Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. zaw12929
14. stela50
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. zaw12929
14. stela50
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1
Постинг
11.05.2008 01:29 -
Кръговратът на чувствата
Автор: temenuga
Категория: Лични дневници
Прочетен: 30517 Коментари: 60 Гласове:
Последна промяна: 05.11.2014 01:33
Прочетен: 30517 Коментари: 60 Гласове:
2
Последна промяна: 05.11.2014 01:33
След еуфоричните случвания, донесли ми емоционален взрив и красота - в нейните многолики, разнопланови и нюанснонаситени проявления, пристигна равносметката и досегът до ежедневните измерения на материалния свят.
И не само.
А поредното изпитание /в чието идване бях повече от уверена!/, поредната порция ударна болка /за която също бях подготвена.../, поредното парче отчупено съмнение от целостта на вярата ми...
Сигурно така е трябвало да се случи.
Сигурно така предопределеността материализира своята неизменна същност.
Сигурно най-невзрачните повеи на разклатеното доверие са били предпоставка за нещо доста по-дълбинно проявяващо се - като клокочеща енигматична чернилка, бавно придобиваща очертание на неминуемост.
Няма място за отчаяние всъщност.
Независещи от моята добронамереност обстоятелства и събитийност, подронила искрената нужда да дам свободата, която смятам за основополагаща, ме довлякоха до т. нар "бардо". Но не между живота и смъртта.
А между любовта и изкривената представа за нея.
Там, на ръба, където се усеща хладният мрак на мъртвата субстанция - поглъщаща всяка светлинна частица и подмамваща с почти непреодолима сила, е не просто страшно.
Там усещаш извечната среща с раздиращите вътрешните магистрали въпроси.
За смисъла на безконечното чакане.
За обещанията, дадени заради собствения ти морален кодекс и незачетени от отсрещната страна, която не се е нуждаела от тяхната мантрична сила.
За чистосърдечието на доверието, което не би могло да бъде друго, освен оголена арфична душевна струна - която би могла да бъде абсурдно лесно скъсана, нарушавайки хармоничната цялост на сърдечното песнопение...
За смисъла на тайнството, наречено взаимосподеленост, равносилна на съдбовно вричане.
За онова, което ти си съхранил като реликва, издигната в нежен култ - като при свещенодействие...
За поредната доза нагло демонстрирана циничност, с нищо непредизвикана.
За онова, което е на границата между обикновеното проявление на откровената пошлост и пристъпването към граничността на едно емблематично духовно убийство.
Не.
Избирам, стоейки на бардото, на тънката гранична линия, да се вкопча в здравите корени на моята вяра, моите неотменни ценности, да се обърна към Бога - там, горе, в необозримите пространствени измерения на Безкрайността, и вътре в себе си - като нежно отражение на Божествената същност, която човешките същества носим в себе си и преоткриваме при всяко едно изпитание, съизмеримо със случващото се с нас...
Отмятам глава от хладната примамлива същност на мрака - лепкав и нашепващ лъжовни енигмени заклинания.
Там не е моето място.
Подвластните нему не са от моята духовна категория. Там забравата е като отровнопълзяща към сърдечните селения песен на сирена.
Обръщам се рязко.
И вкопчена в тънкото, но изключително жилаво коренче на моята неотменна вяра, хуквам назад, назад, назад - там, където със светлина облени са всички моменти, интернализирали обичта в най-чистите й форми, отразена в думите от моите последни постинги тук.
Там е моето място.
А на този мъж, въпреки неговия рязък завой към мрака и себезалъгването, давам прошката, която ми помага да продължа напред. С молбата пътят до това бардо на изпитанието да бъде загърбен.
За да не предизвиквам съдбовните канони, не споменавам наситеното с определена доза наивност понятие "завинаги".
А отронвам смирено - за неопределено време.
Следващ постинг
Предишен постинг
Между Прошката и Любовта често стои нараненото его, болящото сърце или някой скръбен спомен, носещ парливост. Винаги има бунт на гнева и кръст на осъждането. Силата на прошката е катарзисна, защото ние не забравяме докато Времето не патинира с далечност спомена. Ако имаме отключено смирение, прощаваме с любов, от любов и заради Любовта.
Източникът на нашата любов е нътре в нас. Любовта, извираща от нас, е единственият начин да бъдем истински щастливи. Безусловна любов към себе си. Действай!
Усмивка. Лунна.
цитирайИзточникът на нашата любов е нътре в нас. Любовта, извираща от нас, е единственият начин да бъдем истински щастливи. Безусловна любов към себе си. Действай!
Усмивка. Лунна.
Лунната усмихната същност, отразила твоята мъдрост - лунно замислена и нощно дълбинна, всъщност надниква във все още будното ми съзнание, което е почти на границата на пристъпването към съновните владения...
В този период от време - почти по магичен начин се съчетава съзнаваното и надникване в подсъзнателните полета.
С това ниво на мисълта оценявам кармичната сила на написаното от теб. Между Прошката и Любовта стоят точно тези човешки проявления на една гърчеща се душа, неспособна да прозре отвъд болката. Но пречистването е неотменна част от прозренията, които водят до първоизточника на Любовта, всепрощаваща. За да запази Божествената си цялост.
Действам. На обороти, които позволява засега трудно оттласкващото мътилката сърце. Но успешно справящо се с краха на надеждата.
Защото то знае, че пътят към ново изгревно начало преминава единствено през безусловната Прошка...Към себе си най-вече. За да имаш капацитета да простиш бездънно и на този, който е посегнал на ценостите в йерархията на твоите духовни приоритети...
Усмивка - почти съновна:) !
цитирайВ този период от време - почти по магичен начин се съчетава съзнаваното и надникване в подсъзнателните полета.
С това ниво на мисълта оценявам кармичната сила на написаното от теб. Между Прошката и Любовта стоят точно тези човешки проявления на една гърчеща се душа, неспособна да прозре отвъд болката. Но пречистването е неотменна част от прозренията, които водят до първоизточника на Любовта, всепрощаваща. За да запази Божествената си цялост.
