Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.05.2008 01:29 - Кръговратът на чувствата
Автор: temenuga Категория: Лични дневници   
Прочетен: 21154 Коментари: 60 Гласове:
2

Последна промяна: 05.11.2014 01:33




След еуфоричните случвания,  донесли ми емоционален взрив и красота - в нейните многолики, разнопланови и нюанснонаситени проявления, пристигна равносметката и досегът до ежедневните измерения на материалния свят.

И не само.

А поредното изпитание /в чието идване бях повече от уверена!/, поредната порция ударна болка /за която също бях подготвена.../, поредното парче отчупено съмнение от целостта на вярата ми...
Сигурно така е трябвало да се случи.
Сигурно така предопределеността материализира своята неизменна същност.
Сигурно най-невзрачните повеи на разклатеното доверие са били предпоставка за нещо доста по-дълбинно проявяващо се - като клокочеща енигматична чернилка, бавно придобиваща очертание на неминуемост.
Няма място за отчаяние всъщност.
Независещи от моята добронамереност  обстоятелства и събитийност,  подронила искрената нужда да дам свободата,  която смятам за основополагаща, ме довлякоха до т. нар "бардо". Но не между живота и смъртта.
А между любовта и изкривената представа за нея.

Там, на ръба, където се усеща хладният мрак на мъртвата субстанция - поглъщаща всяка светлинна частица и подмамваща с почти непреодолима сила, е не просто страшно.
Там усещаш извечната среща с раздиращите вътрешните магистрали въпроси.
За смисъла на безконечното чакане.
За обещанията, дадени заради собствения ти морален кодекс и незачетени от отсрещната страна, която не се е нуждаела от тяхната мантрична сила.

За чистосърдечието на доверието, което не би могло да бъде друго, освен оголена арфична душевна струна - която би могла да бъде абсурдно лесно скъсана, нарушавайки хармоничната цялост на сърдечното песнопение...
За смисъла на тайнството, наречено взаимосподеленост, равносилна на съдбовно вричане.
За онова, което ти си съхранил като реликва, издигната в нежен култ - като при свещенодействие...
За поредната доза нагло демонстрирана циничност, с нищо непредизвикана.
За онова, което е на границата между обикновеното проявление на откровената пошлост и пристъпването към граничността на едно емблематично духовно убийство.
Не.
Избирам, стоейки на бардото, на тънката гранична линия, да се вкопча в здравите корени на моята вяра, моите неотменни ценности, да се обърна към Бога - там, горе, в необозримите пространствени измерения на Безкрайността, и вътре в себе си - като нежно отражение на Божествената същност, която  човешките същества носим в себе си и преоткриваме при всяко едно изпитание, съизмеримо със случващото се с нас...
Отмятам глава от хладната примамлива същност на мрака - лепкав и нашепващ лъжовни енигмени заклинания.
Там не е моето място.
Подвластните нему не са от моята духовна категория. Там забравата е като отровнопълзяща към сърдечните селения  песен на сирена.

Обръщам се рязко.
И вкопчена в тънкото, но изключително жилаво коренче на моята неотменна вяра, хуквам назад, назад, назад - там, където със светлина облени са всички моменти, интернализирали обичта в най-чистите й форми, отразена в думите от моите последни постинги тук.
Там е моето място.
А на този мъж, въпреки неговия рязък завой към мрака и себезалъгването, давам прошката, която ми помага да продължа напред. С молбата пътят до това бардо на изпитанието да бъде загърбен.
За  да не предизвиквам съдбовните канони, не споменавам наситеното с определена доза наивност понятие "завинаги".
А отронвам смирено - за неопределено време.





