Перничанска кукерска маска /бях там на семинар:)/ - дали би успяла да скрие...нещо си:)?

Няма да пиша нищо сега. Останала съм безмълвна. Т.е. не ми се излива чрез слово негативната мътилка, наслоена в мен. Бясна съм - поради факти, независещи от мен, но определящи до голяма степен съществуването ми - и в материален, и в по-интимно-човешки план.
И да бесувам, и да не - няма ефект. Най-добре да се саморелаксирам, да се смотерапевтирам, да си самоосъществя кризисна интервенция, и така:)))) Какво друго ми остава?!?! Има няколко варианта - да мрънкам, докато се изясни, както се казва:) Не, не е приемливо.
 Да се оплача на всички приятели и по този начин да ги засипя с неправомерно получена от тяхна страна чернилка, в съчетание с "радиационен дъжд" от негативизъм?? Не-е-е, никой не е длъжен да ми поема негативите...
Да се напия /пази, Боже:)/? Изобщо, ама въобще не става:) Няма индикиран у мен афинитет към подобни зависимости или осъществяване на екстремни намерения с катастрофични параметри:)
Да си потърся по скорострелен начин краткотрайно забавление? /не уточнявам какво, по подразбиране е:)))/ - съвсем не, безапелационно категорично "не"! Това явление, което, междувпрочем, не осъждам у другите, не е съвместимо с "кръвната група" на духовната ми категория...
Да счупя нещо? Оле-е-ле! Никога, нямам достатъчно неща за чупене:) А и да имах, какъв е смисълът да се руши - и то, на всичкото отгоре, в синхрон с вътрешния срив на твоите вярвания, надежди и наивистични /така се оказа!.../ стремления...???! Няма резон. Отхвърля се:)
Та, питам се, какво друго ми остава, освен да се усмихна:)?
А?:)))

Ето и няколко снимки от последната хронологична поредица на скромното ми битие:)
Викам си самоуспокоително - да са ми живи и здрави дъщерята, близките, приятелите. Е, и аз, де:) Пък другото - какво толкова...Нали мърдам все още:) И напук на неблагополучия от всевъзможен произход, имам и "наглостта" да се усмихвам:))))





С приятелка и децата на Китайски ресторант /напук на беднотията, както обичаме да се шегуваме с моята щерка:)))/



...След това - разбира се, на пиано бар:)



...И на Кубински бар /в София, преди да се замъкнем с колежката рано сутринта на другия ден до Перник на семинар/.



В Кубинския бар - усмивки от старите ленти:)))



Мнооого сериозни неща презентирам - работа в мултидисциплинарен екип:)))



Сериозни хора, заети с твърде сериозни дела:)



И едно намигане от щерката /която иначе си си е първокласна разбойчника:) А тази вечер, когато бях повече от омърлушена /след като се оказа, че поради прословутия плосък данък ми се отнема доста съществена част от и без това никаквата ми заплата.../, ме трогна до сълзи със следния sms:
"Мам, обичкам те безкрай безкрайчета, нищо, че нямаме пари, нали сме щастливи кокошинки".
Е, no comment...
 

затова нека се радваме на това което имаме и губейки битката да не губим урока....
много усмивки от мен:))))))

А....тази колежка я познавам аз май....Таня,нали?
:))))))
Поздрави и живей на инат на всички трудности в живота!

хубава усмивка,ама много оскъдна,охили се бе човек,глей ква си готина!

Точно така - с усмивка,но има и някой други дребнички качества,които трябва добре да познаваш от личността си,за да има ефект тази усмивка.А когато го направиш - 2 куршума в главата на малкото дяволче,което те е предследвало,леко му намигваш след това и си заминаваш :)

... Ще се справиш!!

Парите ще дойдат сами при теб - ще видиш!! Ти просто "забрави" за тях - живейте с кокошинката живота си, а финансите ще запеят романси! ;)

Усмивки и прегръдки! :)*

Дори и да не ти е до усмивки - просто напук на света !
Пък и заради нас!Хубаво е!!!
:-)))))))

има нещо полезно-разбрала си,че са наивистични.
Усмивката е добро средство за съвземане от срив и преминаване пред незгодите.В такива ситуации обикновено си казвам:важното е да издържиш!И на тебе го казвам: трябва да издържиш и да се закалиш.Успех ти желая!

