Целият ни живот преминава през начала и краища. Често се борим за ново начало, но за всяко такова, трябва да има край на нещо друго. Баланс май му казват.

Усмихвай се.

отново, но до по-късно...стрита горчива билка ще се избистри след време и пак...на път, няма друго време...как разбирам орисаното,

Кръговратът...да. Единосъщието на краят, преливащ в начало и логично завършващ с финализирането на нещо започнато, изградено и умиращо. За да възкръсне - обогатено. Или да метаморфозира е нещо по-градивно. Балансът е в смисловата същност на Сътворението...Права си.
И се усмихвам:) Макар и през сълзи.

Как хубаво си го казала - като притча...Да, "скритата горчива билка" може би помага, въпреки че нагарча с нейната неизменна житейска поука...
А орисаното - то е може би отвъд думите, понятията, очакванията, нагласите.
И...пак поемам по пътя:))) Няма друг начин, просто няма.

Наистина крайно време е да започнеш да се самоуважаваш (да не се бърка със самоунижаваш) и не забравяй , че идва хубавата пролет ...Казват , че каквото сам човек си направи - никой не може да му го стори!
Ами гради си сама живота , по-малко доверие към другите и повече вяра в себе си!
... и иии ...без сълзи , изправи се пак ... и пак ... и пак .А така , а сега напред (нека се пукат от завист)!!!
&:-)))))))))

Сякаш съществува някакво отностелно равновесие между добро и лошо в живота ни. Защо ли се питам? Звучи малко глупаво. Получаваш любов,щастие,радост и сякаш някой казва айде стига толкова, дай сега малко тревоги, тъга,разлъка ...Ако това е така, означва че те очаква на пролет радост и шастие:))

Нищо особено не стана...Не се ли подразбира?...
Бягам от конкретиката, няма смисъл от нея в контекста на този блог:)
Иначе - да, необходимо е да се самоуважавам. А самоунижението - това е дълга тема. Не е точно това, друго е. Просто стечение на обстоятелства, които не прецених достатъчно добре...
Прав си принципно - повече вяра в самата себе си няма да ми навреди, напротив:)
А за доверието - какво да сторя, като май съм имунизирана срещу свиване в черупката си и винаги избирам да съм открита с хората и да се доверявам, понякога безразсъдно...И си нося последиците след това. До...следващия път, когато се себеразкривам отново...
Иначе - продължавам напред, разбира се! Накъде другаде да вървя:)??!
Нека другите не се пукат от завист, не това е целта ми, нито би ми донесло удовлетворение. Напротив. Добронастроена съм. И бих искала просто да си следвам автономно пътя, без вмешателство от хора, чиито пътища емоционално и духовно не се преплитат с моя..
Поздрави!

Знаеш ли как ми се иска да се окажеш права, Вили!:)
Защото в моето съществуване нещо напоследък съвсем зачезнаха любовта и произтичащото от нея щастие...Е, има щастливи проблясъци, но те са по-скоро в приятелско-емоционален план, или донякъде - в професионален...Но в интимен като че ли отдавна, много отдавна, безобразно отдавна, не съм била докосвана от съдбовна благословия...
Значи е време за компенсации:)
Няма друг начин, нали:)?
Така че, с настъпващата пролет бих искала да възродя позагасналата надежда в себе си, може би е дошло времето тя да избуи и да предвещае едно ново начало - такова, каквото толкова дълго съм пазила в себе си, като светло предзнаменование...
Поздрави от почти пролетен Бургас:)!

inteligentnost s 4uvstvitelnost-krasivo,no malko opasno sa4etanie,ako se luta ne v sredata si...-mislq,4e 6te me razbere6 kakvo iskam da ti kaja!

Прекрасно те разбирам...
Първо - благодаря ти за позитивната оценка. Знам риска за себе си, преценям го, понякога твърде смело навлизам във водовъртежа на ситуации, които знам, че биха ме запратили към скалите...Но винаги успявам да оцелея. Научавайки нови житейски опитности...
Избрала съм трудния път - със сърцето си. Може би така се себеизразявам пълно, не зная...Това съм просто аз:)
А ти винаги си свръхсетивна и много, много разбираща...!:)

началото зависи от предишния край... но!

Мъдрите мисли са мъдри и хубави затова, защото са статистика - а теб не те вълнува статистиката, нали?

Поеми по пътя на желанията, мечтите и целите си - останалото просто ще се съобрази с теб!!!

