Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.06.2008 00:57 - Раздвижване на пластоветe
Автор: temenuga Категория: Лични дневници   
Прочетен: 18311 Коментари: 62 Гласове:
1

Последна промяна: 27.06.2008 16:52




Дойде време.

Не за отмъщение, което по своята същност е белязано с нечистоплътни помисли.
Не за реабилитация, защото няма обективна истина, всеки си има своята такава.
Не за ново втурване към зациклящия кръг с ранг на свръхестественост,  в който събитията се редуваха до втръсване, в сънен унес, като в емблематичния филм с Ан Макдауел и Бил Мъри "Омагьосан ден". Не.
Смених траекторията на летящия към цялостната ми същност метеорит - на опустошителна галактична свръхмаса,  застрашаваща  устоите  ми  и  обричаща  надеждата на вечен стон и регенериращи опити да възкръсне нещо обречено...

Смених посоката на моите планове.

Имах доста солиден житейски тренинг преди този пореден болезнен опит. Не ми беше особено трудно. Направих го рязко. Така боли интензивно. Но кратко.
Поех риска да преобърна посоката на живота си. Надявам се - за добро. Не се почувствах досега орисана да изживявам дълготрайност на чувствата, а от споделеност бях досегната за кратко, макар и изпепеляващо...
Сега е друго. Дори успях да отблъсна желанието на мъжа, направил опит за драстично потъпкване на монолитна част от достойнството ми, да дръзне да наруши целостта на моето окончателно решение.

Сега съм друга.

Не слушам леещи се слова, инкарнирали многовековна подлост.
А усещам.
Фалшивостта, осезаема дори чрез порите на тялото - като почти убийствен радиационен фон.
Отблъсквам студеното послание на празния поглед. Съзирам отвъд благовидната усмивка, скрила мътни помисли.
Виждам със сърцето. А то не просто шепти, а крещи неистово:
"Бягай. Спасявай се. Но не бързо. Да не му създадеш удоволствие, че не си надмогнала обидата. А с гордост. Спокойно. Хладнокръвно. Като жена, която знае, че заслужава уважение."

Звуча за първи път така в живота си.

Досега прекланях глава и ровех във всички гънки на съвестта си за остатъчна вина /измислена, вменена/.
Търсех път за компромиси, отвъд разумните очертания на приемливата толерантност.
Мислех, че това е едно неизлишно благородство.
Така е било за онези конкретни ситуации сигурно.
Но не и сега.
Сега за първи път се чувствам удовлетворена от моето излъчване на силна жена. Чух комплименти, които исках да чуя преди. Тогава слушах други, неискрени. Сега бяха последни. Най-вероятно наситени с повече доза искреност. Защото когато нещо си отива безвъзвратно от живота ти, нещо, което е било втъкало в съществото си обич към теб, тогава, едва тогава, го оценяш...






Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. feq - Крайно време е да дойде времето...
04.06.2008 05:50
Промяната е вече действие, усещам!
Напред и смело...ти си силна!
цитирай
2. ddima - Здравей ,temenuga
04.06.2008 10:32
Преди 11-години, "Смених траекторията на летящия към цялостната ми същност метеорит ":))) и вече 11-години се чувствам удовлетворена -силна и свободна жена....:))))))
Усмихнат ден!
цитирай
3. henzelski - "Сега съм друга..."
04.06.2008 10:32
Може би...
Едно мое стихотворение завършва така:

И трябва
всеки ден да си го казвам,
за да повярвам.

