Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.10.2008 02:16 - Вопъл към невъзможността
Автор: temenuga Категория: Лични дневници   
Прочетен: 17237 Коментари: 60 Гласове:
4

Последна промяна: 21.11.2014 02:24







Не, скъпи ми приятелю.
Нека съм откачена.
Нека съм всякаква.
Нека съм полезно изкопаемо от 19-и век.
Нека съм наивна.
Отчаяно вярваща може би в предварително изгубена кауза.
Безумно ранима.
Крещяща вътрешно от липсата на обич.
Неуспяваща да изтръгне романтиката в себе си...
Такава съм.
Разбра го вече.
В теб се влюбих.
Но мога да си тръгна.
Дори когато обичам някого. Не е проблем.
Няма да имаш жена като мен. Аз съм чисто създание. Неподлежащо на ментални влияния. Поддадох се дотолкова, колкото те желаех неистово. Наистина. Но и това мога да преглътна. Проклета съм.
Искам всичко или нищо.
Ако го нямам - презирам полувариантите. Но запазвам себе си.
Аз съм повече душа, отколкото тяло.
Ужасно ми е трудно да се разделя с мисълта за теб, с идеята за теб. Но ти никога няма да си само мой. Никога. Дори и за един път. Ти си ничий. Не мога така. Ще се самоунищожа, изтърколвайки се надолу по отвесната скала на собственото си сърце.
Забрави ме.
И ми пожелай Любов. Нищо друго не искам. Отказвам само телесни  усещания, колкото и хубави да са.
Никога няма да се науча да приемам това. Никога.

И заради думите, които ми прати и които бяха нещо тотално различно от всичко,  предоставено от теб чрез словесния и цялостния ти израз досега, ти свалям шапка. Талант си.
Но подобни свръхенергизирани души са орисани да се реят високо, високо, над човешката плетеница от лутане, взиране в баналности, кухи подобия на чувства и нетленни надежди...Умееш да се издигаш във време-пространствените измерения на мисълта и да гледаш с една мъдра насмешка на елементаризираните случвания - ТУК И СЕГА.
Защото има ТАМ И ОТВЪД.
Знаеш го.
И знаеш, че те обичам.
И точно затова си тръгвам от теб...







Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - zvu4i mi , kato zov za pomo6t
16.10.2008 09:18
zvu4i mi , kato zov za pomo6t
цитирай
2. tomich - Лют съм...
16.10.2008 12:38
на безотговорността във всичко и за всичко и особено когато подло накърни най-висшето и светло човешко чувство - любовта! Та нали то ни прави човеци и ни отличава от животните?!
Тъжно е за жалост, защото в нашия запъхтян и объркан свят като че ли първичните инстинкти все повече и повече изместват човешкото в човека...
Но..."Та нали и утре е ден", Теменуга :)
цитирай
3. avangardi - Това не е зов за помощ,
16.10.2008 13:38
а истинската, кристалната и чистата любов. Жертваш себе си, за да освободиш другия да бъде също щастлив, ако така е избрал пътя си.
Само една възвишена душа прави саможертвата и не иска помощ. Тя я заявява, за да бъде всичко на чисто и без лавиране, без среден път, но със запазване на достойнството.
Всякакви други сцени са излишни, дори обременяващи и винаги с обратен ефект.
Или си с човека, или не си - театър на никого не е необходим. Не всички са добри артисти. Фалша лесно се открива.
А тук няма фалш - има една голяма любов.
цитирай
4. vselena - Душата ти е като птица. Тя има сво...
16.10.2008 16:03
Душата ти е като птица. Тя има свободата на всемира. И с полета си светъл и свободен ще намери Любовта. Подкрепям те психически! Знам ,че Я има....
:))))))
цитирай
5. enjoy6 - Много е силно
16.10.2008 19:48
и хубаво!
Поздрави и хубава вечер!
цитирай
6. ivesa - temenuga,всеки един човек е ничий
16.10.2008 19:54
Собственическото чувство към партньора в любовта е ненужно и опасно за любовната връзка.И защо не искаш да приемеш хубавите телесни усещания?!Те са ни подарени от Бога,такива сме създадени - да усещаме с телата си.
