Остарявам вече. Явно...
Защото все повече се замислям колко мигове на щастливо съприкосновение с нещо, или някого, или просто с цялостното измерение на живота - пълнокръвен, съм пропиляла...
Да,  подминала съм онези туптящи късове щастие, игнорирайки ги, просто невярваща, че биха могли да се родят - само за мен, и да съществуват - заради вселенската необходимост от тях...
Сега нито имам право, нито искам, нито бих позволила да гледам с недоверие, равнозначно на презрение, към прекрасните случвания в живота ми...
Ще грабвам миговете на искряща радост - споделена, или не, но родена от възможността да вникнеш в нейната лечебна тъкан, да я приемеш в съществото си  и да й позволиш да се разлее в теб, балсамирайки все още живо-кървящи рани...
Ценя тези мигове - кометни прехвърчания из космичните измерения на вътрешната същност, в която греят звезди, незагасяеми...
Ето няколко такива мига - неподправени.

Две деца, които изразяват радостта от това, че са заедно, и че се разбират - безмълвно дори.

Същите деца - пърхащи в един танц, свободен и отразяващ същността им, на фона на другите зрели двойки на дансинга,  изглеждат доста непохватно и странно, но затова пък - носят импулса на нещо, на което му предстои да разцъфне и разгърне с целия блясък на метаморфозиращата настъпваща младост...

И на последната снимка - Миг, който ще запомня.
Един момент от августовското бургаско лято. Над морето, зад Летния театър /малко преди да започне "Бургас и морето"/, слушах една песен, която обичам - Hello на Лайнъл Ричи, балада, "отпреди 100 години",  навяваща поостарели, леко прашни споменни нюанси...Гледайки морето, в съчетание с песента, си помислих, че искам този Миг да се запечата в мен.
С клеймото на нещо не просто специално.
Тогава се слях в единосъщието на музика, вятър, море, спомен, любов...
Миговете - ще ги разпознавам, улавям, интернализирам - като нежен благослов, ще ги пазя, отглеждам в себе си - като скъпи чеда, и ще им давам нов живот - чрез прераждащата сила на чувствата, пресътворени от тях...

Тази твоя Дидка е страхотна сладурка! Наистина ти е голямо богатство! Нищо, че са били малко непохватни на дансинга, от тях лъха толкова сежест, радост и нещо чисто и детско, което те зарежда положително, дори когато го гледаш на снимка!
Поздрави за теб и за малката ти "бандитка" !!! :))))))))))))

Отлитащи мигове

Отлитащи мигове – недогорели въглени
живота ми с носталгия белязват.
Захвърлям ги. Превръщат се в спомени!
Прегърна ги – чувствам, че губя съдбата.

Отлитащи мигове – горски пътеки...
още небродени полски треви –
недоизказани думи, спящи навеки
в душата, която самотно кърви.

Отлитащи мигове – недоплетени гоблени,
недорисувани скици, нежни мечти...
Защо са толкова преходни, Господи?!
Защо във вечност не ги превърнеш Ти?!

Неоценимо богатство.Те пораждат мислите-радостни и тъжни и ни даряват с непредвидими,неземни мигове.
Те са провокирали тази равносметка у теб-подрастващия и създавщ се живот.
А иначе ... не остаряваш,мила!:)Просто помъдряваш и ставаш по реална,по-истинска и земна.И не случайно.Носиш щастливата карма на майчинството.Онова чувство,което изпълва и последната фибра на същността ти.
Бъди щастлива !
Пожелавам ти безброй такива моменти!:)

Няма нищо загубено или пропиляно. Никога не е късно! Наслаждавай се оттук нататък. Няма случайни неща. Сега е трябвало да си "отвориш очите". Радвай се! И аз се радвам за теб. :)

„В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото”.

- Деца, обичайте се едни други!

:)

Трябва спешно да се влюбиш:))) Друго всичко си ти е ОК.