Гласувай:
2
0



1. wonder - Започни да прощаваш на себе си...
11.05.2008 01:47
Между Прошката и Любовта често стои нараненото его, болящото сърце или някой скръбен спомен, носещ парливост. Винаги има бунт на гнева и кръст на осъждането. Силата на прошката е катарзисна, защото ние не забравяме докато Времето не патинира с далечност спомена. Ако имаме отключено смирение, прощаваме с любов, от любов и заради Любовта.
Източникът на нашата любов е нътре в нас. Любовта, извираща от нас, е единственият начин да бъдем истински щастливи. Безусловна любов към себе си. Действай!
Усмивка. Лунна.
цитирай
2. temenuga - Към wonder:
11.05.2008 02:02
Лунната усмихната същност, отразила твоята мъдрост - лунно замислена и нощно дълбинна, всъщност надниква във все още будното ми съзнание, което е почти на границата на пристъпването към съновните владения...
В този период от време - почти по магичен начин се съчетава съзнаваното и надникване в подсъзнателните полета.
С това ниво на мисълта оценявам кармичната сила на написаното от теб. Между Прошката и Любовта стоят точно тези човешки проявления на една гърчеща се душа, неспособна да прозре отвъд болката. Но пречистването е неотменна част от прозренията, които водят до първоизточника на Любовта, всепрощаваща. За да запази Божествената си цялост.
Действам. На обороти, които позволява засега трудно оттласкващото мътилката сърце. Но успешно справящо се с краха на надеждата.
Защото то знае, че пътят към ново изгревно начало преминава единствено през безусловната Прошка...Към себе си най-вече. За да имаш капацитета да простиш бездънно и на този, който е посегнал на ценостите в йерархията на твоите духовни приоритети...
Усмивка - почти съновна:) !
цитирай
3. feq - temenuga, мила!
11.05.2008 08:45
Бих ти написала някоя народна мъдрост: "Всяко зло за добро".
Бих ти подарила Надежда, като Джани Родари.
Но... не ще ми повярваш...
Всичките изпитания, които ни поднася съдбата ни правят по-силни. Не ни се дава повече, отколкото можем да понесем.
Ще ти напиша моят съвет - отклонявай мисленето си в друга посока и пиши - изливай всичко върху белия лист. Той няма да те измами...
Теменужките са красиви...
цитирай
4. helios - temenuga, Благодаря ти за мъдрите послания!
11.05.2008 14:23
Имах нужда от това! Точно днес!
Слънчеви усмивки!:)
цитирай
5. letisi - за жалост всеки има порция болки които
11.05.2008 15:03
трябва да изпита посрещне и преодолее в живота си....но за всеки има и съответните радости....ритъм...като дишането...като самия живот....
цитирай
6. cornflower - да, това е пътят,
11.05.2008 15:53
но поемеш ли го веднъж, връщане няма...
става все по-труден и стръмен нагоре...
вярвай...
цитирай
7. virginblack - как успяваш да се вкопчиш
11.05.2008 16:07
и зашо на мен всичко ми се изплъзва напоследък? една гола вяра ми остана, но не знам точно в кого и колко вярвам :)
цитирай
8. hazar - Вяра. . . като наивно цвете в ръцете ...
12.05.2008 00:20
Вяра... като наивно цвете в ръцете човешки
откъснато и унищожено...
цитирай
9. enjoy6 - След дъжд винаги изгрява слънце!
12.05.2008 11:59
Пожелавам ти усмихната и ползотворна седмица!
Поздрави!
цитирай
10. mmmmmmmmm - :)
12.05.2008 14:27
Това,което не ни убива ни прави по-силни!
Поздрав!:)
цитирай
11. temenuga - Към feq:
12.05.2008 14:39
Толкова е хубаво, стоплящо, обагрено с носталгична светлинна вълна, като че ли придошла от уюта на детството, където си се чувствал защитен, обичан, заобграден с преданност и безусловно внимание...
В подобни моменти наистина си мисля, че даденото ми като изпитание е това, което мога да понеса, а не това, което би сринало и последната брънка от вярата ми...
Сигурно е за добро! Дано е така! Но докато човек е впримчен в клопката на емоционалната загуба, той е още твърде уязвим, още повече, че тази загуба бе предизвестена и преживявана от доста месеци - в болезненено лутане, завръщане, отткаскване отново, докато се достигне до окончателната развръзка...Може би затова не бях толкова шокирана, защото беше очаквано. Но просто окончателно.
