Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.03.2008 03:37 - Интерпретация на рогата
Автор: temenuga Категория: Лични дневници   
Прочетен: 9095 Коментари: 48 Гласове:
1

Последна промяна: 12.11.2014 02:22


image

Ето ме и мен - само преди няколко дни, с първомартенски антенки /притежание на дъщеря ми:)/, които метаморфозираха в едни симпатични рогца:) Добре, че съм свикнала да ги нося...с известна доза достойнство дори:))) Отиват ли ми? :)))

Получих поредните си рога. Едни такива искрящи, новички - като придошъл информационен поток /макар и с фактическа двумесечна давност.../. А този очакван порой е мътен, отвратително познат, повличащ и последните отломъци вяра, че в този натуралистичен свят съществува поне едно оазисно кътче вярност, такава, каквато аз умея да дарявам - като осъзната моя същност, превъплътена в реални отношения...
Няма вече подобни "последни мохикани" като мен. Няма.
Може би бях смешно-жалка в стремежа си отново да съхраня чистотата на една връзка, на една любов, която в крайна сметка съм приела като достатъчно зрял човешки ангажимент. Може би съм абсолютно несъвместима с настоящата прагматична житейска реалност. Може би съм просто една все още жива реликва, останала на някой напълно забравен прашен рафт в антикварен магазин...Може би съм всичко онова, което е антипод на заливащия ни духовен нихилизъм. Може би...
Но аз пазя вътрешните си устои, стоя стабилно, не се срутвам, не се разпадам на съставните си части, не си позволявам да се потапям в бягството на една сюрреалистична картина на живота, която мами и измъква с алчни пръсти последното огниво на усещането за адекватно стоене във време-пространствените измерения. Такива,  които се побират в здравата логика и параметрите на нормалната психична структура.
Нямам право на саморазпад.
Нямам право на потъване в илюзорен свят на излишната мечтателност.
Нямам право да се вкопчвам във вяра, лишена от корени, от пълнокръвен пълнеж.
Нямам право да прощавам /всъщност прошката съм я дала, но заради себе си, за да се чувствам по-чиста и ненатоварена с излишен подтик към отмъстителност, но  принципно излъганото доверие е непростимо.../.
Нямам право да се впримча в самосъжалителни изблици. Не.
Но това не ми пречи да призная, че ме боли. Че душата ми вие като изритано куче, излъгано и оставено не просто гладно, а непогалено - навън, където трябва да тръгне по пътя, непридружено, осмяно, отново само.
Боли ме. И не ме е срам да го призная.
И знам също, че съм по-силна от болката. И дори да повия срещу Луната няколко нощи, ще погаля в съня си една нова надежда. Тя е безсмъртна. Като живота.


Я, да видим сега, на кого му отиват антенките най-много /изрично подчертавам, че въпросните "конкурентни" дами нямат символичния еквивалент на бръмбарските рога в мартенически вид:)))/.  Снимките ги публикувам просто за разведряване на сгъстената в емоционален план атмосфера около мен. Има и приятни интерпретации на рогаческите придобивки:))) Така ли е:)?

image

image

image



Гласувай:
1



1. lemonpie - ~
05.03.2008 07:38
Имаш право на вяра - в себе си, защото това е най-важната вяра. Имаш право да се изправиш и да продължиш напред с гордо вдигната глава. И макар леко очукано сърце, да не спираш да вярваш, че някъде там е твоя човек.

Любовта идва само при победителите.
цитирай
2. buboleche - не съм видяла ,че продават
05.03.2008 08:27
такива рогца , иначе и аз щях да си купя. Е, отиват ти , но ..айде нЕма нужда! ...Какво да ти кажа , колкото повече време минава , толкова повече проумявам ,че мъжете са си полигамни by default и като искаш нещо друго само се чувстват притиснати и правят още по-големи глупости.
А иначе ...всичко минава. Ти си силна. Пък и има ли къде да ходиш...Затвори очи и си намисли желание. :)
цитирай
3. анонимен - За мен са малки
05.03.2008 10:08
Но ми остава утехата, че на хубав човек- всичко му отива! -:))))))))))))))))
цитирай
4. comfy - !
05.03.2008 10:40
Любовта идва почти при всеки, който я търси, а често и при тези, които смятат, че тя няма да дойде при тях! ;))

Любовта идва.... не само при победителите!!

