Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.09.2008 11:37 - Тежестта на решението
Автор: temenuga Категория: Лични дневници   
Прочетен: 9665 Коментари: 42 Гласове:
0

Последна промяна: 07.10.2008 23:17


image

Когато една човешка душа е на кръстопът, кардиограмата на сърдечния ритъм е накъсана - ту биеща в бясното темпо на прескачащите се един друг въпроси, ту примираща и почти сливаща се със символичната линия на смъртта...
На този кръстопът, където са поставени много, прекалено много дори, ветропоказатели - лъжовни, примамващи, водещи към пътища наникъде, си длъжен сам да застанеш с лице към ураганната сила на вятъра.
И да притвориш очи, заслушвайки се само и единствено във вътрешния си глас...
И игнорирайки натрапчивостта на понякога тотално лъжовни очевидности, да тръгнеш бавно, но уверено по пътеката на собствената си душа и да прогледнеш с вътрешния си взор към тайнството на Избора.
Този, който те води към сливане на твоя път с Вселенския израз на хармоничното съществуване.
Този, който не се подчинява на външен натиск за вземане на кармични решения - такива, към които си длъжен да пристъпиш самостоятелно.
Тъй като всеки вменен избор би бил като камък, с който замерваш изражението на собственото си достойнство. Нямам право на внушения отвъд разумната цялост на моя себеизраз.
Нямам право да следвам хипотетични истини, които, потопени в моя светоглед, не се съчетават с посоката на вътрешния ми ветропоказател.
Поемайки всички сблъсъци с ураганните завихряния, заставам в центъра на бурята, там, където би могъл да бъдеш всмукан от вихрушката, или катапултиран към спокойни въздушни пространства.
И правя своя Избор - отблъсквайки песента на сирените, отричайки всичко онова, което външни обстоятелства ми налагат.
Правя, може би за първи път в живота си, своя избор, продиктуван от отгласа на моето сърце, в моя душевен мир, който се съдържа в разума на моето съзнание.
Поемайки избраната посока, не считам избора си за провал, напротив.
Научавам в ускорени темпове уроци на Съдбата, които вплитам в житейската си тъкан.
Като Вселенска притча запазвам изкристализиралата мъдрост, натрупана от случилото се, и я подреждам в рафтовете на скринa на живота - там, където фалшивите понятия се сриват главоломно под натиска на истината - за мен самата, за моето място, за моята роля.

image

image

Ето - това е решението, което взех.
Оставам плътно до нея, в контекста на живота ни, който е най-добър за нея, не за мен, а всъщност това определя и моето добруване...