Поздрави!
цитирай
7. viki11 - Някой го е страх да не му хареса.
16.10.2008 22:55
Някой го е страх да не му хареса.
цитирай
8. dressy - хубаво
16.10.2008 23:19
е когато знаеш да кажеш....
цитирай
9. bizcocho - moje bi i dvamata ste 4udesni, no ...
17.10.2008 00:05
moje bi i dvamata ste 4udesni,no nesavmestimi(tova e samo predpolojenie)
vinagi e dobre da moje6 da kaje6 i "ne"-pone az taka mislq.4ovek ne trqbva da tarsi obsebvame na drugiq,a vzaimna spodelenost bez da ograbva samoli4nostta na drugiq,nali?
цитирай
10. temenuga - Към анонимен:
17.10.2008 01:29
Да, може би е някакъв вид за помощ, но не от друг /или други/, а от самата себе си...
Трябва да се справя със ситуацията. И не просто някак си. А както трябва...
Трудна работа:)))
Но ще се опитам...
цитирай
11. temenuga - Към tomich:
17.10.2008 01:32
Разбира се - и утре е ден!
И вдругиден, и след 100 дни:)
Дните вървят в безотказния си ритъм, важното в какво вплитаме ние в тях - като инвестирана емоция и какво извличаме - като неминуема мъдрост /дори неосъзната.../.
Иначе - да, никога не бих се отказала да чакам онази любов, само нея...И нищо друго. Другото просто не остава и елементарна резка в спомена. Имала съм и "друго" - забравила съм го.
Благодаря ти за духовната подкрепа!
цитирай
12. temenuga - Към avangardi:
17.10.2008 01:46
О, Илка! Пак ме насълзяваш!
Така е. Няма театър в човешките чувства. Никога не съм се съгласявала с тези, които се стремят да манипулират, да изтрупват дивиденти, да живеят повърхностно. Максималистично звуча. Но вече съм разбрала цената на компромиса в личните взаимоотношения. Не бих го допуснала повече. Самоунищожително е.
Да, давам право на всеки да си избира пътя. Аз също избирам моя. Нямам право да съм обсебваща и да изисквам "всичко или нищо". Това просто се случва - всецяло и всеотдаващо. Или не се случва...
Прегръщам те!
И още нещо - днес ми е двойно тежък ден - умря ни зайчето, Тропчо...Плакахме всички вкъщи, погребахме го в кутия с панделка. Когато човек влага обич, няма значение дали е към животно или човешко същество, идея или кауза, тогава раздялата винаги е неимоверно тежка. С дъщеря ми имахме дълъг разговор за смисъла на болката, за символиката на смъртта, за ритуалистиката на раздялата с любимо създание...
Е, така се случи. Две раздели. Едната - завинаги, а другата - все още е с отворен край...
цитирай
13. temenuga - Към vselena:
17.10.2008 01:51
Да...Душата...Рее се. Гледа отгоре. Знае отговорите. Иска само съизмеримото с нетленни категории. Другото са несъстоятелности...
Има Я, Нея, Любовта. Да. Не го забравям. И продължавам да летя - напук на всичко, което се опитва да ме приземи, и все по-нагоре дръзвам да се издигам мисловно. Защото Нея я няма сред прагматиката. Има Я високо, високо...
Благодаря ти за куража!
цитирай
14. temenuga - Към enjoy6:
17.10.2008 01:57
Да, може би е силно, защото бе родено на един дъх, синхронизирано с това, което се раждаше вътре в мен. А дали е хубаво - това не е толкова важно...По-важното е, че е преживяно.
Поздрави и...хубава нощ!
цитирай
15. temenuga - Към ivesa:
17.10.2008 02:03
Разбира се, че винаги съм се водела от тази мисъл в една връзка - научена съм на необвързване, знам смисъла му...Дори в 15-годишата си връзка /от която 10-годишен брак/ с бившия си мъж винаги съм била толерантна към свободата на партньора, макар че винаги, и в другите си връзки, неотменно съм била вярна - не толкова заради мъжа, колкото заради себе си...
