Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.11.2008 03:46 - Поглед отгоре
Автор: temenuga Категория: Лични дневници   
Прочетен: 20462 Коментари: 52 Гласове:
1

Последна промяна: 12.11.2014 03:14


 

 

 

 

image

...Два месеца след онзи злополучен 27 септември, в който сама побягнах назад - към обитавaното от страхове пространство на моето същество, към раздираната ми от комплекси същност, към тъмнотата, в която съм била, някога, там, отдавна, и не толкова...

Там, където вместо да протегна ръка към слънцето, аз посегнах към сумрака на съмнението, превърнало се в емблематична чернилка...

Два месеца, през които преминах пред изтръпването от една изплъзнала се измежду пръстите ми загуба и се заслушах с вътрешните си сетива във виенето на душата след пропиляването на една неосъществена любов...

Два месеца, през които, преглъщайки нереализираната взаимност /дори с почти сигурно предсказание за кратковременност/, дълбаех себе си с длетото на себеобвинителния глас, кънтящ, обсебващ, жесток, брутален дори...

Два месеца, през които изписах стотици коментари тук, в които чрез думите, изтекли от пръстите ми, вътрешното ми "Аз" изплака голяма част от болката...

За да достигне до брега на осъзнаването.

Тук и сега.


Има любов. Неоспорима.

Загубата е нелицеприятна. Но е факт.

Съмнението, раздиращите въпроси, очакването, надеждата, упованието, прошката, несбъднатото докосване - цялото кълбо от тези материализирани изражения на моята обич е жива, пулсираща субстанция, неразгадаема.

Защо ли...

Защото, преминавайки през мътното, душата се катапултира.

И от висотата на звездното си отражение вижда отгоре целостта на картината.

А там, горе, съзерцавам, с цялото му великолепие, единно изражение.

На любов...


image

А това е една много любима песен на Europe.

Tomorrow...

Някога, може би утре, може би никога. Не и сега...

 






Тагове:   отгоре,


Гласувай:
1



1. viki11 - ЧОвек с твоите съмнения трябва да ...
27.11.2008 07:56
ЧОвек с твоите съмнения трябва да има неистово търпение в любовта. Чудя се, ти пък дали имаш такова, след като се изисква от другия.

Ако не се довериш на този, когото обичаш, ...тогавав как ще стане? Нали би трябвало да го обичаш такъв, какъвто е. А никога не го познаваш, докато не ... го опознаеш.
И аз съм мнителна, но ти ме надминаваш.
цитирай
2. tera - Има ...
27.11.2008 09:21
Всичко има, ако знаеш какво точно търсиш :)
Поздрави и лек ден! :)
цитирай
3. kosara2008 - :)...
27.11.2008 10:12
от разнищеното...нишка след нишка, след нишка...всред покоя на душата... и утре ще е...не сега...

приласкавам те от сърце, миличко и знам, че можеш...не се излъгах, не може такъв богат душевно човек като теб...ти, красива и вълнуваща жена...да не е Кралица!!!!!
цитирай
4. viki11 - Косара много те ласкае? И дано ...
27.11.2008 15:26
Косара много те ласкае?

И дано намерим покоя.
цитирай
5. bizcocho - Някога!Да!Това е сигурно, но. . ...
27.11.2008 21:46
Някога!Да!Това е сигурно,но..сега НЕ,3а да не го обречеш предварително и после да търсиш вината в себе си,3ащото "3астъпващи се любови" не е любов,а бягство от болката на ра3падащата се предишна.
Дай си време и вдишвай щастие от самата себе си!
И...да не си посмяла да свалиш летвата:))))))))))))
С най-топли чувства!
цитирай
6. temenuga - Към viki11:
28.11.2008 02:43
О, много съм мнителна, да...Прекалено. Защото много съм си позволявала да вярвам. Уж се пазя, уж се дърпам, уж анализирам, уж интуитивно подразбирам какво стои под повърхността, уж самоиронично убеждавам самата себе си, че този път ще се съхраня, няма да си хвърля душата гола в урагана...И пак се получва така. Пак. Неизменно.
Имам търпение. Зверско. Когато се налага. Мога да чакам с години. Но този път прегорях. Как стана, не знам. Много съм го искала явно...
А как да го опозная, защо непрестанно това ми повтярваш, viki11?? Няма как! Не съм се чувала, нито писала с него от близо 20 дни...Няма да се чуя сигурно повече. Поне аз няма да се обадя, защото това ми бе казано. Не съм тийнейджърка да правя глупости и устройвам "засади". Голяма жена съм. А той може и да има друга, сериозна връзка вече /както предполагам.../. Имало е защо да съм мнителна, явно. Но проблемът е само и единствено мой. Той е свободен мъж. Болката е за мен. Животът е негов. Може да си го направлява по каквито релси иска.
цитирай
7. temenuga - Към tera:
28.11.2008 02:46
Да...Сигурно е така. Всичко има. И сигурно един ден ще имам и очите да го видя.
Но точно сега, нали знаеш колко е проклета една влюбена душа, аз искам само едно нещо. А него го няма...И затова вие душата, не срещу Луната, а срещу самата себе си, защото тя е орисана да обича, а когато това се съчетае с болка, тя рита противостои на смисъла за нейнито съществуване...
Така че - има, tera, всичко има...Има. Но не и сега...
Разбираш ли ме:)...
цитирай
8. temenuga - Към kosara2008:
28.11.2008 02:51
...Сега, да си призная, слушам божествено красивата песен от твоя последен постинг, влюбих се в нея - магия е, митичен повей, носещ ухание на една безплътна, но силна като заряд любов...
Да, нишка след нишка, дъх след дъх...душата върви към просветелние...Няма друг път, освен през подобни състояния, в които моята душа се гърчи вече 2 месеца...
А иначе - най-обикновена жена съм, kosara2008...Най-обикновена...
Просто влюбена. Може би необикновено...
Южният повей от твоята песен ме стопли, дори и да е мигновено - нещо е. Много, и то:)
Благодаря ти!
цитирай
9. temenuga - Към viki11:
28.11.2008 02:54
Е...Не мисля, че е ласкателство. Просто тя знае, че всяка душа, особено когато е толкова наранена /и самонаранена/, като моята, има нужда от летежа, предизвикан от добрия заряд на думите...
А за покоя...Не знам дали точно сега искам покой. Или нещо разтърсващо. Но в позитивните нюанси...
Но кой ли ме пита какво искам:)))
цитирай
10. temenuga - Към bizcocho:
28.11.2008 02:58
...Много си права всъщност. Не търся заместител, няма и как да допусна никого до себе си в този момент...Моята обич не го заслужава. Дори и мъжът да е вече с друга жена, да е забравил чертите ми, сега изострени и измити от сълзите, тогава - смекчени от неочакваното случване на чувството...
Уважавам моята обич. И й правя реверанс да я пусна да циркулира свободно в мен...
Много красиво си го казала - да вдишам щастие от самата себе си. Да...Научавам се. Бавно...Но опитвам поне:)
А за летвата - о, Боже! Ако знаеш за какъв мъж става дума...Просто не знам как бих срещнала взаимност в този живот, ако не сваля летвата, поне с микрон...Не познавах досега подобен мъж, наистина...Комплексно. Но все е време пред нас...И все е надежда...И все е любов...
цитирай
11. viki11 - Към коментар 6
28.11.2008 08:53
първия абзац мога да кажа спокойно, че съм го писала аз. Затова казах, че ти ме надминаваш. Без доверие и да се хвърлиш в нещата не става. Няма пълна сигурност и не можеш да я искаш. Има само надеждата, че ще стане, както искаме, според прогнозите ни. Ти искаш пълна. И не се "Даваш". ЗНам какво е, нали точно аз не се "давам". И си стоя сама и не се ядосвам, защото така съм решила. Но ти не си го решила, просто искаш, а не се даваш.
Така смятам.

