№ 36

ПОЩЕНСКА КАРТИЧКА ОТ ЧУДОМИР И МАРА ЧОРБАДЖИЙСКА ДО К. ЩЪРКЕЛОВ С ПОЗДРАВЛЕНИЯ ЗА НОВА ГОДИНА.

[КАЗАНЛЪК, НОВА ГОДИНА 1960 Г.]

 

Честита 1960 година!

За много години. Нека Новата бъде по-благосклонна.

Мара и Чудомир.

Публ. в Език и литература, кн. 3-4, 1997, с. 153.

 

№ 37

ПОКАНА ОТ ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ ДО К. ЩЪРКЕЛОВ ЗА ЮБИЛЕЙНАТА ВЕЧЕР НА ЧУДОМИР.

[КАЗАНЛЪК, ПРЕДИ 27 МАРТ 1960 Г.]

 

ПОКАНА

за другаря К. Щъркелов,

ул. Младежка, кв. XIII, № 7, гр. София

ЧУДОМИР НА 70 ГОДИНИ

Инициативният комитет Ви кани да присъствувате на Юбилейната вечер за Чудомир по случай 70 годишнината на писателя.

Доклад-от Ангел Тодоров, член на СБП

Литературно-музикална програма:

творби от Чудомир, арии из опери, народни песни и др.

Юбилейната вечер ще се състои на 27 март-неделя, в салона на читалище „Искра”. Начало - 18 часа.

„Хуморът на Чудомир, ни е необходим обаче не само със своя изобличителен присмех. Необходим ни е днес той и с оня неудържим, жизнерадостен смях, който е присъщ на народа. Това е чудният чудомировски смях, който освежава душата и пълни сърцето със светла и чиста радост, който те приучава да обичаш повече хората”.

Петър Пондев

Публ. в Език и литература, кн. 3-4, 1997, с. 153.

 

№ 38

ВПЕЧАТЛЕНИЯ НА ЧУДОМИР ОТ ЮБИЛЕЙНАТА ИЗЛОЖБА НА К. ЩЪРКЕЛОВ

СОФИЯ, ОКТОМВРИ 1960 Г.

 

Он си пее, пее, пее

Песни звучни и лъчисти,

Не програка

Като сврака,

(Както някому се сака)

И не кацна на таз драка,

Дето цвъкат „модернисти”.

Митю-Чудомир

Чудесно!

Публ. в Език и литература, кн. 3-4, 1997, с. 154.

 

№ 39

ПОЩЕНСКА КАРТИЧКА ОТ ЧУДОМИР ДО К. ЩЪРКЕЛОВ С ПОЗДРАВЛЕНИЯ ЗА НОВА ГОДИНА.

КАЗАНЛЪК, ЯНУАРИ 1961 Г.

 

За много години и честити празници.

Чуд.

Публ. в Език и литература, кн. 3-4, 1997, с. 154.

 

№ 40

ТЕЛЕГРАМА ОТ ЧУДОМИР ДО СЕМ. ЩЪРКЕЛОВИ СЪС СЪБОЛЕЗНОВАНИЯ ЗА СМЪРТТА НА К. ЩЪРКЕЛОВ

КАЗАНЛЪК, [29 АПРИЛ 1961 Г.]

 

Щъркелови,

Младежка 7, София 13

Възпрепятствуван съм да целуна челото на скъпия приятел Кочо. Мир на душата му

Чудомир(1)

Публ. в Език и литература, кн. 3-4, 1997, с. 154.

---------------------

(1) На 29 април 1961 г. Чудомир ще запише в дневника си следното за смъртта на приятеля Щъркелов: “Черна събота. Получих телеграма, че приятелят ми от 55 години Кочо Щъркелов е починал внезапно. Той е жертва преди всичко на завист и злоба. Не беше добре и в семейството си. Колкото пъти отивах да го видя, все едно и също нещо чувах: “У дома е ад, ад!” У дома му ад, вън също ад-живее ли се при такава обстановка? Интересно е, че починал на другия ден, след като получил орден “Кирил и Методий” І ст.” Вж. Чудомир, Дневник 1947-1967, Казанлък, 1994, с. 232.

