Преди близо година - през юли, имах дилема в личен и професионален план. Тогава една моя приятелка, с която сме близки повече от 30 години /но от години живее в София и рядко се виждаме/, бе в Бургас, в точното време и бе до мен в момент на колебание и лутане в намирането на верния жест, с който да развържа житейския възел. 
Тогава поех в посока, която ме поведе към оптималния избор за онзи момент. Извървях пътя си - така, както е било добре за мен в конфигурацията на хора, възможности, предпоставки, взаимоотношения за тогавашния времеви период.  
Случилите се катаклизми приемам като особено ценен урок. Крахът в личен план не отчитам като катастрофа, напротив - научих доста незаменими житейски уроци. 
Болезнено, да, но това бе единственият начин да прогледна и да започна да себеотстоявам достойнството си. 
Никой мъж не заслужава да пожертваш най-ценното от себе си - вътрешната си същност, ценностите, онова, което си носил и пазил като реликва с години, за да синхронизираш твоя живот с неговите размити критерии  със съмнителна стойност относно каква би трябвало да е една връзка между мъж и жена... 
Имаше любов - да, поне от моя страна.
Простих много пъти, простих и непростими неща, направих компромиси,  повече, отколкото въпросният мъж заслужаваше, направих реверанс към връзката, за да съм сигурна, че съм пробвала всичко, че съм дала шанс на чувството, че не съм постъпила себично. 
Не се срамувам, че съм обичала.
Оттук насетне - решавам за себе си, че по-добре да съм сама временно, отколкото да инвестирам излишни надежди /т.е. в мен бяха "инвестирани" лъжовни такива.../ и да чакам някой с тотално девалвирала ценностна система да осъзнае, че всеки има право на собствен път и избор.
Моят бе да остана вярна на духовното начало, на вътрешния си ветропоказател. Който може да е люлян от урагани с опустошителна сила понякога. Но е устойчив, непримирим към житейските фалшивости. 
И отмерва сърдечния ритъм. Който е незаменим ориентир.
Ето и моите думи, отправени към приятелката ми:"

"...Измина близо година, откакто бяха вклинени във времевите писти на нашето съзнание и на житейската хронология тези запечатани с обич думи, които съм поместила тук в първия си постинг "Съвет от една безценна приятелка"...
Точно тогава ми бяха необходими до степен, да преосмисля позицията към самата себе си и отношението към моите приоритети, ненакърнени от чужди вмешателства, влияния и внушения...
Точно тогава бях с разклатена себеоценка и вяра. Ти се появи в момента, който е бил оптимален, за да ми вдъхнеш не просто приятелска подкрепа.
А нещо неоценимо - Вселенската обич и мъдрост, превъплътени в присъствието, думите, действията и споделянето на съкровени неща, които придобиват измерение на едно смирено свещенодействие...
Сега, близо година след тази моя стъпка напред, благодарение на спокойната нишка, по която ме поведе с вещина, аз имам несравнимо по-силна нужда да прочета тези думи. Да вникна в тяхната сила на внушение.
И да повярвам, че случванията просто следват невидими канони и подреждането на съдбовните знаци и ситуации е това, което е най-доброто за нас за определения момент...
Не съжалявам и за лъч от светлината на обичта, която съм родила в себе си и съм излъчвала.
Дори към тези, които не са я оценили и приютили в живота си, за да й дадат тайнствената сила на споделеното чувство. Богатството е за мен. И то е неоценимо и остава в същността, докато имаме капацитета да обичаме.
А това би било до края на земните ни дни.
И след това...
Обичам те! И се радвам, че приятелството ни тупти с ритъма Вселенски, споделя извечните тайни на съществуванието човешко, подчинено на каноните на Всемирната Любов..."

