Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.03.2008 12:09 - Пътят назад - категорично забранен
Автор: temenuga Категория: Лични дневници   
Прочетен: 8343 Коментари: 28 Гласове:
0

Последна промяна: 12.11.2014 02:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image

Лутането може би приключва. Само се обръщам сама към себе си с най-лъчистото пожелание: "Дано!".
В последните месеци се намести пъзелът на доста на пръв поглед несъвместими късове от иначе видимо плавно протичащия ми живот...Преминах през края на едно мъчително контактуване с мъж, което беше твърде интелектуализирано, в никакъв случай достойно да бъде наречено "нормална връзка". Типът мъж не го предполагаше.
Научих доста поучителни неща за мъжката природа, за смисъла на себеотстояването, за наложителното вкопчване в неизневярата на принципи, които би трябвало да са непоклатими.
И се оказа, че са.
Научих се да си тръгвам, без да се обръщам назад. И да поема предизвикателството на новия изгрев, който поне в неговото неочаквано разпукване беше съизмерим с прекрасното...
Оттам насетне преминах писъка на последния вопъл на една стара обич, която не можех да изтръгна от съществото си - бе като плевелен конвой, опасал сърцето ми...Всичко от тази приказка, наподобяваща клокочещата неоспорима мъдрост на "Властелинът на пръстените", приключи. В един безобразно студен зимен - мъртъв откъм емоции, ден, останала в абстиненция на чувствата, обхваната от температурна треска, която явно е катализирала емоционалния хаос вътре в мен, осъзнах, че идва краят на обичането - към даден мъж, към една вече окончателно загубена кауза.
Но е жива Любовта. Като несравнима с нищо земно категория.
След това болезнено себеосъзнаване срещу мен Съдбата хвърли нова ръкавица на едно на пръв поглед непреодолимо предизвикателство. Беше изпитание за мен, за новия взор към стара събитийност, за напълно новия контекст на случващото се.
Преминах и през това.
Преодолях доста предразсъдъци.
Осъзнах, че си струва понякога да пристъпиш определени принципни аксиоми. Просто зависи от гъвкавостта на собствената ми мисъл, трансформирана в чувство, отразено в точния момент, в точната ситуация, в отправната точка за проекция в бъдното...
Не съжалявам.
Може би помъдрявам. А може би просто придобивам житейски опитности, които отдавна е трябвало да присъединя към кодекса на нравствеността си. Времето ще покаже.
Важното е да простя на самата себе си. И да дам прошка - не като признак на собствената си слабост или поради хипотетични "дивиденти" в бъдеще.
А като себеосъзнаване на смисъла да сме човеци.

image

image 


Тагове:   назад,


Гласувай:
0



1. victoriavselena - Чувствам те
12.03.2008 13:16
Лека, свободна, опростена, знаеща своята стойност и цена. Добре дошла, жена, в живота, живян с прошка и без вина.Прегръщам те. Честито.
цитирай
2. viovioi - пак ме смая Нуши!!!
12.03.2008 13:21
Интелектуализирано контактуване? Аз пък мисля че взаимоотношенията(любовните) между мъж и жена са първосигнални и инстиктивни. Просто се случва любовта. Като започне една двойка много,много да говори всичко отива по дяволите!!! Дъра-бъра,дъра-бъра...и накрая нищо!! С такъв мъж може да направя ООД например, но не и да си легна с него.Лек ден!!!
цитирай
3. анонимен - A, kak az da se nau4a da si trugvam, ...
12.03.2008 13:26
A,kak az da se nau4a da si trugvam,bez da se obru6tam nazad.Zvu4imi ,kato misiq nevuzmijna
цитирай
4. svoboda64 - И...
12.03.2008 13:36
"като себеосъзнаване на смисъла да сме човеци"!

Мда... за мен това е Смисълът:)

