Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.11.2008 22:18 - Ранена
Автор: temenuga Категория: Лични дневници   
Прочетен: 71330 Коментари: 159 Гласове:
4

Последна промяна: 04.06.2011 01:28


image

...Ранена съм.
Думите ми убягват.
Само това кънти в съзнанието ми -  отритната, неприласкана, сама, свила на топка душата си, за да стене в пространството на вътрешната ми същност - дръзнала да обича до лудост...
...Ранена.
Отново.
Но различно.
Необяснимо различно...
...Ранена.
Заради смелостта си пак да повярвам.
И сама да се отвърна от моята вяра -  уплашена, че е прекалено хубаво случващото се, за да е истинно...

Надеждата се сгромоляса.
Тръгна си и последната нейна брънка, все още упорито светеща в тъмата на абсурда, който се случва с мен...
Изостави ме.
В сумрака на абсолютната абстиненция от липсата на топлина към мен.

Няма обич.
Нямало е толкова време, повече от век може би...
Няма галеща ръка, която да ме стопли.
Отново няма.
Години...Прехвърлят шест...

Стискам зъби.
Нямам избор.
Просто нямам.
Но безумството на една мъртвородена любов ранява...
Без да обвинява.
Без да крещи.
Без да иска.
Без да има право да плаче дори...

Но плаче, несретницата.
Плаче.
А сълзите се впиват в женската ми същност като кървав завет от отдавна отминали времена...


Господи!
Толкова години живея непогалена.
Отправям най-чистата си молба, но не отчаяна, а изтръгната от най-съхранените тайници на душата ми - към светлите небесни селения, закодирали Божия благослов!
Нека най-после да бъда обичана...Така, както обичам сега.
Някога.
Дано да е в този живот...


image







Гласувай:
4



1. esen - Вопъл е.
11.11.2008 22:32
Любов ти желая! И нека тя бъде споделена, чиста, жадувана! Успех!
цитирай
2. viki11 - Дано си обичана! Толкова, колкото ...
11.11.2008 22:34
Дано си обичана! Толкова, колкото обичаш ти. Нито повече, нито по-малко! :)
цитирай
3. viki11 - Нещо видеото не ми тръгва, отишло си ...
11.11.2008 22:44
Нещо видеото не ми тръгва, отишло си е. Сигурно ти казва, смени плочата. Дай нещо оптимистично.
цитирай
4. temenuga - Към turbo4:
11.11.2008 22:54
...Е, точно сега няма как да се усмихна, мога да го направя само сред сълзи...
Но утре ще се усмихна...
Нямам друг избор.
Кураж няма как да нямам...
Само това ми остава. Душата ми несретница поне на това е свикнала...
Знае цената на болката. Научила се е да я превъзмогва.
Въпреки.
Благодаря за вдъхнатия кураж, иначе! Но точно сега нищо и никой не може да ме успокои...
цитирай
5. temenuga - Към esen:
11.11.2008 22:56
Благодаря ти!
Вярвам, че ще се сбъдне пожеланието ти!
Най-сетне! След векове самота...
И нека да е чиста и споделена. Любовта...
А иначе - толкова е жадувана, толкова...Че вече ме боли от яростта на тази неистова жажда...
Но съумявам да погаля собствената си душа. С нова надежда...
И чакам. Чакам. Чакам...
Най-сетне...Да се случи. Тази "любов, без която не можем"...
цитирай
6. helios - Теменуга, скъпа!
11.11.2008 22:59
Ще бъде!
Поздрави!
цитирай
7. temenuga - Към viki11:
11.11.2008 23:01
Дано бъда обичана...Някой ден.
Сега не съм. Просто не съм.
Има няколко наистина невъзможни неща в този свят. Едно от които е да накараш някого насила да обича.
Но си права за това, че единственият щастлив вариант е двамата /търсили се и открили се след тонове самота и болка/ да се обичат поравно. Всичко останало е равнозначно на трагедия...
цитирай
8. temenuga - Към viki11:
11.11.2008 23:09
Да, видях, че не тръгва видеото, и то се застопори в тази тягостна за мен нощ...
Иначе, дъщеря ми пее тази песен, и то страхотно, ще взема нея да запиша и да кача видеото тук - дано тръгне:)))
Ето - плах опит да сменя плочата...
Иначе - поместила съм линк, с който тръгва песента, като компенсация за "забития" клип - поради моите забити надежди, може би...
цитирай
9. temenuga - Към helios:
11.11.2008 23:10
helios, скъпа!...
Да бъде!
Вече не питам: "Кога".
Дано просто бъде.
Някой ден...
Мисля, че го заслужавам.
Поздрави и на теб, съжалявам, че са толкова унили, точно сега...
цитирай
10. анонимен - Можем да разберем живота, само ако ...
12.11.2008 01:32
Можем да разберем живота,само ако намерим Другата си половинка,като поемем отговорността за всичките си постъпки.Който търси ... и не се предава....намира любовта
цитирай
11. temenuga - Към анонимен:
12.11.2008 01:51
Така е...
Вече съм почти тотално отчаяна, че няма да открия заветната Друга половина...Цялостна, но допълваща ме...
Поемам отговорност за постъпките си.
Самообвинявах се толкова много за инстиктивното си бягство, от страх. Този мъж просто не ме е обичал, иначе би се опитал да ме разбере...
Не се предавам. Обич в тази яма, в която съм сега, няма как да срещна.
Ще я чакам. Отново. Другаде. Някой ден...
цитирай
12. tini4 - "Тя не зарови мечтата си, просто я положи приспана в най- дълбинното на душата си, и й пожела да се върне някой ден. Отново луда, отново сияйна, отново въ
12.11.2008 03:08
Вярвам в теб и хубавото, което ти предстои! Ще бъдеш разбирана, приета и обичана... Някой ден, може и утре, когато се случи - желая ти го от сърце!
Поздрави!:)
Тина
цитирай
13. temenuga - Към tini4:
12.11.2008 03:20
Тина!
Така ме изненада със собствените ми думи...
Писани преди близо 5 години...В една "лична драма" за едно списание, където описах моя собствен живот на израстващо момиче, обичаща жена, съпруга, майка, след това - разведена по неволя...Да. Спомням си тези мои думи, състоянието на духа ми тогава.
И вярата. Несломима.
Благодаря ти за куража в тази много трудна за мене нощ. Все още не мога да укротя пороя на сълзите си. Все още. Но и това ще стане...
А кога ще се случи това...хубавото...
Когато...:) Дай, Боже, да е по-скоро!
Среднощни, и напоени със сълзи, но пречистващи, поздрави и за теб!
цитирай
14. buboleche - ами!
12.11.2008 08:34
недей да плачеш. стегни се. примири се, кажи си че няма любов или то поне няма за теб или в тоя живот. и тогава да видим. дано да реши да те изненада. но примири се, приеми го и недей да плачеш. целувки.:)
п.п. това последното не е било любов. ако беше човека щеше да си направи труда да се бори за теб, а ако се е борил за теб няма лекомислено да те остави. не е било любов, а любов насила няма как да стане. така че не е било за теб и не е било и това, за което копнееш. примири се. пусни го от сърцето и ума си...
цитирай
15. viki11 - Нещо не ми се връзва. Как може да ти ...
12.11.2008 10:01
Нещо не ми се връзва. Как може да ти липсва любовта, след като не я изпитваш още? Т.е. някаква си любов в бъдещето? Не мога да си представя, да ти липсва нещо, което още не е дошло. Така ли е?
цитирай
16. anastasiia - ...
12.11.2008 10:13
Прегръщам те...
Изживей, нека има сълзи... Сълзите лекуват...
И...напред!...
Усмихни се, ще ти е по-леко...
Вървиш по твоя път...И това е хубаво!...Знам, че ще срещнеш любовта...Просто не е дошло времето...
Погледни какво хубаво слънце е навън:)
Още прегръдки:)
цитирай
17. comfy - Ееех, защо е така...
12.11.2008 10:42
ПЪТЕКА

Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.

Умореният ден догорява,
плаче вятърът - сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.

Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека...
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!

Още крачка - и ето го края! -
Извървяна е тя, извървяна...
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!

Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко... и всичко загубих -
няма щастие, щастие няма!

Сам да бъдеш - така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.

Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби. -
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи.

Всеки огън гори-догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти - прецъфтява,
туй, което се ражда - умира.

Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка.

...Догорелия ден над гората
нека само кърви като рана...
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна...
цитирай
18. adiveil - Не сравнявай живота си с този на д...
12.11.2008 17:12
Не сравнявай живота си с този на другите - няма смисъл! Не надничай с тъга в любовта около теб! Просто се отпусни - без да търсиш, без да очакваш! Твоята любов сама ще те намери. А дотогава - трябва да съхраниш душата си, за да можеш да й се отдадеш изцяло. Успех!
цитирай
19. temenuga - Към buboleche:
12.11.2008 20:41
...Отново ме насълзяваш...
Така е. Обичащото сърце, и то така обичащо, както само 2 пъти друг път в живота си, наистина отказва да приеме логическата развръзка на нещата...Боли го, проклетото. И все си мисли, че колкото повече го боли, толкова по-голяма става хипотетичната надежда, че ще спре да го боли...Знам прекрасно етапите на изживяване на една загуба...Винаги си ги повтарям, когато се случи да загубя нещо, особено ако е ценно за мен...Няма как, човек минава през шока, отричането, след това измамното усещане, че обектът на згубата се връща, че ще го спечелиш отново, че това няма как да не стане...След това си навлиза в неизменната депресия и си оплаква загубеното. И накрая приема загубата, като неминуема. И ако има достатъчно късмет и вътрешен капацитет, дори я преформулира в полза:)))
Е, сега си минавам през първия етап още, и съм в шок. И ме боли. И си рева в захлас...
Иначе - да, съвсем права си, да, сякаш го познаваш този човек /хипотетично, искам да кажа, добре си го схванала като персонаж.../ Ако той държеше на мен, нямаше да постъпи така. Той просто не оцени мен като душа, като личност, като цялостно присъствие.
Не пожела да ми прости едно мое объркване и дръпване от страх.
Не поиска да ме разбере, дори ми каза, че не го интересува какво мисля и колко страдам.
Е...Няма какво да коментирам. Никой не може насила да накаря някого да обича, пак го казвам. Така е. И мен са ме обичали някои мъже, а аз съм се дразнела, но поне не съм ги наранявала, никога, била съм максимално етична към чувствата им, защото не всеки има способността да обича...
Както и да е.
Да, не е било любов, не е било това, за което копнея...Ако беше, нямаше да свърши така. Щеше да се изживее. Пак щеше да свърши, защото типът мъж го предполага. Но поне щяхме да си минем през нормалния ход на събитията в една връзка. А сега ще остана завинаги осакатена с една недомлъвка, една неизживяност, една нелепост, един край преди началото...
Пускам мисълта за този мъж.
Чувството няма да успея скоро, държи ме средно 4-5 години:)
Но душата трябва да пусна - също.
Не й полага да се гърчи в кафез, неуважена и низвергната...
Благодаря ти много за думите!...
цитирай
20. temenuga - Към viki11:
12.11.2008 20:58
...Как да не я изпитвам! Изпитвам я. Безобразно силна. Проклетница такава! /любовта, имам предвид/
Как можа да се пръкне! Как можа нахално да подаде глава в моя толкова объркан в същия този момент живот! Какво ли не ми мина през главата тази година! Преминах, освен през разни софийски перипетии, през агонията на една безумна връзка с мъж, когото ТОТАЛНО забравих, тотално! Кой беше?? За какво съм ревала?? Как съм могла да допусна да бъда зверски унижавана от него?? Как съм могла да слушам неописуеми гадости, унижения, сравнения с разни публични...../да не казвам.../ и какво ли не още! Просто наистина съм била напълно заблудена!
Поне този мъж се появи, за да направя елементарно сравнение. И да осъзная каква глупачка съм била да давам непрестанни шансове на някой, който просто се възползваше от прекалената ми толерантност и от факта, че когато имам връзка, съм само и единствено с мъжа, с когото съм. Няма изключения. И давам всичко от себе си. Макар че не съм го обичала точно, била съм привързана и всеотдайна, защото така ми идва отвътре...
Както и да е.
Сега наистина се влюбих. Не само в тялото, което така и не успях да "имам", а в интелекта, излъчването, чара, таланта и онази скрита под повърхността чувствителност, завоалирана умело с известна доза арогантност и демонстрация на свръхсамочувствие...Е, това е. Как да не ми липса. То е дошло, има го, живее, диша, страда и се гърчи от болка. Но не е споделено. А истинската любов винаги е разнозначна на взаимосподеляне, на общ взор към бъдните измерения на една съвместно извървяна пътека /накъде из мои постинги го бях писала.../
Т.е. моята отсечена обич просто ще ме съсипе, ако не намеря начин да се справя с нея...
Но засега е твърде рано...
Твърде.
Сега разбра ли ме:))))
цитирай
21. temenuga - Към anastasiia:
12.11.2008 21:08
Ася!
Мила!
И аз те прегръщам...
И днес лицето ми е доста по-ведро - след тоновете сълзи, които безутешно и неудържимо изливах вчера, снощи, до сутринта...Сълзите носят пречистваща сила - да...
Усетих го. Тогава, когато се гърчех от болката на края. Когато пристъпвах плахо към думите, оповестили този край - кънтящи в непобиращата това, което се случва, глава, която отказваше да приеме логичния изход. Съзнанието ми, сърцето ми, цялата ми същност неистово крещаха за обич. Чакаха я. Отново разминали се с нея...Отново унизени, стъпкани, незачетени, непоискани, нечути, неуважени.
Няма място за самосъжаление.
Не трябва да приемам лично това отхвърляне.
Да, боли ме. Липсва ми до безумство сияйността на споделената обич. Но какво бих могла да сторя???
Изплаках сълзите. Свършиха. Днес няма нито една.
Те извлачиха цялата мътилка, сбрана в мен и горчаща и дълбаеща ме отвътре...
Благодаря на сълзите си:)
А днес - беше слънчево!
След работа отидох до морето...
То зарежда, отмива дори от разстояние болката.
И дава отговори...Нашепва ги. Само трябва да имаш сетивата да ги чуеш и разгадаеш...
Днес съм усмихната:))
Отново сама, необичана, непоискана.
Но цяла:)
И обичаща. Това не беше ли май по-важното:))))
Прегръдки и за теб!
цитирай
22. temenuga - Към comfy:
12.11.2008 21:47
Да...Пеньо Пенев.
Как си улучил думите, които точно сега са напълно синхронизирани с моя вътрешен бунт, преминал в примиране на болката, все още напомняща за себе си - но е уморена вече от стонове...
Страдам, приятелю. Можеш да ме разбереш. Можеш...
Как призовавах небесните сили с желанието да се влюбя така, че да забравя всички мъже, които са ме наранявали преди /не са много, но причинената от тях болка не е никак малко.../
Отправях молбите си, всеки ден, коленичих в храмове - вътрешни и църковни, в пламъка на свещта откривах отражение на моя незагасяем огън, който ме поддържаше през всичките 6 години самота...Вярвах. И се молих.
И да - ето! Влюбих се. Обикнах. Забравих всичко и всички преди това. Изтриха се всички предишни тръпки и болки, все едно с една команда ERASE...
Но сега се случи по-страшното...
"Няма щастие, щастие няма"...
Защо призовавах всички небесни сили да ми пратят чувство, което да ме разтърси - отново!
Защо поисках да поема един може би безразсъден риск да се влюбя през последната ми седмица в София?...
Избягах от страх. След това се разкъсвах хилядократно от самообвинения...
Никой няма да пътува заради мен 400 км...Аз бих, но никой не иска това от мен...
Нелепа история. А в Бургас продължавам да не попадам на нито един мъж /освен бившия ми - само той е бургазлия.../ Явно късметът ми не е тук. А къде е тогава???
Вече се питам, съвсем правомерно, а къде е тогава...
"Всяка радост е бременна с мъка", да...
Но моите непреживени радости или твърде леко загатнати се заплащат с неимоверно повече мъки...
И пак се усмихвам:))))
Можеш ли да ми кажеш - какво друго бих могла да направя:)))!
НИЩО!
Усмихвам се! Напук на всичките проклети мъки на този свят:))) По-силна съм от тях:)
И дори съм горда, че мога да им се изсмея!:)))
цитирай
23. temenuga - Към adiveil:
12.11.2008 22:08
Много си права всъщност...
Би трябвало да оставя душата си наистина да се носи спокойно по течението на реката житейска, след цялата болка с галактични размери, които изпитах тези дни, особено снощи, когато просто не можех да дишам от мъка, от обида, от невъзможност...
Но иначе - никога не надничам с каквато и доза завист или помен от недобронамереност към чужди любови. Напротив - ако съзра сред цялото безумие на лепкавото бездуховие, в което затъваме, нещо, носещо искрата на Божествената любов, свята, истинна, бездумно доказваща се - само заради чудото, че съществува, тогава просто коленича. И се прекланям. Това за мен е Смисълът на съществуванието човешко.
Изпитвам богоговеене пред силата и заряда на подобни чувства. И тайно отправям молбата си към небесните селения да бъда и аз един ден потопена в несравнимата красота на споделеното чувство, развнозначно на сливане с най-пълнокръвните и щастливо наситени с чувствителност и чувственост измерения на живота...
Дано да си права!
Дано моята любов сама да ме намери!
Но защо, винаги, когато си казвам: "Боже, може най-после това да е Тя, моята Любов", всеки път следва неминуемият крах от разминаването...
Сега беше драстично. защото сетивата ми усетиха, че ще се влюбя и когато вече правех вътрешен разбор на случващото се с главоломна скорост, вече бях безнадеждно влюбена...Дори без да съм "консумирала" връзката...Това са дела на духа, май телата ни нямат нищо общо с този процес, в който душата потръпва от досега с друга душа, която, обаче, просто я отминава със студенината на една несломима гордост. А може би просто другата душа не е била навестена от същата тази тръпка, която подлуди моята...
Няма какво да търся трагедии тогава...
Всичко е ясно.
Винаги си повтарям в подобни случаи един откъс от статия, прочетена в едно популярно списание за психология: "Когато страдаме от несподелена любов, никога да не забравяме, че любовта е винаги двупосочна магистрала, а не еднопосочен път, водещ наникъде..."
И когато бях потънала в лоното на извиращите и неспиращи сълзи, тогава си спомних тези думи.
Не ми олекна. Но се опитах да разбера другата страна...Не е малко...
Благодаря ти! Успех и на теб!
цитирай
24. viki11 - Ти не ме разбра. Казваш, че ти липсва ...
12.11.2008 23:56
Ти не ме разбра. Казваш, че ти липсва любов и я очакваш. Не разбирам, как може да ти липсва бъдеща любов. Все си мислих, че само тази, която те свива в момента ти липсва.
Иначе се отказвам да те разбера. Този това, онзи онова. А не е ясно кой кой е какво какво е. Излишно е да се гърча да гадая. Явно не искаш да споделиш, а само си изливаш болката.
И аз имам проблеми в тази област, но нищо не мога да напрявя, щом обектът си има свои цели и не те е... за нищо. Даже не съжалявам, защото не ми трябва нещо насила. Поне вече няма да има обвинения към мен. Сега топката остава в него. Като не иска, не иска.
Всеки отговаря за собствените си действия. Затова аз се грижа за моите. Предложих, отхвърлиха ме. Това е.
И при теб е така. Само че ти не искаш да приемеш отказа. Защо аз приемам този, към мен? Ами не мога да кажа. Само знам, че вината не е моя и може би затова. Нищо не можеш да направиш насила. Зная, че ще съжалява, но не ме грее това.
Помъдряването боли. Аз приемам, че в моя случай за щастие той не е помъдрял.
За твоя не ми е ясно, няма как с тези оскъдни детайли.
Но ми остава едно чувство, че не се връзват нещата, както си ги описала. Нещо не е баш така.
В моя случай има и лъжи, и интриги, и обиди... не смятам, че имам по-малко повод да плача. И сигурно плача. Заради лошотията на хората. Но ... всеки сам определя собствените си постъпки. Губят ми се думите, но ... не мога да му посоча пътя аз. И само приемаме резултатите. Колкото и да ти се струва неразумно, продължаваш по твоя си път, защото някой е твърде обсебен от себе си и своите сложни системи. И вратата си е отворена. ПРосто няма кой да влезе. Може би съм изпитвала твоите чувства, но в този момент са изместени от по-парадоксални. Всеки момент е болка и мисълта се отбива в други измерения. Физическа, реална болка. Може би затова не те разбирам. Както и ти мен.
цитирай
25. temenuga - Към viki11:
13.11.2008 00:09
О! Ясно е, че няма как да се взаиморазберем напълно...
Ти си имаш своите усещания за нещата, аз - моите...
Не се припокриват, най-вероятно...А и не биха могли. Тъй като вселената на всеки един човек си е строго рамкирана и много рядко се получават паралелни случвания в галактичното пространство...
За липсващата ми бъдеща любов - какво толкова странно има да ми лиспва усещането да съм обичана...Имала съм го, сигурно преди 20 години, след това - почти не съм го имала...
Смътен спомен...
Но ми липсва, и искам да го имам отново, не със същия мъж, разбира се...
А иначе - аз нищо не съм предлагала всъщност. Т.е. когато на мен ми предложиха, аз избягах...
След това вече нищо не ми предложиха. Но и аз не съм...Т.е. показах, че бих, но вече не искаха...
Тяхно си право.
А който е обсебен от себе си и своите сложни системи /наистина твърде сложни, но не и неразгадаеми за мен.../ - да си живее със сложнотията:) Все пак, и ние имаме с теб мозък в главата, нали, не са само мъжете толкова непристъпно гениални, че да не може да дръзнем да им надникнем в неприкосновеността на тяхната "Светая светих"...Нали:)))

Все си мисля, че именно затова бягат от нас. Защото им надзъртаме твърде дръзко в света /често доста щателно скриван за другите.../ и понеже се чувстват разголени, уязвими може би, разкрити - в тяхната, де факто, очебийно чувствителна същност, те се уплашват...И какво друго има остава, освен да избягат...И да се скрият на сигурно място. Където от позицията на "Властелинът на света" /също като в книгата на Александър Беляев/ те командват мисловно от разстояние. И никой не подозира колко неимоверно много нежност крият в себе си...Никой. Освен нас:))) Не е ли така:)
Сега разбра ли ме? Или още не разбираш...:)))
цитирай
26. adiveil - Дори за миг не съм си помислила, че ...
13.11.2008 13:20
Дори за миг не съм си помислила, че можеш да надничаш в нечия любов със завист. Не това имах предвид. Просто визирах склонността на човек да се самоизмъчва, особено когато някой адски много го е наранил. Склонността му да гледа как животът кипи наоколо, докато на него някак си му е отказана възможността да участва пълноценно в него. Това депресира. Но няма смисъл от него. А за любовта - няма начин да не те намери. Тя просто обича да ни изненадва и да се появява, когато най-малко я очакваме. Затова просто се отпусни, наслаждавай се на тази прекрасна есен, излез с приятели и въобще, прави все любими неща! А аз говоря от опит.
цитирай
27. temenuga - Към adiveil:
13.11.2008 15:37
Така е. Когато човек е емоционално афектиран и страда, е малко или повече неадекватен. Напълно го съзнавам...Защото се боря със себе си в момента и не се срамувам да призная, че ми е трудно, много трудно...И тази склонност към самоизмъчване наистина ми е присъща, като че ли, потъвайки в лоното на болката, човек се чувства по-уютно, поне там му е познато...