Толкова си мила, няма как да не ме трогнеш с думите за малкото ми съкровище:)
Да ми е жива и здрава, много е духовита и ме разсмива дори в най-черногледите моменти...
Нещо е позарязала писанията си в блога напоследък, започна училище, пък и компютърът вкъщи все още си стои в гръмнала позиция и не се знае докога;)...
Поздрави и хубав ден желая!

Прекрасна вътрешна същност, отразена в мъдрия наниз от думи, обагрени в емоционалните оттенъци на една дълбинно богата душа...Благодаря ти за чувствителния и красив стих, напълно в синхрон с настороенитое на моя текст!
Казват, синхроничността в помислите и емоционалния им изказ между срещащи се души /независимо в кое пространствено измерение - дали в реалността, тук - в Мрежата, или пък в нетленната тъкан на мечтата.../ не била случайна...
Сигурно е така. Престоят ми в този блог все повече го доказва...:)
Лек ден и красиво-споделена вечер!

Толкова позитивни емоционални лъчения към собствените ми мисли и преживявания не бях получавала наскоро! Просто съм изумена от разбирането, което получавам тук! Да. Права си. Майчинството е несравнимо - като интензитет на емоционалните краски, нежната красота на усещането да си нужен, справянето със съдбовните предизвикателства, които носим като най-сладостната болка и отговорност...
Искрено ти благодаря за благослова ти!
Знаеш, че добрата помисъл се връща многократно!
Бъди и ти! Всичко, което пожелаваш:) И още:)

Много си прав, всъщност!
Времевите измерения не са от особено значение...
Други са съществените неща, и сливането със сърдечните параметри не се нуждаят от робуване на предразсъдъци и страхове.
Да, сега е било времето "да си отворя очите". Няма случайни съдбовни съвпадения:)

Да е честит празникът на всички именници днес!
Благодаря ти за словесната библейска мъдрост, която носи Истината!
А призивът ти за взаимност в обичта и искреност на чувствата - дай, Боже, всекиму!

Наскоро мой познат, впечатлен от страстта ми да садя елхички и борчета в двора на вилата, ми сподели:Това е живота, днеска садиш борче - утре под борче! и си замина човекът. Пък аз, ни насам, ни натам.Викам си: Удари ме в тиквата тоз серсем. Обаче такава салата си бях приготвил и така не изпуснах възможността да си се порадвам на чашка с приятели ... Извода: Щом имаш силите и най-паче желание за хубави мигове, защо ще ми пишеш ти, че май остаряваш? Нема такъв филм! Гледам те - жена и половина, детенце като слънчице, при това Бургас! не е да речем Крива Бара - Криводолско! Ха де, малко приятели, малко любов, малко алкохол и така поне до 150, и аз да съм жив да ти ръкопляскам! Горе главата и давай с пълна газ в Бургас!

Разбира се!
Моментите се консумират /по-скоро - поглъщат и сливат със същността.../, но не само на място:)
Но и навреме, с достатъчна доза прецизност, но и също толкова тръпнеща "лудост":)

Много си права, адашке /почти, де:) "Виолета" и "Теменуга" е едно и също под различен словесен израз, нали:)?/.
Аз съм на път да се влюбя /ако вече не съм го и направила...)/ Е, не така наивно и всеотдайно, като на 17 години, или така трагично-зряло и фаталистично, като на 32...
Сега е просто истинско, земно, взаимно и топлещо...

Страхотен си, да знаеш:) Направо ме зареди с позитивни флуиди:)
Да-а-а...Така си е. Трябва просто да се смени гледната точка. От песимист-утопист взех да метаморфозирам в умерен оптимист...:)
Няма друг път, другото е равнозначно на духовно самоунищожение...
И добре, че не се усетих кой знае колко късно:)
Има време още:)
А иначе - прав си. Не знам каква жена съм, но щом наскоро се влюбиха в мен /а не мислех, че ще ми се случи!/, значи все още имам капацитета да произвеждам хубави моменти и да ги подарявам - безвъзмездно:)
За детенцето - без коментар, там съм съвсем съгласна с теб:)
За Бургас - още повече! Прострастна съм към родния си град и си го обичам - безусловно!
Пък ти си един добронамерен човек:)
Радваш ме - имало и такива мъже:)))...

