Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. deathmetalverses
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
Постинг
15.08.2007 13:33 -
Далече, далече...
Автор: temenuga
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2695 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 16.01.2008 23:55
Прочетен: 2695 Коментари: 7 Гласове:
2
Последна промяна: 16.01.2008 23:55
Този път няма да погледна назад. Напред ме чака любовта. Вече съм сигурна. Защото съм готова за нея. За първи път се чувствам готова за нея. И преди 20 години, когато бях 17-годишно дългокосо момиче, което така и не разбра защо бе толкова харесвано от мъжете, вярвах в любовта, но тогава не бях подготвена за нея - прегорях. Нито бях готова на 32, когато срещнах мъжа от предходния си постинг - този, който ме заведе в трансцедентните измерения на съществуванието и ми подари Мига /онзи, за който д-р Фауст би казал: " О, Миг прекрасен, спри..."/.
Не бях готова и преди година, когато срещнах теб.
Сега съм готова. И ти ми помогна да стигна дотук. Компромиси няма да правя повече. Поне това научих.
Ето и едно стихотворение на Недялко Йорданов. Простичко, като самия живот. И въпреки това - казващо много.
А помежду ни - всичко остана назад. А то какво е имало всъщност?:).................................................................
ДАЛЕЧЕ... ДАЛЕЧЕ...
Тъкмо я хванахме златната рибка...
Някакво камъче - ох! ни подхлъзна...
Ето – я, вижда се още как припка...
Колко надежда от нас се изплъзна...
Трите желания... Няма ги вече...
Няма я болката... Нито копнежа...
Споменче само... Далече... далече...
Люспичка златна в пробитата мрежа.
Недялко Йорданов
Не бях готова и преди година, когато срещнах теб.
Сега съм готова. И ти ми помогна да стигна дотук. Компромиси няма да правя повече. Поне това научих.
Ето и едно стихотворение на Недялко Йорданов. Простичко, като самия живот. И въпреки това - казващо много.
А помежду ни - всичко остана назад. А то какво е имало всъщност?:).................................................................
ДАЛЕЧЕ... ДАЛЕЧЕ...
Тъкмо я хванахме златната рибка...
Някакво камъче - ох! ни подхлъзна...
Ето – я, вижда се още как припка...
Колко надежда от нас се изплъзна...
Трите желания... Няма ги вече...
Няма я болката... Нито копнежа...
Споменче само... Далече... далече...
Люспичка златна в пробитата мрежа.
Недялко Йорданов
Следващ постинг
Предишен постинг
успех в намирането и!
да хванеш и да не изпускаш златната рибка на любовта!
цитирайда хванеш и да не изпускаш златната рибка на любовта!
Трудно се намират златни рибки, още по-трудно се хващат, май по-скоро те се оставят да си мислим, че са хванати, а всъщност те ни избират:)...
Ако се появи, няма да я изпусна този път, но точно защото бих й дала свободата на избора:) А всъщност винаги съм я давала тази свобода, просто не ми е попадала златна рибка, явно:) Е, има надежда - занапред...
Благодаря ти за пожеланието!
цитирайАко се появи, няма да я изпусна този път, но точно защото бих й дала свободата на избора:) А всъщност винаги съм я давала тази свобода, просто не ми е попадала златна рибка, явно:) Е, има надежда - занапред...
Благодаря ти за пожеланието!
на световъзприятието. Притежаваш способността за резонанс за всяка затрептяла струна на словото - независимо от посоката на мисълта...
цитирайс който само избрани души са надарени...
Чувствителността, обаче, неизменно обещава болка - такава, каквато също малцина са способни да износят - като безкрайна бременност...Но и да родят от нея неземно красива нова същност на живота...
цитирайЧувствителността, обаче, неизменно обещава болка - такава, каквато също малцина са способни да износят - като безкрайна бременност...Но и да родят от нея неземно красива нова същност на живота...
- като болката и обичта, се съдържат в едно свещенодействие - в смислите от началото на земното съществувание, до съвременния трепет на деня - макар този сакрален процес да е болезнено изстрадан...
Изискан съдбовен танц.
цитирайИзискан съдбовен танц.
е част от спираловидната нишка на Вселената.
Когато си сам в сгъстено-лепкавия мрак на космичното пространство, чувстваш всяко лъчение, и всяко избухване на Свръхнова звезда. Някъде там...
И така откриваш пътя към собствената си същност - като илюминация на светлинно-енергиен източник, уталожен от ласката на Вселенската обич...
цитирайКогато си сам в сгъстено-лепкавия мрак на космичното пространство, чувстваш всяко лъчение, и всяко избухване на Свръхнова звезда. Някъде там...
И така откриваш пътя към собствената си същност - като илюминация на светлинно-енергиен източник, уталожен от ласката на Вселенската обич...
...който запалва звездни пространства вътре в нас...
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 45014
Блогрол
1. kokoshinka - моята щерка-разбойничка:) Т.е. Дидка-Бандитка:)
2. Тогава, когато...
3. Стъпалата, през които преминава душата
4. Партитурата на живота
5. Какво осъзнах...
6. Tя
7. Спомени от...бъдещето
8. Новата книга на една отказала се от попрището журналистка
9. Свръхсгъстеността на емоциите
10. Кръговратът на чувствата
11. В търсене на точната улица
12. Американска мечта в горчив вариант
13. Кафенето "При Смехурка"
14. Раздвижване на пластовете
15. Вопъл към невъзможността
16. Пътят до Прошката
2. Тогава, когато...
3. Стъпалата, през които преминава душата
4. Партитурата на живота
5. Какво осъзнах...
6. Tя
7. Спомени от...бъдещето
8. Новата книга на една отказала се от попрището журналистка
9. Свръхсгъстеността на емоциите
10. Кръговратът на чувствата
11. В търсене на точната улица
12. Американска мечта в горчив вариант
13. Кафенето "При Смехурка"
14. Раздвижване на пластовете
15. Вопъл към невъзможността
16. Пътят до Прошката