Гласувай:
0



1. viki11 - Чудесно постижение. А аз преди г...
03.09.2008 14:54
Чудесно постижение.
А аз преди години много исках да не ме впримчват в подобни ... нужди.
цитирай
2. enjoy6 - Когато си на кръстопът
03.09.2008 20:56
обикновено спираш и се замисляш, отговора на въпроса дали не грешиш намираш едва напред във времето, затова обикновено поемаш посока подсказана от подсъзнанието, а не от разума.
А, друг е въпроса, че в последствие почти винаги се оказва, че посоката е била вярна/поне при мен е така/, но случай, че смело си поемам отговорностите и задълженията!
Успех Нуши!
цитирай
3. gothic - Успех и от мен...:)))))
04.09.2008 12:06
Успех и от мен...:)))))
цитирай
4. avangardi - Да бъде волята ти Господи,
04.09.2008 12:51
нека да добруват в избрания път. Амин.
Успех и щастие от мен, с много обич - Илка
цитирай
5. enjoy6 - Отлично решение!
04.09.2008 17:57
Радвам се за вас двечките!
Поздрави и многоооо усмихнат път!!!
:)))))))))))
цитирай
6. feq - И,... както казва най-сладурският философ Мечо Пух...
04.09.2008 19:30
На най-важните кръстовища в Живота ни понякога няма пътни знаци!
Трябва да следваш сърцето си...
Аз също съм направила подобен избор,...
и не съжалявам!
Целувки двечки - за вас!
цитирай
7. cindy - Извинявай, но защо си все толкова сериозна ? :)
05.09.2008 16:12
Защо не се позабавляваш за разнообразие? Сигурно го правиш, но вътрешно си все сериозна. Малко здравословна "лудост" няма да ти навреди :)
Успех! :))))))))
цитирай
8. buket - Трудно е...
09.09.2008 18:59
Когато душата е на кръстопът. Все пак добре е, да е само "трудното". Освен вътрешния глас, нужен ни е още един глас, наш, "резервен", който да опростява нещата...и да останат колкото се може по-малко "проблеми". Да, отстрани е лесно.
Но да осъзнаеш ролята си в живота, главната, това е вече постижение, "решение",нова основа, от която може да се започне, наново...
Това дава най-необходимото на човека, уравновесеност, спокойствие, увереност, успех!
Дори и да остане единствен, личен, твой...ще бъде от полза и за други...
Ето че успехите станаха два.:))
Е, просто така си мисля.
Добро настроение ти желая.
цитирай
9. tota - - Тежестта на решението
09.09.2008 21:59
"Ето - това е решението, което взех.
Оставам плътно до нея, в контекста на живота ни,който е най-добър за нея, не за мен, а всъщност това определя и моето добруване..." Това е решението на сърцето и разумът на една майка. Поздрави за решението!! Нежно Ви прегръщам и двете и Ви се радвам от цялата си душа!! Бъдете щастливи заедно!!
цитирай
10. temenuga - Към viki11:
12.09.2008 12:16
...Не знам какво е постижението ми...И дали може да се нарече такова...Всъщност правя това, което мисля, че би трябвало да направя, след време ще се разбере дали съм постипила приемливо или съм сторила грешка, но засега - това е:)
цитирай
11. temenuga - Към enjoy6:
12.09.2008 12:19
Така е! Подсъзнанието ни сочи пътеката на мисълта, която има способността да се материализира...
Мисля, че съм следвала моя вътрешен глас и се надявам той да е прошепнал верният начален тон, около който душата ми ще запее песента, която най-много подхожда на моето амплоа...
Благодаря ти за мъдрите думи!
цитирай
12. temenuga - Към gothic:
12.09.2008 12:21
Благодаря ти! Както винаги, си много добронамерен! И да не е успех, поне да не е неуспех:)!...
цитирай
13. temenuga - Към avangardi:
12.09.2008 12:23
За пореден път ме трогваш, Илка!
Твоята благословия, вярвам, е в съчетание с Божията воля, която ръководи и твоя път, тъй като си добър човек, с благи помисли, които претворява в достойни псотъпки!
Бъди благословена!
С обич - Теменуга и Дидка:) /тя е до мен сега на работа:))) и се караме за компютъра:)/
цитирай
14. temenuga - Към enjoy6:
12.09.2008 15:52
Да! И аз вярва, че това е решението, което е точното за този момент! Взела съм го със сърцето си, в съчетание с разума, значи би трябвало да е единственото възможно!:)
Поздрави!
цитирай
15. temenuga - Към feq:
