Доста време мина, откакто публикувах снимките - като пъроначален източник на емоции, радииращи дори от самите застинали изображения на фотосите:)
Имах намерение да разкажа повече за самото събитие, но реших, че надали ще е особено интригуващо да занимавам уважаемата аудитория тук с на пръв поглед стряскащи неща, като кризисна интервенция например, или психологически проблеми при децата в случай на сексуално насилие и трафик /едни от темите на семинара.../
Интересното бе и случващото се по време на презентациите, разбира се /особено за професионалистите, занимаващи се в тази сфера/,
но по-интересното бе това, което си сътворихме - като настроение и взаимосподелена емоция от високочестотен регистър:)/  -
 в часовете извън семинарните ангажименти / т.е.. видимото от снимките:)/
Исках само да кажа накратко - в крайна сметка, няма място за отчайващо-драматични изводи от някакви си временни пропадания...
Дори напротив!
Нещата се преобърнаха при мен, разочаровалият ме субект от мъжки пол прояви или някаква степен на съвест /или пък доста добре прокарана  манипулативна стратегия:)/.
Засега има затишие - и емоционалният водовъртеж отново е уталожен...Дори да е временно /май няма индикации да е нещо повече от отделен времеви отрязък за мен.../, все пак е нещо:)
А иначе - на снимките са колегите, с които работя - добре сме си паснали, и интелектуално, и емоционално:)
 Само колегата /единственият мъж на снимката/ е от Кризисния център в Пазарджик, човекът, мисля, добре си прекара в наша, бургаска, компания:)
Това е засега!
До скоро - надявам се написаното от мен тогава да е изцяло извън негативните оттенъци на настроенията:)))!





Тук съм в ролята на фотограф - запечатващ  емоциите на колеги:)
 

е на шест, вижда се от снимките!
Чакаме текста за подробностите!
Поздрави!

И само 1 мъж????? Остана ли цял?

Всички сте прекрасни! :)

Е, направо е очевидно, че липсвам! ;)**

Да, настроението бе дори повече от отлично:)
Но засега, за съжаление, не мога да намеря време да понапиша няколко думи относно събиетието:)
Поздрави и на теб!:)

Наздраве! А относно мъжа -е, остана си цял, дори непокътнат:) На семинар - като на семинар, форумът си беше сериозен, все пак;)

Благодаря ти! Да, колежките ми са всички хубавици:)
А колегата на снимката е директор на Кризисен център за деца, жертви на насилие ии трафик на хора в Пазарджик /такъв предстои да отвори и нашата асоциация съвсем наскоро/ - така че с него обменът бе изцяло в професионален план:)

Да, разбира се, колега!:) Присъствието ти на семинара би било не само желателно, но и доста осезателно - като професионално присъствие и ниво на компетентност:)
Още семинари ще има, така че бихме могли да пресечем някъде, някога работните си ангажименти:)

вижда се.
Очакваме продължението!:)))
Поздрави!:)))

Да, приятно беше:) Сигурно е осезателно от излъчването на хората от снимката:)
Поздрави и на теб:)!

и в този студен ден ми става много топло.
Нека днес Св. Мина да ви закриля - теб, семейство и приятели!

Благодаря ти! Винаги ми е хубаво да се докосвам до безбрежната ти душевност и добронамереност!
Да, денят е студен, но е топло с мислите ни - за другите, и от другите към нас...
Тача и почитам Свети Мина - покровител на семейното огнище. Днес е рожденият ден на една моя много скъпа приятелка също. А и е и ден, от който съм запазила неземно красив спомен отпреди 3 години, с мъжа, когото съм обичала най-силно в моя живот. В онзи ден бях сигурна, че молитвите ми бяха чути и с Божията благословия намерихме отново път един към друг с този човек.
Уви, след това отново се намесиха чуждата завист, недобронамереност и подлост...
Но съм запазила спомена от този ден, като нежно доказателство, че молитвите ни биват чути, когато са искрени и когато човекът отсреща има капацитета да приеме чувстото ти - с целия му блясък и истинност...
Това бе само малко отклонение...
Иначе - благодаря ти за прекрасното пожелание! И на теб и близките ти - хубав и топъл като усещане ден желая!

ти си океан от небесна светлина. Бъди до всички нас, такава каквато си и ще ти се даде многократна приятелска любов!

Не бъди толкова благосклонна към мен:) Всеки има и тъмни участъци в същността си, и облачни пространства, дори гръмотевични откоси понякога...:)
А иначе - да, винаги съм там, където съм желана и нужна! И чувствам приятелското отношение - като една от ценностите, заради която си заслужава да се живее!
Хубава седмица ти желая!:)