Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.03.2008 14:17 - Стъпалата, през които преминава душата
Автор: temenuga Категория: Лични дневници   
Прочетен: 10591 Коментари: 30 Гласове:
2

Последна промяна: 13.11.2014 00:45




Това са етапите - мъчителни, но неизменни, при преживяването на една загуба.
Всякаква - от дребна незначителност с материалистични измерения до фундаментални, надникващи във Вселенските дълбини терзания на едно малко по обем, но неизмеримо като духовен капацитет човешко сърце...
А тази загуба е не само ограбваща - с пръстите на неминуемостта понякога, на случайния сблъсък със съдбовни предизвикателства, с ритъма на неотменността, която е продиктувана от логичния житейски ход.
А в него дори безсмислието има своята напълно обоснована интерпретация.
Дори най-непревземаемата - като средновековна крепостна стена, болка е индикатор за нещо, което крещи за внимание, за вещо надникване в същината на понякога щателно отбягван проблем...
А когато се изправя пред хладината и безотказността и невъзвращенската позиция на една категорична загуба, просто позволявам на душата си да следва естествения път, канонизиран от многовековната мъдрост на човешката научна мисъл.
Няма друг път. Останалото е просто висока доза /понякога дори смъртоносна/ неоправдана надежда, която няма корени и нейното сгромолясване е по-скоро камшик за нежните душевни пространства, отколкото благ лечителен балсам за дълбаещи рани...
След първоначалния шок от изплъзването от твоя собствен контрол на нещо скъпо, душата преминава през яростното отричане на загубата - "Не, това не е възможно, не може да се случи точно на мен, не го заслужавам..."
Това е едно от най-тежките стъпала за преминаване.
Нататък, където все повече душата навлиза в една криволичеща пътека, до чийто успешен изход тя може да загуби себе си, или да мобилизира вътрешния си потенциал, за да пробяга възможно най-бързо тази символична схватка с небитието и всмукването в черната дупка на отчаянието...
Тогава, на някой незнаен завой от митичния лабиринт, душата започва неистово да мечтае да върне обекта на загубата.
Тя е готова дори да сключи сделка с нечестиви сили, за да се досегне отново до хипотетичното щастие, което в повечето от случаите просто е останало в окончателно затръшнало вратите назад минало...
Тук се крие и най-голямата клопка - душата може да се застопори в тази гънка на лабиринта и да отглежда в люлката на своето въображение спомена за отдавна отминало щастие.
Невъзвратимо.
Ако има вътрешната смелост и искрата на външен натиск, душата поема нататък - към лоното на депресията - неотменна.
Тук тя се гърчи, страда, умира ежедневно и се ражда отново - за да поеме към онова състояние, което интернализира загубата, приема я като неизменна част от съществуванието.
Осъзнава нейните корени, анализирa мощта й.
И я приютява, позволявайки й да живее паралелно с нея.
Но не в нейния убийствен вариант.
А като нежно нашепване на вълшебна приказка.


За смисъла на тайните, за символиката на загубата. За Дървото на живота, което се възражда всяка пролет, подчинено на кръговрата природен...






Гласувай:
2
0



1. buboleche - наистина си обичала
19.03.2008 15:25
щом сега минаваш през всичко това. Заслужаваш истинска обич, и най-вече взаимна. Не се оставяй на депресията, знаеш че насила хубост не става , а и да ставаше - не ти трябва такава обич. Така ,че горе главата и за нищо не съжалявай.
Нали знаеш ,че все обичам да ти казвам нещо с песен. Този път песента е "Обич за обич" на Веселин Маринов, по текст на Евтим Евтимов. Сигурно го знаеш. Нищо по -малко от обич за обич не ти трябва и не заслужаваш.

"Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой за ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща,
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори.

Стига заеми!
Стига везни!
Искам обич за обич.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно,
та за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.
Може само веднъж да целуваш,
ала тази целувка една
до последния ден да гори,
до последния дъх... и до гроба."

