Е, то /спокойствието/ е сигурно съвсем временно:)
Също така е ле-е-е-ко подозрително /тъй като е безобразно хубаво:)))/.
Още повече - много неочаквано е, макар и "предплатено" с поредица страдалчества във всякакъв аспект...
Да, но затова пък имам дързостта дори да му се зарадвам. Защото, ако и това пропилея, после /след неминуемата кратковременност на красивото случване.../, отново ме очакват дълбаещите въпроси и неизменното лоно на ежедневната събитийност...
Така че - сега ще се радвам. Макар да е нетрайно и обещаващо /може би/ нови заплитания на емоционални възли.
Беше ми хубаво - познато хубаво, и същевременно с това - обагрено с непознати оттенъци на една позаровено навътре в спомена усещане.
Но въпреки всички повели на разумното световъзприятие, аз пак, неизменно, безотказно по рачешки /връщайки се назад, назад, там, където съм била помилвана от щастливи проблясъци/ засилвам орбитата на житейското въртение към някаква безумна посока, без ветропоказател и белязана с пълната липса на пътни знаци...
Там, в безвремието на една родена от съзнанието поляна на чувствата, си позволявам да вдишам...глътка спокойствие...

...По калдъръма на новата ми и твърде необичайна житейска пътека започвам със стъпка, която си позволих. За да не се самообвинявам след това, че потапяйки се в житейските дълбини, пропускам искрящата истинност на едни мигове, които нямат втори дубъл...

Ето и няколко снимки от последните ми дни /по-малко от седмица/, от най-неочакваното за мен събитие няма снимки:) Но пък не съжалявам изобщо. Въпреки че не проектирам бъдещи случвания в тази насока, твърде болезнено би било, ако те забравят да се материализират. Нека си остане чарът на вече случилото се...
...Бях в моя Бургас. Бях с моята дъщеря /тя все още е там, пътувам всяка седмица, за да съм с нея, докато дойде при мен в София/.
Бях с един мъж, който  като че ли метеорит довлече обратно при мен /и най-вероятно, с космическа скорост ще прибере в някоя съседна галаткика:), или директно в черна дупка:)/.
Бях на семинар в Троянския балкан - едно място, което успях да усетя многозвучно. Беше наистина хубаво.
Това е:)
Преди да замрънкам отново, ето ме...почти щастлива:)))

И продължението от следващата седмица в моя любим Бургас...



















На рождения ден на дъщеря ми - за съжаление бяхме само за час заедно на празника й и потеглих с нощния автобус за София...

на живота "Искряща истинност на едни мигове"
Прегръщам те Теменужке-дружке!

почти?!:)
Поздрави!:)))

радостно...обещание ...намерено...прелест си...ех, този втори дубъл...какво пък ти вече знаеш...заместителите също не са за изпускане:)безрезервно, без остатък...после ще го мислиш/:))))-...топли ме щастието ти нека е пълно... с обич!...за теб,за теб!

Толкова ми харесаха и двата ваши постинга(предишния и този) Възхищавам се на волята и решителността ви да вървите все напред, възхищавам се на тези редко срещани женска искреност и откритост, на смелостта ви да вървите срещу вятъра, срещу житейските бури и предизвикателства. Възхищавам се на струещите от вас оптимизъм и дълбока родителска обич!
Искрено ви желая да осъществите своите мечти.
Успехи и все НАПРЕД!

Всеки хубав миг е неповторим и няма аналог. Изживей го пълноценно и го съхрани дълбоко в душата си, за да ти дава сила във времето напред. Усмивки и топли прегръдки за теб. :)

Да, хубаво е, но само че на шеговитата снимка с двете чаши /а аз всъщност почти не пия:)../ е "увековечено" не вино, а троянска сливова ракия /от която само си опитах:)/ и бира. Но няма значение съдържанието на чашите, а важно е съдържанието на емоционалния пълнеж:) Това са новите ми колеги и някои от участниците в семинара, както се вижда, добра координация протича в новата работна среда:) Не мога да се оплача:)
Благодаря ти, Илка! Отново си толкова приятелски звучаща! Хубаво е...
Приятни почивни дни ти желая! Е, моят уикенд няма да е така искрящ като предходния, но не може да се случват чудеса всеки ден:))) Така повече се открояват на фона на рутинното живеене...
Поздрави и прегръдки!

Е...Не може да има плно щастие...Това отдавна съм го осъзнала. Но щом се осмелявам да кажа, че съм била почти щастлива, значи е било дори повече от почти:))))
Поздрави и хубави събота и неделя ти желая!

Ех, колко са хубави твоите думи...Като накъсан, пристигащ на повеи, на нежни пресекулки, бриз от морето...Да, за втория дубъл - доста си мислих...Но в крайна сметка, с този мъж сме имали толкова "последни" дубли, и накрая - хоп, ново, ненадейно вмъкнало се в житейския ритъм, случаване, което ни разтърсва /поне мен.../. Не му мисля много-много. В крайна сметка, лято е:)))
А дали щастието някога ще ме свари напълно готова да го приютя /почти/ изцяло...Дано...:)
Нека обичта ти се върне като красив бумеранг и към теб, kosara!...