Дано си права за любовта! Години вече /станаха почти 6 след развода ми с първата ми и единствена любов за немалкия период от 15 години.../, откакто някакви мъже се появяват на 1-2 години за по няколко месеца...И толкова. За да вземат нещо /всъщност, всичко съм давала/, но е нямало никаква реципрочност в получаването..И да си отидат след това - все едно аз нямам никакво право да изисквам нещо повече. А не е така. Имам си своята ценностна система и все си мисля, че ще срещна някога мъж, който ще я споделя...А иначе - пак съм готова да дам всичко, защото аз така мога, така правя, така искам.
Дано ме изненада любовта, най-после...Но не в нейния полувариант, както е било в последните 6 години...
И си права - какво друго ми остава, освен да изтрия сълзите си /направих го вече:)/, да се усмихна, да си се влея в нормалния житейски ритъм /всъщност не съм излизала от него, вече поне това научих безотказно:)))/.
И си права - когато някой говори от личен опит, тогава наистина би трябвало да му се вярва:)
Така че - благодаря ти! И аз имам опит в подобни емоционални главоблъсканици. И всеки път се справям все по-успешно.
Но този път боли много. Защото само още веднъж в живота си съм се влюбвала така...
Но пак ще мине:)
Всичко минава...:)
Поздрави! Есенно-слънчеви и морски:)
цитирай
28. viovioi - Не зная дали идеята е добра, но нищо не пречи да опиташ:)
13.11.2008 16:14
Измисли си герой. И се оттдай на мечти и блянове. Сътвори си един измислен свят в който за малко се потопи, избягай от "този" реалния който ти устройва засади. Това което ти предлагам е част от една вуду-магия за душевен релакс. При мен действа. Комбинирай усамотението с мартини или джин. И не бъди толкова дзен човек. Мъничко глупост освобождава и прави живота по-лек и поносим. Поздрави и усмивки от мрачна и облачна Монтана:))
цитирай
29. temenuga - Към viovioi:
13.11.2008 16:31
Благодаря ти - първо, благодаря за поздравите и усмивките от Монтана! В Бургас времето е много приятно днес - слънчево и почти топло...Така че - приеми бургаските ми поздрави от един от последните може би хубави есенни дни...
А за другия съвет:)) Как да си измисля "герой", като денонощно мисля за този проклетник:))) Засадите са явно доста успешни и засега не мога да избягам от тях. А може би просто не искам:)
А за джина и мартините - понякога ми се случва да изпия по едно питие, но ако съм на пиано бар, което става...:) Така че и това отпада като метод за релаксация:) Иначе помага - но за кратко:) /особено в съчетание с красива музика.../
А за това - дали да съм или не "дзен", как може да избяга човек от същността си:)
Иначе си абсолютно права - човек трябва да си позволява по-често "мъничко глупост", действа понякога спасяващо:)))
цитирай
30. adiveil - Темата е неизчерпаема, така че о...
13.11.2008 17:01
Темата е неизчерпаема, така че отново съм тук. Моля те да ме извиниш, ако досаждам. Просто исках да ти кажа, че не е много здравословно да даваш всичко на един мъж. Предполагам, че и обратното е вярно (да не обидим мъжете). Дори когато си адски влюбен в този човек, дори когато даването ти доставя огромно удоволствие. Всъщност, не знам дали наистина е така. Човек не може да знае всички отговори. Във всеки случай ще ти стискам палци! :))))))))))
цитирай
31. temenuga - Към adiveil:
13.11.2008 21:58
Как може да си помислиш, че досаждаш! Толкова ми е приятно, че хора, които четат блога ми, коментират и ми дават възможност да се докосна да тяхното светоусещане и мисловния им свят!
Може би си права, мъжете не заслужават "всичко", а може би все пак някой заслужава...Все това се моля, откакто се помня - да срещна мъжа, който би заслужил да получи безусловно всичко...Мечтая си:)) А знам, че не е твърде разумно, никак даже...Наистина даването е удоволствие, тук си съвсем права...Но трябва човек да дава, когато му е поискано, когато има нужда от това, което дава. Не е случайна поговорката "Няма ненаказно добро"...Има за какво да се замисли човек, тъй като, когато натрапиш някому нещо, без той да го желае, го поставяш несъзнателно в унизителната позиция да се почувства задължен да го приеме, а дали му е нужно, или не, не го питаш дори...
И сега е така. Влюбих се. Това не може да се контролира. И какво?? В мен не са влюбени, очевидно. Да си натрапвам чувствата и болката - явно е, че ще досадя чутовно и няма никой да ми оцени нито сълзите, нито нещастните любови...Защото не ми ги искат! Ако мъжът беше влюбен, щеше да тръпне за всеки мой порив, съмнение, болка, надежда. Щеше да преглътне нараненото си Его, да не ми напомни дори повече, че е бил наранен, защото аз се извиних 100 пъти след това...Да не ме кара непрестанно да се чувствам виновна, да ми натяква, че само бели правя, че съм досадна, каква ли не. Да, досадни са чувствата за някой, който не ги споделя. Разбирам това. Не биха били досадни, а напротив - ако имаше ответност.
Няма място за трагедии. Ако има любов, ако е споделена, няма как тя да не се себеосъществи. Няма как. В това съм сигурна. Дори да си се скрил в най-затънтеното кътче на Земята...Пак ще те открият, ако искат...Ако не - дори да си на микрон разстояние, и да предлагаш и даваш безусловно всичко, то ще ти кажат надменно само едно: "Не, благодаря":)))) Не е ли така...
Голяма жена съм вече. Крайно време беше да го разбера. Болката си е моя. Чувствата си си мои. Никой не ми ги иска. Това е. Чисто и просто.
цитирай
32. анонимен - Искам да ти кажа
13.11.2008 23:51
Не страдай ,колкото повече страдаш ,толкова отдалечаваш щастието от себе си.Опитай се да забравиш по- скоро тази рана ,макар ,че е трудно .
Щастието и истинският мъж ,са си твои и ще дойдат когато не страдаш и най- малко ги очакваш ! Прегръщам те ,ти си велика жена ,щом изпитваш подобни чувства ,но не си заслужава .Всичко си има време в този живот ,колкото повече пришпорваме нещата ,толкова се отдалечаваме от тях. Поздрави и помни ти ще имаш мъжа достоен за теб ,който да те оцени ,а не разни замаяли се ,дето се мислят за мъже .Истинският мъж цени чувствата и ги дели явно ,а не е в сянка ! Поздрав и щастие на ценена и обичана жена !
цитирай
33. temenuga - Към lidis:
14.11.2008 00:26
Да...Трудно е да се застави сърцето да не страда...
Когато си в капана на болката, нищо друго като че ли няма реални очертания...Всичко е размито...
Но когато прогледнеш в реалността, а не в измислеността на твоя блян, тогава просто разтъркваш очи и не вярваш колко разфокусиран е бил погледът ти...
Разбира се, че трябва да се отърся от тази рана.
Защото си права, че щастието така се отдалечава, плюсът привлича плюс, и обратно...
Толкова ми се иска да вярвам, че истинският мъж за мен и паралелното с него щастие ги има за мен...някъде там, проектирани във времето...
Благодаря ти за прегръдките! И аз те прегръщам - защото си разбираща, интелигентна и емоционална жена, но аз не съм велика, просто чувството на любовта е велико, независимо, че е отхвърлено...Само по себе си е велико, защото преобразува душата, независимо дали ще има ваимност или не...Научих много за себе си - отново с цената на болката...Но все пак научих.
Толкова ми се иска да вярвам на това, което пишеш. Наистина, след добруването на детето и близките си, най-много копнея за мъж до мен, който ще ме разбере такава, каквато съм, няма да ме обвинява с манипулативна цел, няма да ме кара да се чувствам нищожество или да ограничава свободата на духа ми...
Много си права за това - страхотно си го казала! Истинският мъж наистина цени чувствата и ги дели явно, не в сянка!...
А щастието - и аз съм сигурна, че ще го имам един ден...Няма начин да не пристъпи и най-после към мен. Няма начин...
Поздрави от морето - изпратени далеч, далеч, на Север:)
цитирай
34. vselena - Не се отчайвай! Не си сама. Не тъг...
14.11.2008 17:44
Не се отчайвай! Не си сама. Не тъгувай! Много хора те обичат. Но не както ти ги обичаш, защото те изпитват чувства по своему. Приеми хората такива каквито са в съвремието, без носталгия по миналото. Бог бди над теб, дори и да си загубила вярата в него. Никога не би те изоставил. Не приемай болезнено човешките слабости и грешки, защото всички сме като малки деца, които се опитват да проходят и да пораснат. Аз съм с теб и ти изпращам моята добронамерена енергия, но ти вече го знаеш...
цитирай
35. bovari - Поздрави!
14.11.2008 19:16
Сигурно всеки човек, който има сърце;) е преминал по този път. Когато можеш да говориш за болката, ти си я преодолял, или поне тя, болката, избледнява ....също както перестите облачета в началото на постинга ти;))) Синьото на небето нямаше да бъде толкова красиво и така да ни радва, ако ги нямаше облачетата.....
Поздрави!
цитирай
36. gmihov - Мечтай и дерзай.
14.11.2008 22:33
С обич до обич,
с любов до любов
се стига.
Мечтата!..
Желаното постига.
Рани заличава
и щастие дарява.
Било е!.
И ще бъде!.
цитирай
37. temenuga - Към vselena:
14.11.2008 23:23
Накара сълзите ми сами да рукнат...
Това е невероятно усещане...
Когато някой ти казва, че не си сама.
А вярата в Бог не съм я загубила, нито за миг. Тя ме крепи, както и вярата в Доброто.
Сама съм, да. Фактически. Но не и мисловно. Това е по-важното...
Може би е било нужно време да остана сама, за да осъзная какво ТОЧНО ми е необходимо, да подминавам полувариантите и да загърбвам неразумните компромиси, които водят да едно пълзгане по плоскостта на безволието и безличното съществувание...
Така е, всички сме като малки деца, а дори някои сме още по-уязвими от децата, защото сме позагубили доста голяма част от вярата си.
А тя крепи, съгражда бъдещи пространства, пази...
А често си мисля, че някои мъже остават завинаги деца, пазейки в себе си не само чистотата на детството, но и жестокостта, характерна за непорасналите момчета...Ужасно е това, но по-скоро предизвиква съжаление, умиление дори. Сякаш се пробужда майчинският инстинкт. А всяка жена се нуждае от истински мъж до себе си, а не от дете, което да отглежда...Странно е, но често се случва...

