заслужава!
Сигурна съм, че има такъв около теб, само дето ангажирала вниманието и мислите си, не си могла да фокусираш погледа си върху него.Изисква се малко усилие и късмет и всичко ще бъде наред!
Само не унивай!
Поздрави и прекрасен ден! М.

Стискам палци този път всичко да се получи така, както ти го искаш и да бъдеш много щастлива!

Самоуважавай се ! Бъди силна за да намериш това което търсиш!!

идва разбирането, че ти си нещо повече от страданието и то не може да те докосне и промени. така както кино екрана не изгаря от пламъка който се прожектира на него, така и нашата същност е много повече даже и от най-силните емоции които ни връхлитат в този живот. една истина трябва да разберем, че дори и да се опитваме, дори и да искаме на инат, ние не можем да задържим, запазим нашето страдание. то си отива. идват хубави мигове, които ни развеселяват. разбираме малако по малко че страданието не е било в състояние да убие живота и той идва с радостите си при нас. и този прилив няма кой да го спре даже и ние самите да искаме.
когато страданието се оттегли и ние видим себе си на ново място сред нови преживявания, съзираме една неподвижна, трайна, съзнателна, недосегаема същност - нашата истинска природа и която преди това не сме познавали. това е силата на страданието която е изгорила фалшивите ни илюзии и е разкрила истината пред нас.

Понеже аз, и много от пишещите , не пишем автобиографично творбите си, мислех, че и при теб е така. От коментарите разбирам, че наистина страдаш. Мило, красиво момиче, НЕДЕЙ! щом споменаваш кармата си , космичните вибрации и т.н. умни и вярни неща, означава, че знаеш за пътя и реалната причина на всяко случване, както и , че няма случайност. Усмихни се на кратките мигове, които живеем на красивата, синя планета. Изгори кармата си и същевременно гради новата си, но по-приятна като бъдеще случване. Вярвай в това, дай свобода на душата си, не я впримчвай в услуга на някого си, който, всъщност неразумно утежнява своята... Не поемай разрушителната му енергия върху себе си. Прегръщам те с цялата си обич и топлина на която съм способна. Зареди се сама с позитивност, вече си разбрала защо. Никога не забравяй, че само ние даваме храна на мислите и съответно те живеят от нашата енергия, нападат ни за да се хранят. Внимавай, в такъв случай, какви мисли изхранваш и ги правиш достатъчно силни, за да те обсебват. Светъл да е пътят ти скъпа!

Изяж една ябълка.
След това нищо повече няма да е същото...

Да...Слъзите свършиха. Нищо не остана. Пресъхнаха така неочаквано, както бяха дръзнали да се появят...
И си прав - тук не е място за съвети, но ми помогнахте всички вие тук, които бяхте емоционално скачени с мен, през периода на Великомъченическия ми рев с поучителни параметри:)))

Май ще се икажаеш добър пророк, пояснителното продължение - в следващия постинг, който ще пиша тези дни, но нещо все не намирам време:)))...

Абсолютно си прав...Очертанията са за нещо много по-добро, поне не толкова жестоко и егоцентрично, с каквито параметри се характреризираше предишното...
Благодаря за софийските поздрави! Сега си мисля, че всъщност добри времена бяха моите софийски такива:))) Имах доста поуки и интригуващи спомени там:)))
Поздрави от Бургас!

Да, утре е този ден, на който никой в последните години /вече станаха доста.../ не ми е казал не що специално...Дори миналата година, когато уж имах връзка с един мъж, за когото впоследствие се оказа, че не е трябвало дори моментно да допускам до себе си, не чух поздрав, не получих цвете дори, а когато на следващия ден се видяхме /той живееше в друг град/, нямаше и помен за отглас за преминалия вече празник...Преглътнах с горчивина "уважението". Но тази година имам добро предчувствие...Не смея още да го изрека на глас, че всичко, което съм се осмелила да споделя - екзалтирана, след това се е сгромолясвало...Но, странно защо, не изпитвам и страх този път, просто изчаквам нещата да се случват, в естествения им ход...
Благодаря ти за топлите думи!
Незабравим и искрящ - с разнопосочни емоции, празник утре ти желая!:)))

Стискай /палци, де:)))/ Макар че самата аз не съм сигурна още какво се случва и дали нещо се случва или е поредното изпитание на Съдбата, която не бе особено благосклонна към мен в последните години...:)))
Благодаря ти за милото отношение! Поздрави!

