От една /почти/ срамежлива дива Теменуга:)

1. Наричана?...Теменуга, Нуга, Нуша, Ну /в низходяща градация:)/
2. Образователен багаж...магистър + 2 бакалавърски специалности + евентуална докторантура /но не се знае все още:)/ А, забравих най-ценното за мен образование - Музикалното училище - една незаменима школа!
3. Семейство от....11-годишната ми дъщеричка /която все едно не е от мен:) - т.е. коренната ми противоположност, и визуално, и ментално:) Да е жива и здрава, на тати си се метнала, неин настоящ такъв, и мой бивш /съпруг.../:)
4. Домашни любимци...бяло зайче Тропчо /много миличко и много беличко + съвсем мъничко - декоративно, и вече почти 5-годишно:)/
-------
5. Спорт или как поддържаш форма?...Формата ми сама се поддържа - никой не подозира как, и аз дори:)
6. В свободното време...рея се из пространството на мисълта - собствената си, или нечия по-умна от моята:)
7. Талисман и суеверен ли си?...Вярвам само в себе си, в Любовта и в Бог.
-------
Любими:
8. спорт/ист...бившите "златни момичета" от художествената гимнастика, моето поколение беше лудо по тях...
9. aктьор...Ралф Файнс, Пиърс Броснан, Том Ханкс
10. изпълнител/музика...класика, хардрок, хубава българска музика, и още - такава, каквато импонира на моментното ми настроение /доста често менящо се.../
11. интернет сайт...този новооткрит за мен сайт - съществуват мислещи хора, все още, бях се поотчаяла нещо напоследък, докато не попаднах тук...
12. ТВ предаване..."Полет над нощта" /може би.../
13. цвят...бял, черен, червен /контрастността в светоусещането ми, отразена в предпочитаемите цветове:)/
14. място...Бургас - място, което не сменям за никое друго на Земята, и отвъд нея:)
15. занимание...да чувствам - винаги, навсякъде, във всичко, по всякакви начини...
-------------
16. Искам...да остана себе си
17. Няма...да изменя на същността си
18. Опитвам се да....избягам от рутината
19. Страхувам се от ...самотата
20. Обичам...да обичам
21. Мразя...да мразя
----------------
22. Последното откачено нещо?
Съвсем наскоро го сътворих - много беше откачено, но затова пък - неочаквано;)
23. Най-щастливият спомен?
Кътам го в съкровищницата на моите душевни тайнства - останали само за мен...Неземно красив бе споменът...с един човек, единствен досега досегнал най-фините струни на същността ми...
24. Къде мечтаеш да отидеш?
Независимо къде - а зависимо само от усещането и пълнотата на изживяваното, отговарящо на въпроса
"с кого"...

Удоволствието от попълването на този блестящо съграден въпросник - бе изцяло мое:) От: temenuga

... Мно-о-о-го любопитно четиво! ;))**

Хубави сте на снимката, но наистина не си приличате...

Приятна бургаска вечер! ;)*

И на мен ми беше интересно!Точно като в училище:)))
Много обичах да чета попълненото от другите преди мен.Опознавах хората...деца тогава...Ще взема и аз да
отговоря на тези въпроси най-накрая...Харесаха ми твоите отговори!:)Хубав човек си!:))Как го казвам като,че някой ми е искал мнението...Но аз да си го кажа все пак!:)
Поздрави и от мен!:)

Страхотни сте и двете на снимката! Да сте живи, здрави и мнооого щастливи!

Е, чак пък любопитно четиво:) Твърде импровизирано беше, а и lemonpie учтиво бе помолила за краткословие:) И аз се постарах да бъда максимално сдържана в думите, които иначе така обичам :)
Да, не си приличаме с дъщеря ми, но това е за добро /мисля си:)/,ще страда по-малко от мен - дано!...
Хубава вечер и на теб! /т.е. вече - нощ:)/

Наистина - точно като в училище:) Ех, хубави години бяха:) И безпрекословно романтични...:)
Много мило беше да се върна, макар и моментно, в тръпката на онова време:)
Багодаря ти за милите думи!
Не знам какъв човек съм, просто съм естествена, избирам по-лесния вариант:)) Иначе много енергия би се хабила за глупави пози и инсинуации:))
Хубава нощ и на теб!:)

Откровението е просто едно споделяне - и то съвсем мимоходом, без да се замислям дори, може би затова е автентично:)
Благодаря за хубавите думи - двете с дъщеря ми сме една за друга една обща вселена, само наша си:)
Лека вечер и на теб!

