Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.08.2007 14:11 - Хайку - източният бисер на лаконичния изказ
Автор: temenuga Категория: Лични дневници   
Прочетен: 20305 Коментари: 16 Гласове:
3

Последна промяна: 06.11.2007 20:39



imageЛитературното четене събра вещи майстори на краткото стихосложение

Изискана литературна вечер събра в Бургас  почитатели на краткото слово, съумяло обаче да съчетае в себе не по-малко емоционално-смислов заряд и несъмнено майсторство при градежа на стиха. Тъй като да се пише кратко е не по-малко трудно от това, да излееш душевността си в безкрайни плетеници от думи. Дори напротив - да събереш есенцията на вълнението, да го вплетеш в максимално стегнат семантичен израз и да го заредиш с достатъчно силен чувствен заряд, е нещо, което със сигурност не би се удало на всекиго... Хайку поезията е древна японска форма. Импонира на източната философия - с пределната изчистеност, с аскетизма в избора на изразни средства, но и с невероятното богатство в латентното пространство на мисълта - онова, което остава скрито под повърхността на видимото. Изкуството да се преобразува вътрешно преживяното и да изкристализира в хайку не би могло просто да се заимства. Би трябвало да се хармонизира усетът за нещата с изтънчената и лишена от всякаква нотка предвзетост форма на хайку стиха. Или, иначе казано, този вид колкото древна, толкова и актуална форма на стихосложение, е нещо пределно деликатно и в никакъв случай повърхностно и лесно достижимо.
“Хайку ни учи на отговорност към словото” - каза преди да прочете свои стихове поетесата Марияна Вангелова.
“Четвъртото листо-

неписан стих-
осмисля живота
на останалите три.”

- това бе един от нейните малки бисери от думи.
Интригуващи, смело звучащи и квалитетни като форма и смислов пълнеж бяха и хайку стиховете на Ирина Войнова с нейния

“Дъжд от пеперуди

върху ореола на свещта...”.

Иван Кехлибарев впечатли с неочакваните си философски прозрения, а Милка Стоянова -с констатацията, звучаща като най-доброто самоопределение:
” Не че не искам да се приземя.
Няма къде.
Затова си хвърча.”
Идентично въздушно-мъдра е и Зорница Петрова:
“Аз съм хвърчило в небесата,
но със земята ме свързва
моята пъпна връв”.
Стоянка Грудова достига до извода:

“Аз съм птицата

и нейната клетка”.

Елка Василева , както винаги, е успяла да закодира свръхемоционалността си в стиховете:
” Изумрудено,
в скута на сянката,

слънцето спи”,

и още:

”Любов-

 опалов къс,

 увиснал в крехка паяжина”,

както и нестандратният тост:

 “ Пия

за дързостта да те обичам

и смелостта да те загубя”.
Председателката на бургаския “Хайку клуб” Калина Тельянова прочете стиховете на двама поети, които не присъстваха на литературната вечер - Роза Димитрова и Иван Ненков.
“В скалистата чаша
на залива
морето прелива от тайни”

- изящната миниатюра на Роза Димитрова.

Иван Ненков пък е мъдър скептик:
” Учителю,
какво е тебешир-

притиснат прах отвсякъде...”
Керана Ангелова изуми  с най-краткия и енергетизиращ стих, съдържащ целия стремеж на душата да изкрещи в мига на болката, и устремеността си към различните превъплъщения на щастието:

” Господи!”.


“Истината е на острието на шпагата.

 Искам да съм на върха” -

 по донкихотовски отсича Антоний Бинчев.
“Всеки един от авторите има свое интересно разбиране за хайку поезията”- заключи водещата на вечерта Калина Тельянова и прочете “13 нефатални съвета - даром за надарени хайку поети, които въобще не се нуждаят от съвети”.

                                           Теменуга ЗАХАРИЕВА
                                            в. "Компас"

P.S. /Събитието е старо:) Но стиховете, в този мой коментар в един вестник, ме досегнаха / при  скорошен прочит/ отново - тях всъщност искам да споделя тук:)