Това е старият пост, отпреди близо година:

Съвет от една безценна приятелка


А ето и думите на моята приятелка - година по-късно. Валидни за настоящия момент. Дано имат същата мантрична сила, която да ме катапултира към ново ниво в развитието ми...:

Благодaря за думите на признателност, породени от точното ми присъствие, в точния момент, и съпътствано от точните думи… Такова трябва да е приятелството - аз така го разбирам, просто изказано мнение и дадена свобода на личен избор, за вече осъзнато решение, което е потърсено в душата, защото само тя знае какво е най-правилно за нас. 
А за точния момент и точните думи - всичко е толкова субективно – важно е, че в този момент душата ти е била подготвена да приеме някои истини, които сме коментирали с години назад… 
И една от тях е, че когато усетиш, че губиш от полезрението си човек, когото много си обичал, и останеш насаме с мислите си, трябва някой да те подкрепи и да изтръгне излишната болка от загубата, защото такава няма - ако истински си обичал и си бил обичан! Когато е било взаимно, усещането остава завинаги, като светлина в сърцето. И при всеки спомен осветява душата и връща част от този заряд – обич. И трябва по-често да си спомняме такива моменти – душата се храни с тази взаимно изпитана обич! А когато не е било споделено…
Да, първоначалният срив може да е много голям, но откъде може да знаеш ти, който си обичал и мислиш, че недостатъчно си бил обичан, че малкото, което си получил, не е един огромен урок, за да заобичаш в себе си, или в хората около себе си, нещо друго, малко, незначително и понякога дори дразнещо, и когато това стане, разбираш, че си получил дори повече, отколкото си дал… Защото с твоето огромно количество отдадена обич, както си мислиш, понякога само успяваш да възвърнеш развновесието и вярата, че  човек може да обича и да бъде обичан в нечий живот и това за него е напълно достатъчно. 
И макар този човек да се е оттеглил от живота ти, той ще те носи в безмълвно в сърцето си и със скрита благодарност, и неосъзнат понякога поклон – завинаги… Така че – струва си човек, преди да изпадне в депресия, заради някоя мнимо видима загуба, да се опита да преосмисли нещата с другото си вътрешно разбиране, а не само с видимите доводи, които очите чертаят. Истината винаги стои зад тях. И е по-нежна, и не толкова раняваща, когато я осъзнаеш, чрез опита на душата – спокойно, без гняв и раздразнение, без упреци и обида, само с любов и разбиране на самия себе си, а чрез това - и на всички други… Обичам ви всички вас, които си мислите, че страдате, а всъщност толкова красиво израствате, за това, да се научите да обичате себе си, всичко, и всички. Вселената се нуждае от нашата обич, за да има равновесие!...

П.С. Приятелката ми отскоро си има блог - 

http://exelopea.blog.bg/

Прекрасни и истински думи!
И твоите, и на приятелката ти!

защото те чувствам много близка...
просто обичай, не търси баланс и отговор...
така Бог ще ти въздаде повече сила,
в пъти повече, когато си се раздавала - единствено ЛЮБЯЩА!

не усетих друго, освен, че егоизмът може да се облече във всякакви думи. КОй знае защо...

Неразбирането,и поради тази причина,и неприемането,и отхварлянето на нечии мисли,породени от истински преживяни,и изстрадани неща,също може да бъде определено,като форма на егоизъм-обезличаване на чуждите мисли,и отдаване на смислово значение като вярно,само на това,което си мислиш,че ти истински си усетил.егоист,не би тарпял,стоически потъпкването на достойнството му с обиди,и нелепо поведение,за да даде шанс на,човека,които си е мислел,че го обича,да осъзнае,че не само греши,но прави всичко това,защото вече е бил наранен от предишна вразка,и следва този модел,като защитна реакция,за да не бъде наранен и изоставен отново.

И КОЙ знае защо,изобщо тук е употребена тази дума-егоизъм-с тази точно класификацияВ този случай,дори и да те нарекат егоист,е простено!