Действам. На обороти, които позволява засега трудно оттласкващото мътилката сърце. Но успешно справящо се с краха на надеждата.
Защото то знае, че пътят към ново изгревно начало преминава единствено през безусловната Прошка...Към себе си най-вече. За да имаш капацитета да простиш бездънно и на този, който е посегнал на ценостите в йерархията на твоите духовни приоритети...
Усмивка - почти съновна:) !
Бих ти написала някоя народна мъдрост: "Всяко зло за добро".
Бих ти подарила Надежда, като Джани Родари.
Но... не ще ми повярваш...
Всичките изпитания, които ни поднася съдбата ни правят по-силни. Не ни се дава повече, отколкото можем да понесем.
Ще ти напиша моят съвет - отклонявай мисленето си в друга посока и пиши - изливай всичко върху белия лист. Той няма да те измами...
Теменужките са красиви...
цитирайБих ти подарила Надежда, като Джани Родари.
Но... не ще ми повярваш...
Всичките изпитания, които ни поднася съдбата ни правят по-силни. Не ни се дава повече, отколкото можем да понесем.
Ще ти напиша моят съвет - отклонявай мисленето си в друга посока и пиши - изливай всичко върху белия лист. Той няма да те измами...
Теменужките са красиви...
Имах нужда от това! Точно днес!
Слънчеви усмивки!:)
цитирайСлънчеви усмивки!:)
трябва да изпита посрещне и преодолее в живота си....но за всеки има и съответните радости....ритъм...като дишането...като самия живот....
цитирайно поемеш ли го веднъж, връщане няма...
става все по-труден и стръмен нагоре...
вярвай...
цитирайстава все по-труден и стръмен нагоре...
вярвай...
и зашо на мен всичко ми се изплъзва напоследък? една гола вяра ми остана, но не знам точно в кого и колко вярвам :)
цитирайВяра... като наивно цвете в ръцете човешки
откъснато и унищожено...
цитирайоткъснато и унищожено...
Пожелавам ти усмихната и ползотворна седмица!
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Това,което не ни убива ни прави по-силни!
Поздрав!:)
цитирайПоздрав!:)
Толкова е хубаво, стоплящо, обагрено с носталгична светлинна вълна, като че ли придошла от уюта на детството, където си се чувствал защитен, обичан, заобграден с преданност и безусловно внимание...
В подобни моменти наистина си мисля, че даденото ми като изпитание е това, което мога да понеса, а не това, което би сринало и последната брънка от вярата ми...
Сигурно е за добро! Дано е така! Но докато човек е впримчен в клопката на емоционалната загуба, той е още твърде уязвим, още повече, че тази загуба бе предизвестена и преживявана от доста месеци - в болезненено лутане, завръщане, отткаскване отново, докато се достигне до окончателната развръзка...Може би затова не бях толкова шокирана, защото беше очаквано. Но просто окончателно.
Опитвам се да отколонявам мисленето си в друга посока, приятелите ми помагат, вие - виртуалните приятели тук, също!
Отправям нежната си молитва - да срещна най-после мъж, който ще бъде за мен не крадец на емоции и обич, а топло присъствие - съграждащо и даряващо с обикновена човешка обич...
Благодаря ти за подкрепата!
цитирайВ подобни моменти наистина си мисля, че даденото ми като изпитание е това, което мога да понеса, а не това, което би сринало и последната брънка от вярата ми...
Сигурно е за добро! Дано е така! Но докато човек е впримчен в клопката на емоционалната загуба, той е още твърде уязвим, още повече, че тази загуба бе предизвестена и преживявана от доста месеци - в болезненено лутане, завръщане, отткаскване отново, докато се достигне до окончателната развръзка...Може би затова не бях толкова шокирана, защото беше очаквано. Но просто окончателно.
Опитвам се да отколонявам мисленето си в друга посока, приятелите ми помагат, вие - виртуалните приятели тук, също!
Отправям нежната си молитва - да срещна най-после мъж, който ще бъде за мен не крадец на емоции и обич, а топло присъствие - съграждащо и даряващо с обикновена човешка обич...
Благодаря ти за подкрепата!
Реципрочни са били чувствата ни, предизвикани от може би от идентични преживявания... Затова са били синхронични мисловните ни проекции...
Божествената музика, която чух в твоя блог, напълно съвпадна с моето моментно настроение вчера...
Така че - били сме си взаимонужни!
Дано емоционалният градус днес е на по-друго ниво, а съзнанието - по-пречистено! Поне при мен е така!:)))
Поздрави и усмивки ти пращам!:)))
цитирайБожествената музика, която чух в твоя блог, напълно съвпадна с моето моментно настроение вчера...
Така че - били сме си взаимонужни!
Дано емоционалният градус днес е на по-друго ниво, а съзнанието - по-пречистено! Поне при мен е така!:)))
Поздрави и усмивки ти пращам!:)))
За втори път започвам да пиша този отговор! Първият ми изчезна безследно:(
Както и да е, това също приемам като предизвикателство, част от житейския ритъм на загуби /макар и не толкова значителни:)))/ и светлинни моменти.
Няма начин, това е диханието съдбовно - би ми се искало моментите на възход да са повече и по-дълготрайни. Но, колкото-толкова:)
А повече - когато е решено, или свише, или предизвикано от моите действия /респективно бездействия...:)/
Поздрави!
цитирайКакто и да е, това също приемам като предизвикателство, част от житейския ритъм на загуби /макар и не толкова значителни:)))/ и светлинни моменти.
Няма начин, това е диханието съдбовно - би ми се искало моментите на възход да са повече и по-дълготрайни. Но, колкото-толкова:)
А повече - когато е решено, или свише, или предизвикано от моите действия /респективно бездействия...:)/
Поздрави!
Истина е. Пътят е този. Знам, тъй като не съм в неговото начало, а и далеч не съм в неговия край, че стръмнините следват стъпките ни, поели в посоката, която е една. Няма друг път и друга посока за мен. Другото е заблуда, изкушение, несъстоятелност.
Готова съм за хълмистите, скалисти, подмолни, пещерни и всякакви други предизвикателства, които крият нови изпитания.
