...След целия емоционален хаос на болката, която изпитвам през последната седмица, притихвам в себе си.
Изплаках сълзите - отразили хилядолетната изворна човешка мъка.
Бях там - в нейното лоно, всевечно.

Излизам пречистена.
И по-обичаща.

Нищо не помага.
Орисия е.

Неизменна.

И може би имам вече силата, структурирана от солеността на сълзите - като кристали, носещи информационния поток на Съдбата, Акашиевите записи на Сътворението и неумолимостта на земния ни път, проектирал нашето въплъщение във Вечността...

...Имам мъдростта да пророня:
oбичайки, всъщност нося щастието в себе си.
И това стига.
И да няма друго...

А ако има - бих се вляла във вездесъщието на неоспоримата Божествена любов.
Сега и винаги.
Дори да е месец, седмица, ден, час, минута, дъх, мигновение...
Амин.





A това е една емблематична песен на моята любима група от недалечното минало - ФСБ.
"Защо ме обичаш...Вълната попитай...".
Как бих искала някой ден да задам този въпрос и аз,
не "Защо те обичам...",
а "Защо ме обичаш...":)))
Някога.
Не и сега.
Сега ми стига дори да обичам...

Обичам морето...вълната обичам....

Щом така си решила тииииииииии, добрееее.

Изглежда основното и най-трудното на което се учим ние, хората, е да обичаме. С онази обич, която нищо не изисква. Макар че ни се иска.

Ако можеш да обичаш истински, значи си станал действително добър човек.
Но не очакавай оценка от нашето общество, макар че има и хора, които са наясно с тези неща и у нас.
Поздрави!

Ти...събрана отново...птица в лазура!
с пълни шепи нежност...радваш ме!

Самопозовавай се!

Убийствен залез. Другата си я имам вече.

Не можем да избегнем Съдбата си, защото сами си я творим. Проблемът е как да вградим в нея онази обич, която ще ни направи щастливи дори да е за едно мигновение...Но нека изживяваме обичта без да си задаваме въпроси - по истинско е..., а вълната да ни носи към безбрежното...

...От никого не очаквам оценка...
Това е моето вътрешно пристъпване към истини, стари колкото света...
Няма нужда от одобрение, от отричане, от дилеми и от коментар...Просто ми олекна. Неимоверно.
Може би в това е бил скритият смисъл на безумната болка, през която преминах...Не за първи път. Свикнала съм. И всеки път ставам по-устойчива. И по-обичаща...
А дали съм по-добра, не знам...
Но важното е какво излъчвам като послание за хората наоколо. За него вече не мисля какво послание излъчвам. Той не се интересува от моята обич. Тя е автономна от него, обаче. И я има.
Поздрави и на теб!

Радвам се, че те радвам:)))
Извинявай за тавтологията, но беше всъщност нарочна:) Нека има сгъстено проявление на радостта, все пак, за нещо, по някакътв повод:) Стигат сълзите. Измиха поне първоначалната ударна болка...А после...Дано има нови поводи за радост. За да надмогна моята болка и да я превърна в гориво...
Да, сбрана съм, цялостна. И не знам дали все още имам сили да се рея в лазура...Но имам вътрешния заряд да го направя:)
С "пълни шепи нежност":))...

Да...Би трябвало.
Най-после.
Накрая.
Неотстъпчиво.
Всевластно.
Смирено.
Всеобичащо.
Да се самопозовавам.
Защото, носейки любовта в себе си, другото придобива очертание на несъстоятелност.
Нося всичко. Имам всичко.

дори и да не си го искаш обратно, ще се сгромоляса един ден върху теб:)
Защото не можеш да избягаш от сянката си, а твоята сянка и твоята съдба се наричат... ЛЮБОВ.

Да, залезът е убийствен...
Но след него следва възраждащ изгрев...
А след това - едно обяснение в любов, носещо послания отвъд...
Нима е малко:)...

Да, оставям се на тази вълна...
Тя е моя. Защото аз съм вляла в нея хиляди извори. На любовта, която изтича от всяка моя фибра...
И я вграждам - като светиня, в потока на кръговрата природен, в магичността на понятието Време, в моята мисловна проекция, пътуваща към нейното сбъдване.
Дори някъде там...
В друго измерение.
На друго ниво на съзнание...
И никакви въпроси не задавам повече...
Защо, как, докога...
Няма въпроси. Има една безусловна любов.

О, Господи!
Как ми се иска да вярвам на твоите думи...
И вярвам. Може би...
Това ме е крепило през годините, в които с последни остатъци вяра се стараех да закърпя отиващата си първа моя любов, да съхраня семейството си, да не измъквам огнивото от дома си...Това ме е пазило и в последващите 6 години самота, в които само трима мъже се появиха като кометни прехвърчания в живота ми, давайки ми просто някакви уморени отблясъци обич, непълноценна, недостатъчно чиста, кратковременна и предадена...
Дай, Боже, да се върне като щастлив бумеранг това, което съм излъчвала, отстоявала, пазила като реликва, напоявала със сълзите съдбовни, но вярващи...Съдбата ми досега не е била съпроводена от споделена любов. Но винаги, неизменно, съм я носила в себе си. И не съм й изневерила. И формално, от чисто човешко измерение, не съм изневерила на мъж.
Няма как това да не се оцени от Вселенските очи...Така би трябвало да е. И вече бавно, но сигурно започвам да вярвам...
Благодаря ти!

Да обичаш е дар от Бога и не всеки го има. Много хора не го разбират ,защото са се изродили духовно !
Мъдрите казват ,че е богат който обича ,а проклет ,който отхвърля любовта !

Така е!
Усещам го като Божи дар.
Пълна се чувствам.
Уталожена след излялата се като мътен порой болка.
Но довела ме до нов изгрев - окъпан в светлина.
Който иска, да разбира смисълът на обичането по свой си начин.
Който иска, да избира други пътеки за живеене и чувстване.
Който иска, да загърбва любовта, да й се присмива, смакчква, отрича яростно, да се гаври с нейната напълно неуязвима към подобни подмолни попълзновения същност...
Аз избрах да обичам. Да вярвам в силата на моето чувство. Не за да спечеля някого, нещо, кауза, моментнп усещане. Не. А заради смисъла да отстояваш онази чистота, родена в теб. Заради това.
Да, богат е този, който умее да обича.
А кой е проклет или не, Господ отсъжда...Нали:)))
Дори е склонен да прости...Дори само заради един проблясък на любов в сърцето човешко...
Благодаря за подкрепящите ме думи!

че и аз досега никога не съм изневерявал на жена си:) Вече 12 години. И нямам никакво намерение да го правя до гроб.
Човек трябва да е верен на това, което цени и в което вярва със сърцето си.

Е, поздравления!
Досега не бях срещала мъж, който да не е изневерявал на жена си...Май наистина не познавам такъв...Ако някой мой познат се самоидентифицира като верен, и е такъв, моите искрени извинения към него!:)
Жена ти е щастливка! И вярвам, че оценява това, което има - то всъщност е безценно. Няма го вече, уви...
А на мен никой досега не ми оцени верността. Никой. Но пак бих била вярна. Това човек го прави най-вече заради себеуважение. След това - заради честта на любовта. И не на последно място - и заради човека, който очаква от него да не бъде предаден...И копнее за това, вярва...

Така е. Човек трябва да е верен. Никой не може да ми промени представите...Не изисквам това от отсрещната страна, не притискам, не ревнувам. Това е въпрос на вътрешно усещане и човешки избор. Както и на отстояване на ценности. Не всеки го може.

Имай търпение,чета те и мисля,че за теб е приготвено много повече от това което искаш като човек,всичко се заплаща и има цена явно в този свят.

...Имам търпение...
Позагубвам го понякога. Роптая. Обхваща ме истински яд. След което отново се връщам към кроткото ридание. Притихвам. Усмихвам се вътрешно.
И продължавам да чакам...:)
А какво е приготвено за мен...
Ще видя...Дано имам търпението да го изчакам...
За цената - напълно прав си. Зная цената на нещата, които са истински значимите в този живот...
И винаги, неизменно, съм готова да я платя. Струва си. Падналато от небето щастие е белязано с кратковременност...
Лек да е остатъкът от нощта за теб!

Обичай го! То те обича и тази обич е вечна.

Да...Права си.
Обичам морето! Липсваше ми до болка в месеците, в които бях в София, тъгувах за морския мирис във въздуха, за ласката на морето, която дори и през зимата е всепоглъщаща, макар и дистантна...То отмива болката, дава отговори, пази тайнства и вещае красиви случвания...
И си права. Тази обич е вечна...

трябва ли всеки да ми казва, кога е назрял моментът да му пиша и какъв коментар точно?
Когато искам, тогава пиша.
Обикновено сме нужни само за експроатация в трудни моменти, а после ни пращат на ... . Консуматорско е, и прави така, да няма повече никога разбиране към никого.