За телесните усещание - знаех, че с този мъж те може би щяха да бъдат абсолютно несъизмерими с всичко друго, преживяно в некраткия ми земен път. Но...Остават други въпросителни. Трябва да ми се изясни цялостният контекст на ситуацията. Засега това е решението ми. Макар че е разкъсващо.
Поздрави и на теб!
цитирай
16. temenuga - Към viki11:
17.10.2008 02:05
О...Може би:)
Може би...
цитирай
17. temenuga - Към dressy:
17.10.2008 02:06
Да...Хубаво е усещането. Пречистващо.
Преминавайки през катарзиса, знаеш цената на раздялата с нещо, което цениш неимоверно...
цитирай
18. temenuga - Към bizcocho:
17.10.2008 02:08
...Доста си близо до истината...
Така е. Никакво обсебване не влиза в "схемата", обаче. Друго е. Много по-дълбинно. Борба на два свята, може би, които във видимото си различие, всъщност не искат /на инат/ да си признаят колко са сродни всъщност...Сложно е, безумно сложно - за преглъщане и преживяване...
цитирай
19. buboleche - най-трудно
17.10.2008 09:09
е да си тръгнеш, когато обичаш...После обаче, един ден, когато болката намалее, разбираш, че не си порастнал само като тяло, а като душата си вече в друго измерение - силен и някакси по-всеобхватно виждащ всичко - а именно, че нещата, хората, които обичаш, не ти принадлежат. Пускаш ги да следват своите нишки и само знаеш, че някога в някой друг живот пак ще ги срещнеш. И можеш единствено да се надяваш, че тогава те ще са минали своите уроци и този път ще те оценят. Ще разберат какво си, какво са имали и че колкото и трудно или лесно да са те имали в живота си, най-трудно е да те задържат. Разбираш нали? Аз отдавна разбрах... и сега ми е по-леко. Прегръдки.:)
цитирай
20. cornflower - Няма я
17.10.2008 09:47
тази чиста любов на земята. Аз отдавна съм се примирила и не я търся тук. За да не се измъчвам.
Възвишената любов е при Бога. Потърси я там...
цитирай
21. temenuga - Към buboleche:
17.10.2008 14:03
Ти отново си всевиждаща и всеразбираща...
Така е. Тръгвайки си точно в момент, когато желаеш с цялото си същество да се отдадеш на едно отдавна чакано усещане, хвърляш в лицето на тленните категории едно несъмнено предизвикателство.
А именно - в краткия отрязък на земното ни пътуване не е толкова важно да задържиш нещо - ВЪПРЕКИ, а да го пуснеш - ЗАРАДИ...Заради недпочинеността на Любовта на всякакво рамкиране и поставяне на забрани...
Знам го. И го правя с ясното съзнание. И с избистрено чувство. Още по-силно...
Прегдръдки и за теб!
цитирай
22. temenuga - Към cornflower:
17.10.2008 14:10
Да, може би е така...И не съвсем. Божествената любов се оглежда в душите ни, за да превъплътим поне частица от нея във взаимодействието на човешките души...Срещала съм такава любов - досегът на телата беше твърде мимолетен, но другото бе същественото. Макар че страдах неимоверно много, провързвайки се физически...
Сега се предпазвам от това точно. Може би е егоистично. Може би трябва не бягам от предопределеността на нещо да се случи. Не знам все още. Това е решението за момента. Но следват други моменти, смяна на ситуационни връзки, балансиране на чувства и разбирания...
А възвишената любов - да, тя е отвъд земната понятийна система...
цитирай
23. hristam - Когато си се докоснал
17.10.2008 16:12
до такава любов, е трудно да избягаш...Все едно да избягаш от себе си.
Аз не знам дали бих могла. А ти знаеш ли?
цитирай
24. temenuga - Към hristam:
17.10.2008 16:45
Сигурно...Права си. Честта, достойнството, себесъхранението, принципите, здравословните очаквания - всичко пооделно и накуп, просто може да се срине за момент. Момент, в който любовта премине през всички тях, като невидима сила - ментална, вечна, неоспорима, неподдаваща се на логични взаимовръзки. От това се страхувам...