Лек ден!
цитирай
5. cocolina - Според мен , за да продължиш,
12.03.2008 15:35
трябва да простиш на другите и на себе си.Иначе споменът ще продължава да те преследва..и да те прави неспокойна.
цитирай
6. assssss - Temenuga,
12.03.2008 17:25
a ти вярваш ли в съществуването на любовта ?Защото аз не.
цитирай
7. vselenche - Здравей!
13.03.2008 03:09
С трупането на годинките, според мен, всеки човек би трябвало да се замисли и да осъзнае силата на Любовта. Че изстине ли сърцето на стари колена, а никой си не знае дните на този свят, страшно е...
За опростената грешница, която помазала нозете на Иисус и ги изтрила с косите си разказва Св. евангелист Лука, глава 7, стихове 37-50:
"И ето, една жена от града, която беше грешница... Иисус рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. ... Видиш ли тая жена? Влязох у дома ти, вода за нозете ти Ми не даде, а тая със сълзи обля нозете Ми и с косата си ги изтри. ... Ти с елей не помаза главата Ми; а тая с миро помаза нозете Ми. Затова казвам ти: прощават й се многото грехове, задето много обикна; а комуто малко се прощава, той малко обича.
Ней пък рече: прощават ти се греховете.
И тия, които седяха с Него, на трапезата, почнаха да си думат: кой е Тоя, дето и грехове прощава?
А Той рече на жената: твоята вяра те спаси; иди си смиром."
Чела съм, напр. в книгата на Луис Хей "Опознай живота си", че да прости човек на друг човек, това означава да се освободи от него. И в тази връзка се казва: Прощавам ти за това, че не си бил това, което аз съм искала да бъдеш, прощавам ти и те освобождавам.
Но в този тип литература, разбира се, която има стойност, поне аз никъде не съм срещала да се обяснява как човек може на себе си да прости. Явно не може и затова наистина правилното е: Човек може, стига да поиска, да прости на друг човек. Себе си трябва да се опита да разбере/опознае и после Бога да моли да му прости.
Поздрави!
цитирай
8. temenuga - Към victoriavselena:
13.03.2008 03:14
И аз те чувствам - знаеща, носеща мъдрост и просветление, освободена от несъстоятелности, красиво радиираща духовния заряд, който съдържаш!
Да, може би се усещам по-освободена, по-леко дишаща, по-адекватно стояща в една реалност, която съм длъжна да приема с нужната доза себеуважение. Няма място за отстъп, за позиция на самосъжалителната примка, която обещава нови и нови разочароващи събития...Не. Този път си позволих, надничайки в целия хаос, да структурирам по друг начин собственото си отношение към случващото се. И да погледна на него с очите преди всичко на жена, която има избор. И не бяга от възможностите, които се предоставят от Съдбата, за да ни накарат да пренаредим собствената си позиция спрямо определени неща, които просто не зависят от нас...
И аз те прегръщам! И ти благодаря!
цитирай
9. temenuga - Към viovioi:
13.03.2008 17:22
Права си, Вили:) Мъжът, за когото споменах, не мъж, с когото съм имала истинска връзка, уточних каква е бил типът на връзката, това беше преди почти година /имам предвид краят/ - абсолютно немимуем, типът мъж предполагаше такова развитие на нещата. Не съжалявам, беше все пак вид опит. Следващата ми връзка бе уж в конвенционалните рамки, но явно обстоятелствата покрай нея не предполагаха дълготрайност на чувствата, макар че съществуваха такива...Както и да е:) Хора всякакви, а къде остана онази извечна нужда от взаимосподеляне, от човешки контакт, от истинска страст, а не имитация на желание, от една пълнокръвна любов...Май вече не съществуват тези архаични, а толкова истинни неща...Как мислиш:)?
цитирай
10. temenuga - Към анонимен:
13.03.2008 17:27
Мисията е невъзможна понякога, да. И на мен ми се е случвало. Това е като да умираш няколко пъти, да ставаш, точно в момент, когато мислиш, че нямаш сили да дишаш повече, да се отърсваш от невъобразимата болка, и да тръгваш напред, отново, и отново...
Пътят назад е допустим тогава, когато има какво да черпиш от миналото - като емоционален пълнеж, като стимул, като нишка, свързваща времевите пространства и нашето отражение в тях...Има моменти, обтоятелства, усещания, съчетание на чувства, които предпочитам да останат заровени, но не загърбени, а по-точно, да променя отношението си към тях...Трудно е. Но не и невъзможно!
Поздрави!
цитирай
11. temenuga - Към svoboda64:
13.03.2008 17:29
Това е Смисълът, Боди. Това е единственият Смисъл на смислите, съдържаш в себе си разковничето на Любовта, Смирението, Прошката, безконечното търсене на красивите измерения на живота...
Хубава вечер ти желая!
цитирай
12. temenuga - Към cocolina:
13.03.2008 17:32