Опитвам се да отколонявам мисленето си в друга посока, приятелите ми помагат, вие - виртуалните приятели тук, също!
Отправям нежната си молитва - да срещна най-после мъж, който ще бъде за мен не крадец на емоции и обич, а топло присъствие - съграждащо и даряващо с обикновена човешка обич...
Благодаря ти за подкрепата!
цитирай
12. temenuga - Към helios:
12.05.2008 15:45
Реципрочни са били чувствата ни, предизвикани от може би от идентични преживявания... Затова са били синхронични мисловните ни проекции...
Божествената музика, която чух в твоя блог, напълно съвпадна с моето моментно настроение вчера...
Така че - били сме си взаимонужни!
Дано емоционалният градус днес е на по-друго ниво, а съзнанието - по-пречистено! Поне при мен е така!:)))
Поздрави и усмивки ти пращам!:)))
цитирай
13. temenuga - Към letisi:
12.05.2008 16:06
За втори път започвам да пиша този отговор! Първият ми изчезна безследно:(
Както и да е, това също приемам като предизвикателство, част от житейския ритъм на загуби /макар и не толкова значителни:)))/ и светлинни моменти.
Няма начин, това е диханието съдбовно - би ми се искало моментите на възход да са повече и по-дълготрайни. Но, колкото-толкова:)
А повече - когато е решено, или свише, или предизвикано от моите действия /респективно бездействия...:)/
Поздрави!
цитирай
14. temenuga - Към cornflower:
12.05.2008 16:12
Истина е. Пътят е този. Знам, тъй като не съм в неговото начало, а и далеч не съм в неговия край, че стръмнините следват стъпките ни, поели в посоката, която е една. Няма друг път и друга посока за мен. Другото е заблуда, изкушение, несъстоятелност.
Готова съм за хълмистите, скалисти, подмолни, пещерни и всякакви други предизвикателства, които крият нови изпитания.
Вярвам. И това ме държи изправена по пътя, който се стремя всячески да вървя с достойнство и любов...
цитирай
15. temenuga - Към virginblack:
12.05.2008 16:30
Не е гола вярата! Тя е всичко /или почти всичко.../. Има ли я, по някакви неведоми пътища се отварят видими и невидими пространства, които водят до решения, значещи за нас повече, отколкото бихме могли да си представим...
Така се спасявам, няма друг начин. Иначе има моменти, когато ми идва да вия вътрешно от болката, която ми се струва непоносима...Но сърцето винаги има капацитет да се репарира, да регенерира, да съгражда нови кръговрати на чувствата - от черната дупка на края да сътвори избухването на Свръхнова...
Това е. Просто е, и не съвсем. Важното е да вярваш в този механизъм вселенски, който е съизмерим със случващото се във вътрешния човешки мир...
цитирай
16. temenuga - Към hazar:
12.05.2008 16:49
Може би...Наивно да е цветето на вярата, свръхуязвимо, крехко, чупливо. Но има и неизразимо силната вътрешна способност да се себеорганизира и да възкръсне...
А човешките ръце, омърсени от пошлостта и безличнието, я убиват, да, но те може би забравят за нейната сила на Феникс...
цитирай
17. temenuga - Към enjoy6:
12.05.2008 16:53
Разбира се! Слъчно грее навън, а студът бавно, но сигурно е изместен от топлината на летния полъх /аналогично на вътрешното разпукване на вярата - за пореден път...:)/
Благодаря ти! И нека и твояра седмица е обагрена с нюансите на споделената радост!:)))
цитирай
18. temenuga - Към mmmmmmmmm:
12.05.2008 16:55
Вярна е тази емблематична максима!
Усещам се все по-силна, и все по-мотивирана да вървя по избрания път. С любов. И най-вече, без да отмествам взора си, ценностите си, посоката на мисълта и чувствата си, от това, което считам за свято и незаменимо...
Поздрав и на теб и много усмихнати моменти!:)))
цитирай
19. lion1234 - Само на ,,границата''...
12.05.2008 17:27
Само на ,,границата'' можеш да срещнеш и да оцениш истинската Вяра, изпреварваща Безкрая.
Иначе, да, твоето място е Тук, защото те очакват още много прекрасни мигове!
Поздрави!
цитирай
20. comfy - Колко
12.05.2008 21:25
ми е познато....

