Изчезвам. За малко, или за повече – знае ли човек:)

Беше удоволствие за мен да споделя част от себе си с вас.

Ако реша да “долетя” обратно – ще сигнализирам.

Засега казах, каквото имам да казвам.

А винаги има още.

Когато някой има нужда.

Или просто когато думите сами ме заглождят отвътре…

Помествам автентичен диалог с един приятел /само приятел, и нямащ нищо

общо с предишните трима мъже,
"възпети” тук:)))

Слънце в същността желая - на всички ви!!!

То пък и навън го има /слънцето, де:):):)/

Тъй че ще ви пожелая да сте просто…себе си.

Струва си.

На всякаква цена:)

Ето диалога:

Тя:
Сега се разделяме – пак, нали:)...
Приятел:
Докога?
Тя:
Докогато:)

Приятел:

Кой решава?
Тя:
Господ:)
Приятел:
А наместникът му на земята? Кой е в този случай…
Тя:
Не е ясен още / невидимият и неуловим наместник:)/
Приятел:
Знаеш ти!!!
Тя:
Нищо не знам, глупава съм:)
Приятел:
Така ли се измъкваш, когато не ти отърва??
Тя:
Не се измъквам, винаги съм между шамарите:)
Приятел:
Или “буташ между шамарите”?
Тя:
Не знам как става, без да го искам…
Приятел:
Поне инстинктивно, човек би трябвало да бяга…
Тя:
Явно съм сбъркана...
Приятел:
Нужен ти е ремонт, може би…
Тя:
Да…Явно ми е необходим…благонадежден /поне привидно/ "монтьор":)
Приятел:

Какво чакаш…:))) ДЕЙСТВАЙ!

Успех тогава- от сърце ти го желая!
И намиране най-сетне на жадуваната любов, на тихия пристан, където да си сигурна и спокойна... и себе си :))

П.С. Ще ми липсваш, но се надявам че това все пак не е раздяла... Имаш още много какво да кажеш, сигурна съм...

:*

Щом е за ремонта, може. Както ти е казал и приятеля - ДАВАЙ! Аз също се надявам това да не е Сбогом, а само Довиждане!
Лека и красива вечер от мен! :)))

Ще чакам с нетърпение края на ремонта, а междувременно ще прочета и предишните ти постинги! Късмет!

Твоето пожелание ми е жизненоважно за момента.
Моля се - с всички възможни молитви,
родили се от човешкото съзнание,
и насочени към светлото начало в нашето съществувание,
да се осъществи тази метаморфоза в живота ми - най-после...
А пожеланията на светли души като теб - сбъдват се, защото са синхронизирани с Доброто във Вселената, във висшия му израз...

Да, спешно се нуждая от ремонт, наистина:)
Само да се намери и подходящият
/и добронастроен/ "майстор". Май сама ще ми е трудно да се справя с
възстановяването на твърде важни мои вътрешни пространства:)
А най-безпрекословният творец на подобни "архитектурни чудеса" се нарича Любов...
Къде ли се я дянала:)))))))??? Губи се нейде по трасето:))))...

Благодаря, че за теб запознанството ни тук ти е донесло нещичко...:)
Аз съм твърде праволинейна натура /макар и доста често вътрешно бореща се с много свои негативни страни от същността си.../ и винаги се завръщам:)

Освен там, където не съм желана:)
Там се научих дори да не почуквам на вратата повече:) Оставям наистина на мира хората, които не желаят присъствието ми:)
Останалите - уважавам, и ако ме повикат, и поискат - като близка душа, съм там, каквото и да ми коства:)

в начинанието и скоро те чакаме тук "отремонтирана"! :)))

@}>>-->--

С балончета, с пръчици леки -
като перца.
Изписваме с букви големи:
Почини си и пак ни ела:))))))

Теменужени да са денонощията пред теб, temenuga:))

С обич

Don't be long...:))
С усмивка се върни...
&
&&
&&&
&&
(това е половин сълза:)) Цялата се изяжда от блога:))

Ще се радвам да се връщаш от време на време!
Желая ти успех и късмет в търсене на щастието!

Учудващо е, но когато реших да изляза в ремонт, като че ли по чудо се появи потенциална нишка, която би могла да доведе до нещо градивно... в поправянето на временно небалансирани вътрешни светове:)...
Само че, доколкото се познавам, като нищо ще избягам от "поправача":) По бягане имам направо докторска степен))) Другото / и по-същественото/ май нещо не ми се удава:)))

В очакването на "утре" е латентното прявление на надеждата - смирена, но никога угаснала.
Вървя по брега - повече пясъчна - засега, но топлият досег на вълните е като едно съзаклятие за изблика на нещо неочаквано...Ново...

Обичта е върховното проявление на висшето ни "Аз".
А истински благословен е този, който умее не само да я чувства и радиира, а и да мултиплицира - така тя нараства с геометрична прогресия:)
Благодаря ти за къса самородно добронамерено чувство /приятелско, близкодушевно:)/
За теменужените денонощия - дано да се обагрят с подобни оттенъци...Има още от лятото, има шанс да се появят. Дори да се есенни:)

I won't be for a long time under repair:)
And, I will come back - maybe enriched with some аdditional colors in my complete appearance:)
Thanks for the beautiful tear /although only a half of it/.
It's enough:)

Хубаво да чуеш думи, превъпълитили в себе си вдъхването на куража да повярваш - толкова е простичко:) /но в никакъв случай - простовато!/
Напротив, чудо е. И вярвам, че ще се случи този път - защото е благопожелано...
Благодаря ти за хубавото отношение и добрите помисли!