Успех и късмет! Животът ни е един, поне така изглежда... ;)

Поздрави, Теменуга!;)**

в твоя блог от написаното се уверявам, че на добрите, интелигентните и чувствителни хора им е писано да минат през много препятствия в живота си, а и разочарованието от това, че трудно или изобщо не си разбран натъжава.
Само не губи надежда Теменуга, не може да няма промяна в желаната от теб насока!
Поздрави и лека вечер!

Да...Мъдростта е статистическата извадка на човешкия опит:) Така е, но само донякъде:) Останалото е просто въплъщение на собствените ни преживявания в един универсализиран модел...Трудно се избягват неговите "рамки", които не ограничават, а просто очертават и подчертават същественото от понятийната система.../май твърде увъртяно го казах:)))/
А иначе - винаги, по всякакъв начин, съм отстоявала себе си, мечтите си, желанията и целите си. Разбира се, че се отърсвам от последиците от болката, и продължавам напред, а обстоятелствата наистина биха се съобразили с моя леко ироничен поглед към вечните неблагополучия...:))) Какво пък:) Всичко се намества един ден и кой каквото е инвестирал в духовен план, това и ще "пожъне"...Така поне си мисля. И така би трябвало да е:)
А животът е един, да. И трябва да се живее - в неговата пълнота. Дори когато боли, в лоното на кризата, имаме най-невероятната възможност да се издигнем на едно ново качествено ниво на мислене, чувстване и възприятие на нещата и на нашето място сред привидния хаос...:)
Поздрави, Кирил!:) И ти благодаря за куража! Както винаги, си просто неоценим в подобни ситуации!:)

...Може би е така, това са твоите наблюдения, а и моите...Като че ли на надарените с по-изострена чувствителност човешки души е отредено да преминат през всички нива, нюанси, равнища на интензивност на болката. Но това е дар може би, колкото и парадоксално да звучи. Тъй като стръмният път е винаги по-достойният. А никой себеуважаващ се човек не би се зарадвал на едно лесно достигане до заветната квота в житейския си път, която е символ на неговото пълноценно себеосъществяване...Нито пък би се задоволил с една "Пирова победа", нито с "паднало от небето щастие", нито с подло отмъкване на нечие чуждо...
Няма друг път явно. Така го приемам. И не се мръщя на бурите, които просто ме учат. Да бъда търпелива, още, и още, и още...Да бъда толерантна. Да бъда разбираща към чуждите болки. Да бъда не просто изискваща, а разумно искаща и отчитаща обективността на факторите, които не зависят от мен.
Не губя надежда. Просто сега ми е тъжно. Ще мине, и това ще премине...Повтарям си го като мантра:) Помага май:)
Поздрави и хубава нощ ти желая!

за три дни, защото отдавна си знаела как ще свърши всичко и ти може да си мислиш ,че не си била подготвена и готова за края, но си. Каквото донесе бъдещето - такова. Надявам се да е добро. :) Целувки.:)

Дано да си права! Сигурно така ще бъде, и несравнимо по-тежки неща съм преживявала...Просто ми беше необходимо да си се гмурна в болката, временно, разбира се, и колкото си може по-бързострелно да изляза от нея. Нямам работа там:))) Сигурно си права - този край беше предизвестен, само удължих агонията...
А иначе - не само ти се надяваш да е за добро! И аз, с цялото си същество, се моля да е така. Дори го вярвам:)))
Целувки и на теб!!!

Уважаеми анонимен, просто не четете повече блога ми и не показвайте собствената си същност чрез злостта на думите си, зад които дори нямате честта да застанете.

Мъдростта е Гласът на Бог :) малцина са готовите да слушат, а още по-малко онези, които чуват ;)
Затова не може и да става дума за статистика- опитът на другите не е твоят опит! Понякога дори твоят опит не е лично твой, а е подсказан от другите ;) Молбата и вярата са само първите две спирки по пътя на изживяването, по пътя към промяната- знаенето е онова, което ти е нужно, за да случиш новото в живота си. Докато знаенето не стане част от теб, ще гледаш желания живот както шоколадова торта през стъклото на витрина- толкова близо, и невъзможно далеч едновременно. Поне докато не влезнеш през вратата и не поискаш своето парче ;) Смело и категорично, с истинското осъзнаване, че то си е било твое много преди изобщо да бъде направено ;)

Гласът на Бог...Казано на място. Мъдростта е може би превъплътената Божия воля и напътствия, отразени през нашето лично светоусещане, което е ветропоказател на собственото ни чувство за мяра...
Опитът на другите не е моят собствен, да, но, от друга страна, Колективното несъзнавано съдържа в себе си духовната опитност на човечеството, неговата квинтесенция.
Добро е сравнението ти с тортата, гледана през витрината...Май е крайно време да "вляза през вратата" - директно, и да поискам своето "парче" щастие:) Но не универсализирано, а моето си щастие, такова, каквото си го искам, и може би заслужавам:)))
Благодаря ти за нестандартния коментар!