Тагове:   Бисер,


Гласувай:
3



1. temenuga - И аз съм запленена от хайку поезията,
18.08.2007 14:37
макар че никога не съм писала стихове, просто нямам дарбата за това...Може би имам само усета да ги чувствам и оценям.
За Япония - имам приятелка, пианистка, съученички сме от Музикалното училище - /отпреди цяла вечност вече:)/, която беше 6 месеца в Страната на изгряващото слънце. Разказвала ми е изумителни неща, а състоянията, до които е ескалирала вътрешната й същност, там, в тази странна земя, подчинена на друга логика и духовни канони, тя е изразила в Музика - прекрасна...А снимките с автентични вишневи японски дървета тя пази като реликва.
А твоите стихове съдържат потока, равнозначен на Вечност, и мъдростта на Изтока, в съчетание с изискано сдържаната вътрешна експанзивност на младостта. Поздравления!
цитирай
2. temenuga - Да, определено си съзерцателно-философска натура...
18.08.2007 15:33
В това се крие очарователността, да погледнеш битието от един ракурс, обещаващ досег да тайните на Сътворението - вътре в нас, и в независещи от проекцията на собствената ни мисъл постранства...
Ще гледам този филм - аз съм киноман принципно, чела съм рецензии за него, но не знам как го пропуснах!
А за "арфата", чиито изискани струни дърпа съдбата, предрешена в лъчи от музика - продължавай да я чувстваш, да я чуваш и интернализираш...
За някои непросветени души тези божествени звуци остават завинаги нечути...
Хубав ден ти желая!
Аз сега отивам на плаж с дъщеря си - т.е. приземявам се в неизбежността на деня:)
цитирай
3. temenuga - Красиво светоусещане...
19.08.2007 05:26
...имаш, Синя птицо / на щастието - като във вълшебната приказка от детството/ :)...
Доста ме бе обзела прагматиката напоследък, беше ми нужно да се завърна към...себе си, а това се получи именно тук, сред хора, които имат капацитета и символичния замах на вътрешното си "Аз" - да чувстват реалностите и да ги преекспонират по начин, който отваря нови пространства...
цитирай
4. zari - България и хайку
19.08.2007 11:23
Световната хайку асоциация, чиято трета конференция се проведе в София през юли 2005 г. Нейното начало е поставено през 2000 г. в Словения, като днес тя обединява около 120 поети от целия свят. Най-консервативна е създадената през 1987 г. Асоциация за класическо японско хайку, а най-стара - Асоциацията за съвременно хайку, някои течения в която допускат отклонения от фиксираната форма.
цитирай
5. анонимен - Въртя се в пумпала
19.08.2007 15:20
на дните си.
Но не съм оста.
цитирай
6. temenuga - Тогава си в по-добрата позиция:)
20.08.2007 02:39
Т.е. - избягвайки да бъдеш оста, ти придобиваш многовариантност на избора - рееш се около въпросната ос, но полетът отстрани е по-красив, и по-свободен:)
Лека нощ!
И приятно реене в спираловидното пътуване на пумпала - навътре към себе си, или навън - примамвайки нови паралелни светове / гравитиращи в нечии други пумпални орбити:)/
цитирай
7. htanev - Хайку е страхотен стил...
20.08.2007 12:18
но в традиционното хайку има отпратка към сезона и дължината на стиховете също е фиксирана. В този смисъл това, което представяш тук е хайку-подобно, но не е точно хайку.
Приятелски поздрави,
Ицо
цитирай
8. temenuga - Представям това, което ми бе предоставено на мен самата:)
20.08.2007 12:55
Аз не съм поетеса, и никога не съм имала таланта да бъда:)...
цитирай
9. анонимен - Далтонизъм
20.08.2007 13:01
На лятото в окото
жеравът вижда
Север като Юг.

В това дали са изпълнени поне две от условията: 17 срички + отпратка за сезона?

Забравила съм вече:))
Поздрави и на двамата
цитирай
10. temenuga - Благодаря за поетичния поздрав!
20.08.2007 14:48
А как хубаво би било да виждаме и ние Юга в Севера, Плюса - в Минуса, Красотата - в баналното безличие, което ни похлупва...
Или подобна градивна метаморфоза би била възможно само в едно око на жерав...:)? Може би той е просто по-мъдър от човеците...:)
цитирай
11. анонимен - Ако можехме сълзите
20.08.2007 15:00
да превърнем в дъга,
в която слънцето
подскача на въже
щяхме да сме богове...
Уви, само хора сме:))
:)))
цитирай
12. temenuga - Всеки носи Божественото парче вътре в себе си...
20.08.2007 16:24
..А то е първоизточникът на всяко свято пристъпване към усещане за Вечност...:))) Е, не бихме могли да се самоповишим в ранг на Божествени създания, но и малкото зрънце чудо във всеки един от нас е достатъчно...:)
цитирай
13. vencislavomtatsat - Снежна утрин в Монреал
22.09.2007 20:32
Снежна утрин в Монреал

"Някои стихотворения са без заглавия
това заглавие е без стихотворение

всичко е извън това"
/Кенет Уайт/

Или както Башо съветва пишещите хайку: "Нека твоят стих да прилича на върбова клонка, докосната от лека вълна, която на моменти се люлее в бриза."
Успех, temenuga!
цитирай
14. temenuga - Към vencislavomtatsat:
26.10.2007 15:31
Едва сега видях коментара ти за този мой стар постинг! Затова закъснях и с отговора!
Стилно послание, с повей на дълбинно интелектуално познание и перманентно стремление на вътрешната същност - към развитие по спираловидното познание на душата, в синхрон с Разума...
Благодаря ти! Успех и на теб!
P.S. А аналогът с Канада може би не е случаен. Била съм в тази красива страна, дори за малко да живея там, съдбовните предизвеикателства, обаче, решиха друго. Но я пазя в сърцето си - като усещане за извечно спокойствие и възможност за свободно реене на духа, и може би някой ден отново ще я почувствам...Дано.
цитирай
15. анонимен - съпричастие
17.06.2009 08:42
Хайку поезията ме кара да се чувствам хармонична и истинка. Мисля, че това е висша форма на душевен комфорт и съм щастлива да чета бисерите на деликатната човешка емоционалност. И аз съм писала, но едва ли имат нужните качества , за да бъдат показани на светло.
цитирай
16. temenuga - Към анонимен:
29.06.2009 03:40
Така е, хайку поезията е избистрен и пределно пречистен израз на изящното слово. Не мислете, че Вашите стихове не са достойни да бъдат споделяни с ценители. Напротив, изкуството е пресътворяване на вътрешния свят, отразен в световете на другите...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: temenuga
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2417833
Постинги: 152
Коментари: 4956
Гласове: 45014
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031