Защото би било егоистично да искаш всички да те разберат-това е невазможно-може да разбере истински,само този,който е преживял нещо подобно.Същият този,може да ти даде и правилен съвет-това е важно,а дали ще го последваш,това е свободата на избора ти.Мнение всеки може да дава,но доколко е вярно,като не е изпитано,и изстрадано......всеки си има книга на преживяванията,и ако не ги разбираш,не е редно да ги наричаш егоистични,само защото ти не си минал през тях,и не знаеш субективният фактор!

Верно, тук вече губя нишката на този егоизъм, кой знае защо, кой знае защо тук.
Не мога да разбера, но нещо не съм разбрала.

Уверих се в тази безценна мисъл в живота си многократно и срещайки потвърждението и и тук ми става топло и светло на душата!
Чудесен постинг!
Много поздрави и вълшебно усмихната седмица Нуши:)))))))))

който годините не са променили!
Може би и аз ще го ползвам за себе си, ако позволиш...
Благодаря за споделянето ти, красиво цветенце с красива душа.
Благодаря, че се СПОДЕЛЯШ с нас.
Който разбрал, разбрал...
въпрос на разбиране...
Разбирането си е индивидуална възможност, и ...

Да, думите са неподправени и истинни. Каквато е комуникацията помежду ни с тази моя приятелка, с която духовната ни връзка датира от над 30 години...
Затова се създават подобни приятелства.
Те са първоизворът за нещо, което не би могло да бъде заменено, нито забравено, нито унищожено. То е вярата, че в хаосая има тази брънка, която води неизменно към Светлината...

Чудесен постинг!
Дано влезе в сърцата и кръвта на хората, които не са си дали досега истинска сметка за това, какво е любовта! А(според мен) именно - да притежаваш свободата да можеш да разбираш, да си позволиш лукса да обичаш, въпреки каквото и там да ти се е случило.
Любовта, заради това - да си е струвало да се родиш, Любовта, за да я разпръскваш с дишането си - като цвете, което радва с красотата, а като увехне оставя семената си, като отдаване... абе, постингът казва много повече, но аз се вълнувам нещо си......... ;
Хубав ден, изпълнен с любов към живота! :)))))

Водопад от думи! Характерно за Теменужка!:)))))

Извинявам се за закъснелия отговор! Имах доста водовъртежни случвания тези дни, които може би ще преобърнат живота ми /надявам се към добро!.../, наложи ми се в кратки срокове да действам. Свързано е с работа, евентуално местене, не се лични дела, за съжаление...:) Там всичко е на "кота нула":) Но може би това е отговорът за момента...
Продължавам да изпитвам любов, просто я нося в себе си, знам, че мога да я даря отново. Този път - на мъж, който ще оцени не толкова мен, а кармичната сила и чистота на чувството...
Умея да обичам. И няма да се откажа да обичам.
Сега просто пренасочвам енергията си в посока на едно ново начало - абсолютно начисто. А, дай, Боже, това предопредели едно хармонично случване и в личен план...някой ден:)))
Поздрави!:))) И аз те чувствам близка...Разбираемо е.

Знаеш ли...Малко се поядосах /признавам си, тъй като винаги съм откровена.../, когато прочетох коментара ти. После доста се замислих. Това си усетила ти. Друго съм вложила аз - като емоция и послание. Но може би в основата на всяка една преодоляна болка стои здравословният егоизъм /не егоцентризъм!/ Защото човек е длъжен да съхрани себе си, да се опита да бъде полезен на собствения си живот, а не, себераздавайки се, да се съсипе и унищожи. Да дава с мяра и да цени достойнството си. И пак да обича - там няма мяра...
Не е ли така:)))??...

