Да-а-а. Имаше един такъв невероятно поучителен филм навремето, по сюжет на автор, с измерения на гениалността отвъд човешките представи - Уилям Шекспир. Само че обектът от опърничав вид бе в женски род:) Този филм съм го гледала на един черно-бял телевизор "Юность", още в предученическите си години... Но се е впечатал у мен като белег, като жигосване, като предвещание за нещо, което, така или иначе, ще следва подобна линия в моя личен житейски път... Е, така и не се намери мъж, който да се заеме със справянето с може би опърничавата ми натура, която по-скоро се нуждае не толкова от укротяване, а от опитомяване /аналогично на лисицата от безсмъртната приказка за възрастни "Малкият принц".../
Не се намери опитомител за мен, явно съм още в твърде див вид:)
Но си остава надеждата, все пак.
Та, мисълта ми бе, че животът ми застави аз, с крехката си женска същност, да се самоназначавам в позиция на укротителка на мъже. Които, макар и по-малко на брой от пръстите на едната ми ръка, са ме научили на доста и твърде ценни житейски истини, прозрени под формата на повече или по-малко болезнени съдбовни уроци.
Много път изминах дотук, не като количествени, а като качествени измерители.
Преминах през личната самозаблуда /никой не ми е виновен за нея!/, че първата любов е единствена и неповторима. Излязох от примката, пребродих пустинната пустош на умишлено избраната самота. За да достигна до небесните измерения на Любовта.
И съответно - умопомрачителното пропадане.
Но не под земното равнище. А на това ниво на съзнание, което ми даде възможност за вариативност на Избора. След което пробвах полувариант, за да се опозная по-добре. И да отметна тази изкривена реалност, като възможна опция за бъдещето. И да достигна до поредната умишлено тествана заблуда. За да осмисля цялостно моето място в една връзка.
И да осъзная, че не е въпросът в това, кой кого опитомява, укротява или обвързва безсмислено някого към себе си.
Тъй като истинската, неподвластна на времето любов, всъщност е белязана от необвързаност. Но не като признак на недобросъвестност към партньора, или висше изражение на егоцентризъм.
Не.
А като автономност, която позволява да се себеуважаваш в достатъчна степен, за да предизвикаш респект, тръпка, възхита и дълготраен трепет към този, когото преплиташ в собствената си енергизирана реалност, за да зазвучи в  чудното съзвучие на взаимността.
Но не като взаимопоглъщане. А като нежен досег на две трептящи на една честотна вълна съзнания, души, тела, човешки същности...
 
 

С голяма доза сантименталност напоено и подплатено с щипка отчаяние!! Знаеш точно какво искаш - е това е проблема ми се струва! Трябва нещо да те връхлети, омагьоса и зашемети и да не знаеш, че това е любовта?? Така е. Истинските неща нито са планувани, нито подредени ,нито нагласени стриктно, а ти това искаш - искаш нещо да е идеално. Направи друго. Аз ще ти кажа какво, само да го измисля. Лека вечер:))))

или друг начин си стигнала до това прозрение и си вече готова за голямата любов , ще я срещнеш? Никой не знае какво му е написано на звездите...Аз естествено ти пожелавам да я срещнеш и то възможно най-скоро за да и се радваш дълго време..:)

Няма начин да не я срещнеш...Обикновено е някъде близо до човека,който е готов да я види щом се появи.

житейски опит бих казала, че любовта ни спохожда точно, когато най-малко я очакваме!
Тя обича да си прави шегички с нас!
Може би момента е настъпил, знае ли човек какви опитомявания му предстоят да преживее и в това се крие очарованието на очакването, което в края на краищата винаги е възнаградено!

може би не я забелязваш,
а тя е около тебе?
Късмет!

развихря фантазиите си и очаква много неща.Но след като това състояние на опиянение премине и започнат разочарованията, възприятията се променят.
С поздрав!

Ех, знаеш ли колко точна характеристика ми направи - май все още страдам от свръхдоза сантименталност, умело прикрита с повечко дози ирония и сарказъм понякога...Какво да се прави - природа, зодия Рак съм:)))
А иначе - най-истинските неща просто се случват, да, но вече наистина поизгубих търпение...
А ти кажи, все пак, какво си намислила, измислила и премисила по "моя казус":)))

Ох, така си е:) Никой не знае каква звезда траектория му е предначертана, независимо дали си чете редовно хороскопа:)))
А сигурно вече съм готова за Голямата /любов, де:)/, но кой знае дали ми е написано на звездната карта, че ще я срещна:)...
А ако имам осенението за това неземно щастие със земни измерения, дано, според твоето пожелание, да съумея да я съхраня за по-дълго, защото няма вечни неща и състояния, най-малкото заради изменчивостта на човешката природа, а и не само...:)

Да, истинската, безпрекословна любов е безгранична. И в действителност може да е толкова близо до сетивата ни, но все още да не я съзираме в пълния спектър на нейния топъл блясък...Но, мисля си, ако беше толкова наблизо, може би вездесъщата ми женска интуиция би проработила в безпогрешна посока...А кой знае:) Може би скоро ще извиси своя глас:)...