Ок, това си е твое решение дали да се обаждаш.
Щях да те питам, готова ли си на всичко за тази любов, но ти отговори. Явно не.

ЗНаеш ли, често като ни въртят дълго време и ни оставят сами, просто намираме смяна на човека, за да не се превърнем в домашни плъхове. Защото не ние сме отказали.
И въпреки това, не бих се обзаложила, той дали има някоя. А и не е моя работа.

Не знам, какво всичко има, но темата в момента не е това, явно. Не е приятно да страдаш, но пък и не е приятно да се надяваш, че той ще те гони вечно, след като ти го искаш. Че те разбирам, разбирам, но просто не става така. Показваш пред хората, предлагаш се, отхвърлят те, и толкова. Оставаш глупака. Не, че има някакво значение за мен мнението на "следящите". Бих се притеснила само за подхода на половинката. Да те хвърли на вълците със задоволство. Това е начин да го оцениш, него и чувствата му. Какво можеш да очаквдаш от тях.

Мисля, че само да се появи обект, заслужаващ малко внимание, и си го забравила. Винаги е така.

И ето ти летежа.

И аз съм страдала, но не биха ми помогнали думи на ласкателство. Защото причината за това страдание е единственото, което има значение. Другото са думи. Дори няма вложено искрено желание в тях за помощ. Ежедневно използвани, изтъркани. Наближи ли до помощ, всички се покриват. Защото се обвързваш с помощта, а с думите не.
Не ангажирам никого с мнението си. Само наблюдавам процеса, в който ти изгонваш своята любов. По живо по здраво. И знам, че дори той да дойде, ти с още по-голям хъс ще го прогониш.

Да, пред нас винаги ще има нова любов, както казваш. Защо тогава да си губим времето, а?


цитирай
12. viki11 - Особено гнусно е, когато използваш ...
28.11.2008 11:58
Особено гнусно е, когато използваш любовта, за да се гавриш с някого.
Но за всеки си има МЯСТО под звездите. А може за някои да няма и звезди, като си заемат мястото.
:)
Да не забравяме, че без любов се живее по-тъпо, но по-лесно.
цитирай
13. temenuga - Към viki11:
28.11.2008 12:20
/Към последния коментар/
...Сварваш ме на работа, имам да пиша едни текстове, а се баламосвам с блога /а не трябва/, сега си слушах "My Way" на Франк Синатра...И се разплаках, неволно, добре, че ги няма шефовете...Нямаше как да не се разрева като магаре, нямаше как...
Точно тази песен звучеше в колата му, като бяхме на някакво място /и аз не знам къде беше точно/, откъдето се виждаше цяла София. Не искам да казвам как съм се чувствала, после иди и ми казвай, че не той ме е закарал там, където никой не е успял...Това бе повече от десетки любовни преживявания, някаква вид интимност, която не може да се опише и рамкира...Само успях да прошепна, че това ми е една от любимите песни, той каза, че още много неща ще ми станат любими...
И какво се получи, всичко се сгромоляса...А това се случи след като избягах на 27 септември, датата също ще я запомня - 2 октомври...Мислех, надявах се да ми прости...А той?...Може би искаше да ми покаже къде може да ме заведе, дори без да достигаме да край, и ми каза: "Няма да те поканя у нас, и да настояваш, да разбереш, че не те исках за един път". Тогава.
А сега...Няма нищо, никой, няма Франк Синатра, няма нощна София, няма онова усещане, което няма да забравя до последния си дъх, отреден ми като човешко създание...Как да не се влюбиш в такъв мъж, кажи ми...Можеше просто да ме има тогава - безусловно...И да изчезне, наказвайки ме с единия безумно хубав спомен. Но не поиска. Затова пък ми подари това усещане, с което ще остана влюбена в него завинаги...
А той прекрасно знае, че има звезди, и е достигал до тях, и мен ме заведе...

Който не иска да знае, че има звезди, да си живее в сумрака. Негов избор. Аз не съжалявам, че ходих до там...
Без любов се живее по-лесно, може би. Но не искам такова живуркане. Никога няма да се откажа да вярвам в любовта, каквото и да ми причинява /не тя, а хората, а може би и самата аз.../
цитирай
14. temenuga - Към viki11:
28.11.2008 13:46
Не, не и не! Не изгонвам любовта си! Моята любов бе изгонена, и то по възможно най-болезнения начин. Казаха ми просто: "Не ми е приятно, че ме обичаш. Няма да се видим". Кажи ми, има ли нещо по-разбиващо на съставните ти частици цялото ти същество? Май няма...Намери точните думи, нали това му е силата...Както и да е.
Не бих го изпъдила с още по-голям хъс, напротив. Но това е тема без развитие. Той няма да се появи. А как да го търся аз, след като ме помоли да не го правя...Няма как. Не искам и няма да си позволя да съм в ролята на натрапница...
Иначе - да, готова съм на всичко за тази любов, утре да ми каже да тръгна за София, ще го направя, без да му мисля. Но никой не ме моли...Това е. Аз никога не жаля средства и време, достойнство и конфронтиране с чуждо мнение, щом става въпрос за любов. Никога. Но...

За това, че той "ме е хвърлил на вълците", за да гледа реакции. И съответно аз да гледам неговата...Не мисля, че е така. Никъде не ме хвърли той. Просто аз тук споделям, защото иначе бих полудяла тези 2 месеца...Нужно ми е. Затова е този блог, нали...А и той не ми чете блога.
За ласкателството и взаимопомощта, както и готовността ни за нея, дълго може да се говори. Аз оценявам всяка добра дума. И не търся подмолни течения в едно добронамерено изказване. Никога. Може би затова понякога почти се удавям в мъртво вълнение. Но никой не ми е виновен. Предпочитам да вярвам на хората, въпреки всичко. Защото аз предлагам чистосърдечно отношение, подсъзнателно проектирам, че би трябвало и към мен да е такова. Уви, невинаги...Но тук наистина срещам добронамереност и човещина, това означава много за мен.

Никаква нова любов няма пред мен, никаква. Няма и как да има. Абсурд. За този момент е абсурд. Докога, времето и затихващата функция на отритнатото чувство ще покаже. Но има и нещо друго - недовършените, неосъществени неща остават живи и незараснали за цял живот...А изживените и уталожени емоции намират своя пристан в бъдещо успокоение на душата. Защото са били реализирани...
цитирай
15. viki11 - ДА, хората не умеят любовта. Не р...
29.11.2008 15:15
ДА, хората не умеят любовта. Не разбирам защо. МОже би виждат повече смисъл в БМВ-то и триетажната къща.