12.09.2008 15:55
Така е, чувствам те достатъчно близка - и като душевност, и като житейска опитност може би...
Така че - прав е Мечо Пух:) Сещам се и за друга максима: "Разумът иска, душата знае...". Е, това е добре, че този път те са в синхрон в исканията си и познанията си:) /сърцето и разумът:)))/
Целувки - от двете ни!
цитирай
16. temenuga - Към cindy:
12.09.2008 15:58
Колко си права!!! Свръхсериозността през последните месеци ми довлече доста дози мъдрост, но и доста бели коси на главата..., както и външни и вътрешни /душевни;)/ бръчки...Е, оцелях, но май е време за ...купон:)!!!! Стига толкова мъки и болезнени лутания:) Омръзна ми! :))))
Поздрави и ти благодаря за влетия живец в твърде меланхоличния ми живот напоследък!
цитирай
17. temenuga - Към buket:
12.09.2008 16:01
Ти винаги внасяш нужната умереност във възприемчивостта на свръхнаситените ми с емоция постинги:)
Да, така е, освен вътрешния избор, съществува и някаква /макар и често хипотетична/ обективна истина, която съществува, за да подреди действителността по оптималния начин, за да не страда никой /поне не в драстична степен/, а да научи житейските си уроци, трупайки мъдрост и добивайки устойчивост...
Благодаря ти за коментара! Желая ти хубави почивни дни!
цитирай
18. temenuga - Към tota:
12.09.2008 16:03
Благодаря ти за дистантната подкрепа! Нали знаеш, че душите човешки имат способността да се докосват, макар и от разстояние, тогава, когато са близки по усещане и световъзприятие...
Прегъдки и за теб - от нас двете /докато пиша отговори на коментарите, дъщеря ми е с мен на работа:)))/!
цитирай
19. eien - Добро и мъдро решение
14.09.2008 09:33
Още По-Хубавото предстои!
цитирай
20. temenuga - Към eien:
14.09.2008 12:40
Така е, решението, според мен, е добро и единствено възможно за момента. Дали е мъдро - времето ще покаже...
За за "Още По-Хубавото" - ДАНО!!!...
цитирай
21. viki11 - Споко бе, още по-хубавото предс...
14.09.2008 15:57
Споко бе, още по-хубавото предстои.
Трай си.
Кво се напъваш.
Купонясвай, някой да ти е пречил.
Всичко си има край.
Пък тез тайни дълечни връзки от разстояние, забрави тая. няма такъв филм, поне не е в моя кодекс морален.
Не, че нещо е ясно от цялата тая група от думи, но май нацелих смисъла.
Както мъжете искат едно и също, купон. Нека им го дадем.
А на себе си , спокойствието без тях.
И да си пожелаем успех.
Правилно разбрах, нали така.
цитирай
22. viki11 - ТОва да намериш добро тук е чудо. ...
14.09.2008 15:58
ТОва да намериш добро тук е чудо. Така че давай, както ти дойде. Нищо ново под слънцето.
цитирай
23. viki11 - Решението не е тежест, то е развр...
14.09.2008 15:59
Решението не е тежест, то е развръзка, щастие. За каква тежест говориш изобщо, нещо си имаш проблеми.
цитирай
24. helios - temenuga, Поздрави за решението!
14.09.2008 22:17
С много обич и нежност! Желая ви успех!
цитирай
25. anlov - Така постъпват само майките.
14.09.2008 22:31
И според мен, не само че никога не съжеляват после за това, но приемат накрая стореното като най-скъпоценния за тях венец на живота си.
цитирай
26. cindy - Ами идвай ми по-често на гости :)
15.09.2008 12:09
Да се позабавляваме по света и у нас ... :))))))))
цитирай
27. temenuga - Към viki11:
15.09.2008 16:46
Не, не позна този път:) Иначе имаш нюх за житейските плетеници...
Не е свързано с мъж моето решение, а с местоживеене, работа, кариера, финансови въпроси и т.н. съвсем прозаични неща. Избрах това, което е по-добро за детето ми. Загърбвайки това, което /може би/ е по-добро за мен...
Чисто и просто:)
Мъжете засега съвсем не са на дневен ред, никакви тайни връзки нямам - нито от разстояние, нито отблизо:) Това си е голата истина, за жалост /а може би за щастие:)))/
цитирай
28. temenuga - Към viki11:
15.09.2008 17:23
Чудото на доброто си е чудо навсякъде, дали тук, или където и да било...
цитирай
29. luben - Какви хубави мисли
16.09.2008 13:29
в контекста на разни урагани и тем подобни ;)

