Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.08.2007 03:10 - Лабиринтите на щастието
Автор: temenuga Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3973 Коментари: 5 Гласове:
2

Последна промяна: 12.11.2014 01:49


image 

Съизмерявайки нашата несигурност и съмнения с идентичните преживявания на други човешки същества, осъзнаваме, че има сродни на нашите болезнени търсения.

Че не сме сами в своите страхове.

Че има неща, които не зависят от нас самите.

Че би трябвало да приемаме нещата такива, каквито са - за да не живеем в самозаблуда.

Че моментното докосване до щастието, преди отново да попаднем в бездната на саморазрушителната празнота, понякога води до още по-разкъсващо разочарование.

 Но, въпреки това, въпреки опарването от досега до хладната същност на реалността и непоколебимостта на фактите, си струва човек да е отправил поглед към бъдното - с вяра; да пътува, макар понякога непростимо бавно и с нескончаеми съпътстващи трудности, към своето щастие.

Което, дори бидейки химера, си струва да го гоним, да го бленуваме, да търсим неговите превъплъщения навсякъде около нас.

Но като че ли никога - вътре в самите себе си...

А всъщност това вечно изплъзващо се щастие се съдържа в способността да се вгледаме дълбоко в гънките на собствената си същност, да открием силните си страни, да им повярваме, да се позитивираме, да впрегнем вътрешния си потенциал в стремежа към саморазвитие, самоосъществяване, към вечната гонитба на щастие.

Каквото и да ни коства това, колкото и опустошителна да е болката след моментните разочарования.

Колкото и да се изкушаваме да попаднем в примката на самосъжалението и саморазрухата.

Каквито и да са обстоятелствата, независещи от нас самите.

Каквото и да ни коства дързостта да пристъпим към нашето, пълнокръвно, изстрадано щастие.

Въпреки тъмнината, въпреки затормозяващото забавяне и предизвикателства по пътя към достигането на бленувано.

Въпреки временната безизходица.

Въпреки потръпването на цялата ни същност от хладината на безкомпромисната действителност.

Въпреки онова, дълбаещо, раздиращо, замъгляващо съзнанието съмнение. Въпреки...

А „живият живот” не е  просто фактологичната хронология, а онова, което се крие зад думите, жестовете, мислите и действията, което вълнува, което се досегва до душевния ни мир и ни кара да се чувстваме толкова разголени пред самите себе си, осъзнавайки, че всъщност интернализираме цялата човешка болка в собствения си малък вътрешен космос...
И в заплетения  пъзел на дните може да се открие - с цялата полифонична сложност, тръпката на живота. Драматичните  житейски обрати, кънтящата понякога самота, отчаяно висящите в празното пространство ръце, неистово чакащи ласка, подкрепа, разбиране; ритъмът на сърцето, което не престава да вярва, смелото пристъпване към Мечтата - всичко това ще открием - чрез невидимите антени на собствената си чувствителност, в причудливата плетеница на съдбовната неумолимост и константност на земния ни път.

 А крехкостта на щастливите моменти е като стъклените фигури - един застинал, емблематичен добавъчен образ в спектакъла на живота, който напомня за ефимерността и чупливостта на човешкото щастие.

Което, въпреки своята уязвимост, е първопричината, заради която живеем...




Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. temenuga - Безпрецедентна е само неумолимостта на смъртта
20.08.2007 17:44
Болката е най-сигурният индикатор, че сме живи...
А изобразеното на тази картина е всъщност човешкото сърце...Художникът е един невроятен мъж с духовност - безгранична, живее в Порто, Португалия, където бях за 2 седмици миналата година на научен семинар. Бил е студент в България и чувства българите много близки - като духовна синхроничност. Този човек е истински вълшебник. Всички жени от българската група бяха влюбени в него - разбира се, платонически, той е щастливо женен с три прекрасни деца. Но аурата му /бяла - аналог на афинитета му към учението на Дънов и Бялото братство/ е осезаема - все още. Дори неволно си спомних тази картина - за да я поместя като изображение тук - говорещо само по себе си, а не допълващо думите ми...
цитирай
2. temenuga - Удивителна многовариантност на таланта ти,
21.08.2007 02:11
въплътен в една човешка себеизява.
Аз нямам друг талант, освен да интерпретирам музика, и да умея да чувствам туптежа й, както и да улавям радиирането на финеса от проявленията на изкуствата - чрез творческите умозрителни реения в пространствените измерения на Красотата. Поне това умея - да оценям, след като самата аз не съм била докосната достатъчно от Бог - за да бъда творец...:)
цитирай
3. temenuga - Казват, че музиката е изкуството, което е най-прекият път към Бога
21.08.2007 14:15
А сетивността на докоснатите свише - музикантите, тези, които интернализират Божията хармонична завършеност, претворена в музика, е с параметрите на сръхнадареност.
И като че ли връзката със света отвъд видимите реалности при музикантите се получава отведнъж, а при хората от другите изкуства това е по-дълъг и болезнен вътрешен процес на себеизграждане и вървеж по спиралата на съвършенството...
Така мисля поне. И затова много повече уважавам хората от други сфери на изкуството.
цитирай
4. temenuga - Два самородни къса талант...
21.08.2007 15:01
...са се открили и влели същностите си в едно красиво взаимодействие...
Рядко срещан израз на Вселенската благословия, съчетаваща души, които се заслужават взаимно...
цитирай
5. temenuga - Уточнение - за да не изглеждат висящо-нелепи коментарите ми.
05.05.2009 14:54
Това са моите отговори към една вече изтрита потребителка, за съжаление...Липсват ми думите й, съжденията й, изисканният й подход.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: temenuga
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2416844
Постинги: 152
Коментари: 4956
Гласове: 45014
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031