А иначе - благодаря ти за добрата енергия, която ми пращаш! Имам сетивата да я усетя.
И в ответ ти изпращам моята добра мисъл към теб!
цитирай
38. temenuga - Към bovari:
14.11.2008 23:36
О, да! Разбира се. Изисква се сила да говориш за болката си. Противно на онези хора, които демонстрират фалшива сила и не показват никога, че ги боли, че са наранени, че имат проблеми...За да не ги помислят за слаби, безволеви, предадени...
Не е така. Истината е, че човек преминава през Чистилището, говорейки за своята болка. Онзи ден, когато писах този постинг и когато чух жестоки думи от този мъж /т.е. аз ги възприемам като жестоки, за него са донесли облекчение.../, не успях да спра сълзите си през цялата нощ.
Но изтече болката. Отми се. Превъплъти се в думите тук, получи своя отклик от хората, които съпреживяха моята болка и ми пратиха своята добра мисловна проекция...
Благодаря на всички тук, които ми помогнахте! И на теб благодаря!
Защото небето наистина не би изглеждало прекрасно без облаците, които го правят пълноценно, истинно, автентично...
Всеки, който има сърце, казваш, е преминал по този път...Да, понякога се питам, някои мъже имат ли сърца...Помнят ли какво е любов, или вече тотално са стъпкали повика на сърдечните си импулси...Питам се. И отговорът е болезнено ясен. Не, нямат. Някои просто за забравили какво е тръпка на душата...
Поздрави и на теб!
цитирай
39. temenuga - Към gmihov:
14.11.2008 23:53
Да...
Мечтата...
Никога не ме напуска, дори понякога да й изневерявам...В стремежа си да съм здравословно прагматична...
Не се получава. Просто не става...
Винаги, неизменно, достигам до подножието на моят чист вътрешен свят, в който, отразявайки себе си в езерната същност на душевността си, отправям своята молба към Божествените пространства. Молба за любов.
Да, обич с обич се постига.
Но невинаги.
Понякога просто трябва да свиеш крилата на своята обич, да се прибереш временно в гнездото на мъката си. За да дочакаш новия си полет.
Когато, като птица, ще потеглиш към чистотата на ново случване в живота ти, в което ще синхронизираш своя полет с нечий, приел те безусловно...
Тази мечта заличава рани, да...
Добре, че я има.
Никога не бих си позволила да я загубя. Никога...
Благодаря ти, че ме накара да се замисля. И да повикам отново мечтата си. Бях я загърбила...Почти тотално...
цитирай
40. ddima - Усмихни се, отпусни се.....
15.11.2008 01:06
Повярвай, когато си спокойна и силна нещата се подреждат.
Защо пилееш сили за някаква сянка?? Има по важни неща.
Обичай, без да очакваш да те обичат.Търсиш ли човек да те обича, ще се разочароваш и ще видиш че не е това човека, когото душата ти е искала.
Прегръщам те и те поздравявам с една прекрасна песен .
http://www.youtube.com/watch?v=1PdV926tWKA&feature=related
цитирай
41. temenuga - Към ddima:
15.11.2008 01:47
Така е...
Успокоих се вече.
Няма друг път. Просто няма.
А нещата няма как да не се подредят най-сетне...
Очевидно няма да е с този мъж, предизвикал толкова много сълзи за последните 2 месеца, откакто го познавам...
Не си струва. Сянка е, да. Сянка, която не пожела да ме разбере...Гледаше на мен само като на външност. "Другата Теменуга не ме интересува", ми каза веднъж, когато му показах блога си...
Е, как може да разчиташ, че такъв човек би могъл да ти даде и глътка щастие...Не би могъл. Колкото и красив, интелигентен и начетен да е. След като е толкова умен, как може да сглупи да каже на една жена, че не се интересува от вътрешното й "Аз"??! Риторичен е въпросът, разбира се...
А иначе - смисълът е да обичам, знам го. Затова не искам да пъдя, наранявам и да обвинявам моята обич. Родила се е. Уважавам я. Това, че някой не я разбира, не я иска, дори ми каза, че му е неприятно, че го обичам - проблемът не е мой. Негов е. Всъщност няма проблем.
И аз те прегръщам!
А песента е чудна, да...Пълна с чувственост, красота, страст, носталгия...
Да, не бих се отказала от вътрешното си "Аз", никога...
А който го разбере, почувства и приеме като нещо неизменно от цялостния ми имидж, тогава може би би се получило нещо смислено...Само тогава...
Лека да е нощта ти!
Благодаря ти за думите и музиката - стоплиха ме...
цитирай
42. viki02 - Отчасти разбрах. Обаче. . . Това за ...
15.11.2008 10:17
Отчасти разбрах.
Обаче...
Това за вътрешния свят, чувстителността, където надзърташ. Всъщност смятам, че има си неща, които са лично пространство, и те доброволно се управляват от самия аз, не е коректно да се вмъкваш там. Не е коректно и приятно и допустимо да разполагаш с всичко в човека, без неговото съгласие. Недопустимо е. ВСе едно да искаш да му разполагаш с мозъка. Може, но е нещо като престъпление. Това е лично пространство, което се предлага, или не се, според каквото си ... как да го кажа...меко...си заслужил, не мога по-меко. Ако той ти се довери и ти предложи това пространство от себе си, добре, но не е прието да се ровиш там. А за да стигнеш до там, трябва и да си дал нещото, което се търси.
Като прибавим и обществената намеса в процеса....става много забавно. Направо каша. Все пак,много е важно, какво ще кажат приятелите, роднините, че и някои съседи, може би. Кой ти говори за онези неща, там вътре.Първо трябва да се мине контрола на тези около нас. Аз затова съм ги махнала, да не ми се врат в решенията, но не всеки го разбира. ПРосто чувство за свобода по Ошо. Не бях го чела, когато си го имах, но по тази част се допълваме с него.
цитирай
43. viki02 - ПРосто мразя някой да е ранен. Ви...
15.11.2008 10:18
ПРосто мразя някой да е ранен. Винаги има начини.
цитирай
44. ddima - Усмихнат ден, Теменуга!
15.11.2008 12:49
http://www.youtube.com/watch?v=DNfkDXK7f-U
Утре живей!
Утре бъди!
С нови очи, с ново сърце, с нова мечта, с нова надежда, с нова любов:)))))))
цитирай
45. viki11 - Ок, и аз ще се присъединя, щом е то...
15.11.2008 16:33
Ок, и аз ще се присъединя, щом е толкова важно.
Пожелания за нова любов! Щом уж тази трябвало да е жива, пък толкова се надяваш на нова, значи нито тази те интересува, нито другата ще пребъде. Между два стола на земята.
От една страна обичаш, от друга се надяваш да обичаш друг. Та обичаш, или не обичаш? Защото който обича не обича и друг.
цитирай
46. viki11 - ЗНачи уби старата зависимост от ...
15.11.2008 16:37
ЗНачи уби старата зависимост от любовта, сега имаш нова зависимост от любовта, и се молиш за нова любов, която да ти избие тази зависимост.
Тогава..........как смяташ да си решиш проблема? Като заменяш любовите честичко? Това решение ли е?
Ако е решение, пожелавам ти нова любов, както всички тук! Да сте здрави и щастливи!
цитирай
47. temenuga - Към viki02:
15.11.2008 17:22
Да, права си за свободата да се чувстваш насаме с дилемите, които те тормозят и да поемеш самостоятелно пътя си, без външен натиск и манипулативни влияния...Така е.
Но!
За допускането до вътрешния свят, твърде ревниво пазен от хора като въпросния мъж примерно...
Да, нямаше време.
Нямаше възможност.
Нямаше случване.
Нямаше предпоставки може би.
Нямаше достатъчно изградено доверие.
Нямаше може би взаимността, която е абсолютно необходима, за да се получи докосването до вътрешните светове...
Всъщност, как бих могла да го заслужа?? И защо говориш толкова обвинително спрямо мен, след като не познаваш човека, отношенията, ситуацията?? Нямам претенции, че съм заслужила. А и той ми даде достатъчно кредит на доверие по отнoшение на нещо доста лично и значещо много за него...Мисля, че не съм излъгала доверието му, напротив. Просто той реши, че не е моментът може би да ми се доверява до такава степен. Негово право е.
А "нещото, което той търси" - така и не разбрах какво търси...Определено не беше надникване в моето лично пространство. Нито обвързване, тъй като оповести, че не е длъжен да оправя ничии животи. Но аз не съм толкова нагла, нито несвързана с реалностите, нито свръхдосадна, нито меркантилна, за да изисквам това от когото и да било! И никога, по никакъв повод, не съм го правила!
Вариантите не остават много...Той си каза всъщност какво иска. Когато не се почувствах готова да му го дам, ако искаше и нещо друго, щеше просто да ми даде още един шанс. Не го направи. Какъв е изводът? Нямал е никакъв друг интерес. Приемам го. Също е негово право.
Но къде отиват тогава моите чувства??
Няма да имат никога никаква реализация в реалността! Добре, чувствам обич, възхита, влечение, страст към този мъж. А излиза, че дори неговата моментна страст е преминала. Тогава??
Има ли много варианти за мен...
цитирай
48. temenuga - Към viki02:
15.11.2008 17:27
И аз мразя някой да е ранен...
И мразя аз да се чувствам непрестанно ранена. Не го обичам това усещане, не ми е уютно да се чувствам така. А тази година доста рани ми се събраха, доста...Раната от този мъж просто ми дойде свръх. Не беше особено коректно от негова страна, защото той оповести, че няма да ме нарани...Като че ли всеки, който ти заяви това, прави всичко необходимо да докаже обратното...Както и да е. Има начини, да. И един от тях е да спра да се самонаранявам допълнително, че нещо не се получава така, както аз бих искала.
цитирай
49. temenuga - Към ddima:
15.11.2008 17:33
Благодаря ти, ddima!
За невероятната песен, която е емблематична за мен, пазя спомени за нея от възрастта, на която е сега моята дъщеря...Винаги ми е била като лайтмотив в трудни ситуации. И винаги съм намирала изход за себе си, каквото и да се е случвало...
Утре! Това утре крепи, пази надеждата, проектира нови пространства, в които - надявам се! - най-сетне ще прегърна моето щастие.
И да не е това щастие, което сега искам...
Някое ново, зарадвало ме с изненадата на нещо, което неминуемо очаква да се случи в живота ми....
Може би просто още не подозирма колко е хубаво...
Нова мечта...За любов. А дали ще е нова, или стара - Божа работа:) Не губя мечтата си. Никога.
цитирай
50. temenuga - Към enitas:
15.11.2008 17:43
Да...Любовта е свобода. Няма какво да отправям своя ропот към случващото се...Никой не може да изисква ответност в чувствата, никой, дори Бог...
Приемам мъжа такъв, какъвто е. Не съм желала да го променям, нито на микрон от неговата цялостна същност. Но той искаше да променя мен. Възгледите ми, начина ми на мислене, на възприемане на смисъла на интимността, на много други неща. Защо? Аз съм достатъчно зряла на възраст, за да имам вече изграден светоглед. Ако той имаше чувства към мен, както аз - към него, нямаше да се стреми да ме променя, да ме наказва заради неволната грешка, която допуснах от страх, да ми вменява чувство за вина, да ми повтаря месец и половина, че мога да изкупя вината си /какъв абсурд...за какво изкупване би могло да става дума съвсем в началото на една неосъществена връзка.../, и когато бях готова да я изкупя, той просто ми каза :"Махай ми се от главата". Много мило, особено коректно. Свръхзагрижено спрямо мен...Гърчих се толкова време, мислех, премислях, не можех да спя, сънувах решения, писах в блога, водех разговори с него, какво ли не. Имах надежда! Той инсинуираше това измамно усещане. Това бе убийственото отмъщение от негова страна - че той стъпка надеждата ми, точно когато бях уверена, че ще се осъществи...Нарочно го направи. И това му прощавам. Той си е той, не мога да го променя.
Просто поех безразсъдно риска да вярвам. Сама съм си виновна...
Вярно е, че страхът е убиецът на всяка любов.
Не ме беше страх да се влюбя.
Не беше страх да покажа чувствата си.
Не се страхувах да кажа сакралните за мен думи: "Обичам те".
Казвала съм ги на трима мъже досега.
Не ги казвам лесно, нито често. Напротив.
Не ме е страх да преглътна отритването.
Не ме е страх да стоя в самота /стояла съм по много, мога го това.../.
Не ме е страх да приема развръзката.
Просто ме боли. Това е.
Поздрави и на теб! И ти благодаря за коментара - смислен и съпреживян е.
цитирай
51. temenuga - Към viki11:
15.11.2008 17:53
...Хм. Аз обичам. Да. Не се отричам от чувствата си.
Пожеланията за нова любов, отправени ми тук, биха могли да са напред във времето, все пак имам още време за живот /предполагам, защото никой не може да е сигурен колко са дните, отредени в земния му път/ и не би било справедливо да не се появи нова любов, дай Боже, споделена този път...
Въпросът е друг. Аз обичам и заставам зад чувствата си. Никой не иска моите чувства. Дразнят го, чух, че му е неприятно, че го обичам. И??
Да продължа да рева безутешно?? Да се самосъсипвам?
Никога не мога да заменя някого просто така. Аз съм изключително верен човек. И мога да чакам, когато знам, че има смисъл - писах ти колко и как съм чакала в един мой коментар за предишния ми постинг. Да, така е. Но когато ясно ти казват, че няма смисъл да чакаш, тогава??? Да живея със суицидни нагласи, убивайки емоционални си свят?? НЕ! Категорично не.
Обичта си е обич. Имам я. Пазя я. Ценя я. И е източник на сълзи за мен. На нищо друго. И бих чакала. Ако мъжът ми беше дал да разбера, че има смисъл. Бих. И не бих погледнала друг мъж през времето на чакането. И това съм правила. Никой не ми го оцени...
А сега? Пак не бих погледнала друг. Докато не ми мине болката, тръпката, копнежът...
Но заради себе си. Не заради него. Бидейки вярна на себе си, мисля, че отстоявам честта на любовта. Принципно.
цитирай
52. temenuga - Към viki11:
15.11.2008 18:00
Не. Не заменям честичко любовите си, нито сменям често мъжете в леглото си.
Съжалявам.
Но здрaвословната надежда е за предпочитане пред безутешния рев в такъв момент. Длъжна съм да мисля преди всичко за себе си, защото съм майка, преди да съм жена.
А предходната зависимост беше крайно време да се отмести от съзнанието ми - 6 години минаха, откакто се влюбих в предишния мъж, за когото страдах неоправдано много, наистина неоправдано. Той смени поне 4 жени след мен...
Както и да. И след него имаше двама, които, обаче, просто не успяха да го заличат. Нито ги обикнах - достатъчно. Този мъж поне това направи. Както казах по-горе, в отговор на коментара на comfy, все едно с команда ERASE всичко от миналото просто остана там. Завинаги. Не погребано, но приспано във вечен сън.
Поне затова съм благодарна на този мъж.
цитирай
53. furiika - temenuga,
16.11.2008 10:00
изчетох всичко написано до тук.Двоумих се дали да се включа с коментар.Ще го направя, с риск да не бъда разбрана правилно.
Доколкото можах да схвана обстоятелствата, довели до вътрешния ти дискомфорт, мисля, че и ти имаш не малко вина за създалото се положение.
Той е искал, ти си се отдръпнала, после ти искаш, а той вече не...Опитвам се да погледна и от другата страна на монетата.Има хора, които колкото и да се измъчват, не дават втори шанс.Всичко е до характера на човека, до принципи и т.н. Не пишеш подробности, затова може и да не съм права.Вътрешното ми усещане е, че ти си изтървала своя шанс за нещо по-голямо, което е могло да се случи, а сега горчиво съжаляваш и може би затова са тези упреци към обекта на чувствата ти.Никой не знае как се е чувствал, или чувства този човек в момента.Какво е в неговата душа.
Съпричастна съм с болката ти, няма човек, който да не е минал през нея.И аз съм страдала много.Давала съм си сметка, че и аз не съм безгрешна, съжалявала съм за постъпките си, но...пуста гордост и принципи, инат понякога, неизказаност, невъзможност да разбереш отсрещната страна, водят до раздели, до огорчения, до болка и страдание.Понякога сами си го правим, да не кажа в повечето случаи.
Остави нещата да поемат собствения си ход. Никой незнае какво може да се случи, пътищата може пак да се пресекат по един или друг начин.Ролите може да се сменят...
"Ако поискаш да се завърнеш, гледай това да не е скоро.Време ми трябва да те забравя. Ела, когато спра да те обичам."
(превод от една песен)Тогава ще си силна и ще решиш какво да предприемеш, затова за сега ти трябва търпение и надежда.С този, или с друг човек, няма начин нещата да не си дойдат на мястото. Успокой се и остави нещата просто да се случват.
От все сърце ти желая късмет!
:)
цитирай
54. viki02 - Е, не съм съгласна с този мъж. А и не ...
16.11.2008 11:54
Е, не съм съгласна с този мъж.
А и не мога да разбера ти какво точно искаш. Кой варионт би те устроил?
цитирай
55. viki11 - Като те слушам, явно си сигурна, че ...
16.11.2008 12:45
Като те слушам, явно си сигурна, че любовта ти е несподелена. Аз пък никога не съм сигурна. Човек едно показва, друго мисли. Но се усеща. Понякога той самият не може да разпознае любовта си. Тази по-дълбоката, по-трудно се разбира. На друго ниво.
Да, за да чакаш, трябва да си ти заявили ясно позицията си. А ако отхвърлят тази възможност няма смисъл. Това не значи, че трябва да забравяш. Това са си нашите чувства. Трябва да ги оставим да отшумят. Или да си останат.
Аз пък много се радвам, когато някой може да обича. Толкова рядко се случва у нас. Иначе съм виждала този феномен извън нашата страна като нещо обикновено и уважавано.
А да ти оценят, че си чакала - не би било зле. Обаче и аз като теб го правя заради себе си, заради фактите. Не точно признание търся, а споделеност. ТИ да чакаш, а теб да не те чакат - малко не се връзва, нали така.
Да, детето си е дете. Като си имаме задължения те си остават. Но пък и няма нужда да робуваме на това. За всичко си има място. Макар че всяка конкретна ситуация е различно. Аз с години заради детето не допусках до себе си никого. И пак така бих направила. Едно е да се грижиш за дете, а друго - да угаждаш на мъж. Имаше един грижовен, но пък като не ми беше тръпка.
Е, истории.
ПРосто гледам, че стремежът е към нова любов. Какво друго да кажа.
Да, любовта заслужава да бъде уважена. Верно, имаме само един живот, но това не подлежи на бързане. Чакаме, а какво...нищо от някого, просто да уважим това чувство. Защото то има защо да бъде уважавано. Бих казала, че е едно енергия в най-стойностен вид.
Както се досещаш, нещата, които пишеш са ми доста близки като разбиране. Съгласна съм с теб за чувствата, които описваш. Съжалявам, че си попаднала на човек, с когото не сте споделени.
Това, че съм попаднала на споделени чувства не ги направи реални. Те си остават някъде в ... не знам. Така че споделеността не винаги е достатъчно условие, а мислих, че е. И попадам в твоето положение. Остава ти само да приглушиш болката. А до щастието има само една крачка. И тя няма да бъде направена, и даже няма основателни причини за това. Защото когато има споделеност всички решения са приемливи. Но... не би. Няма разбиране.
Сега, когато животът ми е на карта ми е още по-лесно да осъзная, че взаимоотношенията и любовта са изключително важни в този живот. Другото е "порнография".
Желая ти късмет. Уж те разбирам, ама много детайли липсват. Нали знаеш, без информация не можеш да вземаш решения.
И ако ще плачеш, нека е по-малко.
Осъзнавайки каква положителна енергия ми носят на мен моите си чувства разбрах, че и без споделеност любовта е нещо положително, дар. И й се радвам винаги. Само взаимоотношенията ме тормозят. Не любовта. Тя е награда.
цитирай
56. temenuga - Към furiika:
16.11.2008 14:10
Знаеш ли...Много от коментарите тук /относно моя последен отчаян постинг/ ме насълзиха. Твоят - също...
Когато истински обичаш някого, винаги се опитваш да застанеш в неговата позиция, да погледнеш ситуацията през неговите очи, да съумееш да усетиш случващото се чрез неговите сетива...
Другото е егоистично вкопчване в собствените чувства, които често поставяш на пиедестал, за да възвеличиш геройството на собствената си болка...
Това не е любов, себичност е.
Преминах през различни етапи на моята обич. Толкова беше неочаквана, че просто не успях да осъзная какво ми се случва...
Връхлетя ме. Съвсем друго мислех, че ще се случи, коренно различно от това, което впоследствие стана с цялото ми същество...
И трите пъти, когато съм се влюбвала истински в живота си, дълго време не съм била интимна с обекта на чувствата си. И след всичкото това дълго време, се е разбирало, че мъжете са имали същата тръпка към мен, както и аз, но не са посмели да я изразят...Странно. А да би сега просто животът да ме поставя пред ново предизвикателство от подобен характер...Иска ми се просто, може би затова правя тази ретроспекция...
Права си, че има хора, които просто не дават втори шанс. Ако знаеше за какъв мъж става дума...Не бях срещала по-красив и аристократичен човек, с повече мъжки чар и магнетичност, по-интелигентен и талантлив...И успешен с жените, твърде успешен...Затова си мисля, че няма за какво да хаби време и енергия да ми дава втори шанс, след като има безброй други шансове, много по-безпроблемни...
Има, да, елитни красавици - колко искаш покрай него. Но все си мисля, че той си таеше усещането за самотност, за липса на взаимност - истинска...А може би греша, може би просто проектирам неволно това, от което аз имам нужда...Творците често пъти са самотници. И точно това им е необходимо...
Ако е така - не искам да се бъркам в неговия свят, твърде възвисен е, той просто живее почти в друго измерение...
Ако Господ е решил да се срещнем някъде там, отвъд...поне в мисловните полета...ще се срещнем.
Уви, в чисто физически план се разминахме. Аз просто се уплаших, че е твърде рано, че така ще се обърка всичко, че скоротечно ще бъда забравена след това...Защото такъв мъж е не просто мечта за всяка жена. Той е мечта за жена, която разбира...Не просто видимите факти, а заложеното под повърхността съкровище на една всеобхватна духовност...
Оставям го. Нека бъде щастлив.
Нищо друго не бих могла да направя в момента.
Явно досегът на телата не е най-същественият...
А знаех, че ще е нещо, което никога, с никого в този живот не съм преживявала.
Оставам си с мечтата за него, мечта, от която сама избягах...
Благодаря ти много за думите, бяха освестяващи за мен...
И аз от все сърце ти желая взаимосподелено щастие!
Може би когато спра да мрънкам заради липсата му, то просто ще ме споходи...:)
цитирай
57. temenuga - Към viki02:
16.11.2008 14:25
Аз започнах да го разбирам този мъж...
Може би просто искаше да ме предпази да не се влюбвам. Може би просто искаше да ми отмъсти, затова, че той се е почувствал отхвърлен в един момент. Но все си мисля - ако мъжът обича, дори и да се почувства отхвърлен, ще намери сила в себе си да разбере жената, която толкова страда след това... А не точно той, а неговите желания за момента бяха отхвърлени, и то не отхвърлени, а напротив, твърде много искани и затова отложени във времето, беше ме страх да не прегоря, да се влюбя безразсъдно на моята вече не твърде млада възраст...
А иначе - всичко вече бих искала с този мъж. Дори само възможност да го видя отново. Дори само това. Но...
цитирай
58. viki11 - Да, взаимно е, когато е истинско. И ...
16.11.2008 14:34
Да, взаимно е, когато е истинско.
И само на теб може той да го каже.
И ако има нещо, ще има и втори шанс.
цитирай
59. viki11 - Не е важно елитното, важно е взаи...
16.11.2008 14:35
Не е важно елитното, важно е взаимното.
От опит знам, че в елитното има много неуместни моменти.
цитирай
60. viki11 - Бих казала да не го оставяш, и бих ...
16.11.2008 14:38
Бих казала да не го оставяш, и бих казала, че досегът на телата е най-съществен.
Но мен кой ме пита.
цитирай
61. temenuga - Към viki11:
16.11.2008 14:38
Така е...Любовта, сама по себе си, е дар.
И съм благодарна, че отново я изпитвам. И то - пречистена, без дори да е преминала през нейното пълноценно себеосъществяване, чрез телесния допир...
Сега си мисля за мъжа, с когото имах доскоро едногодишна измъчена връзка, изпълнена с много, много лъжи /до една неизпъленени от негова страна!/ - за брак, дете, общи преживявания и т.н. глупости, защото той ги обезцени до измерения на глупост...и заяви, че искайки всичко това, няма как да приеме моето дете! Това бе пълен, невъобразим абсурд!/ Този мъж всъщност нищо не ми е дал, мислела съм, че го обичам, била съм интимна с него, и какво??? Какво запомних от тази връзка? НИЩО! Самовнушавала съм си, че обичам, защото така съм устроена, защото не мога без чувства да допусна някого физически до себе си. Било е чисто човешки ангажимент, отговорност към самата мен и към него, към случващото се във връзката...Нищо повече. Много принизено, съвсем елементаризирано ниво на близост. Това е било за момента, страдах, казвах толкова пъти какво искам, от какво имам нужда, какво би ме стоплило.
Без никакъв ответ.
Както и да е, толкова е бил капацитетът на онзи мъж. Не го виня. Нещата си приключиха естествено, макар и болезнено за мен, защото аз винаги влагам доста от себе си в една връзка.
А сега е толкова невъобразимо различно.
Не съм била с този мъж, а го желая повече от всеки друг, с когото съм била!
Възхищавам се на невероятния му талант - просто потъвам в него, на излъчването му, на духа му. И на онази скрита слабост вътре в него, която той замаскира с демонстрации на студенина...Успях да видя горчивината в него. Това поне имам сетивата да усетя. Може би точно в това се влюбих...
Сложно е.
Но не бих загърбила моята обич просто така.
Макар и да знам, че няма смисъл да чакам. Контактът помежду ни напълно прекъсна, няма как, примирявам се и продължавам фиктивно напред. А фактически е още трудно да продължа...
Разбираш ме, нали...
цитирай
62. viki02 - Това го разбирам. В такива случаи ...
16.11.2008 14:41
Това го разбирам. В такива случаи искаме само възможност да го видим. И това е достатъчно. Радвам се, че и при теб е така.
цитирай
63. viki11 - Много интересно е това, че успяваш ...
16.11.2008 14:46
Много интересно е това, че успяваш да видиш вътре в него.
Не, не те разбирам. Не знам какво значи напълно приключил контакт.
цитирай
64. furiika - тук съм напълно на едно мнение с viki11
16.11.2008 16:39
"Бих казала да не го оставяш, и бих казала, че досегът на телата е най-съществен.
Но мен кой ме пита."

Убедена съм, че нещата щяха да стоят по съвсееем друг начин, ако го имаше този контакт...
цитирай
65. temenuga - Към viki11:
16.11.2008 22:55
Да...Бих обърнала словореда на твоите думи, за да се получи следното, което е почти същото, но не съвсем: "Истинско е, когато е взаимно".
Да.
Това не мога да кажа аз. Само той.
Но защо ли ми е крещящо-мътно познато това усещане...Когато чакаш, с цялата си настръхнала и преболяла същност, ответност на твоите избликващи чувства. Но срещаш...студено безмълвие. Това е ужасно. Случва ми се за пореден път. Всъщност аз май никога не съм била истински обичана...Не съм. И все повече това го усещам като ужасяваща празнота. Колкото и обич да давам. И да знам, че, сама по себе си, обичта е за даване, не за получаване. Продължавам да давам. Дори и да не ми я искат. Просто заради Вселенската необходимост от нея. И от вътрешния подтик на моя микрокосмос...

А той...Надали. Не вярвам. Не би могло. Точно той да има чувства...Точно към мен. Би било равнозначано на случване от "Приказки от 1001 нощ"...Отдавна не вярвам във вълшебни приказки...
цитирай
66. temenuga - Към viki11:
16.11.2008 23:06
Тук съм напълно съгласна с теб...
Имала съм възможност, докато бях журналист, а и доскоро - PR, да надникна в привидната лъскавина на /псевдо/ елитарни общества...Но само да надникна. Т.е. без да се идентифицирам с тях...Достатъчно съм видяла...И почувствала - като сблъсък на моите вътрешни търсения, напълно несъответсващи с каноните на този жесток свят...Всъщност, човек трябва да има достатъчно добра саморефлексия, за да осъзнае своето място, роля, перспектива и адекватно стоене в подобно ревниво пазено пространство на снобско световъзприятие, префинени /но само привидно/ обноски, сръхнаситеност с лицемерие и примамлива патина, която скрива ръжда под себе си...
Знам го това. Но на някои им харесва в този свят...
Как бих могла да знам дали той няма нужда точно от това...
А и как бих могла да съдя някого, ако има подобни вътрешни тежнения...
Въпрос на виждане, на нужди, на лична философия...
цитирай
67. temenuga - Към viki11:
16.11.2008 23:16
...Теб никой не те пита, да, макар че излагайки на показ тук моите вътрешние терзания, аз всъщност желая обратна връзка от вас, за да сверя моите виждания и да получва различни мнения, които биха осветлили от друг мисловен ъгъл случващото се с мен...Така че индиректно те питам, всъщност... И имаш права да кажеш това, което мислиш, несъмнено...
А как, viki11, да не го оставя??! Би ли дала конкретен съвет, ето, сега те питам.
Как да не го оставя, след като той помоли да бъде оставен на мира, а аз не съм го търсила изобщо по телефона, пратих само един смс напоследък - с молба да си отстанем поне в добри отношения, не обичам "кървавите раздели". Ефектът беше ужасен, нито ме разбра, нито поиска дори да ме разбере, а ме обяви за свръхдосадна...Чували сме се в Интернет, но не съм била зверски нахална, напротив...Как да не го оставя, след като той не желае никакъв контакт с мен повече??! Какво друго ми остава, освен да преглътна това, да му изтрия телефона и всичко останало. И да си потъна в моята болка...
А иначе - за досега на телата. Да, съществен е, но може би не най-същественият...
Знаех, че ще бъде нещо неописуемо като усещане, а и все пак имам някакви реални представи и допир до този мъж. А иначе това се чувства дори само на ментално ниво, свръхсензитивна съм...
Но. Не се стигна до там. Аз първо избягах. След това той ме наказа. Но, мисля си, ако е искал да ме накаже наистина, след като изкупих вината си, все пак би трябвало да се случи нещо след моето мнимо наказание /което всъщност се превърна във фактическо мъчение на всички нива на съзнание и физическо проявление/...Не знам. Нищо не знам вече.
И нищо не разбирам....
цитирай
68. temenuga - Към viki02:
16.11.2008 23:24
Да, единственото, което искам е, поне да го видя, да поговоря с него. Ще ми е достатъчно.
Мисля, че ако обичта е истинска, дори само това би било повод за щастие. Останалото е консуматорство.
Макар че не бих се отказала от него. Но другото е същественото...
цитирай
69. temenuga - Към viki11:
16.11.2008 23:36
Интересно ти е това, че успявам да видя вътре в него...
Не, не е интересно, просто се случва.
Аз умея да надничам в човешките души, може би да се скачам за тяхната болка и да я усещам като своя...
Не знам защо, но зад цялата парадна, впечатляваща и изискана привидност на този мъж, моята душа успя да улови нещо, което той старателно крие. Някак си усетих повей от стари, незараснали рани - в мъжкото му Его, в чувството му за достойнство, в вижданията му за морал и ценности /твърде обратно пропорционални на това, което демонстрираше като разбирания всъщност.../. Не вярвах докрай на думите му, с които изобличаваше всеки стремеж към чистота на отношенията.
Не му вярвах.
Според мен, този човек е бил дълбоко наранен, както аз сега съм наранена, може би е бил самият той отхвърлен, може би има и други липси в живота си, които няма как да бъдат запълнени, дори с несъмненото качество и стойност на неговото творчество...
Както и да е. Всеки носи кръста си.
Привидно той е един завършен щастливец.
Но не е, според мен. Нещо твърде съществено му липсва. Дано сам го осъзнае. И ако не пожела да го получи от мен, да отвори дверите на сърцето си - най-после, след години отхвърляне на любовта като опция в живота си, умело отричайки я като източник само на болка и проблеми...
Ако той съумее да надмогне яростното отричане на нещо, от което има живителна нужда, и допусне отново Божествената искра в себе си, мисля, че ще си дари щастие, което заслужава...
Бих искала да го осъзнае сам някой ден. И дори да е на 10 000 км от мен, да извика в представата си усещането за една душа, която му е припомнила какво е да обичаш истински, без да чакаш нищо в замяна, какво е да отдадеш своите чувства, за да пробудиш нечии задрямали такива, дори и да не са към теб.
Родени сме, за да обичаме. И тук ще цитирам част от последното ми писмо към мъжа, когото обичах близо 6 години, до скоро, до преди по-малко от година. И когото този мъж ме накара тотално да забравя...