Колкото до това, че него вече си го игнорирала, проблемът си остава твой.
Живей за другите, очаквай от тях.

Твоята вълна, твоята любов, твоята отдаденост.
Никъде не става въпрос за съобразяване и споделяне.
Тогава откъде ще дойде този изгрев и следващите от него неща? От фантазиите?
Това трябва и да си го направим първо, да имаме условията да се случи. А с мисли за собствените си чувства не става.

Да, това, което си натрупала като обич се връща. Толкова чисто, колкото си успяла да го усетиш. Тук виждам малко... но не е много.

А верен мъж не съм виждала. Това ще да е голямо изключение, ако е. Не се фащам лесно.
И......мислиш ли, че неговото е задължително оценено? Или че той заради оценката го прави? Това е лично убеждение, заради оценката на друг е трудно да го направиш, все някога той те разочарова и си връщаш по този начин. А ако го правиш заради убежденията си, достатъчно е той да е щастлив, и дори да се сдърпате за нещо, няма да влезеш при първата приятелка, с която се усещате по-близки. Съответно приятел.

Ще бъдеш щастлива! Вярвам го!

С обич: :-*

Е, недей така, де...Никой не е казал, че не се нуждая от коментарите! Изобщо не мисля, че по някакъв начин съм искала да прозвучи консуматорско, каквото и да било. Мисля, че поне консуматорска съм се научила да не бъда. А и не ми е вродено, пък и така съм научена...Иначе животът ми би бил доста различен в чисто битов план примерно. Че и във всякакъв. Но просто не бих била аз...
Не се впрягай за глупости или някакъв различно възприет нюанс на думите...:)

Не, viki02, не съм го игнорирала...Той го направи.
Никога не бих го игнорирала аз. Т.е. така се получи в началото, но то беше за това, че се уплаших. Иначе толкова много го исках. Ако знаеше за какъв мъж ставаше дума, щеше напълно да ме разбереш...Невероятен е наистина...
Просто страдах по него повече, отколкото той можа да понесе. Издразни се. И реши, че не му се занимава с "драмите, които сама си правя" /цитат на негови думи/.

Ох, това е емблематично за мен! Каквото и да правя, винаги, неизменно, сякаш по предварителен план, се навирам точно в центъра на водовъртежа и винаги съм действащо лице я някакъв безумен трилър с привкус на чутовно нещастна любовна драма:)))) Това си е. Съдба:)

...Не става, да.
Говоря /т.е. пиша/ за моите си вълнения. Защото няма предпоставка за споделени...
Иначе бих писала за тях. Т.е. нищо не бих писала, защото изобщо нямаше да ми е до писане:)))

НО...
Не става с мисли за собствените чувства само, макар че човек трябва да е наясно какво се случва вътре с него...
Но как да стане обратното? Аз не се чувам с този мъж - от около 2 седмици, нямам никаква информация за него, вече може да си е щастливо женен даже...Откъде да знам...Той не иска да знае нищо за мен, нито как се чувствам. Просто мислено изпратих моя благослов към него. Не го виня за нищо. Искам само да е добре. Мисля, че това е най-нормалното за една обичаща жена...
И ако някой не иска взаимност с теб, как да я градиш в представите си, след като това би ти донесло още по-голяма болка...Кажи ми...

Натрупаната обич винаги се връща, да. Няма загуба на енергия в природата, балансът винаги е налице, дори когато привидно се забавя неговото осъществяване...
А ти как да видиш повече...Сега всичко ми е замъглено от болката още. Попреминава, уталожи се, просветна изгревът на моята окъпана в чистота обич, която не вика, не моли, не търси ответ.
Но все още е рано...Това е само началото. На моето проглеждане...

А за верните мъже...Може и да има:)) По статистика съм към 5 до 15 процента:))) Но надали:)...
А за сдърпванията и утехата при приятел/респективно приятелка - никога не съм го правила. Под достойнството ми е. Не е това начинът за отмъщение. Нито за доказване на собствената ценност. Нито за отдъхване след нанесена обида. Нито е инвестиция за нещо по-добро в бъдното. Това е обида към теб самия. И затова не си го позволявам да го правя.

Скъпа Кристина!
Дано...
Щом ти го вярваш, със светлата си вътрешна същност, дано наистина се сбъдне!
И аз вярвам, че ще бъда щастлива. Някой ден. Очевидно не е сега. Но сега може би уча урока си по щастие:)) За да знам как да го оценя и задържа, когато се появи...
Връщам ти обичта! Прегръдки!

Радвам се, че се откриваш в любовта.
Драмата на чувствата е неизбежна.
Трябваше да преминеш.
Сега си силна.
Обичай!

Благодаря ти!
Щастието просто е в нас, трябва да го видим...
Драмата беше разкъсваща, не беше ми се случвало нещо подобно. Плаках близо едно денонощие, без да мога да контролирам напиращото вътре в мен. А то бе смесица от: вик заради изплъзващата се надежда, неопусиема болка - заради смачканите пориви, обида - поради отсрещната студенина /а всъщност никой не е длъжен да имитира топлота, след като я няма в себе си.../, от пулсиращата любов вътре в мен, която не иска и не трябва да си тръгва...
Преминах. Оцелях.
Може би съм силна вече.
Но обичам. Вече по друг начин...
Разбира се, че не бих се отказала от моята обич.
Никога. Ще я пазя в себе си. Ще я ценя, ще я поливам, докато има живот в земното измерение...

който намерил бисерче, но го отритнал настрани, понеже то не ставало за ядене. Виж, ако е било някое мазно червейче...

Такива надути петли с вирнати гребени как биха могли да те оценят, чудя се?!

На теб ти трябва Търсач на бисери:)

...Сигурно, отстрани погледнато, е така...
Но, обясни ми, когато едно сърце обича, как да види картината в цялостния й вид, който все пак може да е външно подвеждащ...
Не знам какво ми трябва...
Знам, че сега обичам този мъж. А всички разумни доводи ми се струват просто...неразумни:)))
Сигурно можеш да ме разбереш...
Поздрави!

дадената любове е всъщност намерената...

Знам. Така е.
Давам. Без остатък. Не чакам някой да я оцени. Нито да я приюти. Нито да е длъжен да й даде ответ...
Намерих тези отговори. След напора на сълзите, които трябваше да излязат от мен - отмивайки реалната болка, която нямаше как да не изживея...
Сега съм спокойна вече...

ако по някакъв начин съм наранил чувствата ти към този човек! Да, мисля, че те разбирам. Него, обаче, ми е трудно да разбера.
Обаче аз гледам нещата от камбанарията на моите твърде консервативни принципи.

Мисля да завърша моето гастролиране тук с едно мощно, мъжете не си заслужават. Ако заслужат, ще забележим, определено. Няма нужда да се напъваме и да чакаме чудо.
:)

http://lescouleursdujour.blog.bg/viewpost.php?id=257788

нито да коментирам, нито да давам "рецепти", но знам ,че на този свят всички вървим по Пътя, който ни е определен и трябва да го извървим с Достойнство и Чест! А песента, ще ти каже...останалото!!!
Поздрави!

http://vbox7.com/play:70d0485d

ДА, така е ,някъде има обич в изобилие. Както на Бог не му пречи да бъде.

Няма проблем...Аз се мъча да го разбера. Макар че не мога май...Както и да е, аз не съм него. И той не е мен...
И аз съм твърде консервативна. И явно там се разминахме...Както и да е. Жалко, че чувствата ми ще останат само вътре в мен, неосъществени...

Е...Не знам дали не заслужават мъжете. Когато сме отхвърлени, така ни се иска да казваме...До следващия път, когато затънем в блатото /а може би благослова.../ на собствените си чувства...И отново въздигнем на пиедестал поредния чаровник, който ще ни разбие сърцето...
Е...Бих чакала. И съм го правила. Ако има смисъл. Сега ми казаха да го забравя. Няма да успея веднага, може би не и после, и след това...Но някой ден...Може би. Т.е. няма да забравя него и обичта си към него. А надеждата. Макар че и сега я няма. Но все пак...

...Любовната тема е необятно пространство, с толкова поанти, колкото и видове характери и светоусещане има...Красиви думи. Различно усещане за любовното чувство. Уважавам всяка душа, която умее да обича...

Така е! Всеки е орисан да върви по Пътя, отреден ни свише...И най-ценното е да запази вътрешната си същност. Честта е основополагаща. А Достойството е неотменен наш пътеводител.

Благодаря ти за песента! Тези стихове на Евтим Евтимов са емблематични!
"Стига заеми, стига везни. Искам обич за обич." Май беше време да си го припомня...
Но. Засега не ми остава нищо друго, освен да обичам. Без ответ...
И да чакам някой ден да ми се случи чудото на взаимността...

Да, сигурно има някъде обич в изобилие. Макар че не е при мен, когато съзра и усетя подобно щастие, истински се радвам. Има го. Значи е възможно...И бих сторила всичко, за да пазя надеждата в Любовта. Дори и за другите души...