Търпение, вяра и много усмивки, приятелко! ;)****
цитирай
5. lion1234 - Само така!
05.03.2008 11:08
Хумор, хумор и пак хумор - така се лекува най-добре ревността! Еди-кой си ще се забавлява а ти ще страдаш, защо? Щото бил велик! Мъже под път и над път, дето се вика. Изоставил те, значи не те е заслужавал. Просто си се освободила от ненужна вещ.
Поздрави!
цитирай
6. hristam - Ох,понатъжи ме,наистина
05.03.2008 11:38
но пък ме накара и да се възхитя на начина,по който приемаш нещата.
Има разни начини човек да се справи с болките си,и този ми се струва най-лечебният...
цитирай
7. buratino - Ако имаш кола с люк е добре, ако не си ...
05.03.2008 11:43
Ако имаш кола с люк е добре, ако не си купи такава! По удобно е за рогцата! Ще си стърчат на воля!:)
цитирай
8. buratino - Забравих да кажа! Моята е с люк!:)
05.03.2008 11:45
Забравих да кажа! Моята е с люк!:)
цитирай
9. svetlan - Не се коси, ако знаеш аз мойте как си ...
05.03.2008 13:49
Не се коси, ако знаеш аз мойте как си ги нося с достойнство! Пък си ми и отиват! А пък и ти не изглеждаш зле с рогца!

Който кичи се с рогца
и усмихва се дори в зла беда,
нему в живота най приляга,
рог от Алматея за награда!