 

№ 41

ПИСМО ОТ МАРА ЧОРБАДЖИЙСКА ДО СОНЯ ЩЪРКЕЛОВА ЗА ПОГРЕБЕНИЕТО НА К. ЩЪРКЕЛОВ И БОЛЕДУВАНЕТО НА ЧУДОМИР.

КАЗАНЛЪК, 17 МАЙ 1961 Г.

 

Мила Соня,

Искам да ти пиша, но голямото нещастие което ви постигна ме така разтърси, че не мога да взема перото. Понякога ми се струва, че това е кошмарен сън който гнети, притиска и че този сън утрото ще разсее. Уви! Това е истина, горчива истина. Думите за утеха са толкова нищо пред онова което стана. Да се утешиш-не, само ще се примириш. Това е утехата. Бъди силна да надживееш мъката. Сега зная, че теб все ти се струва, че ще си дойде, ти го чакаш, а дните неумолимо се редят. Никога! Как го виждам у нас весел, с големи проекти да рисува в Шипка, в градината. Колко много спомени, колко много образи остави. Той здрав изглеждаше, жаден за творчество и само творчество. Виждам неговите цветя, неговите пейзажи, неговата четка неповторима и изящна. Няма го. Уви! Как се радваше на всяко петънце, на въздуха, на тревите...

Чудомир не можа да дойде. Беше на легло. Едва се привдигна. Тия дни може би ще тръгне. Времето тук е страшно лошо-влажно. Превалява и печката палим даже. И аз не мога да се похваля със здраве. Изразболяхме се от тази влага, от тези дъждове...

Ти поне здрава ли си. Децата как са. Бобо ще замести отчасти баща си. Весела как е? Живота е мрачен и тъжен и непоносим.

Приеми моите най-сърдечни съболезнования. Бъди силна!

Целува те твоя М. Чорбаджийска

Публ. в Език и литература, кн. 3-4, 1997, с. 154-155.

 

№ 42

ПОЩЕНСКА КАРТИЧКА ОТ ЧУДОМИР ДО СОНЯ ЩЪРКЕЛОВА ЗА ПЪТУВАНЕТО МУ ДО БОТЕВГРАД, ТЕТЕВЕН И РИБАРИЦА И НАМЕРЕНИЕТО МУ ДА ПОМОГНЕ ЗА ПОДРЕДБАТА НА АРХИВА НА К. ЩЪРКЕЛОВ.

КАЗАНЛЪК, 28 МАЙ 1961 Г.

 

София XIII, ул. Младежка 7,

Соня Щъркелова

Соня, прощавай че не ти се обадих. Грабнаха ме с една кола познати, че ходихме в Ботевград, Тетевен, Рибарица и лобното място на Бенковски.

Ще гледам да дойда наскоро пак и да се занимая с архивата на Кочо. Недейте пипа нищо но помислете като как трябва да се подреди-в папки ли в кутии ли, защото аз предполагам че въпреки пожара на „Аксаков” той ще има ценна кореспонденция, която ще е нужна и за биографията му.(1)

Желая ви здраве и спокойствие.

Сърдечно ваш Чудомир.

Публ. в Език и литература, кн. 3-4, 1997, с. 155.

-------------------

(1) Очакванията на Чудомир се оправдаха. Архивът на К. Щъркелов наистина се състои от ценна документация, за живота и делото на големия художник. Архивът на Чудомир беше подарен в ЦДА от покойния вече зет на К. Щъркелов Георги Антов, съпруг на Богдана Щъркелова. Вж. подготвената книга от материали от архива на К. Щъркелов - К. Щъркелов, Животоописание. Дневници, спомени, отзиви, есета, стихове, писма. Съст. И. Бурилкова, Ц. Билярски, С., 1999, 255 с.