Да я чуеш все пак ако искаш. :)

http://www.sibir.bg/blog/DIOS/?blogPage=blogPreviewArticle&artID=54830
цитирай
2. temenuga - Към buboleche:
19.03.2008 17:21
Как ме трогна - отново! Точно това ми беше нужно в този мразовит псевдопролетен ден, в който капките дъжд оттекват в мислите - като съдбовни капчуци...
Права си! Обичала съм истински. Това излезе в равносметката, макар и с горчив привкус. Това е тъжно, и хубаво. Защото поне съм наясно със собствените си чувства, тяхната интензивност, сила и истинност...Сега слушам песента, която си ми пратила, по текст на Евтим Евтимов /още пазя на диктофона си запис н гласа му, беше тук на литератирно четене точно на Деня на влюбените преди 2 години, в една бургаска галерия.../. Още тогава усетих ореола на човек, който познава същината на истинската любов. Одухотворен, излъчващ онова трескаво неспокойствие на творците, което ги пази млади и влюбени, въпреки неумолимостта на годините...
Да! Така е. Умеейки да обичам, не заслужавам нищо по-малко от истинска обич.
Много ми костваше да устоя, преминавайки през изкушението да приема половинчат вариант.
Това би било само удължаване на агонията.
Простила съм. Начисто съм със себе си и собствената си съвест. Оттам насетне, не мога да влияя на избора на друга човешка душа.
Само знам, че моята истински чака реципрочност на чувствата, които имам капацитета да родя и отгледам...
Поздрави!
цитирай
3. buboleche - ще ти кажа нещо , което се надявам да те усмихне.
19.03.2008 17:39
аз Евтим Евтимов не съм го виждала ,но когато бях ученичка в Плевен дойде Радой Ралин да ни чете от новата му книжка. И аз отивам за автограф накрая с тефтера. Той ме пита как се казвам и аз казвам:Борислава. А той - "Борислава, Бориславаааа.. голяма борба ще падне за тая слава! " с добро чувство и с усмивка. Никога няма да го забравя. :) Прав беше естествено. Голяма борба водя. Когато няма с кой, със себе си. Поздрави и целувки ,Теменужке. :)
цитирай
4. temenuga - Към buboleche:
19.03.2008 17:49
Е, усмихна ме:))) Радой Ралин не съм го срещала на живо, за жалост. Той бе велик образ:) Пък ти си щастливка, че си орисана да водиш борба, надъхана от думите на такъв невероятно духовит човек, който /това го знам от една моя преподавателка по журналистика/ си е държал налъми във ваза на бюрото и на въпросите на смаяните посетители на дома му, какво, за Бога, правят тези налъми при него, че и натъкмени в съд, чието предназначение далеч не е това:))), той отвръщал с типичната си иронично-саркастична усмивка: "Чакам ги да цъфнат":)))
Пък борбата със себе си нали знаеш, че е най-емблематичната. И макар да няма победител в тази неравностойна житейска игра, тя е водеща за достигането на повечето въпроси, как, защо, кога, докога и къде, както и защо бихме водили борба с други обстоятелства или личности, които са пресекли житейките ни пътища...
Поздрави и целувки и на теб!
Благодаря ти още веднъж!:)))
цитирай
5. soho - Толкова силно описано. . . Просто ...
19.03.2008 18:09