:)))
цитирай
10. temenuga - Към lemonpie:
05.03.2008 14:17
Силно казано. Най-важната вяра е тази в себе си. Нямам право да я пилея някъде из лабиринтите на съмненията, ограбващи остатъците от гордостта ми. А тя би могла да бъде реабилитирана, реновирана, възродена. Когато "моят човек" просто пресече пътя ми, който съм открила сред безбройните лъжовни пътеки...
Т.е. победител, или не, аз съм вървящ по пътя човек, който не престава да търси, и да се надява. Въпреки.
цитирай
11. temenuga - Към buboleche:
05.03.2008 14:27
Днес съм ти особено благодарна! Има защо. Красив постинг ми посвети, признателна съм!
Относно симпатичните рогца - те са отпреди няколко години, дъщеря ми си го носи като първомартенски трофей всяка година и се кипри, сега реших да я изконкурирам и аз:) А и "коронясването" съвпадна с моето окичване с други подобни украси:)))
Иначе - да, официалните статистики сочат, че едва 5 % от мъжете са моногамни, но и те май поскривали голяма част от истината:))) Т.е. - всички са такива:) Аз съм моногамна, но явно това е невъзможно да се изисква от "силния" пол. Важното е ние, жените, просто да променим отношението си към този проблем, стар, колкото света:)))
Затварям очите си...Пожелах си нещо:) Обикновено желание, с необикновени нюанси:)
Благодаря ти още веднъж!
цитирай
12. victoriavselena - Защо сама се самонаказваш
05.03.2008 14:27
Имало е един мъж, бил е, отишъл си е, а ти....
"Нямам право да прощавам" - пишеш, а това е най-големия ни дар. С него се освобождаваме. Това не е дар за другите, а за нас самите.
Един мой учител на времето ми каза, че "Да обичаш значи да приемеш другия такъв какъвто е без да се стремиш да го променяш и ДА ГО ОСВОБОДИШ!" Минаха години, докато го разбера.
А вчера една колежка каза на нейната клиентка
"Не разчиташ на хората, защото всички досега са те изоставяли и вече си загубила доверието си. Но кажи ми кой е този човек, който винаги и постоянно те изоставя - ТОВА СИ САМАТА ТИ!
Всеки път, когато правиш нещо, които не искаш, когато отстъпваш от своите граници, когато правиш компромиси със себе си - ТИ СЕ ИЗОСТАВЯШ. А МЪЖЕТЕ И ХОРАТА, КОИТО СРЕЩАШ ПО ПЪТЯ СИ СА ПРОСТО ТВОЕ ОГЛЕДАЛО"
Болите, защото там вече има рана. Стара рана. Ти си тази, която сега ще си сложи мехлема с много любов, без гняв. Прости, на себе си прости.
цитирай
13. temenuga - Към eklisiast:
05.03.2008 14:57
Кои са малки:)? Рогцата ли? Такива са си купени:) А другите - каквито, такива:)
А иначе - благодаря за комплимента, хубав човек, лош, рогата са си неизменни:) Явно просто досега не съм си срещнала половинката:) На средата на жизненото си поприще, все още има надежда, нали?...:)))
цитирай
14. temenuga - Към comfy:
05.03.2008 15:16
Приятелю! Пак си на точното място, в точното време - винаги отзивчив и отворен към отдаването на енергия в името на човешката помощ! Да, любовта, тази странница идва, когато си поиска:) Може би "дебне" просто най-точния момент, за да бъде нейното приютяване в живота на всекиго едно малко чудо, обещаващо много нови, по-големи, по-искрящи, по-истинни чудеса!
Любовта май ми е длъжница:) Чакам си компенсациите от нея:))) Това - на шега, тя си знае работата:) Май трябва човек да поработи първо по себеоценката си, за да се надява любовта да бъде благосклонна към него, не мислиш ли:)?
Приятелски прегръдки и за теб!
цитирай
15. temenuga - Към lion1234:
05.03.2008 15:31
Хуморът е спасително средство срещу болката, причнинена от изневяра. Боли, да, но достойнството нашепва, че никой човек не заслужава да се самосъспиваме заради него...Слушам гласа му. Да, мъже под път и над път, но не във всеки се влюбвам, това е проблемът при мен. Друг е въпросът, че досега съм се влюбвала винаги в неподходящите мъже...
Да, може би не ме е заслужавал. Но не бих го причислила към "рафта с вещите":))) Все пак, съм го обичала пълнокръвно...
Поздрави и благодаря за куража!
цитирай
16. temenuga - Към buratino:
05.03.2008 15:34
Ей, весел съвет, но нямам кола никаква, ни с люк, ни без:) Но ще го имам предвид:) А рогцата - добре са си:) Сигурно са полезни и те с нещо /най-малкото - като стимул да си имам мечта да си купя кола с люк:)))
цитирай
17. temenuga - Към buratino:
05.03.2008 15:35
Пак здрасти:)
