Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.02.2008 01:06 - Партитурата на живота
Автор: temenuga Категория: Лични дневници   
Прочетен: 10074 Коментари: 44 Гласове:
2

Последна промяна: 24.10.2016 21:54


                                

Ето какъв е резултатът от едни случайно изровени от архивите снимки...
Нахлуващи спомени - като неспирен бяг назад, към едни щастливи случвания във време-пространството...
Приютени моменти в съкровищницата на съзнанието - такива, каквито ще останат за мен до последния дъх, отреден в земния ми път - свещени, пазени, красиво-истинни...
Едни отронени листа от Дървото на живота - но без да изпиват издайнически живителния сок на природния кръговрат...
Малки късове от споменното начало - съхранено в безконечните лабиринти на вътрешното ми "Аз"...
Монолитни парчета чувства - останали далече, далече...Там, закъдето няма път назад. Тихо говори само отгласът от отминали усещания, уталожени в прашния споменен скрин.
Единни образи - съчетали минало, настояще, бъдеще...
Просто аз - такава, каквато съм, преди почти 20 години - като ученичка в Музикалното училище, когато живеех сред нотните съкровения на фугите на Бах, вплели полифоничната красота на съществуванието човешко - бленувано, още неосквернено.
Бях и нежно спотаена сред вездесъщата романтична носталгия на Шопен - изваял от музика Ноктюрното на живота...

Такава бях - над 15 години назад във времето, когато белотата на сватбения ми ден възприех като реликва...Тогава не знаех каква жарава е подготвила Съдбата за мен. Преминах я - с нестинарска самоотверженост...
Тук съм и преди около 12 години - в един град-приказка - Торонто...Изглеждах напълно загубена сред исполинните небостъргачи, галещи небето и всъщност доста романтични - като добри великани, пазещи сърцевината на красивия чист град - чудният парк, в който катерички доверчиво пристъпват към теб и поемат фъстъци от ръката ти...
Ето ме и преди 10 1/2 години - на първата годинка на дъщеря ми. Семейна идилична цялост. За жалост - разпаднала се под натиска на времето, и не само...
А ето и дъщеря ми - с букли на малка принцеса, на нейния 4-годишен рожден ден...
Спомени, спомени...Споменното начало на едно - НАДЯВАМ СЕ!!! - по-красиво, по-добро, повече споделено БЪДЕЩЕ.

  
                                        


                                     

                                             
 
                    

                   




                               



                                       

           

                                       

           



Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. usmivkata - :)
10.02.2008 08:09
...рядко гледам снимки...особено тези отпреди да се разведа. Не защото ми става тъжно, а защото имам усещането,че онзи живот не е бил мой...А на теб ти се радвам, temenuga ...преминавайки през изпитанията на живота, си успяла да съхраниш духа си, да се запазиш..и сигурно само ти знаеш с цената на какво.
Спокоен и усмихнат неделен ден!
цитирай
2. viovioi - Хубава булка си била:))
10.02.2008 10:13
И младоженеца си го бива:) Карай да е весело. Младите да се обичат, дето се казва, ние вече...:))
цитирай
3. enjoy6 - Красив и смислен е живота ти,
10.02.2008 13:22
продължавай да трупаш в раклата вълнуващи и усмихнати спомени, защото го заслужаваш, а и споделеността няма да те подмине, сигурна съм!
Поздрави!
цитирай
4. temenuga - Към usmivkata:
10.02.2008 15:19
Вярваш ли ми, и аз дълго нямах вътрешната сила да гледам семейните си снимки. Премина болката, вече остана само споменът за нея. След повече от 2-годишна самота след развода преди около 5 години/, изживях Голямата си любов, естествено, тя приключи, а съответно ми костваще още 2 години страдание. В един момент си казах:" Стига толкова, животът върви около страдащата ми същност, дава на другите, а мен подминава". Взех се в ръце, заради себе си и заради дъщеря си. Миналото няма как да върна. А и не искам вече. Сега живея без илюзии, трупам житейска опитност. Имах две несполучливи връзки след любовите си, не се умира от краха им - неминуем. И си права - запазвайки духа си, душевността си, вътрешната си светлина - човек върви напред, с достойнство, запазвайки перспективата. И вярата...:)
И на теб ти желая хубав неделен ден - тук, в Бургас, имаме дори сняг /е, не му се радвам особено...:)))/
цитирай
5. temenuga - Към viovioi:
10.02.2008 15:43
Ех, Вили...Всички са хубави като булки, бях току-що навършила 22...:) И бившият ми мъж си бе хубавец:) Но - минало - свършено:) Сега ще чакам сватбата на дъщеря си:)...
Просто се звърнах за момент към миналото - вече не е болезнено за мен:) Напротив, всичко е имало смисъл в живота ми, не съжалявам.
Поздрави!
цитирай
6. temenuga - Към enjoy6:
10.02.2008 15:49
Колко красиво си го казала! Да, не пропускам да трупам в споменната ракла красиви късове радост, топлина - колкото има...Иначе - да, мисля, че не съм пропиляла живота си, смислеността е основата му, а споделеността - дано да си права! - и нека най-после не ме подмине!:)))
И на теб - снежно-зимни /но топли!/ бургаски поздрави!
цитирай
7. elineli - EL :)))
10.02.2008 17:24
Пъстра си вътре.Не търси заради търсенето,нещо дето го няма.Твоето е другаде.Като те намери ще литнеш? :))))Вярваща прегръдка от мен :))))))))))
цитирай
8. temenuga - Към elineli:
10.02.2008 17:38
Пъстра съм, да:) Знам си го:) Не търся нищо конкретно, нито човек, нито събитие, нито някаква хипотетична проекция за бъдещето.
"Моето" знам, че ме очаква. А къде е - още не е много ясно:) Но си права - бих литнала, бих се чувствала божествено, така, както досега не съм имала реалното щастие да почувствам...
Благодаря ти за "вярващата прегръдка"! Тя е безценна! И ме "заразява" с вяра, но разумна вяра, която би ме довела не до бленувания екзотичен бряг, а до един сигурен, уютен пристан:)...
Прегръдка и за теб - споделяща вярването!:)))
цитирай
9. diamant1965 - Ех, мили спомени...
10.02.2008 23:34
Благодаря, че ги сподели с нас! Дано някой ден споделиш и прекрасното си настояще в снимки и разкази, за да се порадваме заедно! Прекрасна и усмихната нова седмица ти желая!
цитирай
10. annanik - Ама си красавица!!!!!! Рядко ...
10.02.2008 23:35
Ама си красавица!!!!!!
Рядко съчетание - и умна, и чувствена, и красива :)
Съкровище си ти. Бисер безценен. А за бисерите е казано, че не бива да се хвърлят където свариш, тъй като не знаеш зад лицето на "симпатягата" каква зурла се крие :)
По-добрият начин е да се оставиш да те намерят - правилният човек, на правиното място, във правилното време. Но затова трябва търпение.
Пожелавам ти слънчево търпение, което да не взема от теб, а да ти дава :)))
цитирай
11. temenuga - Към diamant1965:
10.02.2008 23:39
Ех, спомени, спомени:)...Мили, или не толкова, но винаги неотменна част от пъзела на миналото...Пазя ги, но вече не като болезнен източник на чувства, а като незименен стожер на миналото, което няма как да отменя или забравя...
Знаеш ли колко бих искала да споделя с вас едно истински щастливо настояще! Дано! И да е по-скоро, че нещо се уморих от чакане:) Търпелива съм, но все пак - времето стремително напира, напомняйки, че би трябвало да синхронизираме вътрешния си ритъм и реално случващото се с нас, с неговите неотменни изисквания...:)
Благодаря ти за пожеланията! Хубава да е настъпващата седмица и за теб - и не просто хубава, а искряща от ведрина, щедрост и красиви преживявания!:)))
цитирай
12. temenuga - Към annanik:
10.02.2008 23:48
Оле, Ани, направо се изчервих от толкова хубави думи, съотнесени към иначе скромната ми натура...:)
Не знам каква съм аз в очите на мъжете, но просто си мисля, че досега, допускайки твърде малко мъже до себе си, съм се предпазила от евентуални още по-драстични разочарования, макар че и получените от тези "хубостници" не бяха съвсем безобидни, нито толкова лесно забравящи се...:)
Много си права за "бисерите, симпатягите и зурлите"...Дано, след болезнените, но може би необходими уроци, съм се научила поне да изграждам защитни стени пред подобни лицемерни изрази на посредствеността и насилничеството...
А иначе - да. Търпелива съм, въоръжила съм се с достатъчни дози от това иначе изчерпващо се качество. Но, все пак, понякога човек става малко по-сприхав и изпуска юздите...Би ми се искало наи-после да се случи тази чудодейна среща на отдавна чакащи се души...
Благодаря ти за прекрасното пожелание - дано го имам това "слънчево търпение", което ще ме дари не с безпокойство и припряност, а ще ми даде възможност за едно мъдро пристъпване към бъдното - такова, каквото знам, че ме очаква, с премерена доза от всичко - и любов, и взаимност, и синхронизирани желания, и лоялно отношение:)
Поздрави и на добър път! До скоро!
цитирай
13. comfy - ...
11.02.2008 00:12
Очарован съм... :)))