ЗАщо упорстваш. Той не може да те закара там. Той може да ти предложи себе си. А дали ще отидеш там е твоя реакция. ТОй не е Бог. Твоето същество отива там. Ако възприеме нещата по този начин. Но щом си решила, нека да не е така.

Всичко, което пишеш противоречи на това "не ми е приятно, че ме обичаш". Не знам, как така са ти го казали.

Аз пък в добронамереното изказване не виждам никакво добронамерено действие. Животът ме накара да прогледна за тези неща, защо да не ги виждам. Това е само поза. А когато има нужда от най-незначителен жест дори, няма ги тези грижовни хорица. Ей така, хвърлят думи, защото им е лесно и се стараят с това да спечелят някого. Нищо реално. И това не подлежи на съмнение, защото е проверено.

Особено пък тук, няма добронамереност, а забавление. Всички думи са ей така, на вятъра. Хората са абсолютно безразлични, просто си правят забавни поздрави, и супер фалшиви. Абсолютно, без изключения. Каква човещина тук? Всеки се скрил и си прави дъвки с останалите, защото му е скучно на работа. Искай му нещо реално, и ще изчезне.

Хубав край на коментара, ако го знаеше по-рано, нямаше сега да съжаляваш.
цитирай
16. temenuga - Към viki11:
29.11.2008 20:42
...Аз съм го знаела това/за завършека на предишния ми коментар става дума/, но просто автоматически направих глупостта...Свършено е. Уви. Все повече сънувам празни пространства, студен полъх от тъмнина и плъзгане на погледа по повърхностната мътна вода на Реката на отчаянието.
Така е. За момента е така. Знам, че и да не е утре, след време ще се изправя и отново ще пожелая да погледна към слънцето. Но сега искам да изживея моята болка. Мисля, че й дължа това...И не само на нея /болката/.

За добронамереността - аз пък вярвам в нея, дори да не е 100-процентова...Предпочитам да вярвам, така се живее по-лесно...

За това, кой, къде, как и защо ме е завел...Повярвай ми, може аз да съм позволила...Но досега съм срещала само още един мъж, който може да те заведе там, дори и от растояние, дори и сега, когато не съм го виждала вече близо 2 месеца, дори и сега...Това е усещане, което е несравнимо. И не бих могла само аз да го продуцирам, да му вдъхна живот. Просто казах - той ме поведе, аз просто пожелах да тръгна с него. Това е. Това са моменти, заради които си заслужава да се живее, каквото и да ти костват след това. Не се отказвам, нито отричам, нито проклинам нито един от тях.

А кое не ти се вързва си думите му /буквално цитирани/? Да,той ми каза тези думи, а ми е казвал, че и много ме обича, но това не е като да кажеш: "Обичам те", това е между другото, и той си го призна. Аз самата се сепнах, като ми каза, че ме обича /но по този, нехаен и неангажиращ начин/, обясних, че за мен това са сакрални думи ио много рядко ги изричам. Той се ядоса и ми обясни, че ги използва в смисъл, както обича любими неща, така и мен, т.е. като нещо, което харесва по-скоро...Е, както ли влагат мъжете в тези думи...Приравняват те с лов или приятна вечер пред камината...
Както и да е.
Вързва се, всичко се вързва. Според мен, той като че ли беше склонен да ми прости издънката, дори го каза, дори имаше намерение да идва /отдавна, после се отказа, не знам защо.../ Единствено ми обяснение е, че има друга връзка. Ако е така, никога, по никакъв начин, за нищо на света, не се намесвам. Просто мога да му пожелая взаимност и любов. И да се оттегля, не и мислено, мислено не бих могла...

А за БМВ-тата и къщите...Кой от каквото иска да се впечатлява...Дори, ако ме питаш, не мога да ти кажа каква точно е колата му /хубава е, но нищо повече не мога да ти поясня, защото изобщо не съм обърнала внимание на това/..Преценявам интелекта, излъчването, духовния капацитет, флуидите, привличането, което индуцира един мъж...Другото е плява.
цитирай
17. viki11 - ДОбронамереност? Не виждам так...
30.11.2008 10:12
ДОбронамереност? Не виждам такава.

Ще ти кажа, какво си мисля, да не се учудваш. Хората, които обичат не се държат така , както ти, и не говорят така. Защо? Е, да не изпадаме в подробности. Но споделям, с теб.

Бих искала да финализираме този безкраен разговор с мисълта, че няма по-голям грях от това, да се гавриш с чувствата на хората. И нека да го имаме като еталон.
ЖЕлая ти успешно преодоляване на проблемите, които имаш. Те явно са трудни. Много трудни.

Не, ти не се опитваш да ме разбереш.
За това кой те заведе там..
Ето, Той е тук.И иска да те заведе в облаците. Няма начин. Какво ще направи? Ще играе роля, ще имитира, ще си поставя цели и ще ги постига? Можеш временно да заблудиш някого така. Може временно да го накараш да мечтае за един живот, изпълнен с разбиране и сладки моменти, но не можеш да го излъжеш, не можеш да го заведеш. Невъзможно е, ако щеше си скъсай гъза от старание. Защото любовта, е нещо действително. Ако е игра, цели, и всичко останало, тя е само заблуда. Объркване. Да те заведе там може само твоето желание да си там. Ти искаш, ти отиваш. Той няма общо, освен че е предоставил себе си и качествата си на показ. Дал е от топлината си, от добрината си, дал е себе си. Не може да те заведе, защото това ще рече, че той те манипулира.МАНИПУЛИРА.
а ако те манипулира, еби му майката.

Или си искала да си с него, защото ти харасва, какъв е.Или той те лъже и ти чакаш момента на истината.


От нас зависи, дали ще допуснем до себе си мъж, който ни експлоатира. Или ще сме с истински мъж, който може да обича наистина. Не на сцена.

Пожелавам ти да не допускаш игра на роли. И да не допускаш тези, които търсят печалба на твой гръб.

ПРовери човека, преди да го допуснеш. Може би е играч. И наблюдавай играта му, да видиш докъде е способен да стигне. ИГрачите винаги са смешни, нищо, че се имат за много важни и интересни. Нищо, че печелят от теб слава и пари. Пусни ги да се пързалят. Интересно е. И тъжно едновременно.