Толкова силно описано... Просто няма какво да кажа, освен, че всичко съм изпитвала, изпитвам и ще изпитвам... Ех, кръговрат...
цитирай
6. temenuga - Към soho:
19.03.2008 18:13
Да, може би звучи силно, защото, макар да е съчетавано със знанията по психология относно преминаването на различните етапи на загубата, е изживяно с цялата разтърсваща интензивност на личното световъзприятие. Преминала съм през всяка гънка на усещанията, които съм описала. Това е пътят на всяка човешка душа, която се научава да губи. Защото няма друг път. А научавайки се, ние вървим напред по духовната спирала...Кръговратът е неизменна част от нашите дихания - болезнени или ликуващи, и отново, и отново...Докато съществуват човешки души...
цитирай
7. elineli - EL :)))
19.03.2008 18:41
Всечувстваща си.Затова те боли.Искам да си запазиш силата на сетивата за всички онези красиви неща ,които сигурна съм има за теб.Прегръдка ти изпращам,окрилена :)))
цитирай
8. assssss - Здравей,temenuga
19.03.2008 18:45
Mного силен постинг,написан от един високоинтелигентен човек.
цитирай
9. zari - Времето! И пак времето!
19.03.2008 19:44
Ще се дистанцирате чрез времето и...
на доста неща, които сега преживявате, ще се чудите или даже няма да искате да си припомняте, а голяма част от преживяното, ако не е заличено, ще е туширано така от ръката на Всевишния, че ще го носите в сърцето си като приятна нега.
цитирай
10. temenuga - Към elineli:
20.03.2008 01:36
Окрилявам се от такава топлина на прегръдката! Благодаря ти! Както винаги, си толкова емпатична, чувствителна, красиво-споделяща и рзбираща! Да...Всечувстващите души ги боли, но това е неоценимата дарба да усещаш невидимото, отвъд спектъра на конвенционалните възприятия...Има души с амупитарани рецептори за болка, те са по-нещастни, според мен, от тези, които умеят да чувстват болката и да я трансформират в своя сила, преодолявайки я...
Прегръщам те и аз!
цитирай
11. temenuga - Към assssss:
20.03.2008 01:47
Благодаря за оценката! Интелигентността е нещо относително...Както напоследък доста често се набляга на емоционалната интелигентност, а не на високото IQ, така и в реалния живот, мисля, са по-ценни гъвкавостта и умението да адаптираш силните си страни към даденостите на съществуванието, както и умело да парираш слабостите си, туширайки тяхното проявяване...А аз май все се разминавам с тази гъвкавост:))))
Иначе - радвам се, че съм успяла да те докосна с думите си!
цитирай
12. temenuga - Към zari:
20.03.2008 02:07
Времето...То - този магичен применик, утешител, създател, укротител на чувства...Да, може би от дистанцията на изминалите времеви измерения, бих могла да се отдалеча от моментната болка и ще я възприемам с друг мисъл, с друга нагласа, с уталожено усещане за вина, безизходица, непреодолима тягостност...
Това е дело на Всевишния - да! Безусловно. Така се тушират на пръв поглед дори невъобразимите болезнени пропадания.
цитирай
13. анонимен - Психологично, стойностно
20.03.2008 02:13
Поздравления!