 

№ 43

ПОЩЕНСКА КАРТИЧКА ОТ ЧУДОМИР ДО СОНЯ ЩЪРКЕЛОВА ЗА ПРИЧИНИТЕ ДА НЕ МОГАТ ДА СЕ ВИДЯТ, КОГАТО Е БИЛ В СОФИЯ.

КАЗАНЛЪК, 22 ЮЛИ 1961 Г.

 

София XIII, ул. Младежка 7,

Соня Щъркелова

Соня, бях забравил че съм важен свидетел по едно дело, та ме повикаха телеграфически и заминах без да се обадя. Работата си ще довърша в първата половина на септември, а може би по-рано. Ключът дадох на художника-график Христо Нейков(1), който живее на улица „Латинка” блок 42, горния етаж. Бобо сигурно го познава, но аз вярвам да ви е предал ключа. Мара замина за Чехия и Полша и аз съм ерген-дядо.

Много ви здраве Чудомир

Публ. в Език и литература, кн. 3-4, 1997, с. 155-156.

-----------------

(1) Христо Нейков, график, илюстратор, професор по илюстрация във ВИИИ “Н. Павлович”, ректор на ВИИИ “Н. Павлович”, член на УС на СБХ, председател на СБХ, секретар на секция “Графика”.

 

№ 44

ПИСМО ОТ ЧУДОМИР ДО СОНЯ ЩЪРКЕЛОВА ЗА ПРОБЛЕМИТЕ И БОЛЕСТИТЕ В ЧУДОМИРОВОТО И ЩЪРКЕЛОВОТО СЕМЕЙСТВО.

КАЗАНЛЪК, [КРАЯ НА НОЕМВРИ 1961 Г.]

 

Мила Соня, аз наистина бях в София за малко на път за Прага, където прекарах един месец. Не можах да ви се обадя защото сестра ми тежко болна беше там и аз се занимавах с нея. На връщане пък научих че е на умиране и избързах дано я сваря жива.

Тя обаче е все още жива, но в последните си дни ако не и часове.

Всички хора си имат своите грижи и мъки та и аз. Освен това, си имах още много неприятности, та се бях улисал и оплел в тях.

При първа възможност ще дойда през зимата да си поговорим по всички въпроси които вълнуват и тебе и мене.

Ако лекарите препоръчват операция на Веселка няма какво да се двоумите. Аз знам, че не е от опасните и може би ще се облекчи най-после.

Не ще да ви е лесно само със заплатата на Бобо. Защо по-упорито не се занимаете с въпроса за неговите скици в театъра? Там има той приятели артисти, нови хора има в управата недейте изоставя тази работа от която каквото и да се вземе все ще ви е в помощ. Аз съм уверен че там може да се нареди нещо с малко по-голяма настойчивост.(1)

У нас засега е сравнително спокойно. Двама старци-греем се край печката, четем или мълчим. Мъркат само двете котки в краката ни. Зима. И от вън на двора и вътре в душите-зима.

Сърдечно ваш Чудомир

Публ. в Език и литература, кн. 3-4, 1997, с. 156.

--------------------

(1) Става дума за рисунките от цикъл “Театър” на К. Щъркелов, които Чудомир предлага да се продадат на Народния театър. Щъркелов е рисувал от натура най-добрите ни артисти по време на спектакли. Отделни скици от тези, се съхраняват в личния му архив в ЦДА.

 

№ 45

ПИСМО ОТ ЧУДОМИР ДО СОНЯ ЩЪРКЕЛОВА ЗА ОРГАНИЗИРАНЕТО НА ИЗЛОЖБАТА НА СЪПРУГАТА МУ МАРА ЧОРБАДЖИЙСКА И ДР.

КАЗАНЛЪК, 15 МАРТ 1962 Г.

