Ето, завръщам се:)
Е, не с гръм и трясък, нито с кой знае какви "горещи новини":)
Нито пък нося сувенири за всички тук /хора, които наистина уважавам!/ от някой екзотичен остров
/нямам никаква реална възможност да гостувам на подобно райско кътче, освен да се телепортирам мислено и да разчитам на ментални изживявания, почти равнозначни на истинските такива:)...
А иначе /бленувайки на глас.../ - ласка на палмова сянка,  в съчетание с мекотата на пейзажа - почти неземен, е-е-ех, нямаше да е зле:)...
НО!  Не се връщам от там - някъде из пространствените измерения на мисълта, проектираща красотата на несбъдваеми /може би/ мечти...
А от едно на пръв поглед прозаично място,  но толкова неочаквано и стремглаво връхлетяло ме, че за малко да изпусна юздите на живота си /които толкова старателно държа иначе, a и никога не пропускам да спазвам знаците по пътя -  като съвестен средностатистически гражданин, възпитан да се съобразява с правилата:)))/
Обещах си пред себе си да споделя нещичко тук отново, само ако е в позитивен план.
Иначе - не, повече болка не исках да изливам, под никаква форма /поне засега, защото болката перманентно ни съпътства и тя е всъщност крайно необходима за доста аспектни нюанси от съществуванието ни.../
Появи се нещо стремглаво, и съвсем-съвсем неочаквано.
Ей така, случи се.
Точно в точката на пресичане на моето поизчерапно търпение и почти тоталния срив на надеждата.
Не срамежливо, а направо нахално подаде главица изпод отчаянието, обзело ме напоследък, нещо ново:)
Не смея още да кажа какво точно.
Оставям това симпатично зрънце новост на Времето. То ще отсъди:)
Пожелайте ми този път повече топли късчета обич, и възможно по-малко  разочароващи намеси на нечисти "пръсти" в засега кристалночистия контекст на случващото се.
Тук и сега.
Вече ще живея просто "тук и сега" -
в яснотата на настоящето, загърбила горчивите отблясъци на миналото /но не забравила ги изцяло, защото те носят изстрадана мъдрост.../, и не особено любопитно надникваща към бъдното. Тъй като вариативността му е твърде подвеждаща и понякога истеричното очакване на нещо силно желано може да опропасти красотата на случващия се Миг...

Беше удоволствие за мен да се завърна сред вас - обновена.
Да видим докога;)

Успех ти пожелавам:)

Благодаря ти!
Крайно време беше, след толкова душевни перипетии, през които, мисля, преминах с достойнство, и запазих себе си, да ми се случи нещо топло и на мен:)
Засега не мисля за бъдещето...

Бъди обичана и оценена! ;)*

много вълнуващи дни, изпълнени с обич и вдъхновени от чудото ЖИВОТ!

от усмивки и сълзи...нека се постараем да не забравяме че след нощта идва слънцето...
усмивки от мен

и не ти остава нищо друго освен да се насладиш на всичко онова което се случва около теб, защото такива моменти трябва да се ценят истински.

Радвам се, че се върна и то пълна с топлина, радост и красиви очаквания! Нека всяко едно от тях се превърне в реалност!:)
Радвам се, че " възлите " в живота ти се разплитат постепенно....и много си права - не мисли за утрешният ден, достатъчно е да се преборим и да се зарадваме на днешният...

Щастливи дни ти пожелавам, temenuga!:)))

Нека да бъде тук и сега!