:)

Понякога обаче си има трудни моменти и никакъв оптимизъм не може да те разведри. И доста приятели тогава се испокриват. Добре че ги има истинските.
Наздраве, за иsтинските приятели!

Връщам ти усмивката - в троен размер - нали така се прави;) - ето я мултиплицираната усмивка :)))

О, да! Толкова си прав и толкова добре познато ми е това, за което споменаваш...
Има ги истинските приятели - и слава Богу, както се казва!
И за тях, заради тях, в името на тях /и не само на тях, разбира се, има и други ценни параметри в човешкото обркъжение/, си струва човек да продължава да се изправя след моментните падания, и да продължава по пътя, обновен и пречистен...

Красивите неща не са от вчера и няма да свършат утре!Няма възраст за тях,има очи с желание да ги видят,да се възхитят на мига и да пожелаят следващ.Безкрайно много топлещи и вълнуващи мигове ти желая и нека всичките ги посрещнеш с любимите ти хора.Поздрави :)))))))))))))))))))))))

Ето, това е блестящо проявен себеизраз чрез думите, обагрени в емоционални топли вълнения:)
Красиво послание към мен! А, надявам се, и към всички, които четат постинга и коментарите към него
Благодаря ти! Хубаво е да получиш подобен къс щастие - дори като една добронамерена усмивка, въплътена в пожелание!:)))))))))
Хубава вечер ти желая!!!

Какво ти остаряване!? :)))
Помъдряваш си по малко...и истинският ти живот едва сега започва...;)
Прегръдка и усмивка! :)

Mi mnogo ne6taot jivota ni stavat eti taka minavat ei taka , ne znaem dali sa bili vaob6te preliudiq li e ili ne vinagi tarsim drugoto e radvam se 4e i az vijdam tezi migove kato teb ne gi izpuskai , za6toto si prekrasna jena

------"Аз съм на път да се влюбя /ако вече не съм го и направила...)/ Е, не така наивно и всеотдайно, като на 17 години, или така трагично-зряло и фаталистично, като на 32...
Сега е просто истинско, земно, взаимно и топлещо..."-----

С две думи - много хубаво!!!
Това е друга "песен" , а не като в началото на поста ти ...!!!

връщайки се назад, че си пропуснала моменти които не са били за пренебрегване. Не може да не се радваш когато усещаш развитието в човек с когото комуникираш. Мисля че добре си даваш сметка, че връщане назад няма, така че преживяването на хубавите мигове в живота като строго индивидуално, си е направо задължително в нашия екстремален, забързан и комерсиален свят. Само така. Аз съм за! Мисли позитивно в същата посока! Това обаче е мое мнение и не заангажирам другиго. Лек ден от мен!

Знаеш ли! Иска ми се да ти вярвам, че май наистина тепърва започва животът ми...Във всички аспекти:) Просто досега съм била в репетиционната зала
/където са безкрайните мъки, превъпълътени в тренировъчни модули от всякакво естество...:)/
Да...Животът трябва да се живее - а не да се оставя да мине покрай теб. Научих поне този урок:)
Прегръдки и усмивки и на теб!

Ти винаги си толкова добронамерен и мил!
Да, нямам никакво намерение повече да пропилявам златните проблясъци в сивия наниз от дни, дори смятам да им се радвам и ценя до такава степен, че да им давам шанс да се родят - отново, и отново...
А за това, че "винаги търсим другото"...Аз мисля, че се научих вече да синхронизирам търсенето с вътрешните си потребности:) Крайно време беше:)

Да, друга "песен" е:)
Търпя развитие явно:) И то - със светлинна скорост. Просто доста неща ми се наместиха в скромното ми и непретенциозно в материален план съществувание - безусловно поставих приоритетите си в духовен план, и тогава нещата потръгнаха във всякакъв аспект:)
Е, поне засега. А докога - докогато:)))
Важното е, че сега имам щастливо съчетание на случващи се красиви неща:)

Да, несъмнено претърпях доста скротечно израстване през послендите месеци. Бях подтикната пределно драстично от едно неблагополучие в личен план. Било е за добро, обаче. Сега просто отворих сетивата си за много неща, и гледам на тях по нов начин.
Хубаво че, когато имаш добра обратна връзка за случващото се около теб, т.е. за това, как изглеждаш отстрани - вървейки по пътя си, с различни лъкатушения, отбивки и пропадания:)
Благодаря ти за обективното мнение! Ценя го.