Знам, че е трудно. Най-трудното, може би...
Ще науча дали мога...
И ще ти кажа:))))
цитирай
25. elineli - Бяла птичка си ми :)))
17.10.2008 17:42
Има истински зелено дърво някъде.Лети високо и ще го видиш :)))
цитирай
26. temenuga - Към elineli:
17.10.2008 17:48
...Има. Няма начин да няма...Това зелено дърво на надеждата - че съществува уютен клонак, в който най-после да свия гнездото си - отново, и този път - завинаги...
Летя, какъв друг избор имам:))) И по-високо, и по-високо...
Благодаря ти за това, че ми припомни какво единствено ми е нужно...
цитирай
27. eien - Не бързайте!
18.10.2008 03:23
Той ще Ви намери! С толкова много вътрешен заряд сте, заслужавате най-дорото! Така е!
цитирай
28. temenuga - Към eien:
18.10.2008 03:27
...Не бързам. Не очаквам. Не пресирам. Не задължавам. Нищо не бих могла да изисквам.
Ако той оцени - пътят назад не е категорично забранен. Но не преминавайки през моите вътрешни устои и изтривайки моите непоклатими критерии за любовното случване. Не е игра на нерви и принципи. Игра на светове е. Макар че толкова лесно бихме могли да се поберем в един свят...
Да, всеки заслужава най-доброто...
Чакам го!
Благодаря за окуражителния коментар!
цитирай
29. анонимен - Много силно и истинско ,
18.10.2008 10:12
богато , защото е пълно с любов !
Благодаря ти за споделянето , думи пълни с болка , но ме стоплят ...
цитирай
30. temenuga - Към vishnichka:
18.10.2008 13:42
Да...Сигурно се усеща силата на вложения заряд в думите ми - написах ги на един дъх. Няма как да не е истинско - това съм аз и моята болка от невъзможната невъзможност...Аз реших да е така. Можеше да е друго. Но не искам другото - сега.
А всъщност аз обърках ситуацията, когато би могла да бъде коренно различна - от страх, неверие, от струпване на предишния преживявания и генерализирани изводи...След което, благодарение на моята вина, посоката на случващото се помежду ни се преобърна грозно. Но аз осъзнах вината си, исках да я изкупя, но не и по начина, по който бях принудена...Не мога да живея с това абсурдно чувство! През достатъчно жарава съм преминавала в живота си. И една напълно неумишлена грешка не бих могла да изплатя с цената на нещо неоценимо...
Предпочетох да съхраня душата си. Този мъж наистина е уникален - може би най-красивият, интелигентен, провокативен, интуитивен, мъдър и талантлив, когото съм срещала. Но...
А подобни думи биха могли да стоплят душа, близка на моите отстоявани ценности...
И тук се сещам за една мисъл, прочетена в едно късметче - от тези, които се предлагат към кафето:
"Ако наистина обичаш някого, дай му най-скъпото си. Ако той те обича, няма да ти го отнеме".
Това е - игра на нерви, война на светове. Залогът е ни повече, ни по-малко от цитираното в мисълта. Страшно е...
цитирай
31. bovari - Странно!
18.10.2008 17:33
Вашите усещания са ми толкова близки:( Само дето аз не мога да си кажа толкова категорично, че съм повече душа, отколкото тяло и не вярвам, че защото "искам само всичко или нищо " това ЩЕ ме съхрани! Едва ли?:(
Когато четях текста, си припомних един стих на Далчев "Молитва" и тази част от него
" Научи ме, господи велик,
да живея като всички хора." - когато не приличаш на всички хора, си обречен да страдаш повече, защото искаш повече, но нерядко получаваш повече, дори когато не достига да го имаш за дълго ....това повече!:)
Желая Ви повече, за дълго!:)
цитирай
32. temenuga - Към bovari:
18.10.2008 18:18
...Близки са тези усещания на много жени, вероятно...
Разкъсана съм. В съня си пристъпвам към това, което яростно отричам - в разума и цялостното си съзнателно проявления като личност...
А съхранението на душата не преминава само през въздържането от нещо неистово искано. Не. Тук дилемата е друга, на друга, доста по-многоизмерна плоскост...