... и същевременно е пълно с неизвестни........

(това не е коментар)

Поздрави, дружке! *
цитирай
21. buket - hazar- Цветето...Вяра
12.05.2008 22:15
Впечатляващо!
Но има нещо хубаво и в това, да си лишен от нещо.
цитирай
22. temenuga - Към lion1234:
13.05.2008 15:42
Истинската Вяра е неоценима, но действително оценяме нейната сакрална стойност, когато застанем на предела...
Вярвам, че би трябвало най-после и мен да ме споходят прекрасни моменти, които ще се продължат в едно добро съществуване...:)
Нямам право да спра да вярвам, нали:)?
Благодаря ти и слънчев бургаски поздрав ти пращам - и времето най-после се усмихна:) /синхронично с пречистващите процеси вътре в душевния ми мир...:)))/
цитирай
23. temenuga - Към comfy :
13.05.2008 15:48
Започвам отзад - напред:)
Поздрави, приятелю!
Разбира се, че може да не коментираш, а просто да изкажеш мислите си:)
Пълно с неизвестни е кое - моето поведение /мисля, абсолютно еднозначно и непоколебимо в момента и във връзка с конкретиката на ситуацията.../, самата ситуация, или действащите лица в нея:)?
И кое е познато:)?
Моята реакция, повторяемостта на травмата /която, мисля, вече пресякох - като болен, опасен за здравето, крайник, болен от гангрена...звучи зловещо, да, но по-драстично сравнение не можах да измисля в момента, а си мисля, че колкото е по-жестоко случаващото се, толкова по-бързо и сигурно ще се освестя от емоционалната си зависимост към мъж, който не споделя моя морален и етичен кодекс.../
И все пак - макар че не го смяташ за коментар, благодаря ти за коментара:))) Замисли ме...
цитирай
24. comfy - интересно се получи...
13.05.2008 21:26
а всъщност е повече емпатично преживяване от моя страна, изказано с тези няколко думи...