 

Мила Соня, моята Мара напоследък проявява не разсеяност, а бих казал старческо оглупяване, резултат на което е и сегашната й изложба. Аз бях против нея и много се мъчих да я убедя че е по-слаба от предишната, че няма смисъл, но нищо не помогна. Ядосан не й указах никакво съдействие, нищо не й помогнах, но тя много пъти спомена вас, писа пликове и покани и пак не ви изпратила. След като замина за София от пощата върнаха десетина с непълни адреси, а след това още пет-шест с адреси, а без покани вътре и т.н. Бъди уверена прочие, че не от нежелание, а от разсеяност и глупост е станало това и не й се сърдете.(1)

Аз също не съм здрав и не излизам от дома по седмици. Сърцето ми не е добре, затова и не идвам в София да ви видя, но през април сигурно ще дойда на преглед. Остарях вече и много болести се обаждат та мисля че не ще да е далече денят когато ще се видим с Кочо.

Твоето писмо е твърде песимистично, но ти трябва да си  стискаш душата още много време, защото си потребна за децата.

Радвам се че си вече пенсионерка - една мъка по-малко и все пак е помощ. За орехи ще бъде малко трудно, защото миналата година беше слаба реколтата и рядко виждам по пазаря но ще се потрудя дано от село ми изпратят тук не само орехи, но и много други неща няма като напр. масло, сирене и пр. Пък една влага, едни дъждове не смея да си покажа склерозата навън и непрекъснато подклаждам печката. Не вземам участие в никаква обществена работа както по-рано, а само чета, подрасквам си понякога и лежа.

Вий обаче сте още млади, живот има пред вас още затова: горе главите и толкоз!

Сърдечно много здраве и на трите от

дядо ви Чудомир

Публ. в Език и литература, кн. 3-4, 1997, с. 156-157.

--------------------

(1) На 21 февруари 1962 г. Чудомир коментира изложбата на жена си в дневника си: “Жена ми наново е полудяла. Готви се да прави пак изложба, но с работи, по-слаби от предишните. Аз съм против, но не слуша. Опасно нещо е манията!” На 24 март 1962 г. Чудомир отново записва: “Изложбата на жена ми, както предвиждах, ще завърши зле. Мъничкото име на художник, което бе си създала с предишната, сега го унищожава. Пише ми тревожно писмо да отида да спасявам положението, види се. След това прати телеграма, но аз няма да отида, защото не ме послуша. Освен това не съм добре. Сърцето ме мъчи, задушава ме и чувствувам бодежи.” Вж. Чудомир, Дневник 1947-1967, Казанлък, 1994, с. 237, 238.

 

№ 46

ПОЩЕНСКА КАРТИЧКА ОТ ЧУДОМИР ДО СОНЯ ЩЪРКЕЛОВА ЗА ПОДГОТОВКАТА НА ИЗЛОЖБАТА НА СЪПРУГАТА МУ, ЗА НЕВЪЗМОЖНОСТТА ДА ПОМОГНЕ С ПАРИ НА ЩЪРКЕЛОВОТО СЕМЕЙСТВО, ЗА ИДЕЯТА ДА СЕ НАПИШЕ МОНОГРАФИЯ ЗА К. ЩЪРКЕЛОВ И ДР.

КАЗАНЛЪК, 9 ОКТОМВРИ 1962 Г.

 

София XIII, ул. Младежка 7,

Соня Щъркелова

Писмото ти приех доста късно драга Соня, понеже бях в Трявна където помагах на жена ми при уреждане на изложба. Съжалявам но в този момент не мога да ти услужа понеже услужих на двама мои роднини, които си довършват къщите в града, и нямам свободни средства. Те ще почнат да ми се наплащат след Нова година месечно по малко.

Аз, може би, наскоро ще бъда в София и ще ти се обадя. За Кочовата монография не зная нищо защото не съм член на съюза и връзки нямам почти никакви. Като дойда може да науча нещо.