В лоното на Вселенския мрак, само истински докоснатите от благослова на Любовта, имат сетивата да прозрат вечното тайнство.
И да преминат през поглъщащата субстанция на цялата сбрана болка на човешките души.
Само те имат правото да кажат, че са осъзнали мисията ни в този кратък отрязък от Времето, в което сме орисани да изстрадаме земното си пътуване -
като неизменна спирка към вечното прозрение -
да раждаме, излъчваме, интернализираме, мултиплицираме и даряваме обич - първопричината за съществуването ни тук, в неумолимостта на битието.

Това е, което имах да кажа. За него. Към него. Макар че той няма да прочете тези думи.
Моля се това да се случи с него. Има всичко. Но не и любов. Според мен, това го гризе отвътре.
Нека да не съм права, бих искала. Но съм...
цитирай
70. temenuga - Към furiika:
16.11.2008 23:46
...Може би...
А кой ли знае всъщност...
Досегът щеше да е нещо, което досега не съм преживявала, сигурна съм. И аз бях толкова близо до него, но сама се отдръпнах.
Сега остава само стонът на моята душа, която няма никакъв "достъп" до неговата...
Но никой не би могъл да каже какво би станало, ако...
Никой.
Божа работа.
цитирай
71. eien - Вярвам в Словото, а там е написано:
17.11.2008 08:55
Каквото говорите, това да ви бъде...
Променете начинът на говорене и изказа в писмена форма...пък да видим!
Вярвам, че Ви чакат красиви мигове!
цитирай
72. viki11 - Ами ако толкова желае да го оставиш. ...
17.11.2008 09:38
Ами ако толкова желае да го оставиш...аз не мога да се меся. Съжалявам,че е така. Но не е необходимо да триеш телефона, някак все пак, не ти го зарязваш, а триенето е някак пресилена мярка. Случвало ми се е скъсани връзки да се окажат не съвсем. Аз не бих го изтрила, ако не е абсолютно сигурно, че никога вече... Понякога само ни се струва, че всичко е свършило.

За досегът на телата...не мисля,че това е решаващо. Да, може и без него. Макар че е много желано понякога. Не всеки ще ме разбере,че може и без него, но ти смятам, че можеш.

За даването на обич, от една страна, напълно съм съгласна, тя е за даване. От друга, се сещам за един куриозен случай. Когато някой ме е обичал, смятал е,че дава, а аз нищо не знам. Аз смятам, същото, а той също не знае, но пък е убеден,че аз нищо не изпитвам. НЕ знам, не знам, хората трябва да общуват.
И да знаят. Едно към едно, без да мислят, че си четат взаимно мислите. Дори се изумявам, как е възожно да си помисли, че аз знам, какво си мисли и чувства той, след като го крие. А от друга страна се чудя, как може той да си мисли, че не чувствам нищо, като трябва да го е разбрал. Дори го е разбрал, просто не иска да вярва. В приказки, може би.


цитирай
73. viki11 - За елитните общества много приятно ...
17.11.2008 09:39
За елитните общества много приятно си го описала, напълно съм съгласна с теб. Аз имам същата конфронтация с тях, и ме отблъскват.

:)))
цитирай
74. viki11 - Много си страдала, той може би дори ...
17.11.2008 09:42
Много си страдала,той може би дори не е очаквал, че така се самонаказваш. Всъщност, поне това, което чета, изглежда ужасно.

Ще се радвам, ако успееш да поговориш и да узнаеш, дали нещата са факт. Както казваш, дори това е много. А камо ли, ако има и още. :)
цитирай
75. viki11 - Ще доразсъждавам по-късно, сега ме ...
17.11.2008 09:46
Ще доразсъждавам по-късно, сега ме зоват едни неща... Смешни и не съвсем, борба за живот...

ПОнякога раните са прекалено големи, по-големи от тези, твоите, и губим вяра почти завинаги. Може би завинаги. Вначелото винаги изглежда чудесно. Но не всеки може да се съобразява с вътрешния свят на другия, някои го мачкат безпардонно. И това не може да се заличи.
цитирай
76. bovari - Много интересен разговор.......
17.11.2008 11:39
много мисли нахлуват в главата ми, но бързам за работа.........ще споделя довечера......сега маркирам
-как изобщо може да сме толкава различни, но и еднакви;
-през детските очи
-- може би една връзка е невъзможна, ако емоционално не сме освободени от предишни връзки
--за плъткото общуване .........
"И да знаят. Едно към едно, без да мислят, че си четат взаимно мислите. Дори се изумявам, как е възожно да си помисли, че аз знам, какво си мисли и чувства той, след като го крие." viki11!!!! Много е права, може би тук е разковничето, защото колкото и интелигентен, ерудиран, мъдър, чаровен, красив, ..........да бъде този мъж, както казват "И най-умният си е малко прост", може би му убягва нещо или те подценява.....или пък се смята за безпогрешен??? Но, тези които себе си смятат за безпогрешни, за мен са малко опасни. В смисъл, ако не допуска че може да греши в началната си преценка, какво остава за понататък във връзката ви.
Със симпатия;)
П.П Думите ми не трябва да се вземат на сериозно, имайки предвид опита ми с мъжете;))) не е много успешен.
цитирай
77. temenuga - Към eien:
17.11.2008 18:14
Да! Трябваше някой да ми припомни вездесъщността на Словото!
Наистина бях в емоционална дупка...
Нямаше начин.
Но болката и нейният всеобхващащ израз са неминуеми, когато се роди истинско чувство. Независимо от това, че е имало дързостта да се появи в неподходящ момент, може би в нелепа ситуация, при абсурдни обстоятелства и страх от неговия разпад преди самото начало дори...
Но това бе временен крах на душата. Тя няма право да стои дълго в лоното на унинието...
Запазва обичта в себе си. И я трансформира във вътрешна сила...Няма друг начин.
А себеизраяването на любовта е не само в нейната споделеност /която е желана, но невъзможна опция.../. А просто е нейното истинно раждане. Което, само по себе си, е едно от чудесата на Живота...
Благодаря Ви! И дано красивите мигове се осъществят, ако не в най-близко, поне в едно разумно бъдеще:))) Т.е. позагубих надежда и търпение вече...Но все пак ги пазя в себе си. И надеждата, и търпението:) Никога не ги губя тотално. Дори и сега!
Поздрави!
цитирай
78. temenuga - Към viki11:
17.11.2008 18:24
Твърде сложно е...
И в същото време - съвсем просто...
Изтрила съм телефона /не че не го знам наизуст.../, защото мога да се изкуша да пратя пак някой смс с бомбастичен ефект...СМС /само един, и съвсем кратък.../ беше повод за разминаването ми с този мъж. Пратен 15 минути, преди уговорката ни да се чуем и да бъдем през последния ми уикенд в София заедно. Писах го, и плаках, плаках, и писах - в един мол, самичка, след което си гледах романтичен филм с Пиърс Броснан /пак самичка.../. Обаче го написах гениалния смс. Ако можех да се телепортирам сега на на проклетия 27 септември, в 5 без 15, в същия този мол...Но не мога. Това е. Белята е сторена вече.
А иначе - права си за недомлъвките...Но аз всичко си казах. Нищо не крия, не се срамувам от чувствата си. Пределно наясно е с тях. Отхвърли ги. Формално няма поводи за повече разисквания...А неформално...Никой не може да каже:)
Просто си оставам да си реанимирам...
А във вълшебни приказки кой ли вярва вече...И децата захитряха:)) И не вярват...
цитирай
79. viki11 - Бовари, казах точно обратното. Той ...
17.11.2008 22:58
Бовари,
казах точно обратното. Той едва ли може да знае, какви чувства изпитва тя, ако не е видял самите тях. Това не го прави да се мисли за безпогрешен. ПРосто трябва да ги види, освен ако като баба Ванга "вижда" по-така.
ЕДно е нашата преценка, а друго е, какво ще ни кажат отсреща. Тежат поведението и думите на индивида, а не нашите хрумвания и преценки.
Дори да знаеш, че някой страда и има нужда от помощ, ако не каже, помогни ми, не би следвало да се месиш. Или само, ако прецениш, че не може сам да се грижи за себе си.
И в любовта, ако не ти кажат.... какво като знаеш, че .... те обичат.
цитирай
80. viki11 - Аз не вярвам в приказки, но пък съм ...
17.11.2008 23:10
Аз не вярвам в приказки, но пък съм виждала, как се сбъдват в реалността. И знам, че приказката е създадена по проекция на реалността.

В бързината съкращавам, та не стана ясно. Досегът на телата за мен е един завършващ етап, който трудно се описва и е неминуемо важен. Но по-същественото е, че любовта е възможна и без него, когато е наистина силна. Защото колко двойки виждат любовта просто в телесните ласки. И всичко опира до там.
А когато чувствата са реални и силни, това вече е една завършващата фаза, но и без нея любовта се усеща във въздуха. Дори едно позвъняване, среща, снимка, и каквото се сетиш, изглежда по друг начин. Оцветено е във вълшебни цветове. Кара те да се чувстваш особено. Това не е ли сбъдването!
Разбира се, сливането на телата си остава хит. Може би не харесваш тази дума, но думите не са важни, когато знаем за какво става въпрос.
цитирай
81. viki02 - Не се страхувах да кажа сакралните ...
17.11.2008 23:12
Не се страхувах да кажа сакралните за мен думи: "Обичам те".


Каза ли му го, гледайки го в очите? Съмнявам се.

Ако се е отказал, остава само да се надяваш да те споходи късмета. Нали го искаш силно. Въпросът е понякога, къде е пътечката.
цитирай
82. temenuga - Към viki11:
17.11.2008 23:28
За елитните общества идеше реч...
Та, доста съм понадникнала зад завесите там...Без да съм действащо лице - пазя се тотално от всякакво забъркване с подобен привкус. Но...Има какво да се разказва...Има и каква да не се разказва...И защо да не се разказва:)))
Няма смисъл от конфронтация, просто човек се дистанцира - разумният вариант е това. И мълчи...
цитирай
83. temenuga - Към viki11:
17.11.2008 23:42
Страдала съм, да, вече месец и половина се побърках. Лошото е, че се чувахме всеки ден в началото, като се прибрах в Бургас, и все си мислех, че нещо ще се получи, исках го, сънувах го, бленувах го, чаках го...Не. Явно е решил, че не заслужавам да пътува 400 км заради една жена...Явно не си заслужава. Ако няма любов, просто не си заслужава...Иначе човек би пътувал и 4000 км...Поне аз бих го направила. Несъмнено...
Бих си дала последните пари, за да видя човека, когото обичам, не бих се замислила дори...
А иначе - аз просто исках да го видя. Само това ми стигаше, да...
цитирай
84. viki02 - Да, има си и какво да не се разказва. ...
17.11.2008 23:43
Да, има си и какво да не се разказва. Всеки да живее, както иска. Стига да не пречи.


Знаеш ли, аз пък давам много шансове. Нали затова е любов. Като теб. Не ме е страх от нея. Понякога непредвидено треперя, но не от страх. Дори нямам страх от неизвестното, защото ако я има, нищо не е страшно. Нали ми се е случвало. Така е. А дразгите, те са на по-ниско ниво от любовта.
...ще започна да говоря глупости, ако не ти пожелая успех.
От теб зависи.
цитирай
85. viki11 - О, 400 км. са много. Но ако го пока...
17.11.2008 23:47
О, 400 км. са много. Но ако го поканиш, би трябвало да не отказва. Никога не съм поддържала контакт с някого през 400км. Иска и време, парите явно ги има. И физическа възможност.
А ти би ли пътувала при него?
Жалко наистина за 27 септември, понякога стават такива неща.
цитирай
86. viki11 - :) Замисляш ме. И аз просто искам да ...
17.11.2008 23:51
:) Замисляш ме. И аз просто искам да го видя..., но не мога да отида там и да висна да го гледам. Винаги съм се чудила, как да се реши тази липса, ако просто, просто не се получават нещата.
Но пък аз бих се изнервила някой да си ме гледа, ей така, просто си ме гледа. Аз обаче бих го направила.
А и нали каза, че не става само с гледане. Иска си нещо повече. Всичко.
цитирай
87. temenuga - Към viki11:
18.11.2008 00:25
Да...Началото. Винаги е вълшебно. Господи! Как можах да се влюбя като 17-годишна ученичка...Как можах. Това не беше ми се случвало толкова скорострелно, злокачествено и непоправимо от много, много години...
Е, случи се. Сега да му мисля:)
А за вътрешния свят...да, никой не е застрахован, че той ще бъде осквернен, смачкан, унищожен /но само почти, защото никой не може да го затрие поголовно, никой.../
И все пак, странно нещо сме ние, човешките същества...Нараняват ни, и пак обичаме. Че дори и повече...Като славея от "Птиците умират сами"...Винаги съм мислила кое ни кара да постъпваме така /привидно/ самоунищожително...Имаш ли някакъв отговор??...
цитирай
88. temenuga - Към bovari:
18.11.2008 00:44
Радвам се, че и ти се включваш в тази неочаквана за мен "дискусия", по-точно обмен на мисли, усещания, разбирания, хипотези...Не мислех, че с този си мой кратък, но явно доста емоционално наситен постинг ще предизвикам такъв отзвук...Тогава плаках безутешно. До 7 сутринта. Нищо и никой не бе в състояние да спре сълзите ми. Защото чух думите с най-убийствен заряд: "Порасни и не се занимавай с глупости, все едно не съществувам". Е, чух го. И? Мога ли да пораснеш точно в този момент, когато имаш усещането, че се разпадаш на съставните си части, когато съзнанието ти отказва да приеме очебийността на фактите, отношението, категоричното решение...Задушавах се от напора на моята обич, на която токова се ядосвах точно в онзи момент, защото страдах заради нея, с интензивността, съизмерима с древеногръцка трагедия /и не преувеличавам, така се чувствах, отдавна, много отдавна не се беше случвало с мен подобно опустошително чувство.../
И?...
Следват доста въпроси. И след като направих, вече изтрезняла от наркотичността на болката, разбор на чувствата си, какво следва??
Изводът е следният - остана една уталожена, посмачкана, посърнала, изпъдена, изритана, неискана, нечакана, непогалена обич.
Но жива.
Това е. Нито по-малко, нито повече...Константа.
А за мъжа...Не мога да коментирам. Не мога да претендирам, че не ме е оценил. Оцени ме. Каза ми много хубави думи. Искаше ме, поне видимо...
И не знам какво стана след това...Просто не разбрах какво стана. Все едно някой ме омагьоса и съм застопорена в зловеща приказка...
Някой знае ли противомагия за подобно състояние:))) Ако знае - приемам съвети!:)))
А иначе - всички думи тук приемам достатъчно сериозно. И уважавам всяко мнение, това е безценността на взаимосподелянето! А опитът с мъжете...Все още е твърде рано да се правят генерализирани изводи:))) Имаме време пред нас...Кой знае, може Съдбата да ни готви изненада:))) Добра, този път...
цитирай
89. temenuga - Към viki11:
18.11.2008 01:20
Да...Може би е така /намесвам се, макар че фактически коментарът е към думите на bovari/. Обичането се показва - но не само с думи...
Може би никога някой да не ти каже, че те обича. А да го излъчва цялостно - чрез поведението си, изказа, това, което прави или не прави за теб...
А не е ли по-важно да знаеш, че те обичат, отколкото да го чуеш...Препратка - връзката ми с предишния мъж, едногодишна връзка, която почти тотално забравих. Чух 320 пъти поне, че ме обичат. И нито веднъж не го почувствах, нито веднъж. Фалшивина, повърхностен интерес, скоротечно забравяне след свършека на консуматорството, неподплатено с никакво реално отношение и грижа към мен...А стоях и го чаках онзи мъж, и по 3 месеца съм го чакала, запилях си цяла година...
Както и да е.
Мисълта ми беше - важното е да ЗНАЕШ, че те обичат. И това може да го усетиш по трансцедентални начини...Има си такива.
Само че аз нищо не усещам...А той знае всичко. За моето чувство. Защото го има.
цитирай
90. temenuga - Към viki11:
18.11.2008 01:30
Е, тук вече мога да кажа, че напълно съм съгласна с теб...Всичко е обагрено във вълшебността на магичното световъзприятие през погледа на влюбеността...Така е. Всичко е различно. Но когато е взаимно - тогава въздухът дори е енергетизиран и пренася послания...
Моят въздух не е магнетизиран:)
Защото май лъченията са твърде едностранни...:)
Както и да е.
А именно това мисля и аз /и съм убедена/ - имах достатъчно "хитови" физически преживявания с мъжа, с когото имах връзка една година. И какво?? Няма спомен. Нищо. Празно. Кухо. Завещание за бъдното - развнозначно на нула.
Сега "хита" просто го пропуснах, кой знае, може би несъзнателно нарочно, за да уверя самата себе си, че всъщност човек може да се влюби истински, дори когато допирът на телата не е осъществен /поне в неговия цялостен вариант.../.
Да, сигурна съм вече. Това се случва. Това съществува. Скъпа цена, прекалено скъпа, платих за този "експеримент", който всъщност нямах предвид да го произвеждам като такъв...
Това дори ми стига. Не е малко. Любовта все още диша...
цитирай
91. temenuga - Към viki02:
18.11.2008 01:53
Не. Написах го. Не съм ги казала. Нямаше кога...Нямаше време. Видяхме се точно 3 пъти...Смешно ли изглежда, че се влюбих за 3 срещи...Може би е смешно...
Но.
Сигурно изглеждам глупачка. Най-вероятно съм точно такава...
Знаех, че ще се влюбя. Усетих го. Отчаяно противостоях на случващото се. Уви, никой няма такива правомощия, дори над собствените си чувства...
Имаше няколко момента, които няма да забравя до последния си дъх. Малко са моментите в целия ми живот, толкова сгъстени от емоция и съпроводени от усещането, че се издигаш над земното ниво...Малко са. И ги помня. Дори помня точно как съм се чувствала в тези сакрални мигове...Само един мъж ме е карал да се чувствам подобно. Но не по същия начин. Не и толкова различно, толкова интензивно, не и толкова авангардно като форма, и същевременно - така древно като усещане...Абе, какво да обяснявам. безобразно влюбена съм. Това е. А още повече се влюбих, след като прочетох част от творчеството му. Е, тук вече бях не просто зашеметена. Изключително е чувството да усещаш на клетъчно ниво нечии думи...Не беше ми се случвало досега.

И повтарям като раздрънкана латерна вече 300 пъти едно и също, и уж попреминава болката чрез думите, утаява се, но не съвсем...Не, не съм ги казала думите "Обичам те". Нямаше кога. Няма и да има как /сигурно/. Иначе, жената не би трябвало да ги казва първа, нали...Значи, никога няма да ги изрека.
"Нали го искаш силно" /цитат на твои думи/. Ти как мислиш...Колко силно го искам...
А пътечката...Понякога надеждата дава измамни усещания, че пътечката води донякъде...А всъщност това е просто задънена улица...
цитирай
92. temenuga - Към viki02:
18.11.2008 02:08
За шансовете...
Да. Давала съм не просто втори, трети, петнадесети...деветдесет и пети шанс. Била съм 15 години с бившия си мъж. Сигурно шансовете са били повече дори. Не съм съжалявала. Не съм от безкомпромисните хора.
Но на мен отказват дори втори шанс...Странно. Друг е мъжът, друга ситуацията. Но, мисля си, не съм ли инвестирала твърде много, като търпение и толерантност, за да имам все пак някаква възвръщаемост на духовно ниво...Само си се питам...
А иначе - не ме е страх. Аз показах, че обичам. Не ме беше страх да го призная - какво можех да загубя?! Нищо. Така или иначе, аз съм губещата...Повече не би могло от това. Поне уважих чувството си, защото е чудо, че се е родило, направих реверанс към него и не го оставих анонимно...А и мразя анонимността, винаги заставам зад името си, винаги.
А защо мислиш, че от мен зависи...И за какви "дрязги" става дума?? И за какъв успех? Може ли да има успех в подобни дела. Има любов. Няма любов. Май друго /усреднено понятие/ не може и да има:))) Не е ли така:)
цитирай
93. temenuga - Към viki11:
18.11.2008 02:34
Пътувала съм същите тези 400 км заради друг мъж. И пак бих го направила. Безусловно. Нямам пари, но бих го направила. Всъщност, всичко бих направила за любовта /Боже, колко банална изглежда тази фраза, но как по друг начин да я формулирам...Няма как/.
Разбира се, че бих пътувала. Но никой не ми иска пътуването...И мен не искат.
И заради мен са пътували...Но всъщност не точно заради мен, съчетаваха служебни ангажименти със срещите с мен /така и баба знае, както се казва:)))/. Т.е. какво излиза?? Никой не е пътувал заради мен /само заради мен/, а аз съм го правила, И пак ще го правя, ако се наложи. Е, питам се аз, кой е по-всеотдаен в любовта:))) /въпросът пак май е риторичен:)...
Жалко за 27 септември, да. Стават такива неща. Как този мъж не пожела да го разбере. Че такива бели просто стават. Но когато човек съжали хилядократно след това, може да му се прости. Той явно не може. Затова никой няма да пътува...Това е голата и болна истина.
цитирай
94. temenuga - Към viki11:
18.11.2008 03:11
Исках да кажа - и виждането би ми стигнало.
И разговор.
И дори липса на всякакъв друг допир.
Но си права.
Когато една душа обича - и тя, и тялото, и съзнанието, и разумът, и подсъзнанието, и етерното тяло, и всяка фибра на съществото иска нищо по-малко от всичко. Така е.
цитирай
95. viovioi - Компромиса има пределна граница,
18.11.2008 12:33
която човек не трябва да прекрачва, защото рискува личното си достойнство и чест. Размисъл по Макиевели: "Когато човек страда не се стреми към мъст, защото приема по поносимо нещастието, отколкото личното оскръбление..." Или казано по просто, човек тихичко си страда , а е за предпочитане да изригне като вулкан. Тегли му една звучна путка-майна и това е...
цитирай
96. viki11 - Кое ни кара да постъпваме така, п...
18.11.2008 16:34
Кое ни кара да постъпваме така, привидно самоунищожително? ЗНаем, че не е самоунищожително. Подозирам, че усещаме, че това е верния път. Решението.

