2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 20305 Коментари: 16 Гласове:
Последна промяна: 06.11.2007 20:39
Литературното четене събра вещи майстори на краткото стихосложение
Изискана литературна вечер събра в Бургас почитатели на краткото слово, съумяло обаче да съчетае в себе не по-малко емоционално-смислов заряд и несъмнено майсторство при градежа на стиха. Тъй като да се пише кратко е не по-малко трудно от това, да излееш душевността си в безкрайни плетеници от думи. Дори напротив - да събереш есенцията на вълнението, да го вплетеш в максимално стегнат семантичен израз и да го заредиш с достатъчно силен чувствен заряд, е нещо, което със сигурност не би се удало на всекиго... Хайку поезията е древна японска форма. Импонира на източната философия - с пределната изчистеност, с аскетизма в избора на изразни средства, но и с невероятното богатство в латентното пространство на мисълта - онова, което остава скрито под повърхността на видимото. Изкуството да се преобразува вътрешно преживяното и да изкристализира в хайку не би могло просто да се заимства. Би трябвало да се хармонизира усетът за нещата с изтънчената и лишена от всякаква нотка предвзетост форма на хайку стиха. Или, иначе казано, този вид колкото древна, толкова и актуална форма на стихосложение, е нещо пределно деликатно и в никакъв случай повърхностно и лесно достижимо.
“Хайку ни учи на отговорност към словото” - каза преди да прочете свои стихове поетесата Марияна Вангелова.
“Четвъртото листо-
неписан стих-
осмисля живота
на останалите три.”
- това бе един от нейните малки бисери от думи.
Интригуващи, смело звучащи и квалитетни като форма и смислов пълнеж бяха и хайку стиховете на Ирина Войнова с нейния
“Дъжд от пеперуди
върху ореола на свещта...”.
Иван Кехлибарев впечатли с неочакваните си философски прозрения, а Милка Стоянова -с констатацията, звучаща като най-доброто самоопределение:
” Не че не искам да се приземя.
Няма къде.
Затова си хвърча.”
Идентично въздушно-мъдра е и Зорница Петрова:
“Аз съм хвърчило в небесата,
но със земята ме свързва
моята пъпна връв”.
Стоянка Грудова достига до извода:
“Аз съм птицата
и нейната клетка”.
Елка Василева , както винаги, е успяла да закодира свръхемоционалността си в стиховете:
” Изумрудено,
в скута на сянката,
слънцето спи”,
и още:
”Любов-
опалов къс,
увиснал в крехка паяжина”,
както и нестандратният тост:
“ Пия
за дързостта да те обичам
и смелостта да те загубя”.
Председателката на бургаския “Хайку клуб” Калина Тельянова прочете стиховете на двама поети, които не присъстваха на литературната вечер - Роза Димитрова и Иван Ненков.
“В скалистата чаша
на залива
морето прелива от тайни”
- изящната миниатюра на Роза Димитрова.
Иван Ненков пък е мъдър скептик:
” Учителю,
какво е тебешир-
притиснат прах отвсякъде...”
Керана Ангелова изуми с най-краткия и енергетизиращ стих, съдържащ целия стремеж на душата да изкрещи в мига на болката, и устремеността си към различните превъплъщения на щастието:
” Господи!”.
“Истината е на острието на шпагата.
Искам да съм на върха” -
по донкихотовски отсича Антоний Бинчев.
“Всеки един от авторите има свое интересно разбиране за хайку поезията”- заключи водещата на вечерта Калина Тельянова и прочете “13 нефатални съвета - даром за надарени хайку поети, които въобще не се нуждаят от съвети”.
в. "Компас"
P.S. /Събитието е старо:) Но стиховете, в този мой коментар в един вестник, ме досегнаха / при скорошен прочит/ отново - тях всъщност искам да споделя тук:)
За Япония - имам приятелка, пианистка, съученички сме от Музикалното училище - /отпреди цяла вечност вече:)/, която беше 6 месеца в Страната на изгряващото слънце. Разказвала ми е изумителни неща, а състоянията, до които е ескалирала вътрешната й същност, там, в тази странна земя, подчинена на друга логика и духовни канони, тя е изразила в Музика - прекрасна...А снимките с автентични вишневи японски дървета тя пази като реликва.
А твоите стихове съдържат потока, равнозначен на Вечност, и мъдростта на Изтока, в съчетание с изискано сдържаната вътрешна експанзивност на младостта. Поздравления!
Ще гледам този филм - аз съм киноман принципно, чела съм рецензии за него, но не знам как го пропуснах!
А за "арфата", чиито изискани струни дърпа съдбата, предрешена в лъчи от музика - продължавай да я чувстваш, да я чуваш и интернализираш...
За някои непросветени души тези божествени звуци остават завинаги нечути...
Хубав ден ти желая!
Аз сега отивам на плаж с дъщеря си - т.е. приземявам се в неизбежността на деня:)
Доста ме бе обзела прагматиката напоследък, беше ми нужно да се завърна към...себе си, а това се получи именно тук, сред хора, които имат капацитета и символичния замах на вътрешното си "Аз" - да чувстват реалностите и да ги преекспонират по начин, който отваря нови пространства...
19.08.2007 15:20
Но не съм оста.
Лека нощ!
И приятно реене в спираловидното пътуване на пумпала - навътре към себе си, или навън - примамвайки нови паралелни светове / гравитиращи в нечии други пумпални орбити:)/
Приятелски поздрави,
Ицо
20.08.2007 13:01
жеравът вижда
Север като Юг.
В това дали са изпълнени поне две от условията: 17 срички + отпратка за сезона?
Забравила съм вече:))
Поздрави и на двамата
Или подобна градивна метаморфоза би била възможно само в едно око на жерав...:)? Може би той е просто по-мъдър от човеците...:)
20.08.2007 15:00
в която слънцето
подскача на въже
щяхме да сме богове...
Уви, само хора сме:))
:)))
"Някои стихотворения са без заглавия
това заглавие е без стихотворение
всичко е извън това"
/Кенет Уайт/
Или както Башо съветва пишещите хайку: "Нека твоят стих да прилича на върбова клонка, докосната от лека вълна, която на моменти се люлее в бриза."
Успех, temenuga!
Стилно послание, с повей на дълбинно интелектуално познание и перманентно стремление на вътрешната същност - към развитие по спираловидното познание на душата, в синхрон с Разума...
Благодаря ти! Успех и на теб!
P.S. А аналогът с Канада може би не е случаен. Била съм в тази красива страна, дори за малко да живея там, съдбовните предизвеикателства, обаче, решиха друго. Но я пазя в сърцето си - като усещане за извечно спокойствие и възможност за свободно реене на духа, и може би някой ден отново ще я почувствам...Дано.
17.06.2009 08:42
2. Тогава, когато...
3. Стъпалата, през които преминава душата
4. Партитурата на живота
5. Какво осъзнах...
6. Tя
7. Спомени от...бъдещето
8. Новата книга на една отказала се от попрището журналистка
9. Свръхсгъстеността на емоциите
10. Кръговратът на чувствата
11. В търсене на точната улица
12. Американска мечта в горчив вариант
13. Кафенето "При Смехурка"
14. Раздвижване на пластовете
15. Вопъл към невъзможността
16. Пътят до Прошката