Не е жалко, че чувствата са неосъществени, ако знаеш, какво те очаква с един женкар. Пълно извращение на душата. Безвъзвратно изгубена.

Не издигам никого на пиедестал. Не и само, защото имам към него чувства и виждам потенциал, който не се консумира.

А и трудно ще ми разбият сърцето, вече не. Могат да бъдат допуснати, но пък да ме разбият, леле, леле. Има точни мъже, но не са в БГ.


Сега ми казаха да го забравя. КОй? Кой е този, който те дърпа на конци?

Аз не съм консервативна, но не обичам нито мъжките, нито женските курви. Ако някой упражнява чувства с чяла глутница кучки просто съм сбъркала човека. ЗАщото аз харесвам точни мъже. Никакви други. И това не ме прави консервативна. ПРосто човек, който си има достоинство. И нищо не е в състояние да се докопа до това достоинство. МИнава през огян и вода. Грешката е нарочна.
На който не му харесва, прав му път. Никого не съм задължала, нито с манипулации, нито насила. По-скоро насила, за да е ясно, каква е действителността. Щото от лицемери страшно повръщане ми идва. И винаги е било така. Лууничкави, безлуничкави, все едно. Мазни лучинчави, и не толкова мазни, но пак лицемери, които си подхождат ужасно много в лицемерието. Надлъгването е много забавно за наблюдение отстрани. Типично БГ семейство.
Аз не си падам по типичното БГсемейство, защото е изуродвано.Израсла съм с по-нормални хора.

Забрави го. Няма да се свърши света. До теб винаги има още един поне. Мъжкото сърце пък е пълно с място за още желаещи, да галят егото му. ПРи мен не се получава, не съм обслужващ персонал.

едно е да уважаваш тези, които могат да обичат. Понякога и да искаш да ги консумираш. Друго е да обичаш ти. И любовта да е взаимна. Мисля, че тук много точно попадение се получи.

Някои хора, според това, какво четат, са доста ошлайфани и не виждат себе си. Така и за орисания път на монна. Човек би трябвало да е творец,, ако не му се месят постоянно да го моделират по свой вкус и да му отнемат качествата.

Имах предвид обич, която в изобилие да предлагаме на тази, и онази, и другата, а защо не и ... я, колко е... , и на нея. В контекста на линка, който приложих. Да, има в изобилие. Просто трябва да си некоректен,и няма проблем.
Аз най-лесно мога да изброя поне 10 души, които да държа в прегръдките си. Въпрос на възпитание и точност към човека срещу теб.
Ама той само мислено, и за съвети, той само заради луничките. Харемът му бил на всяка цена необходим. Няма да се откаже. Започва се с три четири, после дведесет тридесет. Просто сбъркани хора. Винаги трябва да гледаш какво четат.
А заради опитите да спасиш някого едва ли си заслужава да му търпиш и плюнките. Ти се жертваш за него, а той ти отговаря с харем в очите. Само защото е твърдо убеден, че всички трябва да се чукат като животните. Е, някои смятат да се контролират от едно нещо, наречено мозък. И не е твърде консервативно да си точен с хората. Дори , когато нямаш партньор.

Смятам, че обичта е при теб. В задния двор. Винаги имаме няколко резерви. Не си на 15 години да те мотаят мъжете, както им е интересно с егоизма си.
И макар че точните мъже са много малко, за разлика от жените, намират се и такива екземпляри.
Сгреших. Не подавай ръка, щом очакваш да те захапят.

Ако ценим човека, хормоните винаги ги има. Е, ако има необходимите качества за това.

Да...Замисли ме. Дори до известна степен ме разтърси. Не съм освестена съвсем, но съм на път...
Влюбих се, да.
Това нямаше как да го контролирам. Аз съм невероятно предана жена, но точно това явно дразни мъжете до смърт.
Винаги те търчат след кучките, които им хвърлят прах в очите, въртят ги безподобно, слагат им разклонения на рогата и си ги водят за носа в захлас...
Никога не съм го можела. Резултатът е налице - сама, без подкрепа, без любов, без дори физически допир /който за мен не може да се отдели от любовта, колкото и този въпросен възпят в стотици коментари тук мъж да ме убеждаваше, че "ще ме научи да разделям секса от любовта, защото така трябва"/.
Да, бе. Кой е казал, че така трябва?? Той!? Моите уважения. Ерудит, с невероятен талант и стил на живот и изведнъж такова посредствено изказване...Нещо се озадачих...Още тогава. Но когато човек е заслепен, не мисли...И всъщност защо се самообвинявах толкова време?? Избягала съм, отказала съм интимност в момент, когато много силно съм го искала, но съм подходила инстинктивно предпазващо...
Защото някак си не ми се струва приемливо аз да правя любов, а другият - просто секс...Не става. Затова се дръпнах, това е тестът за един мъж.
Ако наистина има отношение, чувства и иска да ги докаже, той няма да се откаже от теб, все пак аз подходих възпитано, не съм го нагрубила, нито наранила /само Его-то му остана наранено, явно е било само това, иначе развоят на събитията не би бил такъв.../. Ако той държеше на мен, щеше историята да не е в момента напълно занулена...Т.е. финиширана. Точка. Няма друго, не е имало капацитет за друго явно. Показах чувствата си. Изритаха ги. И то грозно. Можеше малко уважение да прояви, все пак, уважавана жена съм, не съм хваната от улицата мърла... И какво повече да покажа??? Да се влача след него, за да ме изрита пак??? Не. Няма да стане. Няма повече да го потърся по какъвто и да било начин. Все пак, спомням си едни думи на Мадлен Алгафари:
"Когато си наранен и избереш достойнството пред любовта и прошката, останеш сам, и тогава?? Пробвай да ядеш достойнство, или да бъдеш прегръщан от достойнство...".
Добре казано. Но...
Все пак...Все пак...Бих избрала Любовта пред достойнството.
И съм го правила. И пак бих...
Но когато си струва. Не мъжът. Той определено си струва. А ситуацията. Отношението му. Инвестициите му в развитието на една връзка. Каквато при нас не се получи. Защото той не пожела. Повече няма да се самообвинявам за онзи злополучен смс на 27 септември. Още веднъж казвам, интуитивно съм сторила това, за да проверя нещо много по-съществено...Иначе досега да бях просто...отразена. И отдавна забравена. И несравнимо по-наранена..
И все пак, предпочитах да се изживее тръпката...Защото все се надявах, че той има остатъци от душа...Сама си измислих хиляди интерпретации за него, за да ми е по-леко.
Не. Не съм била обичана. Не съм била искана от него.
Това е голата истина. Няма друга.
Ако имаше, нямаше сега да съм в тази дупка, ближейки рани от поредния крах на надеждата си...
Сега остава празнота, която друг мъж няма как да запълни...Няма как.

А за точните мъже...Не знам. Точен, не точен, умен, хубав, добър, всякакъв...Ако я няма тази тръпка, която изпитах към този мъж, и Господ да слезе от небето, няма да помогне да допусна някого до себе си...Такава съм. Проклета.

Така е...Това е факт, проверен от хилядолетия...Хормоните са неизменна част от химията на любовта.
Но когато еуфорията премине и пред нас остане реалното, нелустросано и напълно човешко, а не идеализирано, лице на любимия, тогава правим избора си.
Да вървим с него през тръните.
Или да се втурнем към нова еуфорична зависимост, развнозначна на наркотично опиянение...Което винаги е кратко и винаги вещае сигурен крах...
Който тръгне без страх през тръните, той е благословен с онази любов, съизмерима с Божествената...

И това е така, но други хормони...Тези, които се отделят нормално в процеса на една дълготрайна, сигурна, топла връзка, базирана на взаимопривързаност и доверие. Само тогава. Тези, еуфоричните, предизвикващи лудото влюбване, са малко от рода на LSD:))) Не съм пробвала, но съм учила за ефектите му))) Т.е. леко замайване, прилив на енергия, калейдоскоп от фантастични картини на едни измислени случвания, в които и най-грубата постъпка на любимия ти я интерпретираш като висша форма на любов и загриженост, и т.н., и т.н.
Е...Има разлика. Едното е привързаността на живия живот. Другото е почти...болест:) Или не точно, а вид лудост:)) Хубава, прелестна, но дооооста откъсната от реалността...
Приземих се брутално, т.е. приземиха ме. Иначе още щях да си витая из фантастичните пространства...:)))

Не е посредствено, че сексът и любовта се разделят. Вече няма условия да имаш сериозна връзка. Тогава да умираш? Или да не знаеш какво е секс?
Е, някои и това харесват.

В твоя случай, ако човекът ти си е женкар, не мога да кажа нищо, за женкари не поддържам. И не си губя времето с тях, макар че съм имала такава връзка. За малко. Докато... разбереш.