Права си!
Крайно време бе да си възвърна самоуважението...
И да си припомня усещането за вътрешна сила...
А дали ще намеря това, което търся - от там насетне е Божа работа...
Благодаря ти за вдъхнатия кураж!

Прекрасно казано...Точно фалшивите си остатъчни илюзии изгорих в пламъците на една достатъчно силна, но и също толкова безразсъдна и лишена от взаимосподелено емоциоално подплатяване, любов...
Страданието бе почти с параметри на непоносимо, но преминах през него и сега съм извън Окото на бурята, и съм люлееща се в една достачтъчно уравновесена лодка, някъде в сърцевините на Океана, но спокойна и в безопасност...И чакаща не просто спасителния кораб, а онзи пристан, към който ще ме заведе тихото течение на истинното, топло, споделено и всеотдайно чувство...

Невероятно силно ме докосна с думите си...
Да, аз пиша за себе си, напълно автентично и неподправено, така се научавам да се справя с връхлитащите ме емоции, намирайки една добронамерена, мъдра и интелигентна обратна връзка от четящите ме тук...
Така е, обсебването свърши, бях под менталното влияние на един наистина красив, умен и въздейсващ мъж, но дотам. Той беше опериран от чувства, не от емоции, защото с тях се хранеше, но от истински, дълбинни, топли човешки чувства...Съдбата ме срещна с него, за да осъзная моите истински нужди и въжделения. разминахме се, и то по моя вина - аз избягах от него в момент, когато безумно го исках...Сега осъзнавам - така е трябвало, инстиктивно съм усещала страх и несигурност.
За мислите - права си. Сега, уравновесена и успокоена в голяма степен, изпращам дори към не го позитивни мисли. Той не може да се промени. Такъв е, просто аз съм далеч от него. Защото така трябва.
А и по този начин отмествам пространство за някой по-стойностен - като емоционалност и възможност да ме дари с Любов...
И аз те прегръщам и макар и непозната, те чувствам особено близка...

Доколкото разбирам, символичната ябълка /но не на Първородния грях, а на онзи "грях", който ни кара да се усещаме живи/ вече ми се подава - да видим доколко ще ми се хареса идеята да я отхапя и да чакам последиците от моето "греховно" приключение:))))
Може би наистина нищо няма да е същото след това...

Ето, и тук продължава недоволството ти от него. Както предполагах, обида от отхвърляне. Затова и си отива в съкратени срокове. Да, доста съкратен времеви отрязък!
Че кой обича да го отхвърлят. Но не го цениш, не го харесваш.

Както казваш, ти си пропуснала случването.

А има нещо вярно в това, че ако една жена изглежда сексапилно единици са тези, които ще видят душата й. Но точно тя може да разбере, кой наистина може това. Въпреки всичко. Тя има този шанс.
А и, за къде е любовта без допира на телата...


Иначе си за завиждане. Бързо сменяш настроенията!
Е, щом си готова, дерзай!
Само съм чувала, че бързата работа е срам за майстора. Аз не бих никого посъветвала да сменя толкова начесто обектите. Камо ли да им вярва. Защо се чудиш после, че се разминавате в разбиранията.
И все пак, честито! Да сте живи и здрави, влюбени и щастливи! Явно свети валентин се отразява на някого! Ето повод за нещо ново. Дерзай!
И, честито, вече бързо - както казваш - се справи с него.

фраза "периода на Великомъченическия ми рев". Изкефи ме!

Усмивки и ... наздраве!!!

успех! не се предавай!

Да, справих се с него. И слава Богу...
Той си знае защо.

А за Свети Валентин. Да, прекарах го, за първи път от много години, с човек до себе си. Не знам още какво ще излезе...няма значение. И не сменям бързо обектите, напротив, просто предишният обект не заслужаваше близо половингодишния рев за него. Достатъчно време му отделих в реване и теразания. Нямаше никакъв смисъл повече. Това е.

