...Продължавам да дишам, мисля, усещам, чувствам, бленувам, проектирам в бъдното...
...Красиво прегръщам, пазя и отглеждам в себе си - като реликва...
...Ревностно, но не и ревниво, кътам в най-свидните гънки на спомена...
...Завещавам като нежна молитва към случващото се - тук и сега, и свенливо зараждащото се в идните дни...
...Обичам. Безусловно. Истинно. Земно и неземно. Излъчващо и всепоглъщащо. Тогава, сега, и винаги...
...Това са нещата, заради които, дори в моментите, спирайки дъха, но не от щастие, а от онова странно-натрапливо усещане - зад гръдната кост, дълбаещо, проникващо във всяка клетка, дори в ДНК-носителя на цялостната същност - СИ СТРУВА ДА ПРОДЪЛЖАВАШ БЕЗКОНЕЧНОТО ПЪТУВАНЕ.
Към себе си, към другите, към истината за самия теб, отразен в многоаспектния образ на света...
Усещане, което мъчително пречиства. А не убива.
Не би могло да убива. И не е логично.
Вътрешният ми избор е Светлината.
Дори залязваща сред моментни облачни надвисвания в душевната ми същност.
Дори временно помръкнала от обстоятелствените предизвикателства - неминуеми. И дори  очаквани - по някакъв странен, интуитивно подчинен начин...
Да. Пътят към съзиждането на нови светлинни пространства чака вътре в мен.
Имах просто нужда от време да прогледна за тази стара колкото света, на пръв поглед невзрачна и семпла, истина...
Радвам се да влея душевния си поток отново сред вас!
Благодаря на всички, които безмълвно бяха редом с моята болка, метаморфозирала в ново пристъпване към надеждата.
Но не като моментно вкопчване в някаква хипотетична опция.
Не.
А като част от Пътя. Може би достатъчно стръмен, като индикация за неговия възходящ ход.
Нагоре - към нетленните измерения на
Любовта,
Висшия духовен избор,
Хармонията вътре в себе си...

Ето ги нещата, заради които нямам право оставам за дълго в лоното на безверието...
Дъщерята - безценна и знаеща повече от възрастните:)...
...Приятелите - нейни, мои, общи...
...Морето - то знае толкова много, и помага - когато бива помолено...
Една блиц-екскурзия до София и спонтанната радост от среща с братовчедки, приятелки...
...Мини-пътешествие из Искърското дефиле и "Боровец"...
...Просто прегръдки - топли, обещаващи взаимност - не само сега...













 

че си имала възможност да се насладиш на слънчеваите дни на есентта , природата и компанията:)))

Прекрасни мигове,запечатани завинаги...Животът си струва дори само заради тях!Поздравления!

Да, наистина ни беше необходимо на двете с дъщеря ми подобно малко "бягство" - особено зареждащо е - красива природа + слънчевост /в настроението на хората около нас, и в самото небе:)/ + позитивни преживявания с близки хора:)

Да, така е! Прекрасието на миговете вече се научих да "хващам" и интернализирам - за да акумулират вътре в мен светлина, съчетана с усещане за щастие. И да греят отвътре, когато реалностите са повече от студени:)
Животът си струва, да:)
И всичко в него, дори временните пропадания...

Мила теменужко, всичко е супер, Но не мога да разбера ЗАЩО СГОТВИХТЕ РИБИТЕ на 14.10.2007 ?!? хихи

Да, де:) Всичко беше супер:) Нямам право на други варианти:)
А за рибите - какви риби, моля:)))?? Децата готвиха мусака:) А нещастното животинче на снимката /дето беше изтървано на теракотените плочки не веднъж и дваж:), си е водна костенурка:) Пак водно животно, но далеч не беше сготвено:)
Пък за датите на снимките - вярно, пообъркала съм хронологията, но това са само подробности, настроението е важно:)))

Аз пък какво си помислих, край изядоха рибоците! хихи весел петък
твой приятел вечен,
Светлана печен

Сега знаеш, че извора на Любовта е вътре в Теб! :)))

Добре заварила! Уютно е да се завърнеш сред души, които синхронират на вътрешните ти вибарции...:)
За извора на Любовта - да, там е, вътре в мен, излъчващ се тогава, когато поискам, имам нужда, или някой чака да усети моята душевна ласка...