Да, прелестна картина на взаимосподелено щастие си обрисувала - такава, през каквато ти преминаваш чрез свръхсетивността си в сменящите се красиви кадри от твоя живот...
Аз все още съм далеч от подобно съвършенство и хармонична завършеност на взаимодействието между две души.
Не съм и свикнала да получавам нежност, твърде дълго живях в абсолютна душевна и телесна абстиненция поради липсата на обич и ласка...
Сега - ще следвам ритъма на сърцето си.
Докъде ме заведе...Важното е, че се отвори път пред него, тъй като доскоро бе оковано в решетките на собствената си несигурност и безпределна ранимост /не само защото някой се бе погрижил да бъде такова,
а защото просто не бе узряло да надживее болката.../
Благодаря ти за нежния повей на приятелско чувство - добронамерено и бяло!
Бъди и ти щастлива, умееш да сътворяваш щастие, и да го пазиш:)))

Радвам се за теб и аз! Дано прекрасния Миг, тук и сега, се разтегне във времето и изтрае... по-дълго!
:)*

Е, колко е хубаво да се каже нещо подобно:)
И колко трудно осъществимо е...
На цели 37 години съм вече /отскоро:)/, и никога не съм се чувствала истински обичана и оценена /поне за дълъг отрязък от време.../...
Е, има още време пред мен, младостта свърши, но може би в лоното на зрелостта ще получа така необходимото и толкова дълго бленувано признание, или просто доза неподправена топлина..:)
Дано:)
Благодаря ти за благопожеланието!

Прекрасни са думите ти, отправени към мен!
А зад тях прозира една прекрасна духовна същност на човек, който има капацитета да съпреживява чужди радости /не само болки - което, според мен, е по-висшият израз на благородство.../.
А чудото, наречено Живот - да, поднася своите неподозирани изпитания, за да заслужим щастието си, така то би било много повече оценено, и много по-малко подминавано с безразличие - като нещо полагащо ни се:)
Благодаря ти за пожеланието за обич!
Само това ми е необходимо сега. Не в грандиозни количествени измерения. А като качество - сгъстено и сбрано просто в една мила дума, само за мен:)

Да, взаимоосъществяването на двета начала в Природата плетат нишката на съществуванието ни - пълнокръвно, и в неделима цялост от философията на "живия живот", от както свят светува...А именно - Доброто се себеосъществява чрез неговия антипод. Само така то придобива висшия израз на изстрадана болка, метаморфозирала в пречистено щастие - заслужено:)
Благодаря ти за напомнянето, естестски поднесено - за този неизбежен, и неотменен ритъм в земния ни път...

Да, прав си! Емоционалната дупка беше моментно изпитание за склонността към корозия на собствените ми устои...Е, мисля, че преминах по пътя, запазвайки достойнството си, въпреки на моменти немислимите параметри на болката и кънтящата кухина на самотата...
И за друго си прав - такива моменти трябва да се ценят, наистина! Иначе съдбовният подарък може и да промени траекторията си:)

Оптимизъм, Вяра, Доброта и един празник, примесен с много красота!

....ГОРЕ ГЛАВАТА ,НЕ СЕ ПРЕДАВАЙ ...,ТИ СИ ЖЕНА И ВЯРВАЙ ВЪВ ТОВА, ТОВА Е .-.НАЙ СИЛНИЯТ ТИ КОЗ:))
ЖИВОТЪТ Е ЕДИН И НЕ ТРЯБВА ДА ГО ПРОПИЛЯВАМЕ В...ТЪГА.....ЖИВЕЙ СЕГА ....И ЗА МОМЕНТА...ЗАЩОТО НИЩО НЕ СЕ ПОВТАРЯ:))
БЪДИ ЩАСТЛИВА И ОБИЧАНА....ЗАВИНАГИ:))

Да, излъчването ми сега е доста по-топло, отколкото не е било доста време назад...
Благодаря на теб, и на всички ви, които ме подкрепихте - с думи, или просто с мисъл - блага и добра!
Възлите се разплитат тогава, когато човек е готов това да се случи, иначе стоят завързани, за да стягат съзнанието ни, извървяващо каменистия път към собственото осъзнаване...
Искрено се радвам сега - с чистотата на малко дете.
И съм благодарна, че не съм пораснала /а бях тежко обвинена заради този си "грях" от предходния мъж, за когото писах постинги тук, който всъщност ме накара да прогледна сега за този, който /може би.../ ме заслужава.
Защото, запазвайки непринудеността и очите на дете към невидимите чудеса в живота, ти си благословен да усетиш тайнството на случващото се - с цялата му пълнота и красива нюансност на чувствата...

