2. zahariada
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. tota
11. bezistena
12. missana
13. getmans1
14. bosia
2. sarang
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. bateico
8. rosiela
9. iw69
10. djani
Прочетен: 3973 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 12.11.2014 01:49
…Съизмерявайки нашата несигурност и съмнения с идентичните преживявания на други човешки същества, осъзнаваме, че има сродни на нашите болезнени търсения.
Че не сме сами в своите страхове.
Че има неща, които не зависят от нас самите.
Че би трябвало да приемаме нещата такива, каквито са - за да не живеем в самозаблуда.
Че моментното докосване до щастието, преди отново да попаднем в бездната на саморазрушителната празнота, понякога води до още по-разкъсващо разочарование.
Но, въпреки това, въпреки опарването от досега до хладната същност на реалността и непоколебимостта на фактите, си струва човек да е отправил поглед към бъдното - с вяра; да пътува, макар понякога непростимо бавно и с нескончаеми съпътстващи трудности, към своето щастие.
Което, дори бидейки химера, си струва да го гоним, да го бленуваме, да търсим неговите превъплъщения навсякъде около нас.
Но като че ли никога - вътре в самите себе си...
А всъщност това вечно изплъзващо се щастие се съдържа в способността да се вгледаме дълбоко в гънките на собствената си същност, да открием силните си страни, да им повярваме, да се позитивираме, да впрегнем вътрешния си потенциал в стремежа към саморазвитие, самоосъществяване, към вечната гонитба на щастие.
Каквото и да ни коства това, колкото и опустошителна да е болката след моментните разочарования.
Колкото и да се изкушаваме да попаднем в примката на самосъжалението и саморазрухата.
Каквито и да са обстоятелствата, независещи от нас самите.
Каквото и да ни коства дързостта да пристъпим към нашето, пълнокръвно, изстрадано щастие.
Въпреки тъмнината, въпреки затормозяващото забавяне и предизвикателства по пътя към достигането на бленувано.
Въпреки временната безизходица.
Въпреки потръпването на цялата ни същност от хладината на безкомпромисната действителност.
Въпреки онова, дълбаещо, раздиращо, замъгляващо съзнанието съмнение. Въпреки...
А „живият живот” не е просто фактологичната хронология, а онова, което се крие зад думите, жестовете, мислите и действията, което вълнува, което се досегва до душевния ни мир и ни кара да се чувстваме толкова разголени пред самите себе си, осъзнавайки, че всъщност интернализираме цялата човешка болка в собствения си малък вътрешен космос...
И в заплетения пъзел на дните може да се открие - с цялата полифонична сложност, тръпката на живота. Драматичните житейски обрати, кънтящата понякога самота, отчаяно висящите в празното пространство ръце, неистово чакащи ласка, подкрепа, разбиране; ритъмът на сърцето, което не престава да вярва, смелото пристъпване към Мечтата - всичко това ще открием - чрез невидимите антени на собствената си чувствителност, в причудливата плетеница на съдбовната неумолимост и константност на земния ни път.
А крехкостта на щастливите моменти е като стъклените фигури - един застинал, емблематичен добавъчен образ в спектакъла на живота, който напомня за ефимерността и чупливостта на човешкото щастие.
Което, въпреки своята уязвимост, е първопричината, заради която живеем...
А изобразеното на тази картина е всъщност човешкото сърце...Художникът е един невроятен мъж с духовност - безгранична, живее в Порто, Португалия, където бях за 2 седмици миналата година на научен семинар. Бил е студент в България и чувства българите много близки - като духовна синхроничност. Този човек е истински вълшебник. Всички жени от българската група бяха влюбени в него - разбира се, платонически, той е щастливо женен с три прекрасни деца. Но аурата му /бяла - аналог на афинитета му към учението на Дънов и Бялото братство/ е осезаема - все още. Дори неволно си спомних тази картина - за да я поместя като изображение тук - говорещо само по себе си, а не допълващо думите ми...
Аз нямам друг талант, освен да интерпретирам музика, и да умея да чувствам туптежа й, както и да улавям радиирането на финеса от проявленията на изкуствата - чрез творческите умозрителни реения в пространствените измерения на Красотата. Поне това умея - да оценям, след като самата аз не съм била докосната достатъчно от Бог - за да бъда творец...:)
И като че ли връзката със света отвъд видимите реалности при музикантите се получава отведнъж, а при хората от другите изкуства това е по-дълъг и болезнен вътрешен процес на себеизграждане и вървеж по спиралата на съвършенството...
Така мисля поне. И затова много повече уважавам хората от други сфери на изкуството.
Рядко срещан израз на Вселенската благословия, съчетаваща души, които се заслужават взаимно...
2. Тогава, когато...
3. Стъпалата, през които преминава душата
4. Партитурата на живота
5. Какво осъзнах...
6. Tя
7. Спомени от...бъдещето
8. Новата книга на една отказала се от попрището журналистка
9. Свръхсгъстеността на емоциите
10. Кръговратът на чувствата
11. В търсене на точната улица
12. Американска мечта в горчив вариант
13. Кафенето "При Смехурка"
14. Раздвижване на пластовете
15. Вопъл към невъзможността
16. Пътят до Прошката