И на теб, "приятел вечен, печен" и прочее:) -
хубав петъчен ден желая, още по-хубава /и запомняща се!/ петъчно-съботна вечер, и смислен уикенд !:)
За рибоците - ти не мисли:)
Те си плуват в морето, необезпокоявани...

И доста чувствителна. Имаш дълги крака и ум. )

Сигурно ме подложи на съмнение? ;(

Благодаря за комплимента:)
Да, при мен присъства известна доза подозрителност, когато някой е мил към мен - това е мой проблем, знам, и е всъщност защитна реакция:)
Не, тук никого не подлагам на съмнение, това е свободно пространство на идеен и духовен обмен, харесва ми интелектуалният привкус на обшуването в този блог:)

съграждането е основен процес, от който трябва да тръгваме, стъпвайки на основата на любовта, за да бъдем имащи и богати както ти казваш с толкова прекрасни мигове, с неоценими богатства - като обичта например, чувстващи, усещащи, преживяващи и даряващи :).
Поздрави!

Прекрасни сте … ВСИЧКИТЕ … Добре дошла отново … Радвам се, че си си възвърнала поне малко вътрешното равновесие и увереност в живота … Поздрави и много усмивки … :))

Толкова си права! Ти си просто един млад мъдрец!
Да, съзидателният процес винаги предполага болка, спъващи обстоятелства, дори моментни отчаяния...
Прекрасното винаги се базира на вътрешните усилия на душата - да съзре същественото, и да го следва - безусловно...
Поздрави и на теб!

:)))Благодаря за хубавите думи! Да, сигурно изглеждаме прекрасни, защото това е усещането ни, когато се радваме на присъствието си един на друг!:)
А за вътрешното равновесие и увереността, както казваш ти - просто няма друга алтернатива:) Нали?:)
Усмивки и за теб в съботно-неделните дни!

“ Нямаш право на друго …. “ … Твоето слънчице разчита на твоята сила … на твоята вяра в живота …. И дано дъжда да не пречи на слънчевото ти настроение … :))

Разбира се, за всяка майка /поне нормално мислеща!/ просто няма друг път, освен да прави своите избори така, че да бъде най-добре за детето й...
А вярата в живота произтича от това, да умееш да градираш приоритетите си в съответствие с вътрешните си критерии за щастие, духовен дълг и способност да се наднича в бъдното - не толкова безразсъдно смело, а мъдро-изчакващо...
Благодаря ти за пожеланието! Дъждът пречиства, да, и изобщо не ми пречи на настроението в момента, макар и да е съчетан с порядъчен октомврийски студ:)))
Хубава и наситена с усмихнатост неделя ти желая /въпреки лошото време:)/!

Прилича ми на леко пресилена вяра във щастие или просто моментно усещане. Моментно отдаване, за подкрепа извиквате спомена. Обичате все още това което обхваща погледа ви, пътувате и се радвате...но дали е здрава основата...
Борите се, но със нещо невидимо.
Усещане, което мъчително пречиства - казвате Вие,
Не би трябвало да е толкова мъчително...

Основата, за която споменавам е живота ни. реалността, ежедневието, законите, държавата ни, нашия всеобщ дом, към който сме безразлични.
Те са причината за вашето уж малко безверие и не само за вашето. Тази основа сега прилича на това,
че все едно да посадиш цвете в саксия с лоша пръс.
Търсите жадно подкрепа за щастието си, но виждате често светлината да залязва, да помръква и оправдавате това с моментност и неминуемост. Съжелявам, но ми прилича малко на измъчено щастие. И не е така само със Вас.
Имате едно нещо, разбира се заради което нямате право да оставате "задълго" в лоното на безверието...децата. Другото - приятели /те са временни/, морето- /то вече е замърсено/, това са просто прегръдки...
Нещо не достига, защото пропускаме, умишлено пропускаме да намерим пътя, да укрепим основата бърху която вървим. Това е егоистично. защото не след дълго по нея ще вървят и децата ни...
Това ли завещаваме ние на децата си? Трудното?
Да съградиш основа за идните е също щастие!
Чудя се защо го отбягвате!

