Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.01.2008 15:00 - Какво осъзнах...
Автор: temenuga Категория: Лични дневници   
Прочетен: 32452 Коментари: 70 Гласове:
3

Последна промяна: 13.11.2014 01:04


image
...Че в крайна сметка, Голямата любов винаги е взаимна.
Няма такава, когато е отсечена, сама, протегнала ръце да бъде забелязана, приютена, отупана от праха на безкрайното чакане...
...Че истинската човешка обич винаги е равнозначна на взаимосподеляне. На общ взор към бъдните измерения на една съвместно извървяна пътека...
...Че туптежът на сърцето се слива в красив танц на две същности - но не в болезнено изкривена траектория на една бясна кардиограма, белязала душевни катаклизми...
А тогава, когато ритъмът е синхроничен. И дори след моментните сривове има неизразимo силния капацитет да се самоорганизира и да се върне към нормалната сърдечна конфигурация.
Топлеща. А не изпепелително разтърсваща.
Пристигнах в подножието на самата себе си.
И гледайки нагоре, се усмихнах вътрешно.
А външно изтърколих една сълза.
Която е сбрала мъдростта на света.
Любов, чакам те.
Такава, каквато най-после разбрах, че те има.

image  


Тагове:   Какво,   ОСЪЗНАХ,


Гласувай:
3


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Много нежно!
12.01.2008 15:04
Всеки цял живот търси истинската взаимна обич,но малко са щастливците срещнали я.Пожелавам ти да я среянеш и останеш с нея за винаги!
цитирай
2. roksolana - :)
12.01.2008 15:15
Вярвам, знам, че придобитата ти мъдрост ти ще ти помогне!
Само че не я чакай Любовта :) а върви към нея!!!
Поздрав!
цитирай
3. laurencia - *
12.01.2008 15:24
Всичко това винаги съм си мислила, но не бях го формулирала по този начин. И нещо като допълнение, ако може: Голямата любов не изключва свободата ни като личности. Обичаш ли много силно някого, трябва да го пуснеш на свобода. Ако той не те забрави и се върне при теб, е завинаги твой. Ако не се върне, значи никога не е бил.
цитирай
4. buboleche - ех..
12.01.2008 15:25
как си го написала....
цитирай
5. svoboda64 - Голямата, Истинската Любов е всеки ден между нас:))
12.01.2008 15:41
Тя често е без думи или с яростни изхвърляния-обиди. Заради признанието, което не сме й дали, заради мястото, което не сме й отредили или просто сме занемарили:))

Истинската Голяма Любов е по земно "невзрачна", но топли и окриля...

Пожелавам ти да си я изработиш. Тя не се "среща" и нейното обиталище не е само в сърцето, очите и ръцете на един мъж. Макар чисто по "мъжко-женски" повечето хора така да я припознават. Тя е във всички човешки взаимоотношения... Като благослов.

Поздрави за постинга!
цитирай
6. wonder - Знаеш ли... това е част от Урока по съдбовност...
12.01.2008 16:03
... на всеки, който се е случил в Любовта. Ако не си допуснала болката да те разруши отвътре, ти си на по-нагорното небе. Любовта ни живее, а не ние нея. Но чудото идва когато си случим Взаимност. Затова и внезапностите. При сгромолясването. До Просветлението, че Никое небе не е последно! Не са нужни усилия, за да обичаш и да бъдеш обичана. Съществуването само по себе си носи присъща нему искряща Радост, че сме ПреЖивели любовта, която ни е живяла. Дано не ти зазвънях много абстрактно, но вярвам в това, че по-важно е нещо да ти се случи, отколкото да пропуснеш да го преживееш. Усмивка. ЛъЧиста. /Този коментар беше за предишния ти пост, но едва сега забелязах, че не е излязъл там./
Винаги съм вярвала, че Любовта има три основни качества, които я съставляват: Взаимност, Духовност и Хармония.
Всичко друго е любов, а не Любов...
цитирай
7. nezabravima - ***
12.01.2008 16:42
Оооо, потънах в това откровение!!!