Та, не разбрах, колата ти е с люк, защото предпочиташ този модел, или поради други причини, свързани с удобството при някои житейски ситуации:)/това, разбира се, на шега:)/
цитирай
18. temenuga - Към svetlan:
05.03.2008 15:39
Е, "колега"! Май не сме малко от този отбор, а съдейки по статистиките и другите му там нестандартни проучвателни методики от частен характер, няма хора без рога, а и да има, това е временно явление:) Всички сме рогати същества /ако има някой, който смята, че не е - моля искрено за моите извинения! Да заяви вписване в регистъра на изчезващите видове!:))) Например моят бивш е в този списък /поне докато бяхме почти 15 години заедно с него...Е, там не коментирам вече, минало - свършено:)/
Много хубаво стихче си написал:) Не само поучително, а и доста, доста обнадеждаващо!:)
Едно голямо "благодаря" от мен!:)
цитирай
19. temenuga - Към hristam:
05.03.2008 15:42
Не, не се натъжавай! Това е животът. Това са реалностите. Трудно е, боли ме, но не се умира от това. Едни рога по главата не биха могли да се сравнят с разсейки в мозъка примерно, каквито има една моя близка колежка и приятелка...Това е истинският житейски ужас - когато се изправяш пред неумолимостта на смъртната сянка...Другото са несъществености, погледнато в глобален план.
Преживява се. А и, виждаш, има лечебни методики за противодействие на дълбаещи болки:)))
Поздрави!
цитирай
20. temenuga - Към victoriavselena:
05.03.2008 16:29
Замисли ме. Разчувства ме. Надникна навътре, навътре, в гънките на почти непознаните кътчета на моята душа...Права си относно прошката. Първостепенно за мен е да прощавам, така освобождавам сама себе си от бремето на самозалъгването, че отмъстителните и саморазрушителни мисли биха се превърнали в нещо градивно и изпълнено със смисъл. Напротив. Те крият в себе си унищожителното начало. Знам го прекрасно. Друго имах предвид, когато написах, че нямам право да простя. В смисъл, че нямам право да се върна назад. Иначе - прощавам на този мъж. Разбирам го. Твоят учител е бил фундаментално прав, не се стремя да променя този човек, просто го освобождавам - да поеме своите отговорности, да живее живота си според собствените си критерии, според собствената си житейска кардиограма...Не го обвинявам.
Предаденото доверие боли, да, разяжда. Но много точно си го написала - компромисите със себе си, изоставянето на идеята, че човек не би трябвало да загърбва здравословния егоизъм, но не в неговата драстична егоцентрична форма, а в степента, която ни позволява да се обърнем с любов към самите себе си, за да дадем възможността и другите да го сторят...
Интуитивно си прозряла и наличието на старата рана. Да, може би недостатъчно е бил мехлемът за нея. Сега, на нивото на зрялост, което съм достигнала, трябва да се обърна към тази рана с любов, с разбираща ласка...Прощавам на себе си. За да поема напред. И да простя със сърце и разум на другите...
Благодаря ти!
цитирай
21. diamant1965 - Мдаа, това с рогата е стар израз за изневярата,
05.03.2008 23:25
но аз нещо все не мога да го разбера... Аз мисля, че ако обичаш достатъчно силно един човек, не е от съществено значение дали и той те обича толкова, а ако реши да си отиде от теб, заради някой друг, би трябвало да се радваш на неговото щастие...Обаче всички ние сме възпитани да мислим по друг начин, че когато даваме, непременно трябва и да получаваме, и затова се чувстваме нещастни...А това е толкова жалко и глупаво...Извини ме за това, което казвам, не го мисля конкретно за теб, просто така си разсъждавам...Та нали нашите чувства зависят от мислите ни, а мислите ни подлежат на контрол и превъзпитание! Така че, от нас самите зависи нашето щастие! Желая ти от все сърце да намериш своята половинка и да бъдеш щастлива! :)
цитирай
22. temenuga - Към diamant1965:
06.03.2008 00:24
Разсъжденията ти са интересни, да. Но когато човек се намира във вихъра на центробежните сили на емоционалния ураган, не е така лесно да се следва чисто логическата нишка, изобщо даже. Когато болката се уталожи, най-вероятно ще надделее отново мъдрото становще, че не съществува собственост в чисто човешки план, че човек е самостоятелен в избора си, че няма сила, която да задържи този, които вече върви в друга посока.