Лек ден ти желая! ;)
цитирай
4. kosara2008 - *боли...но кратко*
04.06.2008 10:39
и *излъчване на силна жена* и още ..всичкото в тази изповед, ред на осъзнатата светлина и неповторимост която носиш!!!!!!!!!!!!!!!!!! бъди друга,можеш го...събрана...полетът на Феникс!!!
цитирай
5. cindy - Не бъди толкова сериозна :)
04.06.2008 10:40
Весел ден и много усмивки ти желая:)))))))
цитирай
6. buboleche - дали ще бягаш
04.06.2008 12:05
или ще ходиш бавно...рано или късно ще разбереш, че всъщност си си същата, просто повече се познаваш.:)
цитирай
7. letisi - всяко едно нещо е прекрасно ,когато е
04.06.2008 12:21
в точното време:))))късмет и много усмивки
цитирай
8. анонимен - Добре дошла
04.06.2008 14:01
в Клуба на знаещите! -:))
цитирай
9. sensation - Просветлението е естественото състояние на
04.06.2008 16:11
живота, след като сте отхвърлили неестествените тежки и мрачни състояния.
Рон Смодермон
цитирай
10. osaka - Даа...
04.06.2008 19:25
това е неминуемо в този вулгарно-сервилен свят
Поздрав!
цитирай
11. elineli - EL
04.06.2008 19:42
Ако не ти харесва там накъдето си тръгнал,винаги можеш да дойдеш на себе си.......Хайде,нарисувай си усмивката!....онази дето толкова ти отива:))))
цитирай
12. enjoy6 - Това с чувството
04.06.2008 21:28
много ми хареса! Не всекиму е дадено да усеща и чувства!
При теб е друго- и съм сигурна, че и преди е било в теб, но ти не си му давала да възможност да се прояви.
Радвам се за теб и ти стискам палци!
Приатна вечер!
цитирай
13. buket - Не бъди и толкова откровена
05.06.2008 07:31
"Човеците" не заслужават това.
Така губим и част от самочувствието си, което после трудно се гради.
Лек ден!
цитирай
14. anastasiia - Продължавай
05.06.2008 09:39
да "виждаш" със сърцето си!...Да се вслушваш в него!...
Ти си толкова дълбоко интуитивен човек...Напътствията са си вътре в теб...
И...така...Напред!...По твоя път...Нали знаеш, че щастието е самият път!...Почувствай го!...Приеми го в себе си!...
Прегръдка, Нуши...:)
цитирай
15. krotalka - Мъдроста на натрупания опит!
05.06.2008 09:50
Понякога е тежко да осъзнаеш някои истини!
Горе главата.
Усмихни се и мисли за хубави неща!
цитирай
16. tota - Раздвижване на пластовете...
05.06.2008 11:17
Това е естествено..в живота нещата се редуват, за да са истински - трябва да са ни дадени...Зная, че следващият пласт е твоят - ти ще го доловиш...
Най- голямото наказание - безразличието от него най-боли...
Хубав ден, Теменуга, момиче с име на цвете! Усмивки..
цитирай
17. temenuga - Към feq:
05.06.2008 13:11
И други мои близки това отбелязват:) Че промяната е налице на действие, преди бях узряла за нея, но ми беше трудно да се себеосъществя в новия контекст на моето мислене...
Може би това е спасителният път за мен. Иначе бих потънала в самосъжалителни упреци - към мъжа, обстоятелствата, към жестокосттта на съдбата, към самата себе си:)))) Няма смисъл:)
Благодаря за куража! Силна се оказах, да:)))
Поздрави!
цитирай
18. temenuga - Към ddima:
05.06.2008 13:55
Трудно е да се стигне до вътрешното усещане за това решение, но е така - чувството за освободеност е всеобхватно, усещането, че си защитена, сигурна, силна, е необходимо, за да продължа цялостна своя път напред, макар и с наранена надежда, с несбъднато очакване, с поизстинала /но не и напълно унищожена!/ вяра...
Усмихнат да е и твоят ден!:) Благодаря ти!
цитирай
19. temenuga - Към henzelski:
05.06.2008 14:07
Да...Повтарям си го като мантра...Може и да си повярвам изцяло, но надали ще е напълно...Все още, някъде дълбоко в мен, е останало романтичната непоправимост и несъстоятелност на едно непораснало момиче, което се бори с житейските неминуемости, по начин, който смята за лоялен, ненараняващ никого, неегоистичен...
Благодаря ти за пожеланието, макар и отправено към вчерашния ден! Нека днешният е лек за теб:)))!