не мога, а и не бих!, ти давал оценки или пък някакви обобщаващи характеристики - това е за друг кръг от "специалисти"... аз съм просто човек...
цитирай
25. tota - Обръщам се назад - там е моето място
14.05.2008 20:58
Да там е, защото това е изречено от твоя вътрешен глас. Вслушай се..той никога не ни изоставя...Картината говори, че много сила ти е била необходима за да чуеш твоя глас.. Но, моля те сложи красиви дъхави теменуги , те ще усилят онова жилаво коренче на твоята вяра и ще върнат взаимността...Това, което се е случило не е било за тебе..Горе главата, слушай твоя глас и се усмихвай !!
цитирай
26. temenuga - Към buket:
14.05.2008 21:17
Макар че обръщението е към hazar, и аз се вмъквам с отговор...Впечеталяващо е като сравнение, да, но някъде дълбоко в мен, ми се иска да запазя онзи леко наивен нюанс на вярата, нейното детско отражение в позабравения чистота на отдавна отминалите дни на детството делник...
А иначе - така е, след празнотата, идва прозрението, че определено липсата на това нещо, донесло ми толкова разочарования в последните 9 месеца, е по-добра от присъствието му...
цитирай
27. temenuga - Към comfy:
14.05.2008 21:53
Да, преживяването е било емпатийно. А и ти си специалист в достатъчна степен и точно в тези сфери, които предполагат емпатичност, в нейното най-чисто проявление...:)
Трудно ми е сега, не отричам, макар че имам достатъчно вътрешен капацитет да продължа напред, за мен това не е проблем и не се нуждая от външни стимули, освен подкрепата на приятелите и близките ми /в чисто духовен и емоционален план.../. Но ми е болно. Не за човека, а че си позволи да достигне дотук. Грозно беше. Обидена съм, тотално обзверена за момента и тотално отричаща всякаква възможност да допусна някого до себе си отново, поне в близките месеци, а може би и години...
Знам, че отново ще се влюбя, и отново ще бъда също толкова всеотдайна и безпрекословна раздаваща се. А дали ще страдам отново така, явно не зависи от мен, а от евентуалния мъж, който, надявам се, ще се синхронизира най-сетне на моята вътрешна вълна...Явно досега това не се е получавало. Получи се само с един мъж, преди години, и свърши изведнъж. Връщайки се назад, осъзнавам, че това е била Любовта. Но явно съдбата отрежда сродните души да се докосват за много кратък отрязък от време, за да не се изпепелят взаимно...
Поздрави, приятелю! Ти винаги чувстваш какво е вътре в мен, като емоция...
цитирай
28. temenuga - Към tota:
14.05.2008 23:09
Толкова си разбираща...Просълзи ме с думите си!
Трябваше ми време, за да ги преосмисля и да отговоря...Тази раздяла беше предизвестена и твърде мъчителна, бавна, тягостна, с безброй компромиси и инвестиране на безпредметни надежди...Свръхусилия ми костваше, за да запазч човешките измерения на отношенията, да дам свръхдоза разбиране, съпричастие, да се опитам да вникна в чуждата позиция...Не би.
А на тази гранична линия, аз наистиина символично посаждам семената на "дъхави теменуги" - вещаещи една красива взаимност - най-после!...
Слушам моя глас, усмихвам се - повече мъдро-скептично, отколкото наивно-вярващо. Но все пак - изпълнено с живот:)
Поздрави - вечерно-бургаски, теменужено-кадифени, с нежни отблясъци на вече уталожена болка, преродена в нов израз на обичта:)))...
цитирай
29. tota - Хубаво е, че сте ме разбрали..
14.05.2008 23:29
Приятно да чуя това: Слушам моя глас, усмихвам се - повече мъдро-скептично, отколкото наивно-вярващо. Но все пак - изпълнено с живот:) Но все пак се усмихвам, разбира се! - Животът е прекрасен и трябва да се живее..а истинската любов ще познаете, когато се огледате в очите, които Ви гледат...
цитирай
30. temenuga - Към tota:
15.05.2008 00:25
Учудвам се, че сте минали на обръщение на "Ви", но щом така го чувствате, няма проблем, уважавам решението на хората, общуващи с мен:)
Така е - животът принципно е прекрасен, но трябва да се живее и в моментите, когато ни се струва непоносим понякога. Дано най-после се огледам в очите, които ще ме гледат с любов. Май досега само в моите са се оглеждали...Когато аз съм обичала, макар и не много мъже. Дано имам капацитета да обикна отново.
Лека вечер! /т.е. нощ/
цитирай
31. eien - Пожелавам такава "опитност" за последно, защото
15.05.2008 03:55
никога чувствителните, емоционалните, интелигентните и искрените хора не слагат в една връзка "задължителните предпазни колани".
цитирай
32. tota - Добро утро, мила Теменуга!
15.05.2008 08:08
Обръщението съм направила несъзнателно, извини ме...Това не ме отдалечава от теб ...Не ме разбирай погрешно ...Имаш нежна душа, не допускай да бъде наранявана. Понякога това не зависи от нас ...А, колкото до обичането отново -зная, че ще се случи...повярвай ми ..ще стане неусетно изведнъж ...Спазвай това, което ми е внушено от моята майка - обичай този, който обича теб - там има живот!! Жената се привързва..Хубав ден, мила! Светъл, слънчев, усмихнат - всичко на куп за да е и красив!
цитирай
33. tota - Нещо, което намерих! То е за теб!
15.05.2008 12:08
Някой ден сърцето ми ще се превърне в камък...
Откъснат от света ще тлея в своя замък...
И няма да крещя,да вия до забрава,
ако усетя,че някой ме предава!...
Ще бъда властелин на самотата своя ,
и може би ще избера покоя пред хаоса на любовта...
