Надявам се, че ще успея да намеря книжката..За вярата по средата и изобщо вярата не я отъждествявам с"мъжа" и "любовта" единственно.За мен тя е по скоро комплекс от много усилия и качества които ни изваждат от състояние на проста социална функция. Това са екстравертите , които са способни на осъзнаване.Ако говориш за вярата изобщо. Ако става въпрос за любовта там вярата и изневярата са друго нещо дето не ми е интересно. А М.Алгафари ни обиди нас БГ.Блогърите, знаеш ли?В една стаия озаглавена"Влечуги зад компютъра" на в-к 24 часа писа, че блогърите са "неосъществени, комплексирани хора в 90% и повече случаи" "Пишещите в интернет са хора лишени от пълноценен личен живот".2-3 страници гняв изсипа тази жена.А и допълва, че тук се вихрят"конспирации, подозрения" и какво ли не.Може и да е права.Незнам.Поздрави за поста и лека вечер))

Книгата излезе миналата година, но мисля, че все още се намира по книжарниците. Естествено, че вярата е многоизмерна категория. Скромният ми постинг визира просто една част от същността на живота:)
А за Мадлен - аз лично имам много добро мнение - като професионалист, следя публикациите й в сп. "Инсайт" също. Тя принципно има негативно мнение относно ненужно загубеното време в Интернет. Но Мрежата дава също така доста възможности, които не би трябвало да се игнорират. Така че - за всекиго има място за себеизява. Аз не търся нищо конкретно тук, изписала съм по вестници толкова много неща, изобщо не ми е това целта - да намирам читатели за съвсем непретенциозните мисли, които споделям тук. Просто ми е приятно. Това е:) Мисля, че тук има доста интелигентни хора, с учудващо ниво на възпитание и култура. Бях приятно изненадана, макар и само за 10-дневния си престой тук.
Всичко добро, и една прекрасно-фриволна вечер желая!

който индуцира нейната изява в нежната тъкан на душата - търсеща, е не самоцел, а вътрешен подтик.
А Вярата - тази "Прекрасница" /как хубаво си го почувствала и материализирала в слово!/ е едно смело пристъпване към бъдното - независещо от обстоятелствата, а само от нашата склонност да вярвяме в чудото...
Благодаря за хубавите думи - връзките между хорските души се случват - такива, каквито имаме капацитета да понесем и да обагрим с нюансите на собствената си полифонична себеизява...
Лека да е нощта ти!

вярата в "среда на живота"съм с книгата в ръце.
За тези,които искат да я имат издателят е "Джуниър партнърс"ЕООД София 2006г.Бих посъветвала да прочетете първо "Мира нямам".
Поздрави за всички!

Структурният замисъл на двете произведения е идентичен - публикувани са стихове на авторката, както и описани случаи от нейната терапевтична практика. Във "Вяра имам" една от най-търсените български психотерапевти описва и своя собствен път на професионалнол осъзнаване, обоготяване, наместване на пластовете в собствената си психика и душевни нагласи. Тя е преминала през една доста сериозна школовка на един съвременен гигант в психотерапията - проф. Валдо Бернаскони, при който тя е преминала един своеобразен духовен катарзис и подтикната към личностово израствене - чрез привидно силовите, но безспорно работещи методи на неорайхианската школа - един съвременен израз на холистичното мислене и прилагането му в реални ситуации и в разнищването на сложни / или не толкова сложни, но болезнени/ житейски дилеми...

"Хей, принце, помниш ли пустинната лисица..."

на всички позволили си да чувстват души...
В пустинята / най-вече вътрешната/ е необходим понякога просто един резонанс на интуицията - която знае всички тайни, дори най-тайнствената - тази, за любовта...

участък от пътя за който вече опоменах, че е необходимо индивида сам да премине. А хубавото е при самото преминаване и после като история, да не се чувства виновен и да не е причина за чувството за вина и на отсрещната страна.
Лек, спокоен и емоционален ден от мен! :)

... е тягостно усещане, с непридвидими и често пъти катастрофлани последици, и за двете страни.
Не, простила съм на този мъж. Наистина съм му простила. И на себе си простих, че допуснах до себе си толкова различна от мен душа. Но той е бил като мен, някога...Просто се е загубил - в лабиринта на собствените си страхове и вкопчване в идеята за неистински неща, лесно достижими.... Исках да му помогна. Той не пожела. Това е.
Оставам си с прошката към него, искрено дадена...
Хубав ден и на теб желая!