Пази се и пести се!

цитирай
14. temenuga - Към sekirata:
20.03.2008 02:21
Да, когато съм изучавала етапите на загубата в чисто психологически план, доста често съм надниквала в собствената си душа, анализирайки как тя преминава през тези неотменни изпитания...Винаги е идентично, разбира се, с вариантността на случването, всяка загуба е уникална сама за себе си, както и етапите не се преживяват с еднаква интензивност и са различни по трайност...
Важното е човек да премине колкото си може по-бързо през всичките етапи. За да се възроди за посрещането на нови реалности...
Благодаря ти! Ще се опитам да се пазя и ще пробвам да се пестя повече, но не бих могла изцяло - такава съм, горя във всичко, което правя, чувствам, мечтая или раздавам...
Поздрави - среднощно-мъдри!:)))
цитирай
15. letisi - колко лесно се живее без тази
20.03.2008 08:03
вещица душа:)))))
цитирай
16. buboleche - и ти ме усмихна:))
20.03.2008 09:18
това за налъмите не го знаех. май трябва и аз да си натопя едни в къщи. Знае ли човек? :))) Слънчев ден днес! :))
цитирай
17. temenuga - Към letisi:
20.03.2008 10:31
Ех, тази душа...Придобиваща характеристиките на вещица понякога...Но, според мен, все пак, въпреки всичко, заради всички предизвикателствени болки, си е подчинена на Божественото начало...
Трудно е да се съжителства с душата, да:) Но без нея е просто невъзможно, дори когато тя индикира толкова, на пръв поглед, непоносими болки и загуби...:)))
Поздрави!
цитирай
18. temenuga - Към buboleche:
20.03.2008 10:35
Ех, и аз съм си мислила да си натопя едни налъмки - за разкош:))) Но реших, че скромното ми излъчване не би импонирало на такъв щедро проявяващ се израз на екстравагантността, дори само в подобен смел избор на част от интериора:)))) Иначе идеята е страшна:))))
Благлдаря ти за пожеланието! Сега погледжам навън - и наистина слънцето се мъчи да надникне иззад свъсените облаци, които явно са си поставили за цел да конкурират напиращата пролет...:))) А тук, в Бургас, в неделя още видях ято щъркели, а снощи валя сняг...Странна работа:))) Т.е. - типично мартенска:)
Хайде, стига съм бъбрила, отивам да работя:)
Хубав да е денят и за теб, с повече усмихнати хора около теб!:)))
цитирай
19. enjoy6 - Невероятно дълбока
20.03.2008 16:31
чувствителност притежаваш!
Оставам без думи след прочетеното и сякаш чувствам болката на душата, която си успяла съвършено точно да предадеш.
Както винаги си на много високо ниво!
Поздрави и нека пробуждащото се пролетно настроение заличи тежките мисли!
цитирай
20. temenuga - Към enjoy6:
22.03.2008 02:53
Извини ме за забавения отговор, имах инфарктен ден - и в професионален, и в личен план...
Това се случи точно на Първа пролет...
Не знам какво да мисля. Просто засега предпочитам на излизам цялата мътилка в себе си в думи...Ще замълча.
А на теб - благодаря ти за думите, които ме докосват - дълбоко, дълбоко...
Да, така е, сигурно съм по-чувствителна, отколкото е допустимо, за да е адаптивен човек в този не твърде благосклонен за хора като мен живот...
А тежките мисли - засега тежат с оловна сила...
Дано някой щъркел, дошъл от южни селения, успее да ги отнесе, или поне разсее.../това - бе на шега, разбира се:))) Опитвам се да се усмихвам през сълзи.../
Поздрави!
цитирай
21. hristam - Само
23.03.2008 09:10
ще споделя следното- познавам хора, които са изживели цял един живот без да обичат истински, и без да са обичани. И си дават сметка за това.
И те се опитват да се усмихват през сълзи, защото все пак са осъществили необходимостта от близост и любов чрез децата си. Но...
И те поздравявам за силата, която носиш в себе си(дали и преди не бях го споменавала)
Усмихвам ти се пролетно :))))))
цитирай
22. petdoshkov - И това
24.03.2008 01:23
Описаните от Вас състояния контаминират психология и езотерика. Това, което наричате душа, източната философия означава като фин материален слой от аурата на човека. Това е едната школа. Другата смята, че аурата е единна и следователно думата душа е тотално означение. Двете школи признават свързаността на душата с видимия човек. Свързаността е чрез сребърната нишка (знаете коя част на библията имам предвид). Знаете какво означава ДЗЕН, както и че рационалното и емоционалното се различават само по качеството на материята, която ги съставя.
