Без коментар...

Тя:

Ти си щастливец тогава, щом си се чувствал истински обичан...
Затова не можа мен да ме разбереш, какъв ужас и болка е това - да не си нечие любимо същество, никой да не тръпне заради теб, заедно с теб, дори далеч от теб...

Той:
никой няма да те разбере по начина, по който се държиш
ти си нетърпелива
ти искаш всичко и го искаш по егоистичен начин
любовта е процес, тя се надгражда, и в момента, в който някой започне да се влюбва в теб, ти вече си го отблъснала

Тя:
Мъжете винаги са виждали в мен обвивката, външността ми, която вече е повехнала. Явно вътрешената ми същност не отговаря на кодовете, които мъжете разчитат у мен...А аз все живеех според максимата: "Най-великото нещо на този свят е да обичаш и да се чувстваш обичан" /аналогично на фразата от филма "Мулен Руж"/...Пълна нещастица станах именно заради тази си нагласа. Може би трябваше просто да живея...нормално...

А иначе, за отблъскването - знам, скъпи ми приятелю, знам го прекрасно... Човек понякога бяга панически точно от това, от което има живителна нужда...

Той:
да, така е трябвало да живееш, да бъдеш мъжемелачка,  мъжете да пълзят след теб, да ги побъркваш, да те търсят, защото имаш всички данни за това -
да бъдеш кучка в добрия смисъл на думата и да живеш живота си нормално, с висок стандарт и т.н
ех, ако бях на твоето място....

  Тя:
 Да..., но всичко е свършено, аз кучка не мога да стана,  стара  съм вече, а и не мога да си променя същността, наказана съм от Дядо Боже да се пръкна такава - хиперчувствителна, до пълна глупост...

 Той:
 досега не можеш да се формираш по друг начин
 млада и неопитна си се омъжила
 видяла си един красив мъж, и хоп - в капана
 но това не е достатъчно - човек да бъде красив

Тя:

Абсолютно, тогава проектирах свръхобич и свръхочаквания в лицето на бившия си мъж - аз си измислих любов просто, за да бъда себе си...Бях само на 17-18 години, девствена и наивна, /чела в изобилие книги от сорта на "Брулени хълмове", "Птиците умират сами" и "Отнесени от вихъра".../ Той ме обсеби тотално и ме обезличи. Аз просто не можах да порасна, а сега ми се наложи да го сторя в кратки срокове и суперболезнено/ защото не е навреме.../.

Той:
ти си хубава и умна жена
а любовта ще се появи
просто си в страхотна депресия и всеки ден очакваш да срещнеш любовта
а тя идва, когато си готова за нея
ти не си готова
бъди по-спокойна и по-уверена
няма как жена като теб да остане сама
мъжът, който те заслужава, сам ще те намери

P.S. Разговорът е автентичен интернет диалог, запазен е и oригиналният правопис / т.е. типичното за онлайн комуникацията спестяване на препинателни знаци и главни букви/.

Хубав диалог... Съдържателен... (и аз впрочем помня и мога да възпроизвеждам по спомените си диалози до такива подробности...;)

Това, което ти е казал:
"...всекиден очакваш да срещнеш любовта
а тя идва, когато си готова за нея
ти не си готова
бъди по-спокойна и по-уверена
няма как жена като теб да остане сама
мъжът, който те заслужава, сам ще те намери..."

е абсолютно вярно, и според мен...
Аз се чувствах по същия начин, и аз търсех ден след ден, всеки Божи ден... Любовта, истинска любов... Всеотдайна и взаимна... Такъв човек съм- също свръхчувствителен... И затова зная какво бреме и дори проклютие изглежда това понякога.. Но то е и дар! Един от най-големите дарове свише...