Прекрасно попадение с думите на Атанас Далчев...Синхронизирани са душевните ни вибрационни трептения явно...Точно в този момент, когато съм обречена да поема товара на страданието. За да пристъпя към заветното "повече"...А кога, и докога - Божа работа...
Благодаря Ви за интелигентния и разбиращ коментар!
цитирай
33. lubima - толкова хубаво е. . . и тъжно. . . . . . !
19.10.2008 13:01
толкова хубаво е...и тъжно......!
цитирай
34. temenuga - Към lubima:
19.10.2008 13:03
Тъжно е всяко разминаване - да...А думите - незаивсимо чии, отразили истинската болка, няма как да не са хубави, защото са безумно искрени и съдържат емоционален заряд...
Това е моментното състояние на духа. Но решението съм го взела, каквото и да ми коства...
цитирай
35. nadagr - Здравей!
20.10.2008 01:29
Не можем да се откажем от възможностите,които имаме.
Така че,давай да даваме.
цитирай
36. temenuga - Към nadagr:
20.10.2008 01:33
...Да, но има и по-ценни неща от възможностите, предоставени ни може би като предизвикателство към нашите собствени вътрешни устои...
Няма как да ...давам:) Всичко приключи. Той не ме приема такава, каквато съм, с моите ценности и невъзможност за понятието "неангажираща връзка". И аз не приемам. Няма обидени, няма наранени...Е, наранената всъщност съм аз, защото инвестирах чувства, т.е. те сами се породиха, неискани, нечакани, неочаквани...Проблемът е само мой. Никого не обвинявам...
Поздрави и ти благодаря да коментара!
цитирай
37. анонимен - Няма тъжно !Има истинско !
21.10.2008 00:49
Било ,каквото било ! Да дойде онова истинското ,без грим и преструвки ! Желая ти го и съм сигурна ,че ще го имаш !Поздрави ,че си отритнала сама пошлостта ,с цената на малко болка !
цитирай
38. temenuga - Към lidis:
21.10.2008 01:03
Така е! Права си! Гърчех се от страдание, докато взема решението, защото вътрешният ми подтик беше неудържим. Невероятно трудно е да въздържиш импулса си на страст и желание за себеотдаване към един наистина невероятен мъж - и физически, и интелектуално.
Но взаимността, която искам и която /може би/ заслужавам не се препокрива с евентуалната връзка, която бих имала с този човек...
Благодаря ти за пожеланието!
Дано по-бързо се появи това дългоочаквано докосване до истинските параметри на любовта! Имала съм това усещане. Знам, че съществува!
Поздрави и на теб - за смелото перо и непримиримата ти личностна позиция!
цитирай
39. kosara2008 - за теб...
21.10.2008 13:46
http://www.vbox7.com/play:6084eb8c

ти си тази песен...
цитирай
40. temenuga - Към kosara2008:
21.10.2008 13:59
О...Бях я забравила тази песен! Колко навреме ме гмурна в нейната красива същност...Точно навреме:)
Всъщност, да, няма място за драми. Запазвам прекрасното в спомена за този мъж - макар и нетленно /почти.../, има ли значение!? Споменът си е спомен. Може би дори остана по-прелестен в този си вид:)))
Благодаря ти!
P.S. И наистина е не по-малко красив и магнетичен от Ален Делон:) ...Но /много са "НО" -тата след подобно твърдение:)))/ Затова се оттеглих, спасявайки себе си...Би могла да ме разбереш:)))
цитирай
41. tini4 - Потресе ме този вопъл...
21.10.2008 15:12
Идва от сърцето, душата и тялото!
Разбираемо и вярно е - "полу"нещата дават, но преди всичко ограбват... И за да не загуби себе си, човек, макар и трудно си тръгва!
Да бъдеш обичана и да обичаш - желая ти го от сърце! :)
цитирай
42. temenuga - Към tini4:
21.10.2008 19:11
Да, усетила си ме...
От най-дълбинното на душата ми се изтръгна този вопъл. В момент, когато съзнанието и цялостната ми женска същност иска друго...
