2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 7283 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 25.05.2013 02:46
Връщайки се назад тези дни, виж какво изрових - отпреди близо година. И пак съм в същата позиция, но не съвсем, оставих нещата на времето и направих един много ценен житейски експеримент...
Когато имаш много силно желание, наистина трябва да го сътвориш в съзнанието, да го заредиш с цялата си любов и надежда, и да го оставиш свободно реещо се във време-пространствените измерения...
Без да го притискаш, или да се тормозиш защо се бави неговото сбъдване.
Така направих този път, изолирах го от всякакви изблици на нетърпение и просто се оставих да пробвам всякакви опитности в този живот, за малко да стана такава, в каквато не съм и предполагала, че бих могла да метаморфозирам - беше любопитно предизвикателство:)
Но не успях.
Завърнах се към себе си. Ти си спомняш колко по-спокойна бях преди година, не бях в конфликт със собствената си същност, ти като че ли се опита да ме промениш, да ме вкараш в някаква твоя "матрица".
Не, не успя.
Експериментът беше провал:) Но успя да ме оставиш абсолютно неозлобена към теб /защото можеше и такава да бъда!.../, и дори тотално добронамерена:)
Ето диалога отпреди година. Аз съм била себе си, но не знам ти дали си бил искрен:) Това така и никога няма да разбера:).............................
Тя /т. е. аз.../:
Той:
Сънуваш онзи мъж и ми пишеш всички тези неща............
Каква интуиция имах само..........
Аз никога не съм бил заместител....
Потресен съм
Желая ти го от сърце наистина
Избора е твой - действай! :)
Не бих казала, че имам и кой знае каква нужда от външна подкрепа, самосправих се сравнително успешно, с няколко добри съвети от добри приятели:)
Бих казала едно - имам нужда само и единствено от Любов. Когато и да се появи /или възроди - в което вече почти не вярвам.../, тя ще е първоизворът на моята душевна нирвана...Но докато я чакам - аз я преоткривам в другите й измерения - това е спасителният вариант:)
21.08.2007 15:35
Разбира се - осъзнавам с всяка своя фибра, че имам нужда от нея - за да се себеосъществя пълноценно.
Ако сме слепи и глухи за него, то това означава, че не ни е отредено да намерим точно това. А друго...
22.08.2007 02:09
Не знам какво да ти кажа, така че да ти прозвучи положително: ние пътуваме и се оглеждаме в хората около нас. В някои се влюбваме ... за кратко... за дълго...От някои раждаме деца... от други ги мечтаем... но винаги имаме един-единствен пристан: сърцето си.
Забрави всички други полудяли компаси: когато Той дойде... когато дойде...нищо няма да има значение. Ще имаш своето щастие. Пък дори да ти е лебедовата песен:))
ххх
Затова просто приемам факта, че няма моногамни мъже...
За "пристана на сърцето" - права си. Други компаси не съществуват.
Чудото просто се случва.
Продължението зависи не само от съдбовните предизвикателства, а и от способността да му вдъхваме живот /на чудото!/ - перманентно...
Лека нощ!
И благодаря за стимула, изразен в думи!
22.08.2007 08:09
Може и така да е.
Но моят случай е приключен.
Страшното за мен е, че чувството не е приключило...Разбрах, че не мога да постигна нищо - нито с чакане, нито с надежда, нито с "дърпане опашката на Съдбата"...Ако нещо е закодирано в вездесъщия "Вселенски компютър" - то ще стане. Просто така - като дъх, като нежен жест, като чиста мисъл. За любов.
Иначе - не се получава. Това поне научих за тази една година /диалогът, публикуван в постинга ми е с едногодишна давност, а всъщност от раздялата с мъжа - не този, с когото водя диалога, изминаха повече от 2 1/2 години.../ .Чрез компромис отчаяно пробвах да заровя в пепелището на сърцето си нещо, което не би могло, и не трябва да бъде зарявано...
Но живият въглен остава да тлее, касаещ само и единствено мен.
Никой не е отговорен за него.
А предателството на мъжа, който стъпка не само моята обич, но и собствената си - един ден ще простя.
Но може би не е дошло това време, когато ще бъда толкова добра за подобен алтруистичен жест...
Благодаря за куража, иначе! Аз съм всъщност достатъчно силна. И успявам да вървя напред, дори да придобивам нови житейски опитности.
Но онази любов - несравнима е...
22.08.2007 16:31
а надникнеш ли в голямото огледало
ще засияят тъмните бисери
:))))))))
2. Тогава, когато...
3. Стъпалата, през които преминава душата
4. Партитурата на живота
5. Какво осъзнах...
6. Tя
7. Спомени от...бъдещето
8. Новата книга на една отказала се от попрището журналистка
9. Свръхсгъстеността на емоциите
10. Кръговратът на чувствата
11. В търсене на точната улица
12. Американска мечта в горчив вариант
13. Кафенето "При Смехурка"
14. Раздвижване на пластовете
15. Вопъл към невъзможността
16. Пътят до Прошката