И мен наистина ме намери.. който трябваше :)

Сигурна съм (и ти го желая от сърце!) че ще намери и теб... който трябва... :)

нямаш основание да се притесняваш. Любов е имало, има и пак ще съществува. Стойностния диалог в описаното по горе ми подсказва, че след като си ревизирала преоритетите си в живота, те очаква именно онова към което се стремиш. Бавно бързай ! :)

...пристъпването към лоното на едно божествено изразимо щастие, взаимосподелено - най-после...
Заслужила съм / може би.../ своето щастие - изстрадвайки го, безусловно.
А свръхчувствителността не е проклятие, а благословия:)
Благодаря ти за искрените пожелания!
Вярвам, че ще е така!
Хубав ден!
P.S. Диалогът с въпросния мъж е автентичен, а не възпроизведен. И мъжът е реален, а не само в компютъра:) А иначе - това е един интернет диалог отпреди може би 4-5 месеца /старателно копиран и запазен:) Като бивш /почти/ журналист, кътам информацията, защото всяко ниво и късче от нея са безценни:) Особено натоварените с емоционална наситеност:)

Разбира се, стигнала съм до мъдростта /макар и частично проявяваща се в моята твърде неспокойна натура/ да бързам бавно...:) В бързината човек твърде често губи ориентирите по пътя си:)
А иначе - да, ревизирала съм приоритетите в живота си, и съм ги пренаредила.
И определено знам към какво се стремя:)
Остава да го достигна:)

не е само визуален, а това е много рядко срещано явление, за което държа да подчертая, че болшинството от мъжете се страхуват от такива показатели на по нежното съсловие. Успех :) ти можеш!

Не е така - едно хармонично съчетание на външни и вътрешни характеристики е доста по-често срещано
/ според мен /, може би защото аз съм склонна да виждам повече хубавото у всекиго, и да съм повече незабелязваща към по-малко хубавото...Аз лично познавам доста стойностни жени, само приятелки или познати, разбира се, иначе съм със строго изразена хетеросексуална насоченост:)
Но си прав - абсолютно, че мъжете се страхуват от жени, които определено могат да се себеизразяват малко по-успешно, отколкото биха могли да ползват като работещ житейски ход само чисто женските си характеристики:)

от това да изградиш потенциала който си, да виждаш повече положителното и хубавото у всеки го, в съчетание на твърде непретенциозната ти същност. Ох мъже, защо карате такива жени да страдат. А може би това е част от пътя, който трябва да се извърви при индивидуалното развитие на всеки индивид?

...всъщност са обусловени от характерологичните особености на двата пола. Имаше една книга навремето /мисля, че на Джон Грей/ - "Мъжете са от Марс, жените - от Венера". Май се оказва вярно:) А щастливото междупланетно срещане е твърде рядко космично явление, явно:) По-често се случват галактически войни, или поне сблъсъци с непредвидим край:)
Лека вечер!

Мъжът е прав.А според мен дали си мъж или жена,няма значение,всичко е въпрос на вътрешна нагласа.Хубаво е да се чувстваш обичан,но не е най-важното.Любовта,ако е истинска,а не въображаема,би трябвало/според мен/ да е достатъчна и ако е еднопосочна.Искам да кажа,че само по себе си това чувство е толкова силно и така те изпълва,че не остава място за никакви други чувства и ответни очаквания.Поне при мен е така.Взаимността идва естествено,без да съм я очаквала и търсила. Поздрави за постинга!

Разбира се, свръхчувствителността е и благословия... :) И двете едновременно...
Колкото до разговора- сега разбирам :) Мислех, че си го възпроизвела по памет, но то в днешните компотъризирани и интернетски времена, как можах да не се сетя, че е копиран тук виртуален разговор! Понякога съм с много старомодно и ретро-мислене, въпреки 25-те си години ;-)))

А това за съхраняването и копирането на информация, на най-различни неща, ми е много познато- и аз имам същия инстинкт- да пазя и съхранявам, да премислям... Дори в най-ежедневния разговор може да се намери огромна дълбочина... ако човек има усет за тези неща :)))
Колкото до журналистиката- и аз съм на този път май...