... Всичко ще си дойде на мястото!

"Однаждый мир прогнётся под нас!"

http://youtube.com/watch?v=KImIkZNn0Zs

;)*
цитирай
14. temenuga - Към comfy:
11.02.2008 00:29
За какво си очарован, приятелю:)? За куража ми да поместя снимки от период, от който доскоро бягах като ужасена - дори само от спомена за него:)...? Да, превъзмогнах болезнените усещания и обвинения към моето минало. Така е трябвало да се случи, случило се е. Оставям болката зад непроникаемия параван на мъдростта. И дори й благодаря:)
Разбира се, че всичко ще си дойде на мястото!:)
И ти благодаря за чудесния музикален поздрав - зареждащо-енергетизиращ е!
цитирай
15. buboleche - Не съм ти казвала , но -
11.02.2008 08:18
много хубава жена си. И както се вижда от тия снимки - с годините си станала още по-хубава, като отлежалото вино...:))
цитирай
16. temenuga - Към buboleche:
11.02.2008 10:52
E, благодаря ти! Нали знаеш, че комплиментът, получен от жена, е много по-стойностен от купищата комплименти от мъжката част на човечеството:)))
И ти си много хубава жена, макар че съм те виждала само на една снимка тук:) Пък за годините и неотменния им бяг - не само в полето на съзнанието, но и върху външния облик - това е друга тема...Е, никой не може да избяга от годините...А и не би трябвало:) Приемам белезите на времето с необходимата доза спокойствие:) И прагматизъм:)
Поздрави и хубав ден!:)))
цитирай
17. buboleche - :)
11.02.2008 10:56
нищо няма да кажа , само че наистина мисля това , което написах. И белези не виждам. :))
цитирай
18. temenuga - Към buboleche:
11.02.2008 11:17
OK, ОК, приемам комплимента:) Малко съм подозрителна към комплиментите по принцип /има защо, но мъжете си носят вината заради това:))))/
А белезите - те май са по-скоро вътрешни, те са по-трудно забележими:)
Лек да е денят ти!
цитирай
19. cindy - Don't worry!
11.02.2008 15:00
Най-хубавото предстои! :)
цитирай
20. temenuga - Към cindy:
11.02.2008 15:24
Е, разбира се, че престрои, щом досега е пропуснало да ме навести:))) А не съм такава, да си мисля, че съвсем не заслужавам хубавите неща в този живот:))) Това беше на шега, а истината, колкото и семпла да е, пак води натам мисловната проекция - бъдещето просто трябва да е по-усмихнато, във всякакъв план:))))
цитирай
21. slavei - Прекрасна си!
11.02.2008 21:08
И преди, и сега...:)))
цитирай
22. temenuga - Към slavei:
11.02.2008 21:36
Благодаря ти, Славейче ангелогласно!
И преди, и сега, съм една обичаща жена - не просто някой мъж, а живота, красотата, Божественото начало във всеки един от нас! Бъди винаги толкова лъчисто-бяла и истинна!
цитирай
23. letisi - красотата на спомените е това което си струва да запазим от
11.02.2008 22:38
отминалите години:)))))))))))))))пожелавам ти още много и все красиви идни спомени които да връщат хубавите моменти в живота ти ....
цитирай
24. smile4tonight - ***
11.02.2008 23:19
Силните хора успяват да погледнат в миналото дори и да ги боли и е хубаво, когато успяват да извлекат онези стойности моменти, които са ги карали да се усмихнат..Хубавото трябва да се помни, дори и да е примесено с доза тъга... така човек оценява по нов начин предоставените му от днешния ден възможности
цитирай
25. temenuga - Към letisi:
12.02.2008 01:43
Това е Смисълът, да! Красивите случвания, въплътени в едни споменни тайнства - вещаещи топли усещания, истинска тръпка, но не и носталгична тъга, не. Няма я тъгата, болката, разочарованията отдавна са изтлели...Благодаря ти за пожеланието - дано да са запомнящи се идните моментни красоти - за да ги споделя с вас, отново:)
Благодаря ти - за позитивното отношение, пресътворено в думи с топлота, както винаги!
цитирай
26. temenuga - Към smile4tonight:
12.02.2008 01:48
Толкова хубаво си го казала! Да, така е. Сила е необходима да се превъзмогне обидата, нацупеното отношение към минали болки. Красивите нюанси си остават такива, дори преминали през въглените на отчаянието и моментната безизходица...Дозата тъга помага да сме свързани с реалността. За да оценим искрящите моменти, които ни поднася животът - тук и сега!
Благодаря ти за мъдрия коментар!
цитирай
27. anubhis - :))
12.02.2008 12:22
наистина си силна:))аз не съм-за последно изгорих всички снимки,които ми напомняха за един определен период от живота ми....надявах се с тях да изгорят и спомените ми,та да могат ветровете на съдбата спокойно да разпръснат пепелта им...но не би...ти си постъпила много по-мъдро от мен...поздравления...п.п.и наистина си хубавица:))))))))
цитирай
28. temenuga - Към anubhis:
12.02.2008 12:26