цитирай
20. temenuga - Към kosara2008:
05.06.2008 14:11
Невероятно си го казала! Неудържимо - като интензивност на посланието и емоционален заряд!
Мога, разбира се, че мога! Макар че все още се прокрадва остатъчно съмнение и утаена болка. Знам и друго - вече съм на друго ниво на развитие на духа. И нямам право на пристъпване назад, поне не в драстични параметри:))))
Нека благословията ти за Фениксов полет се осъществи! Това е едно необяснима способност на човешката душа...Добре, че я има:)
Благодарност за енергетизиращия коментар!
цитирай
21. temenuga - Към cindy:
05.06.2008 14:16
Да, бях твърде сериозна, когато писах постинга, но това беше след полунощ, тогава често съм сериозна и по-замислена:) Сега е ден и съм усмихната, разбира се:))) Това е било моментно състояние, но с последващи промени за мен самата:) Може да си на вълната на този ред на мисли и да се усмихваш, нали:))))
И ти се усмихвай, предполагам, че ти отива:))))
цитирай
22. temenuga - Към buboleche:
05.06.2008 14:21
Разбира се, че съм си същата:)) Няма никаква убийствена метаморфоза в мен самата, нито в ценностната ми система, нито в шашавата ми глава, дето не й увира мозъкът:)))) А за "бавното и бързото вървене"...Това е просто игра на думи, поведенчески реакции, проектиране на някакви очаквания...Игра за големи:) /или поне за такива, при които се проявяват признаци на порастване:)))/
Поздрави и благодаря за напомнянето, че каквото и да правим, колкото и да противодействаме на събития, хора, обстоятелствени пояснения/:)))/ и други подобни, същността ни си остава неизтръгната константа, да:)...
цитирай
23. temenuga - Към letisi:
05.06.2008 14:32
Да, точният момент е тогава, когато човек е готов за него, иначе не се получава, дори да го искаш с галактични размери на желанието...
А прекрасното в ситуацията е това, че точният момент е назрял сега, когато не беше твърде рано, но и не прекалено късно:)))
Хубав ден ти желая!
цитирай
24. temenuga - Към eklisiast:
05.06.2008 14:43
Добре заварила:))) Само че този хипотетичен "Клуб на знаещите" как точно се характеризира - с позитиви, или обратното:))) Тъй като често пъти познанието води нови беди...Не е ли така?
цитирай
25. temenuga - Към chester:
05.06.2008 15:17
Много уместно питане...Няма какво да крия - повече егото, отколкото сърцето. Сърцето преливаше от всеотдайност и обич, тогава, когато това нямаше особено значение за отсрещната страна. Неизчерпаем е източникът на любов в сърцето, да. Но за момента предпочитам да го застопоря. Време е да дам маааалко глас на егото, досега видимо пренебрегвано, с недобри последици:)))
цитирай
26. temenuga - Към sensation:
05.06.2008 15:52
Скъпа Илка, толкова точна мисъл втъкаваш в цялостното състояние на световъзприятието ми в момента...Така е, естественото състояние би трябвало да е подвластно на светлината и на чистия път напред. А неизменните пропадания да отчитаме като нещо, което трудно, мъчително, но сигурно ни води към коловоза на естествеността в житейския ни път. Другото е болестно състояние /потъването в дългосрочен мрак/, а ние нямаме право на това, защото сме силни и отговорни хора, нали:)))
Усмихнати поздрави!:)))
цитирай
27. temenuga - Към osaka:
05.06.2008 15:56
Светът, за жалост, е "вулгарно-сервилен", да...
Спасителният вариант е да прогледнеш и да се самопоставиш /без свръхкомпромиси, разбира се!/ в реалността, за да не се чувстваш като криворазбран или недоразбран шут, който се бори с призраци...
Но, знаеш прекрасно, че някъде дълбоко, дълбоко в душевните гънки остава онази искра, подвластна на по детски наивната романтичност, която чака отново да покълне - живително в момента на неговото покълване и обещаващо неизменно нови болки в процеса на израстване. Но въпреки всичко, точно това семе надежда е неунищожимо. Кой знае защо;)))...