Вярвам. И това ме държи изправена по пътя, който се стремя всячески да вървя с достойнство и любов...
цитирайГотова съм за хълмистите, скалисти, подмолни, пещерни и всякакви други предизвикателства, които крият нови изпитания.
Вярвам. И това ме държи изправена по пътя, който се стремя всячески да вървя с достойнство и любов...
Не е гола вярата! Тя е всичко /или почти всичко.../. Има ли я, по някакви неведоми пътища се отварят видими и невидими пространства, които водят до решения, значещи за нас повече, отколкото бихме могли да си представим...
Така се спасявам, няма друг начин. Иначе има моменти, когато ми идва да вия вътрешно от болката, която ми се струва непоносима...Но сърцето винаги има капацитет да се репарира, да регенерира, да съгражда нови кръговрати на чувствата - от черната дупка на края да сътвори избухването на Свръхнова...
Това е. Просто е, и не съвсем. Важното е да вярваш в този механизъм вселенски, който е съизмерим със случващото се във вътрешния човешки мир...
цитирайТака се спасявам, няма друг начин. Иначе има моменти, когато ми идва да вия вътрешно от болката, която ми се струва непоносима...Но сърцето винаги има капацитет да се репарира, да регенерира, да съгражда нови кръговрати на чувствата - от черната дупка на края да сътвори избухването на Свръхнова...
Това е. Просто е, и не съвсем. Важното е да вярваш в този механизъм вселенски, който е съизмерим със случващото се във вътрешния човешки мир...
Може би...Наивно да е цветето на вярата, свръхуязвимо, крехко, чупливо. Но има и неизразимо силната вътрешна способност да се себеорганизира и да възкръсне...
А човешките ръце, омърсени от пошлостта и безличнието, я убиват, да, но те може би забравят за нейната сила на Феникс...
цитирайА човешките ръце, омърсени от пошлостта и безличнието, я убиват, да, но те може би забравят за нейната сила на Феникс...
Разбира се! Слъчно грее навън, а студът бавно, но сигурно е изместен от топлината на летния полъх /аналогично на вътрешното разпукване на вярата - за пореден път...:)/
Благодаря ти! И нека и твояра седмица е обагрена с нюансите на споделената радост!:)))
цитирайБлагодаря ти! И нека и твояра седмица е обагрена с нюансите на споделената радост!:)))
Вярна е тази емблематична максима!
Усещам се все по-силна, и все по-мотивирана да вървя по избрания път. С любов. И най-вече, без да отмествам взора си, ценностите си, посоката на мисълта и чувствата си, от това, което считам за свято и незаменимо...
Поздрав и на теб и много усмихнати моменти!:)))
цитирайУсещам се все по-силна, и все по-мотивирана да вървя по избрания път. С любов. И най-вече, без да отмествам взора си, ценностите си, посоката на мисълта и чувствата си, от това, което считам за свято и незаменимо...
Поздрав и на теб и много усмихнати моменти!:)))
Само на ,,границата'' можеш да срещнеш и да оцениш истинската Вяра, изпреварваща Безкрая.
Иначе, да, твоето място е Тук, защото те очакват още много прекрасни мигове!
Поздрави!
цитирайИначе, да, твоето място е Тук, защото те очакват още много прекрасни мигове!
Поздрави!
ми е познато....
... и същевременно е пълно с неизвестни........
(това не е коментар)
Поздрави, дружке! *
цитирай... и същевременно е пълно с неизвестни........
(това не е коментар)
Поздрави, дружке! *
Впечатляващо!
Но има нещо хубаво и в това, да си лишен от нещо.
цитирайНо има нещо хубаво и в това, да си лишен от нещо.
Истинската Вяра е неоценима, но действително оценяме нейната сакрална стойност, когато застанем на предела...
Вярвам, че би трябвало най-после и мен да ме споходят прекрасни моменти, които ще се продължат в едно добро съществуване...:)
Нямам право да спра да вярвам, нали:)?
Благодаря ти и слънчев бургаски поздрав ти пращам - и времето най-после се усмихна:) /синхронично с пречистващите процеси вътре в душевния ми мир...:)))/
цитирайВярвам, че би трябвало най-после и мен да ме споходят прекрасни моменти, които ще се продължат в едно добро съществуване...:)
Нямам право да спра да вярвам, нали:)?
Благодаря ти и слънчев бургаски поздрав ти пращам - и времето най-после се усмихна:) /синхронично с пречистващите процеси вътре в душевния ми мир...:)))/
Започвам отзад - напред:)
Поздрави, приятелю!
Разбира се, че може да не коментираш, а просто да изкажеш мислите си:)
Пълно с неизвестни е кое - моето поведение /мисля, абсолютно еднозначно и непоколебимо в момента и във връзка с конкретиката на ситуацията.../, самата ситуация, или действащите лица в нея:)?
И кое е познато:)?
Моята реакция, повторяемостта на травмата /която, мисля, вече пресякох - като болен, опасен за здравето, крайник, болен от гангрена...звучи зловещо, да, но по-драстично сравнение не можах да измисля в момента, а си мисля, че колкото е по-жестоко случаващото се, толкова по-бързо и сигурно ще се освестя от емоционалната си зависимост към мъж, който не споделя моя морален и етичен кодекс.../
И все пак - макар че не го смяташ за коментар, благодаря ти за коментара:))) Замисли ме...
цитирайПоздрави, приятелю!
Разбира се, че може да не коментираш, а просто да изкажеш мислите си:)
Пълно с неизвестни е кое - моето поведение /мисля, абсолютно еднозначно и непоколебимо в момента и във връзка с конкретиката на ситуацията.../, самата ситуация, или действащите лица в нея:)?
И кое е познато:)?
Моята реакция, повторяемостта на травмата /която, мисля, вече пресякох - като болен, опасен за здравето, крайник, болен от гангрена...звучи зловещо, да, но по-драстично сравнение не можах да измисля в момента, а си мисля, че колкото е по-жестоко случаващото се, толкова по-бързо и сигурно ще се освестя от емоционалната си зависимост към мъж, който не споделя моя морален и етичен кодекс.../
И все пак - макар че не го смяташ за коментар, благодаря ти за коментара:))) Замисли ме...