Иначе няма нищо общо между връзката секс-секс, и връзката любов. Аз лично виждам две коренно различни неща. ЕДното е , като да отидеш на фитнес. Другото е взаимоотношения. Нещо като чекията, извинявай, много е известна. Има и по-меки изрази, но... Някои я предпочитат пред контакт с жена, има и такива. Как го обърнахме на секс.
Обаче може да си направиш чекия и с друг човек, и почти всички го правят. В един момент от живота си. Дори семейните.
Любовта не дава възможност да правиш само секс. Няма такава опция. Нея или я има, или я няма. Или правиш любов, или правиш секс.
Но докато не ти се случи, няма как да знаеш, кое как се усеща. Това ми припомня, как имах ужасни усещания за аборта. Но се оказа,че той не е това, което си мислих. Съвсем бях изкривила нещата в мислите си. Не е толкова страшен като събитие, болки много съм претърпяла. Важен е като последствия най-вече.

Та бягай си. Изборът си е твой. Сега ще си мечтаеш. Може би на един етап от живота си и за бих избягала, но определено не си права, според мен. Това не значи, че не трябва да си следваш своето развитие и своето мнение по въпроса. Само ти можеш да сгрешиш и да си направиш изводите от грешките си. А може би ти така предпочиташ. За теб това не е грешка.
Аз си уважавам и грешките, и инстинскивните победи. Няма как да е иначе без грешки.

Да му потъпкваш егото не е любов, извинявай.

А и ако някой не знае, точно кого харесва не би трябвало да му се натрапваш. Особено, ако постоянно ти повтаря, че предпочита друг. Сигурно е лесно да си го представиш. Поне не е подходил пренеблежително към теб, както подходиха към мен, демонстративно пренеблежително пред всички, и пред избраницата си. Аз уважавам неговия избор, явно, както казваш, е до капацитет.

А и си показала чувствата си. Това трябва да се уважава. Защото в моя случай не ги паказаха. Показаха само грубости. Поне спечелиха симпатиите на приятелите. Ето ти още един избор и проверка.
Сетих се за моя приятел, който почина рано сам и самотен. Оставих го ,защото демонстрираше, как приятелите му са по-важни от мен. Въпреки че всичко друго беше идеално. Е, ама не го спасиха те. Всеки си избира.ако бях останала, нямаше да съм щастлива, само щях да го спасявам, докато той си е с приятелите. Би трябвало да се грижим и за себе си. Явно няма кой.

Мадлен е права. А ти обичаш ли, след като не можеш да си поискаш любовта? По-скоро искаш да бъдеш обичана. Отколкото да обичаш ти самата.

Бих казала, да си мислила на 27 септември, това е решаващо понякога. Определила си посоката сама. мОже би пак криворазбрано чувство за достоинство.

Помисли си, да не би да предпочиташ приятелстото пред любимия? От такива приятелства тръгват разделите. И защо да инвестираме в някой, който ще изживее тръпката и ще се върне при приятелката си, без която не може и си я иска? Няма да инвестираме. А ако ти го натрапват в очите, още по-сигурно е.

Нали сама си избрала да му откажеш?! Като си проклета, и искаш тръпка ,да си я изпитала. Какво повече да ти кажа. И аз си имам проблеми, колкото и място да има за такива, все пак имаме нужда и от нещо положително.

Не учи, пробвай. Разликата е съществена. Тогава тръните са просто реалност. Поддаваща се на управление.

Честито приземяване, винаги съм казвала, че трябва да сме на земята. И там трябва да е добре.
И на ЗЕмята може да ти се вие свят от желание.

Разбирам, че ти не си готова да се хвърлиш с главата във морето на Любовта. Не вини другите. Нещо друго, или някой друг те задържа при себе си. Защо да се влага в човек, който дели.

Не, нищо друго и никой друг не ме задържа при себе си. Не си права. В момента животът ми е застопорен почти в точката на замръзване. Нямам никакви поводи за радост /почти/, пълна липса на циркулация в позитивна посока...Както и да е. Тази кошмарна година приключва, би трябвало да се случи най-после нещо хубаво, ако не в нейния край, поне в началото на следващата...

За приземяването - да, беше наложително, много нависоко бях катапултирана от този мъж, закара ме там, където малцина съумяват да достигнат, дори само мисловно, и ме остави да се сгромолясам.
Перфектен асансьор. Емблематичен.
Това беше неговото отмъщение за 27 септември. Вече съм сигурна.

Не си права, готова съм да се хвърля в морето на Любовта. Направих го вече, почти не се удавих. И още съм там, макар и без спасителен пояс, а плувам сама, необезопасена...Дано срещна спасителен бряг...Дори и да е в лицето на самотен остров. Все още болката е доста жива...

За тръните и пробването - не ме е страх да вървя по трънливи пътеки. И пак бих тръгнала...

Да, отказах му тогава, но не защото не го исках, точно обратното, мисля, че вече го обясних достатъчно пъти тук. Мислех, че той не ме иска, различно е...
Разбира се, че имаме нужда от нещо положително. Аз нямам нищо такова от много време, напротив...Е, живее се и така. Но е трудно.

За приятелството - не знам защо отваряш тази тема...Никого не съм предпочела. Просто така се случи. Любимият си е любим, приятелите - приятели. И двете са незаменими, няма място за кантар, различни понятия са.

За 27 септември - да, криворазбрано чувство за достойнство беше. И страх, че ще бъда аз отхвърлената в крайна сметка...Определих посоката. Но ако имаше истински чувства от другата страна, посоката можеше да се промени отново, след целия ужас, който изживях /вече 2 месеца.../. Явно е нямало. В крайна сметка, оказала съм се права тогава. Аз останах зарязаната накрая. Макар че и сега да ми се появи този мъж, и да знам, че повече няма да го видя след това, няма да се замисля повече и бих пристъпила към мечтата си. Но той просто няма да се появи. Това е.
Не, не си права за обичането. Аз оценявам усещането от това, че обичам, но това не означава, че не копнея да бъда и обичана...Много, много години не съм била...Сигурно 20. В крайна сметка, всяка жена, всяко същество има нужда да бъде обичано. Все пак.

На мен никой не ми е повтарял, че предпочита друга. Чувах за различни истории, нищо конкретно...Поне това ми спести, не ме е сравнявал, но то нямаше и как...Аз не успях да стана една от жените му...

За потъпкването на Его-то му. Наистина в онзи момент не мислех, че ще му пука за мен и за моето внезапно оттегляне...След това осъзнах, че съм наранила Его-то му и съжалих ужасно. Но Его-то. Но все пак е Его, а не сърце...Сърцето не съм му наранила, защото не е имал чувства...

За секса и любовта. Всъщност, така е. Отделни понятия са. Но и аз не мога да се науча да ги разделям.

Защото аз пък имам наблюдения, то душата, каквото иска си го иска, и като го няма спира дъха.Но само като го получиш, и отново тръгваш към първия "приятел", който си заглеждала преди това. И ти се струва много невинно. Така започва. Ако не умееш да ги държиш настрана...

Там, нависокото само си се закарала. Не е той. Въпрос на възприятия. Би могло да е той, но като чета, не е. Понякога има хитри лукави създания, които си играят с нас, и гледат, къде ще ни закарат. НЕка. Да си играят, стига ти да не го взимаш навътре. Е, той едва ли е такъв.
Смятам, че имаш предвид, ти къде си отишла в желанията си към него. Навикът другият да ни е виновен, че сме се влюбили.
Апък ако е женкар, да се занимава с отмъщения? Едва ли. Ти си знаеш.
По принцип, ти сама достатъчно си си причинила с тези ходове, за да ти отмъщава и той.
Аз поне в любовта не мисля, че е разумно да се отмъщава. Виж в изневярата, защо не. Макар че и там той сам си е отмъстил с този ход, но аз лично и сама правя нещо по въпроса. Обикновено съм доволна от резултата. Защото съм давала да се знае, че не приемам изневери. После вече е мой хода. Има си интелигентни начини да кажеш на някой, че ще го зарежеш. А не да правиш харем. И всеки сам избира, да остане ли при тези условия без изневери, или не. А после си плаща, ако е нарушил правилата.
Но тук не виждам Той за какво да ти отмъщава. Като спре да те чака, това си е достатъчно, но пак не е отмъщение.

Какво значи, да срещнеш спасителен бряг в лицето на самотен остров? Звучи като, дано срещна който и да е, за да не съм сама.

Не е сериозно, да откажеш на някого, защото той не те иска. Че тогава какво му отказваш? НЕискането?