Но не мисля, че бих могла да бъда дотам стоически сдържана, за да се обадя на мъжа, който е бил просто ей така, за идеята, за спорта, за разнообразната емоция, не и заради ЛЮБОВ, с жена, която има още няколко паралелни връзки...Това не бих могла да поздравя, като особено постижение, инспириращо гордост, нито да пожелая щастие, защото това е просто несъстоятелно в подобна ситуация...Няма универсиализирани истини, когато се отнася до изневяра. Не съм и дотам толерантна, за да я приема като алтернатива на една връзка, която дава много повече като емоционален пълнеж. Нито да я третирам като слагане на везните за измерване на даването и получаването...
Много си права за това, което пишеш - истинската любов предполага да даваш всичко, без да чакаш в отмяна нищо. Този принцип го спазвам безусловно, той просто произтича от същността ми, от възпитанието ми. Но нямах това предвид. Ако беше любов, избор на чувствата, бих пожелала щастие. Това е друго. Пошло, недостойно, в разрез с моите представи за връзка, която бе в крехката възраст от 6-7 месеца...
А иначе - права си и за това, че от нас зависи нашето щастие, от материализацията на мислите ни, които проектират случванията в живота.
Благодаря ти за пожеланието! Все още чакам моята половинка, истинска такава е очевидно, че не съм срещнала...:) Но имам надежда. Винаги има надежда:)
Поздрави - сърдечни!
цитирай
23. cindy - ТУри му пепел и готово!
06.03.2008 09:07
Приятен и усмихнат ден! :)
цитирай
24. viovioi - Рогцата са весели:))
06.03.2008 10:47
Но темата - не! Нуши (ако приемаш съвет) опитай се да бъдеш малко по-жизнерадостна!!!Изглеждаш добре, имаш хубава професия, дом, дете. Значи всичко е ОК. Пледирам за повече опитимизъм и жизнерадост около теб!!!
цитирай
25. temenuga - Към cindy:
06.03.2008 10:58
Турям му пепел, но не помага особено...Засега просто си го изживявам, има си периоди на преживяване на загубата, човек няма как да избяга от тях:) Важното е просто по-бързо да премине през всички етапи и да види светлината в тунела възможно по-бързо!:)))
Благодаря за пожеланието! Ще се помъча да усмихна деня си, доколкото мога:) Но това май не ми се удава особено вътрешно, външно си се усмихвам винаги без проблем:)))
И твоят ден да е хубав!
цитирай
26. temenuga - Към viovioi:
06.03.2008 11:15
О, да , Вили, рогцата са особено весели, но когато не са на твоята глава /това - на шега:)))/, никой не би излъгал, че с радост би носил рога /в преносния им смисъл.../, не познавам такива мазохисти:) Темата е неприятна, да, опитах се да разредя напрежението с веселост, но не ми се удава с особена успешност...
Благодаря ти за съвета! Да, оценям нещата, които имам, те са най-ценните...Но любовта все ми се губи нещо по трасето на живота ми...Дано заедно с разпукването на пролетта се случат някои щастливи промени най-после и в личен план!:)
Благодаря ти!
цитирай
27. virginblack - нямаш право на саморазпад, но имаш ...
06.03.2008 17:47
нямаш право на саморазпад, но имаш право на толкова много други неща. не се сещам в момента , ама сигурно има :)))
цитирай
28. enjoy6 - Много красиви и веселяшки рогца!
06.03.2008 19:50
Честита Баба Марта!
Много усмивки и пролетно настроение ти пожелавам!
цитирай
29. анонимен - Минаваш и отминаваш
06.03.2008 21:14
.... като бърз влак :))) Чак пък толкова! Един ден им идва акъла в главата, но тогава вече са излишни.Такива са те повечето мъже!
цитирай
30. cocolina - О, да - рогцата ти отиват:) Нооо..
07.03.2008 08:52
......само като антенки, които повишават твоята сетивност и ти помагат да намериш правилния човек..в смисъл, помагат ти да се ориентираш:))) Тая символика по- ми допада:) Аз така те възприемам на снимката:)
Или пък да се преборваш по-успешно, но, май като ги гледам, какви са, ще е по-добре да се оставиш на течението, както учи зен-будизмът..:)
цитирай
31. temenuga - Към virginblack:
07.03.2008 10:48
Разбира се, толкова други неща има, които си заслужават и които със сигурност всеки заслужава /най-вероятно и аз в това число:)))/. Нямам право на саморазпад, в никакъв случай, заради един мъж, който си е просто такъв заради себе си, не заради мен, няма да си позволявам апокалиптични картини да обсебват съзнанието ми. Няма начин просто:) Не се давам:)