:)))

Както можеш да намериш една своя звезда в небето, към която да отправиш съкровено желание, така, някъде по Земята има някой, който да ти помогне да се изправиш, когато си паднал.

Така е - истинското чувство - дълбоко, запълващо всяка наша фибра, не се нуждае от споделеност, за да бъде само по себе си чудо.
Когато човек изпадне в примката на самосъжалението и самообвинението / или обвинението на другия/ защо не е обичан, защо няма реципрочност на чувствата ми, защо точно на него му се случва, то тогава като че ли безкрайната спирала на негативните взаимовръзки се завихря и все повече потъваме надолу - към безпътицата...
Няма смисъл от това.
Вече достигнах до тази позиция:)
И този мъж, с когото имахме доста драматични отношения през последната година, всъщност ми помогна да израстна /диалогът е отпреди няколко месеца - тогава все още се лутах в тъмата на неопределеността.../.
Благодарна съм му! От позицията на днешното си вътрешно състояние.
Благодаря ти и на теб за добронамерените слова!

:) Ретро-мисленето е едно от нещата, което и на мен трудно ми се удава да преодолея...Е, тази меланхолична мечтателност е доста очарователна, но само когато не ни изправя пред хладината на "фактите от живота" доста драстично понякога...:)
Е, свиква се, всеки си преминава житейските уроци, аз на 25 бях още по-романтично непоправима...Но и сега, на цели 37, не съм кой знае колко по-различна...:) Така че - май някои вътрешни характеристики са си...дo живот:)
За диалога - да, автентичен е, дори съм запазила оригиналния правопис / т.е. липсата на главни букви и точки - това е част от интернет изразяването на много от хората тук - нова лексика, нов синтаксис, всичко ново, само хорските души - същите...:)
Хубав ден ти желая!
На мен днес ми е нещо мрачно, но ще намеря повод да се усмихна...Винаги успявам:) /и то - навреме...:)/
P.S. За журналистиката - друга тема е това:) Обожавах това, което правя - като естество на работата, но не и като "кухня" на самия процес...Друг път ще говорим:)

Май е дошло времето да открия тази звезда, като за това е необходимо да премахна всички стари прегради пред очите си. А за човека - не ми е необходим такъв, който да ме повдигне, когато съм паднала, а такъв, който ще ми партнира, след като съм се изправила - сама:)
Благодаря ти за духовната подкрепа!

да търсиш, отстояваш неземно красивата нейна същност, дарена свише, да се бориш за нея - с всеки свой дъх, отреден ни в земния ни път...
Никога въпросите не са празни, bluebird! Винаги има скрит смисъл. А вплетеното в мисълта ни - с обич, орисана на най-съкровените гънки в душата, остава винаги - с нежната радиация на чувството, равнозначно едновременно и на най-искрящото щастие, и на най-неописуемата болка...
Просто любов.

"никой да не тръпне заради теб".Много пътища,много любов и...много разминавания.Колкото живота е различен, толкова и любовта е различна.Избери си.
Сменяш живота,сменяш любовта,от тук малко,от там малко любов...ето че се събира.Това не е кучешко...

За лубовта не бива да си готова,за да не я исплашиш.
И аз мислех като теб някога...но си събрах доста любов.А сега тя прелива...дано успея да я споделя,защото е егоистично да бъде само в мен.

Ужас, изобщо няма да ме разбереш, а е толкова просто...и 'логично'.

Разбирам те, всъщност...Но ти си от другата страна на "барикадата", т.е. мъж си, а аз - жена.
От различни светове сме, усещанията ни са други...
Аз не мога да сбирам любов от много кладенци, просто не ми е такава същността...
Искам да черпя и давам любов, само от/на един първоизточник. Толкова ли е невъзможно:))) / Явно, е, поне за по-дълъг отрязък от време...:)/
А логично е това, което е подчинено на собствените ни разбирания - май не е универсализирано, поне в личните дела:)
Лека вечер!