Как да излезеш от тази приказка? Консултирала съм се по същия въпрос. ПРавя това, което ми препоръчаха, но имам усещането, че излизането е единствено в допира. На телата и на душите.Иначе не се излиза. Това е мое мнение.

А той знае всичко. Пак казвам, не е възможно той да знае това, което пишеш тук. Това няма как да се види, ако не го напишеш. А кой те познава тук достатъчно? Теменуга.

Експериментът си заслужава. Аз знам, не помня откога, че има такива чувства. Сега и ти знаеш.

ЗАвиждам ти за миговете. Прекрасно е да си безобразно влюбена.

Не знам, колко силно го искаш, след като си убедена, че това води до задънена улица. Да реализирам най-съкровените си желания не би значило за мен задънена улица.


Възможно е да не е анонимно чувството ти, щом казваш. За мен си теменуга, за него не зная. Вие си знаете. В реалния живот си е същността на нещата.Тук само споделяме. Това, което си показала там, това е. А щом все пак не си и не смяташ да му казваш, че го обичаш, тогава?
И кой е длъжен пръв да каже ,обичам те? Не мисля, че има правило. Който обича и може да си позволи да го каже. Понякога просто не може да се изрече. Който може пръв, той и ще го каже. Стига да го изпитват и двамата. Важното е, да се разберат. А не кой кога ще го каже. Ако не знаят, какво става..............какъвто си остава моя случай...


О, колко вида любов има! А аз мисля, че от теб зависи.Просто така си мисля. Тук може да си говорим, колкото си искаме.
цитирай
97. viki11 - ЗНаеш ли, рядко има човек, който би ...
18.11.2008 16:47
ЗНаеш ли, рядко има човек, който би направил всичко за любовта. Аз също бих направила всичко, но за съжаление не се получава. Другият винаги не е готов.

Като те чета те разбирам. Но ако те виждам реално, едва ли бих се сетила, кое защо правиш. Някак си остава вътре в теб, а очакваш да се знае. Не, не се знае, ако не се покаже. И аз правя много неща, които не се забелязват отстрани и съм си мислила за това и преди.

Е, щом няма да пътува никой няма. Какво може да се направи? Явно така трябва. Би трябвало да те е разбрал, че стават такива неща, обаче. Жалко само за пътуването. Но фактите са по-важни от плановете. Важното е, какво остава накрая, независимо през какво си минал, докъде си стигнал.


Точно за етерното тяло ми говориха наскоро. Изглежда, че на това ниво си правя аз срещи. Макар че никога не съм се зачитала в тези неща. С две думи, който може си го може :))))))))))) .
Тук определено се шегувам. За да се усмихнеш.
Да искаш всичко значи в същия момент, че искаш и разговор също. Без значение точно каква форма. Може 2 и 200,но все пак е желателно да е 200 :)
И не защото сме ненаситни, а защото така е по-гот. Защото има търсене и трябва да има предлагане.




Това с личното си достоинство и чест, хем е вярно, хем не е. Когато и двамата се обичат, няма риск за достоинството и честта. Защото никой не би посегнал на честта ти и достоинството ти, ако те обича наистина. А ако не е наистина, тъкмо повод да разбереш. Понякога преиграваме в достоинство и чест. Точно страхът да не бъдат засегнати често е причина да не дръзваме да открием чувствата си. Не сме сигурни, дали няма да ни наранят. От любимите най-много боли. Колкото и да искаш да устоиш.

А всеки си реагира и страда по своему. Най-често не си признаваме.
Както и мрази по-своему. Аз гледам да се пазя не от любовта, а от омразата. Любовта не ме плаши. Това е пътят.
цитирай
98. luben - понякога
18.11.2008 17:44
се захващаме за идеята "Любов" и животът зацикля. А Тя ще си дойде и ще ни обгърне или просто ще подминава покрай нас точно когато не сме сграбчили идеята... Когато сме се усмихнали на живота и намираме красоти и сладости в него.
цитирай
99. anlov - Мисля, че те разбирам, Теменуга,
18.11.2008 22:27
преживявал съм нещо подобно. Просто на хора като теб, които са се научили всеотдайно да обичат, често им е много трудно в живота. Това, което дават, никога не е равно на това, което получават в замяна, защото светът наоколо е пълен с използвачи и "вампири". И ако любовта ни не е проницателна, както е казано в Библията, тия просто са способни да ни оглозгат до кокал. Мисля, че ако надушим такива хора около нас, трябва да ги държим на почетно разстояние, а не да отваряме съкровищницата на душите си за грабителското им нахлуване. Нали бисерите не са за "свинете", които само ще ги омърсят в помията си?!

Пожелавам ти практична здравословна мъдрост, която да те пази от всички тях!

И нека изворът ти да бъде очистен от огорчението, защото благороден елен ще пие от него:)

Не би могла да не заспиваш с такава вяра, щом поглеждаш честичко нагоре:)))
цитирай
100. temenuga - Към viovioi:
18.11.2008 22:48
Ох, де да можех да изригна като вулкан...Но не мога. Просто тихото страдание ме съсипва сега. Знам, че ще ми мине, бавно, но няма начин да не мине...
Но сега съм в най-тежкия период, преминавам през един от най-трудните етапи за преодоляване на една загуба - депресията, а тя може да трае много време, да се люшка между бреговете на пълния нихилизъм и моментните изблици на самообвинение /по-често, отколкото обвинение към обекта, причинил ти същото това страдание.../.
Е, знам, че след този етап следва друг - приемане на загубата. А след него идва най-хубавият - преформулиране на загубата като полза:)))) Е, докато стигна дотогава, доста път има да извървя:) Но се надявам малко да се повпрегна вътрешно и да ускоря скоростта. Иначе ще страдам излишно за някого, който вече сигурно е забравил, че съществувам...
цитирай
101. temenuga - Към viki11:
18.11.2008 23:57
...Тази седмица, която мина от Голямото реване, което продължи може би половин денонощие - безспир, бе твърде странна за мен...
Освен рева, безконечните коментари тук, в които излязоха наяве много неща - и нямаше как да не излязат, иначе бих експлоадирала, през тази седмица научих доста.
В свръхсгъстен вид.

За самоунищожителното поведение /привидното такова, славеевото.../ - да, това е решението. Може би.
Разумът ми крещи друго. Но душата нашепва - мъдро усмихната, точно това...
Не е самоунищожение. Не е.
Наскоро гледах новата версия на "Анна Каренина". Трагедия, безспорен крах на мечтата, вътрешен гърч сред тонове неразбиране, отритната душа, която, обаче, след нихилизма и грозотата на Края, се усмихва.
Някъде там - сред звездите...

Аз нямам суицидни пориви. Но всяко едно отритване е равнозначно на малка смърт. Вътрешна. Но, мисля си, по-добре усмихваща се сред звездите, отколкото стъпкана в праха на безличието...
Такава съм. Непоправима.

За омагьосаността на зловещата приказка...И аз така си мисля. Или преминаваш през жаравата на Всичко-то. И изстрадваш чувствата си, материализираш ги, изживяваш тяхната цялост и пътя към техния край. Или не ги преодоляваш. Цял живот. Не знам кой вариант бих избрала. Май засега нямам избор. И вървя неумолимо към втория...

За това, какво знае и не знае той. До миналата седмица знаеше всичко. Казвала съм го. Аз не се страхувам да кажа това, което ме гложди отвътре.
Той знае блога ми. Но не вярвам да чете всичко това. Каза, че не му се четат "тъпите ми писаници" /цитат/, че сама се навирам в най-големите неприятности, отдавайки се безразсъдно на романтиката...Защо все си мисля, че някъде в моите думи той видя отразена собствената си душа, отдавна отрекла това, което носи болката...Носи я, несъмнено. Но и пази нещо, което няма цена, няма стойност, няма обяснение, няма еквивалент.
Е, неговите писаници са гениални, аз не съм творец, била съм скромен журналист, нищо повече, ценя творчеството, но не мога да пиша. Но все пак уважавам чуждите думи. А той обиди моите...Както и да е. Мисля, че ако иска да знае как се чувствам, винаги може да надникне тук. Но не го прави, защото не иска. И няма нужда.
Тук се самотерапевтирам, а и получавам достатъчно духовна продкрепа...Не от него.Той не пожела да ми даде никакъв вид подкрепа...А може би така ми помогна повече. Защото намерих начин сама да се справя. Т.е. направи ме по-силна...

За експеримента - да, не съжалявам. Това си е психологията на живия живот. Несравнима с всякакъв вид експериментални психологии, чиито стойности и изводи се изчисляват по сложни таблици чрез безумни статистически формули...
Не, аз направих експеримент /без да искам да е такъв/, жертвайки нещо безценно за мен.
За да докажа нещо още по-безценно. Знаеш какво.

За миговете - също не съжалявам. Нито за една милионна част от всеки един от тях...

За задънената улица - това ми го казаха директно по телефона. Не си го измислям...

За анонимността на чувствата. Да, наистина, всъщност няма значение кой пръв го казва. Но това е важно само в случай, че и двамата го чувстват. Иначе се получава лепкаво и твърде нездравословно мълчание след съдбовното изричане на тези думи, които толкова трудно и толкова рядко казвам...

А какво зависи от мен вече?...Мисля, че нищо вече не зависи от мен. Аз съм изпъдената. Мълча и нищо друго не бих могла да направя...
цитирай
102. tini4 - temenuga, мила...
19.11.2008 01:11
... имам да ти кажа много неща, но съм безкрайно изморена :((( Ще си поговорим при първа възможност! Много те обичам, ти си достойна за истинска, споделена и сигурна любов... Много "изпепеляване" си насъбрала! За това си мисля, че когато някой ти даде спокойствие и сигурност - ще бъдеш най - щастливата жена на света!!! Съжалявам, че не мога да споделя всичките си мисли тази нощ.., напоследък времето ми е дефицит...
Прегръщам те и поздрави от мен, една жена на 42 :)))
цитирай
103. temenuga - Към viki11:
19.11.2008 01:49
Да. Започвам огледално - отзад напред...
Любовта е пътят. Знам го.
Криворазбраното достойнство често е всъщност щателно скриваният ни страх, че ще бъдем разголени душевно. И това безумно уязвимо пространство ще бъде оскевернено. Дори с неизличимостта на един присмех...

А от любимите най-жестоко боли, да...Боли, колкото и да си повтаряш като мантра, че ще мине, че има несравнимо по-страшни неща...

За дилемата "2 и 200"...Всичкото може да е дори една усмивка:) Нали:)...Мечтая си само:)...

Да, важното е докъде си стигнал. Започнах отвисоко, достигнах ниво на съзнание и усещане, което мислех, че не би могло да се достигне. С творците явно е така. Не бях се докосвала до творец досега...Имала съм възможност да общувам с още един много интелигентен мъж, но социолог, прагматик, почти успял да задуши всякакъв помен от чувствителност в себе си.
С този мъж е друго. Той просто умее да почувства всевечната, всечовешка болка, да я превъплъти в една безумно талантливо поднесена притча за нов ракурс върху чисто земните дела, преценени от леко дистантен, но доста вглъбен всъщност поглед отвъд видимите реалности...Това попих. И никога друг път не съм го усещала. Много съм чела, писала съм за доста книги. Но когато обичта се преплете с усета ти към изкуството, тогава си обречен просто. Ужасно е. Няма оправяне:))))

А за това, кой доколко е готов. И какво чувства, знае, иска да узнае и има капацитета да възприеме...
Много добре знае всичко. Но се прави, че не разбира...

И накрая - да, готова съм да дам всичко за любовта. Рядко се ражда - истинска. Трябва да се пази. Като светиня. А за светите неща правим всичко, нали...
цитирай
104. temenuga - Към luben:
19.11.2008 02:14
Прав си - принципно. Може би на това иска в крайна сметка да ме научи Животът - че не трябва да се вкопчвам в Любовта, като последна и единствена инстанция - гарант за дълговечно щастие...
Но как да накарам проклетата си душа-непослушница да спре да ридае...Как?...
Защото сега не стене за хипотетична любов. А за конкретна. Неизживяна, откъсната от пълнокръвното случване...
Как?...
А иначе - красотите, тези, земните, хубавите, усмихнатите, животворящите - да, има ги. Но сега като че ли съм сляпа за тях. Потънала съм си в мъглявината на моята болка, с измерения на древна легенда. И си страдам тихо /и може би не толкова тихо - сред вас тази болка се отмива, бавно, но все пак се отмива.../
цитирай
105. temenuga - Към anlov:
19.11.2008 02:29
Да...Поглеждам често нагоре, към Божествената непоколебимост, но и безкраен благослов...
Поглеждам и навътре - в тайнството на собствената си душа...
И виждам нещо, което е неминуемо. Няма как да не премина през болката. Няма друг път.
Но след това Чистилище се усещам натежала от мъдрост /макар и съчетана странно с неизтребимата склонност да се втурвам към мечтата си - винаги диво, винаги необуздано.../
Така че - твърде далече съм май от здравословната прагматичност:)))

А иначе - изворът, от който душата води своето вътрешно начало /защото нейното отразено сияние пристига всъщност със светлинна скорост от Вселенските дълбини.../, трябва да бъде пречистен, да. А дали "благороден елен", или просто един достоен човек, ще отпие от него, няма значение. Важното е неговата душа да бъде отразена в моята...
цитирай
106. temenuga - tini4:
19.11.2008 02:52
Тина, скъпа...
Това, че имаш да ми кажеш много неща, ме радва...
Защото се чувствам разбрана...
Защото я има топлата мисъл за мен, макар и дистантна. Защото не се възползвам от тази мисъл, за да ограбя емоционално някого, напротив. Тя е дар за мен. Надявам се, е необременяваща и за теб.
Да, доста ми се събра изпепеляването, особено тази година. Беше за мен година на изпитания, превъзмогвания, предателства, химери, разочрования с несравними параметри...
На една бясна динамика.
На една нова любов. Обречена.

Да, сигурно си права. Няма да има по-щастлив и благодарен човек от мен, ако срещна ответност на моите чувства...
Някой ден. Не и сега. Сега не е възможно.
И аз те прегръщам! Поздрави от една жена на 38...
цитирай
107. viki11 - Ето пак. . . . . . . . . обекта, причитил ...
19.11.2008 07:33
Ето пак.........обекта, причитил ти това страдание.
Той не го е причинил. Никой не е длъжен да ни обича. А той при това явно държи на теб. Само защото не сте заедно не значи, че той е вампир.
Което пак е номер едно в класацията ми, затова ще го копна. Мисля, че коментарите са излишни, нямам думи

101. anlov - Мисля, че те разбирам, Теменуга,
18.11 22:27
преживявал съм нещо подобно. Просто на хора като теб, които са се научили всеотдайно да обичат, често им е много трудно в живота. Това, което дават, никога не е равно на това, което получават в замяна, защото светът наоколо е пълен с използвачи и "вампири". И ако любовта ни не е проницателна, както е казано в Библията, тия просто са способни да ни оглозгат до кокал. Мисля, че ако надушим такива хора около нас, трябва да ги държим на почетно разстояние, а не да отваряме съкровищницата на душите си за грабителското им нахлуване. Нали бисерите не са за "свинете", които само ще ги омърсят в помията си?!


Докато хората са свине за нас, какво можем да очакваме от тях?



А ти сякаш наблюдаваш поредния етап от своето развитие, по-загрижено, отколкото искаш да наложиш любовта си и да спечелиш обекта. Интересуваш се от собственото си развитие, минавайки през тази любов, нещо като експеримент, както сама го каза. Ами така е с експериментите, те не са любов точно, а опити с любовта.


Аз твърдо съм на мнението, че ако имаш нещо да се изясняваш с него, тук не е мястото. Аз също не бих разчитала на блог бг да ми урежда живота. Да, тъпо е да се разчита на блог бг за неща, които са лични. И ако някой има наистина нещо в сърцето си, той ще го сподели с човека отсреща, а не с блогърите. Няма начин да е иначе. Тук не се знае кой кой. Кой е влязъл с чужда парола, колко човека пишат на блог, колко голяма компания наглежда писаниците. Не, мерси. Това не е сериозно. Това е само блог.бг, място за измислици.
Дали е обидил теб или някой анонимен?
Ако на мен ми говорят подобни неща, не бих обидила автора. На мен, не на блога.

Мога само да сравня с личния си опит. Аз не знам почти нищо за човека, който.... Защото той не иска да ми каже. Дори не знам, брат ли има или сестра, или много братя и сестри. Какво остава за нещо повече. Чудя се, дали той си мисли, че знам нещо. Всичко е в обсега на догадките. АЗ лично го приемам като неуважение и нежелание. Второто е нещо, за което не можеш да се сърдиш. Само първото, но то съществува, ако има желание, евентуално.
цитирай
108. viki11 - Опитваш се да се видиш в ролята на ...
19.11.2008 08:02
Опитваш се да се видиш в ролята на жертва, а не си. Да обичаш, не значи, да си жертва... на любовта. Споходена си от много невероятни усещания.
Споделеното...ти сама си се отказала от нещото, както каза. Сега остава да вървите напред.
Не знам дали споменах. И аз в момента се чувствам като теб, с тази разлика, че не се смятам за жертва. Лишиха ме от много неща, пак ме лишават, но какво да се прави. Хората си имат обществени порядки, които не могат да нарушават. Никой не е длъжен да те обича. Или да отговори. А винаги можем да си намерим виновен за това. Иска ни се. Обаче поне би трябвало да не се държи толкова пренебрежително и грубо. Това вече е друго нещо.


ПРиеми сегашното си състояние като едно доказателство за това, какво наистина чувстваш, кой наистина е човекът. Така се проверява любовта, ако искаш проверка. С времето се научаваш да я посрещаш без проверки. Надявам се да го направиш скоро. Защото тази проверка е неприятна за отсрещната страна.

Какво да направиш, за да спре болката? Да го имаш. Няма друго. Това е като два магнита? Какво се прави, като се притеглят? Или ги оставяш да се доближат, или ги отдалечаваш. Но с разликата, че отдалечаването боли при хората.

Мъдрост. Да, така се учиш да обичаш. Защото, повярвай ми, има още на какво. И що се касае до отношение към обекта. Въпреки ,че проличават много дарби и за писане, и са усещане. Вътрешно. А външното? Защото за него е само това, което извадиш навън, към него. Другото е нещо, за теб. А любовта не е ли споделяне?


МНого са ти изискванията към любимия, но усещам по този начин, че си податлива на измама в чувствата. Едно е да те обичат и да го покажат като факт, а друго е да те уверяват, че е така. Уверяват, а не споделят!, само когато не е истинско. За истинското трябва да навлезеш навътре и да го видиш, нали виждаш в него, не всеки го може.
Аз видях навътре нежелание, омраза, дори да не е постоянна, много скрити моменти и купища недоволства, дори подигравки. Не е само при теб така. Не се сърдя, напротив, само си вадя изводите. Това са моментите, които ми помагат да знам, какво иска другият. Е искал.

И защо е обречена любовта ти?
Може би тук е разковничето.
И защо няма сега да срещнеш ответност на твоите чувства, а някой ден? Връщаме се към желанието за нова любов. Виждаш ли, ти сама насочваш нещата в определена насока.

След денонощните мъки, освен твоите, моите са и физически, ще кротна малко за сън, надявам се, след като поговорихме за любовта. Ту срещам желание, ту обвинения. Не би трябвало това да ме притеснява в състоянието, в което съм, което описват по бесни книги. И все пак. Аз съм уважила любовта в живота си, който я умее и се бори за нея.
Разбирам състоянието ти. Жалко, че то не води до решаване на въпроса. А ти май всичко затваряш в себе си. Или пък искаш да остане там. ЗАщото е обречена.
А аз се моля за малко време без болки. Радвай се, че не си на мое място и живей! С него, без него, с болка, без болка. От теб зависи, наистина. Само от теб. Ако имаш проблем, ти си виновен. Може би утре ще го ... пращаш по дяволите, а днес само искаш да намалее болката.
Ако мога нещо да помогна, моля.
цитирай
109. viki11 - А кой знае, може и магнитите да ги ...
19.11.2008 12:26
А кой знае, може и магнитите да ги боли.
цитирай
110. bovari - Само защото....
19.11.2008 20:42
Извинявайте за миговете, които сте загубили за да прочетете моите мисли....
Те, мислите ми, ще могат да бъдат в служба само, и единствено!!!, на клиничните психолози;)))
Бъдете обичани и щастливи, всички!
Със симпатия, Ели.
цитирай
111. temenuga - Към viki11:
20.11.2008 00:41
...Аз пък харесах този коментар.
За "свинете" /образно казано/ - има и такива...И трябва човек да ги отсява, не да бяга панически от тях, просто да се държи на дистанция...Не означава, че всички са такива...Ето, аз се влюбих отново, значи има още мъже, в който мога да се влюбя...Това, че мен не ме обичат, е друг въпрос...Това не е въпрос на личностни качества. А на онази тръпка, която не може по никакъв начин да бъде заставена да се роди. Има я, или я няма...