Поздрави за последния ти постинг, много силно четиво - натуралистично, сурово, нелустросано, проникващо директно в същността, особено в самосъзнанието на една майка!
цитирай
32. temenuga - Към enjoy6:
07.03.2008 11:23
Ето, това е един истински весел поздрав! Подминавайки вложеното в символиката, която имах като идея, ти просто ми казваш индиректно: " Нещата зависят от нашето отношение към тях, а не от това, което някой е друг е вложил като смисъл, идея и енергиен заряд в тях". Това е едно разумно решение в навечерието на 8-и март:) Какви рога!:) Това са просто едни мартенички в антенски вид:)!!!
Благодаря ти за пожеланието! И на теб - един запомняющ се празник утре пожелавам!
цитирай
33. temenuga - Към sekirata:
07.03.2008 11:46
Ще трябва да се науча да минавам и отминавам като бърз влак, да:) Какво друго ми остава - да стоя като изпъдена на някоя гара, без билет или без бонус за намаление;))) /това - на шега:)/, но си е така. Трудно е да се преглътне, но релсите на живота продължават траекторията си - а пътят е един - напред. Животът не предполага двупосочни влакови композиции:)))
А до това, дали един ден ще му дойде акълът на въпросния мъж, съмнявам се. Това е натурата му. Никоя жена не може да го промени...Така че - за какво да се кося? Може би единствено заради излъганото доверие. Иначе той си е той. Неотменен и неоспорим факт:)
Поздрави и усмивки!
цитирай
34. temenuga - Към cocolina:
07.03.2008 11:53
Блестящо казано!:) И много симаптично:) Да, антенки за улавяне на сигналите /невидимите нишки, свързващи сродните души, като в книгите на Ричард Баx "Мост през вечността" и "Едно"/ много ми допада като определение! Точно такива ми трябват:) А може би би винаги съм ги имала, но не съм ги включвала на подходящата честота на излъчване и приемане:)))
Рогата са си рога, това е, е, има различни видове, моите не са от най-драстично проявяващите се /каквито са примерно след 10-годишен брак, общ дом, дете, бъдещи планове и т.н.../, тези са доста по-безобидни:) Нямали сме обет за вечна вярност, все пак. А и аз съм такава, че и без обет съм си вярна, но аз съм си аз, а хората са различни. Не мога да ги съдя заради това:) Просто се...оставям на течението:)
Благодаря за милия коментар!:)
цитирай
35. cocolina - Представата за нещата е по-важна от самите неща:)
07.03.2008 13:29
..са казали стоиците:) Така че, всичко си зависи от теб. Или почти всичко. Иначе, на мен най-много ми допада "Илюзии" , на Р.Бах. Звучи ми като притча..и ми напомня за Малкия принц:)
цитирай
36. temenuga - Към cocolina:
07.03.2008 13:37
Да, така е, изглежда няма обективна истина, а субективизмът в нейното възприемане е водещ, както и в способността да понасяме интензивността й и информационната й натовареност...
Какво друго ни остава, освен да се преквалифицираме от нежно-мечтателни, свръхраними романтици, в стоици, които използват болката, за да си сътворят един не толкова горчив житейски коктейл с поучителен привкус:)))
"Илюзии" на Ричард Бах - да, както и "Джонатан Ливингстън Чайката", са по-скоро като притчи, казващи извечни истини по един брилянтно изчистен начин, дълбоко съкровено и пречистващо...
А приказката за възрастни "Малкият принц" е категория, която е почти несравнима:))) Това е друга тема:)
Хубав да е остатъкът от деня ти, както и утрешният празник!
цитирай
37. cocolina - Благодаря ти:)
07.03.2008 13:41
Искрено ти го желая и аз, бъди щастлива!:)
цитирай
38. temenuga - Към cocolina:
07.03.2008 13:44
И аз благодаря! Дано бъда щастлива най-после! Всъщност, това май зависи пак от моето отношение към видовете щастие:)))
До писане!
цитирай
39. cocolina - Аз си мисля, че ти си щастлива.
07.03.2008 14:07
:) До писане!
цитирай
40. temenuga - Към cocolina:
07.03.2008 14:10
Знаеш ли! И аз си го мисля май:) Имам прекрасна дъщеря, добри родители, страхотен брат + неговото страхотно семейство, много близки приятели, от много години...Хубава работа, в която работя с качествени колеги. Здрава съм. Е, че нямам семейството, което искам и което имах в един много далечен период от живота си...Не е повод за пълно униние...Чакам истинската любов най-после да потропа на сърдечните ми двери:) Тогава всичко ще се нареди:) Но и сега не се оплаквам:)))
До писане! Беше ми много приятно:)
цитирай