Да! Тук е сега е време-пространственото измерение на това, което не трябва да пропускаме - нито в сянката на отминали болки и страсти, нито в неясната проективност на бъдещето.
За да оценим настоящия миг, би трябвало да сме в единосъщна хармония със собственото си съзнание, преодоляло зависимостта от неконтролируеми и независещи от нас съдбовни измерения...
Благодаря за подкрепата!

Благодаря ти! Ти винаги сееш толкова доброта около себе си, че ми е трудно да повярвам как е могла да се сбере в едно крехко женско създание!:)
Да, не си пожелавам този Миг да се превъплъти във вечност. Тъй като всички неща, които досега съм искала да преминат прага на безвремието, са се връщали като бумеранг при мен и са падали в краката ми /образно казано/, умъртвени - от завист, недобронамереност или от просто от липса на вяра...
Не, този път не си пожелавaм вечност.
Искам просто една броеница от хубави мигове!
Хубави мигове и на теб - на морето!!!
Тук, по Южното Черноморие, този отрязък от сезона е вълшебен!

Това приказно съчетание на основополагащите ценности в живота е безценната сплав, от която се изгражда скъпоценния камък на щастието!
Благодаря за красивото пожелание!

Невроятно силен заряд съдържат думите ти!
Да, така е! Би трябвало да повярвам най-после, че женската същност, автентична и отстоявана, е всъщност най-големият коз!
Ще оценявам миговете, подарени ми от Съдбата.
През толкова болка съм преминала, че може би ги заслужавам:)
Благодаря ти за стремително изразеното пожелание!
Късмет и истински красиви мигове и на теб желая!

Наслаждавай му се.
Пожелавам ти топлинката да стане голям огън. :)

Багодаря ти! Трябва да се науча да грабвам Мига, на цели 37 години съм, би трябвало някои основополагащи житейски опитности да ми импонират повече:)))
Дано тази толинка наистина обгърне съществото ми, толкова жадно за нея, а огънят, инспириран от нея - да бъде животворен, а не унищожително-изгарящ...
И на теб - топли взаимосподелени мигове ти желая!

Поздрави!

Уилиям Шекспир

Сонет 33

Следил съм как изгряващите дни
ласкаят с царствен поглед планините.
След туй докосват с устни равнините
и позлатяват белите вълни.
Но често позволяват небесата
на низшите мъгли да ги осеят,
и те до здрач под слънцето вилнеят,
лишавайки от светлина земята.
И мойто слънце грейна тъй за час,
и то над мен запали утрин ясна.
Но легна нисък облак между нас
и гордата му светлина угасна.

Това не ме изпълва със презрения.
Дори слънцата имат и падения.

прегръдки, душата :):):)

Благодаря за възможността за досег до класиката в нейния чист вид - чрез мъдростта на думите, отразяващи човешката душа, която е неизменна в своите пориви - откакто свят светува:)...
О, да! Дори слънцата имат своите пропадания, а и те залязват ежедневно, т.е. умират по малко всеки ден. За да се родят в следващия окъпващ със светлинна красота изгрев - по-лъчисти, и по-сияйни.
Ритъмът, наречен живот, винаги е единосъщие на изгревно-залезното начало - метаморфозата на собственото ни "Аз", отразено във вселенските канони...:)
Благодаря още веднъж за мъдрия поздрав!