Истинската Любов...
цитирай
8. anabel4o - Скоро ще те посети, щом я познаваш и ...
12.01.2008 16:44
Скоро ще те посети, щом я познаваш и си готова за нея!
Иначе аз мисля, че тя може да е изпепелително разтърсваща и топлеща едновременно, но не само първото. Пожелавам ти я тази топлина!
цитирай
9. slavei - Много, много мъдрост си придобила...и това е чудесно, Нуша...:)
12.01.2008 17:20
Винаги се случва така - трябва да преминем пътя на страданието, за да достигнем до съдбовни за нас прозрения, че любов не е онази изпепеляваща сърцето и душата страст, любовта не е непрестанна еуфорична завихреност, любовта не е заслепение, да виждаме любимия съвършен, без недостатъци, защото няма роден от жена, който да е съвършен...
Любовта е нелицемерна, не изискваща, не обсебваща, не претендираща за своето си...а даряваща, стоплеща, даваща...даваща...любовта носи тиха радост и дълбоки, хармонични преживявания...тя е и още много други неща...:)
Но, ти добре знаеш това...:)
Сега това знание, това ценно богатство, което си придобила, приложи в живота си и не се съмнявай...ще бъдеш истински щастлива!!!
Успех!:)
Радвам се за теб!:))**
цитирай
10. elineli - EL
12.01.2008 18:28
Ще се познаете :)))Тя тебе ,веднага.Ти нея,в движение.Истините постепенно и полека ни поглъщат възторгвайки ни.Има много възхита за теб още.Чакай си я :))))))))))))))))))))))
цитирай
11. ninaantonova - Не спирай, търси я
12.01.2008 19:26
Просто понякога е необходимо много малко, за да я намериш, а може би си я намерила, или е при теб. Огледай се. Желая ти от все сърце много, много любов, и не само скоро да я намериш, но и да съхраниш завинаги. Прегръдки от мен.
цитирай
12. temenuga - Към lidis:
13.01.2008 04:10
Аз вече не търся тази взаимност...Изморих се от търсене, изподрах се болезнено всред съдбовните драки...Просто чакам да ме споходи. Вече придобих търпението...Благодаря ти за пожеланието! Дано, когато я срещна, да е за дълъг период от време, защото завинаги е доста силно казано, а аз съм вече голяма жена и трудно бих повярвала във вълшебни приказки:))) Но се оказва, че вярвам, все пак, въпреки всичко:)))
Поздрави!
цитирай
13. temenuga - Към roksolana:
13.01.2008 04:14
Да, права си...Мъдростта се придобива, понякога на доста висока цена, но никога на безсмислена такава...Ценните житейски уроци са винаги усвоени по начин, който наранява, но и облагородява...
А за чакането на Любовта...Да. Бих тръгнала към нея - право към нея, без отклонения:) Вече имам очите да я видя и сетивата - да я оценя и почувствам пълноценно. Досега бях сляпа и неусещаща. Защото бях вкопчена в невъзможната опция на една любов, която просто отказваше да си тръгне от мен...Сега имам свободата.
Разбираш ме, нали:)?...
цитирай
14. temenuga - Към laurencia:
13.01.2008 04:19
Така е. Свободата е основополагаща в едни отношения, в което всеки инвестира не просто себично отношение и егоистични очаквания, а истинска обич, която винаги е равнозначна на пълноценно разбиране...
Хубаво е, когато получаваш една разбираща обратна връзка тук - за отражението на твоя вътрешен свят в очите на хора, които се докосват до него!
цитирай
15. temenuga - Към buboleche:
13.01.2008 04:22
Ах, колко само е приятно да чуеш такив сгряващи думи в един такъв смразяващо влажно-студен ден:)))
Благодаря ти! А как съм го написала - не знам, излезе ми на един дъх, имах нужда да го споделя с вас тук, а и със самата себе си:)
цитирай
16. temenuga - Към svoboda64:
13.01.2008 04:34
Да, Боди...Мъдростта си мъдрост, а изстраданата мъдрост е с параметрите на несравним духовен дар.
Голямата любов не е химерно изражение на една болезнено взряла се в идното мисъл. Тя не се съизмерява с трагична самота и нереализируеми копнежи...Тя живее истински в семплото изражение на "живия живот", така е.