Да...Силна се оказах, въпреки всички житейски неблагополучия...А може би именно защото ги приех като вид предизвикателство, успях да премина от нивото, в което бях заровена в невъзможността на болката и лепкавостта на спомена, който не ме пускаше да продължа напред - към едно мъдро осъзнаване, че нещата в миналото са такива, каквито са. Не можем да ги променим. Можем само да извлечем максимално мъдрост от тях.
Благодаря ти за милите думи:) Хубостта е нещо относително:) Бих искала да имам само едно - истинска, човешка, споделена обич. Но сега съм доволна и на това, че сме здрави двете с дъщеря ми, не е малко, нали:) Ти знаеш какво е да си майка:))))
Поздрави!!!
цитирай
29. innersmile - хубави снимки. . . носят ти винаги ...
12.02.2008 23:18
хубави снимки...носят ти винаги много спомени,и много хубави думи си използвала...пожелавам ти повече хубави емоции и снимки,които след време да разглеждаш :) усмивки!
цитирай
30. mmmmmmmmm - :)))
13.02.2008 16:43
Хубава ....
По-хубава ....
Най-хубава ....
Времето те разскрасява, момиче!:)))
Житейските битки помагат за това!:)))
С усмивка те прегръщам!:))
цитирай
31. temenuga - Към innersmile:
13.02.2008 16:45
Така е. Не отричам своето минало. Няма нито смисъл, нито носи облекчение. Напротив. Тогава, когато простиш на миналото си и се помириш с яда, болката, обидата, яростта, тогава пътят напред се отваря. И бъдещето се усмихва:)))
Благодаря ти за пожеланието! Вече конструирам мисловно моето бъдеще, чиито прекрасни снимки ще побързам да споделя с вас!
Усмивки и за теб!:))))
цитирай
32. temenuga - Към mmmmmmmmm:
13.02.2008 16:55
Ех, да беше така, както казваш...:) Щях да те почерпя, макар и виртуално:) Не знам, хубостта не е категория на физиката, а на душата, така мисля...И може би се определя от вътрешното излъчване и от възможността да почерпим от светлината душевна, за да я пресътворим в едно външно излъчване - което да топли и дарява усмивки:))))
Прегръдки и за теб!!!:)
цитирай
33. mmmmmmmmm - Е,
13.02.2008 20:17
отговори сама!:))
Приемам почерпка :Р
Весела вечер и наздраве!:))))
цитирай
34. temenuga - Към mmmmmmmmm:
14.02.2008 03:08
Черпя те - макар и само въображаемо:)))) Какво си избираш - благопожелание, нежна орисия за щастие, късметче -"Валентинка" /например "Ще бъдеш обичана завинаги":))), или просто приятелско потупване по рамото?:))??
Каквото и да избереш, твое е:) А, може и да си избереш нещо друго от "менюто":)
Вечерта не беше особено весела, но затова пък - приятна, поговорих си с приятелки. А, също така - взех окончателно и бвзвъзвратно решение да прекратя агонизирищата си вече половингодишна връзка, която по-добре да приключи на Свети Валентин, за да отворя пространство следващият Ден на влюбените да бъда наистина споделен от мъж, който истински ще ме цени, обича, закриля и всичко останало, което излъчва една качествена, топла връзка, каквато очевидно не беше тази...
Поздрави, извинявам се за отклонението, но ти май си първата тук, с която го споделям:) Така се случи:) Може и отделен пост да напиша за това:)
цитирай
35. svetlan - Хубавелка!
14.02.2008 10:22
Хубавелка!
цитирай
36. temenuga - Към svetlan:
14.02.2008 13:33
:))) Не е доказано:) Ако се съди по неблагополучията ми в личен план, то хубавината изобщо не е еквивалент на щастлива развръзка в любовните дела:)))
Но - здраве да е! Другото - колкото - толкова:)))
Честит празник - Свети Валентин или Трифон Зарезан - който уважаваш повече, и както го чувстваш:)))
цитирай
37. mmmmmmmmm - Благодаря за
14.02.2008 14:46
щедрото меню!:)))
Ето как от раздумка стигна до голям извод - финал и начало!:)))
Нищо по-добро от това не можеше и да си пожелаеш!:)))Подарък за празниците,нали са два?!:)))
Пожелавам ти да срещнеш Голямата,Истинската,Изпепляваща и Вечна любов!:))
Днес е празник и пожеланията се сбъдват!:)))
цитирай
38. temenuga - Към mmmmmmmmm:
14.02.2008 15:11
Моля:) Днес съм в добро благоразположение на духа - не толкова заради празниците, защото, така или иначе, няма мъж, с когото да ги празнувам, но затова пък - имам добри приятели, колеги, и дъщеря ми, с която винаги си разменяме "Валентинки" на този празник /като няма кой друг да ми подари:)))/, довечера тя има концерт, след това ще се черпим, още по-след това ще пийнем по чаша вино в приятелки. Така че - двойният празник ще бъде уважен подобаващо, нищо, че липсва мъж в пейзажа:)))
А за твоето пожелание - падам на колене пред неговата светла същност...И само успявам да пророня едно: "Дано" и "Най-сетне..."
А на теб - нека същността ти да звучи винаги в синхроничния ритъм на Любовта, такава, каквато я чувстваш да вибрира в теб, Божествена, неоценима...
Наздраве!:))))
цитирай
39. mmmmmmmmm - Наздреве,скъпа,
14.02.2008 23:24
temenuga !:):):)