Категорично без "отразяване", защото инак мъдростта се моделира :) Ти каква вода предпочиташ- от крана на чешмата, или от планински ручей!?
Колкото до колективното несъзнавано, то си остава несъзнавано. Иначе щяха да се раждат само другите, и удобно и безболезнено да живеят "нашия" живот.
И последно :) Където има "може би", там все още е грешната страна на витрината ;)

Няма как да не се моделира тази мъдрост! Иначе всички бихме били идентични - Божий образ и подобие...Затова сме грешници, всеки премоделирал Божията мъдрост посвоему...:)
Разбира се, че се стремя към чистотата на помислите и да черпя от първоизточника, но невинаги това е напълно възможно, винаги има някакви "смущения в сигнала":)))
За Колективното несъзнавано - готова съм да поспоря:)))
За "може би" - то - също:)
Лек ден! И Честита Баба Марта - на теб и на всички, които четат блога ми днес!
Усмихвайте се - паралелно с днешния благосклонен Слънчо:)))!

Точно моделирането смущава сигнала :)
Ами по Божий образ и подобие сме си, нима го оспорваш ;)
Колективното е нищо, нада, нун :) Само личното е от значение. И винаги е първо, водещо. Винаги!
"Може би"- то е сянката на желанията ни, дяволът облечен в съмнения :)

Сигналът никога не може да бъде абсолютно чист, тогава, мисля си, би било твърде съмнително:)
Другото - не го оспорвам / за Божий образ и подобие/, но и тук интерпретациите са разнопосочни...За личното и колективното - друго имах предвид, не колектевизацията примерно:))) А архетиповете на извечни неща, които всеки носи в себе си, като отражение на Вселенската мъдрост, въплътена в човешкото прояление на явления, стари, колкото света:)))
И не споменавай безсмислено и май напълно несвързано с контекста рогати създания, които не уважавам и не зачитам /меко казано:)))/!
"Може би" - то е просто израз на изменчивата човешка природа...Няма как да избягаме от нея, както и не съществуват еднозначни неща...:)

Защо пак така?

Защо ПАК така:) /подчертаването не е случайно:)))/ Не знам, може би защото е крайно време да сменя личното си становище относно себеоценката си...И да не позволявам на мъже, които не заслужават и частица от чувството ми да се разпилява заради тяхната несъстоятелност като мъже...:)))Това - на шега, но с небеззначителна доза истина:)))
Нищо, де:) Така човек се учи:))) Пък и опитите ми не са отчайващо много, по-малко са от пръстите на едната ръка:))) Има време за по-сполучиливи такива:))))

Мила , от скоро опознавам мъжете , налага ми се , представяш ли си ? Налага ми се ! Имах всичко , бях щастлива , обичах и бях обичана , но ми се отне за един ден . Нямам право да се сърдя на съдбата , така е решила .То било нещо ужасно , нямам думи ! Абсолютна негодност , съжалявам , така стоят нещата поне при мен , отчаяна съм !

всяка болка е един урок...защото само загубите учат...болезнени но ценни уроци....много късмет от мен...:)))

Ти минаваш по моя път, може би това е пътят и на други жени, но най-вероятно те не са бошинството...Аз се омъжих за първата си и единствена любов, която си остана такава за внишителния времеви период от близо 15 години, 10 от които в брак. Имахме общ живот, общо дете, общи приятели, общ прекрасен дом, планове, почти емигрирахме в Канада, но само почти, защото поканата за интервю от посолството продтигна 3 месеца след развода...
Само че при мен не приключи в един момент, краят беше предизвестен. Примирих се, какво бих могла да направя...След това животът ме завъртя така, че от скромна учителка по пиано и след това още по-скромна домакиня и майка, се озовах на изискани коктейли с министри и депутати /работила съм като журналист/, видях доста неща...Както и да е, любов срещнах, но той просто не прецени, че има насреща си създание, макар и не съвсем младо, което е младо и невинно в мислите си. Опустоши ме, още се стремя да му простя. Дано успея някой ден. И още пробвах след това - с двама мъже, които не успяха да ме накарат да повярвам отново...Е, изправена съм отново пред избор, още е хипотетичен, но трябва да има такъв, нямам намерение да остана сама отсега насетне:))) Не се отчайвай. Никой не може да се самоопредели като "негоден", ти си личност, която сега дори е по-гъвкава, преминавайки през уроците на болката от загубата. Вярвай, че в теб е ключът. Отчаянието се промъква, да, понякога е осезаемо, но винаги би трябвало да му отреждаме някакво незначително място в цялостната картина на живота ни:) Не мислиш ли:))))
Поздрави и ти желая успех в опознаването на мъжете:) Крие доста опасности, но си струва:) Най-малкото, човек може да напише един научен труд:)))