си го казала: "Прекрасното винаги се базира на вътрешните усилия на душата - да съзре същественото, и да го следва - безусловно..." Когато душата се научи да вижда и да открива, тогава тя няма да бъде пуста и празна, а напротив - тя ще стане градина, коята разцъфва и ухае и нейният аромат ще доведе и други ценители и търсачи на ухания. И вдишвайки един от друг те взаимно ще се хранят и напояват, оглеждайки се един в друг ще съзират и ще преливат от златните същности, които откриват в себе си...
Желая ти да откриваш тези невидими същности, които са като скъпоценен камък, на външен вид - груб и недодялан, но разцепиш ли го в неговата сърцевина заблестява нещо наистина уникално и безценно с незрима красота :))).

Предубеждението е по силно от всяко незание
ЗАЩО не са посочени българи изобретатели в светов
ните енциклопедии по изобретателство?.Имаме ли го
леми творци и епохални изобретения,или народът ни е стоял безучастен на световния техниче ски устрем?
У нас се сблъскваме и с незнание и с предубеждение
По тези въпроси БАН е дала категоричен отговор с книгата на Младен Цонев,мой преподавател от МЕИ
София и ще използувам записките си,за да има в BG
Blog и за тези важни за нацията въпроси,отговор
ще оформя колкото са необходими постинги-пиша и публикувам в един нормален период да посоча значи
мото в историята на българското изобретателство.
Ако тези факти ви интересуват и ако ме посочите в Моят blog.bg ,ще получавате редовно датата и часът на появата им и във Вашата страница.Това са факти за които малко се пише.Книгата не е преиздавана
От 1973 гогина по обясними причини.
Незнанието съчетано с предубеждение,не ни дава въъзможност заслужено да се гордеем с постижения
та на сънародниците ни
zaw12929

Малко суровост никога не е излишна:)
Благодаря - за отрезвителния коментар.
Не бих искала да се впускам в самозащитни излияния:)
Няма никакъв смисъл.
Усилията ни невинаги са смислени и забележими отстрани, а и критериите човешки са твърде разнопосочни...
Истини - много.
Аз следвам моята - по начина, по който съм избрала - със сърцето си.
А иначе - за бъдното - завещанието, което оставяме, го градим с мисълта и и делото си.
Старая се да не подкопавам основата - в какъвто и да било аспект.
А за избора на трудното - не, това не е моят личен избор, а изборът на Съдбата към мен.
Не й противостоя, напротив. Извличам неоценими уроци и вървя, продължавам да вървя, без да роптая. На това уча и детето си.
А щастието - все още вярвам, че го има, важното е нагласата ми към него да е такава, че да го забележа, оценя и вплета в дните си, като топло обещание за един по-добър живот.
Но и от този не се оплаквам;)))

Толкова хубави думи си написала - светещи! Греещи с неотразената светлина на вътрешната скъпоценна същност на душата...
Благодаря ти - в момент, когато моята същност регенерира и отново открива вечната истина за оцелителната сила на болката.
А безценността на незримата красота, за която пишеш - да, така е. Тя е нетленна, невидима, но с измеренията на вечност. И същевременно е най-топлото усещане, защото съдържа тайнството на постигане на уюта вътре в себе си - осветен от пламъчето на истинното чувство - към нас самите, другите, света, към безграничността в измеренията на Вселената, и отново назад и навътре - към безбройните чудесии, сбрани в човешкото сърце...

знаеш го, нали...
поздрави:)))

Какво да ти кажа, след прекрасно- споделеното от теб тук... Няма какво да добавя просто- казала си всичко...

Прегръдка, приятелко!
И да ти е жива и здрава дъщеричката!
:)*

Сигурно го знам:)
И сигурно е така:)
Но това за някого би могло да изглежда дори глуповато:) Богата - да, с нещата, които смятам за неоценими и незаменими...
А иначе - напук на небогатството /материално/ и настъпващата зима - се усмихвам:)))

Да, скъпа Кенди! Казала съм всичко. И доста съм премълчала, обаче...Боли ме - за неща, които загърбих, избирайки други, несравнимо по-съществени...
Но така е в живота - правейки Избора, винаги отрязваш от същността си и бъдещето си нещо, към което си се привързал, за да заложиш 100-процентово на това, което си избрал с цялото си мислещо, чувстващо и разбиращо каноните на Съдбата същество...
Благодаря ти за пожеланията и прегръдката! Дано!:) Нали именно заради нея - дъщеря ми, правя този избор - и не съжалявам нито за миг.