Амин!:)))
цитирай
40. temenuga - Към mmmmmmmmm:
15.02.2008 00:45
Наздраве, скъпа приятелко!
Разминах се без чаша вино на Трифон Зарезан, но с едно мартини отбелязах празника:) Ле-е-еко подминах Свети Валентин, но пък любовта всъщност се чувства всеки Божи ден, нали:)...
цитирай
41. buket - Нещото се губи...
15.02.2008 01:09
Любовта остава!
цитирай
42. temenuga - Към buket:
15.02.2008 01:16
Мъдрец си ти, buket!:))...Така е.
Любовта винаги я носим в себе си, дори в моменти, когато трудно долавяме гласа й във вътрешния си свят, заглушен от недоверие, напластени разочарования и мътилката на страха...Но я има. И остава с нас и бди над нашето духовно израстване...
цитирай
43. анонимен - Обичам партитурите
16.02.2008 15:13
особено тези на любовта,
нищо,че съм вече стара..:)))

С усмивка!
цитирай
44. temenuga - Към jupel:
16.02.2008 15:24
И аз ги обичам! И, разбира се, че партитурите на любовта са съзидателното начало на Хармонията...Толкова трудно постижима, толкова лесно изплъзваща се от диригентската палка на Съдбата...
А иначе - не си стара, напротив!
Усмивка и за теб, макар че денят в Бургас е просто смразяващ...:)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: temenuga
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1550304
Постинги: 137
Коментари: 4958
Гласове: 44794
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31