Идва есента /или май по-скоро е дошла вече:)/ - сезонът, който в класациите на моите емоционални предпочитания поставям на второ място след лятото - тъй като него го обичам безпрекословно -
 лятно чедо съм, тогава единствено май се чувствам съвсем жива:)
Вися си аз, като есенно полуотронено листо, уж здраво вкопчена в "дървото на живота",
но съвсем ясно осъзнавайки,
че ми е време да се отделя от лепкавостта на досегашните реалности, обграждали моето скромно съществувание.
 Да се отроня - но не като сълза неизплакана, а като полъх на новост, категорично необходима за пътя, който ме очаква...
И така - това листенце есенно  /с продължителност на съществуванието си на средата на житейската ми пътека.../ обещава най-вероятно да политне не към зимно-тъжно-замръзнали пространства.
А да прескочи един цял сезон, и да се материализира направо в пролетта - само че метаморфозирало, с нови потоци живителни сокове в неговите жилки, и може би намерило своя пристан в ...ново дървесно убежище:)...
Е, малко се поотнесох в този сияйно-есенно-носталгичен и нежно-загадъчен ден...
Де да бях листенце:) ..............
Но не съм:)
И си стоя на дървото - перманентно неотронена, само цветовете ми се сменят - в неотменен синхрон със случващото се около мен...

P.S. Sorry за есенния отплес на моята очевидно леко разконцентрирана емоционално /само че в позитивен аспект;)/  особа:)

Кажи на Амбивалентка да те остави на мира! :)))))

Значи, постингът ти се чете само в следния вид:


"Идва есента /или май по-скоро е дошла вече:)/ - сезонът, който в класациите на моите емоционални предпочитания поставям на второ място след лятото - тъй като него го обичам безпрекословно -
лятно чедо съм, тогава единствено май се чувствам съвсем жива:)
Вися си аз, като есенно полуотронено листо, уж здраво вкопчена в "дървото на живота",
но съвсем ясно осъзнавайки,
че ми е време да се отделя от лепкавостта на досегашните реалности, обграждали моето скромно съществувание.
Да се отроня - но не като сълза неизплакана, а като полъх на новост, категорично необходима за пътя, който ме очаква...
И така - това листенце есенно /с продължителност на съшествуванието си на средата на житейската ми пътека.../ обещава най-вероятно да политне не към зимно-тъжно-замръзнали пространства.
А да прескочи един цял сезон, и да се материализира направо в пролетта - само че метаморфозирало, с нови потоци живителни сокове в неговите жилки, и може би намерило своя пристан в ...ново дървесно убежище:)..."


Останалото не се вижда и предлагам да го махнеш (и без това не се вижда)! :Рр


... Много ми допадна така фино поднесената "колекция" от емоции, принадлежаща на твоя богат душевен свят!! Поздравления!!! ;)*

Много ми хареса наистина :)))
Цветен... и идеен!- никога не бе ми хрумвало, че може да има "есенно листо с пролетен привкус" ;)))

Бъди все такава- чудесна! Независимо как се менят цветовете ти...
:-*

А тук при мен дърветата зад блока все още са упорито сочно зелени и изпълнени с живот и ако нямаше други обстоятества от външния свят, които да го показват, по нищо нямаше да се разбере, че идва есента.

Ако искаш да поговориш за твоя поглед върху живота и човешката природа,ако искаш да споделиш своите чувства или преживявания или ако просто искаш да кажеш нещо,това е мястото за теб. Посети този форум! Може и да ти хареса. human-nature.forummotion.com

Амбивалентността в моето себепроявяванеявно е доста силно засъпена дори в подобни непретенциозни писания:)
Е, това е така, защото вече не смея да повярвам, че нещо случило се в позитивен аспект, би могло да продължи проекцията и за в бъдеще...
Сам разбираш, че това не е нищо друго, освен защитна реакция...:)
Но няма да махна едната "валенция" от поста /тази, която предлагаш да "ампутирам":)/:)
Нека си стои - напомняйки ми, че може би ще се наложи да поработя върху проявлението на защитните механизми в собствената ми психика...:)
Иначе - благодаря за хубавите думи относно моите есенно-проявяващи се емоции :) !

Както винаги, разпръскваш светлите отблясъци на доброто си сърце:)!
Благодаря ти за коментара, от който струи синхронност с моите чувства и усещания!
И ти бъди такава, каквато си се изградила в съответствие с вътрешния си компас - красиво-истинна!

Да, разбира се, листата по дърветата още са свежо-зелени:) Всичко това с есенните нюанси в поста беше просто фантазен аналог със сезона,който настъпва, в синхрон с емоционалния водовъртеж вътре в мен:)
Иначе -дано повече се запази тази красива интродукция към истински есенните настроения - т.е. дърветата да са по--дълго със зелената си окраска:)

Благодаря за възможността да надникна в този дълбинен свят - на човешките емоционални лабиринти, страхове, пропадания и вътрешни терзания, белязали пътя на израстването на една човешка душа. Хубав сайт, със смислени публикации. Ще го посещавам и занапред!

като забръска сняг да стоиш до рошльо а не на дървото щото ще се смръзнеш :)))))))))))

Абе, то в Бургас няма кой знае колко снежец:) Пък и Рошльото не е от тук:) Не знам как ще решим въпроса с перманентното гушкане;) Ще бъде на пресекулки, така че може и да позамръзна, висяща на дървото отвреме-навреме;)

e tova na kraq mi haresa nai mnogo , no esenta e sezona na darovete za men tq e nai veli4estvena ot vsi4ki , no smqnata na okraskata ne e 4ak tolkova lo6o , pojelavam ti vsi4ko nai nai

Благодаря за даровитото пожелание! Да, есента носи дарове - за мен за ценни най-вече последните лъчи на топлещото лятно слънце, което все още не иска да си тръгва:) Тях искам да запазя:) Че да ме сгряват:)

въпреки, че звучи буквално, коментара ми нямаше цел да изглежда като описание на външния свят, а сравнявах моето емоционално състояние с твоето.

Е, извини ме тогава:) Аз го приех така, може би заради временното ми леко емоционално разконцентриране:)
Хубаво е тогава, че се чувстваш така! Поздрави!

Аз не съм се засегнала, но се почувствах длъжна да ти дообясня какво съм имала предвид.
Междувпрочем, емоционалното разконцентриране винаги е белег за нещо хубаво, което се случва. Когато човек е тъжен обикновено не е разконцентриран, а самовглъбен. Затова ти пожелавам тази приятна разсеяност да продължи колкото може по-дълго!

Права си - асболютно:)
Добра проницателка си:)
Дано съм по-дълго време нежно разконцентрирана, но и малко прагматична, все пак;) Иначе става опасно:)
Лека вечер!