казано "безбройните чудесии, сбрани в човешкото сърце" :))). Наистина колко е малко само, а е необятно. И винаги има с какво да ни изненада. А и силата, която се крие в него, а любовта, която излъчва... Сърцето е мистичен орган и не случайно в него се раждат вселени... Тези дни видях вътрешността на човек като поточе, в което се вливат преживявания, мисли, същности, словеса и я превръщат в пълноводна река, която напоява душата на човек... Тя крие скъпоценности в себе си и за много хора остава скрита тайна...

Ти имаш сетивата да проникнеш отвъд видимите реалности и да влееш вътрешния си взор в пълноводния поток на човешките души, да откриеш подмолните камъни, възспиращи посоката на душевните стремления, да съзираш живителните води на вливащи се добронамерени поточета в общото цяло...
Да, мистичността на сърдечните дела е една необятност, съчетала в себе си отговорите на въпроси, които съдържат тайната на житейските истини...
Благодаря ти за коментара!

не намирам точните думи за да изразя какво бушува в мен след като може би 20 пъти прочетох написаното от теб.
Всичко което искам да ти кажа е:
Започни от тук - http://misli.hit.bg/today.html
Обичам те приятелко, защото ти си един цял всемир!
Илка

Здравей, Илка!
Радостна съм отново да усетя нежното ти присъствие с интелектуален и изтънчен привкус тук!
Ако съм успяла да докосна у теб струни, които са чакали да бъдат досегнати, щастлива съм - защото смисълът на взаимосподелянето е точно този - да съумееш да надникнеш - вещо и ненатрапливо, в нечия чужда душа, чрез сетивата на вътрешното си "Аз" и мисловните пръсти на твоята надежда, твоята болка, транспормирала се в личностна сила...
А за този сайт, който си ми пратила - вярваш ли ми, че може би 1-2 часа преди да получа коментара от теб, с колежките на работа гледахме и слушахме точно тези невероятни клипове, към които "посягам" в моменти, когато имам нужда от духовна храна и от присъствието на невидима подкрепа, като че ли свише...
Това съвпадение ме навява на много асоциации и мисли за синхроннността във Вселената...
И аз те обичам като приятел и интелектуален събеседник, който е рядко добронамерен и искрен!
А за това, кой какъв е - разбира се, всяка човешка душа съдържа в себе си многоликого отражение на Всемира. Ти - също!

e lyubimka na vsichki inteligentni,chuvstveni i gotini hora v tozi sajt.
Dobre che ima takiva kato neya na tozi svyat,inache tezhko mu i gorko!

Благодаря ти за мнението! Не мисля, че съм нещо по-специално от всички други, които изразяват себе си тук чрез думи. Желая ти всичко добро и късмет напред по пътя ти!

Жалко , че напоследък се отдадох на работа , която доказано не свършва никога , та чак сега влизам в сайта иии ... познай кой прочетох пръв!?!!! При това едва сега забелязах оградата на съдебната палата..
Радвам се за теб и "онова" :-) озъбено същество над тигана с мусаката :-) и жалко че не съм разбрал , че си в София - щях да си искам автограф !!!
Привети и щастливи дни!!!

Благодаря ти за милите думи!
Но за какъв автограф говориш:))! Коя съм аз, че да искаш точно от мен такъв:)!
А за "озъбеното същество" - да, тя си прекара особено добре в София:) А и мусаката, сътворена с нейна помощ, беше вкусна:)
Поздрави и на теб!
И щастие - колкото можеш да поемеш!:)

е Светлината :-)
успех по Пътя и леко изкачване! :-)

Светлинното начало е основополагащо, въпреки временните залитания в по-тъмни пространства...:)
Така че - благодаря за попътното пожелание, изкачването, особено в по-високите измерения, не е от най-леките, но си струва!:)