Да, неспокойствието е индикатор за вътрешна борба, понякога разкъсваща...Възможно е тези вътрешни катаклизими да прераснат в нещо твърде неконтролируемо, като изражение на емоцията. Затова прошката е жизненонеобходима. Не толкова за да излезе "балансът" ни в хипотетичния "счетоводен тефтер" съществуванието човешко. А като вътрешен подтик да бъдем по-хуманни, с повече светлина в собствените ни помисли, с повече надежда в човещината - като основополагаща във взаимоотношенията...
Знам го от опит, ако не намеря сила да простя, наказвам само и единствено себе си...
Поздрави и да е споделено-красива вечерта ти!
цитирай
13. temenuga - Към assssss:
13.03.2008 17:36
Вярвам, да, макар че преминах през жаравата на 3 любови, които почти загазиха мъждукащия пламък на вярата ми...Изживяла съм любов, знам, че я има. А кога ще я усетя отново, не бих могла да прогнозирам. Както се казва: "Божа работа"...
А ти защо си позагубил вярата си - нейде по прашния друм на живота...?:)))
цитирай
14. temenuga - Към vselenche:
13.03.2008 17:47
Въздестващ пример си дала - от Книгата на книгите. Така е. Комуто се прощава всичко, той има капацитета да включи вътрешния си механизъм да даде много, да се преобрази, да се получи Божествената трансформация вътре в себе си, която да засияе в едно ново човешко излъчване, освободено от бремето на вината...
Иначе действително би могло да стане страшно, студено, а в тази мрачина пътят към самообвинението, или хвърлянето на вина върху странични обстоятелства и хора, е твърде къс...
За Луис Хей и нейната "Излекувай живота си" - има резон в нейните съвети, базирани на личен опит в търсенето в духовната сфера. Но проблематиката на прошката е по-сложна и многоаспектна, с много дълбок вътрешен заряд. Включвайки и Библейската интерпретация, както и източните учения, трансцеденталната психология и много други течения, основополагащият извод май е един - прошаката - към себе си, другите, прошката, получена свише - от Божествената мъдрост, е необходима, за да потеглим напред, без да се осланяме на стари болки, които биха могли да се превърнат в неизлечими рани...
Благодаря ти за прекрасния коментар!
цитирай
15. svetlan - Бубулече, както казах преди изв...
14.03.2008 09:03
Бубулече, както казах преди известно време, "...Днес е идеален ден за лов на рибка Бананка ..." Давай напред, пък ако имаш път насам, отбий се да изпием по питие. :)
цитирай
16. temenuga - Към svetlan:
14.03.2008 12:49
Хей, svetlan, аз не съм Буболече, нещо си объркал трасетата, явно:)))
цитирай
17. cocolina - ..ние не пишем в този тефтер:) Но, пък балансът винаги го има..
16.03.2008 12:17
Не можем да се бъркаме просто. Всъщност пишем, но само с постъпките си и помислите си! Всъщност, аз мисля че нещата не са едно към едно. В смисъл, смятам че когато даваме, получаваме много повече:)))) Да ти е хубав денят!!!
цитирай
18. temenuga - Към cocolina:
17.03.2008 01:00
Разбира се, че това с "тефтера" беше шега:) Ние вписваме в съдбовните анали нашите помисли, действия, проектирани желания...А оттам насетне - Божа работа...Когато даваме, без да очакваме реципрочност, тогава сме научили най-ценния урок. И ни се дава - толкова, колкото сме заслужили с чистотата на вложената добронамереност, неизискваща отплата. Доста е банално, но всъщност точно така се получава...:)))
Благодаря ти за пожеланието! Но точно вчера изобщо не съм влизала в блога си, сега е вече късна нощ, така че приемам пожеланието ти като "да ти е хубава нощта":)))
Поздрави!
цитирай
19. rotazia - Когато една връзка е твърде инте...
17.03.2008 08:07
Когато една връзка е твърде интелектуализирана или сексуализирана крие разочарование , и пак тая пуста златна среда напомня за себе си ...Но , сърцето не понася лимити , то упражнява въображението си , вихри мечтите си и ни подготвя за бъдещата болка...
И тя идва , нищо ново , до следващия път !
Бъди здрава !
цитирай
20. temenuga - Към rotazia:
17.03.2008 23:52
Колко красиво си го казала! Сърцето не търпи лимити, да, понасяйки емоционалния поток на вълната на възвишени изживявания, то често попада в клопката на сблъсъка с хладната неминуемост на реалността...Винаги идва болката след това. И пак го правим. Винаги...
А за интелектуализираните и сексуализирани връзки...Последните ми 2 /първата дори не я броя за връзка/ от знаменателните "цели" 4 в живота ми, бяха точно под този знаменател. С първия мъж бяхме повече приятели, в един момент врагове, след това - пак приятели. А с другия /с когото тече раздяла от известно време и е доста мъчителен период за мен, но явно приключва, такива са признаците.../ - с него физически, в съчетание с емоционалността, беше наистина божествено изживяване. Е...Минавайки през дългогодишен брак /и първа любов/ и изпепеляваща любов след това, тези двама мъже, вместо да наместят нещата, още повече ги поставиха в параметрите на неосъществимото пълно щастие...Няма такова май. Или, и да има, дано ми предстои да го срещна. Най-после!