Така е! Житейската книга е бездънен източник на уталожена мъдрост, както и на новоизгрели надежди. Егоизмът е всъщност субективно понятие. В горния коментар споменах за т. нар "здравословен егоизъм", може би това е вид защитна реакция, криеща дори повече вътрешна ранимост, отколкото демонстрацията на безчувственост и дори арогантност...
Да, стоицизъм ми коставаше всичко, което инвестирах във вече приключилата връзка. Това е твърде далеч от егоцентризма и откровеното използвачество примерно. Не съжалявам за провалената "инвестиция", тя всъщност не е била напразна...Това е един ценен урок за мен. Дала съм, не искам нищо в замяна. Че съм получила неразбиране и е била затръшната вратата на моята добронамереност, не е било мой проблем, нито се корени в мен самата.
Поздрави и ти благодаря за приятелски обективния коментар! Той е повече обективен всъщност, отколкото чисто приятелски:) Приятелството ти е отразено в думите, поместени в постинга ти:)

...Да, егоизмът, както вече коментирах, всъщност има двояко значение...Не е обидно понятие:)

Наистина човек не би могъл да отсъжда, още по-малко - да си позволи да даде съвет /но не като нравоучение, а като преживяна опитност.../, ако не е преминал през жаравата на идентичната болка...
Само тогава би могъл да усетиш вибрациите на душата, разстроена от определено грубо вмешателство в нейното хармонично трептение...
За щастие, когато те боли до абсурдност, винаги има души-спасителки, които те погалват с взиамността и с уещането да се почувстваш разбран...Ти си от тези души за мен. И не само...

:))) Ето, виждаш ли:) Нишките се губят понякога, просто е било моментното ти усещане, някакъв отблясък от твое преживяване, отразено неволно в излъчването на моите думи...:)

Да! Любовта е вдъховителната сила житейска, но приятелството е незаменимото съдбовно гориво!
Благодарна съм на всички добри сили, които съхраняват у нас надеждата, че имам истински приятели, като моята приятелка, чиито мисли и послания помествам тук. Това е неоценимото измерение на ваимността, лишена от всякакъв повей на корист...
Благодаря ти за пожеланията! Вече седмиата привършва, и понеже твърде много се забавих с отговорите на коментарите тук /обясних някъде по-нагоре защо:)/, не ми остава нищо друго, освен да ти пожелая един чудесен край на седмицата:)!
Бъди усмихната!:))) И излъчваща настроение и финес!

Пак ме трогваш, чародейке!:)
Обичам да споделям, открита душа съм, понякога да абсурдност открита. Така ставам твърде уязвима, но как да се променя:)?? Би ли ми дала някакъв съвет в тази май предварително загубена кауза:)))?
Разбира се, че не е нужно всеки даразбира споделеното от мен. Има достатъчно хора тук, които са на вълните на моите духовни лъчения. С тях е щастие да споделям! Никого не пренебрегвам, инто игнорирам, всеки има право на лични предпочитания. Това е част от толеранса в общуването, било то и само виртуално:)
И на теб - красиви случвания и зареждане с чудотворни емоции ти желая!:)

Толкова е хубаво да прочетеш, че си развълнувал някого с мислите си!:) Това не е тщестлавие, напротив.Това е топло усещане за взаимосподеленост. За смисъл. За хармонична цялост.
Да, да си позволиш да обичаш, когато се сгромолясват представите ти за една връзка, изисква голяма доза себеотрицание. Не съжалявам. Краят не е важен, нито как се е случил, нито естеството на болката, преживявна след него...Важно е, че съм съхранила вярата в себе си - че в този живот, обичта е безсмъртна. Няма болезнено усещане, няма съдбовен ритник, няма човешка реакция или емоционален натиск, които да унищожат способността на душата да отдава любов.
Благодаря ти за красивите думи, те са като теб красиви, и като същността ти...
Хубава нощ ти желая /ако прочетеш сега закъснелия ми коментар:)/, ако не - прекрасен да е настъпващият ден за теб, и изненадващ /с нещо слънчево, разбира се:)))/!

Водопадите да не би да са лошо нещо:))))?
Била съм на Ниагара. Усещането е бездумно:)
Нали не бях многословна този път:))))?