пожелавам ти никога да не се умориш да мечтаеш:)))))))))))))))))и много усмивки...

Никога не съм избирала удобството, а и дори съм нямала възможността за това - такива са били моите възможности за избор...
Не се оплаквам:) Изобщо даже:)
Избрах безусловно смелостта да отстоявам мечтите си, пък - докъдето стигна:)
Поне си имам мечти:) Не е малко;)

Благодаря ти:)
И аз надничам в твоя блог редовно - чакам нови неща там:)
В Бургас се влюбва всеки, който истински се е докоснал до него...Атмосферата тук е наистина неповторима...
За снимката и благопожеланията - благодаря за милите думи към нас, снимани сме на рождения ден на дъщеря ми:) Т.е. и двете излъчваме щастие:)
Много красиви моменти на досег с щастието във всичките му форми желая и на теб!

Да, отдавна не се бях зачитала в лексикони. Но тук четох докрай. Прекрасни сте на снимката. Нека прекрасното настроение да е винаги с вас, много усмивки и шастие :)

Ти защо сервилничиш бе драга на фръцнатите хора тука.? Чела ли си "Характери" на Теофраст. Там за ласкателя поета-философ пише: Той/ласкатела/ е винаги добре дошъл у дома ми, защото хвали виното, стадото и жена ми, но не ми е приятел и не му вярвам, защото като ми говори гледа към морето и небето" Бъди като мен от желязо, защото с памук не става.

Благодаря и на теб - дано наистина великолепието на бургаското лято, запечатано на снимката, заедно с нашето синхронизирано настроение, да се проектира и идните месеци - като обещание за едно продължение на мига щастие - мултиплициран, и съхранен:)
Хубав ден ти желая!

Много си ми симпатична, и затова ти отговарям без грам раздразнение заради лекото "обвинение" към мен:)
Не, viovioi, не съм сервилна, и никога не съм била. Всичко в живота си съм постигала сама, не с връзки, богати любовници, или подлизурско поведение. Смея да го твърдя, и хората, които ме познават, могат да кажат същото. Доста съм си патила заради това си твърдоглаво поведение. Но това е моят избор! Тук, в Бургас, бях известно име като журналист, особено сред културните среди / т.е. културтрегерите, тъй като това ми беше ресорът/. Но никога, никой, по никакъв начин, не е успял да ми въздейства да пиша или не в опредлена посока. Не издържах на стреса и конюнктурната медийна машина, затова сега се оттеглих от ежедневниците и пиша на хонорар само в едно специалиизрано издание за култура.
А това, че съм добронамерена, е просто моята същност. Аз не сервилнича, просто имам желание да видя зрънцето добро във всекиго, да го извадя на показ, и да го огрея с думи, които биха стоплили човека отсреща:))) Това е моята скромна цел. А не друга. Повярвай ми:)
Много хубав ден ти желая!
Ти си човек с мнение, и се възхищавам на смелостта да го отстояваш.

поднесената ти презентация, под формата на въпросник. Намирам го за оригинално хрумване с подчертан индивидуален стил. Най-важното което схващам е да бъдеш самата себе си, независимо дали действията ти са в правилната посока. Ако те са постоянна корекция от нещо породено или строго контролирано, ще го търсиш после пак в подобни съдбовни моменти, но така се убива индивидуалността. Да са живи и здрави двете неразривно свързаните душички на снимката.
Лек и ползотворен ден от мен.

Моля:)
А защо е това "ако", последвано от толкова слети многотичия??
Въпрос? Недоумение? Неразбиране? Несъгласие? Мълчанието често казва повече от думите, но защо ли тук не мога да интерпретирам точно / въпреки вездесъщата си - уж - интуиция:)/...Би ли уточнил:)?

"Независимо къде - а зависимо само от усещането и пълнотата на изживяваното, отговарящо на въпроса
"с кого"..."

Стига това да не бъде за сметка на извоюваната доколкото схващам свобода, която продължава да ти помага да продължиш по иначе трънливия, но строго индивидуалния път. Много е важно

Към допълнения ти първи постинг тук: това хрумване с въпросника не е мое, а на lemonpie, надникни в нейния блог, и ще видиш:)
Просто отговорих там, и копирах написаното тук:), и добавих снимките:)
Иначе - прав си, индивидуалността си отстоявам на всякаква цена /дори и на моменти имаща параметри на неплащаема.../.
Благодаря ти за хубавото пожелание! Двете с дъщеря ми наистина сме много силно взаимосвързани!
А за въпроса от втория ти пост - не, не бих размила повече своята индивидалност заради нечия душа, на която съм се подчнила ментално.
Повече не.
Имах предвид красивото допълване на две човешки същности, а не взаимното /или често пъти - еднопосочно - поглъщане.../
Благодаря за задълбочения прочит на скромните ми думи:)

Интересен профил!
Но аз пък знам име Теменужка, по-нежно, по-гальовно и не толкова официално , като Теменуга.
Но пък всяко име има чар!
Поздрави !!!