Някой ден...но не сега !!!
цитирай
34. temenuga - Към eien:
15.05.2008 13:48
Да, така е, това си е направо емблематично за хората, които са се родили с повече емоционален багаж /т.е. с по-голяма емоционална реактивност.../.
Вече започвам да се понаучавам, бавно, трудно, с повечко спънки в началото, но всеки път - с малко повече успешни ставания след поредното падане /но не на колене!.../. А "задължителните предпазни колани" са наистина животоспасяващи понякога...В преносен смисъл, разбира се, но трябва да се науча най-сетне да пазя неприкосновеността на вътрешното си пространство, далеч от недобросъвестността и инсинуациите, облечени в миловидност...
Поздрави и благодаря за ценния съвет! Ще го помня!
цитирай
35. temenuga - Към tota:
15.05.2008 13:56
Отново ме караш да благодаря на случванията в живота ми, че има разбиращи те души в моменти, когато на изпитание се поставя не само търпението ми, но и способността ми да отреагирам на огромното напрежение, породено от външна нечистосърдечна намеса в моя все още крехък и твърде раним вътрешен свят...
Знаеш ли, винаги съм обичала безпрекословно, всеотдайно, била съм безусловно вярна на мъже /малко са, но съм ги обичала за 3 живота напред.../, които са нехаели за чувствата ми, както и за самата мен. Може би е време да надникна в душата на мъж, който би ме обикнал истински, да оценя чувството му и да си позволя да му повярвам. Сигурно там се крие разковничето... Другото е самоунищожителен импулс.
Благодаря ти за прекрасното отношение и пожелания! Днес наистина денят ми е усмихнат, и вътрешно дори дръзвам да се усмихвам, нещо, което почти не смеех преди:)
Нека чудеса накуп съпътстват и твоя ден днес!:)))
цитирай
36. temenuga - Към tota:
15.05.2008 14:12
Благодаря ти - за пореден път! Толкова добронамереност и съпричастност срещам в това интернет пространство, може би е признак, че хората, които имат нужда да проявят взаимност и човещина, се срещат по неведоми пътища...
Така е - може един ден да избера отшелничеството и ще обърна гръб на вътрешната необходимост да обичам. Може би, макар че се съмнявам. Но този момент не би трябвало, а и не мисля, че ще бъде сега:) Нито утре, нито след година, нито дори след 10...Имам още твърде много обич в себе си, за да си позволя да я задушавам и загърбвам...Просто трябва да я насоча към мъж, който ще я осени и приюти като нежен благослов в живота си. Мога много да дам. Но вече не на тези, които нямат сетивата да усетят с какво са дарени...
Бъди сияйна, и мъдро-добра, това ще те направи истински щастлива!
цитирай
37. tota - Благодаря, уханно цвете!
15.05.2008 14:59
И още нещо от любимият ми Франсоа Мориак: " Когато страдам от любов, затварям се в себе си и чакам. Сигурна съм, че мъжът заради когото искам да умра, утре може би няма да прадставлява нищо за мен. Предметът на толкова страдания няма да заслужава дори един мой поглед. Страшно е да обичаш и срамно да не обичаш вече.." Бъди усмихната, радвай се на всеки изживян миг и се надявай за още по-красив!!!
цитирай
38. temenuga - Към tota:
15.05.2008 17:00
Tочно навреме ми предоставяш тези мисли, макар и почувствани и формулирани от друга човешка душа, напълно импонират с универсалния израз на любовната мъка...Струва си да страдаш за нещо, което е било значимо, дори само от уважение към себе си, но не си струва да страдаш повече от необходимото здравословно самовглъбяване след загуба, когато човекът насреща не страда ни най-малко...
Усмихната съм:) Дори вътрешно вече се усмихвам, защото последните дни усмивката ми бе повече външен камуфлажен израз на стаявана болка...
Оставам с пожеланието бъдните мигове да са обагрени с повече късмет:)
И на теб ти желая разпукващо слънце над дните ти!
цитирай
39. temenuga - Като отзвук от един личен разговор с приятелка...
16.05.2008 11:54
Позволявам си да се вмъкна тук с един коментар, който касае оттласкването ми от тази всмукваща черна дупка на обидата, която все още нося в себе си - като кънтяща пропаст и жива рана...Как да простя наистина изцяло на мъжа, който дръзна да излее върху мен подобна непридизвикана и неправомерна чернилка, превъплътена в недопустими думи??...Как да съумея да дам прошка - но не проформа, защото знам, че това е пътят за душевното осъзнаване и пречистване, а истински повластно на Вселенските канони за прощаване, изкупление, духовно смирение и освобождаване на бъдещия път от стари наслагвания и болки...Как да надмогна ужасното, грозно, дълбаещо усещане за излъгано доверие...
Ето какво отговори моята приятелка, която знае в детайли цялото развитие на ситуацията...
цитирай
40. temenuga - от exelopea:
16.05.2008 11:58
Moje6, ako naistina osaznae6,4e ne sa za teb, a samo za6titna reakciq na maj, koito ne znae kakvo iska. Kaji si, 4e mu vra6ta6 podaraka - ne e za teb, sbarkal e adresa, i priklyu4i vaprosa, kakto se priklyu4va edin lapsus - 6te moje6, ako naistina osaznava6, 4e nikoi ne moje da ti stap4e dostoinstvoto, ako ti ne go pozvoli6, kato povqrva6, 4e e stanalo - zna4i ne ocenq6 sebe si za6toto se poznava6 dobre, a po 4ujdite prikazki-tova e absolyutna gre6ka!!!
NE MOJE6 DA SE OBIJDA6 ZA NE6TO KOETO NE SI I NE TE KASAE!!! RAZBERI GO VEDNAJ I ZAVINAGI,ZA DA SPRE6 DA STRADA6 TAKA GLUPAVO. TOVA E JIZNENO VAJNO!!!