За "експеримента" - не си ме разбрала може би...
Не е така. Получи се като експеримент. Но всъщност аз си се влюбих. Съвсем инцидентно и тотално дълбоко. Както всъщност истински се влюбва човек...

За блога...И си права, и не съвсем. Не ме интересува кой колко профила има тук и от кой точно профил пише..Този мъж няма блог, поне не тук, не знам да има...А иначе - важна е енергията на думите, които получавам. Стига ми, зареждам се, а и мисля, че аз също влагам от своята енергия в моите думи тук, взаимно е.

А за теб и твоята болка...Би могла да ми кажеш повече, ако поискаш. Май сме колежки по болките:) И понякога човек наистина се заблуждава...В това, което евентуално мисли
/или не мисли/ отсрещната страна...
цитирай
112. temenuga - Към viki11:
20.11.2008 01:24
...С какво би могла да помогнеш...Но все пак - благодаря за желанието...Помагаш, както и всички тук, с думите си. Те носят лечебна сила. А точно сега ми бяха необходими неспирни потоци от думи...
За да екстернализирам болката си, иначе би ме разяла тотално отвътре...

Може би несъзнателно звуча понякога като жертва. Съжалявам. Не съм го целяла. Не е добре това. И спирам да се идентифицирам като жертва.
Каквото и да е станало, аз се влюбих. Нали за това молех Бог толкова време...Любовта винаги ни учи...Винаги.

За проверките...Има ли смисъл от тях...Аз нищо не исках да проверявам. Исках само този мъж. Явно той не е искал нито мен, нито да проверява чувствата ми. Негово право.

За магнитната ти теория. Така е. Няма друг лек. Но аз май ще остана без целебното решение на моя проблем. Не би могъл да се намери във всяка аптека, нито да се изкопае като вълшебен вселекуващ корен, нито пък да се вземе от някой вещ шаман:))) Лекът е имплантиран само в един човек. Но той просто се дематериализира за мен. Няма лекарство, т.е....

За влизането навътре...
Надникнах в него, видях неща, които не каза, каза обратните...Това беше преди месец и половина. Сега не знам какво има в него. Телепатичните ми способности не достигат чак дотам:) Иначе - отговорите, които търся дълбоко във вътрешното си, Висше "Аз", са нееднозначни...Но и не тотално рестриктивни...Не знам...


А иначе - любовта е споделяне, да. Бих искала да е така. Най-после. Но не би...
Не, нямам желание за нова любов. Никакво. Не искам нова любов. А и чисто научно не бих могла да се влюбя скоро, поне в рамките на 3-4 години...Познавам се. Не бих погледнала скоро друг мъж. По-добрият вариант бе да си изживея някакъв вид връзка, да се разочаровам /евентуално/ и да си продължа напред с поуките, но и с съпреживените моменти. Сега - нищо. Едно голямо, безобразно Нищо. Също толкова безобразно, колкото и безобразно влюбена съм...

За видовете болки и смисъла от тях...Може много да се говори.
Но засега смятам малко да поуталожа моята болка. Че много свирепа беше напоследък, особено в рамките на тази Седмица на големия рев /в която написах цял бюлетин - заедно с вас тук, под надслов "Как да се справяме с нещастни любови":))) И май изводът е един - никак:)))
Искам си цялата любов. Без остатък. Дори и за един ден. Бих дала една година от живота си за това. Ако можех.
цитирай
113. temenuga - Към viki11:
20.11.2008 01:29
Вярвам, че и магнитите ги боли...На всяка болка бих повярвала сега, защото чувствам в себе си цялата Вселенска такава...
цитирай
114. temenuga - Към bovari:
20.11.2008 01:33
Защо се извиняваш за мислите си?! Напротив, ценни, свежи, дълбоко осмислени и съпреживени са.
Не намесвай клинични психолози:)) Макар че една от най-добрите ми приятелки е много добър клиничен психолог, а и аз се обучавам при едно от светилата на клиничната психология в България...:)

Дано сме обичани и щастливи, както ни пожелаваш, и ти бъди!:)
И не вземай толкова насериозно всичко, което се пише в този блог:) В крайна сметка, аз бях доста подивяла от моята любовна мъка напоследък, сигурно съм изписала куп глупости:))) Това е нормално за състоянието на любовна абстиненция, в която се намирам...:)))
С искрена симпатия - Теменуга:)
цитирай
115. viki11 - Не си ме разбрала. Там се споменава ...
20.11.2008 06:56
Не си ме разбрала. Там се споменава за свинщината на хората. Верно, трябва да преценяваме хората много внимателно. Не можеш от всеки да очакваш цветя. И да се защитаваме от тези, от които е нужно. Даже преди да са ни нападанали, то им личи, свиква се с времето да се забелязва ехидността даже зад усмивките.
Аз само цитирах коментатора за свинете. Че щом като за него хората са свине със свински прояви, значи той не уважава хората. И значи какво може да очаква от тях положително? Все пак би трябвало да сме справедливи.

Ти спомена, че той ти чете блога, че би могъл да разбере как си от блога, въобще, блога, та блога. А тези неща са лични, не блогови. Тук е обществена територия, всеки си пише по нещо.

Болките, напук на противниците, съм ги обявила официално. И започнах отдавна стачка против корупцията в здравеопазването, като заложих своето здраве. Сега вече дойде развръзката, не мога да се движа и да стоя без болка. Да го речем, може би скоро ще ми действа само морфин, а може и да не стигне.
Така е с корупцията, която се създава от самото общество със съдействието на здравните работници. Тъпи са ни хората. Определено. Няма с кого да се гордееш.

Болката, тя е физическа и е 24 часа в денонощието. Радвам се, ако е по-слаба.

Радвам се, че съм спомогнала да намалим болката ти. Макар и с думи, а те са силни. Лошото е,че когато дойде моят ред, все няма кой. Не знаят как.

Ето, ти го каза. За любов си се молила. А сега наистина имаш мисъл за жертва, и тя просто се усеща, не си я натрапвала. Първо можем да се порадваме на тази любов, като вътрешно усещане. Това не е за изпускане. Докато си мислиш разни работи, ще изпуснеш усещането. Точно това не е вечно.

Той просто се дематериализира за мен...
какво значи това?

Иначе - отговорите, които търся дълбоко във вътрешното си, Висше "Аз", са нееднозначни...Но и не тотално рестриктивни...Не знам...

понякога само ти можеш да се разбереш


Не винаги се разочароваш, зависи от гледната точка. Понякога нещата приключват, или не приключват, както е по-добре, и няма нужда от разочарования. А в случая едва ли би се разочаровала, ако се замислиш сериозно. Е, може да те разочарова цвета на костюма му, но ... мисля, че вече ти би прекалила, ако е така. Когато преживяваш една любов, аз поне си мисля, че това не е разочарование. Аз така го усещам. Всеки миг е подарък. Все едно колко ще са те, все са такива. Любовта не е в сключването на брак, нито в създаването на деца, макар че би могло и това да има, но тя е в изживяването. Само в това. Съприкосновението. Ей такива ... неща.

ПРава си, от безобразна любов сега е едно безобразно нищо. Какво безобразие! :)

Даваме отговор, как да не даваме. Разговорите тук те доближават до това, което чувстваш и го преживяваш отново, за да намереш един вариант на усещане, който да не те мъчи толкова.
Или продължаваме темата, докато ти се иска.
Ако имаш нещастна любов, извинявай, но ще го свържа, това ми напомня като загубата на любим човек при смърт, единстеното, което помага, е разговорите за него. Спомените. Обсъждането. Изобщо тази тема. Която да не се преекспонира, да се намалява равно пропорционално, докато позатихне.

Тия, които много силно усещат в даден момент, после бързо прегарят. Давай го по-постоянно, на умерени порции. Не знам дали съм права, но ти давам един вариант за експериментиране.
Аз болката я затварям вътре в себе си и си я изживявам. Не че е правилно, но всеки по своему. Макар че следва по-правилното да е, да я изкараш навън. Обаче в случая е любов, а не просто болка. Даже бих казала, силна любов. Това е чувството. От нея понякога боли. И аз си я пазя вътре в мен.

Не си давай година от живота, не си раздавай така живота, той не ти принадлежи.
Дано не се наложи.
Понякога е пред очите ни, а не виждаме, как нещата си отиват. Дори и да ни предупреждават, да ни подтикват да си отворим очите. НАли.

ВАжно е да оценяваме точния момент, какво става в него. Има вероятност на дневен ред да са други неща, а не любовта. Тя може да почака. Или да съжителства с тях. Но те са водещи. Тук егоизмът е важна черта. Има ли го или не. И е една проверка също. А после има и наказания. Винаги си следват. Ако изпуснеш момента.
Но много пъти съм казвала, най-много се наказва, ако обърнеш гръб на любовта. Това е проверено.

Надявам се, че не се срамуваш от чувствата си, защото ( :)...и това се наказва! :))) ) няма нищо срамно в тях. Щом умееш да чувстваш, значи още си човек, от малкото останали. Всеки може да стане груб и зъл, и лукав, и хитър. Но не всеки може да обича. В днешно време е предизвикателство да се обича. Не е модерно и не всеки го може.
Надявам се поста да е искрен, а не поредния опит в блог.бг. Би боло добре за човечеството. И за мен.

цитирай
116. temenuga - Към viki11:
20.11.2008 21:02
...За справедливостта...
Трябва да сме справедливи, да. А и да сме възможно най-толерантни. Пак е по-добрият вариант, отколкото да сме свръхмнителни...

Аз споменах, че този мъж знае, че имам блог, бях му пращала да чете някои неща, но се дразнеше и каза, че не го интересува "другата Теменуга"...Е, ясно е коя го е интересувала. Явно дори тя - недостатъчно...Не вярвам да влиза в блога ми, изключвам този вариант. Не се чуваме с него, така пожела той. Аз никога няма да го потърся повече. Когато ми кажат, че съм неприятна, не се натрапвам.
Така че - няма как да разбере какво чувствам в момента. Нито иска.

За реалността на твоята болка - само мога да кажа, човешката вяра и издръжливост нямат предел...Така че - вярвай. А няма ли някой, който да действа като душевен балсам за незарастващите рани - от всякакъв произход?...Не може да няма...Помисли си...

За преодоляването на болката от загубата - да, така е, има период, в който просто хората около нас, тук, в блога, или ние самите трябва да издържим - непрекъснатото словоизлияние относно този, причинил ти болката, т.е. не е той, невъзможността да сме с него я причинява...

Така и не се научих да пазя любовта вътре в себе си. А може би трябва?...
Когато обичам, искам всички да знаят с каква благословия съм дарена...
Макар че боли...

За годината, дадена ми от живота...Само символно го споменах. Но в монента, вярвай ми, наистина бях готова да го сторя. И още съм. Такава съм...
Спомням си "Изкуствен интелект", последната лента-шедьовър на Стенли Кубрик, довършена от друг гениален режисьор - Стивън Спийлбърг.
Природата на хуманитарния вид, сбрана в един компютъризиран мозък. Пазещ реликвата на обичането...След края на времето, след погубването на човешкия род.
Един изкуствен интелект - безсмъртен, но не и обичан. Съградил мечтата си, чакащ своята Синя фея, която ще я сбъдне. Да бъде приет безусловно...Само това. Даващ възможността си за вечно съществуване само срещу...един ден, в който да почувства любовта на своята осиновителка. Да усети майчината любов.
Ето, това е за мен Смисълът.
Един ден - и пристъпваш към прага на Вечността, пълен, с онази усмивка на блаженство, която нищо друго не би могло да извика...Освен Тя. Обичта.
Това имах предвид. Не бих дарила целия си живот. Но една година - бих. За един ден. Не си връщам думите назад...

А за проверките на любовта. И Божествените такива...
Да, спомням си една мисъл от "Петата планина" на Кoелю, цитирам по памет: "БОГ ВИНАГИ ПРОЩАВА НА ТЕЗИ, КОИТО СЕ ОТВРЪЩАТ ОТ ОМРАЗАТА. НО НИКОГА - НА ОНЕЗИ, КОИТО ЗАГЪРБВАТ ЛЮБОВТА"...
Да, така би трябвало да бъде. Господ си знае работата...

Не, не се срамувам от чувствата си. Никак.
Човек съм, разбира се, и никога не бих заляла със сярната киселина на бездушието /образно казано/ брънките на моята чувствителна душа. Не бих си позволила.
Знам, че съм старомодна. Знам, че съм твърде често неразбрана, осмяна, изритана и непредпочетена.
Един мой познат сценарист ме беше нарекъл /съвсем уместно:)/: "последна издънка на умирающия патриархален строй". Да, така е. И не мога да променя същността си. А и не искам...

Разбира се, че съм искрена. Нима не се усеща това...
цитирай
117. viki02 - Не, не се е родил този, който да отмие ...
21.11.2008 08:21
Не, не се е родил този, който да отмие старите рани. Общо взето всички си приличат. Поне в някои отношения.
За да ги отмие трябва да е близък по стойност до Бог, или Иисус. Не защото са ..., а защото са нормални. Не лъжат, не се впечатляват от новостите и забавленията и т.н. ВИнаги ще видят болката ти и няма да я подминат.
Смятам, че Иисус е бил нормален човек. Това е. Но днес няма такива. Не, че не ми се искаше, но срещам само непостоянство.

Все пак, исках да подчертая, че нямаш тази власт, да даваш от живота си, той не ти принадлежи. А, че си готова на жертви за един ден, го разбирам. Какво е един ден?

Куелю не бих чела, както съм казвала, може да се побъркаш. Но е вярно, знам го от моя си личен опит, че Бог не прощава на тези, които загърбват любовта. Наказват се.

Да бе, казват, че било старомодно да се обича. Въпросът е, дали им вярваш. Това е вечно. Не им обръщам внимание на тези грешки.
А за да не бъда осмивана или изритвана, просто не коментирам тези неща с неподходящи хора. Аз пък тях изобщо не ги разбирам. Как може да виждаш смисъла си в едно ново розово шалче, примерно. Или в поредната цигара. Или в това, че си се надсмял над някого и се чувстваш добре от това?
Когато на човек му се случи Любов, той се променя завинаги. Светът вече не е същия.
Излишно е да се влиза в пререкания с хора, които са далече от това. Те се радват на дребните си радости и играчки.

Усеща се още агресията ти, недоволството ти от Него. Е, тогава къде е Любовта?
И си мисля, сега, то и аз му се ядосвам. Защото върши глупости, защото желае да ме наранява, защото е сляп за толкова много неща, а се прави на много сведущ. Но по-скоро визирам постъпките му, неспособността му да се държи подобаващо. Към самия него нямам агресия. А я усещам при теб. Можеш да не ме слушаш, естествено.

Скоро гледах една снимка на Ники Илиев, и си помислих, верно, че го харесвам страшно много, но сякаш бях сляпа да видя.........това е, защото .........както казва един мой познат, "и той е от нашите!". Чудно е, с една такава външност да си от "Нашите". Изключително рядък екземпляр.

А за теб бих казала, че си много надълбоко задълбала в тези неща.

И изведнъж ми щукна мисълта, може би й е тук момента, по-късно ще разбера защо: "Да говорим с прости думи и да вършим велики дела!"
КОйто ти да го е казал.
цитирай
118. viki11 - Истината е, че опитах и да не обичам, ...
21.11.2008 16:56
Истината е, че опитах и да не обичам, дори бих се оперирала от чувства. Тогава животът няма никакъв смисъл.
цитирай
119. temenuga - Към viki02:
22.11.2008 04:07
...Не, не изпитвам агресия към Него...
Не. Няма вече агресия. Може би е имало. Защото бях отритната. Защото обичта ми не беше зачетена. Защото изпитвах себичния бяс на една жена, която е оставена с протегнати ръце, напълно безполезно и безпредметно висящи във въздуха, без никакъв помен от взаимност...
НО се освестих.
Никой не е длъжен да ме обича. Няма защо да изпитвам разразнение, макар че се гърчех от обида. Не знаеш доста подробности, не искам да ги коментирам тук...
За обичта, да, не бих се отрекла. Нищо, че може би бих предизвикала присмех. Не ме интересува.
За Ники Илиев - защо го споменаваш /този "изключително рядък екземпляр":))) Тук нещо не разбрах...
А аз наистина май твърде надълбоко съм задълбала...Този мъж, когото възпях тук, като в безкрайните тъжно-протяжни нардни песнопения, сигурно вече не си спомня за мен...Сигурно има нова жена /и/ до себе си.
Но моята обич си е константна. И съществува дори заради самата нея. Дори да не я искат.
А за думите и делата - така е. Аз вече нямам избор, обаче. Само думите ми останаха. Дела спрямо този мъж няма как да сътворя...
цитирай
120. temenuga - Към viki11:
22.11.2008 04:09
...И аз така...
Това е Смисълът.
цитирай
121. viki11 - Аз не разбирам хората. Ако видя н...
22.11.2008 11:25
Аз не разбирам хората. Ако видя някой с протегнати към мен ръце, най-малкото ще остане без отговор. Някак е нечовешко. Виждаш, как ръцете се протягат, и да не отговориш. Няма такъв филм. Но хората ме учудват ужасно много. Поне да ги разбера. Защо тая липса на едно нормално човешко отношение. Кой те кара да ... Е, ако не е някой, който те задължава да бъдеш това или отова на всяка цена. Да го обичаш, защото той така е казал... Има, срещат се и такива. Всичко да е с мярка. Казваш си, отговарят ти , и толкова.
Все пак, ако в любовта нещата се натоварят, много тежи. Тя вече не е Смисълът.
Смисълът е в хубавата й страна.
Аз така ;) все по хубавото!

Ники Илиев, така , между другото. За мен е важно, че тази идея, че любовта е Смисълът, не е само моя. И той е от "нашите". ПРосто видях негова снимка с любимата и това прочетох, и се зачудих, защо досега не съм се сетила за това. Знаех, че е от "нашите", но не съвсем ясно. И ... защото твоята тема ме предразполага към такива въпроси. Дали е смисълът, кой е прав. Е, щом за него е Смисълът, защо да слушам дребните душици, които още не знаят на кой свят са. Мъни, мъни, издъни...

Не знам, дали мислим еднакво, или ..., но аз така смятам. Любовта, тя е вътре в нас. А дали и другият я изпитва, дали ще има реализация, взаимност, тържествуващ момент, това е друго нещо. Това не може да определи, дали тя да съществува. Няма връзка. Често я тъпчеме, защото не са ни отвърнали. Но това не е самата любов. Тя си съществува там, вътре в нас, независимо от другите.

Ако е споделена, ок. Ако не е, лошо. Но това не би трябвало да й се отрази съществено. Или да изчезне от това.

Казваш, че нямаш вече шанс с този мъж. Аз тук не знам какво да кажа. По-добре нищо. Ти си знаеш подробностите.

За мен нещата са сигурни след един откровен разговор. Щом той явно заяви, че НЕ, така, директно в очите, с изяснени обстоятелства, значи е НЕ.
Трудно се преживява този разговор. Не , не е толкова еднозначно. Всеки си знае позициите.Хубаво е, ако двамата си знаят нещата и вземат заедно решение. Така трябва да бъде.
Само че аз не приемам това, ето, аз обичам, а той не. Всъщност, любовта е среща между двама души, която, по твърда моя убеденост, е предопределена от природата. И ако аз съм хванала нишката на това чувство, то не е еднопосочно. А ако другият отказва да го разбере, тогава не е моя вината. Просто не е стигнал това ниво. Не е успял да чете по-надълбоко в себе си. Не в мен, в себе си. Защото аз не искам да изпълнява моите желания, а да дадем път на една взаимност. Как? Това вече е въпрос на решение. Но взаимността е приподно решение. Не е мое. НЕ съм имала едностранни любови, откакто се научих да чета в себе си. Да разбирам себе си.
Винаги трябва да започваме от себе си.

ИМала съм случаи, в които съм се инатила да стане веднага. Но не го разбират хората. Когато тогава, ако.......тогава.
Смятам, че любовта е нещото, което ще го има в бъдещето. ИНаче нямаше от пълен непокис да вървя към човек, който тачи любовта.
Да, аз не съм признавала това чувство ни най-малко. И си спомням, как винаги бягах, още като усетя нещо малкичко. Една смърт ме събуди.

( Е,да не задълбавям. Ако ти е омръзнала темата, да не я правим роман.)

И не разчитай на интернет. Само мъничко той е участник в нашите лични отношения. Всъщност те винаги ще си останат в реалността единствено.
И не се притеснявай, ето и мен ме пренебрегнаха за пореден път. Често се случва.
Като не искаш прегръдки, поне би трябвало да има едно цивилизовано общуване. НО и това няма. Някои хора си мислят, че ако си покажеш чувствата открито, могат да те обиждат с поведението си. Уви. Така е.
Аз и не ги показвам. Освен, ако не искам да разбера нещо. И след като ги показах, нещата за мен се влошиха. Не че бяха добри преди това.
Така е. Кой знае защо, мъжете имат друго понятие за любовта. ВИсоки ботуши и тънки прашки. ДОри когато го отричат, само това ги кара да се държат прилично. Но... и срамежливи усвивки. Някак ако може в комплект.
Да,ама една жена, която е дала свобода на поривите си няма смисъл да се ограничава след това.