Мисля че любовта е битка която може да се сравни единственно с гладиаторската,от нея единият винаги излиза победител.Ако и другият излезне то той е бил помилван от Цезар или от съдбата,но непременно унизен.Затова любовта е прекрасна защото не е подвластна на пазарлъци.
Не може да обвиняваме другият че не отвръща на нашите чувства,това е проблем на потърпевшия.Чувствата не са задължение те са заслуга,сигурен съм че всички които вмомента не страдат от любов,мислят като мен.Иначе Теменуга пишеш страхотно.Лек ден:)

Ох, жена съм, не съм мъж, все пак:) Не мога май да възприема любовта като поредица от батални сцени:) Може и така да е - от мъжката гледна точка.
Любовта е прекрасна, да, но явно досега не ми се е случвала истинска споделена любов. Не го приемам като поражение, унижение или нещо подобно. Нито е повод за трагедии с измерения на древногръцки такива:)))
Никого не обвинявам - принципно. Разбира се, че любовта не е заем. Обичала съм трима мъже досега, май нито един от тях мен не ме е обичал, поне в степента, в която аз съм обичала. Е, това е животът. И аз съм била обичана - от други мъже, чиито души и мъжко Его сигурно съм наранила...
Не, не страдам от любов в момента. Тъй като преценям обективно ситуацията. В този случай мъжът беше този, който настояваше за връзката, който безброй пъти ми казваше, че ме обича. Аз бях дистанцирана, невярваща. Е, до момента, до който повярвах. Боли ме от излъганото доверие и от абсолютната девалвация на думи и обещания, от липсана на мъжка дума и позиция. Иначе - разбира се, че не мога да изисквам обич. Никога не съм имала и наивността и дори наглостта да го правя.
Благодаря ти за комплимента, иначе:)
Как пиша - не знам, но е спонтанно и поне искрено:)
Лека вечер!

I ot tozi ti komentar li4i 4e ti si nepopravima Jena(ami kvo da si?)Leka no6t!

Ау, каква съм лошава Жена:) Непоправима, безобразна, шантава, инатлива, неподатлива на никакви влияния и прочие:)
Това е положението:) Жените не сме мъже, и обратно. В това всъщност се укрива и чарът на трудничкото понякога, но и твърде занимателно взаимодействие помежду ни /мъжете и жените, де:)))/
Лека!

Az sega kato si pro4etoh komentara vidqh kak grozno sum se izrazil,izvinqvaj.Leka no6t i ne priemaj kritikata mi mnogo seriozno;

Е, защо да е грозно - така ти е излязло отвътре да го кажеш. Импулс, подсъзнателни тежнения, себеизразяване чрез първичните асоциативни понятия:))) И т.н., и т.н.:)
Няма защо да се извиняваш. Думите са ценни, когато са отражение на вътрешната автентичност. Останалото е пластично изкривяване на реалностите:) Оле, че глупости написах. Извини ме,полузаспала съм вече:)))
Никога не приемам критиката НЕ-насериозно. Тя е сериозна, дотолкова, доколкото да ми даде точен ориентир, никога не я подценявам, нито мрънкам заради нейната поява:)))
Лека - пак!:)

В първата част, където описваш някаква любов, явно несподелена, всъщност виждаш единствено и само твоята гледна точка. Не разбираш другия.
Можеш и да не ме слушаш.
Защото и другият има болки, и другият е искал нещо да получава, и другият........ . Но звучиш като разглезено дете, не се обиждай на израза, това отшумява, което на всяка цена настоява да бъде обичано. Ако не виждаш в отсрещната страна отговор, ти трябва да си отидеш, защото не те устройват нещата. Това не значи, че другият е лош задължително. И ....... виждай повече другата гледна точка. Грижи се за другото мислене(мисленето на другия), да го разбереш.