Mига е нещо много странно като се замисля в момента. Един миг, който може да ти дари както радост, така и тъга... Китка от мигове сме сбрали в себе си. Мигове, които идват към нас и ни завъртат в стихията си, опияняват ни и отлитат... Мигове, които преживяваме и мигове, към които оставаме безразлични... Май е важно и нашето вътрешно състояние, за да се научим да разпознаваме миговете и да грабим от тях, да се възползваме с пълна сила, защото те идват, за да ни дарят със себе си, за да ни обогатят дори... Странно нещо е живота... И колко неща може да ни сервира, с колко безценни мигове може да ни дари, а колко ли успяваме да уловим, да се настроим на тяхната вълна... Има да се учим и в това...
Приятно ми беше да те чета :))).
Желая ти мигове, които остават и се запечатват, които топлят и искрят, мигове, които не се забравят...

И да се включа рано сутринта, че ми идва вдъхновение да пиша в твоята тема тук :))).

Не знам какво е вълшебството на мига, мига, който те е уловил до толкова, че дори и една дума само е способна да върне спомена, да те пренесе на мястото, на което си бил, да преобърне нещо в стомаха ти... И аз се чудя това мигът ли е или какво? И то да е нещо много незначително примерно... Тази сутрин слушайки прогнозата за времето и обстановката по пътищата в мен отекна една думичка, която не е свързана с никакво преживяване, но тя ми въздейства до толкова че ме върна там отново :). Казваха, че има ремонт на пътя Стойките - Батушево. По време на нашата почивка из Родопите само минахме през това селце, но когато чух името му по радиото то извика в мен отново Родопа планина, склоновете на селото и боровите гори и едно такова вълшебно планинско ухание, примесено с мъгли, които се стелят на рояци... Защо ли ги пиша тези неща и изобщо защо се логнах тук тази сутрин да ме пита човек, сякаш имам време за блога сутринта, а работата тя отново ме чака...
Абе с две думи казано малко ти препълних блога с коментари :))).
Желая ти слънчев и усмихнат ден!
Просто мига се е запечатал в мен и ми говори, по-точно не ми дава мира, а ме води след себе си в своите вълшебни пътеки, за да стана отново съпричасна на това, което съм видяла и преживяла, а може би и на повече... Кой знае... Странно нещо е живота :))).
Ох, стига с тоя спам бе момиче... /на себе си говоря. Аз като взема да се разпиша и нямам спирка/.

Толкова е хубаво, когато досегваш нечии вътрешни пространства с думите си:)
Изобщо не е "спам" това, което си написала!!! Напротив.
Беше ми толкова приятно да прочета духовния отклик на моите непретенциозно споеделени настроения:)
Ти си изключително емоционална натура, имаш сетивата да уловиш препускащите мигове, да ги нанижеш в на пръв поглед обикновеността на делника, и да ги пресътвориш - всеки един от тях, в едно малко чудо, топлещ спомен или просто споделена усмивка:)
Напълно синхроничен споменен нюанс предизивка у мен твоят картинен родопски пътепис...Имам неземно красиви спомени от там. С мъжа, с когото изживях голямата си любов. Онази, която е орисана да бъда неизразимо силна, и неизменно трагична. Ще запомня онези мигове, обаче. И ще ги запазя на най-скъпия и вещо пазен рафт в съкровищницата на спомена...
А "вълшебните пътеки" на мига, както си писала - дано ги следваш, винаги, по всяко време и състояние на духа! Това е спасението! Върви с отворени сетива към своите Мигове!
Благодаря ти за звездно красивите думи!