цитирай
28. temenuga - Към elineli:
05.06.2008 16:01
Вече си я нарисувах усмивката:))) Тя си ми е неизменен спътник :) И моментния изблик на обида, която надмогнах чрез умишлено демонстрирано безразличие, ми бе необходима, за да запаза личната територия на моята неприкосновеност в емоционален план. Същата съм си, иначе:))) Мааалко помъдряла, но не и предадена пред натиска на окончателно избрания прагматизъм:)))
цитирай
29. temenuga - Към enjoy6:
05.06.2008 16:07
Така е, може би е било в мен това чувство, но не съм му дала възможност да покълне - заради предразсъдъци, страх от нова загуба в личен план, от емоционалната скаченост, която често ограбва чувството за реално стоене в ситуацията, от една тайна надежда, че нещата ще се преобърнат - като с магичен жезъл, и ще потръгнат в руслото на взаимното доверие...
Стискай палци да запазя добрата си кондиция от сегашния момент, без да губя надеждата, все пак, че бих срещнала мъжа, който няма да ме довежда до подобни драстични вътрешни решения, а ще води вещо душата ми към единно просветление и взаимосподеленост...Ех, мечти:)))))
Поздрави и приятна юнска вечер и на теб!
цитирай
30. temenuga - Към buket:
05.06.2008 16:13
Логично разсъждаваш. Аз никога не слушам, обаче, когато ми се "карат" да не съм толкова откровена...Патя си, след това отново правя същата грешка...Мисля, че човек трябва да е откровен, но може би с мяра и не пред всяка душа, тъй като не знаеш, дали твоето вибрационно усещане би съвпаднало с нейното и би трептяло на една вълна...А относно самочувствието - много имам да работя по въпроса с него...:)
Лека вечер!
цитирай
31. temenuga - Към anastasiia:
05.06.2008 16:17
Мила Ася! Направо действаш като кълбовидна мълния, само че в нейния най-позитивен вариант! Т.е. ти си кълбо от светлина, която, допирайки се до друга душа, отдава от своята енергийна цялост, дарявайки вяра в неизчерпаеми количества!:)))
Да, би трябвало да се вслушвам във вътрешния си глас, там е истината - за мен самата и за взаимозависимостите в целия Космос дори. Всички истини водят до Пътя, който извървявам с Любов. И си толкова права, че всъщност в този съдбовен вървеж се е скрило така изплъзващото се щастие...:)
Благодаря ти!
Бургаска прегръдка и за теб!
цитирай
32. temenuga - Към krotalka:
05.06.2008 16:20
Тежък е процесът на осъзнаване на някои истини, да...
Но предпочитам яснотата, пределната, хладна, понякога почти унищожителна яснота. Защото след моментния срив виждаш новите хоризонти, невидими, когато погледът ти е замъглен от излишна илюзорност, нашепвана като приказка, но водеща до омагьосаната гора на несбъднатите желания...
Усмихвам се, и мисля за предстоящи хубости в живота си, няма начин да не ги срещна:))))
Поздрави!
цитирай
33. temenuga - Към tota:
05.06.2008 16:28
Ти пак ме трoгваш:)) Какво момиче съм аз...Пораснала вече жена на цели 37 години...Но може би си уловила у мен неизтръгнатото момичешко усещане за романтично световъзприятие, останало живо, въпреки нелицеприятните житейски факти, преминали през тъканта на живота ми...
Може би безразличието е най-голямото наказание, да. Но аз не исках този мъж да остава наказан. Това е субективно усещане, и ако той не го чувства така, няма смисъл да му налагам никакви "наказания"...
Исках просто да спася собствената си душа от ново залитане към нещо, което на този етап е напълно лишено от смисъл. Винаги давам шанс до последно. Този път прецених, че не бива...
Поздрави и ти благодаря за добрите думи!
Усмивки и на теб, и благодаря за твоите!:)
цитирай
34. tota - Разбира се , че си момиче
05.06.2008 21:44
Душата на човек до края на дните не остарява...
Мисля, че "Премълчаното" от Надя Кехлибарева би ти допаднало.