Права си - принципно. Никога не съм искала да бъда обичана от човек, за когото осъзнавам, че няма капацитета да ме обикне. Разсъдлива жена съм, все пак. И аз отблъсквала немалко мъже. Тук ситуацията не беше такава. Мъжът настояваше за връзката, той демонстрираше влюбеност, настояваше за брак, дете и какви ли не още глупости. Аз му заявих, че не вярвам, докато постепенно се влюбих...Излъганото доверие не мога да преглътна толкова лесно, макар че и него простих - това е могъл, това е направил, не другото - раздялата всъщност аз я исках още преди половин година, защото усещах неминуемостта на края и неговото естество. Нека не звучи като оправдание. Никога, по никакъв начин, не бих обвинявала някого за несподелена любов. Любова е чудо, случва се, или я има, или не може да бъде предизвикана - ако ще с емблематични подаръци, магьоснически похвати, астрологични прогнози, каквото и да е:))))
Ако не се грижех за мисленето на другия, не бих простила толкова пъти, не бих се отзовала на молбите да се върна и да се изгладят нещата, не бих простила изневяра /защото, в крайна сметка, разбрах, че никой не принадлежи на никого и верността е вътрешен подтик, а не изискуемо условие за една връзка.../, простих непростими обиди и т.н. На мен също сигурно са ми простили за някои неща. Това е смисълът на взаимността.
Не мисля, че съм разглезена. Напротив. А и това не е само мое лично мнение, а и на близките ми, които познават нелекия ми път досега. Но няма да спорим сега тук, в крайна сметка, не се познаваме лично, а и аз самата не бих си позволила да отправя подобни "обвинения" към непознат човек, чийто живот и препятствията, през които е преминал, не познавам...
Въпреки това - благодаря за мнението! По принцип си съвсем права, но не и за конкретиката на моята ситуация. Бях дори прекалено толерантна към този мъж, близките ми знаят какво ми причини. Той още ме търси, опитва се да възобнови контакта. Съжалявам, времето на компромисите просто приключи. Нека не звуча като наперена феминистка, нетърпяща друго мнение, освен унищожителното отношение към "безобразната мъжка част от човечеството":) Не съм такава, твърде патриархално възпитана и устроена съм. И си мисля, че наистина трябва да стана малко повече егоист. Крайно време е:) Макар че знам, че ще се проваля в това си начинание:)))
Лек ден ти желая!

И аз не бих простила изневяра.
Говоря по принцип. Не съм в живота ти.

Когато бях омъжена, не простих изневяра/и/...Ако ме бяха помолили за прошка, може би бих простила...Но не го направиха, напротив.
Минало-свършено. Не беше това причината за развода ми, просто поводът...
След това съм имала 2 връзки, ако могат така да се нарекат изобщо...Аз бях вярна, на мен - отново не. Може би просто нещо ми има??? Или попадам на такъв тип мъже...Не знам вече. Не вярвам, че някой мъж може да е верен, не го вярвам.
А дали бих простила?
Ако въобще някога, в бъдещето, имам нормална връзка, сигурно бих простила...Изнемогвам вече сама. А няма мъж, който да не изневерява.
Но себе си не бих могла да променя. Аз съм просто моногамна по природа...

някой с тотално девалвирала ценностна система да осъзнае, че всеки има право на собствен път и избор.



за да синхронизираш твоя живот с неговите размити критерии със съмнителна стойност относно каква би трябвало да е една връзка между мъж и жена...




А иначе не може човек да те разбере, как тогава ще поддържаш доверието между вас и тази вярност? Това е негласен договор, и потича енергия между двамата, която трябва да можеш да осигуриш със сигурната си позиция. И непрекъснато обновявана.

Не е омраза. Израз на сръхнаранено женско чувство е. Няма да детайлизирам. Този мъж просто не заслужава повече да се връщам дори в спомена за него...Все пак - научи ме на някои неща, да оцелявам безпроблемно примерно, след безумства.
За вярност в неговия порочен свят не може и да се споменава. Изкривени са представите там. Не коментирам повече.