То на аристократа това му се дава: когато загуби "имението", да не загуби усета си за церемониалност и magnanimity:))

Много пъти сме замръквали без пари, но винаги сме ги изкарвали. Широтата на човешката душа нито можеш да я купиш, нито да си я внесеш:)

Така, че ... свиркай си! Децата, приятелите и роднините да са ни живи: така и ние покрай тях!

А след облаците, бурята и дъжда винагиизгряват слънце и дъга!

В очакване
ххх
Б.

Да, да не губим урока е най-важният ни такъв:) /урок, де:)
А иначе - най-малкото, което искам, е точно материално благополучие, други са ми стремленията, само че понякога просто човек преминава бариерата на вътрешните си съпротиви относно грозни реалности...
Поздрави и благодаря за куража!:))))

Разбира се, че живея и ще живея на инат - на всички трудности, неблагополучия, подлости и умишлено създадени трудности от недобронамерени личности, които надничат по недостоен начин във вътрешния ти свят и се стремнят да го сринат...Длъжни сме да го правим, особено ние, тези, които сме отговорни не само за собствения си живот, а и за този на децата си...
А за колежката - да, Таня се казва и е юрист-консулт към нашата асоциация:) А вие откъде се познавате:)? /просто женско любопитство:)/
Поздрави на теб и града ти! Мъжът, с когото бях доскоро, е живял с бившата си жена доста години в твоя град, но сега вече - не. Може и него да познаваш, знам, че в по-малките градове хората наистина се знаят /то и в Бургас е почти така:)/

Е, благодаря ти за комплимента:) Често са ми казвали, че ми е хубава усмивката, макар че сега не е разлята в цялата си щастлива същност...По-скоро е полускептична, полуиронична, полу-напук:)
А иначе - няма как да не се усмихвам. Няма друг вариант:) Пък, дано настъпят времена, в които ще имам шанса да се усмихвам не просто като средство за изцеление на някакви си лоши моменти, а пълнокръвно:)

Разбира се! Тези "малки дяволчета" - големи поразници са!:) Какво ли дебнат само - да ни разклащат устоите:)...Но, важното е, че съумявам да им устоявам:) И да продължавам да се самоизучавам и самоанализирам - за да имам достатъчно "научен материал" относно собствените си качества, имащи възможност да се преборят с изкушителната пошлост на плоскоизмерието...
А иначе - защо са ми "два куршума":) /нямам нито пушка, нито пищов:)/? Май и кукерската маска за гонене на зли духове би свършила достатъчно качествена работа:)) Затова съм я надянала:)))

Сигурно е така...Трябва да си прав. Човек със сърце с такива дълбинни измерения сигурно знае...:)
Живеем си живота с Кокошинката, разбира се:) Какво друго да правим! Не разчитам на мъж до себе си, вече повече от 5 години, но се справям - някак си, поне е с достойнство, на това съм държала неизменно.
А за парите - тези несъществености, но, за съжаление, с достатъчно тежест за нормалното ни жизнено функциониране, поне в някакви общоприети параметри - какво да ти кажа...Никога не съм ги имала, няма и да ги имам. Абе, и какво от това:)))!!!!:)))...А и не искам да "пеят романси", а само тиха, придружаваща другите съществени неща в живота, музика за релакс /тип Ричард Клайдерман:)/ Повече не ми е нужно:))) Прекрасните ноктюрни на Шопен, трелите на Менделсон, драматичната страстност на Бетовен и /надявам се, в края на земния ми път/ - Божествената "Лакримоза" от Реквиема на Моцарт - това е музика, съпътстваща духовния ми свят, а не материалния:))) Там, разбира се, мога да включа и нежните романси:)
Поздрави и на теб + усмивки + не просто поздравления, а дълбоко, човешки обосновано трогателно чувство - относно последния ти постинг. Една моя колежка е болна от рак сега. Близка ми е темата...И още повече оценям това, което имам. А на парите - както казва любимият ми брат, който живее със семейството си в Торонто, Канада, две лъжици "май..та му":))) /аууу, извинявам се за нецензурността:), рядко ми се случва:) Но сега явно моментът за малко повече здравословен натуралистичен скептицизъм е назрял:)/