Благодаря за прегръдките!
Ти си едно безкрайно обичливо същество, раздаващо се - безрезервно, много искрено и зареждащо с енергийните импулси на безбрежната си душевност:)
А и имаш едно незлобливо, а много мило чувство за хумор, което е тръпката в общуването с теб, дори само в онлайн вариант /тъй като те познавам само виртуално - тук:)/
Прегръдки и от мен - и много мили същества, подобни на същността ти, желая да те обграждат и даряват с реципрочна на твоята добронамереност!

мноооооого :) и аз ти пожелавам само най-прекрасни неща, защото ти си най-прекрасна! :):):)

Mi tova e samo radva6to , za6toto 4ovek ima nujda ot obnovqvane

:)

Прятелко мила,каква я свърши сега?Взе,че ме разплака!Не забравяй,че освен да страдам за теб,мога и да се радвам за теб.Ами радвам се и то от сърце.Дай Боже да е и за дълго......................................К.С.

радва ме факта, че намираш единимислие в казаното от мен. Понякога казвам много повече между редовете.
С пожелание за лек, ползотворен и стремителен ден!

Радвам се че ремонта свърши преди да е започнал...
Ти си силна и добра , така че заслужаваш нещо повече от до сега полученото!!!

Нека зрънцето покълне....нека пусне коренче...и дано покара...;) Поздрав!

Да, така е, обновяването е част от метаморфозите на човешката душа - и добре, че имаме тази способност, да излитаме като пеперуди от какавидата на временните страхове и пропадния...
Благодаря за подкрепата!

Усмивката е многозначителна проява на /надявам се!/ добронамереност!:)))
Благодаря - връщам ти я:)))))
Лек ден!

Приятелко, колежке, съратничке духовна!:)
Разбира се, че истински близките души могат не само да плачат заедно, а и да споделят радостта си - безусловно...
Е, нямам още повод за титанична радост:)
Има само наченки за подобна и все още плахо надзъртам в тази нова за мен реалност...
Или по-скоро - позабравена...
Била съм обичана, някога, преди цяла вечност. Забравих вече думите, помня усещането.

Но това е различно. Подобно внимание не съм получавала от никого, никога, никъде...
А докога ще продължи ли?
Божа работа:)

Благодаря ти за позитивното характеризириане на моята ненатрапчива иначе натура:)
Да, може би, учудващо за другите, а и за мен самата, се оказах по-силна, отколкото някога съм предполагала, че бих могла да бъда...Предизвикателствата житейски често пъти са предпоставка за учудващо мобилизиране на вътрешния потенциал...:)
А за добротата /хипотетична, и от теб постулирана тук:)/ - е, знае ли човек:)
Добра наистина може би съм /по-точното понятие е добронамерена.../, не защото ми се налага да играя на такава, а защото май човек не би могъл да избяга от същността си:)

Ех, това зрънце все още е доста срамежливо, и изобщо не смее да си покаже главицата над условната почва, където го чакат толкова много "тестове" и недотам добронамерени погледи...:)
За коренчето и покълналия стрък - са нужни не само изключително внимание и грижовна нежност, но и нещо, което е само в Божиите правомощия - любов, безпрекословна...
А дали я има, или не, все още не е толкова изяснено:)
Дано...

ама в неизмерими количества!
В душевни тонове!
Измислих и нова мерна единица...
Радвам се, че се завърна, защото те открих преди да тръгнеш.
Поздрави!

Толкова е хубаво, когато някой ти отправи пожелания, обагрени в жарки отблясъци!:)
Благодаря ти!
Неизмеримостта не е количествено измерение.
А качествено;) Поне така мисля:) Дано да е неизмеримо не количеството късчета, а тяхната топлина и истинност!
Каква е мерната единица - твоя, новосътворена:) ??:) Късчетата обич, или обличането им в душевни тонове:)?
Е, за завръщането си тук - аз се завръщам само там, където съм желана, казах го /т.е. написах го вече някъде тук:) /
Иначе - бягам, далече, далече, оттам, където не желаят присъствието ми...:)
Поздрави и на теб!