Остава да прогледнем за тази любов. Тогава ще ни споходи. Или просто ще я видим в очите - отблизо...И в този Миг ще я пожелаем безпрекословно до себе си, вътре в нас, на клетъчно ниво...Но не като д-р Фауст, сключвайки съдбовна сделка. А извървявайки пътя към самия себе си...
Поздрави! И ти благодаря за думите. Размислиха ме...
цитирай
17. temenuga - Към wonder:
13.01.2008 04:46
Не, не звучиш неразбираемо, напротив...
Дръпна умело арфовата струнна същност на една душа, която знае за съществуването на по-горните небета...Стъпалата към проглеждането, към осмислянето, към досега до чудотворието на Любовта. Онази, която си изваяла чрез сакралните думи. Да, тя е. Останалото са просто преживени, надживени и лесно забравени чувства.
Благодаря за лъчистото ти усмихване:) Връщам ти усмивката, придружена с едно замислено послание - потопи ме в нежната нега на разсъжденията тази нощ...А посланието е за...Любов. Тя съдържа света, и той се отразява в Нея...
цитирай
18. temenuga - Към nezabravima:
13.01.2008 04:50
Истинската...Оказа се, че не съм я срещала, все още. Но остава усещането за нейната поява...Предчувствието за нещо, до което съм извървяла пътя, остава само да го съзра зад ъгъла на поредната лъкатушеща пътечка...И да му повярвам - цялостно и без страх.
А откровенията са за това - да потъваме в тях, намирайки нашите собствени прозрения...
Среднощни поздрави!
цитирай
19. temenuga - Към anabel4о:
13.01.2008 04:54
Благодаря ти! Винаги си толкова разбиращ. И усещащ, и мислещ. Да, може би си прав, би могла да е разтърсваща тази любов, но не унищожително раздираща вътрешните пространства...Остарявам вече, може би, и се уповавам на неща, които биха сгрели същността ми, твърде дълго чакала взаимност...
Благодаря ти за куража! Бих повярвала отново. Вече събрах смелостта:)
цитирай
20. temenuga - Към slavei:
13.01.2008 05:03
Благодарна съм ти! За стоплящите думи! За радииращата от теб доброта! За мъдрото проникновение, което ти сама си достигнала - с цената на предизвикателствата на болката, за да се смирим и прозрем земните истини с Божествени измерения...
Да, така е. Истинната любов отгвърля всеки повей на обсебване, болезнена зависимост, подмолни помисли, неоткрити намерения...Тя е разтваряне на сърдечните двери - с доверие и вяра.
Благодаря ти за духовната подкрепа! Винаги съм я получавала от теб! И вървя напред, с придобитата мъдрост. И вярвам, че най-после пристъпвам към онова щастие, което ще разпозная като моето - това, което не само съм сътворила в представите си, а съм изстрадала вътрешно, за да му придам един цялостен, завършен външен израз!
Прегръщам те!
цитирай
21. temenuga - Към elineli:
13.01.2008 05:19
Благодаря ти, EL! Чакам възхитата! Щом я има за мен, значи има смисъл да чакам...:) А и щом ще се разпознаем взаимно с тази чаровница - Любовта, значи вървежът дотук не е бил само с измерение на безсмислени мъки:) Или с параметрите на предварително обречена кауза...Има ли смисъл от чакането, няма никакво значение колко време си му посветил:) А поглъщането от истината, както пишеш, сигурно ще е с привкус на възторгване. Няма как да не бъде оценено подобно случващо се чудо!:))))
цитирай
22. temenuga - Към ninaantonova:
13.01.2008 05:23
Права си...Може би дори съм я срещнала вече, просто трябва да я видя с други очи и да й повярвам. А може би тя зрее у мен, защото всеки я носи вътре в себе си, тя е закодирана във всяка наша клетка...И само чака да бъде открехнат пътя навън - към нейното изражение, и навътре, към заключените ниши в самата мен, за да я открия там, може би в тъмницата на собственото ми неверие...
Прегъщам те и аз!
цитирай
23. letisi - любовта е двупосочна...
13.01.2008 09:12
в противен случай за този когото обича е терзание а за този когото обичат е обремененост...пожелавам ти да срещнеш твоята си голяма единствена любов:)))))))))))
цитирай
24. tera - С моите най-добри пожелания :)
13.01.2008 11:48
http://tera.blog.bg/viewpost.php?id=53027