Дълга е темата, и кой знае защо, не мога да я ампутирам.
цитирай
122. temenuga - Към viki11:
22.11.2008 15:01
Разбира се, че любовта би трябвало да носи преди всичко хубави усещания...Но не би. Останалите висящи във въздуха ръце болят, болката преминава като ток през сърдечните пространства, в тъканта на цялото същество и резонира в душата - неутешима...
Засега е това. А после...Никой не знае:)

За Ники Илиев - моите адмирации. Толкова красив мъж, а ценящ съществените неща...Рядкост. Виждала съм го веднъж в Бургас, бяхме три приятелки на улицата, застанахме като застопорени:) Макар че съм му доста леля:) Но все пак - красивото си е красиво...
Е, ако ти кажа, че този мъж прилича на Ники Илиев, само че е в по-зряла възраст, ще ме разбереш ли...И като прибавиш интелект, какъвто изключително рядко се среща. И неудържима и твърде неконвенционална сексуалност /тя се излъчва, нищо, че не успях да я усетя в нейния пълен вариант/, и чар, и безумно красиви сини очи, и възможност да комуникираш с него дори от разстояние /т.е. някакъв вид телепатия, той не го отричаше, напротив, това ми се е случвало само с още един мъж досега, но различно, мисълта на този мъж е невероятно силна.../, и талант, който ме разтърси /това вече го писах.../. Абе, няма лек май:) Ще си въздишам още кой знае колко години по него...И всъщност влюбването не зависи от всички тези неща.
То просто се случва. И дори всичко гореописано да го има, като я няма онази необяснима тръпка, нищо няма...:) Нали...:)

За еднопосочието на любовта. Вече за мен няма значение. Аз обичам. Не мога да убия чувството си. Другото няма защо да го приемам като трагедия.
Нямам шанс, да, защото той обяви, че не цени любовта, че тя носи само проблеми, че не иска да му говоря глупости...И не се чуваме повече, никъде.

А за пътуването към себе си...Спомням си, на 18 г. прочетох една от любимите ми книги, не само от Блага Димитрова, а въобще - "Пътуване към себе си". Да, пътят към светлината минава през облаците /цитирам по памет.../. Няма друг път.
Вече 20 години живея с тази нагласа. Не съжалявам.
За цивилизоваността на отношенията. Всеки ги разбира различно. Не мога да се оплача от липса на цивилизованост от негова страна. Това мога да кажа за предишния мъж, с когото имах една година връзка...Там имаше непростими издънки, за моята все пак изтънчена чувствителност беше абсолютен душевен камшик...Както и да е. Но този мъж ме нарани несравнимо повече. Именно защото оцених колко е умен, колко дълбинен е житейският му поглед, колко е над нещата - реално и индиректно казано...
Както и да е. А за ботушките и прашките:))) /Той също цени тези неща, поне така ми е казвал:))) Няма лошо. В крайна сметка, умният мъж цени комплексно всичко, а не само едното или другото - откъслечно. Важен е приоритетът, все пак...

Да, темата е безконечна...И на мен не ми се иска да я ампутирам. Защото любовта ми все още е твърде жива...
цитирай
123. viki11 - Мисля, че като имаш друг до себе си, ...
23.11.2008 10:02
Мисля, че като имаш друг до себе си, няма смисъл да мислиш за всички.
А и като е толкова надарен, горкият, не може да огрее за всички, които го харесват. Да е жив и здрав!

А аз просто в момента спирам любовната тематака, защото се убедих за хиляден път, нека да има,..., че мъжът си е ..., не искам да ти гърмят ушите, ще пропусна. На него му дай и тая в ръцете, и оная в душата. И която търпи тази му черта и не се противопоставя, а му угажда, докато го "Хване в силна хватка" - това поне ми е познато вече - тя е до него. Не обича да му затрудняват полигамното поведение.
Е, да ги оставим на полигамията. Всеки сам си избира пътя.
Една майна и това ни остава.
Аз поне знам как да забравям.
цитирай
124. viki11 - http://lescouleursdujour. blog. ...
23.11.2008 10:23
http://lescouleursdujour.blog.bg/viewpost.php?id=257788
цитирай
125. viki11 - Аз не съм искала да ампутирам люб...
23.11.2008 10:24
Аз не съм искала да ампутирам любовта си, когато е жива. Но когато съм в относителен покой си мисля, как да направя така, че повече да не се стига до там.
МИсля, че желанието да убиеш любовта не е много ... . Не подкрепям. Но го усещам.
цитирай
126. viki11 - Осъзнаваш ли, че за Ники Илиев с н...
23.11.2008 10:52
Осъзнаваш ли, че за Ники Илиев с неговата външност и неговото положение в обществото е много,много по-трудно да държи на тези неща.Но явно е много убеден и твърд в позицията си, защото ... той просто е такъв. ДО кожата на костите.
ВСъщност темата за любовта винаги е била интересна за мен, дори и с това,че искам да открие, кой ни тормози така. Примерно, едни извънземни човечета, които не искат да мислим за нещата около нас, и да им пречим да ни манипулират и управляват.

И все пак, днес съм разбита на много,много дребни парченца, от тази безкрайна любов. Не, в майка няма да се превърна. Няма да угаждам на мъж, защото е добре мама цял живот да е до него. Жена, в ролята на майка, хитра позиция за ловене на риби. Знам я, дори я умея прекрасно, да.
Но се търси нещо истинско.
цитирай
127. temenuga - Към viki11:
23.11.2008 17:37
Да, напълно ми е ясно, че мъж като него не би могъл да бъде с една жена. И предишният това ми повтаряше, обрисувайки ми "подвизите" си с фолкпевици, манекенки и други незнайни красавици..."Не мога с една жена", казваше ми и ме гледаше със синьо-зелените си очи, сякаш бях длъжна да му прощавам непрестанно. Не. Не бях длъжна. Изневяра може да се прости, когато имаш семейство, дом, дете, общи планове, когато е инцидентна, когато не влияе тотално на отношенията с мъжа ти, когато е повод да се позамислиш за някои неща...Само тогава. И пак е с доста въпросителни...
А сега? Знам, че той отдавна ме е забравил. Кой знае колко жени са били с него, след като аз избягах...Не съм му нужна, дори и чисто физически. Такива мъже са разглезени. Винаги има конкурентки за тялото им, но надали за сърцето им...Защото тези, които им се лепят, отдавна са отрекли любовта като опция, а се настървяват от хубавата кола, статуса и визията...
Както и да е. Никой не е длъжен да се променя заради мен. И да ме иска. Аз просто се влюбих. Това не може да се контролира. Но...
Безпредметно е явно. Чувството си уважавам. Както и човека. Но не и опцията на възможно случване помежду ни. Явно няма такава...
цитирай
128. jesusbg - Голямата трагедия не е смъртта, а ...
23.11.2008 21:01
Голямата трагедия не е смъртта, а това, което умира в нас, докато сме живи
цитирай
129. viki11 - За Ники Илиев, сякаш нищо не разб...
23.11.2008 22:44
За Ники Илиев, сякаш нищо не разбираш.
Той е красив, той е сред непрекъснат поток от жени, които са наистина стойностни.
И въпреки всичко, той е не с много жени. ТОй е наистина много ценно създание. Кой ти каза, че е с много жени? Аз не го вярвам.

Ми аз не съм разглезена, контролирам се, пък който е разглезен, да му мисли. ПОнякога много искаме, а не даваме. Днес тук се спрем, утре там. Не съм сигурна, че можеш да предложиш тази 100% вярност.

Не мога да отговоря на сложния въпрос, дали има опция за възможно случване помежду ви. Не знам, какво точно искаш да изразиш с това.
Ах, тези опции. Ето ти, къде мога да повторя, да говорим с думи прости.
Опцията е в разумното. Нищо не отговори за поста. Често се случват такива неща на някои хора.
Ето тук, и душицата, душа.блог.бг все размножава постиженията си. И други.
Няма ли да коментираш?
цитирай
130. viki11 - Аз не общувам с мъже, които не могат с ...
23.11.2008 22:45
Аз не общувам с мъже, които не могат с една жена.
Ти си решаваш.
цитирай
131. temenuga - Към viki11:
24.11.2008 00:28
Да...Интересен постинг. Чувала съм подобни твърдения...Аз не мога да разделям чувствата си. Когато съм с някого, съм само с него - изцяло, и съм влюбена, и го обичам. И съм всеотдайна, и съм вярна. Но всеки има право да чувства по различен начин....
цитирай
132. temenuga - Към viki11:
24.11.2008 00:30
...Не знам какво точно усещаш...Аз усещам любовта си жива. Но твърде наранена...Макар че смисълът на нейното раждане е да яма, въпреки всичко...Ще видим докога ще я съхраня в себе си. Така, че да не ми "гложди", а да е стимул и ласка /вътрешна.../
цитирай
133. temenuga - Към viki11:
24.11.2008 00:33
За Ники Илиев - още веднъж, адмирации. Рядко срещан мъж, наистина. Защото, бидейки красив и привлекателен, е още по-трудно да цениш любовта и да си верен. Моногамията е само за силните личности, силните и благородни духом. Другите не го могат, останалото е признак на незрялост...
За майчините инстинкти, които включват доста БГ мъже...Емблематични са тези изкривени отношения...Всеки мъж /почти/ търси майка си...Това произтича от възпитанието и до голяма степен, самите майки са виновни за тези нагласи и синовете си...А после други жени страдат, и така, безконечно...
цитирай
134. temenuga - Към jesusbg:
24.11.2008 00:37
Толкова си прав...
Любовта е чудото на живота. И е равнозначна на малка смърт, когато е принудена да си тръгне...Т.е. изритана е, а така осквернена, тя е обречена...
цитирай
135. temenuga - Към viki11:
24.11.2008 00:41
За Ники Илиев - съвсем добре те разбрах, явно нещо сме се разминали...Толкова много коментари, на мен съзнанието ми сега е другаде, имах проблеми с една презентация за дъщеря ми, програмата ми се скапа, не успях да я кача на CD, ядосана съм с чисто прагматични неща...
Не съм казала, че Ники Илиев е с много жени, напротив, стана ми много приятно, че е сериозен, не го знаех, но това е един обнадеждаващ факт!
Споменах, че мъжете, с които съм била, са полигамни по природа и не могат с една жена, попадала съм на такива само /е, не са много, де, по-малко са от пръстите на едната ръка.../.

Мога да дам 100 % вярност. И съм го правила - безусловно.

За възможното случване помежду ни с този мъж...Не мисля, че е възможно...Вече не. Може би до вчера вярвах. Не и днес.
За онзи пост - сега не съм в настроение да коментирам подробно, утре може би...

цитирай
136. temenuga - Към viki11:
24.11.2008 00:44
О, Боже! Как да разбера в самото начало, че няма да общуват само с една жена...Всички без остатък /само последният си призна, че не може с една жена.../ са ми твърдели, че съм всичко за тях, че им стигам, че няма да погледнат друга жена...Думи, думи...
Впоследствие се е разбирало, че е точно обратното. И връзката е прекъсвала. Но не заради това само...
цитирай
137. viki11 - Сам а ще откиеш триковете, как се ...
24.11.2008 08:57
Сам а ще откиеш триковете, как се обръща гръб на мъж. Сега е момента.
Лошо възпитание. Това е причината. Нито сме животни, да се чуфтосваме по улиците, нито използваме мозъка си, за да си подредим живота с уважение към другите хора.

Ники , да. Щом той може, значи е въпрос на човек. Сигурна съм в него, защото това го можем еднакво. Дали е вродено или се възпитава, все едно. Другите не ме интересуват.

Не, невъзможно е да се случи, след като Той, твоят, си позволява да държи под крилцето си цяло стадо к... . Освен ако не искаш да станеш част от стадото.
Идеологията е крайната цел.
Моята не подлежи на външно управление. Имам си собствено такова.
Ако някой е сбъркан, няма да го следвам вярно. Мога само да го съжалявам. Целта е да го измъкна, но колкото съм дала, достатъчно е. Да се оправя сам. Не съм бавачка, нито ми харесва да отглеждам бебета. Само умни хора.
Не, не го вярвам, че моногамен и разюздан човек ще имат ... случване, да го кажа с твоите изрази. ПРосто е още една консумация. Мерси, не се предлага.
Виждам края.
Даже не мисля, че вече те притеснява много.

Не мога да коментирам любовта, когато пред очите ми са хора, които злоупотребяват с теб като същество изобщо. Нямат търпимост, нито знаят, какво искат. Само искат. И искат. И искат.
Любовта се коментира, когато си получил някоя трошичка за душата. Тия, които дават, не са застрашени, винаги има кой да иска да получава. Въпросът е, къде ще намериш споделяне. А не изнервяне. "Ах, как обичам луничките ти!" Поезията можела да бъде и тъпа.
цитирай
138. temenuga - Към viki11:
25.11.2008 03:41
...Не знам защо така и двете сме на вълна раздразнение...
Може би защото прекалено дълго сме чакали и вярвали...
Не знам.
Разбира се, че за да има връзка, дори и само сексуална /макар че за мен никога не би могла да бъде само такава/ трябва да има уважение. Не може по друг начин. Не може да се получи това с човек, който ти поставя абсурдно условие, за да ти прости /а какво толкова имаше да ми прощава, един провален уикенд! Има толкова по-тежки неща за прощаване.../.
Тук няма да коментирам какво беше условието, но беше абсурдно. Знаеше, че така ще ма накара да се гърча, да страдам, да отметна "правилата", поставени от него /сякаш бях в зловещ сценарий, в който трябваше да отстоя душата си или да я продам на...няма да казвам на кого.../ Така излезе. Това беше замисълът.
Е, залитнах, почти дадох душата си за миг хипотетично щастие.
Но успях да я изтръгна в последния момент. Поочукана, посърнала, посритана, понамокрена от безконечни сълзи - вътрешни и външни.
Но жива. И запазила целостта си, ядрото си, живеца си, заряда си, същността си.
Ако някой ме иска такава - с точно такава душа, непродадена, моля, да заповяда.
Ако не - има достатъчно кучки на този свят, продали се, изритали принципите си, осмели жената в себе си.
Защото същността на една жена е да ражда и дарява любов. Другото е порнография.
цитирай
139. viki11 - ДА, има и по-тежки неща за пращав...
26.11.2008 11:40
ДА, има и по-тежки неща за пращаване. Постоянната склонност да се оглеждат в другата. Така наречената мъжестеност, за оправдание.

Все пак, радвам се, че имаш чувства някакви в днешно време.


Ти с него искаш да раждаш и дяряваш любов? А ежедневието и любовниците му? Той явно не е моногамен, и в мислите си. Само чака нещо да се появи по-така и ... айде. А жените са винаги уязвими, затова и винаги наранявани от хора, неосъзнали, че силата не е най-ценното качество.
цитирай
140. viki11 - Както казваш, верността ни никой не ...
26.11.2008 11:43
Както казваш, верността ни никой не я оценява. Значи търсиш този, който е способен да я оцени.
цитирай
141. temenuga - Към viki11:
27.11.2008 01:52
За прощаването...Всичко може да бъде простено, когато я има нея, любовта...И оглеждането в другата дори, но само за определен период, след това човек спира да прощава, защото не плаче толкова Его-то му, а душата...
А за полигамния мъж няма промяна, никога. Всъщност, не съм сигурна, че той е толкова полигамен, въобще, ако е такъв...Нещо ми се губи нишката...Едно казваше, друго правеше, трето чувствах аз, четвърто демонстрираше пред други. Сложна личност...Така и не го разбрах докрай. Нямах време, нямах възможност, нямах достатъчно access...
A иначе - така е, силните хора са моногамни.
цитирай
142. temenuga - Към viki11:
27.11.2008 01:54
Никой не ми е оценил верността, да, дори съм била обвинявана в обратното и наричана какво ли не, това убива най-много...Ти си верен, а не ти го искат, не ти вярват, не го ценят и друго разпространяват за тебе...Жалка и грозна картина.
Но аз го правя за себе си, не за другите. А в момента съм никаквогамна:) Дори не моногамна...Няма дори на кого да съм вярна:) Може би в мисълта си само - на този мъж, който просто ме е поставил в графата "Отдавна забравени поводи за раздразнение"...
цитирай
143. viki11 - Абе, нямала си достатъчно желание ...
27.11.2008 08:58
Абе, нямала си достатъчно желание да си с него да го опознаеш. Щото има и други, съгласи се.

Ами всеки иска да гледа през теб. И аз не позволявам на всеки да вижда в мен. Каква съм била, това си е мой проблем. Ако могат да видят, ама не могат. Ако някой иска да види, можем да се разберем,. Та кой знае.
Не е до време, време имаме. Това се разбира от две думи. Няма ги думите.

Оооо, моногамни са просто хора, които са си такива. Въпрос и на ген, и на възпитание домашно. Полигамен мъж, тоя дето все се заглежда по чужди...я дупета, я нещо друго, не се променя. Ако е такъв, щото и за мен какви се говорят от дребнавите хорица... Ами злобни хора, които се чудят как да се разнообразят на гърба на другите.
Имам някакво НЕЩО Си, сега го гледам и в звездата , за която пиша в блога Арсений Бородин, ами другите го нямат, ама много ги е страх от него. Мога да го нарека Сила, но то е условно. И моногамност, и други... И все се чудя, кой избира, от какви НЕЩА да се родят хората. И си приличаме с всеки по нещо. С някои прекалено много, и сякаш виждаш себе си в него. Но не точно силните хора са моногамни. ПРосто поколенията са възпитали това качество у детето. То се предава по ген също. Проверила съм.

Никаквогамна. :))) Е, как го измисли. Партия на никаквогамните.
Така е, когато имаме всичко, се целуваме със съседката от интерес безотговорно, защото ни се сторила прекрасна. То много жени прекрасни. И по-прекрасни от съседката има. А след това искаме да забравим,но ... . Понякога , в някои важни ситуации, дори мисълта за друга е изневяра. И обида, и унижение. Тънки са нишките. А дори и да кажеш, простил съм, то това не си отива. Защото не е случайно. И не е за ден два. Само така си казваме, а после отново имаме всичко, и отново се обръщаме към съседката защото е по-лесно. Или я използваме вместо наркотик, за да се отърсим от някои проблеми. И се завърта колелото, което е било завъртяно още преди. Не са случайни тези неща. И всеки път, когато видиш любимия, поглеждаш и към съседката, да ги сравниш. И точно това е ужасяващото. То продължава. И даже съседката ти се вижда по-удобна. По-обичана, кой знае. Поне така казваш. И ето ти пак приятелите и съседките, как се намесва. Ти ги допускаш. Редовно.

Всъщност, това, което ти разказах за Селото, това е историята, в която ме учиха, да не съм високомерна. Защото често се виждаме по един начин, а дори не сме забелязали, че защитавайки на теория селяните, всъщност сме високомерни и нито ги приемаме за себе си, нито сме склонни да ги признаем реално в живота. Макар че така си мислим.
Та... и аз разбрах, че като защитавам негрите, това не значи, че съм наистина готова да приема негър за съпруг и приятел, или негри в къщата си за по-дълго. И ми се показа, че това са две различни неща. Можех и да не се замисля за това и да си продължа пътя, както преди. Но аз все гледам нещо да научавам, та ... научих се.
цитирай
144. temenuga - Към viki11:
28.11.2008 01:12
Не, нямаше време да се опознаем! Видели сме се 3 пъти, всъщност запознахме се малко повече от седмица, преди да се върна в Бургас...Всъщност, след това, за около месец, се чувахме редовно, четох негови неща, т.е. тогава го опознах много повече, отколкото в краткото време, в което се виждахме. Но иначе - флуидите се усещат. Просто като срещнеш такъв човек, знаеш, че си орисана да бъдеш с него, може и да е за един път само, но просто това няма как да не се случи. Знаеш го. Чувстваш го на друго ниво...И той ми каза същото.
Накрая всичко пропадна. Аз избягах от единия път дори. Дори и да си беше останал единствен, щеше да бъде Спомен...Сигурна съм. НО...

За моногамията - да, ген е, доказано е, както и въпрос на изграждане на ценностна система.

За никаквогамните, да...Така се налага понякога. Май доста често, но здраве да е.../макар че от това пряко произтича не-здраве...Но, който не го може, не го може...Такава съм.

За предразсъдъците и фалшивата толерантност /т.е. не фалшива, а без връзка с реалността.../ - така е. Тук съм съгласна.

цитирай
145. viki11 - Големи противоречия. Ако усещаш ...
28.11.2008 09:54
Големи противоречия.
Ако усещаш един човек толкова силно, какво ще правиш с него за един път? Няма такова нещо. А колко и как, е друг въпрос. Има хора, с които това е завинаги. Ако нагодиш нещата да не дразнят никого.

Това с никаквогамните ми хареса. Ще го запомня. Имат си ново име вече. :)
цитирай
146. temenuga - Към viki11:
29.11.2008 00:50
Противоречива натура съм, да...
И не исках един път. Исках много, много, много пъти...Исках го цялостно, пълно, всеотдайно, истински.
Определено с него знаех, че няма да е завинаги. Такъв мъж не може да бъде отдаден на една жена, просто не може. Но за отрязъка от време, в което имаше предпоставки да споделим желанието си /не смея да спомена чувствата си, защото бяха едностранни.../, бих била неземно щастлива. Сигурна съм. Но...

А за никаквогамните - е, радвам се, че поне едно смислено нещо съм сътворила през тези 2 месеца, в които само ревах и писах, писах и ревах:)))
цитирай
147. viki11 - Щом си сигурна, че не е завинаги, ...
29.11.2008 15:34
Щом си сигурна, че не е завинаги, толкова сигурна, значи нищо не си загубила. Не си заслужава нещо, което предварително знаеш, че не е завинаги.

ПРез тези месеци си сътворила развитието си в тази насока. Научаваш се да обичаш, да прощаваш, да усещаш обичта си. Ако може без сълзи е още по-добре. Само ако ти олеква от тях. Такава ни е природата. Вече не си предишната. Значи все е нещо.