Ще забравиш гласа ми. И моя смях.
Само аз ли се смеех
ту радостно, ту горчиво?
Ще забравиш бях ли, или не бях
като пясъчник бял трошлива.

Ще забравиш ръцете ми тихи. Дори
медоносните мои думи
за ласка, за прошка.
Ще забравиш, че карах за теб да гори
богоравното слънце и нощем.

Ще забравиш кой от двама ни бе грижлив,
кой - нехаен към другия
в нашите празници къси.
Но ще помниш, ще помниш, додето си жив
как проклаквах в съня си...
цитирай
35. diamant1965 - Да, чудесно е, че се вслушваш във ...
05.06.2008 23:16
Да, чудесно е, че се вслушваш във вътрешният си глас, че твориш сама живота си и израстваш непрекъснато! Мисля, че си Човек достоен за възхищение!
цитирай
36. kosara2008 - от мен за теб...по Еньовден...
06.06.2008 13:31
любов и щастие...във всичките им измерения! ти го знаеш...преди ...и сега повече и е Слънчево!:)))-

приятел съм ти,
цитирай
37. rotazia - Не знам дали нося в гените си спос...
06.06.2008 17:27
Не знам дали нося в гените си способността да обръщам сериозен гръб на всичко , което ме прави по-сама , по-тъжна , най-виновна или една завършена грешница , но знам , че мога да го правя по най-категоричния начин ! Ако не го нося , явно през тежките сирашки години ( загубих майка си на 10 години ) ,съм била добра ученичка по оцеляване !
Та , такива дразнители изчезват от мислите ми и сякаш не са били . Научи се и ти , иначе е зле само на теб !
цитирай
38. viki11 - Коментари 6 и 9 - подкрепям.
06.06.2008 19:09
И ... ти си оставаш себе си. Така е. И ако не търсиш всякакви компромиси, то е, може би, защото не си била принудена да ги искаш.
Бори се, ако можеш. Ако не можеш, не търси виновни. Не се чувствай жертва. Нещата стават, ако умееш да ги направиш.
Ако не стават, просто си има причини, разминаване. Важното е, да следваш своя път и своите решения. Докато се научиш да решаваш правилно.
цитирай
39. temenuga - Към tota:
07.06.2008 18:17
Права си, душата не остарява, тя е константа при хора, които я подхранват и се грижат за нея...
А за стиха на Надя Кехлибарева - притихвам в смирено блаженство и смълчана тъга, съчетана с доза носталгия...Винаги остава един стон от душата на всяка връзка...Която напомня за себе си, дори когато житейската конфигурация е разположила двете човешки фигури на светлинни години разстояние помежду им...
Благодаря ти!
цитирай
40. feq - Вместо коментар - от мен / за съжаление, не зная автора/
07.06.2008 18:43
Силните жени са като птици
и често те се реят в самота.
Гори сълза във гордите зеници
и капва тихо някъде в прахта.

Любов даряват, но любов не просят.
Оглеждат се в очите им звезди.
В сърцата женски мъжка сила носят,
следа оставят, гдето са били.

Сами притихват вечер, уморени
от дългата заблуда на деня.
Леглата им са празни и студени,
но пълен с нежна обич е сънят.

Силните жени са като птици!!!…
цитирай
41. ddima - към feq и temenuga
07.06.2008 20:39
temenuga ,бъди силна ,бъди птица!!!!!

feq,страхотно е стихотворението!