Поздрави :)))
цитирай
25. wonder - Даам...
13.01.2008 12:31
... Любовта е най-висшата Доминанта в Космоса! :)))
цитирай
26. anastasiia - Любовта
13.01.2008 12:32
не се стреми да обвързва, впримчва или пленява....Тя не тежи, не обременява с принуда.
Любовта за нищо не настоява, тя се самоосъществява.
Където има любов, нищо друго не е нужно. Защото любовта е да откриеш себе си в другия и щастието от това откритие!... Пожелавам ти го, от сърце!:) Бъди щастлива!:)
Прегръдка, топла от мен!:)
цитирай
27. viovioi - Да Нуши, вярвай силно..
13.01.2008 13:06
Но любовта е освен всичко което казвате и "вербална нота". Малко грубо от моя страна, но тя(любовта) си тръгва без да дава обяснение... ползва манипулацията понякога за да ни прегъне от четри, смачка, унижи и употреби. Затова не и се предоверявайте мили сантиментални блогърки. Бъдете нащрек и в пълна бойна готовност!!!
цитирай
28. enjoy6 - Това, което не ни убива
13.01.2008 13:29
ни прави по-силни! Щом си излязла невредима значи ще успееш!
Прегръдка и много усмихнат ден!
цитирай
29. melsun - Според мен...
13.01.2008 14:10
абсолютен синхрон в една връзка няма,защото става въпрос за двама души,две отделни индивидуалности.
Но съм съгласна,че за тази...истинската любов е нужна взаимност...Да има чувства и от двете страни...И въпреки това,за да се запази тя трябва да се подхранва...
Желая ти я тази любов от цялото си сърце!!!Ти я заслужаваш!:)