а всъщност е повече емпатично преживяване от моя страна, изказано с тези няколко думи...
не мога, а и не бих!, ти давал оценки или пък някакви обобщаващи характеристики - това е за друг кръг от "специалисти"... аз съм просто човек...
цитирайне мога, а и не бих!, ти давал оценки или пък някакви обобщаващи характеристики - това е за друг кръг от "специалисти"... аз съм просто човек...
Да там е, защото това е изречено от твоя вътрешен глас. Вслушай се..той никога не ни изоставя...Картината говори, че много сила ти е била необходима за да чуеш твоя глас.. Но, моля те сложи красиви дъхави теменуги , те ще усилят онова жилаво коренче на твоята вяра и ще върнат взаимността...Това, което се е случило не е било за тебе..Горе главата, слушай твоя глас и се усмихвай !!
цитирайМакар че обръщението е към hazar, и аз се вмъквам с отговор...Впечеталяващо е като сравнение, да, но някъде дълбоко в мен, ми се иска да запазя онзи леко наивен нюанс на вярата, нейното детско отражение в позабравения чистота на отдавна отминалите дни на детството делник...
А иначе - така е, след празнотата, идва прозрението, че определено липсата на това нещо, донесло ми толкова разочарования в последните 9 месеца, е по-добра от присъствието му...
цитирайА иначе - така е, след празнотата, идва прозрението, че определено липсата на това нещо, донесло ми толкова разочарования в последните 9 месеца, е по-добра от присъствието му...
Да, преживяването е било емпатийно. А и ти си специалист в достатъчна степен и точно в тези сфери, които предполагат емпатичност, в нейното най-чисто проявление...:)
Трудно ми е сега, не отричам, макар че имам достатъчно вътрешен капацитет да продължа напред, за мен това не е проблем и не се нуждая от външни стимули, освен подкрепата на приятелите и близките ми /в чисто духовен и емоционален план.../. Но ми е болно. Не за човека, а че си позволи да достигне дотук. Грозно беше. Обидена съм, тотално обзверена за момента и тотално отричаща всякаква възможност да допусна някого до себе си отново, поне в близките месеци, а може би и години...
Знам, че отново ще се влюбя, и отново ще бъда също толкова всеотдайна и безпрекословна раздаваща се. А дали ще страдам отново така, явно не зависи от мен, а от евентуалния мъж, който, надявам се, ще се синхронизира най-сетне на моята вътрешна вълна...Явно досега това не се е получавало. Получи се само с един мъж, преди години, и свърши изведнъж. Връщайки се назад, осъзнавам, че това е била Любовта. Но явно съдбата отрежда сродните души да се докосват за много кратък отрязък от време, за да не се изпепелят взаимно...
Поздрави, приятелю! Ти винаги чувстваш какво е вътре в мен, като емоция...
цитирайТрудно ми е сега, не отричам, макар че имам достатъчно вътрешен капацитет да продължа напред, за мен това не е проблем и не се нуждая от външни стимули, освен подкрепата на приятелите и близките ми /в чисто духовен и емоционален план.../. Но ми е болно. Не за човека, а че си позволи да достигне дотук. Грозно беше. Обидена съм, тотално обзверена за момента и тотално отричаща всякаква възможност да допусна някого до себе си отново, поне в близките месеци, а може би и години...
Знам, че отново ще се влюбя, и отново ще бъда също толкова всеотдайна и безпрекословна раздаваща се. А дали ще страдам отново така, явно не зависи от мен, а от евентуалния мъж, който, надявам се, ще се синхронизира най-сетне на моята вътрешна вълна...Явно досега това не се е получавало. Получи се само с един мъж, преди години, и свърши изведнъж. Връщайки се назад, осъзнавам, че това е била Любовта. Но явно съдбата отрежда сродните души да се докосват за много кратък отрязък от време, за да не се изпепелят взаимно...
Поздрави, приятелю! Ти винаги чувстваш какво е вътре в мен, като емоция...
Толкова си разбираща...Просълзи ме с думите си!
Трябваше ми време, за да ги преосмисля и да отговоря...Тази раздяла беше предизвестена и твърде мъчителна, бавна, тягостна, с безброй компромиси и инвестиране на безпредметни надежди...Свръхусилия ми костваше, за да запазч човешките измерения на отношенията, да дам свръхдоза разбиране, съпричастие, да се опитам да вникна в чуждата позиция...Не би.
А на тази гранична линия, аз наистиина символично посаждам семената на "дъхави теменуги" - вещаещи една красива взаимност - най-после!...
Слушам моя глас, усмихвам се - повече мъдро-скептично, отколкото наивно-вярващо. Но все пак - изпълнено с живот:)
Поздрави - вечерно-бургаски, теменужено-кадифени, с нежни отблясъци на вече уталожена болка, преродена в нов израз на обичта:)))...
цитирайТрябваше ми време, за да ги преосмисля и да отговоря...Тази раздяла беше предизвестена и твърде мъчителна, бавна, тягостна, с безброй компромиси и инвестиране на безпредметни надежди...Свръхусилия ми костваше, за да запазч човешките измерения на отношенията, да дам свръхдоза разбиране, съпричастие, да се опитам да вникна в чуждата позиция...Не би.
А на тази гранична линия, аз наистиина символично посаждам семената на "дъхави теменуги" - вещаещи една красива взаимност - най-после!...
Слушам моя глас, усмихвам се - повече мъдро-скептично, отколкото наивно-вярващо. Но все пак - изпълнено с живот:)
Поздрави - вечерно-бургаски, теменужено-кадифени, с нежни отблясъци на вече уталожена болка, преродена в нов израз на обичта:)))...
Приятно да чуя това: Слушам моя глас, усмихвам се - повече мъдро-скептично, отколкото наивно-вярващо. Но все пак - изпълнено с живот:) Но все пак се усмихвам, разбира се! - Животът е прекрасен и трябва да се живее..а истинската любов ще познаете, когато се огледате в очите, които Ви гледат...