Да, приятелите. С които понякога от приятелство преминаваме направо към целувки. Защото е наближил моментът приятелството да премине в нещо друго. Това си мисля.
И въпреки, че не бях съгласна с моята свекърва, която казваше, никакви приятелки. Всъщносст,като знам мъжете, права е. Ако си позволиш приятелки, той обезателно ще се впечатли от някоя тяхна част. Някога. Не сега.
И с бившия ми съпруг, който твърди, че не ми е изневерявал, така стана. МОже би това, че е правил секс с моята приятелка колежка след раздялата не е гнусно за него, защото е след. Тя е обикновена курва. И си го знам. Той е идиотът, който не си държи гащите намясто.
Та така с приятелите. Да ти сложат покривчицата, да ти избършат сълзите, когато се скарате, да те подкрепят, когато не си прав. Голяма напаст са приятелите. Опарила съм се от тях вече.
Аз не деля с приятели. Както казах, така си умря сам и нещастен и с алкохол този, когото зарязах заради приятелите. Ами ... приятели. явно не са му били достатъчни. но ги избра, можеш ли да му попречиш да сгреши? Не, просто си тръгваш.

Ами ако сега се появи този мъж, и знаеш, че ще го видиш след това отново?

Явно ти е спестил сравненията, може би умишлено. Но не всеки го прави. Някои нарочно ти натрапват интимности с други жени.
"ПРиятелства" , обич, и прочее. И се чудиш, тоя за каква те взима, да го гръмнеш ,или какво.

Как така му е пукало за теб,а пък сърцето му не е засегнато? Да не е искал да те продава, та така...
:)
Ако искаш да провериш чувствата на някого, трябва или да се изясните, или да бъдеш с него, все пак. А не да го тормозиш, за да разбереш нещо;
Не бих се зарадвала, ако някой ме тормози, за да се зарадва, че имам чувства.

И ако си наранила егото му, а не сърцето, това значи ли,че не си го наранила и няма проблем?

Е, и аз не можех, но след като се разведох, ги разделих. Всичко с времето си. Колкото и да е неприятно като факт, идва време, когато сексът просто си иска своето. И докторите казаха, че няма лек. Все пак е до човек, естествено, не сме еднакви. Само с някои хора си приличаме. А има и мъже, които не са ти чак толкова близки, но пък са ти достатъчно симпатични, и шеговита казано "можеш да се прежалиш". Такъв случай си има моя избраник, и е готов да се прежали. Щото е по-лесно, не изисква такива сложни неща, като твоите притеснения.
Навремето се движех с някакви "звезди" и взех, че се влюбих в човек от село. Можеш ли да си представиш. И като не намерих сили да си призная "упадъка" той взе, че почина и сега уважавам СЕЛОТО.
Стават такива неща. Но се чудя, защо не на всички. Сякаш някои сме белязани, и не можем да избягаме. ДАже си мисля,че важното е, да се запазим, но не мога да обясня с няколко думи. Сякаш живеем в Биг брадър и той не ни позволява да бъдем умни, за да не му разбием камерите.
Е, това е само едно хрумване, за освежаване на темата.
Любов, любов, ама хляба е с пари. Това важи за всички, и за тези, които не го разбират.

Не усложняваме ли, и без това трудния живот,който водим.Имам усещането ,че докато чета тези ваши анализи за човешките взаимоотношения,взех да се замислям за собственото си светоусещане.С най-добри чувства към temenuga и viki11-харесвате ми!

СВетът е необхватен, и всеки избира коя част от него да опознае.

Много си права за душата, каквото иска, иска си го, като не го получи, спира дъхът...Моят дъх спира напоследък твърде често, и сърцебол имам, и какво ли не...Лошо...Страда цялото ми същество, колкото и да се старая да изглеждам ведра:)...За приятелите/респективно приятелките - не мисля, че са чак такъв проблем. Всичко е въпрос на вътрешни устои и възприятия...

За това, кой къде се е закарал /образно казано/. Не, той го напарви. И не си го скри. Знае, че може.
Но не ми е виновен, че съм се влюбила. Това просто се случва, или не. Никой не може да те накара, ако не е писано...
За отмъщението - той също си го призна. Явно е бил много наранен, за да иска да ми върне. Със сигурност аз останах по-наранената...Върна си ми го всъщност. Тъпкано.
А за отказа - мислех, че ме иска повърхностно, затова избягах, защото аз вече бях безнадеждно глупава, но защо обяснявам това, мисля, че можеш да ме разбереш /от гледната точка на жена, която може да разбере друга, която е безумно влюбена/...

За плуването към самотния остров, беше казано с друг подтекст. Никого не търся, не искам, не бленувам и не бих допуснала точно сега. И после. Докога, времето ще покаже, дано е по-милостиво към мен от предишния път, когато ридах повече от 2 години за мъж, когото обичах...Дано...

За това, ако се появи и знам, че след това пак ще се се видим. Не знам. Не мисля, че това е възможно. Но, ако това се случи, няма да имам никакви скрупули повече. Веднъж се живее.
А и когато има любов, дори и едностранна, си струва да се изживее, дори да не те обичат, пак си струва.

За случая с бившия ти - грозно...Недостойно. Но така се случва в реалния живот. Не всичко е вълшебни приказки, далеч не всичко /ако има изобщо такова.../

За сравненията - да, спести ми ги, мисля, че все пак по някакъв начин този мъж държеше на мен...Уважаваше ме някак си. Но не му издържаха нервите с мен, защото аз бях в много тежък период в София, сигурно съм се държала не особено адекватно, т.е. не съм била изцяло в контекста на случващото се, заради моите си чисто прагматични проблеми...

За звездите и селото - добре си го казала...
А за Биг брадър - още по-добре:)
Аз не се замислям в крайна сметка дали съм в подобно реалити в живия живот. И да съм, какво от това...Не искам да чупя камери, няма смисъл:))) В крайна сметка, шоу да става:))) На мой гръб дори е по-безопасно за мен самата:) Защото съм участник във филма:) Не е ли така:) Току-виж ми дали и хонорар:) /шегувам се, разбира се:)/
А за любовта и хляба...Да, така е, само че аз сега - ни любов, ни пари, ни нищо:) Едно здраве да е ще кажа, и това стига:)

Ами, това, че чета и коментирам, не означава, че слушам някого, т.е. позволявам да ми променят възгледите и мнението:))))
Тук се заформи грандиозна дискусия за такава крехка субстанция, като любовта...И може би е хубаво да се чуят /т.е. прочетат/ различни мнения...И да се съчетаят в коментарите различни светоусещания...
А за позициите - твърди, или не, винаги понякога те се размиват и преминават от едно измерение в друго. Особено, ако човек е безумно влюбен - всичко му е простено:)) Нали:)...

Всъщност май голяма сложнотия се получи, да:))))
Всичко започна от една нещастна любов, която аз си направих нещастна...Имах нужда да плача и да пиша в захлас, писах и плаках, плаках и писах, хората тук се скачиха с моята емоционална вълна и така се получи това безспирно любовно "тъкане" на мисли, възприятия, становища, идеи и пожелания...Хубаво е това. А всъщност постингът ми е съвсем кратък, а коментрате - несравнимо по-дълги:) Много точна е поговорката: "Дума дупка отваря"...:))))
Благодаря за намигането:) Май е време да излезем от езерото на безкрайното обсъждане на любовта, а просто да започнем да я живеем:)))
Поздрави!

О! Така е, безспорно. Светът е необхватна загадка, с много тъмни ъгли и необследвани пространства. А всеки има различни влечения, към различни тъмни ъгълчета. Ако някъде там, по трасето, в някой мрачно и усойно мазе или романтичен таван, или пък в чародейния споменен скрин /като в "Хрониките на Нарния".../се засечеш със сродна душа...Тогава други кътчета от света, дори да са равнозаначни на палмови острови, гарнирани с предпоставки за блаженство, не съществуват...

За приятелите, не мислим, докато не стане.
Все пак опитът ми, доказан, в това направление , е от тази година. ПРесен. Ще ти дам и линк към историята, която ме изуми. Само аз си мисля, че хората имат съобразяване някакво. ПРи това, забележи, ако някой умира, а ти си в това състояние, не ми го побира ума. Така че , за приятелите, не говоря на теория, а според това, как се случват реално нещата. Това поне е сигурно.
Уж устои, уж това-онова, а всъщност се оказва, че било много лесно. Да те унизят по този начин, не се забравя цял живот. А най-много те се предлагат само, когато имаш друга връзка. Стой си сам, и няма да те пипнат с пръст. Някой пипне ли те, и виж каква опашка се нарежда. И приятелите, оказва се, изведнъж разбрали, колко целувки са задържали досега. Целувките на върха на езика им.

http://viki11.blog.bg/viewpost.php?id=237833

Лесно е да се гавриш с някого, когато ти е в ръцете. Когато не е, е трудно. Даже не става.
Мога да добавя даже, и бившият ми съпруг се подбъзикваше с търпението ми, докато бях с него, но нека сега опита, след като не ме е грижа за него изобщо! Няма как. Свърши този шанс. Сега може всички жени да обходи, да посяга на когото иска, да лъже, която му позволи, срещу парите, които й дава.
Верно, имам непоносимост към мъжката психика и възпитание.

НЕ съм съгласна. Никой не може да те закара нависокото, ако ти, твоята същност, не иска точно този човек. Той не може. Заблуждаваш се. Така изглежда, но не е. Това е изборът на твоето същество, на твоята същност.