Първата снимка е много интересна!А втората е направо разкошна!:))
цитирай
30. injnina - Път към
13.01.2008 16:37
Любовта е път към самия себе си!
Целувки!
цитирай
31. buket - Любов и живот
13.01.2008 19:39
Все пак и любовта си е едно препятствие което понякога преодоляваме. А понякога...всеки сам във себе си го знае.
Мисля, че тя вече ти е на гости!
:))
цитирай
32. fenris - Вече
14.01.2008 00:44
си намерила извора на любовтта си, сега го следвай до мястото, където ще се слее с друг такъв и те заедно ще затекат заедно към морето, морето на любовтта!
цитирай
33. temenuga - Към letisi:
14.01.2008 04:00
Много си права - никой не заслужава да се чувства в ролята на задушаващ и обсебващ нежелан спътник...И да страда безпредметно за "Вселенската несправедливост", отредила му да се измъчва заради несподелените си чувства...Просто човек би трябвало да се себеуважава в достатъчна степен и да инвестира обичта си там, където е желана...Да, любовта е двупосочна, някъде бях чела, че тя задължително е магистрала с две посоки, а не еднопосочен път...Забравяйки този простичък /но не и простоват!/ факт, си навличаме толкова излишни болки...
Поздрави!:)
цитирай
34. temenuga - Към tera:
14.01.2008 04:21
Благодаря ти за приказно красивия поздрав - и като визия, и като послание! Да, ние, жените, би трябвало да имаме самочувствието на уникални създания, съчетали в себе си тайната на Сътворението, както и първоизвора на земните радости с Божествени измерения:)...
цитирай
35. temenuga - Към wonder:
14.01.2008 04:23
Доминанта - да! Казано от висотата на един духовно осъзнат човек. А субдоминантите са повече, а често в техните акроди се вплитат и фалшивини...:))) Така че - и Тониката, и Доминантата на Съществуванието несъмнено е Любов!...
цитирай
36. temenuga - Към anastasiia:
14.01.2008 04:29
Ето, отново изворни слова, от недрата на една лъчисто-светла личност! Да, Ася, Любовта е най-щастливото случване, което се себеорганизира, себереализира и себемултиплицира. Тя е едно от несъмнените чудеса на живота. Истински си права - когато нея я има, нищо друго не е нужно, защото тя съдържа в себе си целия спектър на нашия човешки път...
И, достигайки онова ниво на духовна зрелост, би трябвало да осъзнаем, че свободата да обичаш и да изразяваш вътрешните си трептения е основополагаща. Обсебващите елементи в една връзка са пагубни. Аз например, съм изключително предана, моногамна и твърде патриархално възпитана. Не съжалявам за това. Това е моят избор. Но не ограничавам човека насреща, нито бих имала право да изисквам същото от негова страна. Това също е неговият избор. И го уважавам, какъвто и да е той...
Благодаря ти за пожеланието! Дано! Най-после и аз достигна до това реципрочност в това, което умея да чувствам с цялото си същество - любов, която е първопричината, за да живеем живота си.
И аз те прегръщам!
цитирай
37. temenuga - Към viovioi:
14.01.2008 04:35
О! И ти си права:) Много, и то! Никога не е излишно да бъдем нащрек, а и макар да нямам голям опит с мъжете /като количествени измерители/, то в емоционален план особено широк диапазон от чувства и преживявания са преминали през мен...Научих доста уроци, някои от тях - по нещадящо болезнен начин...Разбира се, че ако има и частица съмнение за неискреност, пошлост, недобронамереност, то тогава крахът е неминуем. Но и малко сантименталност никога не е излишна...:) Толкова пъти съм стигала до прага на пълното отричане на любовта и дори до нихилистични нагласи спрямо нейното реално съществуване. Но всеки път успявам отново да повярвам. Това е някакъв странен вътрешен механизъм, който винаги сработва безотказно...Дано да няма повече отчайващи сблъсъци с реалността, които помитат остатъците от вярата...А аз все още я имам:)
Поздрави!
цитирай
38. temenuga - Към enjoy6:
14.01.2008 04:43
Разбира се, че е така! Това, което преминава през нас, като събирателен израз на извечната болка, е най-истинният проверител на вътрешните ни устои. И ни изгражда по-устойчиви, по-гъвкави, повече хора...
Разбира се, че ще успея! Не само излязох невредима, но и по-усмихната. Не скептично, а мъдро-разбиращо. Не виня болката. Напротив.
Прегръдка и за теб! А денят ми действително бе усмихнат - видях се с приятели, излизах с дъщеря ми и нейните приятели. Един истински студен външно и вътрешно топъл зимен ден:)))
цитирай
39. temenuga - Към melsun:
14.01.2008 04:50
Да, темата за асболютния синхрон е доста трудна...Колкото и някои свръхромантични души да се стремят да открият този, според мен, недостижим израз на съвършенството в реалните човешки взаимоотношения...
Но взаимността е съществена. Тя е първоосновата на едно добро развитие на вплетените и споделени чувства. Тя е източникът на всички малки чудеса, които изгряват в един взаимоотдаден живот между две души, които не просто са се обрекли безразсъдно една на друга, а градят - с мисъл, вяра и отдаденост, съвместния си път...
Благодаря ти за пожеланието! Всеки заслужава тръпката на истинското щастие! Може би и аз, така че - чакам си го!:)))
А за снимките - изрових ги от Интернет, естествено. Първата ми се стори подходяща - като силен топъл заряд под привидно студената повърхност - като контрастно изражение на моята бушуваща вътрешно душа, която често е наказана да бъде стоически сдържана...
А втората снимка - веднага се влюбих в нея, нали знаеш, че живея до морето, откакто се помня...Намерих моята емоция в това изображение на зимно море, в съчетание с изгревното начало...
Поздрави от зимен Бургас, макар и позамръзнал, пак си е хубав /поне в моите очи:)))/!
цитирай
40. temenuga - Към injnina:
14.01.2008 04:58
Пътят към себе си е най-дългият, може би с най-много криещи се опаснисти, въпреки че е в привидно защитено пространство...И той води до първоизвора на Любовта. Защото той е в самите нас...
Благодаря ти за силните думи! Да, така е. Пътищата се препокриват - тези пътища, криещи тайната на живота.
цитирай
41. temenuga - Към buket:
14.01.2008 05:01
Да...Препятствие е може би любовта. Или може би преодоляването на самите себе си, пътувайки по нейните лабиринти и доста често трънливи пътеки...И действително - всеки сам, дълбоко вътре в себе си знае - истината за този път, опасностите, предизвикателствата, необходимите компромиси, както и невъзможността да се направят други...
А дали ми е вече на гости тази странница - любовта...
Май ще се окажеш прав:)
Ще ти кажа по-късно, нужно ми е още малко да се поогледам във вътрешните си пространства, за да съм сигурна:)))...
цитирай
42. temenuga - Към fenris:
14.01.2008 05:07
И аз така го усещам...Открила съм източника - мощен и неизтощим, на любовта вътре в себе си...
С цялата си същност/ но и с необходимата доза търпение, а не истерична нетърпеливост/ очаквам да се слеят двата потока - моят, и този, когото съм пожелала, като светло предзнаменование. И да се влеят в морето на живота, това море, което със солената си същност съдържа сълзите, изплакани в името на тази толкова дълго чакана любов, както и "солта на живота" - онази, без която не можем...
Поздрави!
цитирай
43. candysays - Ех, как хубаво си го написала наистина...
14.01.2008 12:22
Мила, желая ти го, от все сърце, да имаш скоро тази топлеща, а не катастрофична и всепомитаща, обич, която ни е нужна всеки ден.. Която ни стопля отвътре и зиме, и лете.. И през всеки сезон, и през всеки Божи ден.