цитирайУчудвам се, че сте минали на обръщение на "Ви", но щом така го чувствате, няма проблем, уважавам решението на хората, общуващи с мен:)
Така е - животът принципно е прекрасен, но трябва да се живее и в моментите, когато ни се струва непоносим понякога. Дано най-после се огледам в очите, които ще ме гледат с любов. Май досега само в моите са се оглеждали...Когато аз съм обичала, макар и не много мъже. Дано имам капацитета да обикна отново.
Лека вечер! /т.е. нощ/
цитирайТака е - животът принципно е прекрасен, но трябва да се живее и в моментите, когато ни се струва непоносим понякога. Дано най-после се огледам в очите, които ще ме гледат с любов. Май досега само в моите са се оглеждали...Когато аз съм обичала, макар и не много мъже. Дано имам капацитета да обикна отново.
Лека вечер! /т.е. нощ/
никога чувствителните, емоционалните, интелигентните и искрените хора не слагат в една връзка "задължителните предпазни колани".
цитирайОбръщението съм направила несъзнателно, извини ме...Това не ме отдалечава от теб ...Не ме разбирай погрешно ...Имаш нежна душа, не допускай да бъде наранявана. Понякога това не зависи от нас ...А, колкото до обичането отново -зная, че ще се случи...повярвай ми ..ще стане неусетно изведнъж ...Спазвай това, което ми е внушено от моята майка - обичай този, който обича теб - там има живот!! Жената се привързва..Хубав ден, мила! Светъл, слънчев, усмихнат - всичко на куп за да е и красив!
цитирайНякой ден сърцето ми ще се превърне в камък...
Откъснат от света ще тлея в своя замък...
И няма да крещя,да вия до забрава,
ако усетя,че някой ме предава!...
Ще бъда властелин на самотата своя ,
и може би ще избера покоя пред хаоса на любовта...
Някой ден...но не сега !!!
цитирайОткъснат от света ще тлея в своя замък...
И няма да крещя,да вия до забрава,
ако усетя,че някой ме предава!...
Ще бъда властелин на самотата своя ,
и може би ще избера покоя пред хаоса на любовта...
Някой ден...но не сега !!!
Да, така е, това си е направо емблематично за хората, които са се родили с повече емоционален багаж /т.е. с по-голяма емоционална реактивност.../.
Вече започвам да се понаучавам, бавно, трудно, с повечко спънки в началото, но всеки път - с малко повече успешни ставания след поредното падане /но не на колене!.../. А "задължителните предпазни колани" са наистина животоспасяващи понякога...В преносен смисъл, разбира се, но трябва да се науча най-сетне да пазя неприкосновеността на вътрешното си пространство, далеч от недобросъвестността и инсинуациите, облечени в миловидност...
Поздрави и благодаря за ценния съвет! Ще го помня!
цитирайВече започвам да се понаучавам, бавно, трудно, с повечко спънки в началото, но всеки път - с малко повече успешни ставания след поредното падане /но не на колене!.../. А "задължителните предпазни колани" са наистина животоспасяващи понякога...В преносен смисъл, разбира се, но трябва да се науча най-сетне да пазя неприкосновеността на вътрешното си пространство, далеч от недобросъвестността и инсинуациите, облечени в миловидност...
Поздрави и благодаря за ценния съвет! Ще го помня!
Отново ме караш да благодаря на случванията в живота ми, че има разбиращи те души в моменти, когато на изпитание се поставя не само търпението ми, но и способността ми да отреагирам на огромното напрежение, породено от външна нечистосърдечна намеса в моя все още крехък и твърде раним вътрешен свят...
Знаеш ли, винаги съм обичала безпрекословно, всеотдайно, била съм безусловно вярна на мъже /малко са, но съм ги обичала за 3 живота напред.../, които са нехаели за чувствата ми, както и за самата мен. Може би е време да надникна в душата на мъж, който би ме обикнал истински, да оценя чувството му и да си позволя да му повярвам. Сигурно там се крие разковничето... Другото е самоунищожителен импулс.
Благодаря ти за прекрасното отношение и пожелания! Днес наистина денят ми е усмихнат, и вътрешно дори дръзвам да се усмихвам, нещо, което почти не смеех преди:)
Нека чудеса накуп съпътстват и твоя ден днес!:)))
цитирайЗнаеш ли, винаги съм обичала безпрекословно, всеотдайно, била съм безусловно вярна на мъже /малко са, но съм ги обичала за 3 живота напред.../, които са нехаели за чувствата ми, както и за самата мен. Може би е време да надникна в душата на мъж, който би ме обикнал истински, да оценя чувството му и да си позволя да му повярвам. Сигурно там се крие разковничето... Другото е самоунищожителен импулс.
Благодаря ти за прекрасното отношение и пожелания! Днес наистина денят ми е усмихнат, и вътрешно дори дръзвам да се усмихвам, нещо, което почти не смеех преди:)
Нека чудеса накуп съпътстват и твоя ден днес!:)))
Благодаря ти - за пореден път! Толкова добронамереност и съпричастност срещам в това интернет пространство, може би е признак, че хората, които имат нужда да проявят взаимност и човещина, се срещат по неведоми пътища...
Така е - може един ден да избера отшелничеството и ще обърна гръб на вътрешната необходимост да обичам. Може би, макар че се съмнявам. Но този момент не би трябвало, а и не мисля, че ще бъде сега:) Нито утре, нито след година, нито дори след 10...Имам още твърде много обич в себе си, за да си позволя да я задушавам и загърбвам...Просто трябва да я насоча към мъж, който ще я осени и приюти като нежен благослов в живота си. Мога много да дам. Но вече не на тези, които нямат сетивата да усетят с какво са дарени...
Бъди сияйна, и мъдро-добра, това ще те направи истински щастлива!
цитирайТака е - може един ден да избера отшелничеството и ще обърна гръб на вътрешната необходимост да обичам. Може би, макар че се съмнявам. Но този момент не би трябвало, а и не мисля, че ще бъде сега:) Нито утре, нито след година, нито дори след 10...Имам още твърде много обич в себе си, за да си позволя да я задушавам и загърбвам...Просто трябва да я насоча към мъж, който ще я осени и приюти като нежен благослов в живота си. Мога много да дам. Но вече не на тези, които нямат сетивата да усетят с какво са дарени...