Пътят на всеки от нас е предопределен. Вървим напред не защото сме силни, калени и сме се "изправили", осмислили и развили към добро, а защото Краят определя Началото. Краят ни тегли. Знаете от къде вземам "Не се тревожете за утрешния ден, защото утрешният ден сам се тревожи за вас". Факти колкото щете.
Човешкият път е предопределен (предпоставен), за да получим отговори. Ситуациите се повтарят не защото "не сме си научили уроците", а за да ги видим от нова гледна точка, за която преди това не сме били подготвени. Две ценни узнавания от повтаряща се ситуация не се задават едновременно.
Човек не еволюира, а се РАЗКРИВА. Това става чрез ключови факти, които отварят нещо ново у нас, което е било вече заложено. Това, което описвате, е очищение. Депресията е състояние на самоизолация, за да погасим негативна енергия, която САМИ сме допуснали. Човеци сме.
Знаете, че ДЗЕН в едно от значенията си означава СЛИВАНЕ, ХАРМОНИЗИРАНЕ със света, който е прекрасен от гледна точка на начина, по който функционира. Значи Ключът на мъдростта не е в знанията, а във възприемане на нещата. Древните (и от Атлантида) вярвали, че Мъдър е този, който приема нещата с МИНИМУМ емоция. Който го постигне, се смята за СЪГЛАСУВАН със света. Знаете, че имам предвид усещането за движение, което е абстрактно. Нямам предвид непокизъм или обръгване и деривати. Уви, малко хора са способни на неемоционално приемане на нещата. Това не ги прави безчувствени.
Приемайки случилото ни се, ние ще успеем да видим специфичното в него. Човек не може да се окъпе два пъти в една и съща река. Смисълът на повтарящите се неща е в спецификите помежду им. Винаги успяваме да схванем разликите. Не ги споделяме, защото са строго лични. Тук е разковничето. Ключът е да се усмихнем. Защото сме преживели нещо предопределено, което е отключило нещо у нас. Случило се е това, което е трябвало да се случи. Това означава, че не сме забравени. Значи сме важни и ценни. Неведоми са пътищата божии. Затова това, което отстрани един понася, друг няма да може да понесе.
Вие ще ме разберете. Всичко хубаво.
цитирай
23. henzelski - Така е...
24.03.2008 10:10
Печалбите и загубите са неотменна част от нашето битие. Ако само печелим или само губим, щеше да е много скучно, а и нямаше да правим разлика между едното и другото. При положение, че го имаше само едното, каква ли разлика да се направи... Но по-същественото е, че по-лесно и бързо, щяхме да умираме от скука. Ако не физически, то поне душевно... ;)
цитирай
24. temenuga - Към hristam:
24.03.2008 10:35
Да, така е...И аз познавам такива хора. За съжаление, човешкият живот е низ от изпитания и много редки и краткотрайни моменти на съприкосновение с истинско щастие...А и измеренията за всекиго са различни /на щастието.../. Аз мога да кажа, че поне съм обичала истински, не знам, обаче, дали някога аз съм била обичана с тази интензивност и сила на чувствата...И да е било така, не е било от страна на мъж, за когото аз съм тръпнела...
А иначе - да, в други аспекти, животът ми е бил пълноценен, но винаги има едно "НО"...
А може би в съмнението се крие и двигателната сила да продължим да търсим...Онова, което дълбоко в себе си се надяваме да ни срещне по пътя напред - през годините на собствения ни живот...
Благодаря ти за поздрава относно силата. Да, мисля, че съм силна, иначе отдавна да бях полудяла или се предала на депресивни състояния, или да бях се алкохолизирала, или нещо подобно...Нямам това право. В никакъв случай.
Така че - продължавам напред!
Може би най-хубавото от живота ми тепърва предстои:)))
Благодаря за пролетните усмивки! Връщам ти ги - току-що над офиса прелетяха щъркели - двойка:)
Сигурно е добро знамение...
цитирай
25. temenuga - Към petdoshkov:
24.03.2008 14:03
Мъдър коментар. Съдържащ в себе си не само истинни аксиоми, но и надникване отвъд повърхността на видимите факти...
Може би наистина е така - Краят определя Началото, и вървейки към финализиране на отправните точки в живота си, ние посяваме семената на случващото се, което е до голяма степен предопределено, но и не съвсем! Все пак, имаме човешката сила /с Божията благословия/ да сме творци на съдбата си, поне до степен, която позволява да не се понасяме интернтно по течението, чакайки винаги, неизменно сили свише да управляват и структурират живота ни...