Аз наистина съм сред щастливците, които я имат. Точно такава, каквато си я описала. Но много страдах и аз, докато я получих... Но я желаех от все сърце, като теб сега.. Мисля, че страданието и безмерния копнеж по нея, са предпоставка човек да получи този най-висш Дар... Така че- вярвай, надявай се.. Обичай! Ти можеш :)

Прегръдка от мен! :*
цитирай
44. geryordanova - Страхотно точно формулирани из...
14.01.2008 12:44
Страхотно точно формулирани изводи, пълни с много мъдрост! Благодаря за безценния Урок!
цитирай
45. temenuga - Към candysays:
14.01.2008 14:28
Толкова си права, мила Кристина! Силните емоции с катастрофичен привкус са вече твърде неприемливи за моята възраст. Жизненонеобходимо ми е да приютя най-сетне в живота си една пълнокръвна, жива, стопляща обич, за която ти пишеш - тази, която е вплетена в дните ни като благослов и дар, който сами приемаме в живота си, ценим и пазим.
Ти си достигнала до твоето щастие, преминавайки през жестоките житейски уроци. Но си взела не просто успешно съдбовния изпит, а с отличие, защото си изстрадала и умееш да оценяваш придобитото с цената на болката.
Разбира се, че вярвам! И наистина умея да обичам. Просто чакам човека, който също ще ме открие.
А може и да се окаже, че вече съм го срещнала...:)))
Прегръдка и от мен!
цитирай
46. temenuga - Към geryordanova:
14.01.2008 14:38
И аз ти благодаря за оценката относно моите думи. Истината е, че ги написах буквално на един дъх, без да се замислям, просто е бил назрял моментът да го осъзная и да го материализирам чрез писаното слово точно в този вид...
А иначе Уроците - всеки сам си ги научава. Дали са безценнни, или не, зависи от спецификата на всеки отделен житейски път...
Поздрави!
цитирай
47. wildroses - Танцът на Любовта
14.01.2008 21:01
Пожелавам ти да разпознаеш синхронните случайности на сбъдващото ти се желание.

"Любов, чакам те.
Такава, каквато най-после разбрах, че те има."
От прочетеното ми се струва, че си я намерила...Там, където не може да се скрие...в и от същността ти.
Поздрави