цитирай
42. anlov - Мисля си,
07.06.2008 21:48
че ти винаги си била силна жена - въпреки всичко, което си преживяла и което е оставило рани в теб. Защото си искрена, открита, честна със себе си, а слабостта и злотворството се трупат само под похлупак. Едва ли човек като теб някога им е давал голям шанс, освен в краткото време на изсвистяване на емоцията. Колкото и пъти да прочета твоите мисли тук, все едно впечатление добивам - ти си невероятно благородно и ефирно създание и непоправима аристократка по дух.
цитирай
43. temenuga - Към diamant1965:
09.06.2008 10:53
Така е, би трябвало винаги да се вслушвам, а не само тогава, когато е неминуемо, т.е. обстоятелствата вече са достатъчно крещящи и видими сами за себе си, за да се уверя, че е трябвало доста по-рано да послушам онова, което нашепва отвътре и знае повече, отколкото всички съвети отвън, всички изкривени понятия и усещания, които подклаждат една агония...
Не знам какъв човек съм, със сигурност не съм за възхищение, тъй като си имам своите твърде много човешки слабости. Но това, което мога да дам на хора, които имат нужда от разбиране и добра дума, винаги съм готова да го дам...
Благодаря ти - за пореден път, за доброто ти отношение и мили думи!
Усмихнат да е денят ти!:)))) Тук, в Бургас, след грандиозния дъжд, излял се рано сутринта, сега слънцето е окъпано и грее безрезервно:))) Така че ти изпращам малко от слънчевото бургаско настроение! :)))
цитирай
44. temenuga - Към kosara2008:
09.06.2008 12:02
Колко е хубаво да прочетеш толкова позитивни слова! Да, наистина днес е Слънчево - и навън, и в душата ми се прокрадват слънчеви лъчи. Защото Новото наднича през душевните прозорци и вещае най-малкото различни изживявания, а дали ще са по-щастливи, това бъдното ще покаже...:)
Благодаря за доверието - за това, че засвиделстваш приятелско отношение, взаимно е! Това са ценните неща в живота...
Хубав и ползотворен ден желая!:)))
цитирай
45. temenuga - Към rotazia:
09.06.2008 12:11
Ти си един мъдър и силен човек, щом си научена да оцеляваш при подобни житейски предизвикателства...Когато човек се вмести успешно в цялостната конфигурация на болката и съумее да надмогне загубата и да не загуби траекторията на вътрешната си устременост, тогава той е несъмнен победител в чисто духовен план. А ти си такава! Свалям шапка на подобни личности!
А за мен - права си, трябва да изчистя дразнителите от съзнанието си и да проектирам една нова реалност, базирана на нови мислене и необвързаност към каузи, които не вещаят нищо добро, а напротив - ограбват и измъчват вътрешно...
Поздрави на хубавия ти град, с много добри спомени и чувства останах от него, макар се мъжът от този край ме разочарова тотално, случва се...:) Вече нямам връзка с него, така че си оставам само с позитивните впечатления от хасковлии:)))
цитирай
46. temenuga - Към viki11:
09.06.2008 13:00
Този път съм напълно съгласна с теб:)
За компромисите - има смисъл от тях тогава, когато си изградил нещо цялостно, чиято монолитност е безсмислено да се срути заради нещо съвсем незначително в сравнение с мащабите на една по-широкообхватна картина на живота ти...В такива моменти винаги съм правила компромиси, защото да надмогнеш егото си е несъмнено по-важно, отколкото инатливо да застанеш на позиция на сърдит на целия свят и отстояващ само собствените си принципи. Сега е твърде различно. Затова си позволих превес на егото, може би за първи път в живота си, затова е и осезаемо отстрани, тъй като не е характерно за личността ми...Иначе - да, не бива човек да се самонапъхва в ролята на жертва. В крайна сметка, всичко зависи от гледната точка. Защо да съм жертва, напротив - имам неочакван дивидент:)) Свободата си, която е осъзната вече, и преди съм я имала, но доброволно съм я поставяла в нечии мъжки крака /образно казано.../. А и печеля може би една по-добра перспектива, знае ли човек:) Благодаря на обстоятелствата. И продължавам напред:) Лятото едва започва:) Има време за вълнуващи моменти, дай, Боже!
цитирай
47. temenuga - Към feq:
09.06.2008 13:05
Красиви думи, красиви асоциации, красиво, макар и възтъжно усещане, красива сълза, напираща в очния ъгъл...
Благодаря ти за прекрасното послание на стиха!
Научавам се - бавно, но сигурно, да се чувствам не особено некомфортно в кожата на силна жена...Засега почти успявам. Била съм в противоположната позиция. Не съм се чувствала щастлива. Сега - също. Може би истината е да намериш мъжа, който ще те опитоми, без да ти отнеме свободата, който ще дари любов, без да изисква отплатни действия, който ще приеме твоите чувства като благослов, а не като натрапливо желание за себедоказване...
Е, мечтая си...Поне това ми остава:))))
Поздрави! Ти си истинска вълшебница, с думите извайваш надежди...
цитирай
48. temenuga - Към ddima:
09.06.2008 13:14
Това е едно от най-страхотните и синтезирани пожелания, които съм получавала!
Благодаря ти! Нямам друг избор, освен да бъда силна...Наложително е. Останалото е просто предателство спрямо мен и детето ми. Нямам право.
А дали бих литнала мисловно като птица - ех, уча се...Човешкият летеж не е невъзможен, когато е в граничността на съзнанието, мечтата, необозримото пространство вътре в нас самите...:)
цитирай
49. temenuga - Към anlov:
09.06.2008 13:22
Някак си неудобно ми става от толкова добри думи за мен, не съм загубила способността да се изчервявам:))), все още, макар че отдавна не съм в девическа възраст:)
Да, добре си ме усетил - открита съм, прекалено даже, доста често си патя заради пределната си искреност. Но не мога да се променя, поне не драстично...Такава съм си. А иначе - всеки има своите слабости и пропадания, но не мисля, че някога съм злотвторствала умишлено, ако е било, е било несъзнателно. За това поне имам много мощни вътрешни спирачки.
Благодаря ти за изискано поднесения коментар! Дали съм "аристократка по дух", не мога да определя аз самата, но това наистина е чест за мен да го чуя от интелект от твоя ранг!
цитирай
50. comfy - Ти
11.06.2008 07:56
винаги си била "друга"... Сега, най-после, си си позволила да се видиш и чувстваш такава, каквато си всъщност - събудила си се!!