Кakvo ozna4ava izlagano doverie - 4ovek se laje, ne slu4aino, a za da nau4i poredniq urok, i sled kato si izlqzla, bez depresiq ot tazi vrazka,zna4i dobre si si nau4ila uroka - da vzima6 samo polojitelnoto - dobrite izvodi, i, osaznato dostoinstvo ot vsqka kriza - nezavisimo ot povoda.
Vajno e naistina da izleze6 dostoino sas spokoistvieto, 4e znae6 kakvi sa dostoinstvata ti, i s vdignata glava, na 4ovek, koito prekrasno poznava sebe si!
цитирай
41. tomich - temenuga,
16.05.2008 19:45
Всичко в нашия човешки свят е в по-голяма или в по-малка степен някаква енигма. И за да живеем в него по човешки ни е нужен преди всичко, както много хубаво си го казала, жилавия корен на вярата - не е задължително тя да бъде религиозна. Точно тази вяра ни помага да понасяме изпитанията в живота. Моите поздравления че я имаш!
цитирай
42. tota - Добър вечер, момиче с име на цвете!
16.05.2008 23:52
Най -доброто лекарство се казва безразличие ...Този човек никога не е съществувал - изтрий го ...колкото по-навреме го направиш, толкова по-добре ...
Най -доброто лекарство е да търсиш очите в които ти ще се огледаш! Вдигни глава и гледай напред!
Лека и спокойна нощ!
цитирай
43. temenuga - Към tomich:
17.05.2008 00:02
Енигматично е съществуванието ни, да...
Коренът на вярата ни е жизненонеобходим, обратният път е недопустим за душа, тръгнала по пътя на себепознанието от отстояването на ценности и преминаването през съдбовните препятствия...
Благодаря за подкрепата! Поздрави - среднощни!
цитирай
44. temenuga - Към tota:
17.05.2008 00:08
Добър вечер, добра ориснице:)))
Може би е добър лечител безразличието. То е убийствено там, където са горели чувства...Днес демонстрирах безразличие, след като от мен се очакваше да хлипам, да покажа колко съм уязвена и наранена до смърт...Няма начин, съумях да сбера частите от разчупената цялост на моя вътрешен мир и да ги споя в единство, което ще съхранявам ревностно от недобронамерени външни намеси. Явно безразличието вбесява повече, отколкото всякаква друга реакция...Сякаш зачеркваш човека насреща, все едно неговото присъствие не е способно да предизвика никакъв вид тръпка и елементарна емоция у теб...
Да, ще чакам аз да се огледам в нечии очи...Това е начинът, другото е самозалъгване с ужасни последици за личността и душевния комфорт...
Лека и лунно-красива да е нощта и за теб!:)))
цитирай
45. tota - Така те искам...
17.05.2008 00:27
Горе главата..Върви с вдигната глава и демонстрирай безразличие ... Той не е бил за теб ...Внуши си го ..С една дума това разминаване те е спасило от човек, когото в друга ситуация щеше да видиш различен от това, което си си изградила ... Истинските неща се случват там няма разминаване ...И твоята да е лунно - красива - пълнолуние е ..и да се наспиш!
цитирай
46. temenuga - Към tota:
17.05.2008 00:37
Разбира се - горе главата:) Вече се научих да се съвземам бързо, това е добър знак:) Разбира се, че този мъж не е бил за мен, свише може би сме пазени да не попадаме на хора и ситуации, които биха ни наранили още повече за в бъдеще...Всъщност видях този човек в ситуация и положение на духа, която не мога да преглътна, независимо, че му давам прошка, не защото искам напук да се освободя от бремето на непорщаването, а защото се опитвам да го разбера и да му позволя да продължи напред пътя си, без излишно чувство за вина /ако въобще би могъл да изпитва такава.../. Както и да е.
Чакам случването на истинските неща:)
А Раците по пълнолуние обикновено не можем да спим...Дано поне не сънувам кошмари, напротив, мисля, че кошмарните сенки от живота ми си отидоха...:))))
цитирай
47. viki11 - Да, защо не,
17.05.2008 01:17
огради се с ВЯРА, и не допускай нещо хубаво да ти се случи. Хубавото е предизвикателство и НИЩО друго.
цитирай
48. rujena - Случва се в живота на всеки,
17.05.2008 01:26
но е трудно,толкова трудно да осъзнаеш и да приемеш...Благодаря за споделеното и късмет!
цитирай
49. feq - ПОДАРЯВАМ ТИ ПЕСЕН
17.05.2008 08:38
КАПКА ОТ ЛЮБОВ
Песен на група “Атлас”