цитирай
48. temenuga - Към wildroses:
15.01.2008 05:38
Танцът на Любовта...Най-необяснимото тайнство. Макар че способността да обичаш е иманентно заложена във всяка човешка душа, за да си истински чародеец в съдбовно завихрените стъпки, би трябвало да притежаваш не само качества, но и смелост, усет, чувство за такт, ритъм, хармония и мяра...А може би наистина съм я открила...Нея...Тя е вътре в мен, но не заровена, а излъчваща неуморно силата и посланията си...
Поздрави и на теб! Благодаря ти, че ме подтикна да търся съкровението вътре в себе си, а не отвъд...:)
цитирай
49. анонимен - ><><><><><
15.01.2008 21:53
... идвам!
цитирай
50. temenuga - Към анонимен:
16.01.2008 04:21
Кой си ти, страннико:)...
Към мен пристъпва любовта, да, усещам я, но не като метариализиран образ, въплътен в човешки измерения...А като невидим допир на Вселенска ласка, предващала - най-сетне! - усещане за взаимност - почувствана, пълнокръвно изживяна, истинна, обещаваща не крах отново, а нежно продължение във времето...
цитирай
51. fenris - ти вече
16.01.2008 14:40
знаеш пътя и посоката, просто ги следвай и скоро нещо ще те изненада, съвсем скоро!
цитирай
52. bizcocho - 4udesna e tazi lubov,
16.01.2008 14:56
no ima i druga ne po-malka i ne po-istinska. tazi koqto dori da ne moje da zastane do nas,ostava usmihnata v nas.tazi v koqto ve4e nadhvarlq6 sebe si i zastava6 tvarde visoko i pred teb i vav neq.edna dosta silna i traina lubov,preminala prez svoite bezsanni no6ti i kolebaniq za da ni dade vazmojnost da zapazim nai-4ive6koto v nas:vazmojnostta ni istinski da obi4ame!
pozdrav za 4udesniq posting!
neka sre6tne6 svoita lubov! :)
цитирай
53. shania16 - не само осъзнато
16.01.2008 15:03
е чувството, което описваш. Мисля, че ти си го почувствала толкова силно, че все едно си го преживяла. Сега остава да го изживееш наистина.
Това ще стане, когато спреш да мислиш за него осъзнато... Остави се на течението, дай почивка на мислите си и тогава ще се случи чудото.
Любовта ще те намери и ти ще я познаеш!
Няма да е разтърсваща и екзалтирана, а споделена, топлеща, ще те обгърне и ще те понесе на своите вълни. Амин!

цитирай
54. temenuga - Към fenris:
16.01.2008 15:04
Да, намерих я тази емблематична и енигматична посока - най-после...Както в "Алхимикът" на Куелю, съкровището често се намира пред очите ни, в задния двор, а ние се впускаме в околосветски пътувания, за да го търсим...Истината е семпла, но криеща цялото тайнство, което съгражда звездни пространства вътре в нас...
Следвам пътя си. А какво би ме извело на щастливия кръстопът на изненадите, това никой не може да каже със сигурност:) Може би самият път до изненадата е най-голямата такава:)))
цитирай
55. temenuga - Към bizcocho:
16.01.2008 15:14
Да, права си. Съществуват различни измерения на любовта. Мисля, че за не твърде краткия си земен път съм познала доста от нейните препъплъщения...Имала съм всеотдайна любов, първа, дългогодишна, асболютно единствена за цели 15 години. Всеотдайно отдадена, игнорираща всички обидни незачитания на женската ми същност. Константна. Докато бе изритана и бе страдаща повече от 2 години след раздялата...След това срещнах онази любов, която е равнозначна на най-силното втурване в човешките страсти, в съчетание с безумна отдаденост, но, за съжаление, не бе споделена, поне не в достатъчната степен, за да се получи взаимното чудо...Останах посечена, за доста дълъг период от време. След това се опитах да лекувам жигосаната си душа с полулюбов, не, това не е пътят. А сега...Сега имам любов, не толкова трагично-драматично-разтърсваща, но затова пък детайлно опознавана с ритъма на времето, за да съм сигурна в себе си, в чувството, в нивото на взаимност...
Благодаря ти за пожеланието! Нека я срещна /ако вече не съм.../, да я позная, да я вплета в дните си - като най-чаканото "нещо, без което не можем"...
цитирай
56. temenuga - Към shania16:
16.01.2008 15:21
Благодаря ти за нежния допир сякаш до мъдростта на Изтока...Да, чакайки и имайки търпението и мъдрата сила да се оставим на течението на "реката на живота", следвайки нейния вътрешен глас, ритмика и външен повей на съдбовни нашепвания, ние се освобождаваме от затормозяващото чувство, което ни гложди и напира от нетърпеливост и често пъти разрушава градящия се пъзел на щастието...
Бих чакала, да, вече имам вътрешния капацитет. И си права, че дълбоко в себе си съм я изживяла тази любов, но не като "демо версия", а като нежно нашепване на вътрешния ми глас, на интуитивното начало...
Бих я познала, приютила с цялата си топлина. И пазила - като реликва.
цитирай
57. fenris - Абсолютно си права
16.01.2008 16:11
не очаквай изненада, защото тя така или иначе те очаква и ще те намери!:)
цитирай
58. temenuga - Към fenris:
16.01.2008 16:37
Разбира се:) Позитивирайки се, сама подготвям пистите на съзнанието си да посрещне това, което ме очаква:)
цитирай
59. brumbrumm - Да,голямата любов е винаги споделена...
16.01.2008 20:00
постът ти много ми хареса.Повечето от нещата съм ги мислила и определено споделям мнението ти...не знам какво трябва да казвам повече,всъщност не трябва да казвам нищо..
още веднъж браво за поста!
:)))))
цитирай
60. temenuga - Към brumbrumm:
16.01.2008 23:46
Радвам се, че съм съумяла да те докосна с думи, чувство, емоция, мисъл, както и с тяхното съчетание:)
Много често тази магична субстанция, Любовта, предизвиква подобен вид поредица от преживени модалности на човешката ни природа и умение да усещаме на едно висше ниво...
Поздрави!
цитирай
61. deninosht - !:)
17.01.2008 09:47
Любов, чакам те.
.................................