Дано, до като чакаш моя отговор си разрешила въпроса със средствата, които ти са нужни.

Много здраве на всички в къщи

Чудомир

Публ. в Език и литература, кн. 3-4, 1997, с. 157.

 

№ 47

ПОЩЕНСКА КАРТИЧКА ОТ ЧУДОМИР ДО СОНЯ ЩЪРКЕЛОВА ЗА ГОСТУВАНЕТО НА БОГДАНА ЩЪРКЕЛОВА В КАЗАНЛЪК, ЗА НЕНАВРЕМЕННОСТТА ОТ МОНОГРАФИЯ ЗА ЩЪРКЕЛОВ, ЗА РАБОТАТА ВЪРХУ СПОМЕНИТЕ СИ ЗА ЩЪРКЕЛОВ И ЗА СЪВРЕМЕННОТО ИЗКУСТВО.

КАЗАНЛЪК, 12 ФЕВРУАРИ 1963 Г.

 

София XIII, ул. Младежка 7,

Соня Щъркелова

Драга Соня, преди няколко дни Бобо дойде у дома за десетина минути понеже я чакали другарите й. Жена ми не беше в къщи. След обед, както уговорихме я потърсих в сладкарницата, след това в хотела но другарите й ми казаха че заминала за Ст[ара] Загора. Бях й приготвил малък подарък, който днес ви изпращам с колет по пощата.

Ний малко, като че ли се отчуждихме. Не сме здрави Соня и вече не идвам тъй често в София, както по-рано. Веднаж идвах, но бях повече по болници за изследване сърце, черен дроб и пр., та не можах да ви се обадя.

По въпроса за монографията на Коча (казах го и на Бобо) сега е най-неподходящо време. Не виждате ли кое се смята сега за изкуство и кое не. Не четете ли, че на няколко пъти подмятат иронично неговото име? Пък и защо да им се навираме когато знаем, че ще дойде време сами да ни потърсят.

Аз имам доста спомени написани за Коча, имам какво да кажа, но да им се моля ли за издание от тях?

Писателският съюз отдавна ми е възложил да напиша книга „Спомени”, вече 4 години я заплануват и все не мога да я напиша, все не харесвам написаното. Имам вече и над 150 картини и много художници ме подканят да направя изложба, но аз не съм вече хлапе зная какво представлява истинското изкуство и не се решавам, макар да зная, че ще имам успех. Сега вече аз повече зная, отколкото мога затова и не се явявам на сцената. Изкуството е голямо и трудно нещо, това всеки ден повече разбирам.

А на Бобо се сърдя за нейния особен характер. Идва у дома на другия ден. Нейните недомлъвки човек трябва да разгадава. Защо не дойде направо у нас. Където има и легло и където ще й се радваме като на наше чедо, защо тъй бързаше, защо каза че пак ще дойде а не дойде, а замина без да се обади. Странен характер.

През февруари ще излезе ново издание на разказите ми и аз искам да дойда в София, но се страхувам от студовете, от Софийската мъгла и не знам ще се реша ли, но като дойда ще ви се обадя непременно.

Много сърдечни поздрави и на трима ви

Чудомир

Публ. в Език и литература, кн. 3-4, 1997, с. 157-158.

 

№ 48

ПОСВЕЩЕНИЕ ЗА СЕМ. ЩЪРКЕЛОВИ ОТ МАРА ЧОРБАДЖИЙСКА ВЪРХУ ФОТОКОПИЕ НА ПОРТРЕТ НА ЧУДОМИР, РИСУВАН ОТ НЕЯ.

Б. М., Б. Д.

 

На семейство Щъркелови

от Мара Нонова Чорбаджийска(1)

Публ. в Език и литература, кн. 3-4, 1997, с. 158.

-------------------

(1) Посвещението е написано на гърба на фотокопие на портрет на Чудомир, рисуван от съпругата му през 1957 г.