Животът за някои хора е непостижим. Те играят театър. А някои и са зли, та не умеят да обичат и се чудят, какво ли е това. Затова бъркат в сърцата на другите с пръчка и въртят. Но... за щастие на мен поне не може да се случи.
Защото истината не можже да се имитира. Въпросът е да имаш очи да я познаваш.
цитирай
18. enjoy6 - Понякога щастието
30.11.2008 10:34
не е в пристигането, а в надеждата по пътя!
Пожелавам ти много Надежда, тя ще ти доведе и Любовта в твоето сърце!
Хубав ден!
цитирай
19. temenuga - Към viki11:
30.11.2008 18:50
Да, и аз предлагам да финализираме този безкраен и явно нестигащ доникъде разговор. Няма смисъл повече да се дискутира тази преекспонирана тема. Доскуча им на хората, които влизат в блога ми, да четат само моите вопли по невъзможна любов. Е, това е, не са ми споделени чувствата, няма да се в иждаме повече с този мъж, нищо не остана от негова страна, дори едно добро отношение. Няма какво да правя трагедии от това и да се самосъсипвам. Моите чувства са си мой проблем. Ивадих ги на показ тук, разнищих ги, направих им щателна вивисекция, получих духовна подкрепа, съвети и т.н.
Това стига.
Дотук.
Два месеца са достатъчни.

А за театъра - да, сигурно неше театър, този мъж ми каза, че е "най-добрият манипулатор и ще ме направи най-добрата актриса".
Не. Не се получи. Аз съм автентична и не мога да играя роли.
Исках го, просто това исках. Исках да бъда себе си в цялата история, колкото и краткотрайна да беше...
Не знам дали искаше умишлено да ми "бърка в сърцето с пръчка и да върти"...Но определено се почувствах точно така.
Точно.
Това е най-кошмарното, което може да преживее едно човешко сърце. Мисля, че беше жестоко. Трудно се оцелява при подобни манипулации...
Да, права си, истината не би могла да бъде имитирана. Аз не имитирах моята истина. Сбърках, уплаших се, признах си, съжалих. Не мисля, че грехът ми беше непростим, за да бъда толкова жестоко наказана. Все си мислех, че макар да не очаквах и не исках от него сериозна връзка, ще се получи някакъв вид връзка помежду ни, за да се уталожи емоцията, да се материализира, да се успокои бесният сърдечен ритъм, който на пресекулки пулсира незатихващи чувства...
Не. Не искаха това.
Искаха само да ме накажат.
Сега вече съм сигурна, че този мъж не е имал и елементарно чувство на нежност към мен.

Нямаше как да "проверя" човека...Просто всичко се случи толкова бързо...Белите стават за миг. А не могат да се оправят понякога цял живот...И още много неща не знам за него, на практика - почти всичко. Загадка ми е. Само импактът от неговото отмъщение/наказание е доста силен, по него съдя вече за личността му, не по невероятното му мъжко излъчване, интелект, талант, чер, сексапил и стил /които вече достатъчно вътзпях тук, почти апологетски, защото влюбената жена наистина превъзнася любимия безразсъдно, но смея да призная - май напълно заслужено в случая...

За завеждането до звездите - не приемам, че някой може да спори за нещо, от което е бил отвън на неговото случване.
Аз знам по-добре, почувствала съм го по-добре, зная какво беше. А ако е било манипулация от негова страна, която прилага на всички други жени, които води да гледат нощна София отвисоко, пускайки им "My Way" на Франк Синатра...Е, жалко, универсализирани методи, но действащи. Интересно би ми било, ако ти беше в моята ситуация, със същия този мъж, дали нямаше да потеглиш нагоре, накъдето и аз бях тръгнала.
И откъде доста боли, като те сгромолясат...

А след като мислиш, че моите проблеми са доста трудни, защо въобще ги дискутираме? Щом съм имала нужда да пиша тук, значи съм имала проблеми, очевидно е. Но да бъда окачествявана като безнадежден случай, едва ли не, не съм съгласна. И не приемам класификацията, че не се държат така хора, които обичат. Всеки обича по различен начин, защото е различен дух, тяло, цялостно проявление на личността.
Мисля, че нямаш право да бъдеш съдник на чуждите чувства. Нито познаваш мен, нито въпросния мъж. Ако не изпитвах чувства, нямаше да посветя и един постинг на този мъж, както не посветих на един, с когото се запознах преди него и с когото нищо не се получи, макар че излизахме близо месец в София. Нямаше никакви предпоставки за някаква връзка, да не говорим за любов. Да си прочела и един ред за този мъж??? Не.
Когато чувствата ме връхлетяха, това мисля, че всички около мен го усетиха. Не знам защо ти не можеш. Не мисля, че проблекът е мой, обаче. Аз винаги съм автентична. А и любовта ми е в момента е в тежък период - свръхфрустрирана, наритана, омаловажена, ненужна. Няма как да не стене. И пак я има...
цитирай
20. temenuga - Към enjoy6:
30.11.2008 18:59
Много си права! Няма ли я Надеждата, светът се срива, колкото и фалшиви устои да го крепят...
Пристигането е следствие, а вървежът по пътя, придружен от една нестихваща песен на Надеждата, е всъщност процесът, който поддържа живеца на щастието вътре в нас...
Знаеш ли, не съм загубила надеждата. Но не за реализиране на любовта с конкретния човек, явно с него не ни е писано да бъдем. А принципно.
Защото щастието не се състои само в споделените чувства...Май трябва да прогледна и за много други негови измерения...:)

Поздрави в този студен, ветровит, мрачен, влажен последноноемврийски ден! В който намирам в себе си незаглъхнали акорди Надежда...:))))
цитирай
21. viki11 - Да, ако тръгна с някой мъж нагоре, ...
30.11.2008 19:43
Да, ако тръгна с някой мъж нагоре, няма да кажа, че той ме е изманипулирал, защото не би могъл. Не позволявам. Бих тръгнала нагоре, ако мъжът ми предлага това, което търся, а не ако ме води той. Всеки мъж се опитва да води, накъдето му хрумне.

Е, не познавам твоята любов.
Но пък познавам моята, за която не си струва борбата. Много лъжи, малко чувства. Опити, забави, пренебрежение.
Интересно, къде се въдят такива интересни мъже, аз знам единици такива.
А и не вярвам на мъж. Въпреки, че им давам шанс да ме убедят. Няма как.
Успех следващия път.

Като си спомня, и аз целях да мина през това, защото иначе е по-зле, но разумът не го носят всички със себе си.
цитирай
22. tomich - temenuga
30.11.2008 22:09
Прочетох бегло предните коментари и диалога ти с viki. Ами тя ти каза много истински неща!
Имам чувството, че ти може би интуитивно очакваш, че Той ще следи твоя блог как разкриваш душата си и преживяните чувства и се надяваш на промяна в отношението му към тебе. Аз съм прям човек и затова искам да ти дам един съвет, ако го приемеш, разбира се.
НЕ разкривай така всеотдайно в своя блог какво и как го преживяваш, как оценяваш своите и неговите постъпки, какво мислиш занапред да правиш... Ти си много противоречива и чувствителна натура. Точно от такива жени се възползват мъжлета (не истинските мъже!) за да се гаврят с чувствата им и наивността. А ти им даваш своите козове! Напротив, трябва да мислят, че се чувстваш прекрасно сред нови приятели и познати. Възбуждай мъжкото им любопитство, завист и ревност ако щеш, накарай ги ТЕ да се чувстват безпомощни пред твойта красота. Ти имаш интелект да постигнеш това. А когато започнат да се кланят и свалят звезди пред теб, поиграй си с тях, проучи ги внимателно и тогава разкривай "на час по лъжичка" душата си пред избрания. Не знам дали имаш сили и достатъчна воля да проведеш и завършиш този процес, но според мен това е пътя да се измъкнеш от собствените си вътрешни разяждащи душата ти терзания. Решителност и действия са нужни, а не тюхкания, колебания и непрестанни анализи и самоанализи!
Паздрави и...НАПРЕД! Хубава вечер ти желая!
цитирай
23. temenuga - Към viki11:
01.12.2008 01:43
Всъщност...Аз позволих да ме поведе нагоре, защото го поисках - с всяка фибра на съществото си, и то изведнъж, неистово, безусловно, почти магично като усещане.
Ако тогава ме бе поискал изцяло, щеше да ме има, а не в апартамент за 200 лева /какъвто беше запазил, когато избягах.../ Понякога крачаката до звездите се крие в други неща, необясними...Както и да е, минало-свършено.