За мъдростта на беземоционалното възприятие - може би съм твърде, твърде далеч от подобно състояние на ума...Все още съм почти стопроцентово подвластна на емоцията. Може би това е спирачка за пристъпване към мъдростта във висшия й израз...И така да е, как бих могла да променя това на 37 години...:)))
А за твърдението Ви, че не всеки има капацитета да понесе нещо, което за един, примерно, би било опустошително, а за друг - незначителна подобност от пейзажа, прашинка в глобалния контекст на случващото се...Така е. Но, чудя се, понасяйки толкова много неща, и свиквайки с тяхната тягостна сила, която все пак носи вътрешно пречистване и достигане до прозрения, които не биха могли да бъдат досегнати, без да се премине през жаравата на болката, то кога би останало време за чисто човешките радости...Е, да, търся ги в най-малките неща, но понякога дори сама себе си смятам за твърде голяма оптимистка:))) /релевантно на реалностите в скромното ми съществуване.../
Хубав да е денят Ви!
цитирай
26. petdoshkov - Вие сама сте си отговорила
24.03.2008 14:11
Човешките радости са функция на "вътрешно пречистване и достигане до прозрения, които не биха могли да бъдат досегнати, без да се премине през жаравата на болката".
цитирай
27. temenuga - Към henzelski:
24.03.2008 14:36
Разбира се! Върхове и спадове в хълмистата житейска траектория - това е неотменният печат на Съдбата. Няма перманентно щастие, както няма и неугасима болка...Преминавайки през искрящата същност на първото, се зареждаме за преминаване през изпитателната сила на второто...
А за скуката и нейните измерения - това е друга тема:)))...
цитирай
28. temenuga - Към petdoshkov:
24.03.2008 14:36
Да, отговорите, всъщност, на всички въпроси, от началото на Света, до края на Времето, с вътре в нас:)...
цитирай
29. pach - Мдааа.Това е положението...
27.03.2008 11:56
Казваше Радой Ралин всеки ден качвайки се в претъпкания автобус (винаги от една и съща спирка , по едно и също време) и без повече нищо да говори внасяше някаква особена атмосфера сред пътниците -почти всеки се усмихваше на свои си мисли в този момент.
Колкото до теб мила Теменужке , всеки път като прочета нищо от теб , ме караш да се замислям и поглеждам в себе си по-дълбоко.Понякога ми харесва , понякога - не , но интересното е ,че до сеге не ми се е случвало или пък налагало , но се радвам , че повода са твойте постове и да се надявам и за в бъдеще да е така.Заради теб , защото ми харесват (дори и тези в които явно страдащ) и заради мен - никога да не ми се наложи да изживея толкова силно някой неща като теб...
Е освен любовта , ама там пък всичко е относително , според времето , мястото , климата , световния мир и т. н.
:-)))))))
цитирай
30. temenuga - Към pach:
29.03.2008 10:22
Радвам се - за това, че съм съумяла да докосна у теб онези съкровени душевни пространства, до които може би не всеки има достъп, а и не всеки бива допуснат, дори само чрез кодираниа енергиен заряд на думите...Това е чест за мен:) Може би не съм си сбъркала професията...:) А ти - не спирай да се вглеждаш в себе си, и по-дълбоко, и още по-дълбоко...Това е пътят да се синхронизираш със света по възможно най-добър начин - защото, познавайки в детайли себе си, много по-лесно би могъл да разпознаваш душевните си нагласи и състояния, отразени в случващото се около теб...
А за силата на изживяването - да, при мен всичко е в свръхпараметри, но такава съм си - хиперчувствителна. Трудно е да се спогаждат другите с човек като мене, заради реактивността на емоционалността ми. Но иначе - поне винаги съм се старала да съм лоялна, и не само съм се старала, а и това е просто същността ми:)))
А за любовта - това е тема, която няма точно определени жалони, по които да се очертават някакви граници, норми, рамкиране. Тя е...Всеки знае за себе си най-добре...:))))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: temenuga
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1550332
Постинги: 137
Коментари: 4958
Гласове: 44794
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31