Благодаря за милите думи:)
Да, галено понякога ме наричат Теменужка:) Но не предпочитам това име, а моето си - по-строго звучащо:) А приятелите ме наричат просто Нуша:)
Да, права си иначе - всяко име си има своето очарование, и подхожда на този, който го носи:)
Поздрави и на теб!

хареса ми, искрено и лично е споделеното за което те поздравявам!
Това лято имах възможност да почивам в твоя хубав морски град и останах очарована от него и хората с които се запознах.Радвам се, че си тук и ти пожелавам прекрасна вечер:M.

:) Благодаря, аз винаги съм искрена, това ми е стилът, а и на моята възраст вече трудно бих могла да се променя...:)
Да, наистина градът ни е наистина привлекателен, особено през лятото, има своя си атмосфера и тя се усеща от всички гостуващи.
И понеже вече е доста след полунощ, не бих могла да ти пожелая хубава вечер /като ответ на твоето пожелание/, просто се надявам сънищата ти да са прекрасни - красиви и цветни:)!

на които истински се радвам е нежната привързаност между майка и нейната рожба.
Точно това видях на снимката.
Прекрасни сте!
Бъдете много щастливи!:)

Да, така е:) Не съм подозирала за наличието на такава привързаност, докато не родих дъщеря си, и не я отглеждах - миг след миг, година след година, сълза след сълза, недоумение след недоумение...Болка след болка, но и несрравнима и неизразима радост - раждаща нова, и нова...
Благодаря ти, slavei!
За рядко срещаната добронамереност, и куража и чистотата душевна да я изразиш!

Винаги съм искала да живея единствено и само тук.Тук има магия,която кара хората да бъдат по-романтични и ефирни.Е,естествено не всички,но повечето...Прочетох целият ти блог.Старателно.Искам да ти кажа нещо много лично.Ти се интересуваш от психоанализа.На мен също ми е интересна...а Мадлен е моята слябост.Знам,че ще ме разбереш.Ще бъда безкрайно щастлива в денят,когато видя темплейтът на твоя блог в цвят различен от черно и лилаво.Това е цвят,който избират хора интелектуалци и романтици,но също и хора в душата на които има много тъга и с вътрешно усещане че не са разбрани...,съгласна ли си с мен?Пожелавам ти многоцветие в душата ти,уверено настояще и усмихнато бъдеще.Ти си прекрасен човек и искрено ще се радвам да бъдеш много щастлива с една нова прекрасна любов.В коя сфера на живота ще бъде тази любов има ли значение...щом е истинска и щом кара душата ти да пее.Желая здраве на теб и на твоето малко съкровище.

Да, Бургас е магичен град, а хората тук като че ли имаме различен усет за нещата, умеем да живеем по каноните на друго измерение - това, на интуитивното световъзприятие, далеч от пошлостта и едноизмерността...
Права си за избора на цветовете в блога ми...
Да, знам, е е така, и затова не се противпоставих на моя вътрешен избор. Блогът ми преди беше бял, но съвсем наскоро смених импулсивно дизайна. Докога - не се знае:)...Ще се разбере:)
Благодаря ти за приказните пожелания! Наистина звучат като във вълшебен полъх от отдавна отминалото детство /но само фактически, иначе е истинска дарба да запазиш частиц от чистотата на детството в съвременния си образ и себеизява...:)/
За любовта - дано...Да получа най-после реципрочност на чувствата, които имам капацитета да раждам, отглеждам и пазя...Досега май наистина не съм се чувствала истински обичана. Време е:)
Всъщност, права си - няма значение в коя сфера е проявлението на тази любов. Песента на душата, за която пишеш, е най-сигурният индикатор, че синхронизирането на вълните на щастието просто се е случило...:)
Благодаря ти за чудесното отношение - към мен и съкровището ми /май това ми е единственото неоценимо богатство:)/ Като си нямам други - материално изразени, и това ми стига. Повече от всичко е:)
И на теб ти желая да съхраниш тази извираща доброта в същността си, и да я разпръскваш - като нежен полъх на Вселенската ласка, обещаваща късче добро и обич, за всеки един от нас...