Ако е постъпил като теб и от това страдаш, не се сърди на него. Просто е постъпил като теб. И ако това значи, че си е върнал... Това връщане е само образно съпоставяне на болката, която му предлагаш ти.

Всъщност, животът ме набута толкова пъти да се влюбвам, и толкова БЕЗНАДЕЖДНО , че вече не мога да загубя контрол чак толкова. Но ми е познато. А може би просто с толкова проблеми на главата си, които са по-тежки от любовта, не мога да го усетя, както преди. Не, че не те разбирам.

Веднъж казваш, че любовта ви не е едностранна, друг път, че е.

А никой не иска вълшебни приказки, просто едно нормално възпитание, нормални хора. Аз дори не знаех, че може да има такива гнусни хора. А той не е от най-гнусните, има и по. Но по егоизъм и дебилизъм печели първо място.

За участието в шоуто се разминаваме. Аз не играя на чужда сцена. И изобщо не играя в чуждо шоу. По-скоро, не приемам. И тук мога да кажа, че реално, проблеми имат хора, които не се оставят да играят в шоуто. Другите са добре. Нагаждат се.

Казваш, че вече няма да изпуснеш любовта. Е, ако. Често се случва да изнервяме момента, докато не го загубим. А после, кой знае. Хубаво е по-навреме да знаем, точно какво искаме. Не заради себе си,а за да не съсипваме и добруването на другите.
Върху гърба ми си направиха маскарад. Мислиш ли, че е добре? Е, знаех, и го изтърпях, но изводите не са приемливи.

А здравето си е било винаги важно.

И, както искаш, време е да прекратим обсъждането. Нищо не се връща назад.

/Отговор на втория коментар/
Виж, любовта не знам дали е била едностранна, но сега определено е. Ако не беше, развоят на събитията би бил друг. Тогава определено мъжът имаше отношение към мен, чувстваше се, не мога да го отрека. А и малко мъже могат да предизвикат подобна тръпка у мен, не говоря само за чисто физическо влечение, комплексно е...Усеща се, това вибрира във въздуха просто...Флуиди, магия, нажежено чувство, свързващо двамата, дори и от разстояние...На чисто мисловно-енергийно ниво...
За участията в нечии чужди шоута, или влизането в щателно режисиран сценарий - случвало ми се е, неведнъж, ужасяващо е, но винаги имам капацитета да се измъкна, защото съм се противопоставяла, категорично, когато разбера, че съм част от нечий сценарий...Но понякога късно се усещам...
И върху моя гръб са правили маскарад, и то "близки" хора, както и да е. Простила съм. Спомням си го като нещо, което вече не ме засяга емоционално...Факт, някъде в миналото.

За момента на пропускането...Изнервих момента, наистина. Но бях в ужасен момент самата аз, борба за оцеляване. Можеше той просто да разбере реакцията ми, как ли не обяснявах, как ли не се извинявах. Не пожела. Не съм искала да съсипвам неговото добруване. Ни най-малко, напротив. Моят живот изобщо не може да се сравни с неговия, чисто фактически погледнато...Макар че човешката душа е ранима, независимо от стандарта на живот...От други неща зависи. А той определено е ранима душа. Другото, показваното, е защитна реакция...
Както и да е, може би наистина нищо не се връща назад. Затова чувствам парче от себе си мъртво. Това е не моята обич, тя е стенещо-жива. А надеждата. Няма я вече...

/Отговор на първия коментар/
Тук си права. Мислех, че точно това целеше той. Да ми покаже образно, нагледно, напълно натуралистично, болката, която той е изпитал.
Не, не просто неговата болка в онази събота на 27 септември, а многократно преминала през ускорителя на времето, вината, злостното стечение на обстоятелствата болка, останалите ръце във въздуха - безответни...
Разбирам го.
И разбирам защо се чувствам аз сега така, вече 2 месеца...Жестоко е това "връщане", но беше справедливо донякъде, може би...
Не мога още да го осъзная напълно, но някой ден със сигурност ще получа инсайт защо се е случило всичко това...

За приятелките...Не ме е сполетявало. Никога. Но то и нямам мъж до себе си вече 6 години...Нямаше как да ми се случи. Мъжете, прелетяли през това време моята галактика, бяха за кратко, и ги делях с други жени, не с приятелки...
Иначе сигурно това е едно от най-ужасните двойно рафинирани предателства...Прочетох постинга ти /отпратката/, нямам думи...

И за закарването до звездите - май си права...Много мъже са ми сваляли същите тези звезди, посвещавали са ми стихове /прекрасни.../, оставяли са ми любовни писма пред входната врата/с трогателни правописни грешки, които дори дъщеря ми, която тогава беше във втори клас, намираше безпроблемно иначе в безумно искрения текст.../, CD - та с песни на Бари Уайт, играчки-магаренца /може би препратка към магарешкия ми инат, че не допусках тогава никого до себе си, независимо какви любовни писма пише.../, дори дъщеря ми закачливо беше направила списък на мъжете, които ме преследваха по улиците и се опитваха безуспешно да ме впечатлят, кой като й купе сокче, кой - сладоледче:), какво ли не... И ме предупреждаваше: "Мамо, давай да бягаме на другия тротоар, защото No еди-кой си се задава:))) Купон да става:) Купон, купон, но аз си бяха сама...Всичките тези 6 години. И продължавам да бъда. А, и още, намирали са ми телефона, обаждали са ми се разни богати мъже, да ми предлагат "всичко", търсели са начини да ме впечатлят, оставяли си ми визитки на масата ми по коктейли и т.н. /е, като бях по-млада и по-хубава:).../
О, не, не съм си позволила да си помисля дори да полетя с някого от тях към същите тези звезди, към които този мъж ме заведе, но, разбира се, водейки ме за ръката...
Аз я подадох...Доброволно.
Без страх, свян, премисляне, без нищо. Бях в безтегловност тогава. Това е един от онези Мигове, свещени. Имам само няколко такива в живота си. Това бе един от тях...

Това комплексното внушение е моята страст, така да се каже. Нещо като идеята за всестранно развитата личност, но осъществено по-качествено. Ставало е на въпрос и при друг случай за това в живота ми.
:)

За шоуто, имах предвид този биг брадър, който може би играем за някого, а ти нямаш нищо против да си част от това шоу. Аз пък имам. Обичам в тоалетната да съм сама. Без камери. Например.



За стандарта на живот темата е безкрайна. Ако обичам някого, който не харесва моя стандарт на живот, или мястото ми в социалната стълбица, просто не си заслужава да се занимавам с този човек. Защото аз съм избрала други неща пред измислените социални стандарти. И това, че имам проблеми, бол, е начина да знам, кой колко струва. Чудесен начин, единствения.
Защото когато съм на върха, знам, какви тълпи ще се вихрят около мен. Това е жалкото.

Всичко това се е случило, защото толкова са били възможностите ви, на двамата. Не защото Господ така е решил.


ПРедпочитам да купуват сокче на дъщеря ми, отколкото да искат да я махна, за да са с мен.
Иначе и аз не обичам свалячи, но то се усеща лесно на тези години. Обикновено мога да предвидя поне няколко години от предстоящите събития с даден човек по подхода и реакциите му, по първите впечатления. А това е достатъчно. Като изключим суперизмамниците, които играят денонощно роля и няма как да си Бог, за да виждаш всичко в главите им. Само те ме интересуват, защото са си проблем.

Явно си много търсена жена. Хубаво е да има реализация в такива случаи.
Желая ти да извлечеш максимално опит от случилото се. Това е най-полезното при стечението на обстоятелствата.

О, не, отдавна вече не съм толкова харесвана жена...Вече съм на цели 38...И посърнах, вътрешно и външно...Съсипах се от самота, отсъствие на взаимност, години липса на физическа близост /прекъсвани от кратки връзки, само 3 всъщност, едната от които дори връзка не беше.../, притеснения, неволи, какво ли не...Но това никога не ме е топлело, дори напротив, имам предвид мъжкото внимание. Дори съм се дразнела. Мъжете, които аз съм искала, никога не са искали мен. Някаква съдбовна гавра се получава, аз съм отблъснала доста мъже, а тези, които искам безусловно, ме нараняват подобаващо...Днес срещнах случайно един мъж, 6 години по-млад от мен. Беше много влюбен в мен, точно когато се развеждах. Направи всичко възможно да разбера. Не, не го исках, не можех да си позволя. Страдах тогава нечовшки от загубата на семейството си, дома си, не толкова на съпруга си...Ето, със сигурност съм го наранила този мъж. И не е само той...Странни съдбовни катаклизими стават...Аз страдах след това. И сега пак страдам. А този мъж, по когото страдам, сигурно вече е щастлив...И си мисля, че не бих дори мисловно накърнила неговото щастие. Нека е щастлив. Ако не беше, щеше да намери начин да ме потърси. Не го направи.
Значи затварям страницата и мислено му изпращам искрената си благословия...Друго няма как да направя.