Разбира се! Усмихна ме:))
Не само "напук на света" - той светът няма да се промени заради мен, просто аз трябва да си променя отношението към случващото се в него:)
А е хубаво да се намери някой, който да ти каже да се усмихвам заради него - да, усмихвам се заради всички ви, хората тук, които резонират на моите вътрешни трептения!
Ето ви една усмивка - неподправена. Само за вас!!!:)))

Разбира се, наивистичните вярвания би трябвало да се сринат, дори и потвърде болезнен начин, за да се разчисти място за нови, по-зрели вярвания. Това го проумях вече, макар че доста време ми отне лутането:)
Права си. Преглъщам, задържам въздуха, старая се да се позитивирам, доколкото мога, отчитайки всички нахлуващи негативни мисли в главата си и трансформирайки ги в един съграждащ духовен поток...
И това ще издържа:) Не е толкова страшно. И по-лошо е било. Какво толкова:) Просто поредният изпит пред дверите на житейската неумолимост.
На моите години май нямам право на проваляне:)
Поздрави и усмивки!:)))

О! Върна ме към английската класика - да, неизменно благородството и великодушието,с което се приемат и поемат и най-жестоко изразяващите се житейски предизвикателства, е висшият, неизменен израз на аристократизъм.
Аз не съм от аристократичен произход /но затова пък съм от 2 революционни рода - на Захари Стоянов, по бащина линия, и на Цанко Дюстабанов, по майчина.../, но имам строго и ревностно пазена вътрешна йерархична система на ценностите.
И знам кои са най-важните неща. Съхранявам в себе си и се стремя да посея у дъщеря си преклонение към духовността в нейните нескончаеми измерения.
А другото ...Е, както казваш, и сигурно е така, а всъщност - ТАКА Е!:) След бурята няма как да не дойдат по-ослънчевени времена:)
Придружаваща в очакването ти -
Т.:)

Това е от реклама на филм, който предстои да се излъчи по ТВ.
Приятен ден. И дяволът не е толкова черен, както се казва в някои народни мъдрости!
Поздрави!

Щом успяваш да отчиташ негативните си мисли и да ги трансформираш в съграждащ духовен поток си в добра форма.Ако правиш същото и с чувствата си,ще си още по-във форма.Лек ден ти желая!

Това е философията на щастливите хора - да са доволни от малкото, което имат, да се себеосъществяват по начин, в който впрягат капацитета си максимално ефективно.
Въпросът е на гледна точка и личностова позиция:)
И на теб - поздрави от слънчевия първофевруарски Бургас!:)

Разбира се, вървя по пътя на самоучението - засега успявам донякъде, дано да достигна на един бъдещ етап трансформиране на негативните парчета, застопорени в сферата на чувствата...
И дано навляза във форма - ако не върхова, поне оптимална:)))
И на теб - ползотворен ден!

Тя е истинско съкровище.Много трогателно смс-че:)))))

Вярвам в "първичната" реакция.Дали защото, четейки текст паралелно се съизмерваме, но първата мисъл-реакция на споделеното от теб, е "Няма да е зле да счупиш една чиния, а защо не две, три - поне веднъж! Защо не и да се опиеш - веднъж, но не и два пъти!! Защо не да се впуснеш в любовна авантюра- поне веднъж...... След всичко това ........сигурно ще следва ново начало!!!
Благословена си с тази умна дъщеря.

Благодаря ти! Ще я поздравя специално! Тя е първокласно съкровище - безценно! Много ме трогна с този смс, да:) И си мисля, че в подобни моменти, когато имаш усещането, че светът се завърта покрай теб и нямаш силата да спреш гравитацията, която те завихря в опасен танц, такава подкрепа от близка душа е просто животоспасяваща, образно казано...
Поздрави!