Добро утро, Теменуга!! :))

Успешен нов ден - начало на новия ти живот!!! *
цитирай
51. анонимен - (Ot Nadejda)
11.06.2008 21:44
Oh zashto ne znaia dostatuchno Bulgarski i da cheta na Bulgarski! Az vizdam che pishesh mnogo artistichno i chak se zabravia che chetesh blog, ami niakoia kniga. Dano kakvoto se e promenilo ti e pomognalo da vzemesh dobro reshenie...oh nemoga. Haide na angliiski:

I know that when you look back upon your decision one day, you will, with the same confidence, know it was the right one.

O i mnogo my haresaha snimkite. Zemiata e tolkova krasiva, a puk horata vse go zabraviat.
цитирай
52. feq - Хайде с мен,
11.06.2008 23:37
на космическо пътешествие!
Релаксирай! Живей!
цитирай
53. temenuga - Към comfy:
12.06.2008 23:29
Да...Както винаги, си прав, Докторе:))...
Бях такава, да...Преди много, много години, може би вече 20...Когато бях младо, харесвано момиче, което гледаше гордо опитите на мъжете да се досегнат до неговата неприкосновеност, пазена само за един мъж...С когото споделях живота си почти 15 години. Съжалявам за избора си. Но не и за моето поведение тогава. След това преклоних глава и станах коренно различна. Мъжете след развода също допринесоха за задълбочаване на проблема ми. Докато не се разбудих. Тотално болезнено. Но навреме, все пак...
Новият живот ме очаква. Генералната промяна - също. Започвам отначало. Но не заради мъж. Мъж няма просто в момента. А заради себе си, детето си. И заради бъдещето, което трябва да съградя със самочувствието и усещането, което имах, и загубих, отпреди 20 години...
цитирай
54. temenuga - Към Надежда Захариева/моята любима племенница/:
12.06.2008 23:52
Нани! Отново ме трогваш. Много е мило, че четеш блога ми. И макар че сме на хиляди километри една от друга, усещам духовната близост помежду ни! Радвам се, че разбираш моментното ми състояние и решението, което съм взела, водена от вътрешното си уещане за нещата...Ти си вече зрял човек, разсъждаваш много задълбочено.
Все пак, и аз на 19 години се възприемах като достатъчно възрастна и с адекватно разбиране за житейските реалности и нюансите на човешките взаимотношения.
Yes, sometimes, things seem to be terrible, and the "cruel fate" makes us to feel disappointed, and tend to accuse everything, and everyone. Till the moment of insight, when we are alone among the Universe Silence, knowing the answers of the all questions...And, the decision we have made, at such a sacred moment, is the right one, for sure!
/Sorry for my bad English:))) that is much worse than Your Bulgarian:)))/
А за Земята - права си! Толкова е красива...Не трябва да го забравяме. И трябва да сме винаги с отворени сетива за нейната прелест и послания, които ни изпраща чрез природните явления...
Прегръдки от леля Теменуга!
Поздрави на Алекс, майка ти и баща ти!
Обичам ви всички, и то много! Знаеш го:)!
цитирай
55. temenuga - Към feq:
13.06.2008 00:06
Ееех, тъкмо писах за космичната тишина и раждането на отговорите на всички въпроси в нея - в предишния коментар до моята племенница...:) Писах коментар и в твоя блог на темата...
Нещата се случват синхронично, да...Все повече се увеярвам. Благодаря ти за невероятното изживяване! Навлизайки мисловно в макрокосмоса, най-добре опознаваме микрокосмоса на своята душа...
Поздрави и продължавай да даряваш подобни чудесии! Нужни са!
цитирай
56. darla - Ти си част от цялото ...
13.06.2008 14:04