Да:))) Фразата излезе симпатична:)))
Наздраве и на теб - макар и доста след празника, на самия Св. Валентин се бях запиляла /още не е ясно точно къде, но в момента правя анализи на ситуацията:)))/...

Благодаря ти! Разбира се, че не се предавам. Изпратих тази моя обич достойно. Макар че самият мъж не го направи по достоен начин...Няма значение.
Всеки отговаря за себе си.
А сега емоцията ми изцяло е изместена в друга посока...

- тишина и черни очила...за дълго, но не завинаги, прелестна Кралице...

обич да е за теб...на лазурновълшебен остров!!!

...Да, тишината се поотмести от пространството около мен и вътре в мен...А черните очила отстъпиха място не на розовите си събратя, а на пъстроцветния, натуралистичен, обективен и жизнеутвърждаващ техен аналог...
Дано е...обич за мен, и да не е на "лазурновълшебен остров", както си ми пожелала, но и на вътрешноспокоен и уютен такъв - пак е вариант, и то красиво-топъл...
Благодаря ти!

"погалената душа". Възможно ли е?:))))

Не ми е присъщо да давам съвети , но в случая не мога да се въздържа и ще ти пожелая да започнеш да обичаш себе си мила.Започни да живееш с нагласата , че това да си щастлива зависи само от теб и от никой друг.Не позволявай някой друг да те прави щастлива.Ако позволим това , то се обричаме на страдание ако не го получаваме.Ето защо те съветвам , да осъзнаеш факта че си господарка на собствената си сътба.Живей и бъде балогадарна на Бог че имаш толкова неща на които да се радваш.Не бъди като древните израелтяни в пустинята , които мрънкали и недоволствували .Знаеш че Бог ги е водил и въпреки всичко те били недоволни.Малко се отплеснах.Поздрав!

Възможно е...Само двама мъже са успявали да погалят душата ми /е, не са много повече и тези, които са ме галели комплексно:).../. Съществува тази магия. Има я. И чакам да се появи отново - като нежна орис...

Съвсем права си! Когато оценя в достатъчно степен това, което нося в себе си - като душевност, морален капацитет и способност да раздавам любов, тогава може би ще срещна мъж, който да го забележи - като позитив, не като дразнещо проявление на егоизъм.
Не мрънкам повече. Нито има смисъл, нито време, макар че поводи - колкото искаш.
От друга страна, с препратката към Мойсей и израелтяните в пустинята, ме насочи към един доста логичен аналог с моя живот - било е нужно да измина този път през пустинята на самотата, толкова години, за да се отърся от робската психика.
Така че - никого за нищо не виня. Така е трябвало да стане. А може би е е дошло времето за промяна...
Поздрави и на теб! И ти благодаря за мъдрия коментар!

Не се предавай,
дори да виждаш само бодли,
дори да нямаш вече сълзи
и мъката да те е обзела
и болката да те е превзела.


Не се предавай,
не скланяй глава,
напред гледай сега,
не всичко в живота е лъжа,
има и много доброта.

Не се предавай,
вярвай в хората,
вярвай в съдбата,
не ще останеш винаги сама,
не ще чувстваш само болка.

Не се предавай,
дори когато само черен е света,
дори когато дяволът е взел твоята душа,
дори когато само тъга има в сърцето,
дори когато само нещастие се изписва на лицето.


Върви напред - не се предавай!
Гледай напред - не се отказвай!

Благодаря ти! Прекрасно си пресътворила идеята, която си желала да ми предадеш, както и силата, с която би трябвало да се заредя от нея, чрез думите си! Така е. Не се предавам. Не спирам по пътя. Не се страхувам от тръните, от паданията, от болките - неминуеми. Не хленча и не обвинявам никого...И вярвам. Все още. Въпреки. Винаги.

Така и трябва! Поздрави!

Разбира се, няма друг път. Другото е предателство спрямо самия себе си, както и спрямо хората, които държат на теб...
Поздрави!