Но предпочитам да заровя този повик и да се вслушам в гласа на душата. Спомням си една мъдра сентенция: "Разумът иска. Душата знае."
Да, единственото, от което се нуждая, е да обичам и да бъда обичана. Другите полуварианти - просто ги загърбвам. Каквото и да ми коства...
Благодаря ти!
цитирай
43. gmihov - Слоно е.
21.10.2008 23:12
Сложно е.
Трудно е.
Да се проумее.
Да се разбере.
Как в душата
разждат се:
чувства,
обич,
мечти
и редом с тях:
болка ,
мъка
и тъга
по несбадвата мечта.
и във всичко това
да има човешка красота,
що човека извисава
и човешкото у наго,
без омраза и его съхранява.


цитирай
44. hazar - :):):)
21.10.2008 23:12
Нека съм откачена.
Нека съм всякаква.
Нека съм искрицата
листото
галещо те нежно...
цитирай
45. temenuga - Към gmihov:
21.10.2008 23:40
Така е...Необяснима е тази плетеница от човешки чувства, дръзнали да се появят, да живеят, да изтляват и да се раждат отново - като кръговрата природен...
Обичта и тъгата са неизменната брънка от пълноценното съществуване.
Но важното е човек да съхрани вътрешното си, висшето си "Аз" и да смекчи импулсите на Его-то, като даде шанс на истински добротворните лъчения на същността си да продължат нататък - по безконечната пътека, по която ние, човешките същества, бродим, търсейки любовта...
цитирай
46. temenuga - Към hazar:
21.10.2008 23:46
...Бих искала...
Но не би:)
Никой не иска нежността ми.
Е...
Поне засега...
цитирай
47. bovari - Песента е чудно допълнение!:) И ...
22.10.2008 11:06
Песента е чудно допълнение!:)
И малко усмивки , ако разчетем всичко като невъзможното "ТУК И СЕГА " за възможното "ТАМ И ОТВЪД" си казваме, много позитивно:))))) че едно е сигурно "Тук и Сега" е по-кратко, от "Там и Отвъд"!
Усмихнат ден!:)
цитирай
48. temenuga - Към bovari:
22.10.2008 13:30
Да, така е, клипът с песента на Стефан Лалчев /с когото дъщеря ми пее в едно вокално студио от 5-годишна, при неговата майка/ излезе предходния ден, като писах постинга, съвсем пасва като послание, затова я добавих...
Разбира се, че винаги има пространство за усмивки - дори не само малко:)
"ТАМ И ОТВЪД" е пристъпването към вечността на нетленни понятия.
А пътешествието на душите, срещнали се и разминали се /може би неслучайно.../, едва сега започва...
Усмихнат да е и твоят ден! Благодаря ти!
цитирай
49. buratino - Теменужка, мила дружка, да си &q...
23.10.2008 20:31
Теменужка, мила дружка, да си "откачен" никак не е лошо! В добрия смисъл на думата обаче!:)
цитирай
50. temenuga - Към buratino:
23.10.2008 20:40
О, да:) Да си "откачен" мъкне със себе си доста въпроителни и още толкова бели:))) Затова по този повод ме и кръстиха Теменуга Белята:)) Няма значение...
Трябваше да изкарам един страхотен /може би.../ уикенд точно в твоя град, но аз избягах...в последния момент. Защото просто ме хвана страх, че мъжът ще избяга от мен, няма да си спази уговорката, след като бяхме излизали вече няколко пъти, че аз ще съм зарязаната /отново/, и побързах аз да зарежа - за по-сигурно. И след това си стоях самотна в един мол /още бях в София и си гледах "Мамма миа" и си въздишах, а вечерта се тръшнах от страхотен грип.../
Е, след което ми се искаше да се самозастрелям, но стореното беше вече сторено - така бях решила вътрешно:)))
Развоят на събитията след това показа достатъчно ясно, че интуитивно съм тръгнала по верния път, и съм избрала да съм "откачена", защото, вярвай ми, всяка жена мноооого трудно би устояла на подобен мъж.
Ех...Оставам си само с прозвището Теменуга Белята:))) Това поне го мога безоткатно:))))
Другото - трябва да го уча:))) Ще карам трето висше:))) със специалност "Как да задържа мъж, когото истински харесвам и в когото дори се влюбвам" :))))
Поздрави!