Бъди сияйна, и мъдро-добра, това ще те направи истински щастлива!
И още нещо от любимият ми Франсоа Мориак: " Когато страдам от любов, затварям се в себе си и чакам. Сигурна съм, че мъжът заради когото искам да умра, утре може би няма да прадставлява нищо за мен. Предметът на толкова страдания няма да заслужава дори един мой поглед. Страшно е да обичаш и срамно да не обичаш вече.." Бъди усмихната, радвай се на всеки изживян миг и се надявай за още по-красив!!!
цитирайTочно навреме ми предоставяш тези мисли, макар и почувствани и формулирани от друга човешка душа, напълно импонират с универсалния израз на любовната мъка...Струва си да страдаш за нещо, което е било значимо, дори само от уважение към себе си, но не си струва да страдаш повече от необходимото здравословно самовглъбяване след загуба, когато човекът насреща не страда ни най-малко...
Усмихната съм:) Дори вътрешно вече се усмихвам, защото последните дни усмивката ми бе повече външен камуфлажен израз на стаявана болка...
Оставам с пожеланието бъдните мигове да са обагрени с повече късмет:)
И на теб ти желая разпукващо слънце над дните ти!
цитирайУсмихната съм:) Дори вътрешно вече се усмихвам, защото последните дни усмивката ми бе повече външен камуфлажен израз на стаявана болка...
Оставам с пожеланието бъдните мигове да са обагрени с повече късмет:)
И на теб ти желая разпукващо слънце над дните ти!
Позволявам си да се вмъкна тук с един коментар, който касае оттласкването ми от тази всмукваща черна дупка на обидата, която все още нося в себе си - като кънтяща пропаст и жива рана...Как да простя наистина изцяло на мъжа, който дръзна да излее върху мен подобна непридизвикана и неправомерна чернилка, превъплътена в недопустими думи??...Как да съумея да дам прошка - но не проформа, защото знам, че това е пътят за душевното осъзнаване и пречистване, а истински повластно на Вселенските канони за прощаване, изкупление, духовно смирение и освобождаване на бъдещия път от стари наслагвания и болки...Как да надмогна ужасното, грозно, дълбаещо усещане за излъгано доверие...
Ето какво отговори моята приятелка, която знае в детайли цялото развитие на ситуацията...
цитирайЕто какво отговори моята приятелка, която знае в детайли цялото развитие на ситуацията...
Moje6, ako naistina osaznae6,4e ne sa za teb, a samo za6titna reakciq na maj, koito ne znae kakvo iska. Kaji si, 4e mu vra6ta6 podaraka - ne e za teb, sbarkal e adresa, i priklyu4i vaprosa, kakto se priklyu4va edin lapsus - 6te moje6, ako naistina osaznava6, 4e nikoi ne moje da ti stap4e dostoinstvoto, ako ti ne go pozvoli6, kato povqrva6, 4e e stanalo - zna4i ne ocenq6 sebe si za6toto se poznava6 dobre, a po 4ujdite prikazki-tova e absolyutna gre6ka!!!
NE MOJE6 DA SE OBIJDA6 ZA NE6TO KOETO NE SI I NE TE KASAE!!! RAZBERI GO VEDNAJ I ZAVINAGI,ZA DA SPRE6 DA STRADA6 TAKA GLUPAVO. TOVA E JIZNENO VAJNO!!!
Кakvo ozna4ava izlagano doverie - 4ovek se laje, ne slu4aino, a za da nau4i poredniq urok, i sled kato si izlqzla, bez depresiq ot tazi vrazka,zna4i dobre si si nau4ila uroka - da vzima6 samo polojitelnoto - dobrite izvodi, i, osaznato dostoinstvo ot vsqka kriza - nezavisimo ot povoda.
Vajno e naistina da izleze6 dostoino sas spokoistvieto, 4e znae6 kakvi sa dostoinstvata ti, i s vdignata glava, na 4ovek, koito prekrasno poznava sebe si!
цитирайNE MOJE6 DA SE OBIJDA6 ZA NE6TO KOETO NE SI I NE TE KASAE!!! RAZBERI GO VEDNAJ I ZAVINAGI,ZA DA SPRE6 DA STRADA6 TAKA GLUPAVO. TOVA E JIZNENO VAJNO!!!
Кakvo ozna4ava izlagano doverie - 4ovek se laje, ne slu4aino, a za da nau4i poredniq urok, i sled kato si izlqzla, bez depresiq ot tazi vrazka,zna4i dobre si si nau4ila uroka - da vzima6 samo polojitelnoto - dobrite izvodi, i, osaznato dostoinstvo ot vsqka kriza - nezavisimo ot povoda.
Vajno e naistina da izleze6 dostoino sas spokoistvieto, 4e znae6 kakvi sa dostoinstvata ti, i s vdignata glava, na 4ovek, koito prekrasno poznava sebe si!
Всичко в нашия човешки свят е в по-голяма или в по-малка степен някаква енигма. И за да живеем в него по човешки ни е нужен преди всичко, както много хубаво си го казала, жилавия корен на вярата - не е задължително тя да бъде религиозна. Точно тази вяра ни помага да понасяме изпитанията в живота. Моите поздравления че я имаш!
цитирайНай -доброто лекарство се казва безразличие ...Този човек никога не е съществувал - изтрий го ...колкото по-навреме го направиш, толкова по-добре ...
Най -доброто лекарство е да търсиш очите в които ти ще се огледаш! Вдигни глава и гледай напред!
Лека и спокойна нощ!
цитирайНай -доброто лекарство е да търсиш очите в които ти ще се огледаш! Вдигни глава и гледай напред!
Лека и спокойна нощ!
Енигматично е съществуванието ни, да...
Коренът на вярата ни е жизненонеобходим, обратният път е недопустим за душа, тръгнала по пътя на себепознанието от отстояването на ценности и преминаването през съдбовните препятствия...
Благодаря за подкрепата! Поздрави - среднощни!