И аз не вярвам на мъж. Този път той нищо не ме е лъгал, не ми е предлагал, не ме е карал да му вярвам. Той просто каза: "Да оставим нещата на естествения им ход. Те просто се случват"...Да, оставих ги, е, попресилих ги и ги форсирах. И се ...случиха. Само че не такива, каквито ги исках. Това е.

Какъв успех следващия път. Не съм сигурна, че ще има такъв...Изобщо даже. Поне за този момент ми е абсолютно невъзможно да помисля дори за такъв вариант...Лошо знамение...

А през кое си целяла да минеш и кое е по-лошо от него...? Тук нещо не разбрах, разконцентрирана съм, определено...
цитирай
24. temenuga - Към tomich:
01.12.2008 02:00
Сигурно си прав! Сигурно от мъжката гледна точка нещата стоят точно така...
Но как да обясня на ридаещата си душа това?? Как да се трансформирам в силна жена, която се прави, че не изпитва нищо и демонстрира пълно благополучие...
Не, не се надявам да чете блога ми, по-скоро се надявам да не го чете, защото ще се издразни ужасно. И знам, че не го чете. Той се дразнеше от думите ми, не пожела да ме разбере като личност, явно го интересувах само като жена...
А иначе, не, той не би се "чувствал безпомощен пред моята красота" /цитирам твоите думи/, той се е нагледал на много по-голяма красота...Явно с нищо не го впечатлих.
Иначе - имам сила и воля да се измъкна от терзанията си, но не и по този начин. Защото нищо не мога да върна. Нищо. Но си прав, че е време да преустановя непрестанните анализи и да премина крачка напред в страданието си. Може би да страдам вътрешно, или просто да работя по много, или...Времето ще покаже.
Поздрави и хубав утрешен ден ти желая - с повече слънце, ако няма навън, в душата да е:)
цитирай
25. viki11 - Интересно, какво точно видя томич в ...
01.12.2008 09:36
Интересно, какво точно видя томич в мен, с което е съгласен, защото подходът му е абсолютно неприемлив за мен.
Намразила съм много хора, които действат по неговия начин. По този начин можеш да навъдиш много бройки, но нито една любов. Защото с любовта не си играят.
Успех в свалките по томич! Те са ужасно разпространени, сигурно и преди си чувала за тях и си ги наблюдавала около себе си. С две думи, лицемери много. Стига да търсиш, нямаш проблем, ама никакъв.

ТИ пък, апартамент за 200 лева, хората го вършат в гората, насред храстите. А ти някакви екстри. ВАжното е да не изпуснеш плячката. С лунички, без лунички, да натриеш на някого носа.
И после очакват нещо...

ЦЕлях да мина през това случване, защото съм се убедила, че природата е по-силна от нас и си знае работата, за разлика от нас! ПРосто има случаи ,през които трябва да минеш.
Казано на по-детски език, да се отдадеш на тази любов. Но отдавна не разсъждавам по този начин. А какво ще стане-------никой не би могъл да знае. Зависи и от това, как ние управляваме нещата.Тук вече е намесата на нашите възможности и умствени също. Защото има винаги много пречки. Лесно се случват неща на по-плитко ниво. Има си едни дълбоки нива, където нещата се случват по друг начин. КОйто е готов за тях. ПРеди се чудих, защо не помогнат нахората, а все повтарят,който е готов за тях. Това е нещо лично, ти се развиваш. Могат да ти покажат пътя, но ти да не направиш нищо по въпроса, най-често става така. Бягаш. Можеш само сам да стигнеш до там. Ако ти стигнат силите. ВСе се мислим за много важни, ама като опре до нещо по-дълбоко неизследвано, непознато още на нашето "Цивилизовано" общество и ни "увисва сополът".
Та за това случване говорих. Беше важно. Но не и с цената на надменнността, на която станах свидетел.

Каква красота, бе. В истинските неща красотата не е фактор. Добре е, ако я има, един силен гръб, едно странно излъчване, но и да я няма, това си го има. Случването. Каква красота, какви пари, какви коли. Те са за по-посредствените хора. Да са ми живи и здрави. Кой каквото преследва. Завиждам им, че са такива, да се задоволят толкова лесно.

ЗНаеш ли, хората се терзаят, когато им откажат. Представи си ,че не ти е отказал, а ти си му отказала, и няма да се терзаеш толкова. Просто неприятното чувство ,че са те изтрили от скайпа, примерно. Мреш ти да си този, който изтрива.
Тези неща също отдавна не са ми интересни, ако въобще някога са били при важни ситуации.

Ако искаш да го загубиш, показвай му, колко се зававляваш с другите мъже, с приятелите си, или там както го виждаш. Това е твое право.
Не те съветвам, само показвам, че има и хора, които не виждат нищо забавно, нито за завиждане в това, да пренебрегваш човека, който уж предпочиташ.
Друг е въпроса, че не можеш да излезеш на улицата и пред всички да заплачеш, за да види той. Разбира се, че ще се държиш нормално. Доколкото е възможно.
Но да му играеш курвенски номера....не знам, мен с тях не биха ме впечатлили, но пък биха ме отвратили.
А и по това съдя за човека. Щом му е интересно с колежките да се изпраска в офиса, значи нямам допирни точки.

Но пък е важно ти да поискаш нещото. Ако искаш да претвориш съвета на томич, поне ще сърбаш после попарата си. Както го правиш и сега. И няма лошо в това, иначе нямаше да се развиваш, ако не правиш това, което ти искаш.

Тъй като пишеш нещата, които аз бих казала, опитвам се да изясня и моята позиция, което не е много възможно по този начин, но...
А ти как виждаш нещата, това е друг въпрос. И той е важен. За него. Твоята гледна точка, твоята същност.

И все пак, мисля си, ако той ти се обади, определено ще му върнеш за всичките си сълзи.
А дори отказът в случая тежи повече, отколкото чувствата. А реално отказът виждам да е твой, но ти си решила, че е негов. Да не се меся.
Шибни му два шамара и ще ти мине. И ще се почувстваш добре даже.
Аз имам твоята ситуация, с малко по-неприятни факти. Но не бих могла да мисля за нея,след като корупцията в държавата ме е хванала за гърлото и иска да ми спре въздуха на всяка цена.
Някак тези неща не се вписват. Няма желаещи да помагат, но да получават винаги има.