Разбира се, че е така. За да достигнеш до първоизточника на едно ново начало, би трябвало да имаш отправна точка, а тя често е краят на някакъв етап от живота ти, на една илюзия, на едно продължаващо във времето разочарование, което просто е благоволило да приключи...
Такива моменти на избор ни изправят пред вътрешния съдник на висшето ни "Аз", което знае отговорите на всички въпроси. И намираме точната посока, или, загърбвайки интуитивната нишка, пристъпваме към нови грешки. И кръгът отново се завърта...
А болката...Тя е изворът на мъдростта. Няма друг път. Понякога, проклинайки болката, не осъзнаваме, колко пречистваща сила ни носи. Макар и да не бива да се прострастяваме към нея, трябва да запазим сетивата си отворени - да я поемаме мъдро, без да я правим наше оръжие /посредством осъществената чрез нея слабост/, а да я превъзпитаме в една нова житейска стратегия. В която превъзмогващото моментните предизвикателства начало е водещо.
Благодаря ти за пожеланието! И аз си пожелавам късмет, най-после:)))!

След черното винаги идва бяло...не стой дълго в черното, въпреки че си приела болката. Няма съдба, само това, което сами избираме за себе си. Ключът е у теб. Поуката също.
Дано подходящият най- после се появи. :)

Често си повтарям една мъдрост на Едгар Кейси:
"Всеки трябва да приема провала не като камък на шията, а като камък върху който да стъпи!"
Невероятно удоволствие е да чета всичко което пишеш!!!
Сърдечни поздрави!:))))

Права си, за съжаление, или за радост, си права...Няма перманентно щастие, приливно-отливното начало е неотменно...
Не, нямам намерение да стоя дълго в черното, беше ми необходимо да попадна там, и то в доста интензивните му нюанси, за да разбера, че няма път надолу, единственият път е към Светлината.
Ключът е в мен, да, поуките са ми винаги доста разтърсващи, но минавам през тяхната горчилка, няма друг вариант...
Дано се появи най-после мъж, който ще споделя моите ценности, ще импонира на моите духовни устои, ще цени верността, лоялността, чистите помисли. Почти невъзможно е. Но може би не окончателно невъзможно.
Поздрави:)

Много навреме, точно на място ми припомняш тази мъдра мисъл на Кейси! Това е пътят, няма друг. Нямаме нито правото да си позволим дори да поемем по пътя, който води към дъното, онзи път, който няма обратна посока. Той се изключва като опция:) Така че - освен да стъпим върху бремето, символизирано чрез камъка, и да погледнем отгоре - цялата мътилка, пошлост, нерегламентирана подлост и подмолни деяния, и от този постамент да вдигнем очи - нагоре, нагоре, високо, високо /както се пее в една стара българска и много любима моя песен.../.
Благодаря ти за позитивната оценка относно това, което пиша. Нямам претенции, просто отразявам душевните си пространства - пределно искрено, това е:)
Сърдечни поздрави и на теб ! Наскоро се заетох в блога ти, отразяваш твоята изтънчена чувствителност, и има какво да открия там - като допирателни във вътрешните ни светове...

Виж какво ти се дава и се насочи към него! Онова, което не ти се дава, просто го отмини! Трябва да се върви нататък!

Точно това смятам да направя! Там, където влагаш излишно количество енергия, където инвестираш, без да имаш здрава основа, всичко един ден рухва, под натиска на несъстоятелността...Отминавам полуистината. И продължавам. Заслужавам подобаващо на моите морални ценности отношение. Трябваше това да се случи, за да го осъзная с пълна сила.
Потеглям нататък. Дори да ме боли сега, повече, отколкото си мислех, че би ме боляло при подобна ситуация...

То е пред Вас! Погледнете го!

Напълно си права! Би трябвало да се научим да съзираме зрънцето съзидателно начало във всеки на пръв поглед опустошителен проблем...
Сигурно е пред мен, всъщност, разбира се, че е пред мен - Доброто! Поглеждам го, дори му се усмихвам:)))