цитирайКоренът на вярата ни е жизненонеобходим, обратният път е недопустим за душа, тръгнала по пътя на себепознанието от отстояването на ценности и преминаването през съдбовните препятствия...
Благодаря за подкрепата! Поздрави - среднощни!
Добър вечер, добра ориснице:)))
Може би е добър лечител безразличието. То е убийствено там, където са горели чувства...Днес демонстрирах безразличие, след като от мен се очакваше да хлипам, да покажа колко съм уязвена и наранена до смърт...Няма начин, съумях да сбера частите от разчупената цялост на моя вътрешен мир и да ги споя в единство, което ще съхранявам ревностно от недобронамерени външни намеси. Явно безразличието вбесява повече, отколкото всякаква друга реакция...Сякаш зачеркваш човека насреща, все едно неговото присъствие не е способно да предизвика никакъв вид тръпка и елементарна емоция у теб...
Да, ще чакам аз да се огледам в нечии очи...Това е начинът, другото е самозалъгване с ужасни последици за личността и душевния комфорт...
Лека и лунно-красива да е нощта и за теб!:)))
цитирайМоже би е добър лечител безразличието. То е убийствено там, където са горели чувства...Днес демонстрирах безразличие, след като от мен се очакваше да хлипам, да покажа колко съм уязвена и наранена до смърт...Няма начин, съумях да сбера частите от разчупената цялост на моя вътрешен мир и да ги споя в единство, което ще съхранявам ревностно от недобронамерени външни намеси. Явно безразличието вбесява повече, отколкото всякаква друга реакция...Сякаш зачеркваш човека насреща, все едно неговото присъствие не е способно да предизвика никакъв вид тръпка и елементарна емоция у теб...
Да, ще чакам аз да се огледам в нечии очи...Това е начинът, другото е самозалъгване с ужасни последици за личността и душевния комфорт...
Лека и лунно-красива да е нощта и за теб!:)))
Горе главата..Върви с вдигната глава и демонстрирай безразличие ... Той не е бил за теб ...Внуши си го ..С една дума това разминаване те е спасило от човек, когото в друга ситуация щеше да видиш различен от това, което си си изградила ... Истинските неща се случват там няма разминаване ...И твоята да е лунно - красива - пълнолуние е ..и да се наспиш!
цитирайРазбира се - горе главата:) Вече се научих да се съвземам бързо, това е добър знак:) Разбира се, че този мъж не е бил за мен, свише може би сме пазени да не попадаме на хора и ситуации, които биха ни наранили още повече за в бъдеще...Всъщност видях този човек в ситуация и положение на духа, която не мога да преглътна, независимо, че му давам прошка, не защото искам напук да се освободя от бремето на непорщаването, а защото се опитвам да го разбера и да му позволя да продължи напред пътя си, без излишно чувство за вина /ако въобще би могъл да изпитва такава.../. Както и да е.
Чакам случването на истинските неща:)
А Раците по пълнолуние обикновено не можем да спим...Дано поне не сънувам кошмари, напротив, мисля, че кошмарните сенки от живота ми си отидоха...:))))
цитирайЧакам случването на истинските неща:)
А Раците по пълнолуние обикновено не можем да спим...Дано поне не сънувам кошмари, напротив, мисля, че кошмарните сенки от живота ми си отидоха...:))))
огради се с ВЯРА, и не допускай нещо хубаво да ти се случи. Хубавото е предизвикателство и НИЩО друго.
цитирайно е трудно,толкова трудно да осъзнаеш и да приемеш...Благодаря за споделеното и късмет!
цитирайКАПКА ОТ ЛЮБОВ
Песен на група “Атлас”
Не казвай никога,
ако загубиш бързо любовта,
че тя била е захар във вода,
затова била виновна тя.
Не казвай никога,
ако загубиш пак сълза,
че паднала е от лицето тя
и във очите ти стояла там сама.
Защото знай, че дълго чакала е зов
да стигне до сърцето като капка от любов.
Припев:
И когато сам останеш
питай тази капка от любов
защо далече бяга пак
от тебе капката любов
Дали е просто сън
или реална капка от любов
или безбройни грешки,
скриващи се в капката любов
Но видиш ли веднъж
във огледалото проливен дъжд
и всичко пак потъва в кал,
пак грешно си живял.
Обичаш силно, неразбрал,
че самотата си избираш сам
и търсиш топлина назад
във студения си свят.
Пороят те прегръща с ледено сърце,
а капките горещи събираш със ръце.
Припев: /3/
Капките с любов...
цитирайПесен на група “Атлас”
Не казвай никога,
ако загубиш бързо любовта,
че тя била е захар във вода,
затова била виновна тя.
Не казвай никога,
ако загубиш пак сълза,
че паднала е от лицето тя
и във очите ти стояла там сама.
Защото знай, че дълго чакала е зов
да стигне до сърцето като капка от любов.
Припев:
И когато сам останеш
питай тази капка от любов
защо далече бяга пак
от тебе капката любов
Дали е просто сън
или реална капка от любов
или безбройни грешки,
скриващи се в капката любов
Но видиш ли веднъж
във огледалото проливен дъжд
и всичко пак потъва в кал,
пак грешно си живял.
Обичаш силно, неразбрал,
че самотата си избираш сам
и търсиш топлина назад
във студения си свят.
Пороят те прегръща с ледено сърце,
а капките горещи събираш със ръце.
Припев: /3/
Капките с любов...
Вярата е първоосновата, да, а хубавото често пъти бива измамно и влачещо след себе си куп компенсаторни случвания, които опропастяват неговата сила. Но, все пак, има и хубави неща, белязани с добро:) Не е логично човек да ги подминава...Нали:)
цитирайСлучва се, при някои - с по-голяма интензивност, по-често, може би смисълът е да се научат уроците житейски, макар и по твъдре болезнен начин...
Няма защо да ми благодариш за споделеното! Бих искала наистина да съм с нещо полезна, показвайки душевните си катаклизими - за да открие всеки четящ по нещо, което би му помогнало да преодолее собствените си болки и препятствия...