41. slavei - Любовта не е привилегия само за Избрани!
07.03.2008 17:06
Човекът е устроен да живее с любов. Тя е необходимост за всеки един и затова идва при всеки един човек...
Не само при победителите...
Кои всъщност са победители и какви са критериите, характеризиращи даден човек като такъв...
Някой може да е успешен в дадена област от своя живот, но определено в друга нещо не му достига...
Победител е този човек, който умее да обуздава себе си и собствените си страсти!
Всичко друго е суета! Любовта е вечна!
Нуша, просто Вярвай! Имай вяра! Но не вяра в себе си, защото с вярата в себе си, ние не можем да прибавим на себе си, дори един лакет, а имай вяра в Бог!
Тази вяра е спасителна и оживотворяваща! Тя променя събития и ситуации в нашия живот.
Прояви вяра и смирение и ще видиш резултатите в животът си!
Знаеш ли, какво каза Исус на Марта, преди да възкреси брат й Лазар! Той й каза следното:
" Не рекох ли ти, че ако повярваш, ще видиш Божията слава! "
Чудесно обещание, нали?
Освен обещание, то е и духовен принцип и е неотменим.
Опитай и сама ще се убедиш!
Топло те прегръщам!:))*
цитирай
42. temenuga - Към slavei:
07.03.2008 17:18
Да, Любовта е вечна и е присъща на всяко човешко сърце! Важното е кой как я разпознава в гънките на собствената си същност, как й дава шанс да се прояви, да проговори с гласа на Божествената мъдрост, да извира - като нежен благослов, от цялостната ну аура!
Суетата би трябвало да я загърбим, да...
Истината не се крие в тщестлавието...
Опитвам, скъпа slavei!
И не само. Просто вярвам. Останалото е въпрос на време...
Топли прегръдки и за теб!
Хубав празник утре! Чувствай се много обичана!:)
цитирай
43. mkalpakchiew - Честит празник 8 март!
08.03.2008 06:55
Честит Празник, мили жени и момичета!!
Пожелавам Ви много усмивки и цялата мъдрост на света.
Прекланям се пред силата на духа Ви,
пред майчината Ви обич,
всеотдайност и саможертва!
Да сте живи и здрави, все толкова красиви!
Не губете вяра и надежда!
цитирай
44. temenuga - Благодаря за един истински поздрав от истински джентълмен!
08.03.2008 13:34
А такива почти не са останали вече, за жалост...
Но не губя надежда, все пак...)))
цитирай
45. eien - Лемънпай, не съм съгласна!/коментар към №1/
10.03.2008 14:10
Любовта не идва САМО при победителите!
цитирай
46. temenuga - Към eien:
11.03.2008 10:31
Макар че не съм lemonpie, и не мога да отговоря от нейно име, вмъквам само моето скромно мнение:)
Любовта, според мен, идва при тези, които са готови за нея и които са отворили сетивата си да я познаят:)
цитирай
47. vselenche - Поздрав и от мен!
11.03.2008 16:05
Не знам защо, но ми се струва, че това с "рогцата", макар и закачка, не е много на място. Когато човек е обичал и обича... после нещо се е случило и е дошла болката... Може би по-добре е човек да се разплаче, ама наистина, за да изплаче болката и тя да си иде... Дори и отстрани да изглежда "като ред сълзи и куп сополи", това-отстрани не е важно, важното е душата как ще го приеме и почувства.
В коментарите са цитирани няколко хубави книги, имащи отношение към споделеното в постинга, та добавям и аз още една - "Изворът на доброто" ("Любов без външен стимул"), Петър Дънов, нещо от тази книга има на адрес: http://vselenche.blog.bg/viewpost.php?id=137274
цитирай
48. temenuga - Към vselenche:
11.03.2008 16:16
Благодаря за поздрава и за интереса към личното ми Интернет пространство! Този шарж с рогцата го написах, за да излезе от мен болката по нестандартен начин...Другото остана скрито, не исках да го споделям тук, да се показвам уязвима, може би има места, където е допустимо това - пред много близки приятели например...Или колеги /работя като психологически консултант/. Права си, болката трябва да се изплаче, да излезе на повърхността цялата сбрана мътилка, да се пречисти.
Благодаря ти и за препратката към книгата на Дънов, доста неща от него съм чела и мисля, че действително е колос на Духовното начало.
Желая ти да съхраниш искрата, която носиш в себе си! Осезаема е!
Поздрави и на теб!:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: temenuga
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2416866
Постинги: 152
Коментари: 4956
Гласове: 45014
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031