цитирай
26. tomich - Браво!
01.12.2008 13:42
Браво Вики!
В твоята си устремна вулгарност, ти даже не се усещаш, как си противоречиш ! Бих ти отговорил достойно и много остро, но няма да го направя, тъй като в този блог се обсъжда един много личен и деликатен проблем. Само ще те посъветвам: укроти топката, а когато даваш мнение за чужд коментар мери си хубаво думите. Не си въобразявай, че твойта "житейска" философия е единствено правилната. Уважавай мненията различни от твоето!!
цитирай
27. buket - ?
01.12.2008 14:10
С любов изглежда е трудно да се живее...
Затова много от хората живеят и без любов, но и без омраза.
И дали вековете не предразполагат, или поощряват развитието на човешките чувства?
Една друга любов съществува и може би по-силна, защото тя не е една и не е сама, любовта към земното, към създателя и към това което правим, с двете си ръце.
цитирай
28. vselena - Изпитанията които изживяваме са за ...
01.12.2008 15:20
Изпитанията които изживяваме са за да ни подготвят за следващото по-високо стъпало, където ще е още по-трудно, но това не бива да ни отчайва. Напротив, смело трябва да погледнем в " очите" предизвикателството, за да се почувстваме победители, победили страховете си, болките си, умората си, злото в себе си. И тогава предизвикателството, като вълна ще ни отнесе към брега на щастието ни. От нас се изисква единствено упорство и непрестанна вяра в добрината и светлината. Ти имаш много светлина в себе си, използвай я и чрез нея се бори, а твоят ангел-пазител ще бди над теб!
цитирай
29. temenuga - viki11:
01.12.2008 19:31
Отговарям хаотично.
Започвам от тук - на кого да ударя два шамара?? На мъжа, когото обичам, не...Никога. Защо да се почувствам по-добре, не мисля...Нито ще имам възможност да го видя, а и ако хипотетично имам, изобщо няма да ми е до биене на шамари, никак даже...И защо си мислиш, че бих му върнала за всичките сълзи?? Аз съм велукодушна, прощавала съм много по-зверски неща. Много. Какво ми е сторил той? Наказа ме, за да знам какво правя друг път и да съм наясно как за един миг мога да изпусна нещо, чакано цял живот. Добър урок беше...Няма за какво да му връщам. Сълзите са си сълзи, пречистила съм се чрез тях...
Но той няма да се обади. Би го направил, ако имаше желение, но не го стори...Сигурно вече е извън граница, той не живее в България през цялата година...Нищо не знам за него вече...

За апартамента за 200 лева, аз не знаех, че има такава резервация, изобщо, и то извън града, за да ме изненада за последния ми уикенд в София. Научих го, след като направих белята и се видяхме /като слушахмe My Way, на малко разстояние от звездите.../ и каза, че и да искам вече, няма да ме покани нито на гости, нито извън града...

За съветите на Томич - аз уважавам всяко мнение. И имам мое такова. Всеки има право да ме съветва, както сметне за добре, а аз да се съобразя, или не, с неговите съвети.

За красотата - разбира се, че не се състои в материалното, кога съм казала нещо различно...

За болезнената тема относно отхвърлянето - да, знам какво е. Отхвърялана съм била, неведнъж, и аз съм отхвърляла, но преди да има отношения, т.е. отхвърляла съм възможността за отношения. Иначе съм зверски всеотдайна. И може би точно заради това ме отритват...
А за отхвърления мъж...Не знам. Може и да се е почувствал наистина зле и неволно да съм го накарала да се възприема като игнориран. Съжалявам, наистина. Платих твърде висока цена за това...

А за отдаването на любовта...И да не е била споделена, била е любов от моя страна, така че е нямало нищо грешно в това, да й се отдам докрай. Но времето се изтъркули, шансът остана далеч в миналото...А всичките ми молби за втори шанс останаха нечути и неуважени...
цитирай
30. temenuga - Към tomich:
01.12.2008 19:36
Да, тук се обсъжда един наистина деликатен проблем. Все пак се изисква и доза смелост от моя страна да го изложа на показ, просто ми беше много тежко през послeдните 2 месеца...Имах нужда от споделянето тук.
А иначе - не се намесвам в спора ви с viki11.
Не е в моите правомощия:)
Лека вечер!
цитирай
31. temenuga - Към buket:
01.12.2008 19:40
Прав си. С любовта трудно се живее...Особено в случаи, когато е отсечена, самотна, неразбрана, неискана...Трудно е. Но е не е бреме. Въпреки всичко - благословия е!
А иначе - разбира се, че другите форми на любов са основополагащи, свързващи живота ни с фундаменталните неща във Вселенски мащаб.
Но тази любов, другата, породена от досега на две човешки души, е неземно, Божествено понятие...Нетленно. И трудно се живее с нея, да. Но не бих се отказала на никаква цена от възможността да я преживявам. На никаква...
цитирай
32. temenuga - Към vselena:
01.12.2008 19:42
О! Колко красиво си го казала...
Така е. Винаги съм вярвала в своя Ангел-хранител. Винаги съм се уповавала на него. И знам, че носейки светлината в себе си, няма как да не вървя по Пътя, този, който, въпреки пропаданията, дупките, препятствията, чакълестите отсечки, калните непроходими терени, е верният път...
Разбира се, че знам,че става по-трудно нататък. Но и душата става по-устойчива. Така че - не се отказвам по средата на пътя. Никога.
Благодаря ти за светлите слова!
цитирай
33. анонимен - Само viki11!
03.12.2008 01:10
....Ми "увисва сополът" - най-вече от думите предхождащи този бисер;)))
"Шибни му два шамара и ще ти мине. И ще се почувстваш добре даже" - Бих потвърдила! Ще се почувстваМ "по-така, като иначе"!!!
Гореказаното е без примеси на ирония.Просто голата истина.(Макар облечената да не я познавам;)))
Среднощни поздрави;)
цитирай
34. temenuga - Към анонимен:
03.12.2008 01:28
Е, колкото ми е криво тази нощ, разсмях се:)
Гола, облечена истина, все си е една за мен:)
Аз съм сама и всичките стотици коментари тук - за шамари и прочие, звезди, любови, надежди и мъдри притчи, остават без последствие.
Това е.
Но животът не свършва. Просто свърши историята.
Точка.
Завесата пада...
цитирай
35. viki11 - Томич,
17.12.2008 01:43
току не се съгласиш с практиките на някой освободен и започва да те заплашва и обижда. Не съм и очаквала друго.
Човек, който съветва отритнатия да играе курвенски номера на любимия си не ми е коментатор , а враг. Ти проваляш логични връзки с нелогични номера.
Ако не ти харесва мнението ми, да знаеш, че твоето много повече не ми харесва.
Не смятах да ти отговарям, но има защо.
цитирай
36. viki11 - . . . И томич, като ми отговаряш до...
17.12.2008 01:45
... И томич, като ми отговаряш достойно, гледай да докажеш, че да въртиш курвенски номера на любим е достойно занимание.
Е, на мен ми извъртяха курвенски номера. И това ще остане завинаги. Ела да ти кажа, какво мисля за тези курвенски номера! Няма да ти допадне, даже трудно ще устоиш да го изслушаш. Гнусничко е. Защото такова е действието.
цитирай
37. viki11 - Вселена 28
17.12.2008 01:47
Нищо не е трудно, когато си подготвен.
цитирай
38. viki11 - към коментар 32
17.12.2008 02:03
Мисля, че това те ръководи. А не може да вървиш в две противоположни посоки. Защо тогава е цялото обсъждане? За да ти помогнем да станеш по-устойчива на такива мъже? НИе да ти помогнем?
Често се отказваме от същественото, но от нещо, което сме си научили - не. За да докажем на околните, по-малко на себе си и никак на сърцето си, че можем и това. ПРосто така. В името на една фикс-идея. А тези идеи се менят. Само финансовата им страна остава. Нали!