цитирай
51. buratino - За тези неща образованието не по...
23.10.2008 20:44
За тези неща образованието не помага!
цитирай
52. temenuga - Към buratino:
23.10.2008 20:52
Ох, колко си прав:)))...
Така е.
Сега и да се тръшкам, и да не се тръшкам, сама си го избрах. Но все си мисля, че ако мотивацията на този "Ален Делон" не беше свързана само с физически интерес, щеше да намери начин да ми прости...Явно е било само това. Няма лошо. Но просто е нямало смисъл тогава...Когато човек приема другия и на духовно ниво, винаги има шанс да разбере и да прости. Винаги.
цитирай
53. gothic - "Разумът иска, душата зна...
23.10.2008 21:48
"Разумът иска, душата знае" - това е най-точното! Сигурен съм, че точно ти ще откриеш "пътя"...Успех!
цитирай
54. temenuga - Към gothic:
23.10.2008 22:08
Така е. Винаги се обръщам навътре към себе си, за да търся верните отговори, дори когато обстоятелствата отвън крещят други, уж по-приемливи...
А "Пътя" още го търся...Лутам се. Строполявам се понякога, обезверена и останала почти без дъх. Но се отупвам от праха и пак потеглям:) Няма начин...
Благодаря ти!
цитирай
55. margoto - Ти си...
23.10.2008 22:55
Нежна душа. Но не и слаба! А пътя...той е винаги някъде там, пред нас. Ще го намериш.:)
цитирай
56. petdoshkov - Добре де, но
24.10.2008 08:38
Прочитът на отговорите нв коментарната част показва, че не е толкова лошо положението, понеже според Вас нещата са се развили предвидимо.
Според мен Вие се влюбвате в представата за човек, а не в плът и кръв.
Ако се отърсите от априорните визии за друг, които не са основателни, и не търсите вашите реализации (екстраполирайки ги в бъдещето), нещата между Вас и света ще се хармонизират.
Животът не изисква емоции, а изисква вървене по пътя.
Щом не е онзи, който за Вас да е с главна буква, то не е.
Спокойно карайте, не може да искате нещата да се моделират, както на Вас ви се иска.Има и карма, нали.
Не забравяйте, че и другият преценява.
Оставете нещата, те ще се избистрят. 21 век е - не страдайте публично.
Винаги се случва това, което трябва да ни се случи. Случките са за добро.
цитирай
57. temenuga - Към margoto:
24.10.2008 12:44
Може би си права...Душата ми е нежна, но съдържа и незнайно откъде изровена сила...Вървя по пътя, посоката е само една - напред. А длаи е верният - времето ще покаже. Ако не е - винаги има и други пътища, ще ги търся интуитивно...
Благодаря ти!
цитирай
58. temenuga - Към petdoshkov:
24.10.2008 12:49
Така е. С разумната и логически обоснована част от себе си признавам това. Но не мога да изтръгна от себе си емоциите и да стана едно прагматично същество, лишено от чувства, копнежна тръпка и способността да мечтае...
А иначе - много сте прав за това, че и другият преценява. Така е. Аз си тръгнах първа, след което съжалявах неимоверно и търсех пътя към прошката...Но не ми я дадоха. Значи така е трябвало. Отрсещната душа не е била за мен...Иначе събитията щяха да поемат в друга посока...
Сигурно случилото се е за добро.
А всъщност нищо не се е случило, освен, че се влюбих отново безразсъдно...
Благодаря Ви за задълбочения коментар!
цитирай
59. waterlily - temenuga,
30.10.2008 17:14
силна си! А може би и viki11 е права? ;)
цитирай
60. temenuga - Към waterlily:
30.10.2008 19:29
О, да...Оказа се, че съм силна...Нямам друг избор всъщност:)
А viki11 е права, но...До там може би няма да се стигне...Е, разминавания се получават в този живот. Трябва да ги преглъщаме. Няма начин:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: temenuga
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1550276
Постинги: 137
Коментари: 4958
Гласове: 44794
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31