!!!
цитирай
62. temenuga - Към deninosht:
17.01.2008 09:57
Любов, къде ли си се скрила и надничаш - любопитно, търпеливо, проучващо и поучаващо:)... Учейки уроците на търпението, вървим бавно, но сигурно към Нея, тази чаровна, стара колкото света, озарителка на човешки души...
Поздрави!:)))
цитирай
63. trapped - /цитат/Любов, чакам те. /цитат...
17.01.2008 16:17
/цитат/Любов, чакам те./цитат/

Хубаво де. Поне кажи в кой град живееш. Че тука има една купчина непопълнени командировъчни.
цитирай
64. temenuga - Към trapped:
17.01.2008 16:26
:) Любовта - такова сакрално понятие, не се нуждае от строго определени дестинации, за да се появи - там, където е нужна:)))
Иначе, моето скромно същестествувание е ситуирано в един не толкова скромен град, като Бургас:)
А командировъчните са друга тема:))) /съвсем друга:)/...
цитирай
65. amenda - И за мен това е любовта:
19.01.2008 02:47
"...Че истинската, човешка обич винаги е равнозначна на взаимосподеляне."
Поздрав за изложението и наслука :-)))
цитирай
66. temenuga - Към amenda:
19.01.2008 03:41
Да, така е, уморих се да гоня вятъра, искам просто да приседна до нечие разбиращо мъжко рамо...Толкова ли е много това, макар да съдържа всичко в себе си?...
Благодаря за духовното разбиране, и дано е...наслука /макар любовта не е съвсем равнозначна на лов:)) По-скоро е доброволно попадане в "примката" на нежната взаимност:)))
цитирай
67. amenda - Saglasna sam, Nu6a :-)
19.01.2008 16:17
Da nameri6 4oveka, v 4iito o4i 6te ti se iska da se udavi6, mila.
цитирай
68. temenuga - Към amenda:
19.01.2008 17:38
...Красиво казано. Прекалено красиво дори...
Не бих добавила нито щрих като това пожелание.
Само бих отронила смирено едно "дано"...
Благодаря ти!
цитирай
69. анонимен - Любовта е...
14.01.2009 23:40
Любовта е всичко онова, което не те кара да се замисляш, а просто решаваш и действаш. Не говоря за първосигналните чувства, а за момента в който можеш да си кажеш, че ще направиш нещо именно заради щастието на другия - за да видиш блесъка в очите му, да усетиш как грее от случващото се, да виждаш как тази любов го изпълва и му е достатъчна, да знаеш, че го правиш не защото трябва, а защото така искаш. Това е Любов - там не търсиш ответното, просто го получаваш.
Не всеки умее да обича, но ако ти можеш, научи този в чиито очи искаш да се оглеждаш... чиито устни ще те стопяват и ще забравиш минало, бъдеще и днес, за да ти остане живият миг от това, че си живяла и плувала в необятността наречена Любов.
Меги
цитирай
70. temenuga - Към анонимен:
15.01.2009 04:45
...Това са думи на жена, която е надарена с Божествената способност да обича по начин, който вещае топло взаимопроникване на две същности...
Така е. Това е съкровението, което пазя в себе си и което визуализирам в най-чистите си представи за случването на едно споделено чувство...Каквото дълги, дълги години не съм имала...Но вярвам, че ще ме споходи отново...По-зряло, по-дълбинно, по-нюансирано, по-дълговечно...
Благодаря ти!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: temenuga
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2417645
Постинги: 152
Коментари: 4956
Гласове: 45014
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031