Анонимен 33, да не би този израз да е нов за теб?
А това, че ще се почувстваш по-добре от шамарите подтвърждава, че отнемаш функцията на Бог и отмъщаваш лично. Не бих казала, че това е прието.

Моите извинения, теменуга, не прочетох навреме, че ЗАВЕСАТА ПАДА.
В противен случай нямаше да те обсаждам пак с коментари.
Тя завесата отдавна падна. Нали всичко е само игра, в която някой на някого прави изненади за надмощие.
Посмей се, поне ти се смее. Аз не бих могла. Тъжно ми е за човешкия род като цяло. Опасявам се, че може да ми се наложи да съжителствам с него отново. Направо си ме е страх. С игрите, с позите, със забавленията на чужд гръб. Толкова сме слабички.
цитирай
39. temenuga - Към viki11:
17.12.2008 05:15
Коментарът е към човек, който изразява негово собствено мнение. Уважавам всяко мнение тук.
А ако има спор, нека да е помежду ви, дори и на "територията" на моя блог:))))
цитирай
40. temenuga - Към viki11:
17.12.2008 05:18
Позволявам си да взема мнение относно ".....номера".
Недостойни са, да, никога няма да се науча да ги приемам със сърце, което не се разблъсква от неизказана непоносимост към тези твърде често срещани явления, и умело практикувани всъщност. Убедена съм, че т. нар, кучки са много по-добре...Но това не би ме направило такава.
А си мисля, че Томич всъщност изобщо не визира това поведение, а доброто измерение на предизвикателството, умната игра. Но и това не го умея. Безнадежден случай съм явно...
цитирай
41. temenuga - Към viki11:
17.12.2008 05:20
Да. Когато си готов - чисто психически, и подготвен - като емоционална подплатеност и изминат път на душата, тогава всичко е лесно.
Дори мисълта, че се разкъсвам вътрешно поради неосъществената си любов, е по-поносима. Защото все пак има Любов. Другото са някакви мижави подробности...
цитирай
42. temenuga - Към viki11:
17.12.2008 05:29
...Не е фикс-идея. Ако беше, щях да съм в друга ситуация, и като външни измерители, и като вътрешно усещане.

За смеха - спасителен е понякога. Свръх ми дойде болката напоследък. Това е просто защитна реакция. Иска ми се завесата да е паднала след злополучното представление. Но всъщност не е било неуспешно. Напротив. Това за мен бе един несравним като интензитет и сила житейски Урок...
цитирай
43. viki11 - Кучките са добре. Не съм против тях, ...
17.12.2008 19:16
Кучките са добре. Не съм против тях, ако не пречат. Но и да искаш, не можеш да станеш като тях, ако не си. Това е някак генетично заложено.
Томич иска игра. А играта си е номера. Това е моето мнение, както казах. Аз не уважавам хора, които играят. Някак играта е за по-малко истински хора. И не уважавам такива съвети също. Все едно да учиш детето си ,как да излъже класната.
Както споменах, ако на мен ми правят подобни номера, а аз се усещам, това е повод за край.

И така, нека се оставим на желанието ти да падне завесата след този урок.
цитирай
44. temenuga - Към viki11:
19.12.2008 11:28
Да, и аз не съм против "кучките". Но просто не мога да стана като тях, абсурд. Точно така - генетично заложено е. Аз нямам тази комбинация от гени...
За игрите - да, аз винаги поемам риска да съм автентична. И почти винаги оставам губещата. Но не съжалявам за избора си - осъзнат и генетично обусловен...

Не, завесата не пада. Никой не може да каже това. Освен Този, заради когото се разигра настоящият драматичен спектакъл...
цитирай
45. viki11 - Разликата е, че аз не се смятам за ...
04.01.2009 01:10
Разликата е, че аз не се смятам за губеща. Да, може някой да е злоупотребил с мен. Но не аз губя. Губи този, който си навлича тези неприятности.
Когато шефовете ми и други злосторници започнаха да си плащат се убедих, че всеки си плаща, когато направи нещо, с което да ме нарани. Така е. Нека си плащат.

Да, кучките бих ги защитила. Освен ако се появи нормален мъж. Вярно е, има и такива. Всичко има.
Не мога да съм кучка, но и няма да се оставя да ме правят на играчка. Никога не съм се оставяла. И не бих съветвала някой да злоупотребява със съкровенните ми чувства. Не съм нито срамежлива в такъв момент, нито тактична. Каква тактика с хора, които се гаврят с теб.