Подарявам ти широка усмивка :))). Колко хубаво си ме описала само :). Благодаря ти за милите думи и топлото отношение!
Приятни почивни дни ти желая!

"туптящи късове щастие"

И аз ти благодаря за вниманието към моите скромни слова - поне може да си сигурна, че съм автентична в тях:)
И на теб - слънчеви откраднати дни от лятото ти желая! Днес /т.е. вече вчера съботният ден в Бургас беше приказен/.

Туптящите късове щастие всъщност са единствената "мерителна единица" /ако въобще би могло да се съизмерява подобна нетленна категория с каквито и да било понятия и съчетанието помежду им.../ на онези моменти в живота, които спират дъха.
И в които попадаш в щастливото безвремие, когато би искал да изречеш Фаустовите слова: "О, Миг, спри, ти си тъй прекрасен...".
Няма повече от миг щастие. Останалото са негови отблясъци, които превъплъщаваме в низ от стоплящи вътрешните ни пространства спомени, пораждащи нови импулси за туптеж на щастието...

Споделяш мисли и чувства толкова красиво... не се уморявам да те чета, макар да не пиша.
И имаш прекрасни дечица. Да са живи и здрави :)

Благодаря ти! Аз се възхищавам на твоето поетично световъзприятие, аз никога не съм писала стихове, просто нямам дарбата за това...
А за дечицата:) Само едното на снимките е мое - дъщеря ми, имам само едно дете, засега:) Дъщеря ми е с по-светлата чуплива коса:), другото дете е дъщеря на моя приятелка. Бяхме три приятелки, съученички от Музикалното училище в Бургас, и трите родихме по едно и също време след години, сякаш се бяхме наговорили, и то и трите -момичета:) Сега те са приятелки, другата ни съученичка, също от приятелския ни музикален кръг, роди малко след нас, момче. Кръгът житейски се затваря, и всичко се повтаря, същото, и все пак - не съвсем...:)
Благодаря ти за пожеланието, все пак, нека и другото дете на снимката е живо и здраво, разбира се! Както и всички дечица - заслужават цялостно изразеното земно щастие - безусловно!
Хубав неделен ден ти желая!

а остарява защото престава да се влюбва...старее само тялото младостта на душата зависи от нас...
усмивки от мен напук на времето:))))))))))))))

Уважавам мнението на всекиго, както и правото да отстоява позиции, да се бори за своята си истина, да настоява за зачитане на правото му гласът му да бъде чут.
Но!
Такова мнение, поместено към мой постинг, който няма нищо общо със съдържателно-емоционалния нюанс на диалозите, най-малкото смятам за неудачно - не като послание, а като начин на поднасяне. Можеше това да се осъществи в "Лични съобщения", това е моето мнение.
Лек ден и спокойствие във вътрешнопросранствените измерения на личността желая!

Прекрасно казано! Нямам какво да добавя:)
Наистина човешката душа остарява, когато загуби способността си да насочва фините си рецептори към чудото на влюбването.
Май затова се чувствах леко отнасяща се по течението към неизбежния бряг на старостта...
Но сега реалностите около мен се попромениха:)
И май с главоломна скорост се завръщам във времето, когато бях на 2 пъти по-малко години...
Поне усещането е такова:)
А външната опаковка не е толкова от значение:)
Усмивки и за теб - напук не само на времето, а на предразсъдъчните влияния на неговия неотменен бяг...:)

и от мен!!! :)))

Отразени в най-добронамерената част от мен, и умножени - връщам ти усмивките и прегръдките!
Това също е един от онези мигове - когато се себевъзриемаш усетен, разбран, почувстван.
Благодаря ти!

че в такива моменти си оставаш ТИ...
Мисля, че бъркаш помъдряването с остаряването.
Старостта не значи мъдрост, нали:)))
Поздрави!

Разбира се! Винаги, във всяка ситуация, оставам себе си:)
Права си, може би просто е дошъл прагът, който пристъпвам към помъдряването...
И за другото си права - старостта не е равнозначна на мъдрост, има примери безброй:)
Поздрави и за теб!