....наблегни на фрешчетата от пъпеш и диня, там на овнова кафе до кметството....времето ще загуби своето измерение ;)

Не мисли, че не съм се запознала вече с техния утешително-прекрасен ефект:)
P.S. Същите фрешове ги има в още 3 заведения от тази верига в Бургас:) - просто за справка:) Така че "утешителниците" са мултиплицирани, а когато се пият с подходящата компания, ефектът е наистина впечатлителен:)

мила дружке, мъничка си и не знаеш колко хубаво ухаеш" Любима моя песничка, като си я тананикам ще си спомням за теб. Върни се когато искаш:)

Бъди себе си... и намери себе си!

Не ти е мястото тук.Ние сме изперкали, профанизирали същества от друга планете.Спасявай се о време.Че става болест.Ако не те е прихванало вече))))

Тогава, отдавна, като че ли преди 100 години...във време, когато не съм и подозирала колко болка ще мине през мен...Е, преживява се:)
И е хубаво, когато някой ти припомни чистотата и безпрекословната безгрижност на детството...

...И не съжалявам:)
Благодаря за пожеланието!
Наистина си струва човек да отстоява най-чистата част от същността си, която никога не умира, но твърде често я забравяме - заровена под пластове предразсъдъци и компромисни избори...
Всичко най-светло и на теб желая!

Тук становищата си публикуват доста качествени хора, които имат смелостта да изкажат мнения, да споделят емоции и да изразят чувства. Във виртуалното пространство съм вече близо 10 години, под една или друга форма на присъствие, успяла съм да си съхраня както индивидуалния начин на мислене, така и свободата да се изразявам както чувствам, че е нужно.
Не съм се загубила:) Съществува зависимост в известна степен, но е твърде контролируема:)
А вие тук сте прекрасни! Толкова интелигентни и добронамерени! Изобщо не е вярно, че сте "профанизирани", както пишеш:)
Човек би трябвало да избира пространството, където да се себеизразява максимално освободено и искрено. Трябва да има подобни места!

Тъкмо те намерих, пък ти си тръгваш, не е честно

пожелавам ти го заедно с много усмивки:))))))

Благодаря за добронамереното отношение към скромното ми присъствие тук на един интелектуалец и ценител на невидимите неща под видимите реалности:)
Аз не съм си тръгнала, все още:)
Не съм публикувала нов постинг от няколко дни, тъй като в един момент това, което напираше да излезе от същността ми, поутихна и се успокои:)
А и животът ми обещаващо и осезателно навлиза в ново русло - като фактология най-вече, тъй като от гледна точка на чувствителността на световъзприятието, аз не бих могла да се променя на цели 37...:)
Просто исках да стопирам негативната преобладаваща нотка в себеизразяването си тук.
И да публикувам един скромен къс щастие - споделен:)
Почти съм на път да се случи...
Изчаквам още малко - не защото съм суеверна:)
Аз винаги, всичко си казвам, и много хора ме обявяват за рядко наивна душа. Не, може би просто съм избрала по-трудния път да бъда автентична. И със сигурност не съм пораснала още:) А каквото ми е коствал този нелек избор - преглътнала съм го. И отново бих избрала него:)
Всичко добро, и поздравления за смислените мнения, изразени тук, в това пространство, където всеки би могъл да си позволи да бъде себе си и да се себеосъществи като един свободен полъх на мисълта.
А изказът ти по един впечатлителен начин отразява сгъстения Аз -образ - не само с мисъл, отношение и аналитичен подход, но и със страст - т.е. съпричастност:)
/ извинявам се за леко "критичния" оттенък на моя среднощно-сутрешен коментар:) - имам професионална деформация май:) /

Благодаря ти за звездното пожелание!
Да, мечтата човешка твърде често е свързана с този хипотетичен път към звездни пространства, които всъщност отварят неподозирани ниши вътре в самите нас...
Пътят към звездите преминава през предизвикателствата на земния ни вървеж -
с всички изпитания, през които сме орисани да горим,
да се изпепелим понякога,
и да възкръснем духовно - като нестинарски танц върху жаравата на себеосъзнаването...
А зведният път на всяка една човешка душа е индивидуален.
И зависи не само от конфигурацията на самите звезди, сочещи траекторията на пътя ни, а и от способността ни да виждаме красивото лъчение на тези вселенски светулки...:)))

Дано да те видя пак тук - открихте точно в лош за мен момент , та сега съм на трасето за ремонт , ама незнам накъде е изхода от халето , та ще видим !!!
А ти ако трябва не прави планово - годишен а направо капитален ремонт!!!
УСПЕХ!!!

...И май натам вървя - с бързи съдбовни крачки:) Няма шега с Вселенските планове:))) Каквото ни е писано, май става, е като съдбата ни запазва правото да променяме само дребни детайли по пътя:)))
Така че - нещо ми се преобръща животът надолу с главата /или нагоре.../ тези дни, ще се разбере в най-скоро време каква е посоката:), и последствията...:)
Не съм изчезнала - пиша по другите блогове - обичам да чета чуждите мисли и да ги анализирам, а и това ми е вече втора природа:) / такива са ми професиите:)/
Хубав ден и вечер ти желая!
И внимавай с ремонтиращите / и ремонтирани:)/ механизми в стратегическия план на твоя repair:)...Има клопки - видими, или не толкова;))...

Като ивоберов напише под някой пост коментар, вие се насирате от кеф? Някой чел ли е нещо негово да види какво "силно и стилно" патриотично чувство го е напънало?