Благодаря ти за пожеланието!
Бъди здрава и ти! Май това си остава най-същественото...:)
цитирай
21. анонимен - poptrefa
18.03.2008 12:25
Ако разгледаме щастието като идеал, то като такова е повече или по-малко имагинерен обект на нашите желания... И като наличие или неналичие на начин (път) да стигнем до него, то то е просто една точка , през която живота ни преминава , а не спира като на крайна гара и там да остане завинаги... В източната философия се нарича "нирвана"..., тогава мозъкът ти е изчистен от всякакви въпроси, времето като че ли спира.....
Но след това продължава своето движение напред .. Затова и ти продължавай напред без колебание, за да мине животът ти пак през точката на щастието... Дано! :-D
цитирай
22. henzelski - И назад, и напред,
18.03.2008 15:15
че даже и встрани пътя си го вървиш сама. Имаше нявга един филм: "Обратен път няма". Няма само във филми. Иначе си има и прав, и крив, и обратен път...
Започнеш ли обаче да си забраняваш пътищата, позволяваш им те тебе да забранят. И лека-полека оставаш без тях. Пак сама, но този път и безпътна.
цитирай
23. temenuga - Към poptrefa:
19.03.2008 14:51
Прекрасно казано! Така е - преминавайки през тази твърде трудно уловима точка, в която се пресичат съдбовните земни пътища с измеренията на неземното - което хората наричаме щастие, ние често се задъхваме по пътя към тази краткотрайна духовна спирка...И понякога отминаваме тази "гара за двама", или гара, на която поспира Вселенското благоговение, под формата на прозрения, които се случват няколко пъти в живота...
Остава да си пожелая да отворя сетивата си и да грабвам миговете и да ги пресътворявам в една красива реалност - като сериал, но не розов, а подчинен на обичането, това, което се е родило от моментния блясък на любовта...
Дано! И аз така си казвам!
Благодаря за коментара!
цитирай
24. temenuga - Кък henzelski:
19.03.2008 14:58
Символично си прав. Може би и фактически. Но моето заглавие всъщност не е категорично по посока реалните мисли и действия. А в смисъл, че категорично си забранявам онези директории на пътя, които водят към отмъстителност, трупане на негативи и липса на тяхното неутрализиране...
Иначе - животът е разнопосочен, да, и винаги, дори само като ментална проекция, човек се връща назад, до началото на пътя, и преди това дори...Или пристъпва напред към бъдното - с любопитство и надежда. Или просто наднича встрани от пътя - за сверяване на вътрешния си ветропоказател...
Не бих си позволила да остана безпътна.
цитирай
25. henzelski - Хм!
20.03.2008 14:06
Когато си забраняваш нещо или някого, когато категорично си го забраняваш, обикновено означава, че преди това си си го позволила. Иначе забраната е част от демагогията.
Пътища разни и в прекия, и в преносния смисъл. По тези, "които водят към отмъстителност..." никой не те кара да вървиш. Ако обаче ти избереш тях, те също избират теб. Защото изборът е двустранен акт. Или процес, ако го смяташ за такъв. Това имах предвид в коментара си. И когато си ги забраниш, те също те забраняват.
Общо-взето, забраната е нож с две остриета, от които в крайна сметка остава само едно. И то пробожда сърцето ти. Образно казано... но не винаги.
цитирай
26. temenuga - Към henzelski:
22.03.2008 03:01
Разбира се, че е така. Досега винаги се обръщах назад, носталгично подвластна на моите бягащи към миналото мисли...Не съм подвластна, обаче, на демагогията, напротив.
За отмъстителността - съм написала мнението си ясно, така е, бумемранговият ефект е неминуем...
И обясних вече, че просто не съм се изразила точно в заглавието, написано импулсивно. Разбира се, че категорични забрани в деликатната сфера на душевността не би могло да има.
А сърцето ми в момента е толкова прободено...Благодаря се, че имам способността да регенерирам. Докога ли...Но нямам друг избор.
цитирай
27. анонимен - Поздрави
26.05.2009 09:41
Поздравявам мадамата за интелектуалното внушение, че жената трябва да бъде свободна. Ще ми бъде интересно да видя нейния психологически профил...
цитирай
28. temenuga - Към анонимен:
26.05.2009 10:16
Интелектуалното внушение на този ми постинг изобщо не е това, че жената трябва да е свободна - принципно, а освободена от предразсъдъчния background и тягостни примки на миналото. А психологическия профил - нали сте специалист, бихме могли сам да съставите:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: temenuga
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2416894
Постинги: 152
Коментари: 4956
Гласове: 45014
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031