Хареса ми! Избрала си да тръгнеш по новия път... необходимост, самосъхраняваща развръзка! Не допускам, че няма да продължиш, а напротив - мога да предскажа, че човек с твоята наситеност е в състояние да обиколи цялата земя (образно казано). Това е дадено на малцина. Малцината, надарени с чувствителност свише..., за да бъдат посредници към останалите, които са в началото на пътя. Пожелавам ти новият ти път да те отведе направо в сърцето на жадуваното единение. Защото си част от цялото и твоята половинка е тръгнала към теб, за да се срещнете. Въпрос на време и динамика!
цитирай
57. temenuga - Към darla:
14.06.2008 12:31
Толкова красиво, въздействащо на всички нива и обнадеждаващо звучат думите ти!
Да, всичко се побира във вездесъщия невидим, но изключително прецизен механизъм на времевата динамика...Чувствам се част от цялостното проявление на Живота, Съдбата, Любовта, Прозрението...И бих била щастлива, ако наистина помагам на души, намиращи се в началото на Пътя...Помагайки, аз се себеосъществявам.
А относно собственото си щастие - все някога ще се засекат траекторите ни с него:))) Както и с половинката ми, която, както казваш, върви към мен, просто още време-пространствените измерения не са достигнали до пресечната точка между сродните ни същности...
Развръзката, описана в моя последен постинг, е самосъхраняваща, да...Можех да се обърна към сърцето си, стаило все още обич към този мъж. Можех да сведа глава и да пожелая отново кръгът да се звърти по омагьосаната си орбита, и да попадна отново в тъмничния затвор на компромиса.
Не, преглътнах остатъчните си чувства. И избрах Новия път. Който ще ме отведе към човека, за когото няма да са необходими компромиси със сърдечните селения...
Благодаря ти за невероятно дълбочинния коментар! Усещането да си разбран, е неoписуемо...
Хубав съботен ден ти желая!
цитирай
58. viki11 - Ще си кажа действителното мнение. ...
02.01.2009 10:59
Ще си кажа действителното мнение.
Когато държиш хората настрана те търсят близост. Когато ги допуснеш близо, те използват момента да се почувстват силни и да обърнат гръб.
Но всеки помъдрява...ако не в този живот. Важното е да не се вързваме на слабостите им. Колкото и пъти да ни наранят.
цитирай
59. viki11 - Следва да си припомниш тези неща. Доста застрашително звучат като за дама.
07.01.2009 05:09
Смених посоката на моите планове.


Съзирам отвъд благовидната усмивка, скрила мътни помисли.


Виждам със сърцето. А то не просто шепти, а крещи неистово:
"Бягай. Спасявай се. Но не бързо. Да не му създадеш удоволствие, че не си надмогнала обидата. А с гордост. Спокойно. Хладнокръвно.
цитирай
60. temenuga - Към viki11:
09.01.2009 03:16
...Ако ти знаеше този мъж как се изгаври с достойнството ми...Не искам да си спомням. Повече не искам. Не просто хладнокръвност заслужаваше. Не просто гордост. Но - простих му. Дори на него. Така трябва.
цитирай
61. анонимен - oi
01.08.2009 22:05
vse edno imam kalbovidna malniya v glavata!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
цитирай
62. temenuga - Към анонимен:
09.08.2009 17:17
Зарядът на усетената кълбовидна мълния, макар и само ментална, отдавна е неутрализран и заземен...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: temenuga
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1550275
Постинги: 137
Коментари: 4958
Гласове: 44794
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31