Любовта е шегаджийка, да:) Толкова много май се е вживяла в тази си роля относно мен, че нещо дъъълги години ми се налага да си играя на криеница с нея:) Може би просто ме чака да порасна, въпреки достопочтената ми възраст:)))
А за опитомяванията...Толкова бих искала най-после да се приютя нежно до някое силно /но и благородно/ мъжко рамо и да се оставя да бъда опитомена. Е, казваш, в очакването се криело очарованието, което нямало начин да не бъде овенчано с възнаграждение...Чакам си аз:) Да видим докога:)))

Любовта...Тя е навсякъде около нас, и вътре в нас, тази, вездесъщата любов, я забелязвам, усещам и й позволявам да циркулира във всяка моя клетка.
Но другата, онази, която е родена от щастливото докосване на две вселенни същности - нея не я улавям. Все още...А е малко вероятно "антените" на душата ми да са в заблуда. Може би просто любовта се лута някъде по друмите житейски и чака да попадне на честотата на моето душевно трептение...
Късмет и на теб! Благодаря ти за куража!

Мноооого си права:) Прекрасно съм запозната с развитието на влюбването:) Но, какво да се прави, не можем да избягаме от човешката си природа, а и така старателно описаните в учебниците по психология фази в развитието, апогея, замирането и краха на това изменчиво /но въпреки това, велико по своята същност чувство/ дават само част от отговорите.
Няма универсално разбиране за любовта. Именно затова тя владее съзнанието на човечеството, откакто свят светува. Уж сценарият е ясен, но всеки поема предизвикателстото да тръгне по утъпкания път с нова доза хъс. И с нови надежди...

Радвам се, че събуждам у теб нещо позабравено...Може би смисълът на общуването /тук и не само/ е да надникнем взаимно в душевните си пространства и да накараме отдавна замлъкнали струни да затрептят отново...
Поздрави и за теб и ти желая прекрасно случване на онази любов, която носи блаженството на споделеността, без да е обсебващо-обвързваща!

ще те поканя да поседнеш до мен и да я почакаме заедно...А,ако по пътя я срещнеш не се чуди много ... тръгни с нея:)))
Надежда и мнооооого късмет ти изпращам:)))

Защо да не поседнем двете, на някой крайпътен камък, или в уютна страноприемница:) - да я чакаме...??
Е, ако я срещна тази вечно криеща се "разбойничка" - любовта, ще тръгна с нея, разбира се, дори и да изглежда на пръв поглед безразсъдна придружителка:)))
Благодаря ти за изпратената доза надежда, никога не е излишна! А късмета - пожелавам ти да си го поделим двете:) Колкото повече, толкова повече /както казва Мечо Пух:)/

За учебниците по психология си права-не дават отговори на всички въпроси за любовта.Но нали една от ролите на науката е все да доказва нещо?С поздрав!

Да, силна е. И дори когато е спъната от недобронамерени "камъни" по пътя си, тя намира необходимата сила да се изправи, да погледне над суетата и понятията с временни измерения. И да поеме към пътеките на безсмъртието. Защото Тя е естественото продължение на Духа на човечеството. Съдържаща се в него, изпълваща го със смисъл. И даваща му озарение - такова, каквото е нужно, за да ни прави хора. Обичащи, наранени до смърт понякога. И пак, отново, винаги, на всяка цена избиращи Нея. Любовта.
А науката - да я уважаваме, все пак. Но не и да й робуваме:)))
Поздрави!

za6toto tazi si e trudni4ka za preska4ane, to sas sigurnost 6te ima6 liubov kakvato malcina poznavat.:) vqrvai mi - zaslujava si!!!:)))))))))no kakto mnogo malko jeni osaznavat tova,koeto si opisala,taka i mnogo malko maje izdarjat na gorespomenatata ot teb situaciq,vapreki vso4kite im "majki vijdaniq". dano sre6tne6 maja,kogoto zaslujava6( ravnostoiniqt)! pojelavam ti go!:)

Да...Не бих смъкнала повече летвата. И не защото имам сръхсамочувствие и висока себеоценка, напротив. Много съм била унижавана от страна на мъжете и може би вината е била в мен, тъй като съм позволила...Вярвам, че си заслужава да чакаш онази любов, при която няма полуварианти, полурешения, полупривързаност...Този път, с цялата си осъзната същност, избирам умишлената самота /вярвам, че ще е временна/ пред унизителната ситуация, в която отново снижих твърде много "летвата" - за да бъда лоялна, за да не обидя отсрещната страна, за да загърбя моите потребности и достойнството си. Не. Бях дотук.
Благодаря ти за пожеланието - дано срещна този мъж, с когото взаимно не толкова се заслужаваме, а просто се допълваме, като личности, като духовност, като ценностна система, като енергетика...
Среднощни поздрави!:)))))

kompromis sas sbe si ne pravi!poznavam i dvata varianta,no parvo preminah prez posredstveniq:).vtoriq si zaslujava:). liubov ima mnogo,ostava ti da si izbere6 koq to4no iska6:),kakto si go i napravila:)i po-malko ot tova da ne iska6:)!
usmivka ot men,nai-iskrenna:)))))))))))))))!