Абе, не бих тръгнала да си хабя времето с оная кучка, която реши да се разгони, защото ме видя до колегата си, но пък ако ми падне, бедна й е фантазията. Не просто ще ме запомни. Ще й се случи нещо, което никога не е виждала. Какво? О, не знам. Но пък добре импровизирам. Така е по-сигурно да я изненадаш. Неприятно. Ох, как боли.
Така че... възпитанието е до време. Нямам спирачки като става въпрос за идиоти. А тя за мен е идиот. Злобен, гаден, лъжлив, лицемерен, угаждащ и забиващ нож в гърба. Но...направи две свирки на мъж и той вижда в лицето й самата героиня от приказките.
Не всеки мъж бих търпяла, верно е. Най-малко пък глупав.
цитирай
46. viki11 - Това за завесата. Казвате го два...
04.01.2009 01:11
Това за завесата. Казвате го двамата. Не забравяй. Не той. Бягаш пак от отговорност.
цитирай
47. temenuga - Към viki11:
06.01.2009 17:12
...Явно си била афектирана - от повод или някакъв изникнал неволно /или асоциативно/ спомен, когато си писала коментара си...
Имаш правото си да изпитваш своя гняв.
Попитай него, както и обичта си, кое надделява. Явно вървят ръка за ръка, когато става въпрос за силни и драматични чувства...Не коментирам, това си е твое право и твои усещания. Но за възмездието - права си, винаги го има. Но аз винаги го оставям да бъде постигнато от висшите сили. Никога не отмъщавам лично. Мисля, че винаги има нещо свише, което поставя нещата на мястото им...
цитирай
48. temenuga - Към viki11:
06.01.2009 17:14
Той дръпна завесата всъщност...
Аз дълго време не исках да повярвам в края на спектакъла...
Не бягам от отговорност. Просто, заслепена от силната обич, бях наивница...
цитирай
49. viki11 - Е, при мен Свиже и аз сме едно цяло. ...
06.01.2009 21:58
Е, при мен Свиже и аз сме едно цяло.
Така че комбинирам.
Наказанието свише си е за свише.
А падни на мен тази кучка, не че той е невинен, не, той е лек и елементарен мъж без вкус, бих й избила ченето някой ден. Както последния път ми се направи на звезда, може и да се наслади на реакцията ми. Аз не си оставям магарето в калта. Все едно е колко време е минало. Нали трябва да отлежи, за узрее. Така ми е узряла, че изобщо не я жаля. А моментът , в който влюбеният скочи да я защитава...айде да не казвам какво ще се случи. Нали ще е изненада.
Дет се вика, те си поиграха. Сега е мой ред. Еб... съм им м...... ! Ще ми се вживяват в герои от филм. Леките никога не са били герои. Недобросъвестните също. Дребните душици също.
Няма само свише. Кеф е лично да покажа на кого са посегнали.
А ти ако искаш търпи. Щом така са те учили.
Той момъкът е научен да удря с бели ръкавици. Да те наранява с номерца. Аз няма да отвръщам със същото. Не желая. ПРедпочитам шамарите. Дори бих я отлежала тая пачавра, амбициозна п.... . Ще ми стане само на любовница.
Достатъчно четива изчетох на тази тема. Така ще ми се направят на красиви и влюбени, че мамата им ще се е..... .
Мина времето,когато не знаех, какво се прави с хората, които умишлено искат да те наранят душевно.
Първо, тренирала съм си душата. Ще ми нарани задника.
Второ, щом е поискал нещо подобно, да не разчита на снизхождение. Това е място, където дори и господ не пипа без нужда. Няма милост за хора, които нараняват умишлено душите на хората. просто защото хората не разбират още от тези неща.
А и курвите и курварите винаги съм ги преследвала. Те никога не са били в моя живот под закрила. Имам доста пострадали.
Верно, не е някакъв белег, но се помни като белег. Затова импровизирам.
Съвест той няма.
А споменът не е само спомен, а все още отстояван от любовника щастлив момент в живота му. Каква наслада е да отмъстиш на някого, че си го обичал, а той не ти е паднал на колене. Нищо, че даже е нямал представа какви ги вършиш, и защо се белязваш. Нито кога. Защото лъжите са повече от дните в годината.
Да, афектирана. Защото все някога очакваш да срещнеш тактичен човек. Но възпитанието в българия е под всякаква критика.

Аз не смятам , че той е дръпнал завесата, както многократно ти го казах. Това е бил твоя избор. Че той си е отишъл след твоя избор,.... изборът си е твой. Не всеки би понесъл да го отхвърлят. Малко или повечко.
Нямам представа защо е решил да те отхвърли, но и не е имал сигурността в теб, та да кажеш, че той е пуснал завесата.
Пуснала си завесата преди още той да си тръгне. Затова ти казах, че отговорността е на двамата в една връзка. Съвсем не си била всеотдайна в случая. Само за чувства говориш, но на действия никак не си била всеотдайна.
И не си била наивница, а не си одобрявала всичко в него. Не си била напълно доволна. Така обсъждахме. Дори си обърнала гръб. Категорично. Това е момент, който не се отстранява просто. Той е решаващ.
Особено, ако го направиш впечатлително забележим.
Не, не останах с впечатление, че той е дръпнал завесата. Нито е ясно сега къде е.
Но аз като непрофесионален психолог, за разлика от теб, ти казвам, че ти постоянно се стремиш да му дръпнеш завесата. Това е вътре в теб. Това е огромното ти желание. Което истински искаш. Не да спреш чувстата... вече. А да дръпнеш завесата на него. Може би след ден с него, след два. МОже би без ден. Но това е крайната цел. Това те влече неистово.
Ти няма да го допуснеш до себе си ... примерно за цял живот. Въпреки ,че може би сега така си мислиш понякога.
Не мога да се меся, но има нещо, на които по-добре да им се пусне завесата, защото са омърсени и няма как да тръгнат добре. Съдбата рядко предлага решаването им. И ако го отхвърлиш, вече няма начин да върнеш нещата. Те са омърсени.
Защо са те изненадали? Ами само когато си изненадана си истинска. Другото е поза и нагаждане. Съдбата си знае работата. Защото става въпрос понякога за единство, а не сделка. И няма нужда от договор и точки, описващи правилата на сделката, а от доказване на единството. Щом не е доказано, накъде? Отхвърлено е. Брутално, може би. В някои случаи. В други по друг начин.

Ако имах приятно отношение към държавата, щях да напиша неква книга. Може би любовна с елементи на модерни времена. Курви, хашиши и прочее.
Но нищо не искам да правя, нито за хората тук , нито за държавата. Без да планирам, бих искала да се преместя при цивилизовани и благодарни хора. Където и да е. И няма да ми е мъчно вече.
цитирай
50. temenuga - Към viki11:
09.01.2009 02:44
Не се ядосвай толкова за "другата"...Винаги има друга, когато мъжът не е наясно със себе си. Не го приемай лично...
Погледни как аз се справям с подобна ситуация.
Нищо не мога да променя. Нищо. Приемам. И пожелавам щастие, преглъщайки мъката си...
Ето, виждаш ли, кой дръпна завесата...
Аз предусещах Края.
Съдбата си знае работата...Да.
Явно така е било писано в Акашовите записи на нашите две души...
цитирай
51. анонимен - viki11
09.01.2009 21:13
Ако мъжът не беше наясно със себе си, щях да съм му била шута.
Той е наясно. Просто си прави заебавки. Обича да го ревнуват, и да страдат заради него.
А това излиза от сферата на любовта и влиза в сферата на подигравки с хора.

Няма нужда да ме накланяш към темата за другата. Другата си го получава. Не съм я подминала. Цялото ми "уважение" получава.
Защото активно участва. Иначе виновният си е ТОЙ. Защото тя мен изобщо не ми е необходима за нищо. За къф чеп ми е такава...
А и постъпката е строго лична. Адресирана лично към мен. Дори тя няма толкова общо с този сексуален акт, колкото аз. Но това не ме грее. Ужасява ме от хората. ИСкам да ги разбирам по-рано. За да не влагам нищо в подобни комплексирани и отмъстителни същества.

Ти можеш да си правиш, каквото си искаш.
Моите виждания са други.

От всичко казано до тук, явно е, ти си дръпнала завесата. Много преди тези постинги.
цитирай
52. temenuga - Към viki11:
10.01.2009 01:39
"Другата" ми е болезнена тема...
Не искам да я коментирам. Всъщност, сега получих дори облекчение, защото няма защо повече да се надявам и да се самоизмъчвам...Така нещата се наместиха.
Не, завесата не я дръпнах аз. Не знам защо спориш с мен на тази тема. Защо ти си иска, като че ли, аз да поема вината за края на спектакъла? Не, последната дума беше негова.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: temenuga
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2417905
Постинги: 152
Коментари: 4956
Гласове: 45014
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031