И си права за възможностите, толкова са били. И на двама ни. Аз след това се опитах да сторя неща свръх възможностите си. Нямаше ефект. Издразних го зверски. Така че се оттеглих тотално.

За мъжете и сокчетата. Това са били несериозни мъже, които по този начин са се мъчили да ме впечатлят.
Имах една година връзка с мъж, който в нейния край /предшестван от куп безумни катаклизми/ заяви директно и студенокръвно: "Никога нямаше да те приема с детето, никога, дори лъвовете в джунглата убиват чуждите лъвчета, само собствената кръв се признава". Е, би ли ми казала, какво би направила ти, ако някой мъж, който е твърдял, че те обича и е искал да му раждаш дете дори, ти заяви най-нагло и безцеремонно такова нещо??

А за комплексните усещания - затова се влюбвам трудно, когато веднъж си усетил това, не искаш нищо различно, нищо по-посредствено...
Няма как да е иначе...

СТранно, как оценяваш възрастта 38 години. Не мисля, че има такова нещо, защото за 45годишните си едно младо гадже. А и е пълно с младежи, които не си падат по пикли. Пълно. Може би преди, когато жените се гърчеха с туршиите, е било така. Но сега възрастта не е виновна. Ако на мен бръчките на брат ми ми се сториха ужасни преди, сега дори напълно сбръчкано лице на 80 годишна жена ми се струва благородно. ПРосто въпрос на лошо възпитание е да негодуваш от човешките бръчки. Така и възрастта. А тази възраст си е най-прекрасната в наши дни, когато вече не си тъп като младеж, до 30години българите са си сбъркани, че и до 35, някои до 40 не се осъзнават.
Нищо и няма на възрастта. Особено като гледам, колко са недорасляци младите българи. Добре ,че има чужденци, да си върна равновесието, жал ми е за нацията, колко тъпи хора има. СБъркани. Луди. Груби. Особено груби. Това е основното, което се развива тук и витае.

Не можеш да нараниш мъж, защото не си готова за връзка. Ако си груба с него, тогава може. Нима той е тъп да иска връзка с жена, която не го иска? А ако е тъп, не си ти виновна. Дори да харесвам някого, не го искам, без той да ме иска. Защото е тъпня. Нещата или са взаимни, или нямат смисъл.

Ето сещам се, с една приятелка си направихме експеримент, като казахме на един мъж, че го харесвам. И бях я предупредила как ще постъпи , но тя не вярваше. Ами грубиян. Нищо ново. Има ли смисъл да изследваш някого с години, само за да си докажеш, че е грубиян и играе игра? Не, няма. Но все пак, понякога движа нещата, за да се развие и той, малко поне. Поне малко да му капне нещо в мозъка, а ако стигне и до сърцето, леле, това ще е постижение. Защото някои са родени без сърца. ПРосто нетипично за българин, но кой знае подробностите.

Да, заявявал ми е, явно знаеш, че зная. Аз гледам с насмешка такива мъже. Лошото е, ако са стигнали до теб. Това е наистина лошо, ако са били в допир с плътта ти и са се наслаждавали на топлината ти. Защото това е равносилно на изнасилване. Това са идиоти, които трябва да живеят в джунглата, както сами са си посочили примера много удачно. Цивилизацията не е за всеки. Внимателно отбирай мъжете, без компромиси от любов.

Да, когато си научил, че има нещо повече, не искаш по-малко. Да не го наричам посредствено, в момента не съм разярена.
Но ако решим да търсим, ще си намерим комплексното. Както съм казвала, аз не търся. Ако му дойде времето, ще го направя.
Колкото и дълго да те лъжат, както ме лъга моя съпруг, вечно не може. Като си покажат рогата ще видят, че нищо не са спечелили. А аз допълнително се старая и да запомнят неприятните усещания от загубата.
Така че лъжите са неуместни, даже за тарикати, които имат славата на такива. Не си губя времето, оставям ги сами да се накиснат. И го правят неизменно. Защото ние живеем в роля само до време. Няма как да е цял живот.

Пак отговарям отзад-напред на коментара, нали съм Рак, все отвътре ми идва този ход наобратно...

За ролите и житейския театър, наистина е до време. Всичко си идва на мястото един ден, в това съм убедена.

За посредствените неща...Няма как да пожелая нещо по-посредствено. А как ще намеря някакъв вид аналог, за повече няма как и да си помисля, защото за толкова години живот не бях срещала комплексно по-страхотен мъж...

За мъжете от джунглата. Да си стоят там, където им е мястото. Точно омерзена се чувствах. Зад паравана на привидностите и стотиците фалшиви: "Обичам те" е стояло всъщност едно голо консуматорство, най-безцеремонно. Точно като жена на повикване съм била, но понеже съм твърде морална и романтично настроена, облякох всичко в някаква измислена любовна история, за да ми е по-лесно на мен самата...Грозно. Недостойно. Ужасно е усещането, че си бил гнусно използван. Не искам повече никога в живота си да срещам този мъж, никога, и да се омърсявам дори само с поглед от него.

За българските мъже - no comment...

За възрастта - все още се чувствам жизнена. Мъжете, с които съм имала връзки, с изключение на бившия ми мъж, с когото бяхме ученическа любов и имахме само година разлика, са били доста по-големи от мен - от 9 до 16 години...Така че за тях съм била все пак млада...Този мъж е 12 години по-голям от мен. Не мисля, че за него съм била безнадеждно стара, макар че куп млади красавици са му в краката...Все пак, самият той подчерта, че освен "стил и финес" /цитат/, имам и ум в главата и може да се говори с мен. Е...Явно това не е било достатъчно. Става ли въпрос за чувства, нищо не е достатъчно. Съществува само един критерий - обичаш или не обичаш. И Господ да се намеси, няма да помогне, ако някой не е влюбен в теб...Явно не е бил. Няма защо да страдам повече тогава. Страдам заради моите силни и неприети чувства. НО какво бих получила от него, ако се бяха развили отношенията в някаква посока?? Умопомрачителен секс - със сигурност. И? След това??? Когато душата ми щеше да чака да бъде погалена...Тогава??...

Пренасям диалозите ви и... съм готов с новия си роман... Ако се познаете - не ми се сърдете...
С много усмивки!!!!!!
Поздрави!

:) Да, наистина с моята нещастна любовна история се получи цял роман тук за 2 месеца...Ако събера диалозите и постингите, току-виж и аз съм издала втора книга:))) /шегувам се:)/.
А иначе - не би било редно да се разпознаваме буквално в нечие чуждо произведение:) А може би само като индиректни вдъхновителки на нечии литературни образи, така може:))
Поздрави!

Отдавна съм заявила , че в блога има супер неконектни писачи, които крадат и правят "творчество". Явно целия замисъл на блога е такъв.
Не им давам нищо съкровенно, ако щат и лайната ми да опишат. Но е нередно, естествено. Въпрос на чест. Не, че някой претендира за такава.
КОйто не може да твори, преписва. Това не е творчество, нито култура. А и малко трудно ще роди нещо ценно с тези диалози, но това е друг въпрос.
Да, запозната съм с тази мръсна черта в блога, затова и нищо, казано тук, не идва наистина от душата ми.
СЕга доволни ли са писачите!
Това е чисто откловение от мен.

Да ви преседне краденото!!!

ВСеки излъчва това, което минава през него.
Така и с драскачите, които крадат.
Те излъчат нещо като евтин парфюм.
Стига повече хора да се научат да четат по-навътре и да не се хващат на номерата им.
АКо не го усетиш парфюма веднага, по-късно намирисва. Не убягва. Просто се изисква да развиваме себе си и своите усещания. А хармонията в природата не се губи.

За джунглата, само ще добавя. Той носи този товар, той плаща за измамата. Макар че винаги е тежко да си потърпевша от гнусен мъж или пък от жена.

Аз винаги си давам време и очакванията ми се подтвърждават. Не работя по очаквания, само ако няма време. А с времето нещата си идват на мястото, както казваш. АКо е много лицемерен, след повече време, но пак си идват. Както с бившия ми съпруг. Не знам , защо беше решил, че бракът решава нещата. Аз не съм родена, за да страдам от него. А той да се хвали, че е женен.

ЗНаеш ли, с възрастта срещаме все по-разумни мъже. Така че не бъди сигурна, че няма нещо повече. С възрастта хората стават по-ценни. КОйто не го знае, за негова сметка. И аз не знаех, колко съм била глупава на 25, но и не можех да бъда нещо повече. Растежът ми дойде от неприятностите, от 26-28, та до преди 3-4 години. МНого трудни, но с много полза. Изведнъж спираш да виждаш в розово и да се поддаваш на пръвия усмихнат лицемер, само защото те желаел. Нежно...