Много ми хареса "Слонът, моя приятел" който гледах снощи след дълги години прекъсване. Там се разискват същите теми. И отговорите още не са намерени.
Явно не ги намерихме и ние тук.
Но може би утре...
цитирай
148. temenuga - Към viki11:
29.11.2008 21:15
Как да съм сигурна, че ще е завинаги, след като дори не успяхме да се усетим докрай взаимно с този мъж? След като доста неща от световъзприятието ни се разминаваха...А и той на шега е споменавал, че след като съм била 10 години с бившия ми мъж /10, като омъжена, иначе 15 беше връзката/, сега ми предстои да бъда 10 години с него...Думи, думи...Само хвърлени нахалост. Самият факт, че лимитира времето /твърде хиперболизирано.../, значи, че той не е чувствал, че нещата могат да са дълговечни. А то дори до нищо не се стигна. Т.е. стигна се до един болезнен катарзис за мен...Твърде болезнен, защото отдавна не бях изпитвала подобни чувства. Не казвам само тръпка, желание, възхита и привличане. Споменавам чувства. Ненапразно...
Да, сигурно е имало развитие през тези 2 месеца, но е имало и регрес, несъмнено...А понякога човек се нуждае от това, за да потъне в сигурността на мъката си и там да си ридае, докато простветнат нови пространства през взора му...
Вече не съм предишната, да. Определено. И ако сега бих могла да се върна назад, бих била такава, каквато съм сега...Но не мога.
цитирай
149. viki11 - Е, човек май не може да се пошегува с ...
02.01.2009 12:13
Е, човек май не може да се пошегува с ранената ти душа. Все пак е ставало въпрос за опит за връзка, и никой не знае, дали утре няма да се захласнеш по съседа или колежката, а той да се тръгне, защото не желае да ви свети. Не може да знаеш една връзка колко ще продължи. Поне се е смятало, че издържаш на 10годишна връзка, въпреки че аз не разбирам връзката в случая на нещата. Така мисля.

Както виждаш, не се е стигнало до нищо и едва ли някой е планирал това.
То от много умуване до там се стига. А и ако излезе, че жената е неприятна и противна и можеш да се обърнеш към сродната си душа от миналото... Ми такива са мъжете. Най-добре да не ги взимам насериозно и така става. Те сами определят къде да стоят в моята класация. Но пък съм им дала избор, къде да застанат. Така моята вина е никаква. Избират си място и си стоят там. Дори за принцове да се смятат, важното е аз за какво ги смятам, нали така.

Ами то усещането става след като имате връзка. А щом смяташ, че не отговаря на твоето световъзприятие значи трябва да си доволна от развоя на нещата.

Да, възможно е да е виждал нещата не дълговечни. И защо да не ги вижда така? Всеки гледа и вижда нещо.

А за чувствата си трябва да се грижим по-навреме. Той не ни е длъжен на чувствата ни. Има си компромиси, щом не можеш да ги направиш, значи не можеш.

А за него, да. Най-вероятно се е позабавлявал по празниците. Кой мъж не го прави под оппределена форма на опправдание. И след забавлението току виж пак реши да се върне при теб. Аз поне не си падам по такива заигравки. Това е до манталитет. Има неща, които са невинни, и такива, които са определящи. В нашия случай, например, абсолютно се разминаваме относно заигравки, и ЗАИГРАВКИ. Доста е игрив. Но кой мъж си го признава. Друго е да гледаш само да обвиниш жената отсреща. Все в грешките й си взрян, комппромиси никакви, а самият той може да прави, каквото усеща за добро за себе си. Не за тях, а за себе си, защото това е НЕГОВИЯТ СВЯТ.
Обаче...имало случаи, когато нещата се спъват. Е, добре че ги има. Иначе тук щеше да е голям разврат.

Да, променя ни всяка връзка и всяко разочарование. ПОвечето към по-лошо. Аз давам съвети, но всъщност напоследък още по-сигурно се затварям в себе си и няма да допусна вече никого. След всичко, което ми сервираха, въпреки откритите ми предупреждения и с пълно несъобразяване с мен.
Едно е да иска човек, друго е да може да даде, да накара другия да се почувства пълноценен. Но... все сме по получаването. И даването се отпуска след сериозен тест. Непроходим. А накрая се отказаваш от даването завинаги. Уви, това е реалността.
На косъм съм изобщо вече никога да не мога да дам. Никога. А при мен има такава дума. НИщо,че другите я използват често и безотговорно. ПРи мен е наистина крайна мярка.
Просто забравяш какво е даване. Той щастлив, използва те до време, после ти си ближеш раните, и така до задоволяване на колкото е възможно повече мъже.
Е, ще си оставя вратичка. За този, който наистина докаже, че може. То така е от доста време, всъщност. Но има недоволни.
Иначе ми е ясно, колко мъже са склонни да се отдават, временно, когато получават ... неща, няма да уточнявам. Мина времето , когато ми беше неясно.
Но...запомни, основното е, кой се съобразява с теб и ти С КОГО се съобразяваш.
Казано на мой език, на кого му ходиш по гъза. Избрал си. И продължаваш.
Любовта - тя се твори трудно. По-лесно е да ходиш по гъза на някой, който те ухажва.

А за мен мога да кажа, че няма да се насилвам да давам. Просто се отказах. Излишно е да насилваш някой да се раздава. Ако го има, не се замисляш. По-добре флирт, отколкото да носиш някого на гърба си. За разлика от други, знам какво е мъж да си променя предпочитанията, щом получи желаното. Мирогледът му се формира от моментни нужди. И с получаването им се сменя.

Или ще чакам този, който знае, че иска да е с мен. Или няма да рискувам себе си.
За теб не знам. Някои лични неща не се казват, така че ти си знаеш най-добре, към какво се стремиш.
МОята задача е , да се преборя за правотата си. Но не знам, дали ще имам сили. Явно и да падна в тази борба. Никога неудовлетворена.
А Господ само ще ми обещае компенсации.
Колко е лесно всичко да стовариш на плещите на Бог! И объркващо.
Най-добре е да сме трезви.
цитирай
150. temenuga - Към viki11:
03.01.2009 03:23
Всъщност, пристъпвайки символичния праг на Новата, реших, че е крайно време да оставя всички терзания в очертанията на Старата...
Достатъчно сълзи изплаках за този синеок красавец. Той не ме помни дори вече. Не отговори и на коледния ми поздрав, не ме поздрави за Нова година. Какво мога да очаквам от мъж, който просто не се интересува от мен?...Нищо.
Разбира се, че се е забавлявал по празниците, може би и преди това, а може би дори по времето, когато се виждахме...
Просто май нямам повече право да се самосъсипвам, надявайки се на нещо, което е просто загубена кауза. Това не означава, че обичта ми е мъртва. Не. Надеждата, обаче - да. Конкретната такава.
цитирай
151. viki11 - За какво ти е обич без надежда и има ли ...
04.01.2009 01:28
За какво ти е обич без надежда и има ли изобщо такава.
Да, остави го. И мен не ме поздравиха и смятам, че е разумно да се съобразя с това.

И моят се е забавлявал по празниците, дори е открил жената на живота си. Поредната.
Всичко, което остава ,е опита. И желанието никога повече да не ти се случва.

Ако се появи мъж, на когото можеш да се довериш, ти ще знаеш за това. Няма да се луташ.
Аз не чакам, ти както искаш. Защото ако се появи, той не очаква очакване. Просто го има. Е, стига да не го отхвърлиш умишлено. Ние решаваме нещата. Не те нас.

Щото има мъже, на които гащите им се развързват сами. Те не могат да ги контролират. Такъв и в сънищата си не ти трябва.

Да си празнуват. Не съм останала на опашката за семейния кодекс.

Знаеш ли какво си мислих.
Щом някой не може да ти помогне, когато имаш нужда от помощ, изобщо не ти трябва. А ако смята, че трябва да му четеш мислите като на екстрасенс, значи нещо не си с правилния човек.
цитирай
152. viki11 - Ако казва на розовото ричкаво, на ...
04.01.2009 01:36
Ако казва на розовото ричкаво, на Феята - Рея и не му пука, че ти не разбираш, няма да му пука и дали дишаш или си спряла вече.
Животът ти е в опасност.
Търси си мъж, който ще ти желае на практика щастието. Не, не в мислите си. А реално, на дела. Ще ти превърже ръката, вместо тази на колежката, ще ти подаде стола, вместо да вземе стол за себе си , а теб да прати в другия край на масата, при "женските", които са ужасно тъпи, за да ги изтърпиш.

Кое би те свързало с такъв мъж?
Само любов?
Тя не стига. Ако е до нея, ще се усмихна пак на бившия си съпруг. След години с онази пачавра, дето го разведе, ще му е забавно да си е отново с мен. Но неговата любов не става. Извратена е. Води към неговото задоволяване на желания. Болно-егоистична любов. В която аз се вписвам, защото се чувства щастлив, но той в моята - НЕ. Защото в любовта трбява да можеш и да даваш. Не само да получаваш.
На мен нищо не ми беше дадено. Нищичко. Само тайни пориви. За какво са ми те? Защото е станало чудо? Това чудо ми се е случвало и преди. Любовта я има. Но трябва и друго. Живот.
Имам любов с поне 4-ма мъже. Истина е. Но това, което искам го няма. То напълно се въплъщава в един руски симпатяга, който е твърде млад, но доста възмъжал за годините си. И твърде търсен. Но все пак, тази човещина, тя съществува. Има я. Не е женкар. Винаги съм казвала, че женкарите, които са щастливи с колежките си, докато аз тичам до тях, не ме интересувят. Никога не го спестявам. Ето, той не е женкар. Красотата му е добре дошла, но не е важна част в отношението ми. И всичко останало - с него дишам.
И кой знае защо, не желая по-малко.
Най-малкото пък човек, който нито веднъж не се е съобразил с мен за 3 години. Нито веднъж. Аз нямам никакви права в неговия живот. Що не си го държи тогава.
Искам само малко човещинка и спокойствие. Без луничкави идиотки до мен.
цитирай
153. temenuga - Към viki11:
06.01.2009 17:22
Така е. Когато имах нужда, той не беше до мен.
Какъв е смисълът да се надяваш на трохи, подхърлени като на просякиня, от човек, който не те включва в плановете на реалния си живот.
За четенето на мисли и екстрасенсите...Да, смея да твърдя, че с мъже, които съм обичала, както и с този мъж, е имало телепатична връзка помежду ни. Но с обекта на сегашните ми чувства тя приключи вече, т.е. не е двустранна. Нищо не знам вече за него, дори и на интуитивно ниво. Може би така и трябва...
цитирай
154. temenuga - Към viki11:
06.01.2009 17:28
Ох, и аз искам само това, топлина и спокойствие. Но няма, като няма, се примирявам, поне засега. А мъжът, за когото толкова време нутешимо плаках, всъщност изобщо нямаше да има капацитета да ми даде това спокойствие. Той е драматична личност и не може да е вътрешно спокоен, за да предаде това усещане на човека до себе си. Изобщо ако има такъв човек до него...
А за любовта и идеала - аз дори идеал нямам, може би Ралф Файнс в "Английският пациент"...Но...Има много "но". Аз не съм актриса, не съм героиня от филма, не съм и орисана да бъда обичана така. Поне засега...
цитирай
155. viki11 - Ето, ти не одобряваш него. Той не е ...
07.01.2009 00:48
Ето, ти не одобряваш него. Той не е бил до теб. Явно моментът е бил много важен.

За телепатията. Винаги става , ако връзката е двустранна. Дори ако някой не разбира от тези неща. Важното е да мисли за теб. Наистина т ова беше шокиращо откритие за мен преди години.

Дори не помня кога започна. Имала съм го и в детството с родителите ми. Сега с дъщеря ми. Но го открих реално преди години с някой любим. Може би голямата ми любов. Тогава не вярвах в тези неща, не ги усещах, но получих няколко реплики в просъница с неговия глас, като отговори.
След това с един сладур в Индия имахме такава връзка. Много го стреснах, защото започнах да му казвам, кога е мислил за мен и за коя част от тялото ми. ТОй беше се уплашил наистина. Защото казвам и точен час. Това май беше първия ми познат в интернет. Много е духовен, но не вярва.

Сега вече осъзнато ги разбирам. Не напълно, но все пак. От мен се очаква, обаче, повече. Аз не съм екстрасенс. Нямам това ниво.
Но телепатичната връзка е нещо от по-нормалните неща. НЕ е много странно. Стига да знаеш.
Лошото е, че няма как да си сигурен...
Всъщност имам един проблем. Теоретично, щом връзката се поддържа от двамата, значи тя е между теб и този, за когото ти си мислиш. Обаче на практика, аз получавах сигнали без да съм мислила. И не ми беше комфортно, защото не знаех, от кого са. На практика, могат да са от всеки, с когото имам телепатична връзка. тя не е много трудна. А преживяванията са такива, че не бих искала да не знам, с кого са.
Колко неизследвани неща има, а хората се занимават с глупости и изневери.
Е, моите се провалиха от изневяра.
Когато тялото ти е в ръцете на друг, не може да имаш същите усещания. Тези усещания са много чисти. Може и да могат да се имитират, но засега не вярвам. Като застане някой между вас и няма връзка, нормално е.
А чистотата , тя вече си е отишла.
А и как можеш да имаш неистово желание за връзка, като знаеш, че те е излъгал. Както те е лъгал постоянно, но не в такава директна форма.

Какво значи, така и трябва. Няма контакт, няма връзка. Все пак, тези мисли трябва да се поддържат с нещо. Трябва да са много силни.

Не се притеснявай, ще се събереш с човека, който ти носи нужното спокойствие. Ето още едно доказателство, че ти не го искаш.
За теб това спокойствие е по-важно от него. И този, който ти го носи, е по-важен за теб. Защо тогава да си говорим празни неща.

Насила никой не дава любов.

Честно, никога не съм и предполагала, че мога да срещна идеала си. Въпреки че чувствах постоянна липса от това, че това, което харесвам, никъде го няма. Но ми изглеждаше невъзможно. То беше моя измислица.
Много е успокоително да видиш, че идеалът ти съществува. Истински. И все повече се притеснявам за него, защото хората тормозят такива като него. Използват ги и после ги оставят на произвола. МАкар че той е оправен. Но и много страда. След 2.5 години с приятелката си, е преживял тежка раздяла. Не по негова вина. Не е женкар, както очаквах. Олицетворява всичко, което мисля и чувствам. А още повече се обърквам, като виждам как прилича на мен. Сякаш виждам себе си като вътрешен свят. Това много ме обърква. Уж е измислицата ми за идеал, а прилича на мен. Да, но аз себе си не харесвам. И става една каша.

Което ме довежда до извода, че предишното е просто една бушуваща страст. Не е като да я подминеш. Но и нямаше капацитет да бъде осъществена. Нямаше го нужния морал. Това беше и една възможност да се спася от болестта. И може би , пътят на спасението му. Защото е тръгнал по грешен път. Но няма значение. Хората просто не са дорасли още да взимат верните решения. Няма да ги насилваме.
Каквото и да се случеше, то щеше да е нужно да се случи, ако не се месим ммного. просто нещо трябваше да се случи. Не случването го усещам като ппроблем. А вида случане, не го усещам като толкова важен. Но когато подминеш, започват проблемите. Дано повече за този, който е виновен за това :)))
Не ,привидно не бих поела такава връзка. Просто вярвам на усещанията си и това, което "знам".
Може би всичко е било една гавра, подигравка, бас, и случването значи, той да бъде наказан. Защото човек отговаря за нещо, което е извършил, не което не се е случило.
Ако е нещо красиво...не обичам да коментирам такива неща. НЕ и в интернет. ДА ми ядат гъза тея дето слухтят тук да хванат нещо любопитно.

Не разбирам стремежът ти да си обичана на всяка цена. ВИнаги съм имала готовността да бъда с любимия човек, ако се появи. Но да търся да бъда обичана от ... някой... Не го разбирам това.
И все пак, за щастие съм била обичана, иначе щях да се чувствам зле, може би.
А и като малка ме обичаха. Като кукла. Така че не съм пренебрегвана.
Труден ми е живота , но от гледна точка на развитие на душата е на добро ниво. А и винаги съм търсила точно това. Като че съм разбирала. Вътрешен порив, който се старах да открия с десетилетия, какво е това. Е, открих го. И сега ще взема да си отида с откритието :)))

Интересно, че сексът се забравя, но любовта не.
Сексът е ценен, както и спорта, гимнастиката. Любовта е друго нещо.
И разликата любене, секс е огромна.
Гледах Хубава жена с Ричард Гиър и коментирахме с дъщеря ми, че те първо правиха секс, а едва след това правиха любов. Показах й нагледно. Да си знае детето. Защото някои смятам, че няма разлика. Може да я объркат.
В този живот е много важно да си управляваш сексуалния живот, а не някой да те заблуди. Надявам се да имам възможност да си я подготвя. Макар че не мога да я опазя. Мога да й дам само знания. И да я науча да търси такива сама.

Истината е, че не ми се ляга, и седя и си пиша. Не съм излизала от миналата година.
Обаче няма какво повече да обсъждам.

Ти си имаш неподходящ човек, в когото си се влюбила. Искаш да го видиш само веднъж, защото е неподходящ за теб. Не го одобряваш.
Аз пък си имам 4 стени и много проблеми. За щастие досега някак нещата се наредиха. Може би тепърва ще има изненади, които са ужасяващи.
Но седим и си говорим за любоов-.
Честно казано, не бих говорила толкова нито за световната криза, нито за бизнес дела. Но любовта винаги се изплъзва и винаги нещо не си разбрал. И ми се иска да я хвана в ръцете си и да я разуча, но се изплъзва като риба.

Едно е сигурно, за да има любов, трябва да има и съответното общество и социални условия. Или трябва да преработим любовта в нещо пригодно за сегашните. Но не всеки го може.
А често ,когато някой ме обича, аз не го разбирам. И това се повтаря често. уж те обича, а всичко ти отказва. А е готов да даде на всекиго това, което искаш, само да не е на теб.
Защо трябва да ти скубят плитките, защото те харесват?
Или пък защо те харесват, ако цялото им същество не те харесва на умствен план?
КОй е прав, духовното, или мисловното?
Ако има такава огромна разлика между двете, това значи ли,че човекът е в противоречие със себе си и има голям проблем. И трябва да се развива, за да изчезнат тези разлики?
Навремето и аз имах голяма разлика между двете. Подсъзнателно я премахнах или намалих. Не разбирах от тези неща, но усещах, какво трябва. Харесвам пътят без теория. Теоретиците са смахнати. Ограничени. И много се взимат насериозно. Големи претенции. И защо ли, по броя години се определя кой да си бълва глупостите, а не по-същество. А и са толкова отблъсскващи. Особено жените. И никой не видях да е искрен.

Ок. Да се надявам, че ще намериш време да прочетеш коментара ми.
Просто се изкушавам да си измисля още мисли за изричане, но ще спра.
цитирай
156. temenuga - Към viki11:
09.01.2009 02:56
Сега разбираш защо я няма вече телепатията помежду ни...
Защо нямаше и много други неща...
Да, и аз гледах "Хубава жена". Поплаках си.
Не, не искам да бъда обичана на всяка цена. Но от цяла вечност не съм се чувствала обичана...И аз душа нося, все пак. Имам нужда от това. Самораздавам се, обичам, горя. А бивам винаги поливана с кофи студена вода...
И да, любовта е случване, не теория. Затова вече се чувствам смъртно уморена да я дискутирам, тази проклетница любов.
Искам най-после да я живея...
Но засега ситуацията е следната: мисията - невъзможна. Отново.
цитирай
157. анонимен - viki11
09.01.2009 21:22
Ще се засегнеш, но поне няма да излъжа.
За да се почувстваш обичана трябва да си вложила същото и някои основни неща. Не може само да получаваш. Любовта не винаги е несподелена. А е споделена, когато и двамата могат да дават. Ти обичаш някого, защото той ти е предложил определени неща, на които държиш. Не само директно, но и индиректно, със съществуването си точно като такъв. Същото се иска и от теб.
Ако не го предлагаш, не се сърди на него. Никой няма да ти устои, ако си неустоима.

Ако трябва пак и пак и пак да се спра на това "Самораздавам се"... как? Така че ти да разбереш и бъдеш сама удовлетворена, или така, както иска този отсреща? ТОй има изисквания, които трябва да покриеш. Но ти не искаш. Е, тогава не се сърди. Не, че не можеш, просто не искаш. ОТкъде накъде!
Е, не говоря за г рупов секс. Това са лични морални устои. Откъзвам групов секс и от този момент съответният човек е вече в графата на "особените случаи".

Жалко, че не си случила любовта. Понякога имаме само ден, за да я случим, и ако сгрешим, после няма друг такъв ден. Жалко.


Понякога имаме няколко месеца, за да я случим, и ако се откажем, после няма смисъл да я гоним. Особено, ако сме се подсилили с друга любов.

Живей. Кой ти пречи?
Може би собствените грешки.
И сега има начин. И ти пак не го виждаш.
Във всеки момент има начини.
Но не смятам, че ги търсиш.
Почини си от любовта, ако тя е такава, както е описано в постингите, ще полудееш, ако не си починеш от нея. ОТ невъзможността й.
Ся като не можете, не можете. Кво да ви правим.
цитирай
158. temenuga - Към viki11:
10.01.2009 01:27
Всъщност, права си. Нямаше да издържа дълго на интензивността на подобно чувство, опустошаващо...Не можех повече, щях да се побърквам, сълзите ми сами рукваха, като си спомнех...Няма повече грам надежда, че ще видя този човек. Това ме съсипва. И за да не полудея, просто изключих копчето, образно казано. Това е.
Права си за разминаванията, но аз не съм отказала любов, напротив, отказах секс, защото всъщност изпитвах любов и не можех да правя просто секс...
А за начини - как и къде ги виждаш?! Странно...Аз не виждам вече начин, никакъв. Щом има друга жена, НИКОГА не се намесвам. Той е емоционално ангажиран, това ми стига да се оттегля в пещерата на моята болка...
Да, не можем, не можахме. А можехме....
цитирай
159. temenuga - КОМЕНТАР ОТ МЕН – СЛЕД 1 ГОДИНА...
11.11.2009 22:02
Вече съм цяла, не съм нито ранена, нито обидена, нито разпадаща се от болка.
Покланям се пред силата на миналогодишното чувство...
Било е истинско, разтърсващо, красиво, избликващо от най-чистите параметри на същността ми.
Но е останало под похлупака на времето...И на разума, който надделя, трудно, но все пак съхраняващо ме...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: temenuga
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2417706
Постинги: 152
Коментари: 4956
Гласове: 45014
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031