Не казвай никога,
ако загубиш бързо любовта,
че тя била е захар във вода,
затова била виновна тя.
Не казвай никога,
ако загубиш пак сълза,
че паднала е от лицето тя
и във очите ти стояла там сама.
Защото знай, че дълго чакала е зов
да стигне до сърцето като капка от любов.

Припев:

И когато сам останеш
питай тази капка от любов
защо далече бяга пак
от тебе капката любов
Дали е просто сън
или реална капка от любов
или безбройни грешки,
скриващи се в капката любов

Но видиш ли веднъж
във огледалото проливен дъжд
и всичко пак потъва в кал,
пак грешно си живял.
Обичаш силно, неразбрал,
че самотата си избираш сам
и търсиш топлина назад
във студения си свят.
Пороят те прегръща с ледено сърце,
а капките горещи събираш със ръце.

Припев: /3/

Капките с любов...

цитирай
50. temenuga - Към viki11:
17.05.2008 14:26
Вярата е първоосновата, да, а хубавото често пъти бива измамно и влачещо след себе си куп компенсаторни случвания, които опропастяват неговата сила. Но, все пак, има и хубави неща, белязани с добро:) Не е логично човек да ги подминава...Нали:)
цитирай
51. temenuga - Към rujena:
17.05.2008 14:28
Случва се, при някои - с по-голяма интензивност, по-често, може би смисълът е да се научат уроците житейски, макар и по твъдре болезнен начин...
Няма защо да ми благодариш за споделеното! Бих искала наистина да съм с нещо полезна, показвайки душевните си катаклизими - за да открие всеки четящ по нещо, което би му помогнало да преодолее собствените си болки и препятствия...
Поздрави - слънчеви, от Бургас!:)
цитирай
52. temenuga - Към feq:
17.05.2008 14:33
Благодаря ти! Подарената песен е един от най-свидните дарове! Приемам я като някакво светло предзнаменование - че, сбирайки мъката от "капките любов", всяка една от тях белязана с песенните сърдечни трели, имам капацитета да сбера душевно езеро, което по сияйност и святост би било равнозначно на Неоценимото...Което носим в себе си, пазим, преоткриваме, понякога почти унищожаваме дори...Вярата, че заслужаваме да бъдем обичани, толкова, колкото ние имаме способността да обичаме...
Поздрави и светъл лъч приятелска топлина ти пращам!:)))
цитирай
53. viki11 - Ок,
20.05.2008 01:42
няма да споря. Все пак не мисля, че трябва да се потъпкват приятните мигове с уговорката, че вярата е по-важна..........от човека и неговото щастние. А няма измамно щастние, дори да е за минута.
цитирай
54. temenuga - Към viki11:
20.05.2008 13:12
Не е въпросът в спора, или в негото отсъствие:) Няма универсални истини, освен няколко /може би.../, но и те са под съмнение, тъй като всеки човек си има своя лични вътрешновселенска категоризация на общовселенски понятия:) Разбира се, че не би трябвало да се потъпкват хубавите мигове - помрачени от излишни предразсъдъци или страхове. А и щастието е наистина мигновено, но си струва да се чака и изживее...
цитирай
55. darla - WOW, temenuga, сигурно е излишно да ...
22.05.2008 08:42
WOW, temenuga, сигурно е излишно да ти казвам, че такова умело боравене със словото и дълбинния изказ на твоята същност е много рядко срещано днес! Всяка дума предадена (написана) от теб тук звучи трансцедентно, магнетично, изстрадано и силно въздействащо. Досегът до преживяната ти емоция е разтърсваща! Не мога да допусна, че изворът на вечната духовна природа на всемогъщият Бог ще те остави задълго в агонията на преживяната болка. Всъщност имало е смисъл да преминеш през това изпитание, най-малкото си научила ценен урок. Продължавай да обичаш! Силата е в любовта!
цитирай
56. temenuga - Към darla:
23.05.2008 01:32
Изчервявам се от прочита на толкова хубави думи за мен...Не знам как боравя със словото, всъщност това не е точно боравене, тъй като то се лее от мен /от пръстите ми в случая.../, не се замислям кое, как и защо формулирам така. Това е изражение на същността ми, пределно искрено.
Да, тренсцедентните измерения са предопределени от личния ми път на израстване, още от времето, когато като ученичка в Музикалното училище свирех "Трансцедентните етюди" на Лист...Тогава още, докосвайки се до магичната субстанция на музиката, може би отворих пред взора си пространства, които по-нататък ми помогнаха да прозра същественото, разграничавайки го от пошлостта и безхарактерното съществуване...
И аз се надявам - най-после! - да прекрача прага на твърде интензивния натиск на преживените болки. И да пристъпя към бъдното - с вярата, че доброто предстои... Продължавам да обичам. Може би това е верният "надпис" на съдбовната "табела" на житейския кръстопът...
Силата е в Любовта - безусловно!
цитирай
57. foxy1 - :)
29.05.2008 13:10
Красиво...
цитирай
58. temenuga - Към foxy1:
29.05.2008 13:29
Блгодаря за оценката. Може би звучи красиво, може би, погледнато отстрани - изглежда така...
Но, преминавайки през това човешко изпитание с почти нечовешки измерения на болката, изпитваш ужас. Който, за щастие, е преодолим. Тъй като душата има невероятната способност да търси пътя към светлината - неизменно!
цитирай
59. viki11 - Ето едно взето решение и избрана ...
07.01.2009 04:31
Ето едно взето решение и избрана посока.
ПОнякога трудностите биват заобикаляни, за да опазим своя АЗ.
Твоята прошка най-вероятно ти е помогнала да продължиш без притеснения напред.
цитирай
60. temenuga - Към viki11:
09.01.2009 03:20
Да, Прошката е велик катализатор на човещината, на вярата, на упованието в Доброто. Онази, осъзнатата Прошка...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: temenuga
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1550304
Постинги: 137
Коментари: 4958
Гласове: 44794
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31