НЕжността се печели, изважда се от човека, той не я демонстрира умишлено. Но... ако ТИ умееш да я извадиш навън и да я получиш като награда. Другото е нагаждане.
Е, всеки се ръководи от собствения си опит и от чуждите думи, когато са "добронамерени", така че няма опасност да се повлияеш от моите думи. НЕ ми е това целта. Но е повод за размисъл и проверки. За да не храним тарикатите ... с пълна готовност и себеотдаване. И с последвало чувство за задлъжнялост и вина. Вина, че не са успели да те излъжат съвсем.
Моят свят на отношения е далече в бъдещето. Не мисля, че сега някой ще ме разбере. Хората са доволни от измамите си. Аз също съм експериментирала с хора, за които знам, че не са най. Но пък не и под носа на най. Степенуването ми е било винаги под ръка. И няма извинение, ако отритнеш с мерак най. И ако го раняваш целенасочено. Но хората с мерак за отмъщение си личат.

ДА, обичаш или не обичаш. Нито теории, нито въараст влияят, ако ги има. Така е. Но и по това разбираш, кой какво иска и чувства. Ако постоянно намира кусури...
Макар че аз не бих се отдала на чувства с човек, на когото не вярвам. Но това не е свързано нито с възрастта, нито с лошите страни на характера му. Колкото е да са неприятни, не можеш да се съобразиш с тях. А и за възрастта не съм без ограничители. ВСе пак, има си неща, които изискват друг подход и съобразяване. Но има ли отхвърляне и кръвосмешение от съображения за възраст, това не е твоя човек. Аз няма да му избивам комплексите! В никакъв случай. Това е работа за амбициозните кучки.

Поне така мисля в момента, умопомрачителният секс става само с любов. Душата ти не се ли гали от нея?
Колкото до опасността да получиш предимно секс, тя е реална и постоянна. Аз също се съобразявам с нея. Така че това го разбирам. Ако си сам, има си логика в умопомрачителния секс, който, забележи, казваш, че е умопомрачителен. Но ако става въпрос за любов не е достатъчен. А със секса, може да си отиде всичко. Лично моето мнение е, че по-добре сама, отколкото използвана сексуално. Пък майната й на любовта.
Ако трябва теб да посъветвам, бих ти препоръчала да си използваш умопомрачителния секс, вместо да страдаш. Така смятам отстрани.

Аз лично никога не бих позволила да ми разбият сърцето заради единия секс. Пък бил той и умопомрачителен.

Но пък ако търсиш кой да ти гали душата, значи не си намерила комплексния човек. Просто избери.
Това, което в момента се сещам, е неизпълнимо в един човек. Но тук не цитирам лични неща, нито идващи от по-дълбоките ми мисли. Затова няма да уточнявам. Но двете в едно не може. Изобщо. Или се отказваш от сексозадоволяването на екс, или се отзаваш от "милото погалване на душата с всяка дума и всяко помръдване". Не може човекът да е робот. В близките 200 години твоят човек няма да бъде създаден. Но някакъв компромисен вариант може да се появи. За съжаление, нямаш възможност за сравнение, тъй като си изтървала секса. А и щом го възприемаш като секс, значи не го обичаш. ЖЕлаеш го. Как така реши, че е първото?
Понякога между сексоално силни двойки има прекрасно разбирателство и споразумение. Може би това е компромисът, който е задоволителен. За мен.
Защото маукането и мъркането не са ми приятни. Имам нужда от реална обич и помощ, а не от празни приказки. Те са за телевизията. И за слаби хора.

МАй е крайно време да се справиш сама с душата си. ИНаче се получава, че трябва да висим на някого на врата цял живот.
Аз висях. Не ми хареса.

Аз не се притеснявам от "преписвачи". И като бях журналист, са ми преписвали статии, ползвали си ги за текст на телевизионни новини и т.н. И какво да направя?? Всеки отговаря за постъпките си...
А всъщност, казаното по повод "романа" просто бе на шега:))) Никой няма да прави новела от диалозите ни:)))
Иначе - озадачи ме...Аз заставам зад всяка една моя дума. И не се страхувам и срамувам да съм автентична...

Тук съм абсолютно съгласна. Всеки носи излъчването си на това, което съдържа в същността си, дори невидимо да е. Това се отнася и за творчеството му, за всичко, до което се докосва.

Всъщност, знам, че сексът щеше да е умопомрачителен, защото...Аз си знам защо, няма да обяснявам тук. Не е нужно.
И, да, жертвах същия този секс, защото исках душата ми да бъде погалена...Иначе може би щях да се чувствам още по-ужасно след това.
Но това го пиша сега, когато съм болна за пореден път от ужасен грип и светът ми е крив. Когато бях близо до него, повярвай ми, най-трудното нещо бе да избягам. Най-трудното. И го направих точно защото го бях обикнала вече. От мъжа, с когото имах 1 година връзка преди това, не избягах. Защото не бях влюбена. Поне не в началото. След това се влюбих, но не неземно, а земно и обикновено. Също така и спрях да съм влюбена, след всички абсурди във връзката...
Не, "моят мъж" го има. Не искам "всичко", искам едно определено съчетание на качества и отношение, които не са химера...
А този мъж - явно е минало. Той се самопостави там. Направих достатъчно, за да се опитам да преобърна ситуацията. Той не пожела. Повече нищо не бих могла да сторя...

Много са интересни хората. Така стана и в моя живот. Изчукаха се с другата, защото държал на мен. Какъв абсурд. Кой ще повярва на това.
Да, даваме тялото си на случайни, а забраняваме на тези, които го заслужават.
Наистина си заслужава да се разделите.
Не бих подкрепила да се даваш на друг, а да лишаваш него. Това е равносилно на шамар. А мъж шамари не търпи. И не е необходимо.


От опит съм свикнала да не се доверявам на никой мъж. Не съм очаквала цветя и рози, но пък да ти кажа и тази гавра, да търси нежност под носа ми, за да види, как ще се потя... Доста тъпо. Изключително.
Едно е сигурно, не съм сгрешила. Нито очаквах нещо, нито получих. Фифти фифти.
Явно и той се отдава на минувачите, защото не съм аз. Щото онази крава си я има от години, можеше да я изчука по всяко време ,докато ме нямаше. Извинението любов е подигравателно. Аз родих тяхната обич. Каква смешка. И с моята липса тя се разпадна.
Но виж това е обяснение.
Разголил се е пред нея, защото обича мен. :)))
Добре, че не се оставям на вяра в мъж. Сега щях да се чувствам като парцал. А представям си, ако му бях позволила да се докосне до мен. След това щях да му изкарам всички очи и прочее.
Да се радва, че се размина само с това. Нямам нищо общо с него, да си чука , която си е избрал.

Ами щом нищо не можеш да сториш всичко приключва. И си спим спокойно. Мъжете не сваршват с него. Винаги ще се намери кой да иска да ти изневери.

Аз пък не съм автентична. Никой няма право да знае личните ми неща.
Така както и някои хубавци са с маска и не допускат дори името им да знаеш.

Болезнена е ситуацията, дори бих казала - абсурдна.
Ти си вътре в нея, не мога да се намесвам с коментари...или интерпретации...
А за себе си - не знам какво стана всъщност. Сега бавно излизам от периода на нестихващия рев. И се оглеждам какво е останало от мен...
Всъщност, цяла съм. Него го няма. Явно не е бил част от мен. В мен я има само обичта ми към него, която той не пожела.
Да, мъжете не свършват с него. Но не знам как скоро бих допуснала друг...

За личните неща - наистина е въпрос на избор докъде ще позволиш да се надникне във вътрешния ти свят и реалната ти йерархична скала на ценностите...
А за маските и надникването - защо го спомена, нещо конкретно ли имаш предвид...?

Цяла си, него го няма, значи не е бил част от теб.

Какво значи, че не е бил част от теб, и къде него го няма. Как ги определяш тези неща? И какво биха значели?

Не мисли за другите. Те лесно идват. Това никога не е било проблем. Изведнъж се появява, усмихва ти се. И не помниш, кога е започнало.

Макар че моят хубавец вече пак си има нови изживявания. Той бързо сменя нуждите.

Да, за маските имам нещо конкретно предвид.Примирих се че точка първа, уважението , няма да присъства. Вяра също. А влюбеността тя не е на първо място. Тя не зависи от нас.

Имам чувството, че летим в самолет, и виждаме пистата. Чудесна писта. Обаче единият пилот откзава да каца, защото не е готов. А след това вече няма писта. Просто не може да разбере, че е пилот, и трябва да кацне, където има писта, а не когато на него му се прииска. Че си има правила и в тази игра.
Засега се чувствам най-вече изморена.
И в безизходица.
И мога да си философствам колкото си искам.

И аз съм в безизходица...Всъщност - не. Това бе краят на един път просто...Той не продължава. Точка.
Никой няма да се появи. Няма да се усмихне. Усмихва се на друга. Нека се усмихват взаимно.
Аз се усмихвам през сълзи...
Няма писта за кацане. Приземих се без парашут...
И вече не ми се философства.
Слуша ми се музика.
Засега - само това...