:))) Ех, как засягаш в мен някакви може би тъмни кътчета, които крещят да направя точно това, което ти самата "препоръчваш"...Не е лесно. Т.е. на мен ми е по-лесно да се въздържа, отколкото да го направя! Странна работа:) Може би прекалено много се контролирам. И това ми е спирачката да се отпусна и да живея на пълни обороти...
Кой знае. Ще си помисля по въпроса, все пак:) Но докато първите две опции не са съвсем в графата "невъзможни", то последната е наистина такава /неосъществяема:)/
Поздрави и за теб!
P.S. Всъщност с това трябваше да започна - да, благословена съм с такава дъщеря:) Оценявам го напълно, макар че си имаме с нея и нашите не толкова благословени моменти:) Това е нормалният живот:) Да е жива и здрава, всичко останало е поправимо!

tranliv i slqp e na jivota rebusa
na krast razpava na6ite du6i
zagubil vsi4ko ne zagubvai sebe si
edinstveno taka 6t go re6i6!
Damqn Damqnov

Невероятен подарък рано на разсъмване!
Дамян Дамянов е една поетично-философско-съзерцателна вселена!
Да...Житейският ребус често пъти е препъни-камък за неподготвените за неговите предизвикателства души. Но, отстоявайки себе си, не изпускаме нишката на собствената си духовна същност, която знае отговорите на всички въпроси. И на най-заплетените ребусни главоблъсканици - също...
Поздрави!

никога не бива да изпускаме.Когато се усетим поотслабнали не бива да препускаме безцелно.А трябва просто да се запитаме за онези отговори,които
са само в нас.
Приятен и успешен ден ти желая!

Ще се справиш!:)))
Убедена съм!:)))
Поздрави и гушки!:))

Да, отслабването е вид предизвикателство. В момент на криза изкристализират много от отговорите. Точно тогава - когато си мислим, че сме в непреодолима черна дупка. Научавам се все повече и повече да слушам вътрешния си глас.
И на теб - усмихнато-празничен ден желая!

Усмивките са хубаво нещо - благодаря ти! И аз ти пращам от тях - хем са безплатни, хен са безценни:)
Разбира се, че ще се справя, какво друго ми остава...
И аз съм убедена. Това е важно за момента. Пък - каквото стане:)))
Поздрави и прегръдки и на теб!

..... За теб....... :)))))
....... с пожелание за хубав ден..... :)))))

http://www.vbox7.com/play:a16eca46

И от мен една усмивка - чистосърдечна, щедра и истинска. Дано да те стопли :)))
Поздрави на щерката :)

Толкова хубави послания, сбрани в едно съвместно творение не музика и текст! Точно на време са за мен. Знам, че не трябва да се отчайвам. Нямам право. Всъщност, кризата е за това - да потънем временно, за да се огледаме в истинското лице на проблемите, да им се надсмеем, да открием силата в себе си, да се уповаваме на светлото начало. Да вярваме. И да потеглим напред:)))
И на теб - прекрасен ден ти желая! Озарен и красиво-топъл!:))))

Хубаво е да получаваш усмивки! Особено в случай, че са чистосърдечно-неподправени! Стопли ме, разбира се! И сега и дъщеря ми се радва на поздравите към нея:))) Тя си пее нещо /нали е певица:)/, светът за нея трябва да е хубав, длъжна съм да й създам такива представи и вярвания!:)
Поздрави и на теб! И усмихнат ден!

ще се справиш при наличието на толкова чаровно сладурче до теб!
А и ти самата го каза - важното е да си жива и здрава, както и близките ти хора до теб!
Усмивки и приятна вечер!

Спокойно, времето си тече и когато сме добре, и когато сме зле... Просто го изчакай да отмине...

Разбира се, че е така! Чаровното създание не ми дава възможност да прибягвам до самосъжалителната позиция, която е пагубна.
Жалко е, че е с всичките си отлични дипломи и квалификации, в тази държава човек се чувства унизен да работи за нищо. Но това е животът. Или го живеем, или той ни преживя:)))))
Усмивки и за теб! И хубава да е вечерта ти!

Така е. Времето е неотменна категория. Ние зависим от неговия ход и просто наместваме реалностите около краткото си съществуване, съотнесено с неговия съдбовен ритъм...
Спокойно, спокойно...Това си повтарям всеки ден, дори преди да заспя - като мантра:)
И това ще отмине. Разбира се, че е така.
А и най-малкото - иде пролет! Повод за усмивки и за нова любов /примерно:)))/