Поздрави - слънчеви, от Бургас!:)
цитирайНяма защо да ми благодариш за споделеното! Бих искала наистина да съм с нещо полезна, показвайки душевните си катаклизими - за да открие всеки четящ по нещо, което би му помогнало да преодолее собствените си болки и препятствия...
Поздрави - слънчеви, от Бургас!:)
Благодаря ти! Подарената песен е един от най-свидните дарове! Приемам я като някакво светло предзнаменование - че, сбирайки мъката от "капките любов", всяка една от тях белязана с песенните сърдечни трели, имам капацитета да сбера душевно езеро, което по сияйност и святост би било равнозначно на Неоценимото...Което носим в себе си, пазим, преоткриваме, понякога почти унищожаваме дори...Вярата, че заслужаваме да бъдем обичани, толкова, колкото ние имаме способността да обичаме...
Поздрави и светъл лъч приятелска топлина ти пращам!:)))
цитирайПоздрави и светъл лъч приятелска топлина ти пращам!:)))
няма да споря. Все пак не мисля, че трябва да се потъпкват приятните мигове с уговорката, че вярата е по-важна..........от човека и неговото щастние. А няма измамно щастние, дори да е за минута.
цитирайНе е въпросът в спора, или в негото отсъствие:) Няма универсални истини, освен няколко /може би.../, но и те са под съмнение, тъй като всеки човек си има своя лични вътрешновселенска категоризация на общовселенски понятия:) Разбира се, че не би трябвало да се потъпкват хубавите мигове - помрачени от излишни предразсъдъци или страхове. А и щастието е наистина мигновено, но си струва да се чака и изживее...
цитирайWOW, temenuga, сигурно е излишно да ти казвам, че такова умело боравене със словото и дълбинния изказ на твоята същност е много рядко срещано днес! Всяка дума предадена (написана) от теб тук звучи трансцедентно, магнетично, изстрадано и силно въздействащо. Досегът до преживяната ти емоция е разтърсваща! Не мога да допусна, че изворът на вечната духовна природа на всемогъщият Бог ще те остави задълго в агонията на преживяната болка. Всъщност имало е смисъл да преминеш през това изпитание, най-малкото си научила ценен урок. Продължавай да обичаш! Силата е в любовта!
цитирайИзчервявам се от прочита на толкова хубави думи за мен...Не знам как боравя със словото, всъщност това не е точно боравене, тъй като то се лее от мен /от пръстите ми в случая.../, не се замислям кое, как и защо формулирам така. Това е изражение на същността ми, пределно искрено.
Да, тренсцедентните измерения са предопределени от личния ми път на израстване, още от времето, когато като ученичка в Музикалното училище свирех "Трансцедентните етюди" на Лист...Тогава още, докосвайки се до магичната субстанция на музиката, може би отворих пред взора си пространства, които по-нататък ми помогнаха да прозра същественото, разграничавайки го от пошлостта и безхарактерното съществуване...
И аз се надявам - най-после! - да прекрача прага на твърде интензивния натиск на преживените болки. И да пристъпя към бъдното - с вярата, че доброто предстои... Продължавам да обичам. Може би това е верният "надпис" на съдбовната "табела" на житейския кръстопът...
Силата е в Любовта - безусловно!
цитирайДа, тренсцедентните измерения са предопределени от личния ми път на израстване, още от времето, когато като ученичка в Музикалното училище свирех "Трансцедентните етюди" на Лист...Тогава още, докосвайки се до магичната субстанция на музиката, може би отворих пред взора си пространства, които по-нататък ми помогнаха да прозра същественото, разграничавайки го от пошлостта и безхарактерното съществуване...
И аз се надявам - най-после! - да прекрача прага на твърде интензивния натиск на преживените болки. И да пристъпя към бъдното - с вярата, че доброто предстои... Продължавам да обичам. Може би това е верният "надпис" на съдбовната "табела" на житейския кръстопът...
Силата е в Любовта - безусловно!
Красиво...
цитирайБлгодаря за оценката. Може би звучи красиво, може би, погледнато отстрани - изглежда така...
Но, преминавайки през това човешко изпитание с почти нечовешки измерения на болката, изпитваш ужас. Който, за щастие, е преодолим. Тъй като душата има невероятната способност да търси пътя към светлината - неизменно!
цитирайНо, преминавайки през това човешко изпитание с почти нечовешки измерения на болката, изпитваш ужас. Който, за щастие, е преодолим. Тъй като душата има невероятната способност да търси пътя към светлината - неизменно!
Ето едно взето решение и избрана посока.
ПОнякога трудностите биват заобикаляни, за да опазим своя АЗ.
Твоята прошка най-вероятно ти е помогнала да продължиш без притеснения напред.
цитирайПОнякога трудностите биват заобикаляни, за да опазим своя АЗ.
Твоята прошка най-вероятно ти е помогнала да продължиш без притеснения напред.
Да, Прошката е велик катализатор на човещината, на вярата, на упованието в Доброто. Онази, осъзнатата Прошка...
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 45014
Блогрол
1. kokoshinka - моята щерка-разбойничка:) Т.е. Дидка-Бандитка:)
2. Тогава, когато...
3. Стъпалата, през които преминава душата
4. Партитурата на живота
5. Какво осъзнах...
6. Tя
7. Спомени от...бъдещето
8. Новата книга на една отказала се от попрището журналистка
9. Свръхсгъстеността на емоциите
10. Кръговратът на чувствата
11. В търсене на точната улица
12. Американска мечта в горчив вариант
13. Кафенето "При Смехурка"
14. Раздвижване на пластовете
15. Вопъл към невъзможността
16. Пътят до Прошката
2. Тогава, когато...
3. Стъпалата, през които преминава душата
4. Партитурата на живота
5. Какво осъзнах...
6. Tя
7. Спомени от...бъдещето
8. Новата книга на една отказала се от попрището журналистка
9. Свръхсгъстеността на емоциите
10. Кръговратът на чувствата
11. В търсене на точната улица
12. Американска мечта в горчив вариант
13. Кафенето "При Смехурка"
14. Раздвижване на пластовете
15. Вопъл към невъзможността
16. Пътят до Прошката