Преди доста години и аз постъпих така. И не съжалявам. Днес момчетата ми са големи, щастливи и готини. И ... междувременно - имаш време от време на време и за мен. Кръстопътите по пътя просто ми позволиха да следвам моя път, при това - и с малка лента за движение за мен ;) Но като цяло - избрала си правилното! Според мен!
цитирай
30. temenuga - Към viki11:
19.09.2008 15:46
Всеки си има проблеми, не отричам, че имам такива, особено в момента, но и не отричам, че успешно се справям с тях. След вземането на решение има облекчение, естествено, тежестта беше преди това, имах точно това предвид, като съм написала "тежестта на решението". А и всеки има права да използва думите, както го чувства най-добре за себе си, отвън не може да се съди за лични изживявания и избори, никога не го правя спрямо хората, имам вродено и доразвито чувство на емаптия.
цитирай
31. temenuga - Към helios:
19.09.2008 15:49
Благодаря ти! Доста ми коставаше това решение. Лишавам се от работа, за която цял животсъм мечтала и на която се чувствам на мястото си, оценена и уважавана. Но не мога да си позволя да остана в София поради чисто материални причини...Това е. Нямам право на избор, за жалост...
Поздрави!
цитирай
32. temenuga - Към anlov:
19.09.2008 15:51
Прав си! Никога няма да съжалявам за решението си, макар че откъсвам част от моята мечта за себереализация. Другото е по-важно.
цитирай
33. temenuga - Към cindy:
19.09.2008 15:52
Аз редовно ти идвам на гостив блога ти да се забавлявам:))) Но по света и у нас - малко трудно ще ми бъде:))))
Поздрави!
цитирай
34. temenuga - Към luben:
19.09.2008 15:56
Да...Урагани бяха вътре в мен, но както и да е:) Всичко се уталожва. Постепенно. Мъчно ми е. Но това е единственият правилен път. Поне за момента.
Благодаря ти за разбирането!
цитирай
35. exelopea - Поздравления-приятелко!!!
07.10.2008 23:10
Този,изказ го чакам да се случи от години,и ми харесва наистина-преобръщането се е случило,и наистина-сега звучиш като една цялостна хармонична и силна личност,която знае-вече има тази опитност-как да взима трудни решения,със сигурност и убеденост,които идват точно от този изстрадан опит-това не се учи от книгите,това се преживява.Имаш силата продължавай напред със същата убеденост.Успех!!!
цитирай
36. temenuga - Към exelopea:
10.10.2008 23:19
Благодаря ти, скъпа приятелко!
Ти самата знаеш колко дълъг и болезнен беше този път дотук...
Радвам се, че звуча така. И това е моето вътрешно усещане и непоколебим заряд, който превъплъщавам в мисли и действия.
Права си - това не се учи от книгите, а преминава през теб като неотменен живителен сок, който пробужда заспалите душевни гънки и вещае плодовита зрялост...
Дано успехът ме споходи - изстрадан и заслужен!
Прегръдки!
цитирай
37. victoriavselena - когато са ти ясни
03.11.2008 09:49
и известни личните ти морални ценности и ввзимаш решенията си съобразно тях, тогава всичко става много по-лесно и просто и постигаш нещата без да правиш жертни или да "плащаш висока цена". Успехи.
Отдавна не бях влизала в Блога ти и сега те четя зажадняла. Приятно и интересно е да ти погостувам. Благодаря ти.
цитирай
38. temenuga - Към victoriavselena:
03.11.2008 14:22
Така е - системата на моите ценности ми диктува моя избор. Не правя жертва и не плащам нищо. Просто следвам своя път...
Благодаря ти за добрите думи! Аз също винаги се потапям в мъдростта и осъзнатостта на думите с удоволствие.
цитирай
39. viki11 - Всеки има много трески за дялкане. ...
02.01.2009 11:32
Всеки има много трески за дялкане. Обикновено не ги забелязва. И от нашите решения зависи, колко много ще са те, и къде ще са отстранени.
Ако сме раними, просто спираме достъпа. Уверявам те, много помогна. А аз бях ранима. Сега няма кой, защото е залостено.
Не, не те съветвам да ме копираш. Това е лично моята ситуация. Това беше верният избор. Твоята си е твоя.
ВСе пак се радвам, че съм взела правилния избор. Няма нужда да се оставяме да ни нараняват,... въпреки нежеланието си! Обикновено винаги е ВЪПРЕКИ.
цитирай
40. temenuga - Към viki11:
03.01.2009 02:46
Така е, треските за дялане са доказателство, че не сме восъчни фигури от музея на Мадам Тюсо...
Не знам дали бих съумяла да преустановя достъпа до себе си...Май съм твърде открита, повече, отколкото би трябвало...
Но това съм просто аз, явно човек не може да се променя, поне не радикално...
А за "въпреки" - така е...
цитирай
41. viki11 - Просто ти не можеш като мен. Защото ...
04.01.2009 14:09
Просто ти не можеш като мен.
Защото не си уязвима по същия начин. Имаш си механизми и за настъпление.
Затова казах, не смятам, че това е и твоят избор. Той е моят вариант.
Видях на какво са способни, страдах, и сега страдам, но по друг начин. Ако някой е наистина стойностен, няма нужда да се нагаждаш. Но ако те е лъгал, лъже и ... ЩЕ лъже. Както и другите около него.
Няма смисъл да очакваш нещо повече.

Жените имат друг вид уязвимост, много по-различна от мъжете. Разликата е, че някои жени въпреки това могат да се предпазят. Могат. Освен горчилката друго няма да им бъде причинено.
И ако това подлудява упоритите мъже, свикнали на победите си, значи мъжът не е наред.
цитирай
42. temenuga - viki11:
06.01.2009 17:57
Да, всеки има своите уязвими точки, които са различни, както и тяхната конфигурация и интензивността, с която могат да болят, са различни...
Права си, ако някой е лъгал, пак ще лъже...
Друг е въпросът, че мъжът, който не беше се появил още, когато писах този постинг, не ме е лъгал май...Всъщност почти сигурна съм, че не ме е лъгал...
Сигурно и той е уязвим по своему...Доста уязвим. Може би нещо не разбрах за него, нещо съществено...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: temenuga
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2417901
Постинги: 152
Коментари: 4956
Гласове: 45014
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031