Благодаря ти за усмивката! И мен ме усмихна, макар че тези дни преживявам болезнен катарзис и макар че се стремя да бъда приветлива, май не ми се удава с особена успешност:)
Да, любов има в разни варианти. Посредствени, удобни, сияйни, пропадащаи и завличащи в бездна, или изгряващи. И такива, които са неподвластни на определения. По-малко от това, вече знам, че не искам:)))
Връщам ти усмихнатото настроение, вече и вътрешно чувствам, че е такова. Когато човек е наясно с това, което търси, е наполовина щастлив, дори и повече:)))

и не иска нощи освен любов:))))))))))))
една любов по-голяма от света ти пожелавам...

е чудесна цел за постижение.Хубав ден ти пожелавам!

Така е. Любовта, самоосъществяваща се, съдържа цялата истина за света, а въвличаща човешките души в съдбовния си танц, повтаря по нежен начин цялата човешка история. Да, любовта не се нуждае от нищо друго, освен от любов. Другите варианти проято я изключват:)
Неделни поздрави! И до скоро...четене тук - след няколко дни! Замнавам в София, след това в Перник, на семинар:)

Чудесностите на нашето съществуване, които включват "съзвучието на взаимността", са красив стимул, но не и самоцел:)
Дано я постигна! Уповавам се на вътрешната си светлина и огрявам пътя към нея...
Благодаря ти за пожеланието! И на теб - слънчев ден ти желая - вътрешно и външно:)!

....явно си отсъствала на някои уроци в школата на живота.Тези небивалици в 21в. които твърдиш може да заинтригуват някой "неандерталец" Като професионалист особено в тази област ще кажа:
1.Човещкото тяло се командва от жлези хормони и т.н.
2.С напредване на възрастта,нещата стават по сложни.
3.Ако търсиш съвършенното 70г. няма да ти стигнат,ако все пак го откриеш ще съжаляваш че не си го срещнала на 20.

Не го слушай тоя доктор. То според него ще излезе че можеш да си щастлив само с амфетамин. Нещо не му е наред с жлезите.

любовта е най-трайна и плодовита тогава, когато двама души гледат не само един към друг, но и в една посока.

Това е много повече от краткотрайната химия на чувствата.

Ако знаеш колко пъти съм изпадала в подобни "клопки", продиктувани от пристъпите на житейския нихилизъм:)...Била съм свръхпрагматична, антиромантична, имунизирана срещу влюбване и неминуемо последващите разочарования със свръхболезнени измерения...Но! Идва "сляпата неделя" някой ден. И...Колелото се завърта, отново, и отново. Психолозите са уточнили, че можеш да се влюбваш истински до 4 пъти през живота си /съответно - да страдаш с галактически параметри на любовната болка:)/. Това е животът:) И все пак - нея я има, нали...Любовта. Както и да я охaрактеризират иронично-скептично-нихилистично настроените доктори:)))

Точно казано! Магията на чувствата - къде ли би останала, ако всичко се измерваше само с нивото на серотонин, окситоцин, ендорфин и прочее:)...Истинската любов, духовните й измерения, се поражда от по-различни, необясними само по научен път, "причини", а именно - принадлежността ни към Божествения първоизвор, към универсализираните вселенски канони, към чисто нетленните категори...

Тъкмо това исках да кажа - само че по различен начин. Химията си е химия, а духът си е дух, неподвластен на реакции, които биха могли да се измерят само със елементаризираната обосновка на свързването на едно вещество с друго, за да се получи някакъв вид нетрайна химична реакция...
А иначе - да, когато двамата гледат в една посока - това е топлото и сгряващо чудо на взаимността, която не поставя окови, а дава свобода на избора.

Когато двама са влюбени един в друг,целият свят е техен.Гледането в една посока е задължително,за да не се изпусне момента за развитие и напредък.От това доколко ги е заслепило влюбването,зависи дали ще успеят да намерят правилната посока.

Да, развитието е основополагащо - развитие на отношения, на отговорност един към друг, на чисто човешките параметри на взаимността...А напредъкът, съизмерен в контекста на любовните нюансни случвания, е може би вървеж нагоре, към онези измерения на духа, които вещаят блажено сливане с Всемирската хармония...Разбира се, първоначалният тласък на чувствата определя посоката, трайността и интензивността на обичта. Има я. Въпреки всичко.

http://www.youtube.com/v/TQQ6SfPZggw&rel=1"></param><param name="wmode" value="transparent"></param><embed src="

Радвам се, че отново си тук и пишеш! Благодаря ти за поздрава, но, за съжаление, не мога да го отворя! Би ли го пратила отново?
Поздрави и до скоро!