Благодаря за топлите слова!
Не знам дали съм достойн за възхищение, това си е моето перманентно състояние, макар и обагрено с временни пропадания в примката на тъгата или дори отчаянието...
Нямам друг избор. Няма друг път. Следвам Избрания път - с любов и неотменност. Всеки неблагоразумен завой би ме запратил към грешни избори и кривуличения, на които нямам право...
А за мечтите - да, винаги съм ги имала, сега като че ли вече започнах и да действам, за да ги приближа до себе си - като събитийност...
Благодаря Ви още веднъж! Много успешни дни и на Вас желая!

Права си! Съхранявайки красивото усещане за Мига, продължава вътрешното зареждане на външното проявление на душата ни - чрез нашето излъчване и действия...
Ще се опитам да гох запазя за по-дълго!:)
И за теб - усмивки и прегръдки, с топлота!

И да създаваме красиви мигове. За себе си,за другите.
:)

важното е, че не си пропуснала миговете.
Нека цял живот да те сгряват. Те са за това.
Сигурно са били уникални.

За теб и твоето слънчице!
Има, има много хубави дни. Вярвай!

орбити на житейското въртение не рядко ни объркват, но и дават едно хубаво усещане за бъдеща желана посока. Мечтите и желанията у нас умират трудно, а има моменти, когато те са така живи - сякаш усещам как се радваш на новото, което правиш и което ти предстои. Което пък гарнирано със стръкче временно спокойствие и поднесено със студено (за сезона) безобразно хубаво (което се пие) си е нещо, заради което заслужаваш хиляди усмивки :)

Така е. Хубавите мигове са несравнимо по-малко от останалите, не толкова хубави, или направо нехубави:)))
Затова се запечатват - като реликва, и се пазят...

Да, не ги пропуснах. Не съжалявам. Макар че си понесох последиците...
И пак бих казала - не съжалявам:)
Уникално е всяко хубаво нещо за определения момент...

Благодаря ти! Да, има хубави дни, за жалост, са прекалено малко в моя живот, затова им посвещавам тук подобаващо място, за да си ги спомням...:)
Е, това не ми пречи да продължавам да вярвам и да се надявам на по-добри дни, всъщност, не само се надявам, а и действам, само дето резултатите не са очакваните...Нищо, все пак правя нещо, не бездействам:)...
Поздрави!

Как добре си го формулирал - отново:)), имам предвид посланието към мен, което, обаче, за жалост, май не е твърде актуално за сегашния ми период...;) Е, това е животът, при мен всичко е така - секунда щастие и после...цял век самота:) Свикнала съм, не мрънкам:)
Има и бъдеще, що е време, напред е:)...

Слънчево лято, и есен, и зима!:))))
Попътен вятър!
Поздрави!:)

да ти се случват само хубави и добри неща,защото ги заслужаваш..както и дъщеричката ти заслужава готина мама!!!!...прегръдки

струи от споделеното и особено от снимките!
Радвам се за теб и Честит Рожден Ден на хубавото цвете до теб!
Всичко най добро и на двете ви!
Хубава съботна вечер!

Благодаря сърдечно за пожеланията!
Дано се усмихне моето лято - повече, отколкото в настоящия момент...:) A есента донесе зрелия плод на мъдростта, която ще ми помогне да се чувствам заредена с повече топлина за зимата:)
Поздрави!

Е, тъкмо написах коментара, и той изчезна безследно в небитието:) Нищо, в общи линии писах, че по Закона за Вселенската гадост, си платих солено за глътката спокойствие и щастие, може би защото ми беше паднало от небето:))))
А иначе - всеки заслужава да му се случват добри неща! А дъщеря ми безспорно заслужава да има усмихната мама;))
Прегръдки и за теб!

Благодаря ти! Оптимизъмът никога не ме напуска, да..
Нямам друг избор, просто нямам. Щастието бе съвсем мигновено, но аз съм подготвена за неговото противовесно проявление:))) Затова не мрънкам:)))
Благодаря ти и за хубавите пожелания относно дъщеря ми!
Поздрави и ползотворен ден!

Да, честито за изживяните случвания, които нямат втори дубъл. Значи не си била толкова плашлива!!! Просто зависи от мъжа.

Още по-прекрасно е, че винаги ще се сещаш за това, прочитайки написаното и то ще те топли през целия ти живот.
Благодари на метеорита, който ти довлече този мъж обратно. И нека очакваме случванията ви в бъдеще.
Отново ти пожелавам успех в това, към което се стремиш и действаш уверено! :)
Нека всички се учим от значимите за нас уроци!

Да, много съм смела, когато няма какво да губя. С този мъж връзката беше приключила, още преди да замина за София. Това беше последната ни среща - чакаше ме в 2.30 в полунощ, когато пътувах от София за Бургас /всяка седмица го правех това убийствено пътуване/. Това беше. Без последствие след това. Никога няма да има нова среща помежду ни. Нито искам, нито той, предполагам, нито желая дори да знам какво става с него. Метеоритът премина окончателно в друга галактика или просто се поспря на друга планета:))) Никакви случвания с този мъж повече няма да има.
Сега, половин година след това, осъзнавам, че загубих, защото се уплаших, че има какво да губя...Това бе уловката съдбовна. Е, втори дубъл няма наистина...Но ситуацията бе различна. Сега се влюбих истински. Има разлика, съществена.